(2 votes, average: 4,50 out of 5)(разказ от Сергей Герджиков, от сборника ИСТОРИИ ЗА ТЕЛА, 2023)
Орелът се носеше между върховете. Под него синееха пет езера, разпръснати като изумруди в дълбоки циркуси. Планираше с почти недоловими потрепвания на крилете. Издигаше се и се спускаше плавно, правеше малки и големи кръгове. Ускоряваше се и се забавяше, за да огледа избрани места. Главата му с хищния клюн се навеждаше наляво и надясно. Забавляваше се да лети и гледа, носен от въздушното течение, което създаваше с бързия си полет. Очите му бяха жълти, кръгли и изпъкнали като зърна. Оглеждаха планината и се взираха, когато някъде долу имаше движение. Можеше да види всеки детайл напред и настрани на километри разстояние. Виждаше и в ултравиолетовите честоти. Мозъкът му преценяваше светкавично дистанция и скорост до всяка подвижна жертва. Врагове той нямаше – никое животно не можеше да го заплаши.
Летя дълго, с наслада от планарането и виражите, от гледките и от властта. Кацна на извисен гребен над камениста тераса и я огледа. Дебна няколко минути. Той се фокусираше във всичко подвижно и разпознаваше лесно пълзящите твари. Набеляза жертвата си – змия, която изпълзя изпод камък, изправи крилете си в линия и се стрелна мълниеносно към влечугото. Змията нямаше шанс – след пет секунди се гърчеше в ноктите на орела. Хищникът отлетя и кацна на висока поляна, където довърши плячката си. После отново излетя, завъртя се широко и огледа пустия каньон, сниши се в тесен и закътан дол и кацна между група скали. Тук, недосегаем за ничий поглед, той влезе в скрит тъмен процеп. След четвърт час оттам излезе човек и с леко побутване на подвижната скала затвори процепа.
Съществото беше родено като човек. Беше шейп шифтър: превръщач.
Човекът се запъти през няколко рида и долини за вкъщи. Обичаше да ходи дълго в планините и да са зарежда с тяхната енергия. Беше сух и атлетичен, на неопределена възраст, загорял и с остър поглед. Прибра се в дворчето на малка дървена хижа, седна на пейката, дочака залеза и влезе, за да приготви вечерята си.
Превръщачът живееше от много дълго на тази земя. Беше се издигнал високо в йерархията на съществата и в обществото от шифтъри. Той познаваше много съществования. Знаеше какво е да си орел и да си змия. Знаеше как змията го вижда и колко бързо ще го види. Само за миг той включваше змийската позиция в своята памет с инфрачервеното петно на идещия хищник в очите на влечугото. Затова лесно улавяше реакциите на змията. Той нямаше реален опит като жертва и избягваше всякакви битки. Всяко живеене носеше рискове, а при смърт шифтърът умираше завинаги. Затова не влизаше в уязвими форми на живот и прекалено рискови ситуации. Отбягваше сблъсъци с по-силни от него.
Животът като човек е бездънно чудо, което го донесе в този свят и щеше да го отнесе в края на земните му дни. Никое същество не избира да се роди като орел или като човек. Никое същество не може да избегне смъртта. Шифтър не знаеше какво иде с нея и дали има нещо отвъд живота. И десет хиляди години живот са само мигове в милиардите години на Вселената.
Това никак не накърняваше живота на превръщача. Беше прелестно да преминаваш от форма във форма и от свят в свят. Защото тялото на човек и тялото на орел носеха човешки свят и свят на орела. Двата свята не бяха отделени напълно: зрими и звучни, уханни и осезаеми. И като човек, и като орел, и като всяко друго земно същество, Шифтър се помнеше. Помнеше в различни облици и света, който обитаваха всички земни твари. Това беше будност и незабрава през формите, предавано умение от майсторите. Малък център в предната част на мозъка, в префронталния кортекс, оставаше същият при всеки шифтинг. Затова превръщачите не се превръщаха в същества без мозък.
Шейп шифтърите бяха вродено специални и наследяваха своя уникален геном само при чиста линия от майка и баща. Разширен геном, съдържащ планове на много същества. Те можеха да виждат и навътре, стигайки до клетките и молекулите. От дълбока древност шифтърите имаха свое тайно общество. Пазеха и развиваха хилядолетната традиция на превръщането. Всеки мъж или жена от общността бе специално обучаван и посвещаван в степени на майсторство. Наред с обичайните училища те усвояваха стъпка по стъпка правилните ходове на шифтинга и сложните умения да се маскират. „Мутантите“ по нищо видимо не се отличаваха от обикновени хора. Практикуваха и развиваха своите несподелими способности, следвайки неотклонно правилата на тайната си.
