(1 votes, average: 5,00 out of 5)(разказ от Сергей Герджиков, за сборника ИСТОРИИ ЗА ТЕЛА)
Стоя на корниз на сто метра над поляната и обирам въжето. Усещам движението на Цвети на другия му край. Гледам надолу в очакване да се покаже на отвеса – стената леко хлътва. Поляната е осеяна с цветни петна: палатки и шалтета, нахвърляни екипи; човешки фигурки щъкат насам натам: залепени и живи ваденки на зелен фон. Стената се е скъсила до бяла лента. Варовикът блести на слънцето, колите са като заспали бръмбари, шосето завива зад скалата, тополи хвърлят сенки по асфалта, а в дъното проблясва река Лева. Насреща е могъщият зелен Балкан. Въздъхвам и ликувам извисен всред пръснатите чуки – усещане, сравнимо с оргазъм: финал на танца по вертикалните форми, сравним с върховен секс.
Каска се подава на двадесет метра под мен, но не е Цвети: синя е, с друго лице под нея. Момичето опипва бялата плоча, търси захват, вкопчва се, следва другата ръка, коляното и носовете на еспадрилите. Елегантна и настъпателна. Поспира, за да огледа линията нагоре. Въжето ми минава до ръката ѝ и тя леко го отмества. Поглежда пак нагоре, усмихва се и примижава. Под каската косата е сламена. Блузката е синя, клинът черен. Погледът за миг ме хваща, аз махвам с длан и се усмихвам до ушите. Тя ми отвръща! Катери устремено, но ръцете потреперват. Търси и опипва, преди да хване или стъпи – новичка е. След минута е на десет метра, под винкела с цепка. Спира, оглежда цепката. Тясна и дълга десет метра, тя се точи и тъмнее във вътрешния ъгъл и се губи от мен под голям надвесен блок. Блондинката видимо се колебае: по плочата или по цепката?
Леко се навеждам:
– Първо по плочата, нагоре към малката туфа – твое дясно, над нея има ръбче, а после във винкела!
Тя кимва и се взира, не знам дали разбра. Не мога да показвам, а съм и зает с осигуряване на партньор. После явно схваща и се насочва надясно. Бързо налучква правилните пози и движения. Дамата е надарена за катерене, макар и неопитна. „Как искам да катеря с теб, да те уча и да те водя!“. Май съм хванат!
– Сега наляво във винкела; цепката на дюлфер! Противонатиск с изнесен торс!
Блондинката се взира в процепа и търси точните опори. Смръщва се, когато вижда блок над винкела. Таванче точно след изцеждането по цепката.
Раздвоен съм. Не бива да изпускам Цвети, а се разсейвам. Момичето възлиза плахо, потреперва, пъхва длани в процепа и се опва назад, мести ръце и крака, вкопчена в цепката и скоро се скрива от погледа ми под таванчето. Отдолу иде Цвети и ѝ предстои да повтори (по-точно да потрети) линията.
– Таванчето е лесно – викам. – Има джоб встрани на блока. Изнасяш ръка и го напипваш!
След две мъчителни минути дланта ѝ се подава и плъзва по мраморния блок. Тя мести длан наляво и надясно, трудно напипва джобчето. Протяга се и опва десен крак като изваян. Държи хватката вляво, а блузката и леко се отваря. Мярвам живо трепване отвътре. Девойката се справя с таванчето, две стъпки нагоре, хваща ръба на корниза и след миг се изправя до мен. Тук има два осигурителни клина – две блестящи стоманени халки, впити в стената, едната е над мен. Тя се оглежда, аз я насочвам, откачва дълга примка от седалката си и се присяга към клина. Гърдите ѝ напират пред мен на сантиметри, аха да изскочат, както впрочем и очите ми. Включва се. Синеока като мен! Хващам с десница дясната ѝ длан и я дръпвам леко, лактите ни се допират. Докосвам кръста и завъртам тялото ѝ надясно и в миг сме прегърнати като в танц. Лицето ѝ грейва и руменее, аз усещам как пламвам. Залепили сме гръб до гръб о стената. Въздъхвам с облекчение и вдигам палец.
Цвети приближава отдолу и аз я обирам. Тя вижда какво става. Стигнала е основата на винкела и спира да изчака. Въжето между нас е опънато, нанизано на примките. Сега то е дублирано от въжето на дамата, включено на същите клинове.
Поглеждам вдясно, синята блузка е с логото на „Левски“. Пробвам плоска шегичка:
– ЦСКА – или Левски?
Тя посочва емблемата. Аз изтърсвам:
– Катерене – или секс?
Учудва се, но не остава длъжна:
– А защо „или“?
– Кое е по-хубаво? Спас.
– Биляна.
– Не сме се виждали.
– А трябва ли? Аз съм отскоро. – Поглед надолу. – Ти не си ли с гадже?
– Не, просто партньор-ка. Биляна се усмихва:
– Аха, ясно, мерси.
