- Файлове за изтегляне
Този пътепис се пише през 2021 и разчитам на снимките, които ще покажат всичко, както съм го видял. Скалните форми в Кападокия са геологическа реликва от милиони години и историческа реликва на ранното християнство. Пътувахме с Детелина с група в автобус из Турция: Истанбул – Кападокия – Анкара. Разхождахме се и снимах в захлас фантастичните форми с прорязани кухини, качихме се и на балон, за да видим всичко от птичи поглед. След това разгледахме Анкара, посетихме музей на хититската цивилизация и империя. Nikon D 300 беше новата ми играчка.
Разгледахме мавзолея на Кемал Ататюрк. За Истанбул какво да кажа? Вие го знаете. Екскурзията беше на група туристически агенции. Ето и графика на пътуването както е взет от рекламния сайт.
А ето и текста по снимки и спомени:
Истанбул
29.04. Настаняваме се късно в хотелче близо до центъра. След вечеря излизаме. Нося си статива за нощни снимки. Поставям го срещу Аya Sofia. По това време тя си е църква и туристически паметник. Обикаляме църквата и снимам от различни позиции. Поставям различни скорости – от 5 до 30 секунди отворена бленда. Получавам живописни нощни образи на „Света София“. Това е най-високото постижение на източно-римския строителен гений от времето на Юстиниан I през 532 г. Османците я правят джамия веднага след завземането на Константиние. Издигат четирите минарета и заличават иконите. Вместо тях изографисват надписи от Корана.
30.04. Рано сутринта снимам „Синята джамия“. Сега тя е наистина синкава, внушителна, с четири високи минарета, съвършена. И пак Ая София денем – излъчването далеч не е същото като снощи. Снимам гълъбите, които кацат около фонтана, лехите и белите лалета. Триетажната жълта сграда от преди век – сега тук се помещава музей. Прибирам се за закуска на панорамната тераса на хотела.
Развеждат ни из най-интересните места. Имаме екскурзовод от „Караджъ Турс“ – български имигрант, турски националист, впрочем много коректен. В Истанбул има много за гледане. Ние с Детелина сме видели вече това-онова. Попадаме пред двайсетметровия обелиск, взет от Египет. Теодосий заповядал погроми над античните паметници при християнизацията на Римската империя, и си взел този малък обелиск. Очевидно тези византийски „цивилизатори“ не са могли да пренесат по-големи паметници. Това е творение от Тутмос III от XV в. пр. Хр. Има още един обелиск наблизо, навярно римски, строен с квадри, грозен. Спираме и пред змиевидна колона от Хиподрума (479 г. пр. Хр.), пренесена по заповед на Константин Велики от храма на Аполон в Делфи. Тя била издигната в чест на победата на гърците над персите при Палатея.
Ще разгледаме джамията „Султан Ахмед“ в чест на Завоевателя на Константинопол. Построена е от Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмед I между 1609 – 1616 г. Голяма е колкото „Света София“, с купол широк 23,5 м и височина 43 метра. Тя е просто великолепна. Влизаме и вратът ми ще се схване от вторачване към куполите. Синьо, зелено, оранжево и бяло, плочки от порцелан, калиграфия. Изографисана е от майстора Сеид Гюбари.
Обикаляме наоколо, става все по-топло, а на външните маси на ресторантите са насядали хора, а на всяка маса е сервиран пресен леко загорял хляб. Просто да се пресегнеш и да си отчупиш. Този хляб е безплатен. Попадаме на пазарче с манекени – млад знатен бей в червено и неговата ханъма в бяло. Разглеждаме и църква. Това трябва да е „Свети Стефан“, но не съм сигурен. Aya Stefan, Булгар килисе, още „Желязната църква“, е единствената желязна църква, конструирана е от готови елементи. Построена е в края на XIX в. от българската държава. Олтарът е обърнат към Златния рог, тя е с 40 метрова камбанария. Мястото е дарено от Стефан Богориди, османски държавник с български произход. Автор е Ховсел Азнавур, арменец.
