(1 votes, average: 5,00 out of 5)
- Файлове за изтегляне
- Pages from Philosophy-and-science-Contents-Abstract
ФИЛОСОФИЯ И НАУКА
СЪДЪРЖАНИЕ
Част първа
ОТНОШЕНИЯ И ОТНОСИТЕЛНОСТ
Отношения и относителност
Virtual and Real Relativity
Information as Virtual and Real Definiteness
Real and Virtual Language Relativity
Неопределеността като неотнесеност
Концептуална относителност във Феноменология на духа на Хегел
Относителност на „формите на живот“ във Философски изследвания на Витгенщайн
Част втора
СВЯТ – ТЯЛО – УМ
Субект-обектната опозиция и нейното разтваряне
Корелация между свят и тяло
Неидентичност и недуалност на тяло и ум
On Perceptive Space
On Relativity of Time Experience
Виждането – функция и зрителен опит
Информационни теории за естествената интелигентност
Биологичната интелигентност като експанзивен ресинтез
Проектът „Изкуствен интелект“ – биологично ограничение
Част трета
ФИЛОСОФИЯ И НАУКА
De-cogito: Техники на отмисляне и елиминиране
Eнтропия във философските и научните спекулации
Научното изследване като синтез на ред от хаос
Матричен модел на научното обяснение – отново
Теории отвъд делението природа-култура
CONTENT
Part One
RELATIONS AND RELATIVITY
Relations and Relativity
Virtual and Real Relativity
Information as Virtual and Real Definiteness
Real and Virtual Language Relativity
Uncertainty as non-relatedness
Conceptual relativity in the Phenomenology of the Spirit of Hegel
The relativity of “forms of life” in the Philosophical Investigations of Wittgenstein
Part Two
WORLD – BODY – MIND
Subject-object opposition and its dissolution
Correlation between world and body
Non-identity and Non-duality of body and mind
Perceptive Space
On Relativity of Time Experience
Vision – Function and Visual experience
About Natural Intelligence
The Project “Artificial Intelligence” – biological limits
Part Three
PHILOSOPHY AND SCIENCE
De-Cogito: Techniques of Unthinking and Elimination
Entropy in Philosophical and Scientific speculation
Scientific Research as a Synthesis of a Order Out of Chaos
Matrix Model of Scientific Explanation – Again
Theories Beyond the Division Nature-Culture
Предговор
Статиите, представени тук, са писани в различни периоди, някои от тях са публикувани и това е отбелязано в края на статиите. Те са редактирани за този сборник.
Колекцията е съставена с намерение да се представят мои ключови позиции, тези и аргументации, развивани в продължение на десетилетия. Повечето от тях са разработвани в няколко монографии: De-cogito. Отмисляне на измисления свят (2007), Философия на относителността (2008), Формата на човешкия свят и Светуване (2010).
Статиите са по форма тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Те не навлизат в детайлни философски дебати. Това е израз на скептичната ми нагласа. Философските дебати клонят към разпръсване в детайли и хаотизиране в неопределеност. Тяхното подновяване и затихване следва нови оригинални тези и аргументи, но като цяло те остават в рамките на априорната спекулация.
Изходът от тази философска ентропия е в яснотата и определеността относно емпиричната наука. Философските изследвания могат и трябва да се разполагат в едно пространство с науката, да са проверими емпирично и да водят към изясняване на ключови неясни места в науката. Това не значи философът да решава научни проблеми, изискващи наблюдение и експериментиране, а да се включи в научна спекулация, да предложи релевантни идеи и хипотези, да ги провери и направи изводи.
Претенциите за обосноваване на научни теории, на ценности и културни ситуации не са реалистични. Дебатите са почти безизходни и най-често затъват в концептуални въпроси и многозначност на понятия. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в специфични, неопределени ситуации. Когато такова изследване се появи, то се забелязва и извън философските кръгове. Специалистите и публиката го четат, вникват в него и го осмислят по свои начини в собствените си области и културни нагласи. Повечето от статиите тук са на български, няколко са на английски. Не си правя илюзии, че те ще имат подобен отзвук. Целта ми е да представя специфични изследвания, а не фундаментални концепции, още по-малко съдбовни интерпретации.
Колекцията е разделена на три големи теми, по които работя в последните две десетилетия:
Отношения и относителност
Свят – тяло – ум
Философия и наука.
В темата за относителността имам важна идея: относителността не е хлъзгава почва, която ни носи към релативизъм. Всяка определеност се получава с отнасяне и нещата са такива, каквито са техните релации (в тях и с другите неща). Едни и същи неща и същества в различни ситуации са различни. А определеността чрез тези именно релации е задължителна срещу ентропията на релативизма.
Отношенията се разработват най-напред като обща схема от положения и дефиниции. Тя е свързана с информацията. Аз помествам релациите в два пласта: реална и виртуална относителност. Виртуалното в тесен смисъл е електронната симулация, но тя е вид символна структура. Цялата тази сфера, която се разраства умопомрачително днес, не е нещо реално в смисъла на осезаемо, пространствено и природно. Ние различаваме виртуално и реалното, но си даваме сметка, че виртуалното дори като фикция е част от нашия живот и с това то също е реално. Как обаче живеем с фиктивното реално и как с природното реално? Отговорът ми е: реалният свят е онзи, в който се раждаме, живеем и умираме. Не се раждаме виртуално, не живеем виртуално, не умираме виртуално.
Животът е непостижимо сложен в биологични детайли и почти невъзможен физично. Няма по-осезаем пример за чудо в най-буквалния смисъл – не мистично или религиозно чудо, а чисто природно, изцяло в съгласие, макар и в невероятно отношение със законите на физиката. Животът в тези изследвания се приема като адекватната система на отчет, в която можем да обясняваме как нещата се явяват на хората като възприемащи същества, започвайки от самото пространство-и-време, продължавайки със сетивото зрение и завършвайки с интелекта.
Но преди това анализирам и разтварям опозицията субект–обект. Показвам как и защо тази опозиция не е адекватна и как нейното преодоляване води към по-адекватен анализ на опита. В такъв анализ установявам корелация между свят и живо тяло: светът на един перцептор е корелиран с устройството на тялото, специално на нервната му система и специфичната му сетивност. Опозицията ум-тяло (mind-body) е неадекватно определяна също като субект–обект. Тяло и ум (менталност) не са две инстанции, разположени една срещу друга или една до друга, но не са и две начала или реалии. Доколкото опитът не се дели на субективно и обективно и светът е сетивно цялостен, в него няма ментално и физично, но е налице неотстранимата „пропаст“ между този единен сетивен свят и мозъка, с който той се корелира.