– You are welcome!
Тя ухае на радост, на пот и на мускус. Цялата се усмихва: – Страхотни пасажчета! – Иде ми да я целуна. Тогава отдолу чувам ядосаната Цвети:
– Ти ще обираш ли?
Опомням се. Цвети е печена и познава тура. Обирам въжето. Получава се сплит от две змии – жълта и лилава. Ще трябва да се сместим с две дами на корниза. Сещам се, че по-нагоре има удобен блок.
– Биляна, тук не е за трима.
– Трима не е ОК, – засмива се Биляна.
– Без майтап, нагоре има място за осигуряване. На десет метра по ръба. Можеш да продължиш. Дръж се, ще те освободя.
– Добре.
Откачвам я от клина горе и закачвам примката на нейната седалка. Тя пак се плъзва покрай мен и възлиза по ръба. Обирам Цвети и поглеждам нагоре. Биляна е в полушпагат, дупето ѝ се стяга и тя прави точна стъпка.
Цвети идва и се осигурява.
– Страхотно пасажче! Каква е тази пикла? Поне осигурявай като хората!
– Цвети, пич, прощавай. Готина е, паднах си по нея.
– Е, желая ти успех, – тя се засмива и клати отчаяно глава. – Тези мъже!
2
Късен следобед е на поляната пред канарата на Малката Вратца. Надигам се от чувала, Цвети спи блажено, надниквам навън. Тревата има леко златист оттенък. Излизам от палатката. Напред шуми унесена река Лева. Стоя в средата на зелената арена между километрови отвеси. Насреща се извисява Централният ръб, а вляво от него е стената, която изкатерихме преди обеда. Турът е „Безинги“, един начупен жлеб и винкел, в началните трийсет метра стена. Над плочата с жлеб е връхче и следва дълъг остър ръб. Издаденият блок с винкел увенчава тура. Усмихвам се при яркото видение на момичето, което превъртях като в танц. Биляна. Усмихнато лице под златиста коса, син поглед и изпръхнали устни. Потна синя блузка и трептящи овали под нея. Гъвкава и стегната, готова да щурмува и да пленява.
Поемам към стената на Малката Вратца. По нея пъпли катерач, а долу го осигурява партньорката. Навлизам вляво в тясната алея, застлана с каменни плочи. Тя следва формата на канарата и завива над шумната река. Тук е дълбока сянка в този час, а варовиковите стени и чуки блестят с предзалезното злато. Ето го масивния скален блок с наковани паметни плочи. До него както винаги е събрана група катерачи, въже се точи нависоко, държано от треньор. Той гледа нагоре и дава указания. Продължавам край стената към Алпийския дом с горичката пред него. От там идва малка група. Начело е момиче в бяло.
Бяла роба до глезените, права сламена коса до раменете, само липсва венец на главата и ще е фея от приказките. Тя и така е фея. Никога край тези отвеси не съм виждал такава. Стъпва по тревата, а после по плочите по сандали с дълги ленти над фините глезени. Неволно съм спрял и съм забравил да дишам. Сепвам се и продължавам, а тя идва сякаш към мен. Леко избързва и другите остават на метри зад нея. Стъпва плавно, робата се гъне и на моменти очертава бедрата и загатва бюста. В следната секунда влиза в светъл сноп и слънцето прониква зад ефирния кенар. Мярвам бедро, право и източено, ханшът леко се чупи, а овалите танцуват. Косата блясва, тя цялата сияе в златисто бяло. Торсът ѝ прозира деликатно – изваяна и загоряла, сини гащета. Формите изпъкват и се спотулват при всяка нейна крачка. Стоя без дъх, а нейното лице се озарява от широка усмивка. Божичко, не е ли това… Биляна!
Момичето от въздушната площадка, което врътнах и поставих до себе си. Което прелетя като видение на сантиметри и ме лъхна така, че прималях.
– Хей, Спасе, радвам се да те видя!
– Здрасти, Биляна. Не очаквах… да те срещна… така. Такава. Като фея.
– Аз пък очаквах да те мярна тук някъде.
Прималявам за втори път днес – не от опасност или пасаж, а от едно и също тяло – непознат проблем без решение. Видение без връзка с всичко, което съм срещал и правил тук десетки пъти. Лишено от логика и причина. Катерачка в бяла роба и с кортеж. Зад нея идват момиче и момче, но аз не ги оглеждам. Те спират да изчакат нашата припряна и изненадана среща. Биляна леко се извръща:
– Това са Миро и Невена, приятели. – Обръща се пак към мен с усмивка: – А това е Спас. Днес се засякохме на „Безинги”, Миро. – Миро едва кима, леко мрачен. Кимам към двамата.
– Но… каква е тази бяла… рокля?
– О, така се чувствам идеално на това слънце. Освен това ми вее и охлажда. Ти… накъде си тръгнал?
– О, просто се разхождам. Изглеждаш приказно! Къде си… сте настанени?