Спираме за малко пред летния дворец Долмабахче. Той е построен на Златния рог на залив, известен като място за акостиране от праисторически времена. По поръчка на султан Абдул Меджид I арменски архитекти построили новата резиденция (след Топкапъ) в средата на XIX в. по подобие на европейските дворци. Минаваме по великолепния бял мост „Явуз Султан Селим“.
Изграден е да свързва Европа с Азия в периода 1913 – 1916 г. По този дълъг мост (1875 м) преминава магистралата. Проектиран е от французи. Издигаме се на зелен хълм над града. Влизаме във владението на милиардера Коч. Седим в ресторант насред зелен парк до езерце, слушаме ромона на бистра вода по рекичка. Гледаме синия проток и червените покриви. Обядваме с десерт гъст турски йогурт.
Отсреща е Топкапъ с оцелелите крепостни стени. Този дворец сме го разглеждали самостоятелно в предишно частно пътуване.
Следобед тръгваме с автобуса за Анкара.
Анкара
1.05. Носим се през суха Анадола. Хълмовете са голи, напред синее планина. Анкара е столица на Република Турция, създадена от Кемал Ататюрк, „бащата на турците“. В древността Ангора и Анкира, градът е дълбоко в Анадола и е териториално защитен, за разлика от старата столица Истанбул.
Паркираме близо до мавзолея на Кемал Ататюрк (Антъкабир) в средата на разкошен парк. Поемаме през дълга алея и стигаме широк площад, в дъното на който е внушителната структура. Мавзолеят с музей е внушителен, фасадата му е с квадратни колони, като на Георги Димитров. Тази форма произлиза от древен Египет: храмът на Сети II и на Хатшепсут.
Ататюрк е офицер-герой през Първата световна война. След поражението на Османската държава оглавява националното движение и е победител във войната за независимост с Антантата. Основава Републиката и е неин президент за 15 години. Модернизира Турция и я прави европейска държава със серия големи реформи. Конституцията на Турция пази принципите на Ататюрк за светска република с възможност военните да поемат властта при религиозен преврат.
В сградата има музей с артефакти от Ататюрк и войните. По стените са изобразени, изваяни и аранжирани сцени от войните.
Музей на Анатолия
Музеят за мен бе по-вълнуващ от мавзолея. Аз имам силен интерес към древните цивилизации, а тук е процъфтявала империята на хетите до XII в. пр. Хр., голяма регионална сила и култура. За този музей отново основна е заслугата на Кемал Ататюрк. Тук са изложени артефакти от хилядолетия, намарени от археолозите в Анатолия. Това са останките на хетските градове, от Хатуша, Асирия и Урарту. Неолит – бронзова епоха, Асирия, Хатуша, Фригия, Елада, Рим, Византия, Османска империя.
След обяда продължаваме по суха равнина и стигаме ослепително бяло поле. Това е Соленото езеро (Туз). Тук сега няма никаква вода и стъпваме по сол. През зимата солта се разтваря в плитка вода. Трябваше да видим фламинги, но сега какво ще правят в това мъртво поле?
Вечерта изтощени стигаме градчето Гьореме в Кападокия и се настаняваме.
Магически долини
2.05. Настанени сме в кокетен хотел в градчето Гьореме. Събуждам се и излизам рано да зърна онези фантастични пясъчни кули и дупки. От уличката се виждат само най-високите и близки форми. Огромни цветни балони се носят в небето. След закуска групата се събира при автобуса. Потегляме по шосето и излизаме на открито. Между белите плоски къщи се издигат като минарета сиви кули със заострени върхове. Цялата видима суха земя до хоризонта е божествено изваяние. Името на това изваяние е Пашабаа. Основният цвят под яркосиньото небе е бял, кремав. Това са бели пясъчни хълмове със скали в бяло, сиво, жълто и червеникаво. Телата на хълмовете са покрити с хилави треви, отрязани са и белите им вътрешности са прорязани от дупки с различни форми. Край тях стърчат вертикално кули и стени. Навътре хлътват тайнствени проходи и се отварят долчинки.
