Архив за: октомври 2022

Изкачвам се, пъхам се в дупки, стоя на високи тераски, спускам се, снимам. Тук трябва да съм направил над 200 кадъра за този ден. Засичаме се с Детелина в долината и пак се разминаваме. Опитвам се да хвана уникални пейзажи, а такива има в изобилие. Изкачвам се запъхтян към един кръгъл прозорец на близкия хребет. Заставам пред него на скална тераса и виждам равнината, осеяна с къщи. Бавно обхождам тази структура, напомняща формите в някои платна на Салвадор Дали. Снимам отвсякъде. Слизам и се насочвам към храмови форми. Има църкви на всяка крачка, изсечени в пясъчната твърд. Църквите сочат обитаване от хиляда години и повече, най-много от VII в. Те сочат за специалистите своите характерни периоди – преди стенописите, период на стенописи, кратък иконоборчески период с изчегъртвани образи и пак свободно изобразяване на ликове на светии и библейски сюжети. А формите наподобяват дервиши с чалми, девойки, слонове с хоботи и какво ли не.

• Файлове за изтегляне:

апредваме към две заоблени скали, около които са спрели три джипа и ван. На лявата седят шест лъвици. Подредили са се като за снимка, но са напълно безразлични към захласнатите зрители. На дясната скала е мъжкият с рошава кафява грива. Той е на върха на скалата, а под него припкат лъвчета с различен ръст, явно от две-три котила. Бащата пази малките, докато майките си правят седянка в съседство. Обикаляме скалите и спираме пред дясната. Лъвът бди, а котетата си играят. Гонят се, хапят се, боричкат се и се обръщат по гръб. Истинска детска градина. Цар лъв наказва нежно най-палавите, които го закачат. Той трябва да ги пази, защото чужди самци могат да ги нападнат и издушат. Това е конкуренция между генни линии. Бих искал да съм тук, когато прайдът вечеря след успешен лов. Сега е време за отдих и игра. Цели минути дебна с насочен обектив и се взирам във визьора. Главата на лъва е на фокус и правя малки серии. Около нея обективът хваща рояк мушици. Изчаквам за портрет с отворена паст, хващам мигове от детската игра. Лъвът отваря леко бърни и се озъбва. Зъбите са жълти, като очите. На лявата скала шестте лъвици гледат насам.

• Файлове за изтегляне:

Април 2015. Три дни с Ани и Иван. Обикаляме остров Тасос след нощувка на Комотини и ферибоот до острова.

Местата, които избираме да видим, са отчасти предварително планирани. Островът е малък, но интересен. Живописни брегове, вълшебни заливи, руини.

Прилагам само снимки. Те говорят достатъчно. 

• Файлове за изтегляне:

И следва Моста Дом Луиш I. Тази чудовищна конструкция на вездесъщия Гюстав Ефел е на две нива. Ние сме на горното ниво за пешеходци, на стотина метра над водата, а мощни черни дъги свързват това ниво с долното, което едва се вижда. Отсреща е Гая, административно отделна от Рибейра. От средата на моста право напред по реката се вижда елегантната бяла линия на следващия мост. Зад него мержелеят още мостове. Отсрещният бряг е стръмен и по него са накацали дълги неугледни постройки – бивш бенедиктински манастир, превърнат в серия винарни. Тук се прави отделен тур с дегустации, но нямаме време за това. Финалната гледка е на насядали младежи по зеления килим в кокетен парк отсреща. Накрая се мятаме на метрото и обратно към хотела Oporto.

• Файлове за изтегляне:

Наташа разказва любовната история за султан Гуатил и жена му. Райските градини са били отворени и второто им ниво е бил за воините. Султанът Гуатил не намерил султанката си там и тръгнал да я търси. Видял я подпряна на дърво да разговаря с мъж. Султанът се появил и мъжът потънал в мрака, но ревнивият владетел видял герба на фамилията на плаща. Поканил фамилията в двореца си, затворил вратата и ги обезглавил – 36 мъже. Тук има дърво: символ на любовта, и който го пипне, ще се влюби до една година. В началото на всяка година на 1.01. камбаната е удряна от девойките, защото ако я ударят, в идната година ще се оженят.

• Файлове за изтегляне:

Немците, както и англичаните и французите, са задигали каквото са могли за два века, най-много от Близкия Изток чрез техните археолози и във войните: портата на Ищар, входове и зали от Нинева и Ашур, цилиндри и стели с клинопис и йероглифи, саркофази и надгробни плочи. Статуите, статуетките, релефите и фигурките от всякъде са безчет и са впечатляващи. Сигурно това са само малка част от наличните артефакти, начело с блестящата Нефертити или Нофрете, както я наричат тук.