Базова в тази тематична серия е „рамката“, в която светът ни се „събира в едно“: пространството-и-времето. Тук анализът води до нови моменти в една реалистична и по-точно биологична концепция за релативността на перцептивното пространство и на времето, както го преживяваме: не като чисто време в някакво трансцендентално съзнание, а като съотнесени процеси на фона на жизнения процес на перцептора. Детайлно се анализират и обясняват необратимостите и симетриите в едно приложение на тезата за относителността. Тези две статии са малко остарели; те са редактирани, но бих ги написал по-добре и по-чисто, стига да разполагах с време. Впрочем, това се отнася и за другите статии до една, докато се стигне до неизбежна лоша безкрайност. Перфектни статии с оглед на пълнота, особено относно текущия дебат, за мен е невъзможна задача. Все пак анализирам опита, с който всеки от нас разполага и може сам да провери и прецени доколко съм прав. Като баланс на съкратения дебат предлагам релевантни научни теории и данни като тестова база. Аз философствам с оглед на трайни и текущи ситуации в науката, а не априори.
Напоследък темата за изкуствения интелект е особено силно разработвана. Десетки академични звена и технологични институции създават теории и технологии. Доминира силно нагласата, че ако не утре, то в близко бъдеще може да се появи реален изкуствен интелект, аналогичен на човешкия. Всеки ден се появяват нови публикации, които претендират за философска, теоретична и технологична валидност. Никой не е в състояние да предложи публикация, в която да отчете всички релевантни факти и аргументи за момента, но дори и това да беше възможно, още утре ситуацията може драстично да се промени така, че да направи безсмислени огромни масиви от аргументи, концепции и технологични проекти.
С оглед на това съзнавам, че публикуваните тук анализи и факти по въпроса са вече остарели като реплики в обширния дебат и със сигурност като фактология. Ако това е съдбата на всяка философска публикация по темата, то ние трябва просто да млъкнем и да се ослушваме за хода на технологиите. Но не е така, защото технолозите в областта също се ослушват за идеи, концепции и аргументи. Цялата ситуация не е напълно ясна никому. Можем да бъдем изненадани във всеки момент, не знаем какво точно ще правят създадените умни машини, преди да ги пуснем в действие. А колкото по-интелигентни стават те, толкова по-непредвидими ще са, което е опасно.
Скептичната позиция в така описаната ситуация ми изглежда повече от полезна. Затова си позволявам да публикувам по темата, въпреки шумната говорилня. Скептичните аргументи и фактите в тяхна подкрепа не вредят, за разлика от непреклонния и сляп оптимизъм, с който се сътворяват (и са се сътворявали) мега проекти, довели до трагедии.
Моят скепсис не е специално насочен към технологичния оптимизъм относно едно бъдеще, в което хората ще имат за свои превъзхождащи приятели или конкуренти андроидите. Той обхваща всяко голо спекулиране. Трябва да се излезе извън него и да се работи в едно пространство с науката. Предмет на тази ситуация са две статии с ключови идеи, развивани основно в De-cogito (2007).
Уилард Куайн показа как едно базово деление: аналитично–синтетично, не може да се прокара точно. Подобни операции, както изглежда, могат да се приложат към всяка категориална опозиция. Светът не предлага подобни общи структури и тези дилеми са само концептуални отношения, смислени в контексти. Ред елементарни техники могат да се прилагат, за да се експериментира с философски понятия и твърдения и с всякакви езикови структури. Те се фокусират в базови езикови и концептуални релации по примера на ум–тяло по-горе. Целта е да се тестват дълбоко привични изрази, които стават източник на дилеми, проблеми, огромни концепции и обширни дебати. Такива техники са вариациите на изрази, граматичните обръщания, експерименталното отстраняване на елементи, елиминиране на изрази, нови отнасяния, разтваряне в неопределеност. Някои от тези техники се коренят в древния скептицизъм (тропите) и в будизма (негативните дилеми).
Изследва се динамиката на философската спекулация и дебатиране. Показва се как всеки чист аргумент се разклонява, разпръсва и разтваря в неопределеност. Изходите са два: философско експериментиране в добре дефинирани координатни системи и излаз към емпиричната наука. Философската спекулация може да излезе в полето на емпиричните изследвания, за да се проверяват и осмислят философските тези и аргументи. Фактите имат предимство пред аргументите. Това не означава да се занимаваме с емпирични изследвания, а да говорим в едно пространство с тях.
Следващите статии се отнасят до нови моменти от развиваната десетилетия концепция за научното изследване и обяснение: науката е подреждане на опита отвъд индивидуалната субективност. Това подреждане е опериране с релации и синтез на подредени релации: матрици. Все едно рисуваме фигура, съединявайки разпръснати хаотично точки (данни). Данните в науката не са нито „протоколни изречения“, нито сетивни данни. Това са стойности, получени в независими процедури на измерване и „четене“, които не изискват пряко участие на живи перцептори.
Накрая представям две малки изследвания, демонстриращи, както се надявам, ползата от моя подход във философията на науката. Те анализират теории отвъд делението природа–култура и динамични модели в историята. Целта е да се покаже как историческите процеси, винаги уникалните събития, могат да се обясняват наедро с огромни потоци, задвижвани от човешки популации в специфични среди от ресурси.
Така историята и свързаните с нея исторически феномени могат да станат обект на чисто научно изследване, елиминирайки за тази ситуация опозицията природа–култура. (Както се вижда, елиминирането на опозиции е изглежда моя болезнена страст). Намерението е да се отвори хоризонт за нови изследователски перспективи.
18.05.2019
РЕЗЮМЕТА НА СТАТИИТЕ
Част първа
ОТНОШЕНИЯ И ОТНОСИТЕЛНОСТ
RELATIONS AND RELATIVITY
Резюме. В тази студия се разработва една формална схема на отношенията и относителността. Тя започва с формулиране на положения и дефиниции с техни пояснения. Отношението не е нещо трето наред с относимите неща, а релативна идентичност. Следва развитие на понятието за отношение като фигура, като матрица, разработка на видовете отношения и релационeн анализ. Показано е, че отношенията определят и неотнесеното е неопределено. Разгледани са дефинициите като отношения и други моменти на логическата относителност, както и въпросът за безсмислеността като неопределеност. Прави се частично формален анализ на пространства, множества, координатни системи и езиците като координатни системи. Завършва се с исторически ракурси за относителността: даоизъм, будизъм, логос, скептицизъм и съвременни идеи за относителността. Статията е редактирано резюме на други изследвания за относителността (Герджиков 2008) и служи като въведение в серията статии на тази тема.
Ключови думи: отношение, относителност, дефиниция, език, координатна система, знакова система, логос, безсмисленост
Abstract. This article develops a formal scheme of relations and relativity. It begins with a formal exposure of statements and definitions with their clarification. Relation is not something third between things related, it is just the relative identity. Some developments follow: relation as a figure, relation matrix, types of relations and relational analysis. It is shown that relation is a definiteness and non-related is indefinite. Definitions are considered as relations and other moments of the logical relativity are developed, as well as the question of nonsense as undefiniteness. I applicate my theoretical scheme in analysis of spaces, sets, coordinate systems and languages as coordinate systems. The last section is a brief historical review of relativity: Taoism, Buddhism, logos, skepticism and modern ideas on relativity. The article is an edited summary of other studies on relativity (Gerdjikov 2008) and serves as an introduction to the series of articles on this topic.
