Архив за: юли 2012

Пространственото възприятие “осветлява”поле, което се движи заедно с нашето тяло. Съответно на нашето тяло плава зрителното възприятие. Например един и същ предмет (масата) се възприема от различен ъгъл като различен по форма и осветеност неправилен четириъгълник. Но ние знаем, че с това масата не променя своята форма. Ако нямаше постоянство на формата, ние не можехме да се учим да възприемаме трайни образи на телата, а с това и самите тела.

• Файлове за изтегляне:
• Перцептивно пространство, 1997 (165 KB pdf)

Ако времето “тече”, то вече се мисли като положен чрез време обект. Тогава трябва да се обяснява време чрез мета-време, което е безсмислица. Тече светът. Това течение е необра-тимо подобно на ориентацията на зрителното поле. Зрителното поле е ориентирано от мес-тоположението на Аза с тялото към периферията, напред, към хоризонта: от тук на-там. Времевото поле е ориентирано от хроноопределоеността настоя ще напред, към хоризонта, към бъдеще, като назад обхваща отрицателна величина – минало: от сега към-тогава. Тази ориентация напред е органичен факт: ние експанзираме “напред”, срещу света, който по този начин изтича назад. Експанзията на живота срещу хаоса (физ. ентропия) е “причина” за необратимостта на пространството и времето. Животът тече срещу хаоса. Това е възпро-изводство и експанзия срещу безусловната ентропия. В това срещутечение се създава усе-щането и възприятието за време. Можем да си дадем сметка, че ако липсваше ентропията и обратната на нея експанзия на живота, времето нямаше да “тече”.

• Файлове за изтегляне:
• Перцептивното време 1996 (198 KB pdf)

Тук ще се опитам да изкажа и разгърна кратко мисълта, че човек, като съзнателна жива форма, има свой свят от места, и че всички тези места са човешки. Това значи, че всички места, в които човек попада, имат една и съща форма и това е човешката форма. Самото пространство като цяло е “изкривено” от тази форма.

• Файлове за изтегляне:
• Човешката форма и място, 1997 (232 KB pdf)

Философията има да проумее ситуацията на неизвестност и да сведе смисъла на познанието в този свят до реалните му граници. За философията остава мъжката задача да потвърди слабостта ни пред лицето на смъртта, да охлади претенциите на част от научната нагласа за всеобяснимост и още едно нещо: да се позове на човешкия здрав ум (а не здрав разум, за да не употребявам изтъркани и неточни категории) който смирено пред необятната неизвестност трупа свидетелство след свидетелство и си отива оттук натоварен с някакво знание и някаква порция сила.

• Файлове за изтегляне:
• Формата на живото тяло, 1999 (94 KB pdf)

Свързването на синкавата стена или на конуса, видим от Мальовица, с местността “Златните мостове” в примера, даден от теб, става безпрепятствено, когато в резултат на много опити и дори без родителите си ние разбираме, че всяка планина се строи по този начин. Но няма жив човек, който да свърже “вълна” и “частица” в един представим обект. Няма човек, който е видял атом. Дори няма, според една бележка на Ричард Файнман, човек, който да разбира от квантова механика. Очевидно научният концепт е далеч от възприятието и от първата подредба. Дотам, че “реалността” на микрообектите е проблематична. Хайзенберг свързва тази реалност неразривно с наблюдателя. Понятията в квантовата механика са гранични. Те са на път да излязат от връзка с първата подредба и затова се свързват с несъвместими макропредстави: вълна–частица, планетарен модел–електронен “облак”.

• Файлове за изтегляне:
• Форма на света и форма на науката, 1998 (210 KB pdf)

Когато говорим за елементарни форми на нашия език, като „Аз гледам дървото”, (Субект–действие–предикат), не съзнаваме, че това разчленяване: аз – гледам – дървото, го няма в света, а е проекция на нашата граматика. Същото се отнася и за много по-важни обобщения и очевидности като: „Бог съществува”, „Човек е смъртен”, „Дъската е черна” и т.н. Езиковите категории и изкази са относителни по самата си “природа”, създават се в съотнасяне с други категории и изкази и носят формата на оцеляване на езиковата общност.
Културната относителност може да се изрази така: Всяка култура се познава спрямо собствените си стандарти за смисъл. Тук се разработват многоизмерни аспекти на тази относителност, в чието ядро е езиковата относителност. Разработват се в тази светлина понятията “специална културна относителност” и “обща културна относител-ност” по аналогия с Айнщайновите теории.

• Файлове за изтегляне:
• Философия на езика, 2006 (390 KB pdf)