Времената се меняха все по-бързо и превръщачите овладяха научно своя специален ресурс: шейп шифтинга в геноми, организми и уникален опит. От години Шифтър носеше имплант в мозъка си размер на малък бисер. Той носеше уникална идентичност и записваше избрани епизоди от различни форми на живот. Шифтър помнеше и беше овладял стотици живи форми и сетивности. Едни и същи места се явяваха с толкова различен облик, че нямаше език, на който да се опишат. Невронните процеси се записваха в серии от нули и единици в импланта му при всеки шифтинг. Милионите цветови нюанси на човешкото зрение вървяха със скромен обхват на слуха и на обонянието. Но стани вълк и ето – различаваш милиони миризми. В облика на орел пък стигаш до утравиолетов спектър и фокусираш от километри бягащ заек. И това е незначителна част от богатството на живия опит.
Стотици години трябват, за да изпиташ и овладееш живота като стотици видове същества. Живите форми и техните светове са милиони. Чудо, което с нищо не се променя, ако го наречем Бог. Защото представите на хората за божествата и един Създател са безкрайно бедни и наивни. Това, че са изразени в необхватно много думи и заплетени концепции, с нищо не ги прави по-истински.
Думите не могат да стигнат до места, до които животът, сетивата и умът стигат. Те не могат да пренесат опита от едно същество към друго. И няма неутрален език, на който да се изкаже богатството на живеенето, а различните живи форми имат и различни изразни системи. Някои просто нямат израз и не е нужно да имат. Защото никакви изрази не могат да заменят кипящия поток от усещания на човека и делфина.
Шифтър оцеляваше през този дълъг живот, като черпеше безценен опит и сила от всяка форма, в която се потапяше с цената на част от вече събраната енергия. Той можеше да извлича енергийни молекули, да ги пази и натрупва, насочва и използва ефективно. Една нова трансформация струваше много енергия. Тялото се променяше, започвайки отвътре, от генома, а огромен процент от земните геноми съвпадаше у всеки вид. Общият план не се изграждаше отново и отново.
Превръщачът прекарваше времето си главно в изследвания. Повече от век той напредваше в майсторството заедно с науката. Като всички събратя, и той можеше да следва и съзнава своите органи, тъкани и клетки. Познаваше по-добре от биолозите живите структури в дълбочина. Имаше и малка лаборатория. Шифтърската общност бе създала своя технология. Техни IT майстори създадоха импланта, който всеки шифтър носеше и настройваше сам, записваше с него и редактираше. Всяко ново превръщане се планираше, записваше и преглеждаше. Напоследък това се правеше със симулатор.
Симулаторът във вид на шлем и специални очила се сдвояваше с импланта и с него превръщачът проиграваше всеки запис виртуално. Записите бяха всевъзможни: ловна акция на лъв, грижа за малките на кит, полет на прилеп в пещера. Сложна мрежа корелации свеждаха записан опит с най-различни сетива до човешки феномени. Сякаш гледаше филм със странни образи и звуци, миризми и осезания, радости и болки. Но Шифтър съживяваше усетите като съществото, което ги беше изпитало. Симулаторът беше новата машина в арсенала на тайното общество. Използваше открития на невробиолози и софтуерни инженери. Мрежата от превръщачи имаха спомени и данни, недостъпни за учените-експериментатори: феномени на хиляди живи същества, корелирани с техните невронни процеси.
В началото на трасформацията Шифтър се фокусираше в генома: онези невидимо малки нишки ДНК, които носеха точна памет за живите форми. Активираше по стъпки серии от гени в базовия геном за различни видове тела. Пет милиарда двойки азотни бази с инструкции за бързо трансформиране от един строеж в друг. Геномът действаше като операционна система на компютър. Превръщачът откриваше и активираше уникалните комбинации от гени. Следваше бърз процес на промяна, но не във всичките десетки трилиони клетки. Запазваше се носещата структура: глава-корпус-крайници. Променяха се само структурите, носещи спецификата на вида. Тя се помнеше в двете ѝ посоки в генома, регулацията, разпадането и синтеза. Актът на превръщане бе върховен и хиляди години се извършваше с фокусиране навътре, където вихрено се преподреждаха клетки и органи. Съзнанието не можеше да управлява процеса като цяло – той се научаваше от тялото под контрола на разширения геном. Шифтингът протичаше синхронно в серии от клетъчни деления. Процес на силно ускорено създаване на тяло от друго тяло. Запазваше се уникална идентичност, записана в имплантирания чип. Запазваше се и резервът от енергия в милионите везикули.