Keywords: relation, relativity, definition, language, coordinate system, sign system, logos, nonsense
Virtual and Real Relativity
Abstract. Here the topics of the virtual-real and that of relativity are joined together. New concepts of relation, virtuality and reality are devised. Relation is definition. It is not something separate from the thing, but is the very “thing” with respect to something else. To relate means to define. “This“ without “that“ is not this. “I” without “you” is not I. “West” without “East” is not West. “Man” without other living beings is not man. We pass each other and we do not know ourselves as an ego, as a community, as a civilization without relevant relations. This is an unconscious relativity effect, which comes into being in the process of communication between cultures and between individuals. Relativity in awareness can be virtual freedom for a synthesis of definitions, relations as well as descriptions, and real freedom for a synthesis of a life process, identity and life in a human form. Which is real and which is not, if things are defined only in relation? Which is real and which is not, in a global interrelated and virtual form of communication? The virtual pertains to all artefacts. The reality of artefacts, and especially of signs, lies in their being related to meanings, and their reality is relational. Meaning is understood as a moment in a human life process. The scheme is elaborated in two spheres: virtual and real relativity, analogous to special and general relativity (Einstein).
Keywords: relation, relativity, relativism, definition, real, virtual, culture
Резюме. Тук се обединяват темите виртуално-реално и относителност. Разработват се нови понятия за отношение, виртуалност и реалност. Отношението е определеност. То не е нещо отделно от нещото, а е самото „нещо“ относно друго нещо. Да отнасяме означава да дефинираме. „Това“ без „онова“ не е това. „Аз“ без „ти“ не съм аз. „Запад“ без „Изток“ не е запад. „Човек“ без други живи същества не е човек. Ние се разминаваме взаимно и не познаваме себе си като его, като общност, като цивилизация. Това е неосъзнат ефект на относителност, който се появява в процеса на комуникация между култури и между индивиди. Относителността в осъзнатост може да бъде виртуална свобода за синтез на дефиниции, отношения и описания, както и реална свобода за синтез на жизнен процес, идентичност и живот в човешка форма. Кое е реално и кое не е, ако нещата са определени само във връзка? Кое е реално и кое не е в глобална виртуална комуникация? Виртуалното принадлежи на всички артефакти. Реалността на артефактите, и особено на знаците, се крие в тяхната отнесеност към значенията, тяхната реалност е релационна. Смисълът се разбира като момент на човешки жизнен процес. Схемата е разработена в две сфери: виртуална и реална теория, аналогична на специалната и общата теория на относителността (Айнщайн).
Ключови думи: отношение, относителност, релативизъм, дефиниция, реално, виртуално, култура
REAL AND VIRTUAL LANGUAGE RELATIVITY
Abstract. We produce language forms via their relations in coordinate systems, languages. This is virtual linguistic relativity. Languages are related to phenomena and function in real-life communities. This is real linguistic relativity. We use languages via symbolic , by virtue of living in human communities. Relativism collapses at the level of successful exchange of experience between humans from distant cultures. Relativism does not recognize the real relatedness of all languages to one and the same human form and world. Absolutism (universalism) does not recognize relativity as definiteness, the virtual interrelatedness of all languages. Languages are shaped by human life processes. We follow the path from “local languages”, analogous to “inertial systems” (i.e. “virtual relativity”, analogous to special relativity in physics) to living people who talk about one shared sensory world (i.e. “real relativity”).
Keywords: relativity, language, world, real, virtual, translation, indetermination
Резюме. В тази статия развивам опозицията: реално–виртуално по отношение на естествения език в една проста схема, предназначена да изясни поредица от проблеми и противоречия във философията на езика. Основният проблем тук е езиковата относителност. Ние произвеждаме езикови форми чрез техните отношения в координатни системи, езици и др. Реалността на езиковите форми в тяхната отнесеност към явления. Ние използваме езиците в символни поведения, живеейки в човешки общности. Релативизмът се опровергава на нивото на успешния обмен на опит между хората, принадлежащи към далечни култури. Релативизъм означава да не разпознаваме реалната отнесеност на всички езици към една и съща човешка форма и свят. Абсолютизмът (универсализъм) е да не се разпознава относителността като определеност, виртуалната съотнесеност на всички езици. Езиците се оформят от човешките жизнени. Ние следваме пътя от „местните езици“ (аналогични на „инерционни системи“) („виртуална относителност“, аналогична на специалната теория на относителността), към живите хора, говорещи за един споделен сетивен свят („реална относителност“). Хората говорят във формата на техния жизнен процес.
НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА КАТО НЕОТНЕСЕНОСТ
Резюме. Тук се изпитва тезата, че неопределеността се корени в неотнесеност, като се разглеждат без специално фокусиране няколко форми и нива на неопределеност, които взаимно се преливат, но не е ясно как те зависят една от друга: „онтологическа“: на онтологическите схеми, на виртуално спрямо реално, на формалните системи; „епистемическа“: фонът на данните и теориите, квантовата неопределеност, неопределеността в обясненията; „лингвистическа“: на означаването, комуникацията, превода, дискурса. В други публикации се правят по-задълбочени изследвания на някои от тези форми.
Ключови думи: неопределеност, онтология, квантова неопределеност, ентропия, неопределеност на превода, ентропия на дискурси
Abstract. I test here the thesis that the indeterminacy is rooted in non-relatedness, considering without special focus several forms and levels of indeterminacy (uncertainty) that mutually overflow, but it is unclear how they depend on each other: “ontological”: of ontological schemes, in a virtual in reference to real, of formal systems; “epistemic”: the background of data and theories, quantum uncertainty, uncertainty in explanations; “linguistic”: in designation, communication, translation, discourse. In other publications we do more in-depth research on some of these forms and levels of indeterminacy.
Keywords: indeterminacy, uncertainty, ontology, quantum uncertainty, entropy, indeterminacy of translation, entropy of discourses
КОНЦЕПТУАЛНА ОТНОСИТЕЛНОСТ ВЪВ
„ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ДУХА“
За да се научиш да плуваш, трябва първо да скочиш във водата.
Хегел, ирония срещу Кант
Резюме. Този малък анализ цели да покаже, че Хегеловите абсолюти са относителности, а разбирането за наука и диалектиката на Хегеловите понятия е пространното разработване на концептуални относителности и тяхното полагане в диалектически фигури. Коренната концептуална фигура намирам във формулата „в себе си – за другото – в себе си-за другото“. Относителност – това значи не-абсолютност, което само по себе си е проблем с оглед на интенцията на Хегел към абсолютното. Хегеловите разсъждения са изцяло не-строги, проблематични, несигурни и следват не логически вериги и не прости съображения, а едно конструиране чрез съотнасяне, позициониране на понятия във фигури, или синтез на понятийна конструкция. Тези понятия не се получават сами, в своя живот, а като изкусни решения.
