КАКВО ЗНАЕ СТРАННИКЪТ
(1 votes, average: 5,00 out of 5)
Хората пътуват, пътешестват и понякога се опитват да навлязат в далечни човешки общности, да научат редки езици и да се потопят в различни локални ‘светове’ – живи представи, с които етносите оцеляват и просперират в уникалната жизнена среда. Човек, озовал се на много чуждо място, се приема за странник. Такъв е бил Марко Поло за китайците през 13 в. Такива са били първите бели изследователи на другите континенти и култури.
Странникът знае, че светът е чудно и неизвестно място. Той оценява този факт като дар и се радва на удивителния свят.
Да бъдеш странник – това е в широк смисъл участта на всеки от нас: да си човешко същество. Ние сме дошли тук, на този свят, преминаваме през него и ще си отидем оттук, без да са ни питали, без да сме решавали и без да си даваме сметка къде сме. Усещането за странност на света и на самите нас се появява рядко, но то е втъкано в нашия живот – ние не знаем защо светът е този, а не друг и защо ние, хората, сме това, а не друго.
Свикването със своето място и своя живот притъпява усещането за странност, но пътуването надалеч, в чужди земи, го изостря. В много чужда страна ти скиташ като пришълец. Напуснал си своя свят и през буря от промени проникваш в нов. Тази промяна, ако е дълбока, е шокова, болезнена, но тя дава знание и сила. Ти осъзнаваш кой си от неочаквана гледна точка, познаваш очертанията на собствения си свят отвън.
- Файлове за изтегляне
ДЪЛБОКОТО ВРЕМЕ
(2 votes, average: 5,00 out of 5)Стоим на мост и гледаме нагоре срещу течението на реката под нас. Водите идват отдалеч, насочени към нас, минават под нас и отминават назад. Така бъдещето идва към нас, става настояще и после минало. Ако плуваме срещу течението, ще трябва да влагаме усилия, за да напредваме и дори само да се задържим на място. Това е процесът на самия живот – непрестанна работа на тялото срещу неумолимия поток на ентропията. Забавим ли темпото поради недостиг на сили, ние сме повлечени назад. Накрая спираме и времето вече не тече за нас: ние сме се слели с реката на ентропията. Това става с всяко живо същество, с всяко поколение, с всяка общност. Човешките групи, малки и големи, имат свой жизнен път: те се зараждат, растат и разширяват, усвояват ресурси, а после западат и изчезват. От тях остават артефакти с различна трайност. Големите популации в благоприятни среди създават хилядолетни традиции. Малките общности понякога блясват ярко и създават шедьоври, но и бързо се претопяват в по-големи или изчезват, разрушени от конфликти.
Всекидневието пулсира с ритмите на часовете, минутите и всеки момент се случват безброй нови неща. Този микро ритъм е на повърхността на реката. Той е като набраздена повърхност от вълни. По-надълбоко тече по-бавен процес: на сезоните и климатичните колебания, на човешките масови дейности, на производството и размяната. Още по-надълбоко са промените в популации и общества, в култове и традиции. На дъното пада всичко тежко и стабилно. Тук течението е много бавно, почти нулево. Нулевото течение е смърт и след смъртта човешките останки и фрагментите на нашите градежи се отлагат в покой, а времената ги затрупват.
Къде в тази огромна река са границите между дух и материя, съзнателно и несъзнателно, култура и природа? Всички пластове са едно цяло, всяко движение срещу течението е човешко усилие на индивидуално, локално и глобално ниво. Това са културни процеси на създаване и рушене, които са съзнавани на повърхността, но по-надълбоко само с усилен фокус. Затова са историческите науки. Затова са науките, които могат да откриват структурите на отложеното в дълбок покой време. Надолу-надолу в дълбочина до дъното на геологически трайния материк. А той пази следите на цялата еволюция за милиарди години, докато самата планета се е променяла неузнаваемо. Историческото време потъва в археологическо, а то потъва в еволюционно и геологично време.
- Downloads
- DEEP-TIME-EXTRACT
ПРАВА БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
ПРАВА БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ Във Вселената има някакъв ред. Например не можем да получим енергия от нищо. Обществото е част от вселената и в него също има някакъв ред. Например не можем да очакваме пари в сметката си, ако не сме ги изработили. “Няма безплатен обед”. Това не е природен закон и знаем, че се нарушава. […]
АЛПИ 2010 – РАЙОН МАТЕРХОРН
От тук тръгваме нагоре по ръба на пистата, а после по хоризонтален, леко наклонен ски-път на изток към билото. На това ниво е скалната глава на Kleine Matterhorn, където свършва лифта от Цермат. След широкото било следва стръмно изкачване. Пред склона си поставяме котките, но не се обвързваме. Иван е бърз и ме изчаква. Бодър и не усеща височината. Скоро сме на върха, откъдето се разкрива вълшебна типично алпийска панорама. На Брайтхорн (4180) сме в 11: 35, точно 3 часа след тръгването от Plato Rosa, 3480 м. За 180 мин – 700 метра денивелация и доста разстояние по хоризонтала.
От Брайтхорн се вижда точно срещу нас Матерхорн, а от всички страни ни заобикалят Алпите с остри черни чуки и снежни склонове, прорязани от черни пукнатини. Брайтхорн е с два или три отделни върха, нататък примамва бялата линия с надвиснала над пропаст козирка.
- Файлове за изтегляне
Алпийски дневник
Книгата е написана от позициите на любител и не представя спортни постижения, а алпинизма като опит отблизо.
Стремил съм се към пълна правдивост. Обръщам се към читателя-неалпинист, за да го поставя в положението сам да усети какво е да се катериш, да изкачваш висок връх, да си в критична ситуация, да пътешестваш и да се чувстваш пришълец.
Премиерата ще се състои на 14.05., сряда, от 18.30 часа в книжния център Greenwich (Грийнуич) в София, бул. „Витоша“ № 37.
- Файлове за изтегляне
- korica_alpiiski_1
Publications
Serghey Gherdjikov Professor, Doctor of Science Sofia University Bulgaria gherdjikov@gmail.com PUBLICATIONS Articles and Reports in English Gherdjikov, S.. “Virtual and real relativity” (2009). Sofia Philosophical Review., Vol. III, No. 2, 92–113. “Re-thinking by Global Relativity”. XXII World Congress of Philosophy, Seul, 2008, abstract. S. S. Gherdjikov. “Bilimin Sinirlari”. Kaygi Dergisi Deneme saylari: Sayi 2. (Limits […]