– Никъде, от Враца сме.
Забелязвам, че мургавият Миро ме стрелка изпод вежди. Преглъщам и усещам сухота в гърлото.
– Аз съм на палатка, както винаги, на поляната отзад. – С партньорката ми.
Тя кима и се обръща към спътниците си:
– Искате ли да го вземем с нас? – Не дочаква отговор. Към мен: – Тръгнали сме по реката.
Отронвам:
– Аз искам да те взема с мен, Биляна. – Чувам се, че шепна. Сещам се, че нагоре по реката има страхотно вирче. Като за самодиви.
Не знам как успях да я поканя, но в ключови моменти действам моментално, пък каквото стане. Така съм си навличал и бели, но съм постигал повече победи. Силата ми идва от случилото се одеве на отвеса. Биляна поруменява и свежда поглед. Обръща се назад и тихо разговаря с двойката. Защото това трябва да е двойка – държат се за ръце. Невена, червенокоса, гледа Миро. Той пак се смръщва и остро ме поглежда. Тук има нещо…неприятно. Биляна проследява погледа ми, леко се смущава и поклаща глава. После пак грейва.
Феята идва съвсем близо до мен. Пак прималявам, но само за секунда. После посягам и хващам дланта ѝ: същата десница с моята десница. Пръстите ѝ трепват и изстрелват в тялото ми невидима искра. Аз целият потръпвам, усмихвам се в очите ѝ, завъртам я пак като в танц и я поставям до себе си. Кимам усмихнат за довиждане на двойката. Невена се усмихва съучастнически и поглежда мило към Миро, но той е втренчен в нас. И тръгваме обратно по каменната алея край стената отляво над реката отдясно. Хората ни правят път. Осъзнавам, че сме център на внимание – една необичайна двойка между катерачите, които тренират. Аз поглеждам наляво и надясно и се усмихвам глупаво.
После прекосяваме поляната. Показвам ѝ моята палатка и продължаваме на запад. Навлизаме в горичка в основата на склона. Вървим в шарената сянка над поляните край реката. Биляна е пред мен и аз съм погълнат от кръшното ѝ тяло. Тя стъпва леко, а дългата ѝ роба се гъне и опъва от дълъг крак с бедро като на струг и дупе като ябълка. Под белия кенар, везан по ръбовете, личат сини бикини или плувки. Гърбът е прав и кръшен, няма сутиен. Косата ѝ се спуска права до под врата и просветва с ореол. Мълчим, пътеката ни води до нагъната поляна. Тук спираме, привлечени от тревата и блестящата вода. Излизаме от пътеката и посядаме.
– Биляна, ти в клуб ли си или си катериш свободно?
– Всъщност съм с едни приятели от клуб „Екстрем“. Завърших курса в София, следвам там.
– Водиш по петица, значи набираш вече опит.
– О, не, просто „Безинги” е страхотен за водене!
– Да, така е, но сега има налепени клинове, които намаляват риска и тръпката почти я няма.
– О, аз си изпитах бая силна тръпка. И когато ме премести във въздуха…като кукла. – Биляна се засмива и ме поглежда дяволито. През гърдите ми минава пак вълна, сърцето ми претупва. Седим над водата, тя диша до мен. Иде ми да я целуна, задържам поглед право срещу нейния и тя ме изпреварва:
– Благодаря ти за жеста днес… Усетих силата ти, усетих те – Биляна ме докосва с устни и ме гледа в бляскаво синьо. Отново потръпвам, посягам и я прегръщам през раменете.
– Е, да се върнем на въпроса: Катерене или секс?
– Въпросът е безсмислен: А защо „или“? Едното изключва ли другото? В смисъл духовно или телесно?
– Не, виж сега. Катеренето е като секса: няма цел, прави се за кеф и се преживява като секса: движението по отвеса е като танц, емоциите са на вълни, радостта от преминат пасаж… На „Безинги“ го усетих при винкела с цепката и изнасянето над таванчето – като акт с оргазъм.
– Ахааа. Ама защо „или“?
– Така ми дойде, като те попитах „Левски или ЦСКА“, като видях тениската ти. Кое е по-хубаво?
Биляна се разсмива и произнася:
– Ами не знам, нито съм катерила, нито съм правила секс с тебе. – Поглежда ме в очите. Сега я целувам истински и тя отвръща. Обгръща с длани врата ми. Целувката е дълга и опиваща. Когато се отлепвам от нея, тя е с притворени клепки и унесена. Отваря очи и се усмихва.
– Ти… отдавна ли идваш тук? С момичето.
– Цвети е специална… Партньорка… не е с мен, не си пада по мъже… Идвам пролет и есен, от петнайсетина години, с прекъсване заради травма… Знаеш ли един вир нагоре по реката, близо до Згориград. А… Миро и Невена?