Ключови думи: Хегел, диалектика, абсолютно, относително, в себе си, за себе си
Abstract. In this analysis I hope to show that Hegel’s absolutes are relativities, and Hegel’s understanding of science and dialectics of his concepts are extensive development of relativities and their ordering in specific dialectical figures. The root figure I find in the formula “in self–for the other – in-self-for-the-other”. Relativity means non-absoluteness, which is a problem with regard to the intention of Hegel to the Absolute. Hegel’s reflections are entirely non-rigorous, problematic, insecure, and follow no logical circuits and no simple considerations, but a construct by referencing, positioning of concepts in figures, or a synthesis of conceptual structure. These concepts are not obtained by themselves, in their lives, as Hegel insist, but as unique decisions.
Keywords: Hegel, dialectics, Absolute, relative, in yourself, for yourself
ОТНОСИТЕЛНОСТ НА „ФОРМИТЕ НА ЖИВОТ“ ВЪВ „ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“ НА ВИТГЕНЩАЙН
Рибарските мрежи съществуват заради рибите. След като си уловил рибата, изоставяш мрежата. Примките за зайци съществуват заради самите зайци; веднъж, след като си хванал заека, оставяш примката. Думите съществуват заради смисъла им; веднъж, след като си уловил смисъла им, забравяш думите.
Къде мога да открия човек, забравил думите, за да се разговоря с него? (Джуандзъ)
Резюме. В тази статия се аргументира, че Витгенщайн във Философски изследвания (1953) развива релативистко разбиране на езика и на формите на културата. Това разбиране е ново за Витгенщайн след абсолютисткото разбиране на езика в Логико-философски трактат. „Езиковите игри“ и „формите на живот“ са формулировки на относителност на две нива: език и култура. Проследява се накратко историята на лингвистичната относителност преди Философски изследвания. Карнап междувременно развива концепцията за „framework“, а след Философски изследвания Куайн разработва „онтологичната относителност“. Това са три групи идеи във физиката, лингвистиката и философията, които са характерни за западната съвременност, но в рамките на даоизма и будизма относителността е развита още в древността. Относителността в тези рамки води към релативизъм, защото не е разпозната граница, отвъд която езиковите различия губят смисъл и езиците се разтварят във формите на човешки живот. Тази перспектива е реалната относителност: отнесеността на всички езикови и културни форми към света на хората (човешката форма).
Ключови думи: относителност, „езикови игри“, „форми на живот“, виртуално, реално, релативизъм
Abstract. This article argues that Wittgenstein developеs a relativist understanding of the language and forms of culture in his Philosophical Investigations (1953). This understanding is new to Wittgenstein after his absolutist understanding the language in Tractatus. “Language games” and “forms of life” are formulations of the relativity on two levels: language and culture. The history of linguistic relativity is followed briefly before Philosophical Investigations. Carnap meanwhile developed the concept of “framework”, and then Quine develops “ontological relativity”. There are three groups of ideas of relativity in physics, linguistics and philosophy in late Western Modernity after Absolutism of Plato and Aristotle. In Taoism and Buddhism relativity was developed in antiquity. Pyro from Greece also develops relativity and relativism. Relativity in these frameworks leads to relativism because there is no recognized boundary beyond which linguistic differences lose meaning and languages dissolve in forms of human life, as in Wittgenstein’s “forms of life”. This perspective I call the real relativity: the relatedness of all linguistic and cultural forms to the world of humans (human form).
Keywords: relativity, language games, life forms, virtual, real, relativism
КУАЙН, НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ, ЛИНГВИСТИКА
Резюме. Тезата на Куайн за неопределеността (свързана с относителността) на превода преминава в теза за unscrutability („неразгадаемост“) на референта. Тази теза е развита в рамките на философски проект, в който естествената наука е единствената форма на емпирично познание (натурализъм). Куайн си служи със спекулативни („мисловни“) експерименти, следвайки традицията на аналитичната философия. Такъв е експериментът с радикалния преводач в чужда култура без посредник. Ако приемем нагласата и проекта на Куайн за натурализма и тезите му за референцията и превода, можем да проверим доколко неговите експерименти и анализи имат смисъл и валидност в лингвистичната антропология и доколко самите лингвисти ги използват и критикуват. Тази теза на Куайн, развита като спекулативен експеримент и дебат за естествения език, има смисъл в рамките на аналитичната философия, но, както и другите чисто философски тези, е фикционална и слабо отнесена към емпиричните ситуации на превод в лингвистичната антропология. Тук прилагам някои релевантни заключения върху неопределеността от моята Философия на относителността (Герджиков 2008).
Ключови думи: превод, Куайн, неопределеност, език, наука, концептуална схема, лингвистика, антропология, аналитична философия
Abstract. Quine’s thesis for undetermination (and relativity) of the translation goes into thesis of unscrutability of referrent. This thesis is developed within the framework of a philosophical project in which natural science is the only form of empirical knowledge (naturalism). Quine uses speculative („thought“) experiments, following the tradition of analytic philosophy: radical translator (linguist interpreter in a foreign culture without a mediator). If we accept the attitude and the project of Quine for naturalism and his theses about reference and translation, we can check the extent to which his experiments and analyses have meaning and validity in linguistic anthropology and how linguists use them and criticize. This thesis of the Quine, developed as a speculative experiment and debate about natural language, makes sense in the framework of the analytic philosopher, but as well as the other purely philosophical ones, is fictional and poorly referred to the empirical situations of translation into linguistic anthropology. I apply here some relevant conclusions on indetermination from my Philosophy of Relativity (Gherdjikov 2008).
Keywords: translation, Quine, indetermination, language, science, conceptual scheme, linguistics, anthropology, analytical philosophy
Част втора
СВЯТ – ТЯЛО – УМ
WORLD – BODY – MIND
СУБЕКТ-ОБЕКТНАТА ОПОЗИЦИЯ И НЕЙНОТО РАЗТВАРЯНЕ
Хуей-къ бил затруднен в търсенето на Пътя. Много пъти той умолявал Бодхидхарма да го обучи и да успокои съзнанието му. Всеки път Бодхидхарма отказвал. За да покаже силата на желанието си, Хуей-къ отрязал собствената си лява ръка.
– Какво търсиш? – попитал Бодхидхарма.
– Спокойствие на ума – отговорил Хуей-къ.
– Покажи ми своя ум – казал Бодхидхарма, – и аз ще го успокоя.
– Но когато търся ума си, не го намирам – бил отговорът.
– Ето, казал Бодхидхарма, – аз успокоих ума ти!
– Да – казал Хуей-къ и се засмял.