Всяко превръщане се научаваше и всяко следващо връщане ставаше по-лесно. Само минути му трябваха, за да се върне като човек. По-бързо се връщаше, отколкото превръщаше в нещо различно. По-бързо се връщаше от вълк, отколкото от орел. Най-бързо умееше да преминава в различни човешки тела. Но това създаваше проблеми и не си струваше.
Превръщачите поддържаха древната си общност. Имаха ритуали на определени дати и места. Имаха секретна виртуална мрежа за обмен на опит. Тя се координираше и пазеше от пробиви със система за сигурност. Рядко се събираха реално. Не изпъкваха в обществото и не се стигна до истинско разкриване. Хората не можеха да приемат шифтинга като естествен акт, дори да го видеха с очите си. Историите за превръщане обитаваха легенди, митове и суеверия за всевъзможни магични същества: феи и русалки, вампири и върколаци. Както всичко фантазирано от странни истории те нямаха чет. Шифтърите не се занимаваха с магии и не крояха заговори. Като хора те все пак имаха човешки нрави и се увличаха в борби за превъзходство, пазарна власт и ресурси. Някои превръщачи се забавляваха на фондовите борси. Други се изкушаваха да влияят над властови човешки фигури. Рисковани игри, които можеха да обсебват и изтощават. Много бяха биолози и невробиолози, IT инженери и историци. Истории на племена, етноси и личности им бяха достъпни в дългата им памет, но те не следяха отблизо събитията, които променяха живота на хората.
Учените-шифтъри, избрали да работят в институти, следваха нормални техники и всяко изследване се правеше в рамките на нормалната наука. Те имаха блестящи резултати, но не и откровения. Това бе част от майсторството на прикриване. Никога не допуснаха провал, защото щяха да бъдат унищожени. Редките случаи на пробив в тяхната тайна се прикриваха старателно. В единични случаи хора станаха свидетели на шифтинг, но никой не прие техните разкази за истински. Превръщането оставаше завинаги мит или видение като извънземните.
Превръщачите бяха самотни. Не бяха тъжни и депресивни хора, но бяха невидимо белязани от печата на пълната тайна. Тя носеше неутолимост: не можеха да преживеят пълно живота на обикновен мъж или жена. Не следваше да се отдават безрезервно на любим или любима. Да бъдеш като другите, да се увлечеш и влюбиш, да се потопиш в кълбо от грижи и ангажименти, всичко това костваше отказ от дара на пътуването през светове. В края на един живот на смъртното легло никой няма сила да търси път покрай смъртта към друг живот. Превръщачите можеха да удължават земните си дни чрез непрестанно обновяване в генома. Можеха да регенерират теломерите – краищата на всяка хромозома, които не се възстановяват пълно. За разлика от всички същества, те можеха да отблокират ензима теломераза, който достроява теломерите и елиминира стареенето. Елиминира само на теория, а на практика само забавя процеса.
Шифтърите бяха смъртни като всички, разболяваха се, загиваха в произшествия. Жените и мъжете превръщачи създаваха двойки и деца. Поддържаха броя си и генофонда. Някои от тях, пленени от любов, напускаха пътя, заживяваха и умираха като обикновени хора.
Превръщачите се отдаваха с наслада на своята върховна способност и бродеха по земята. За тях животът беше несвършващо пътешествие. То не беше само игра и забава, защото трябваше да пестят и събират енергия. Нямаше да оцелеят дълго, ако изпаднеха в зависимост от своите игри. Пазеха се да не допуснат нелечима болест и имаха своя медицина. Избягваха борби и конфликти. В тях енергията падаше и не стигаше за превръщане, а понякога дори за връщане в човешка форма. Само друг брат или сестра можеше да помогне в нужда, като даде от своята енергия. Твърде дълъг и непроследим беше пътят на повечето от тях, твърде различни бяха техните истории, за да се запази една близка връзка векове.
