- Файлове за изтегляне
Сергей Герджиков
Богатствата на Бèдан
Родопското селище Беден –
природен и исторически уникат
Някога Хем и Родопè били мъж и жена, тракийски цар и царица, но в безпределната си любов започнали да се ласкаят с божествени имена: Родопе наричала Хем Зевс, а Хем я назовавал Хера. За тази дързост истинските Зевс и Хера превърнали щастливците в две планини, разделени от широката тракийска низина. От брака на Хемус с Родопе се родил речният бог Хеброс (Марица), който отделя своите прокълнати родители (Овидий. Метаморфози).
Мястото
Пътят Смолян–Девин се вие според капризите на реката. На осем километра преди Девин пътникът вижда табелата: Беден – 5 км. Пътят плавно ви изнася все по-високо в планината. Панорамата се разширява, отсреща се очертава ридът Мурсалица, а вие навлизате между къщите на селото, увенчано от белия Сухи връх. От края на селото нагоре ви трябва джип или здрави крака. Равното било на Градище и зелената гърбица на Михальва бача са извисени в простора на планината и тръпки побиват от невероятната панорама, шир и мощ, които усещаме там.
Растителният и животинският свят са съхранили разнообразието си, рядко дори за нашата страна, която все още има най-богатата флора и фауна в Европа.
Официалното име Беден не отговаря по звучене и смисъл на оригиналното славянско Бèдан, очевидно свързано с гръцкото име на крепостта Μπεάδνος (Беаднос), а думата bedèn на турски означава крепостна стена. Крепостта е в руини, останали са основите и други следи на свещеното от хилядолетия място – Сухия връх (1472 м). Той увенчава лъкатушещ скалист гребен, осеян с борове, който се разлива в широко било – Градище. На стотина метра по-надолу са тучните ливади на Брязво (Брезово). На долния край на Брязво са двата хълма Малката чорква и Голямата чорква. А под тях се е спуснало селото.
Бедан е закътан в полите на Родопите, в планинската верига Чернатица. Изложението е южно – слънцето осветява и топли еднакво всяка от къщите, накацали в очакване на изгрева. Мястото прилича на голяма сцена, издигната всред вълните на родопското море (1100 м надм. вис.). Бедан е най-красивото и, може да се каже, най-огледното село в целия район на планината, пише преди век изследователят на Родопите Васил Дечов (Дечов, 1906). Илия Зоински споделя: Обходил съм почти целите Родопи. Възкачвал съм се по върхове и рътлини, слизал съм по долини и долове, бродил съм по тучните ливади, но като Бедан огледно село не съм виждал на друго място (Зоински 1997).
На дъното на долината е Широколъшка река, виеща се бързо и шумно, успокоена на места в тъмно-зелени вирове и пълна с живот. На четири километра от селото в тази долина се намират известните още в древността Бедански минерални бани.
Банята била възстановена от офицер в казармата преди повече от век. Горещата лековита вода сега е използвана и в спа-хотелите по долината и в Девин. Била намерена каменна плоча с латински надпис – знак от римското минало на баните. По-надолу по реката е студеният извор Вриса, за който има легенда.
При пълнолуние край извора се развихряло странно хоро. Самодиви се хващали за ръцете и дълго танцували. Виели кръшните си чисто голи тела, гмуркали се в студената вода и отново излизали.
Населението
Днес тук живеят някъде към петстотин жители. Преди тридесет години са били хиляда и двеста. Хората са българи, говорят български и носят български имена. Има няколко много възрастни мюсюлмани. Езикът е запазил старославянска фонетика и лексика, паралели на които намираме в други славянски езици (Меракова 1993). В османски данъчен регистър от 1576 г. намираме: Село Бедан – Стою Радослав; Станил Георги, Велико Георги, Вълчо Димо, Хубчо Братослав, Димитри Вълчо, Дургут, син на Абдулах (Турски извори за българската история, 1972, 86). Там е пояснено: Нашият документ потвърждава, че селището се наричало Бедан, което можем да свържем със средновековното му име, а Беден е по-късна отурчена форма.
В последните петнайсетина години към селото има силен интерес от търсещи земя и къщи. В селото купило къща и британско семейство. Поминъкът на хората напоследък се свързва с туризма. Има няколко семейни хотела, сред които се откроява Радините къщи с родопски вид. Беданските къщи иначе са модерни и солидни, осеяни със сателитни чинии.
Селището живее живот древен, много по-стар от България. В най-далечни времена тук е живял първобитният човек. Известни са обитаемите пещери: Козята дупка и Мечкина дупка на 5 км от селото над реката.
В Родопите живеело тракийското племе беси. Според Херодот някъде всред високите снежни планини на траките било прочутото беско светилище на Дионис. Никой не знае точно къде е това (селището-крепост Перперикон е ниско в Източните Родопи).
Траките са се разтворили в славянското море. Тук се заселили славяните от племето рупци. Рупчос става основно име на родопчани по турско, а населението е отбелязвано в регистрите като рупчозлии. Селището отначало е било на високата равнина в Брязво. Преместването му става поради липсата на питейна вода. Открити са следи от засипан кладенец. Едни поемат на изток и се заселват в тучна долина донасяйки името Брезе. Другите се заселват надолу под черквите.
От османските данъчни регистри (дефтери), преведени по моя молба от Румен Ковачев, става ясно, че местните хора са били данъкоплатци, а не закрепостени. В дефтерите от 1515, 1569, 1576 са посочени земи, зърнени храни, воденици, вино, овце. В регистъра от 1569 г. се дават още две имена на селото: Градè и Вòдане, явно по името на старото селище Градище и по минералните бани.
В района при разкопки от 1959 г. и след това са открити цял ред антични и средновековни некрополи със стотици гробове, с много керамика и най-различни украшения, някои като в столиците Плиска и Преслав. През 1965 г. е намерен скелет на жена с гривни, обеци и разкошна диадема. Откривани са римски, византийски и български монети от времето на Иван Александър.
Преди идването на османците неспокойните Родопи били ту в ръцете на византийците, ту на българите. От 1341 г. управител на областта е войводата Момчил. Той разбил османците на Айдън паша при Абдера на Бяло море. Ромеите обаче, в съюз с османците на Умур паша, нахлули в Средните Родопи.
Археологът Никола Дамянов изброява няколко късноантични селища в района: в местностите Ливадето, Равне, Брязво, Катраница, Равнишката; тракийски могилен некропол в Бодутина, в Черешово, на Джубилюв гроб.
Тракийският шлем от Бедан
Тракийският шлем е открит в местността Голямата чорква през пролетта на 1972 г. при прокопаването на канали за напояване. В пръстта от насипа се откриват частите на шлема и шест бронзови торкви (нашийни пръстени), с част от човешки череп. Броят на торквите свидетелства за високото положение във военната йерархия на техния носител. Открит бил и вход към помещение (вероятно гробница), който бил зациментиран и досега не е разкриван.
Шлемът се намира в окръжния музей в Смолян, всред най-богатата в музея Беденска колекция. Освен него тук се пазят множество предмети от каменната епоха до днес, сред които римски капител от колона с кръст, използван като надгробен камък от османско време – каменна памет за хилядолетни превратности.
Според археолога Дамян Дамянов профилът на шлема буди представата за устремена напред, със завит в спирала гребен, вълна. Спиралата е символ на развитието, на безсмъртието. По пътя си вълната извършва промени, като руши и гради. Главата на воина се пази от символа на безсмъртието.
Брадата върху наушниците е изобразена чрез спираловидно завити снопчета, представящи бурно течащ поток или море. Украсата по ръба на натилника – двойна начупена линия – е йероглиф, който означава течаща вода. Всички тези водни символи говорят за наличието на водно космогоничен светоглед у воините-траки. Наличието на черепни кости в шлема и прешлени от гръбначен стълб между торквите доказва, че те са били носени от воин, който загива в бой и остава непогребан. Кавалерите на шест торкви – заслужили безсмъртие на най-високото шесто ниво – са се прославили геройски във войни, били са племенни вождове или жреци на култа към Луната (Дамянов 1998).
Сухи връх – крепост и светилище
През юли 2006 г. на Сухи връх се проведоха частични разкопки под ръководството на археолозите от Смолянския музей Дамян Дамянов и Николай Бояджиев, финансирани от предприемача Румен Асенов и подпомогнати от кмета Владо Сустов. Частични, защото средствата не достигнаха за продължаване, завършване, заснемане и консервация. Според Дамян Дамянов хронологически на Сухия връх е имало:
– укрепено убежище с няколко жилища от късната каменномедна и вероятно ранно бронзова епоха;
– тракийско светилище през късната бронзова епоха (ХVІ–ХІІ в. пр.Хр.);
– тракийска крепост и светилище от ранножелязната епоха ( ХІІ–VІ в.пр.Хр);
– тракийско светилище от късната желязна епоха (VІ в.пр.Хр.– І в. сл. Хр.)
– военна византийска крепост през VІ в.;
– българска крепост – ХІІІ–ХІV в.
Това историческо надграждане е уникално.
Върхът, докосващ небето, е и култово, и стратегическо място, затова е използван през каменно-медната и къснобронзовата, желязната и античната епоха (Дамянов 2007). Тук е престроена и използвана от византийците, превзета от славяните и след векове отново византийска и българска крепост (по всяка вероятност Беаднос). Крепостта е използвана в три периода: V–VI, XI–XII, XIII–XIV в, за което говорят следите от престрояване. Сред откритите през 2006 г. артефакти са: каменна тесла, нож, питоси, хромел, много керамика от различни периоди. Детайлното описание, което археологът е направил (2009), може да се използва за бъдеща частична реконструкция.
Разкопките разкриха цялата фигура на разрушената крепост с бойните кули пред входа от изток. Откри се изсеченото по скалното било легло на южната стена. Каменен път води от входа на източната стена по хребета към Градище, източно от крепостта, където се вижда обла тракийска могила. Според Дамянов и Бояджиев пътят е връзка между Централния и Източния среднородопски пътища с направление север-юг и свързващи Филипопол с градовете по Беломорското крайбрежие. Целта на тази система е била да охранява пътищата – главни и локални, да поддържа съобщенията по тях и да предоставя защита (убежище) на местното население при военни действия, което от своя страна поддържало крепостите и осигурявало военния гарнизон. Уникални за Беден и Подвис са квадратните крепостни кули пред входовете им (Дамянов 2007).
Когато османските войски започват да проникват на Балканите, цар Иван Александър и след него Иван Шишман се стремят да укрепят границата на държавата от юг. По това време военачалник на Беданско-девинския регион е войводата Гордю.
Беданският Гордю войвода и защитата на Родопите
Завоюването на Родопите в периода 1370–1380 г. е неясен период, но легендите говорят за кръвопролитни боеве, а най-ярка е историята на Гордю Войвода от Бедан.
Горе над Воча, на зъбера гол, крепост навред се прочула.
Облаци виели бял ореол над извисената кула.
Турци нахлули от всички страни, облак обвил небосвода.
Едър и горд като тез планини, срещнал ги Гордю войвода.
Блага Димитрова. Балада за Беаднос
Двете легендарни битки за Родопа са на Беаднос и край Триград, т.нар. Родопско Косово. И в двете начело е Гордю войвода. Разказите го открояват като несравним герой, отблъсквал с малък отряд успешно и продължително войските на Ибрахим паша, зет на султана Мурат. Като висока борика, като снажна канаро, изпречи са Гордя страшън войвода, с тифтичана гайтанлъ премена, с висока гугла, с увчерска гега, с белег на бузана ут мечка стръвница. Борил сай с нея с голи роки, ага му е рипнала в овцене и й надвил. Искутен в планинона, йодър, каматан вайвода. Нема друг като него. (по записан разказ от Бедан). Зафана бой под крепостон. Турскине войници бяха бастисали чорквана. Гордю са метна на конен, извади калъчкана и развя соколов байряк, гласи местен разказ. Защитниците погребали тук в дървен ковчег момиче: погребение извършено малко преди превземането й от османските завоеватели – в края на XIV в. (Дамянов 2009). След продължителна отбрана според легендата една нощ воините пуснали срещу аскера черно-бели овчарски кучета-вълкодави и оставили капани. Отрядът се оттеглил към Калето над Дьовлен (дн. Девин).
Според легендата родопската съпротива била накрая фокусирана в две седмици по скалите около Триград–Грохотно. В жестока финална битка паднали както османския паша, така и Гордю, който с тежки рани се оттеглил в манастир и там издъхнал Дечов 1928). Останали легендите и спомените, останали паметта, вярата, езика и българският дух, за да запазят Родопа българска.
Авторът, проф. Сергей Герджиков, роден в с. Беден, е написал монографията Богатствата на Бедан (2005) и е организирал разкопките през 2006 г. От тогава няколко проекта за завършване на разкопките, консервация и реставрация се провалят и се надява, че един достатъчно заможен и заинтересуван българин може да помогне за това национално дело.