– А, те уж са заедно… Биляна се изчервява… – Тя много си пада по него, ама той…
– …май си пада по тебе?! – Биляна маха с ръка:
– Не е ясна ситуацията. Ако те интересува, аз не съм с него, но настоява да катери с мен. Днес ми беше свръзка… Да ходим до вира… може да поплуваме.
– Дадено, Биляна! – Изправям се и подавам ръка, тя я поема и се изправя, като ме гледа право в очите, та едвам удържам.
Вирът е още доста на запад към селото. Вървим по реката: феята напред, аз след нея, дълго и упойващо. Чувам падащата вода още преди да го видим. Малък е, но дълбок. Водата е тъмнозелена, а наоколо плитка и прозрачна. Вирът е като казан между скаличките, пълни се от падаща дебела струя.
– Може да се скача, – отбелязвам. Как никога не съм се къпал тук? Просто е далечко, а се топим в рекичката до Алпийски дом. Сега е още май, няма хора, водата е студена!
– Освен след яко помпане по напечените стени – отбелязва Биляна.
– Е, вече сме поохладени, – отговарям.
– Ти хладен ли си в момента? – се засмива тя.
Събличам се, под панталона съм по плувки, така катерих днес. Биляна изхлузва робата, изправя глава и рамене, и гърдите ѝ пъргаво изскачат. Едната в профил, другата полуанфас. Стегнати, заострени и бели, с розови връхчета. Самодива на вир: приказно! Тя е по изрязани лазурни плувки и по сандали. Косите ѝ докосват нежно раменете. Докато сгъвам панталона и търся място, тя стига до водата, потапя длан и се обръща:
– Не е много… студена!
Аз слизам от другата страна и сам опитвам искрящата вода под мен. – Бррр…
Тя не чува, защото се гмурва право в средата, на метър от водопадчето. След два мига се подава от водата, косата ѝ е прилегнала и потъмняла. Прави две загребвания и докосва камъка под мен. Аз скачам стремоглаво зад гърба ѝ. Водата ме прорязва и докосвам камък на дъното. Тялото ми помни един друг вир в едно друго време, на шест години, когато някой ме бутна в дълбокото и едва изплувах, погълнал вода и много страх.
Сега висим във водата всред слънчеви пръски, чувам лекото бучене зад гърба си, а срещу мен сияе лицето на Биляна. Гледаме се и погледът ѝ зове и обещава, но знам, че с жените никога не е ясно. Ням и жаден, пия от извора и се изпълвам. Знам, че това къпане ще ми остане до сетен час. Гмурвам се право надолу и докосвам бедрата ѝ. Тя ги изправя и се оттласква, аз се плъзвам под нея, леко ги разтварям и се провирам нагоре. По мен пробягва силна тръпка, като при трудно движение на стената. Бррр, студено и върховно! После се спускаме по водопада. Страховито!
След четвърт час седим на каменна тераска над вира. Глезените ни висят свободно, гледаме водата и слушаме играта ѝ. Мълчим. Биляна се обажда:
– Не искам никой никога да узнае за това.
– Не смятам да разказвам. – Това ми е далеч над клюката.
– Не, специално. Моля те, настоявам! – тя ме стрелка с лека тревога.
Тя замълчава. После става и се облича. Навлича прозрачно бялата си роба и пак е фея. Потръпвам за кой ли път от нея и от водата. По пътя към Вратцата почти изцяло мълчим. Превъртам в главата си варианти да сме заедно довечера. Не смея да я питам, защото е отнесена надалеч от мен. Всеки пък като я поглеждам, е замислена и леко тъжна.
На поляната ми казва:
– Ти си дотук.
– Не мога ли да те изпратя?
– Не ме карай да обяснявам. Не съм сама все пак…
– Но чакай, какво ще правиш довечера?
Тя хуква и се скрива зад Малката Вратца, като ми помахва. Аз се помайвам в смут и нахълтвам в душната палатка. Цвети я няма. Главата ми ври, опитвам се да се успокоя. Излизам пак и отивам до реката. Плискам си лицето и намокрям главата да я охладя, но не ми се получава. „Къде бе, пич? Ти си на четирийсет, а тя на двайсет. Точно така и точно затова мога да я… издигна до седмото небе. Изглежда има проблем с Миро, но едва ли го харесва. Смутена е и се колебае, има ангажимент. Но ме харесва, надявам се неудържимо, както аз нея.
Междувременно слънцето залязва – тук залезът е рязък – изчезва зад високия гребен. Да си взема ли стая в Алпийския дом? Да, това е вариант. Така, ако се видим, ще има къде да я поканя. Почти съм сигурен, че ще дойде пак насам. ИСКАМ Я до премала!
Отивам до Алпийския дом, рецепция няма, но има барче. Жената зад бар плота ми се усмихва и я разпознавам. Поръчвам си бира и питам за свободна стая. Моля, настоявам. Тя ми дава ключ и пак се усмихва: сеща се, че имам повод.
– Дванайсета. Като за приятел. И умната!
– Признателен съм ти!