Заклинанията и магиите нямат нищо общо с шифтинга. От незапомнено време превръщачите знаеха това и не ставаха жреци или маги. Някои от тях, уличени като вещици и вещери, бяха ставали жертви на фанатизма цели седем века. Затова стояха далеч от политика и конфликти. Превръщачът е високо интелигентен, решителен и свободен, за да оцелее през веригата животи, за да пази и умножава силата си. Няма място за напразни усилия, колебания и чувства. Няма време за глупости с другите и със себе си. Всяка грижа за думи и обиди, атаки и възмездия е прахосване на енергия. С всяко безпокойство и агресия тя изтича, а извършеното дело е нищожно пред едно пътуване през светове.
Шейп шифтингът е акт с върховно фокусиране на здрав и мощен майстор. То се извършва в уединение по правилата на древното изкуство, с наследените заложби и придобито майсторство. От век насам повечето те ползваха научни открития и технологии. Изследваха огромния геном, в който се корени тяхната способност. Те правеха открития в своите лични лаборатории. Участието в обичайната наука силно свиваше възможностите на един шифтър, но се налагаше главно с медицински цели. Общността помагаше на глобалния прогрес, без да нарушава тайната.
Шифтърът, за който разказваме, имаше светска самоличност и поддържаше редки контакти с една жена шифтър, с дъщеря си, с приятели и бивши колеги. Но от няколко години беше силно изолиран. Той заживя далеч от човешките поселища като самотен изследовател, събирач и ловец. Дните му бяха изпълнени с проучвания и пътешествия. Рядко слизаше в градовете, но обичаше дългите пътувания с кола, на самолет и из морските ширини. Винаги се връщаше на уединеното си място. Сега това беше тази дървена ловна хижа до езеро всред гората.
Сядаше в медитативна поза пред езерото и се потопяваше в своите клетки. Не можем да опишем начина, по който ги виждаше. Сякаш Шифтър се смаляваше до молекула. В клетъчните структури той разпознаваше онези, които бяха уникални за видовете. След едно ново превръщане той проследяваше промените, които бе стартирал. Избираше, преглеждаше и записваше патерните, които свързваха отделни, разпръснати гени, в „протоколи“ за шифтинг. Подреждането на процесите ставаше от само себе си. То следваше много регулации, непознати дори за него. Неизброими процеси регенерираха милиарди клетки по нов план. Клетките се превръщаха в нови тъкани, тъканите в нови органи, а органите в ново живо тяло.
Шифтър бе високо образован, с диплом от водещ университет, отдаден на изследвания, но не традиционен учен. Беше влизал в научни общности, но не можеше да прави научна кариера. Като учен и автор трябваше да работи в институт, да прави експерименти и да публикува статии. Но тайните му резултати не бяха получени по стандартни процедури. Той би се провалил в опитите си за тяхното публикуване. Шифтър не можеше да разкрие как стига до най-важните находки. Тази граница изискваше специална бдителност и сдържане, което за него стана бреме и напусна.
Шифтър поначало не беше изследовател, а пътешественик. Преди да влезе в науката, използваше стар шифтърски жаргон за израз на тайните познания. Това беше мрежа от думи и символи без буквално значение. Нямаше нормален език за тяхното изразяване и никой страничен не можеше да разбере жаргона. Традиционно превръщачите не пазеха никакви писмени инструкции и документи от типа на молекулни секвенции. Майсторството се постигаше в семейната среда и чрез учители, с вникване в клетъчни процеси. Шифтърите пазеха своята идентичност, научените шифтинги и начални стъпки на едно превръщане. Сега беше специално време с нова мисия. Хората можеха да вникнат по-дълбоко в същината и прелестите на живота. Превръщачите трябваше да развият, изразят и дадат на хората плодовете на своите открития, и при това да оцелеят.
Как визията на пълзящата змия на един километър пред орела се оживява от невронната верига от очите към зрителната зона? Как ултразвуковите вълни се усещаха от делфина? Нямаше следа, която да покаже как невроните носят живите усещания на бобъра и заека, на човека и птицечовката. Въпроси отвъд човешките възможности. Оставаше за решаване огромната задача за симулация на точните съответствия на усещанията и невронните процеси. Шифтърите знаеха какви вериги от синапси съответстват на уханието на роза за човека, на еуфорията на птичия полет, на настървението на леопарда, на усещането на плъзгащ се над дъното скат. И още милиони невъобразими епизоди.
Шифтър медитираше седнал пред малкия си дом с притворени очи. Eзерото беше съвършено гладко. Той изчисти ума си и се фокусира непреклонно, остро и дълбоко. Навлезе в една клетка и видя как в нея се пренася енергия – най-важното за превръщача.