Тази долина е станала убежище на ранни християни от II в. Тогава християнството е забранено и привлекателно за всякакви страдащи души и отритнати хора. След кратко обяснение ни пускат за свободни разходки. Имаме доста време. Пъплим по бели пътеки, навлизаме в плитки долини със сухи храсти, оградени от отвесни скали докъм 80 м. В тези отвесни скали са прорязани стъпала и целите са в кухини като сирене. Това е „Долината на монасите“. Тук имало 365 църкви – за всеки ден от годината. Изкачвам се, пъхам се в дупки, стоя на високи тераски, спускам се, снимам. Тук трябва да съм направил над 200 кадъра за този ден. Засичаме се с Детелина в долината и пак се разминаваме. Опитвам се да хвана уникални пейзажи, а такива има в изобилие. Изкачвам се запъхтян към един кръгъл прозорец на близкия хребет. Заставам пред него на скална тераса и виждам равнината, осеяна с къщи. Бавно обхождам тази структура, напомняща формите в някои платна на Салвадор Дали. Снимам отвсякъде. Слизам и се насочвам към храмови форми. Има църкви на всяка крачка, изсечени в пясъчната твърд. Църквите сочат обитаване от хиляда години и повече, най-много от VII в. Те сочат за специалистите своите характерни периоди – преди стенописите, период на стенописи, кратък иконоборчески период с изчегъртвани образи и пак свободно изобразяване на ликове на светии и библейски сюжети. А формите наподобяват дервиши с чалми, девойки, слонове с хоботи и какво ли не.
Излизам на равното. На височина стотина метра се носят като лодки балони с горелки отдолу и с кошове, пълни с туристи. Част от групата ще се качат на балон, но ние с Дети не сме се записали. Давам малкия си фотоапарат Panasonic на една дама без фотоапарат, за да направи снимки от височина за себе си и за мен. После далеч на юг и на по-високо заварвам същия балон сред десетки други да се снишава и каца на поляната. Разговарям с хората, вземам си камерата, но се оказва, че настройката на експозицията е осветлила всички снимки. Бях казал на жената да не пипа нищо, но станалото станало. Разговарям с човека, който пуска балоните, и си уреждам полет на символична цена! Политаме и се усещам като в хеликоптер с безшумни витла. Носим се над гора от каменни дървета, стълбове, фигури, конструкции. Прелитаме между полегатите хълмове. Висока стометрова кула с отвесна стена, която може да се катери. На върха ѝ са оформени три глави с шии и кафяви гугли. Под тях – кафене с реклами на кока кола.
После пак се изкачвам, но този път търся съседната долина. Не различавам Зелве от Гьореме, но имената нямат значение. Горе на хълма е равно и тебеширено бяло, с леки оттенъци на кремаво. От тук на север се спускат полегато две съседни долини с бели гънки, цепки и ръбове. Отстрани се издигат стени и кули. Платото е жълтеникаво, с бели ивици. Пред мен на изток се издигат сиви скали и синкава планина в далечината. Скалите сякаш са изнесени дотук и поставени като статуи. Под платото – пясъчници със слоеве от бяло до кафяво. Кремави склонове се спускат в тъмнеещата долина. В небето се носи червен балон. Занемявам.
Слизаме към автобуса. Камила е легнала на тънката сянка до кафенето и преживя. Прехвърляме се в Ючхисар, тук местността е в по-тъмен колорит. Кафяви отвесни скали увенчават града. Изкачваме се по хълма и после по каменни стъпала, докато оставам без дъх. Но най-горе панорамата е пълна, а скалните и изкуствените структури надхвърлят въображението ми. Снимам всичко и отвсякъде, с различен мащаб и фокус. Снимам града ниско долу със стърчащите минарета през ключовиден скален прозорец. Това тук са образованията Ючгюзел (трите хубавици).
Наближава залеза и всичко се обагря в златисто, а белите камъни розовеят.
Преизпълнен съм и усещам как дъхът ми се влачи уморен. Краката ми са откапали и леко треперят. Качваме се на автобуса и обратно към хотела. Хладен душ, меко легло, вкусна вечеря и… безпаметен сън? Не, защото предстои шоу с дервишки танц.
Дервишки танц
Шоуто е скъпо и малко са мераклиите от групата. Ние сме високо над сцената в дъното на високия керван сарай. Групата монаси са целите в бяло. Зазвучава музика: струните отсечено разказват за любов и болка, след това човешки глас се извисява и снишава като на мюезин. Музиката е в бавен и тежък ритъм. Танцьорите се въртят в една и съща посока, с елегантни отмерени пристъпвания, с дясна ръка протегната нагоре, а лява – надолу. Главите с високи шапки са наклонени като полегнали настрана. С едната си ръка те поемат божествена любов, а с другата я раздават.
Екипът на танцьорите е: червен висок цилиндричен фес, бяла стегната дреха под бял елек с широки ръкави, стегнат черен пояс, надолу бялата дреха като пола се разширява и позволява движенията. Движението всъщност е едно – леко, неусетно въртене, което не спира и зрителят се пита кога танцьорите ще припаднат. При въртенето полите на бялата дреха политат и описват съвършени кръгове. Наблюдавам стъпалата в леки черни обувки. Десен – ляв крак стъпват в серия от малки радиални стъпки и така описват кръгове, пазейки фигурата права и стабилна.
Дервишите не следват писанията – те са свободни и тяхната религия е любовта. Така е завещал безсмъртният Руми.
Шоу в кервансарай
2.05. вечер. Нареждат ни на дълга маса до каменна стена в хотела-кервансарай „Евранос“. Залата е с каменни стени. Разядки, кола, бира, вечеря. Свири местна музика на живо. Мъжете са в червени туники, тъмни и мустакати. Струнният инструмент е голям и тумбест, до него е ударният – черен тимпан. Отзад йоника и кларинет. Излизат танцьорки, ярко начервени. Първите носят яркожълти дълги туники над лилави шалвари. Мъжете са в бели ризи и черни панталони, с къси везани жилетки. Танците им приличат на нашите хора… или обратно. Девойките са местни, от Анадола, чернооки и напети. Има две със славянска хубост и те май са рускини. Висока блондинка в бяло танцува соло боса и участва в много фигури. Танците се сменят – групови, по двойки, солови. Впечатлява боен танц на млад мъж със сабя. Руска девойка изпълнява кючек с виртуозни движения и гюбеци (bely dance). Танцьорски сутиен и поличка, метални орнаменти на пъпа.
Християнски катакомби
3.05. Каймаклъ. Тук са пробити система от кухини: хоризонтални, вертикални и отвори във всякакви форми и посоки. Хората явно са се укривали и това е било в зората на християнството, когато римската власт ги е преследвала. Тук те си изсекли малко по малко подземен град, като някакви къртици. Подземният град е на девет нива, дълбок 75 метра. Има си всякакви помещения: спални, трапезарии, кухни, складове. Разбира се, има кухини-църкви. Нивата са няколко, свързани са със стълби.
Коня
3.05. Пристигаме в Коня. Този град е на основателите на държавата, родът преди османците. За нас е интересен с това, че в българските земи били преселени турци от тук, от областта на Коня. Те донесли в Родопите овчарството като занаят.