– С двойно легло. За топлата вода знаеш, включи бойлера.
Чудя се дали да я попитам за Биляна и компанията ѝ. Не събирам смелост, а и не трябва. Нещо ме възпира – може да науча неприятен факт или да забъркам интрига. Качвам се в номер 12. Стаята е двойна, холче и спалня. Точно това ми трябва, ако ще правя секс… „Секс или катерене? А защо или?“ Връщам се на поляната, Цвети е там, лежи до палатката и чете.
– Цвети, не знам дали ще съм на палатка довечера, но сигурно ще съм наоколо.
Свръзката ми се засмива и се повдига от шалтето.
– Онова русото? Урежда ли се работата? – Свивам рамене и ме обзема смут.
– Честно казано, не ми е ясно.
– Тези жени… Нали оставаме партньори?
Естествено. – Повдигам палец. Оставям я опъната, събирам багажа в раницата и се връщам в Алпийския дом. Вземам си душ, бръсна се, сменям бельото и навличам зеления си панталон, с него не катеря. Имам и чиста тениска. Имам даже и афтършейф, напръсквам се обилно.
Слизам долу в бара-лоби. Поръчвам си бира „Леденика“, сядам зад масичка на терасата и отпивам. Насреща е Централната стена, мярвам познатите ѝ плочи през разлистената липа. Не мога да се отдам на спомени, защото съм превзет. Взирам се към пътеката, застлана с плочки, в посока хотел „Чайка“. Днес тя се появи тук, и трябва да мине оттук рано или късно. Ако не, нали ще има огън с песни и раздувки. Допивам бирата и след минута пак съм на поляната. Вече е тъмно, около огнището щъкат трима. Не са новите ми познати, а са момчета от лагера. Лицето ми посърва и гърлото ме стяга. Присъединявам се към тримата за огъня и навлизам в близката гора. Навътре има доста сухи клони от зимата. Добре, че скоро май не е валял проливен дъжд да ги намокри. Замислен и разсеян, влача и трупам край крехкия огън, който момчето пали. После пак отивам до Алпийския дом и този път подпитвам за Биляна и двамата с нея. Сийка се смее и ме информира:
– Днес ги виждах. Не са тук, май са в града, щото споменаха за заведение.
– Кое заведение?
– Не ставай смешен! Да не вземеш да ги търсиш? Доколко ги познаваш? Те са си от Враца. Само за уикенда са тука.
– А Биляна? Тя… с някой ли е?
– Внимавай с Биляна, че е щура. Този Миро… не ти препоръчвам да се напъхваш. Той е по-щур и от нея. Лесно се пали и налита.
– А стига бе! – Миро не ми е в категорията. Нямам респект към гаменчета, но съм много кисел. Тази вечер ще се напия, ако не друго. Вървя към алпийската поляна. Огънят е вече голям, извисява се, десетина души са насядали около него. Надигат бири и бутилки вино. Отивам до палатката, Цвети я няма, намирам скътаната бутилка червено вино. Отивам към групата, търся място и присядам, отварям я с комбинираното швейцарското ножче (Swiss army knife). Отпивам и се взирам в пламъците. Винаги ме поглъщат. Огънят пращи и се вие към тъмното небе. Не е съвсем тъмно, още не, мъждукат първите звезди. Насреща и наоколо се извисяват мраморните кули. Луната е почти пълна и осветява призрачно белия варовик.
После всичко се развива като по сценарий. Появява се Веско – треньор на клуб „Екстрем“ и център на компанията. Налял се е и е прехвърлил стоте кила. Вижда ме и идва до мен:
– О, Спасе! Къде си бе?
– Държим фронта, Весо!
– Само така! Днес покатери ли?
– Да, по „Безинги”, за разкатерване.
– Да раздвижим кокалите, а?
– Старото не се дава!
Весо присяда с китарата си. Маня, старото му гадже, се изляга на бедрото му. Започва се! Той сменя акордите, подхваща мелодиите, Мая му приглася, а останалите подпийват и се опитват да подпяват. Аз си падам по Висоцки и емигрантските. Купонът потича неудържимо, бутилки се надигат, хората отпиват, глъчката е приглушена и погледите блестят. Мен ми е стегнато и глътките ми минават трудно.
Тогава някой ме докосва по рамото. Обръщам се и трепвам: Биляна!
– Хей, къде изчезна, ще седнеш ли? – правя ѝ място.
Тя поставя показалец на устните си: – Шшшшшш. – Пак е в онази бяла роба, а по нея проблясват пламъци. Присяда и се намества. Лъха на женска пот и на нещо неописуемо, на Биляна. Лицето ѝ е огнено, очите ѝ проблясват дяволито. Поглеждам я в упор, тя се усмихва. Целувам я по пламналата буза, защото тя леко се извърта, и пак слага пръст на устните си. Поклаща глава през тих смях: „Не налитай и не бързай…Ромео. Тук някои ме познават!” Шепотът ѝ е тревожен. „Сама ли си тук? Онези двамата”? „Много питаш. А който много пита – пати“. Думите ѝ парят и ме пронизват като стрели. За момент занемявам и тогава чувам огъня. Той е в стихията си, бучи и заглушава моя ум, доколкото въобще ми е останал. Издълбоко в мен се надига морна страст и бучи, увлича сърцето и го кара да препуска.