Молекулният влекач напредва по клетъчната релса: зърнеста и права. Крачи неотклонно през гъста протоплазма. Тънкото му тяло започва с раздвоена глава и завършва с накрайник, вкопчен в товара: огромно пулсиращо кълбо, пълно с енергийни молекули. Тялото на влекача е като плетено самоходно въже, закачило кълбото, маркирано за точно място на доставяне. Сферата е обвита в тънка мембрана. Влекачът я тегли по тръбата-релса, широка двайсет нанометра. Тя се удължава и пресича на места с други релси. Ето сега тя се достроява отпред. Товарът се движи по нея от минус към плюс. Тя е от тринайсет нишки, навити в спирала. Всяка нишка се сглобява бързо от овални протеини. Те изграждат клетъчния скелет: двойки, тройки и мрежи от релси.
Влекачът напомня на човече, което мъкне тежък товар по склон. Шифтър се фокусира във водещия шарнирен механизъм, крачещ по релсата. Двата „крака“ са протеини, променящи формата си при всяка крачка с бързи йони и електрони. Така леви-десни, леви-десни, влекачът се мести по тръбата, като влачи енергийния мехур. При всяка стъпка изразходва една молекула АТФ. Краченето е със скорост до микрометър в секунда. В човешки мащаб това е километър за секунда. Няма такъв бърз самолет.
Шифтър продължи да наблюдава и включи записа. Фокусира се в активните невронни вериги и техните връзки: синапсите. Видя потоци митохондрии, носени по дългите аксони и дендрити. По веригите течаха хормони и пептиди, насочени към милиони клетки. Заедно с това Шифтър бе залят от чувство на подем. Вихърът от молекули носеше вълна емоции. Двата потока се записваха заедно в импланта. В цифровата памет се кодираха емоции и мисли, образи и звуци, ухания и символи. Шифтър не можеше да разгадае как емоциите отговарят на хормонните вихри, макар че бе достигнал върха на осъзнаване от земно същество. Той следеше точните съответствия между потоците и изпитваните ментални феномени. В това усилие той тръгваше от най-предния дял на мозъка. Там, в префронталния кортекс, беше „записвачката“ в импланта с вид на бисер. В електронната памет се записваше само новото и точно съотнесено с невронните вериги.
Шифтър участваше в елитна група изследвачи, от година посветена на уникално изследване в дебрите на съществуването. Групата работеше по проекта In silico, който щеше да даде технологичен смисъл на шифтинга. Хората щяха да получат достъп до световете на други същества чрез цифрови записи. Досегът до живеенето в най-различни форми е пробив в границите на човека. Преди да търси извънземни форми, човек ще може да надникне в земните отвътре. Това съпреживяване ще разкрие необятността на съществуването. То ще усили връзката ни с други същества, ще задълбочи човешкия живот и вникването в споделимото и несподелимото. Всички, които плават и пълзят, ходят и летят, имат свят, затворен от телата. Сега световете ще могат да се свързват в човешки мозъци и умове. Хората ще вникнат в дебри на живота, които са били отвъдни, и ще стигнат до своята дълбока същност, която е една за земния живот. Малката планета, зареяна в Галактиката ни, ще стане споделен свят. Защото животът осветява света и го прави такъв, какъвто е, за всяко същество. А всички същества на синята планета идват от един геном и код. Единен план за всеки живот на цялата планета – единна мрежа от сетивности – единна мрежа феномени и съзнания.
Проектът In silico се състои в създаване на симулации на пътувания в тела и светове. Така всеки ще може да се пресели виртуално в опита на шифтинга и да изпита какво е да си нечовешко същество. Имаше ограничение: всички феномени оставаха в рамките на човешката сетивност и менталност. Само шифтърът реално се превръща. Хората извън кръга от превръщачи ще получат този дар във вид на симулации. Всеки, който иска, ще може да изпита с човешки сетива какво е да си котка или лъв, змия или мангуста, кит или делфин. Това ще стане с пускане на запис в симулатора: милиони невронни вериги за милиони сетивни и ментални събития.
Едва в последните години разкритията на превръщачите можеха да се запишат в точни серии нули и единици. Групата шейп шифтъри бяха посветени в тази задача. Те бяха създали огромен софтуер към симулаторите, глобален изкуствен интелект. Събираха, анализираха и пращаха свои записи в централа, недостъпна за интернет атаки и превземане. Щеше да дойде скоро моментът, в който записите, направени от всеки посветен, да се проверят с финални тестове в централата. Сравнението между записи за едни и същи форми ще отсее точните серии.