(История от китайския Чан-будизъм)
Резюме. Определянето на съзнанието изглежда неразривно свързано с определянето на субект–обектната опозиция S–O и това се вижда особено ясно, ако определим съзнанието като отношение на субекта към обекта. В тази статия ще се опитам да покажа, че опозицията S–O, дистинкцията mind–body и вариантите ѝ в презентационизма, интенционалността (насоченото отношение субект–обект), трансценденталната феноменология и философските дебати за отношението между съзнание и свят са силно зависими от езиковите форми и се коренят в неадекватното съпоставяне на координирани, но не съпоставими планове: непосредственото преживяване на един индивид и наблюдението на съответните (физиологични и) физични процеси. Оттук следва разтваряне на опозицията S–O със следствия за елиминиране на серия онтологични проблеми. То се прави с нови аргументи и техника. Това разбиране може да се намери развито в будизма и специално в Дзен. Но тук то е проведено в контекста на западната дилема субект–обект (ум–тяло), както е разгърната и заплетена в една непроследимо дълга дискусия с неизброимо много статии и книги по темата.
Ключови думи: съзнание, ум, свят, субект–обект, интенция, планове на опита.
Abstract. Definition of consciousness appears linked to the definition of subject–object opposition (S–O). This is particularly evident if we define consciousness as a relation of “subject” to “object”. In this article I will try to show that the opposition S–O, the mind–body and its variants in presentationism, intentionality, transcendental phenomenology and the philosophical debates about the relationship between consciousness and world are highly dependent on language forms and are rooted in inadequate juxtaposition of coordinated but not comparable plans: immediate experience of an individual and observation of the relevant (physiological and) physical processes. Here follows a new dissolution of the opposition S–O with elimination of a series of ontological problems. It is made with new arguments and technique. This understanding can be found developed in Buddhism and specifically in Zen. But here it was conducted in the context of the western dilemma “S–O” (mind–body), as it has been unfolded and entangled in an untraceable lengthy discussion with countless articles and books on the subject.
Keywords: consciousness, “subject–object”, mind–body, dissolution, elimination, world, intention, plan of experience.
КОРЕЛАЦИЯ МЕЖДУ СВЯТ И ТЯЛО
Резюме. В тази статия се изследва сетивният свят в опита и се установява: 1) сливане на сетивни и светови форми в едно непрекъснато пространство; 2) корелация между тялото и света. Анализира се човешкият жизнен процес в света чрез израза „да си човек“ в корелацията му със света и се развива схематично понятие за „човешка форма“, корелирана с „форма на света“ – структурна корелация, но не и координация на структурите на тялото (мозъка) и средата. „Менталното“ и „физичното“ не са разграничени в опита и „менталните форми“ (усещанията) се сливат със сетивните обекти. Това е тип „реалистична феноменология“, но не следва класическата феноменология, а емпиричния анализ. Установява се съответствие между специфичната сетивна организация и организацията на специфичното сетивно светово поле. Анализират се критично и се разтварят ред постановки и обичайни твърдения за опита.
Ключови думи: свят, тяло, корелация, сетивно, мозък, определеност, светуванеPhilosophy-and-science-coverPhilosophy-and-science-cover
Abstract. This article explores the sensory world in the experience and establishes: 1) fusion of sensory and world forms in a continuous space; 2) correlation between the body and the world. The human life process in the world is analyzed by the expression “to be human” in its correlation with the world and a schematic notion of “human form” correlated with “form of the world” is developed – structural correlation, but not coordination of the structures of the body (brain) and the environment. “Mental” and “physical” are not distinguished in the experience and “mental forms” (sensations) merge with the sensory objects. This is a type of “realistic phenomenology”. It does not follow classical phenomenology, but empirical analysis. A correspondence is established between the specific sensory organization and the organization of the specific sensory world. I make a critical analyze and dissolve some inadequate positions on world, human experience, brain and interrelations between them.
Key words: world, body, correlation, sensory, brain, definiteness, worlding
НЕИДЕНТИЧНОСТ И НЕДУАЛНОСТ НА ТЯЛО И УМ
Резюме. В тази статия продължаваме изследването от „Свят и тяло“. Тук се изследва другата важна релация, неотделимо свързана с релацията свят–тяло: ум[1]–тяло (mind–body). Прави се анализ на опита, прилагат се елиминативни техники и се извеждат релевантни изводи относно опозицията тяло–ум. Тезисът е, че ум и тяло са неотделими, но несвързани. Те са корелирани, но не са в едно пространство. Между ум и тяло няма граница, но няма и взаимодействие. В статията се правят и серия критични анализи и елиминации на изрази относно опозицията ум–тяло: притежателни, реверсно-притежателни, деятелни, причинни, дуалистически изрази. Прави се критичен екскурс в класически западни опозиции: дух–тяло, дух–природа, душа–тяло. Цитират се прозрения в посока липса на ум (не-ум, no-mind) отвъд опозициите относно аза и субстанцията, постигани в будистката традиция. В статията не би могло да се направи относително пълен анализ на релевантните позиции по необхватната тема “mind–body”.
Ключови думи: ум, тяло, опит, елиминация, координация, субект–обект
Abstract. In this article I continue the exploration in article “World and body”. I analyze here mind–body relation, which is inseparable from the world–body relation. Analysis of the experience is performed, eliminating techniques are applied and relevant conclusions are drawn on the opposition body–mind. The main thesis is that mind and body are inseparable but unlinked. They are correlated, but not in the same space. Between mind and body there is no border and no interaction. The article also makes a series of critical analyses and eliminations of expressions on the mind–body opposition: possessive, activist, causal, and dualistic expressions. A critical excursion is made in classic Western oppositions: spirit–body, spirit–nature, soul–body. Insights are cited in the direction of no-mind and beyond the oppositions concerning the ego and the substance, attained in the Buddhist tradition.
Keywords: mind, body, experience, elimination, coordination, subject–object
PROCESS-RELATIONS IN “TIME EXPERIENCE”
Abstract. I analyze here process-relations in time experience. My thesis is that McTaggart’s series A and B are process-relations. I demonstrate how McTaggart’s unreality thesis should be replaced by a relativity thesis: Series A and B are relations of processes: asymmetrical and ordered. The coordinate system of time experience is centered in our living body, in its life process, which is directed against entropy increasing: biological arrow. From that flowing position we first experience series of events and they all are ordered in direction past–present–future. From the same position we experience a “backflow”: we first expect, then perceive, and then remember an event in a series: future–present–past. Life process, directed against entropy increasing, which I call “biological arrow” is basic explanation of time experience. Time as such does not exist – only processes (series of states) exist. I suggest some small experiments to demonstrate my main points and to argue against the transcendental phenomenology of “time consciousness”.