• Файлове за изтегляне:

Лагуната, съвършен полукръг, е пресечена диаметрално от две вертикални стени. Между тях остава открит проход за вълните. Един райски капан за плажуващи и адски капан за нашественици и жертви в пиратската праистория. На върха на южната канара сивеят зъберите на цитаделата, на която бях миналата година. Тя е функционирала в древността и е възстановена през средновековието. Тук се е водила битката между спартанци и атиняни в началната фаза на Пелопонеската война и тук, на съседния остров Сфактерия („гъсеница“) е бил пленен отряд спартанци.

Прибираме се, душ и към Пилос. Шофирам по познатия панорамен път и гледам залеза над островите. В Пилос паркираме и сядаме край пристанището. Гръцка мусака, ребърца и питки със зехтин. Спокойна разходка по градчето. Персоналът в ресторантите са любезни, а специално към българите ми се струва, че влагат нещо хладно и недоизказано. Като помислиш, май всички балканци крият по нещо зад зъбите си, когато се усмихват на госта съсед: българин, сърбин, македонец, грък, румънец. Има много насъбрана история и рани. За тях дори не се говори между съседите днес, а гърците го казват със студенина.

• Файлове за изтегляне:

Много силно е излъчването на градежите тук, изпълва с респект. Цитаделата е с кръгла и дебела три метра стена, която се вие по каменните склонове, надградена над отвесни скали от изток. Лъвската порта е залепена за отвесна скала. Но строителите не са оставили голата скала като стена, а са я покрили с градеж. Двата лъва не стоят мирно и достолепно, а са изправени на задни лапи лице срещу лице, гледат се от упор: кой кого.

Такова място е Хатуша в Мала Азия. Пирамидите и лъвските статуи от Мексико, останали от толтеки и маи, излъчват такава власт и жестокост. Сурова планина, страховита крепост, застрашителни форми и символи. А вътре са се разпореждали владетели с дълги прави остри мечове, каквито е описал Омир в Илиадата. Лицето на златната маска (наречена от откривателя си Шлиман „маската на Агамемнон“) е с тънки и остри устни, присвити очи, сурово, намръщено, властно. Другите маски от гробовете са съвсем различни, овални и бръснати.

• Файлове за изтегляне:

Тук, на самия връх, блести храмът на Траян, оставил най-много архитектура от тях. Империята тогава е в разцвет и най-обширна, след това започва да запада. Разхождам се и снимам. Различавам главно два етапа: елинистическият и римският. Марк Антоний е владеел града и е бил тук с Клеопатра. Колоните на храма на Траян са великолепни. Впечатлен съм от сложната и дълга система за водоснабдяване, с акведукт е докарвана вода от десетки километри. Античният театър от гранит е необичайно стръмен и размерите му косвено говорят, че акрополът е бил много оживено място.

Градът е изумителен и най-вече с Римската си част – храмът на Траян. Но дворецът на Евмен, строен с парите на Лизимах е бил разкошен, на него е имало олтар на Зевс и много статуи. Музеят е в Измир, а в Лайпциг немците са си изложили голяма част от разкрития олтар на Зевс, отмъкнат от тук.

• Файлове за изтегляне:

Далян не тече по някакво корито, а се влачи тъмнозелена, чиста и дълбока между ивици с тръстика. Водата криволичи във всички посоки на равен терен, увенчан от сухите хълмове на древната граница между Ликийското царство и Кария. На лодката цари оживление. Млада изящна туркиня в бяла рокля и зелена кърпа е подпряла снага на парапета. Тук някъде са руините на селището Каунос. Планирах да го посетим, но ентусиазмът на моите хора е нулев.

На юг се появява оранжевата ивица на плажа Истузу, реката се превръща в езеро и на брега му се разтоварваме, с което вече сме от задната страна на огромния плаж. Тук пейзажът е изумителен: над синята вода жълтее висока трева, а над нея зелен скалист хълм. Плажът е пренаселен, а пясъците парят. На дюната расте самотно дърво, отзад е храсталак и тръстика. Плажът е проснат в дъга от запад на изток, широк трийсетина метра. Днес вълнението не позволява плуване, но плацикането между стотици тела не ми е тръпка. Все пак с Иванчо се топваме, колкото да се отчетем, а водата е много солена и бистра.

• Файлове за изтегляне: