- Файлове за изтегляне
Средновековният град Червен
12.04.2010
Понасяме се отново по хълмовете на Добруджа, упойващо зелени и оранжево-кафяви, осеяни с цъфтящи в бяло горички. Посоката е Червен – на 35 километра южно от Русе. Многовековното име още се носи от селото Червен – български укрепен град от XII–XIV век. Червен изниква отляво посред хълмовете. Крепостта е кацнала на скален остров, рязко издигнат от дъното на бяло мраморно дефиле. На тази естествено защитена тераса е бил построен средновековният град.
Мястото е заселено от древни времена. Най-старите човешки следи са от палеолита. Римляни са построили крепост на заселеното от траки място през I век. Ромеите издигнали своя крепост през VI век – част от огромната строителна дейност на Юстиниан. През XIII век българите издигнали тук непристъпния и богат град. Червен става седалище на Червенската митрополия. Завзет е от армията на Михаил Глава Тарханиот по време на цар Ивайло (1278–1280).
Пътят се вие в спирала и ни вкарва в центъра на селото, заобиколено от канари и гори. След това ни води край отвесния вал, увенчан с крепостна стена. Оставяме колата на паркинга и поемаме по изсечените стъпала. Скалата е отвесна, но не гладка, а с причудлив релеф – дупки със странни форми, фигури и цели изрези в скалата, правени вероятно за изсичане на фигури и надписи. По навик обхождам с очи отвесния релеф, за да прокарам линия. Не се виждат следи от катерене.
Скоро се изправяме пред първата стена, запазена и реставрирана. Веднага се озоваваме в самия град, изрисуван на табло както е изглеждал навремето, с крепост, замък, църкви и богати домове. Руините са достатъчно запазени и някъде навярно възстановени, за да се възприеме едно изумително архитектурна постижение – чисто българско по стил и облик.
Руините и красивите рисунки показват, че през втората половина на XIV век Червен има добре откроена градоустройствена структура, включваща укрепен „вътрешен град“ върху обширен скален рид над река Черни Лом и „външен град“ в подножието на скалите и по околните хълмове. Градът има сложна, етапно изградена фортификационна система и е застроен плътно. Израства като голям занаятчийски център с развит добив и обработка на желязо, златарство, строителство, художествени и битови занаяти. Възел е на пътища от Дунав към вътрешността, значимо търговско средище. През 1388 г. османците го превземат и разрушават. В пределите на Османската империя Червен запазва административните си функции, но постепенно запада.
Най-забележителна е руината на болярския замък, неволно го сравнявам с карпатските и алпийските замъци, които гледахме предните дни. Съвсем различен е, с квадратни назъбени кули, със структура, хармонираща с православното храмово строителство, дом-крепост с корпус, бойници, кула. Замък на местния болярин.
Личи огромната работа по реставрацията на това, което времето е запазило от града. Първите разкопки са от 1910/1911 г. (проф. Васил Златарски), а редовни разкопки се водят от 1961 г. Разкрити са:
− голям феодален замък;
− крепостни стени;
− два подземни добре съхранени водоснабдителни прохода;
− църкви;
− обществено-административни сгради;
− жилища;
− работилници;
− улици.
Намерени са няколко големи монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети от бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др. Църквите са били много за това място, номерирани са от 1 до 7. Тук е най-добре запазената средновековна крепостна кула в България. Именно тя е послужила за модел при възстановяването на Балдуиновата кула на Царевец.
А панорамата е изумителна. От запад се извисяват отвесни бели скали и пустинно плато. От юг – отново отвесни скали, покрити с гора, а вляво са накацали червените покриви на съвременното китно село Червен.
Насред удивлението си осъзнавам, че няма никога да остана тук, в тази природна и човешка хармония, защото аз, като всички нас, съм окончателно впримчен в капана на градския живот и всички роли, които играем в него. Натъжавам се, защото осъзнавам неумолимата власт на времената над нашите лични съдби.
Слизаме бавно и напускаме това място – едно от многото райски кътчета в нашата България, за да се върнем отново някой ден.