Keywords: time, experience, relativity, process, process-relation, life, entropy
Резюме. Тук анализирам процесуалните отношения в опита за времето. Тезата е, че сериите А и B по Мактагарт са процесуални релации. Показано е как нереалността на времето трябва да се замени с относителност. Сериите А и В са процесуални отношения, асиметрични и подредени. Координатната система на опита за времето е центрирана в нашето живо тяло, в неговия жизнен процес, който е насочен срещу растежа на ентропията: биологична стрела. От тази течаща позиция ние първо изпитваме предишнитe събития, след това следващите. От същата позиция ние изпитваме „обратен поток“: първо очакваме, после възприемаме, после помним и забравяме едно събитие: бъдеще–настояще–минало. Жизненият процес, насочен срещу растежа на ентропията е базово обяснение на опита за времето. Време не съществува като такова – налице са процеси (серии от състояния). ТАз предлагам малки експерименти за да демонстрирам основните моменти и да се противопоставя на трансцендентално феноменологическия анализ на времето.
Ключови думи: време, опит, относителност, процес, процесуални отношения, живот, ентропия
ВИЖДАНЕТО – ФУНКЦИЯ И ЗРИТЕЛЕН ОПИТ
Резюме. Виждането не е просто презентация и верига от репрезентации. Виждането не е просто обработка на информация. Това изследване може да се приеме като вариант на „конструктивизъм“. По-точно това е теория на синтеза на визуални форми (образи). Целият жизнен процес е ресинтез – ресинтез на самата жива форма, която спонтанно се разпада с растежа на ентропията. Да виждаш е: а) фаза на жизнен процес, телесна функция на зрителен апарат; б) момент от ресинтеза на перцептивен свят. Виждаме онова, което е пред нас чрез онова, което очакваме да видим от миналия жизнен опит. Нашите спомени и навици действат като предвиждания, които проверяваме и коригираме, когато гледаме.
Ключови думи: виждане, възприятие, мозък, ум, синтез
Abstract. Seeing is not just a presentation, representation and chain of representations. Seeing is not just an information processing. Seeing is a re-synthesis of a visual world. This explanation could be taken as a new variant of „constructivism”. More precisely, it is a theory of a synthesis of visual forms (images). All life process is a re-synthesis – re-synthesis of a living form, which spontaneously has been destroyed – increasing of entropy. To see is: a) a phase of the living process, a function of the body (eye to cortex); b) a moment of the re-synthesis of the perceptive world. We see what is before us according with what we expect to see from our life experience. Our memories and habits act as predictions, which we test and correct as we see.
Keywords: seeing, perception, brain, mind, life, synthesis
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕОРИИ ЗА ЕСТЕСТВЕНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Резюме. В статията се представят и анализират критично три теории за естествената интелигентност, или работата на неокортекса на Хомо сапиенс: адаптивно-резонансната теория (Adaptive Resonance Theory, ART) на Стивън Гросбърг, теорията на йерархичната темпорална памет (Hierarchical Temporal Memory, HTM) на Джеф Хокинс и теорията за разпознаване на шаблони (Pattern Recognition Theory, PRT) на Рей Кърцуайл. Трите теории са създадени от специалисти в областта на изкуствения интелект с цел възпроизвеждане на работата на неокортекса и имат изрична биологична перспектива. Те използват важните данни на невробиологията и теоретични идеи на невробиолози. Специално място е отделено тук на теорията на Родолфо Линас за предиктивните модели. Тези теории все пак са далеч от реалната биологична перспектива и разбиране на интелекта. Радикално липсва перспективата на интегралната функция на живите организми: оцеляването (ре-синтеза), единствено в координатите на която може да се разбере естествената интелигентност. Нашите мозъци не са предназначени да генерират решения на чисто информационно ниво и съответно да изчерпват варианти на комбинации. Те не са като цяло разпознавачи на шаблони. Мозъците също така не са машини за репрезентация на света в йерархия от структури. Мозъците на животните и специално човешкият мозък са органични структури с функции да регулират жизнените процеси на организма на всички нива и преди всичко интегрално.
Ключови думи: интелигентност, интелект, мозък, теория на интелекта, теория на мозъка, информация
Abstract. Here I analyze critically three theories of natural intelligence or of work of the neocortex of Homo sapiens: Adaptive Resonance Theory (ART) of Stephen Grossberg, the Hierarchical Temporal Memory Theory (HTM) of Jeff Hawkins and Pattern Recognition Theory (PRT) of Ray Kurzweil. These three theories are created by specialists in the field of artificial intelligence in order to reproduce the work of neocortex and have an explicit biological perspective. They use the important data of neurobiology and theoretical ideas of neurobiologists. A special place is given here of the theory of the predictive patterns of leading neurobiologist Rodolfo Llinas. These theories are nonetheless far from the real biological perspective and understanding of intellect. The prospect of the integral function of living organisms is radically lacking: survival (re-synthesis), only at the coordinates of which the natural intelligence can be understood. Our brains are not designed to generate solutions at a purely informational level and exhaust variants of combinations. They are not generally recognizers of templates. Brains are also not machines for representation of the world in a hierarchy of structures. Animal’s brains, and particularly the human’s brain, are organic structures with functions to regulate the life processes of the organism at all levels and above all integrally.
Keywords: intelligence, intelligence, brain, theory of Intellect, brain theory, information
БИОЛОГИЧНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ КАТО ЕКСПАНЗИВЕН РЕСИНТЕЗ
Резюме. Тук маркирам обяснение на естествената интелигентност с понятието експанзивен ресинтез. По същество естествената интелигентност е поведенчески аспект на живота на организма: подреждане и организиране на поведението за ресинтез (метаболизъм и репродукция с отстраняване на ентропията) с минимум енергия и минимум информация за обработка. Тук информацията придобива смисъл чрез селекция на всички нива: ДНК, кодиране, естествен отбор, езиков синтез (семиозис), избор на значеща поредица.
Естествената интелигентност е ориентация в сетивен свят, насочена към оцеляване и възпроизвеждане (ресинтез). В културите това е символна активност, насочена към ресинтез на общност. Тук търся съвременно научно решение на проблема между информационната теория и биологията. Проследявам интересни теории и важни прояви на интелигентност, като формулирам няколко твърдения в биологична, информационна и енергетична перспектива.
Ключови думи: интелигентност, интелект, мозък, поведение, информация, ред, смисъл, селекция, невробиология
Abstract. Here I present an explanation of natural intelligence with the concept of expansive re-synthesis. Essentially natural intelligence is the behavioral aspect of the life of the body, the process of ordering and organizing behavior for it’s re-synthesis (reduction of entropy) with minimum energy and minimum information for processing. Here the information makes sense through the selection at all levels: DNA, coding, natural selection, language decision, (semiozis), selection of code. Natural Intelligence is orientation in the sensory world, focused on survival and reproduction (re-synthesis). In human culture it specifically symbolic activity, directed to the re-synthesis of community. Here I search a new modern scientific solution to the problem between information theory and biology. Interesting theories and important expressions of intelligence are presented and analysed. Some new statements in biological, informational and energetic perspectives are argued and tested.
Keywords: intelligence, information, behavior, order, meaning, brain, selection, neurobiology
ПРОЕКТЪТ „ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ“ – БИОЛОГИЧНО ОГРАНИЧЕНИЕ
Резюме. Тази статия е скептичен анализ на идеи и теории в проекта „Изкуствен интелект (AI)“, предлагани от компютърни специалисти и теоретици в отговор на технологичен оптимизъм, който не намира потвърждение. Аз формулирам и дискутирам тук някои дълбоки ограничения на изкуствения интелект, недостатъчно изяснени: 1. Природният интелект е биологична функция. Роботите не са живи организми. Tе не целят оцеляване и затова не могат да развият нещо като естествен интелект. Няма начин да се имплементира оцеляване, освен ако се построи жив организъм. 2. Сетивните обекти са живи образи, координирани с изключително сложни биологични състояния. Сензорни обекти (qualia) не могат да се постигнат с цифрови презентации. Интуитивно и експериментално (в поведение) никой AI de facto не усеща. 3. Неговото поведение, дори външно наподобяващо максимално човешкото, би се различавало коренно от последното, би било драстично несъвместимо с живота и интелигентността и ще бъде лесно разпознато като изкуствено. 4. Всеки изкуствен интелект като част от света, в който живеем, се възприема и интерпретира от хората. Мониторингът и тестването, като тест на Тюринг, ще доведат до данни, зависещи от нашето тяло (и културно зависими от нашата култура) за това как AI е различен от човешкия. Тази позиция обяснява огромните несъответствия между най-амбициозните проекти на AI и скромните резултати, и аз предвиждам, че никой истински AI няма да играе имитация на игра на Тюринг в естествени условия на общуване.
Ключови думи: интелект, изкуствен интелект, имитации, информация, адаптация, оцеляване, сетивни обекти
Abstract. This article is a skeptical analyze of ideas and theories in the project “Artificial Intelligence (AI)”, offered by computer specialists and theorists. I formulate and discuss here some deep limitations to the AI, not cleared enough: 1. Natural intelligence is related to life. Robots are not living organisms. They do not aim survival and that’s why they could not evolve something like natural intelligence. There is no way to implement survival, except to build organisms. 2. Sensory objects are living images, coordinated with extremely complex biological states. Sensory objects (qualia) cannot be attained with digital presentations. Intuitively and experimentally (in behavior) no AI de facto has senses. 3. It’s behavior, even externally resembling human’s, would differ radically from the last, would be dramatically inconsistent with living and intelligence and would be easily recognized as artificial. 4. Any artificial intelligence as part of the world in which we live is perceived and interpreted by humans. Monitoring and testing such as Turing test will produce data dependent on our body (and culturally dependent on our culture) on how AI is different from human. That position explains huge discrepancies between most ambitious AI projects and modest results, and I predict that no real AI will play Turing’s Imitation game in natural conditions of communication.
Част трета
ФИЛОСОФИЯ И НАУКА
PHILOSOPHY AND SCIENCE
DE-COGITO: ТЕХНИКИ НА ОТМИСЛЯНЕ И ЕЛИМИНИРАНЕ
Резюме. Тук се проследяват ретроспективно и се създават техники на отмисляне и елиминиране (декогитация). Те са предназначени за култивиране на свобода от предубеждения и за елиминиране на претенции за рационалност на метафизически и обичайни конструкции. Ретроспективно се проследяват опроверженията (модус толенс), Декартовото съмнение, окамовият бръснач, пироновото епохѐ, елиминирането на съотнесени двойки в будизма (зависим произход), празнотата и отказът от възгледи. Разработват се стегнато техниките на: опразване на аргументацията и критиката, елиминиране на думи, рокада, шифт, редукция, релативизиране, разтваряне, „археология“. Тези техники демонстрират безсмислието на голяма част от философските аргументации и критики и водят към позиция отвъд тях.
Ключови думи: критика, отмисляне, елиминиране, опровержение, релативизация, разтваряне
Abstract. I trace here retrospectively and create new techniques of unthinking and premise’s elimination. They are designed to cultivate freedom from preconceptions and to eliminate claims of rationality of metaphysical and customary constructions. Retrospectively are traced: refutation (modus tollens), cartesian doubt, Ockam’s razor, pyro’s epohѐ, elimination of correlated in Buddhism (dependent origin), emptiness and denial of views. I create some new techniques of de-cogitation: emptying of argumentation and critics, castling, sift, reduction, relativisation, dissolving. These techniques demonstrate the futility of much of the philosophical argumentation and criticism and lead to a position beyond them.
Keywords: criticism, cogito, unthinking, elimination, refusal, relativisation, dissolving
ЕНТРОПИЯ ВЪВ ФИЛОСОФСКИТЕ И НАУЧНИТЕ СПЕКУЛАЦИИ
Резюме. Спекулацията във философията неизбежно води до размножаване и разпръсване на позиции: дефиниции, предпоставки и следствия (ентропия). Това е следствие от неопределеността на философските понятия. Същото се получава и в науката, когато изследването е лишено от важни релевантни данни. Това е нарастване на една своеобразна ентропия, защото разпръсква информацията на неограничен и непредвидим брой различни, а някои несъотнесени аргументи. Тази ентропия може да се редуцира с приемането на координатна система: споделени дефиниции и предпоставки по определена тема.
Ключови думи: спекулация, философски понятия, ентропия, неопределеност, квалии
Abstract. Speculation in philosophy inevitably leads to multiplication and scattering of positions: definitions, premises and consequences (entropy). This is a consequence of the uncertainty of philosophical concepts. The same is produced in science when the study is devoid of important relevant data. This is an increase of a peculiar entropy because it scatters the information in an unlimited and unpredictable number of different, and some unreferenced arguments. This entropy can be reduced by adopting a coordinate system: shared definitions and premises for a particular topic.
Key words: speculation, philosophical concepts, entropy, uncertainty, qualia
НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ КАТО СИНТЕЗ НА РЕД ОТ ХАОС
Резюме. Научното изследване няма специфична форма, уникална за него, а е синтез на ред от хаос – нещо, което наблюдаваме във всяка дейност. Спецификата е в това, че емпиричното изследване генерира и подрежда данни – символни определености на моменти от самата реалност. Данните не са изречения и не са сетивни форми, а стойности. Научното изследване е тяхното подреждане чрез релации в посока от протокол към описание и обяснение. Подреждането е редукция на количеството информация с функции – зависимости между стойности. То става в йерархия от матрици – n-арни отношения между данните. Генерирането на протокол, описанието на факт, обяснението и предвиждането са изследователски операции, които представят възходящи нива на подреждане на информация (организация) на изходната база данни. Такава реконструкция на научното изследване стои отвъд дебатите относно обяснението, потвърждението, опровержението, концепциите за науката като познание и културна форма. Реално изследването е нелинеен, неопределим във формален метод процес, но се свежда до организация на информационни структури.