Както съм седнал с подгънат десен крак и изправен ляв, я прихващам през талията, повдигам я като перце и я намествам. Тя се извръща грейнала и поруменяла. Изправям се и обхващам дланта ѝ, повдигам я. Водя я до палатката, Цвети е заспала, вадя шалтето, влача го в тъмното назад и свалям Биляна на него. Сядаме, аз тръпна. Прегръщам я и търся устните ѝ. Тя ме целува и стрелва език в устата ми. Това трае само миг – тя се опомня и оглежда. Никой не ни гледа. Всички са отнесени от огъня, виното и песните. Повдигам бутилката, отпивам леко, обръщам се към феята, обхващам врата ѝ, целувам я от упор и впръсквам течността в устата ѝ. Езиците се плъзгат и увиват в едно, устните се впиват едни в други, ръцете ѝ се спускат по гърба ми. С лява длан я прегръщам през талията, а дясната ми пълзи по робата ѝ. Гърдата ѝ пулсира през кенара под дланта ми, а зърното изскача между пръстите ми. Изпълнен съм с магия, пия от устните и съм омаян от дъха ѝ. Тази самодива ме повлича, но бързо се опомня и се стряска:
– Момичето, свръзката ти, не е ли в палатката?
– Да, спи, споко, не се интересува… казах ти. А твоята компания?
– Аз днес катерих с Миро, водих го, ентусиаст. Откакто катеря, не ме оставя на мира. Невена ми е дружка и настоява да идваме заедно, харесва го.
– Защо катериш с него?
– Настоява да ми покаже, че може. Използва Невена, за да е близо до мен. Казах им, че се прибирам и дойдох.
– Аз катеря с Цвети от две години, пасваме си на двата края на въжето.
– Не ти ли е приятелка?
– Приятелка силно казано, и не си пада по мъже.
– Аха, обратна резба…
– Биляна, с теб можем да направим супер свръзка! Катерене… и… секс. Защо не дойдеш с мен в Алпийския дом? Запазил съм стая.
– Имам по-добра идея.
Този път тя ме повежда. Вървим по поляната и тя сияе в бяло под луната. Минаваме край огъня, купонът се вихри. Робата на моята фея аленее, тя се носи като видение, аз оставам леко назад. Хлътваме в тъмната сянка край скалната стена. Биляна ме хваща за ръка, вървим по алеята под тополите и така стигаме до хотела. „Чайка” присветва и се готви да спи. Влизаме в лобито, Биляна ми дава знак да чакам, аз сядам на дивана. След минута тя идва и ме кани, свела поглед. Качваме се ръка в ръка по стълбите и тя ме води до стаята си. Мушка ключа в ръката ми. Аз я поглеждам невярващо и отключвам. Тя пали осветлението.
Стаята е приютна, в средата доминира широко легло, покрито с ванилов атлаз.
– Това е от мене, за първата среща.
Биляна сяда и се изляга. Аз угасям лампата и се мятам до нея. Тя се пресяга и включва нощна лампа. Стаята се пълни с дискретна светлина – мек пурпур. Биляна ме целува и става. Смъква робата, циците ѝ изскачат и зрънцата се вирват, и хлътва в банята. Аз също ставам и се събличам. Оставам по боксерки, трябва ми душ. Няма да чакам, тръгвам към банята и чувам душа. Нахълтвам и виждам силуета ѝ зад стъклото. Тя е вдигнала ръце и се къпе. Изглежда цялата погълната от водата и от голотата си. „Както се къпят самодивите“. Прималявам и се вмъквам при нея под душа. Тя се засмива. „Моля те, гърба ми“. Обръща се изящно, аз вземам от пяната и я разстилам по стройния ѝ гръб. После бавно плъзгам пръсти по гръбнака ѝ от врата надолу. Тя потръпва и се обръща. Целува ме страстно, вдига ръце зад врата ми и се впива в мен. Усещам мекия натиск на изпръхналите цици и зрънцата. Струята над нас е разпръсната като пролетния дъжд на Вратцата. Облива ни нежно и ни гали. После се отлепяме, целите сме в пяна. Тя пълни ваната. След малко спира душа и ме премества с длан в кипящата вода. Прикляквам и присядам, намествам феята над мен, тя сяда на бедрата ми с отворени крака. Мярвам цепката под пубиса ѝ, покрит с рижава ивица. Усещам мигновено повдигане и се намествам. Целуваме се мокро. Но в тази вана и вода се усещам некомфортно. Искам да сме сухи и да сме на сухо. Изправям се и я подканям да излезем. Тя ми подава кърпа.