Osmanlı İmparatorluğu, Османската империя, Великата Османска държава има дълга и славна история като абсолютна ислямска монархия. Основана е в края на XIII в. в Северозападен Анадол от Осман I като бейлик. Османците са много експанзивни и само за един век преминават в Европа и завладяват Балканите. За по-малко от два века слагат края на Източната Римска империя. Великият завоевател е Мехмет II.
Тук е погребан великия ислямски поет и мистик Джавахалал Руми, персиец от XIII в.. Той е живял и е погребан тук. Известен е като Мевлянаа, Мевляна. Основал мистична секта: Орден на танцуващите дервиши. Статуята Джалал-ад-дин го изобразява с характерния жест с дясна ръка протегната нагоре и лява надолу. Това е мистичния жест на дервишите от мистичната школа, които поеман енергия от Бога и я отдават на другите.
На Руми е посветен музей с храм, а в храма е неговата малка гробница. Днес се е събрал много народ на поклонение. Това са хора от народа, традиционно облечени, жените забулени, което не пречи да си носят лъскави джиесеми. Опитвам се да уловя типични персонажи. Една баба е повдигнала високо ръка и пие от чаша. Синьото ѝ джубе (нещо като шлифер) е точно до земята. На главата си носи черна кърпа, а по раменете е спуснат черен шал. Има доста млади момичета и някои изглеждат като монахини. Не съм сигурен дали в исляма жените могат да се замонашват, то една групичка млади момичета са всички в черно и всички с цветни джиесеми. Има и истински хубавици в ярки кърпи в тон с роклите. Мъжете са повечето в черно, но има всякакви, включително с костюми и вратовръзки. Всички минават през чешмите или шадравана. Всички турци са мюсюлмани или поне не виждам изключения. Огромното мнозинство от онези, който попадне там, изглежда приема исляма и турско име. Силно доминантна и нетолерантна религия. Дори интелектуалците и сред тях математици и физици са религиозни.
В Коня имаме доста време за разходки преди нощувката. Градът изглежда чист и спретнат, а хората са приветливи. Никой не бърза тук. Озоваваме се пред голяма джамия и влизаме по чехли, специално оставени до входа, Дети загърната. Тук влизат и жени, но не на молитва. Туркините са всички с големи и плътни кърпи на главите, с шарени шалвари, с обичайни блузи и пуловери и всякакви връхни облекла. Обичат да се пакетират. Залата вътре е огромна, с мраморни колони и сини плочки на пода.
Паркът е разкошен, целият в свежо зелено, с декоративни храсти и редки дървета. Конструкция във форма на купол стои на четири опори. Прибираме се в огромния хотел във форма на разтворена книга. Вътре ни чакат баклави и всевъзможни други сладости.
Музея на дервишите. настаняване в хотел, вечеря и нощувка. (~230 км)
Дервишки танц
Бурса
- 05. Изминаваме дълъг път, 500 км, за Бурса, първата столица на османците. Тук ще гледаме Зелената джамия (Йешил джами) и Голямата джамия (Улу Джами) от XIV в. Ще видим гробницата на Осман бей гази, основател и пръв султан, и на сина му Орхан бей. Изморени, се настаняваме.
Осман I Гази или Гаази (на османски турски: عثمان غازى) е турски бей, първият самостоятелен владетел от Османската династия. Достоверните сведения за живота на Осман Гаази са оскъдни, като голяма част от известното за него се съдържа в по-късни легенди, често обслужващи пропагандата на Османската династия.
Разхождаме се из града. Виждам младо момиче с приятен и открит вид и я моля за снимка. Тя се съгласява. На портрета виждам светла и открита личност с правилни черти и широка усмивка. Черноока, с извити вежди, широко усмихната, със здрави бели зъби. Девойката носи лека розова кърпа за глава, плътно прилепнала бяла блуза и зелена жилетка.
7-ми ден Отпътуване за България По желание спирка в Одрин и разглеждане на центъра на града и джамията Селимие. Пристигане в София късно през вечерта (~ 850 км)