- Файлове за изтегляне
Далян и Истузу
3.07. 2018. Намирам на джипиеса Далян, на около 250 км от Кушадасъ. Не подозирам какъв терен ни чака, макар че съм бил тук преди 14 години. Маратонско пътуване с авария, „пълна програма“.
Пътят е планински, прекосяват се високи хълмове и долини, завоите са безкрайно много, редуват се качвания и слизания по невероятни серпентини по двулентовия, иначе безупречен път. През цялото отиване ме движи спомена от изсечените в отвесни стени гробници, от реката Далян и вкусната риба в крайречните заведения. Пътуването е напрегнато и на места опасно, главно поради затискането от тирове.
Стигаме по обед, трудно намираме място за паркиране на няколко преки до пристанището. Ето я и реката Далян, отсреща са изсечените фасади на импозантните ликийски гробници, които са сравними с онези в Петра, Йордания. Хващаме първата туристическа лодка, която се натъпква с народ от всякъде. Носим се сред врява от лодките, не беше така преди десетилетие и половина. Не видяхме големите водни костенурки Careta careta в зелената вода: те явно са се изпокрили и са надалеч от прекосяващите водите им лодки. Но докато ловя кадри от изумителния пейзаж, Ани и Иванчо били видели костенурка във водата. Може, но не ми се вярва – лодките и корабчетата пърпорят претоварени през секунди и само за една минута над една костенурка минават средно по хиляда души.
Далян не тече по някакво корито, а се влачи тъмнозелена, чиста и дълбока между ивици с тръстика. Водата криволичи във всички посоки на равен терен, увенчан от сухите хълмове на древната граница между Ликийското царство и Кария. На лодката цари оживление. Млада изящна туркиня в бяла рокля и зелена кърпа е подпряла снага на парапета. Тук някъде са руините на селището Каунос. Планирах да го посетим, но ентусиазмът на моите хора е нулев.
На юг се появява оранжевата ивица на плажа Истузу, реката се превръща в езеро и на брега му се разтоварваме, с което вече сме от задната страна на огромния плаж. Тук пейзажът е изумителен: над синята вода жълтее висока трева, а над нея зелен скалист хълм. Плажът е пренаселен, а пясъците парят. На дюната расте самотно дърво, отзад е храсталак и тръстика. Плажът е проснат в дъга от запад на изток, широк трийсетина метра. Днес вълнението не позволява плуване, но плацикането между стотици тела не ми е тръпка. Все пак с Иванчо се топваме, колкото да се отчетем, а водата е много солена и бистра.
Стоим навярно един час, аз щъкам наоколо и снимам морето, реката с хълмове, дръвчетата, залива, езерото и специалните решетъчни гнезда, построени в пясъка за яйцата на костенурките. После се качваме за обратно, а водният път е най-приятната част от пътуването. На корабчето всякакъв народ. Носим се по тихите води сред жълтите тръстикови полета и се взирам в каменистите чуки. Опитвам се да хвана на фокус и зуум изсечените колони и отвори на гробниците, но без особен успех. Слизаме погрешка малко преди централния пристан и кръстосваме улиците на градчето. Търсим хубаво място за хапване.
Далян е вече дълъг крайбрежен град с много цветя и щъкащи гости с плажни чанти. Местата за хапване са на всеки ъгъл, а крайбрежните рибни ресторанти се точат на един километър разстояние по рeката точно срещу отвесните оранжеви скали с изсечени гробници. Най-после избираме място за късен обед. Домакините предлагат разкошна риба, но цените са се вдигнали значително.
По обратния път, докато Ани шофира, виждам, че лампичката за спирачки свети. Нищо чудно: спирачките тук са желязна необходимост. Ани ги натиска по-често и по-рязко от необходимото, но и терените са тежки. Тук пътната мрежа е крайно сложна. Първо, теренът е много пресечен, предимно планински, серпентини и пак серпентини, спирачки на завоите, виждаш задния си номер, включвания в нови и стари пътища. Пътищата, най-вече егейският път от онзи ден, преминават през градове и села, на всеки петдесет метра спираш на светофар, а гражданите на Турция пресичат и без пешеходни пътеки и светофари. Промъкват се като някакви бойци на фронта, на прибежки и като по чудо избягват размазване в коли и тирове. Пред вида на атакуващ магистралата пред мен турчин аз инстинктивно поставям крак на спирачката. Ани обаче е несравнима, тя полза педала най-активно и на магистрала си го натиска яко за намаляване на скоростта с повод и без повод. Така че скоро след като тя пое волана съобщи, че някаква лампичка светела с надпис BRAKE, сиреч брейк. От тук нататък спирачките заскърцаха, а след това виеха и стържеха като на умряло. Успокоих семейството, че няма опасност, спирачките работят, но на „голо“ и стържат по дисковете. Ще търся сервиз. Ровя се в Гугъла дано намерим нещо в самия Кушадасъ, но най-близкият автосервиз излиза на 50 км. Лоша работа!