След малко сме в леглото. Тялото ѝ аленее на пурпурната светлина. Поставям я по гръб и сядам на колене върху нея с крака встрани. Опъвам ѝ ръцете към възглавниците. „Стой така“. Целувам я съвсем леко по челото и бузите, по очите и се спирам на ушите. Галя с език ушната ѝ мида и прониквам леко. Целувам я дълго и въздушно по шията. Циците са вирнати и ме подканят, но аз не ги докосвам. Целувам раменете, после подмишниците – тя трепва и се повдига, но аз леко я натискам с длан. „Стой така!”. Ханшът ѝ се повдига конвулсивно под бедрата ми. После целувам мястото под гърдите, плъзгам език между тях и надолу през пъпа до рижавия пубис. Повдигам краката и леко ги разтварям. Галя гладките бедра отвън и повече отвътре, от кълката до глезена и обратно нагоре, към мястото, където се събират на разстояние една длан. Спирам длан на сантиметри от изпръхналите гънки, които леко се отварят. Набъбналата вулва разкрива тясна тъмна цепка. Поставям длан и я усещам как пулсира. Галя и целувам вътрешната част на бедрата. Дупето ѝ се повдига – първо леко, а после енергично. Чувам дишането ѝ, звукът прекъсва и се отпуска като стон. Внимавам да не докосвам огнищата на страст. Вулвата разцъфва както пъпка става роза, малките устни се отварят като листчета, а между тях се отваря вход към дълбините. Клиторът набъбва като мида и аз едва се сдържам, но играта не позволява да я грабна. Ще я издигна до небесата, за да ме помни. Тя повдига глава и стене, но разбира и се сдържа. Не прави нищо, но се разтриса на моменти. От отвора ѝ потича капка сок, после още една. Аз облизвам сока, без да всмуквам устните. После се връщам нагоре, обхождам с длан и свити пръсти гладкия корем, смуча пъпа и впивам език в него. Продължавам с език нагоре и тя се изпъва като лък. Циците ѝ направо ще изстрелят зенитен залп. Не ги докосвам, а обхващам нежно кръста, премествам се встрани. Галя я по талията към мишниците и пак ги целувам, смуча меката кожа под тях. После се връщам надолу, а членът ми се вирва и пулсира, ще се пръсне. Феята притиска с длан главата ми, но аз отказвам да я ближа. Тя обхваща топките и ги гали, после ствола, обгръща го с две длани и го гали плътно. Аз седя до нея и приемам ласките. Биляна се наглася, повдига се и го поема с устни. Близва главичката, продължава надолу до основата, засмуква едната топка, после другата. Седя на колене до нея, изопвам се и следя ласките ѝ. Кожичката е обтегната и гладка, отдолу съм обръснат. Тя го поема пак, надолу и нагоре, и ме поглежда. Прималявам, но умея да се сдържам. Не искам да свърша, ще прекъсна магията. Въздишам и укротявам мощния импулс, който се надига.
Нощта е наша, има време да стигнем до края. Ще минем отвсякъде, ще направя всичко, каквото знам и което ми подскажат двете сплетени тела. Всяко усещане е двойно – нейно и мое, различно в нея и в мен, но е едно. Тя плъзга уста по изправения ствол, поема го и погледът ѝ не ме изпуска. Стига обратно до върха и поема главата – голяма е и издува бузите. Тя завърта глава и длани и аз леко тласкам навътре. Пенисът потъва в устата и аз усещам език, бузи и гърло на върха. Феята се извърта и намества, аз посягам и хващам дупето, завъртам я настрани и я галя отзад, докато напипвам туптящата ѝ вулва. Тя е обилно навлажнена, аз вкарвам вътре два пръста и ги завъртам. Тя изохква и ме стрелва с благодарен поглед. Тогава я хващам за брадичката и я повдигам. Целувам я и стрелвам език в нея. Тя отвръща, сплитаме езици, ръце и тела. Падаме в чаршафите и се въргарляме. Хващам я между краката и поемам устните в дланта си. Движа бързо пръсти в мократа ѝ дупка, а тя стене. Усещам пак импулс да експлодирам. Укротявам вълната и полягам. Галя я по гърдите, целувам ги, засмуквам връхчетата и около тях. Биляна простенва, продължавам да масажирам цепката, после пак слизам с глава между бедрата ѝ и я целувам по изпръхналите устни. Нежно и с върха на езика, после плътно и засмуквам клитора. Биляна стене, аз я гледам и потъвам в нея с очи, ръце и език. Ставаме едно цяло. Пъхам пак двата пръста надълбоко, притискам я отвътре с пръсти нагоре, и започвам да ги движа бързо напред и назад, докато съм засмукал клитора. Тя вече е пуснала гласа си, притиска главата ми и вика. Дупето ѝ подскача стегнато и лудо, пред погледа ми пубисът искри от влага. Косъмчетата блестят като росна трева, и тя тогава в миг избухва. Топли струи тръгват между пръстите ми, аз вадя ръката си и впивам устни в струящата ѝ паст. Тя свършва бурно и протяжно, обзета от конвулсии. Аз обхващам врата ѝ и дълбоко я целувам. Целите сме мокри, но аз не съм свършил. Вълната ме отнесе до ръба, но се овладях, за да поема и изпитам нейния оргазъм.