Ключови думи: научно изследване, релация, информация, матрица, ред, функция
Abstract. Scientific research has no specific form, unique to it. It is a synthesis of order out of chaos – something we observe in every activity. The specificity is that the empirical research generates and arranges data – symbolic definitions of moments in the reality itself. Data are not sentences and are not sensory forms, but values. Scientific research is data arrangement through relationships in the direction of a protocol to description and explanation. The arrangement is reduction of information quantity by functions – coordinations between values. It becomes a hierarchy of matrices – n-ar relations between data. Generation of protocol, description of facts, explanation, and prediction are research operations that present ascending levels of information arrangement (organization) of the source database. Such a reconstruction of the scientific study is beyond the debates on explanation, justification, refutation, concepts of science as knowledge and cultural form. Real research is a non-linear, indeterminate process, but it crystalizes in organizing information structures.
Keywords: scientific research, relationship, information, matrix, order, function
МАТРИЧЕН МОДЕЛ НА НАУЧНОТО ОБЯСНЕНИЕ – ОТНОВО
Резюме. Тук се разработва съдържателно и формално нов вариант на философската ми теза от 1983 г. за научното изследване (обяснение) като матричен синтез. Обяснението подрежда релациите между данните и така редуцира информацията. Номологичният модел на обяснение съдържа неопределеност на релациите в експлананса и неограниченост на потенциалните условия за дедукция на експланандума. В двата варианта на обяснителна матрица – математически и структурно-функционален, се реализират различни по тип зависимости: решаване на уравнения и четене на структури (информация). Разглеждат се въпросите на редукцията и на обяснителните пропасти.
Ключови думи: научно обяснение, матрица, данни, Номологичен модел, структури–функции, редукция
Abstract. A new variant of my Matrix model of Scientific explanation (1983) is developed here. The explanation arranges the data in the figures of ordered relation and thus reduces the information. Nomological model of explanation contains an uncertainty of relationships in the explanandum and of potential conditions for the deduction of an explanandum. In the two variants of the explanatory matrix-mathematical and structural-functional are realized different types of dependencies: solving equations and reading structures (information). The issues of reduction and explanatory gaps are examined.
Key words: scientific explanation, matrix, data, Nomological model, structures-functions, reduction
ТЕОРИИ ОТВЪД ДЕЛЕНИЕТО ПРИРОДА–КУЛТУРА
Резюме. Тук се прави опит за обосноваване на изследователска програма, фокусирана в група динамични теории за големи множества единици. Това става върху ситуацията в археологията. Формалната структура на група теории, интересни и ефективни в описването и обясняването на феномени в природата и културата, се припокрива в силна степен и така елиминира опозицията природа–култура. Това са: неравновесната динамика, популационната динамика, динамиката на културните системи и историческата динамика. Последните две са проблематични: все още не са разработени достатъчно определено и количествено. Анализира се опозицията история–антропология в археологията.
Ключови думи: теория, динамика, природа–култура, история, археология
Abstract. An attempt is made here to justification of the research program, focused on a group of dynamic theories about large multitudes of units. This is provided on situation in Archeology. The formal structure of a group of theories, interesting and effective in describing and explaining phenomena in nature and culture overlaps to a strong extent and so eliminates opposition nature–culture. These are: Non-equilibrium dynamics, population dynamics, dynamics of cultural systems, and historical dynamics. The last two are problematic: they have not yet been developed sufficiently and quantified. The opposition history–anthropology in archaeology is analyzed.
Keywords: theory, dynamics, nature–culture, history, archaeology
THE LIMITS OF SCIENCE
Abstract. Does science have any limits? Scientists usually say no, so say also folks. Philosophers are divided in their response. The humanitarians say that science has nothing to do with “human existence, meaning of life, and human values”. I ignore here that kind of criticism. Scientists and philosophers of science contend that science is the best knowledge we have about the world. I agree with that. I argue that science is limited by its form. Science has no object that is beyond observable. Observation is a projection of perception, shaped by the human body, brain, culture (human form). Every perceived form/process is shaped in science by data and theories that are commensurable to our body, senses, experimental technology, theories. That understanding clarifies some of the most important discoveries in contemporary science. The Theory of Relativity shows the dependence of space and time distances on the coordinate system (inertial or gravitational) with an observer. Quantum mechanics displays the limits of observation, certainty, causality (Heisenberg), and by compelling macro-presentations “of micro-objects” “gets around” logic through the principle of complementarity (Bohr). All that means we meet a limit, beyond which objects are pure fictions and mathematical parameters without empirical testability (String theory). Experimental science is a symbolic projection of human form (structure). It symbolically presents relations, structures and processes, independent from personal subjectivity as public, trans-culture, global form of knowledge. I call here scientific order a “second order”, rooted and limited by “first order”- the world order which we humans live in.
Keywords: science, limits, observation, human form, order, relation
Резюме. Има ли науката граници? Учените обикновено отговарят отрицателно, така казват и хората. Философите са разделени в своите отговори. Хуманитаристите смятат, че науката няма нищо общо с „човешко съществуване, смисъла на живота и човешките ценности“. Аз игнорирам тук такава критика. Учените и философите на науката твърдят, че науката е най-доброто познание, което имаме за света. Съгласен съм с това. Аз твърдя, че науката е ограничена от формата си. Науката няма обект, който да е отвъд наблюдаемост. Наблюдението е проекция на възприятието, оформено от човешкото тяло, мозък, култура (човешката форма). Всяка сетивна форма/процес е оформена в науката от данни и теории, които са съизмерими с нашето тяло, сетива, експериментална технология, теории. В това разбиране се изясняват някои от най-важните открития в съвременната наука. Теорията на относителността показва зависимостта на дистанции и периоди от координатна система (инерционна или гравитационна) с наблюдател. Квантовата механика показва границите на наблюдение, определеност и причинност (Хайзенберг), и чрез макро-презентации „на микро-обекти“ „заобикаля“ логиката чрез принципа на допълнителността (Бор). Всичко това означава, че ние срещаме граница, отвъд която обектите са чисти фикции и математически параметри без възможност за емпирична проверка. Експериментална наука е символна проекция на човешката форма (структура). Тя символично представя отношения, структури и процеси, независими от личната субективност като публична, транс-култура, глобална форма на познание. Аз наричам тук този научен ред „втора подредба“, вкоренена и ограничена от „първата подредба“- реда в света, в който живеем ние, хората.
Ключови думи: наука, граници, наблюдение, човешка форма, ред, отношение
[1] Тук използвам „ум“ като по-добър вариант от „съзнание“ в контекста на моя анализ, в значение, припокриващо се с „менталност“, “mind”. Това значение обхваща не само съзнателността, а „субективния опит“ като цяло.