После лежим, тя ме гледа влюбено и прошепва „благодаря ти”. Целувам я по корема и навсякъде усещам влага. Ухае силно и дълбоко на избухнала жена. После става и тича към банята, след нея аз. Пускаме си душа и се мием заедно: гърди и гръб, корем и пубис, подсушаваме се взаимно и пак сме в спалнята. Тя навлича прозрачна пижама, която ухае на парфюм. Аз навличам боксерките и лягаме прегърнати. Биляна полага глава на гърдите ми. Аз повдигам брадичката ѝ, целувам я и вълната отново ни понася. Този път не си играя, а я награбвам за кръста, настанявам се между бедрата ѝ, плъзгам члена си по вулвата нагоре и надолу. Насочвам го с ръка и опипвам пубиса, после клитора, устните, които пак се овлажняват, и вкарвам върха на пениса си в цепката. Раздвижвам го назад напред по устните. Тя се повдига и го поема. Аз го вкарвам с удар, пак го вадя и плъзгам по клитора. Навеждам се и се целуваме със страст. Тогава го насочвам нежно и без ръце. Пенисът ми се плъзга във влажната ѝ вулва и го тласкам надълбоко, усещам докосването на шийката на матката.
Тласкам силно и до дъно, спирам и леко напъвам, опрял главичка в шийката на матката. Струята ми напира да се изстреля право там, във входа към утробата, но пак я укротявам, а по цялото ми тяло минава ток. Спирам и я целувам страстно, тя отвръща и просто ще се задушим от страст. Нимфата размърдва ханш, а аз стоя и не помръдвам. Усуква се и гали отвътре ствола ми, сякаш го завинтва дълбоко в утробата си.
След това тя ме възсяда с лице към мен и се навежда. Косите ѝ се сипват в лицето ми, после се повдига като лък и връхчетата на циците докосват устните ми. Засмуквам ги поред и ненаситно, а феята се изправя и ме язди. Виждам в полумрака пубиса и бясното плъзгане отдолу. Биляна тласка нагоре-надолу и стене. Отново съм близо до оргазъма, но така е божествено.
Изправям се, хващам я за дупето с двете си длани, колко стегнато е! Повдигам я, подканвам я с очи и я побутвам отдясно. Тя се повдига и обръща, застава на ръце и колене и плъзга торса си надолу. Дупето и е кръгло и цепнато като праскова, вирнато и ме подканя. Намествам се, плъзгам ръце отдолу и обхващам гърдите ѝ. После я целувам по влажната путка, вкарвам си езика в нея и го плъзгам нагоре и надолу. Чувам приглушените ѝ стонове, лицето ѝ е заровено в чаршафа. Целувам и ближа дълго и тогава се изправям. Насочвам оръдието си и го вкарвам. Отново надълбоко до пулсиращото дъно. От тук и в тази поза проникването е пределно. Тя потреперва и това ме влудява. Аз напъвам и се дръпвам, започвам мощни тласъци и губя контрол. Биляна ме усеща, долавя края и се нанизва в моя ритъм. Тласъците ни се срещат и сумират. Тя извиква приглушено: „Искам те вътре“, аз правя още и още тласъци, и най-накрая се изстрелвам. Тя ме поглъща и потръпва цялата, свършва заедно с мен. Двамата силно стенем. Още три болезнени тласъка и го изваждам: лъскаво обвит в сперма, а вулвата ѝ тръпне в спазми. Феята стои в тази поза, потна и изпълнена, а от розовата цепка потича бяла струя. Биляна бавно се свлича на леглото по корем, после плъзва длан между краката си отдолу и пръстите ѝ се подават между полукълбата. Тя извръща глава и се засмива: „Върховно!”
Измиваме се пак и се просваме за сън, тя пак е с прозрачна канелена нощница, възпирам я да не обува бикините си. На два пъти се пробуждам, прегръщам я отзад, галя и стискам циците, те пълнят дланите ми. Дупето ѝ се събужда и притиска към мен, аз го галя, търся цепката, вадя го и го насочвам. Сексът е полунасън, нежен, деликатен и усещам всеки сантиметър вътре. Така два или три пъти се будим се любим полусъбудени.
Утрото ни буди с лъч през прозрачната завеса. До мен лежи нимфа, спяща и щастлива.
Очите ѝ се отварят и ме поглежда. Усмихвам се:
– Добро утро, Биляна! Секс или катерене?
– А защо „или“? Не знам, не съм катерила още с тебе.
Целуваме се жадно.
3338 знака = 19 страници