Всяка сутрин до обед в своята лаборатория Шифтър прехвърляше записи от своя имплант със симулатора в архив In silico. След това правеше тест, пускайки отново записа. Всички нови съответствия между невронни патерни и ментални феномени бяха майсторски оживявани.
За разлика от сериите нули и единици неговата памет беше жива, но никога така надеждна. В нея се наслагваха откъслечни, преплетени и слепи следи. Живият опит като човек или вълк не беше постижим от компютъра. Превръщачът трябваше да кодира и свърже своите феномени с невронни патерни и да го запише в симулатора: машина за преглед на преживяванията. Откакто беше създаден уникалния имплант, милионите невронни линии се пазеха, а вече и обработваха с изкуствен интелект: трансдуктор. Архивът постоянно се чистеше от излишна информация – задънени линии, повторения и грешки.
В проекта се бяха включили двайсет и седем превръщачи от планетата, свързани в мрежа. След целия огромен труд на всеки шифтър по проекта предстоеше окончателното свързване на патерните субективен опит с невронни патерни. Проектът бе секретен, но неговите крайни резултати следваше да се разкрият за свободен достъп. Това можеше да стане само след пълно приключване. Те трябваше да обединят цялата информация. Финалният тест щеше да сравни записите, за да покаже различията и грешките. Фрагментите трябваше да се съединят в единен запис, организиран в йерархия от патерни. Това щеше да разкрие част от тайната на превръщачите и те готвеха програма за запазване на общността.
На следната утрин Шифтър излезе от хижата и седна на стол до дъбовата маса. Той пиеше кафето си и гледаше оранжево обагрения връх над блесналото езеро. След час той поднови поредния анализ на своя уникален опит от най-важни състояния и превъплъщения. Имаше огромен фонд от епизоди, от който създаваше патерни за всеки вид живот. Сега ги тестваше отново с изкуствения интелект.
Тези трансчовешки симулации не бяха достъпни от хора извън кръга. Само превръщачи можеха да следват корелациите между усещанията и мозъчните процеси на един орел. Симулациите изискваха преводи на „езика” на човешките сетива и мисли. Затова членове на екипа създадоха изкуствен интелект, специализиран в трансдукциите. Той „превеждаше” опита на други живи форми в човешки феномени. Чуждите за хората импулси се проектираха в човешката феномени.
Шифтър преглеждаше подбраните фрагменти. Преживяванията се активираха от молекули и вълни, предимно електромагнитни. Те се кодираха от уникални сетива и мозъчни центрове в жив опит, недостъпен завинаги отвън. Само шифтъри ги знаеха от опит. Той активираше извънчовешки преживявания, пускаше ги в изкуствения интелект за превод в човешки феномени, тестваше и редактираше трансдукцията: картини и звуци, миризми и вкусове, емоции и мисли: мълчаливи, но ясни и точни символни вериги. След края на една трансдукция Шифтър пускаше симулацията. Вариант след вариант и тест след тест, симулацията ставаше перфектна. Когато един патерн станеше готов, Шифтър го изпращаше в централата за достъп на колеги от екипа. Когато всички симулации станеха перфектни, следваше финалното стиковане. Това щеше да стане на ред виртуални и една голяма реална среща в предварително уговорено време.
Това беше свръх задача. Тя консумираше огромна енергия. Този разход навярно щеше да доведе тялото му до пълно изтощение, отслабване на важни функции и носеше огромен риск. Шифтър беше поел тази риск и щеше да приеме и смъртта, стига да изпълни мисията си. Надяваше се – на цената на пълен и подреден запис на своя трансчовешки опит. Трябваше да оцелее, и то здрав, за да изпълни своята част от задачата, да я сподели, да участва в окончателния синтез от екипа и ако е по силите му – да излезе жив от всичко това.
Интегралният запис щеше да се пуска на симулатор и в бъдеще, който поискаше, можеше да се настани удобно и с VR шлем да изпита всевъзможни моменти от живота на съществата. От интегралния запис занапред можеше да се узнае какво е да си определено същество в различни ситуации.
Шифтър прекара седмицата в записи и прегледи. Възстановяваше се с медитация и преходи, плуване и силна подбрана храна, а понякога познати шифнинги. След часовете с шлем пред лаптопа излизаше и сядаше на поляната пред езерото. Всеки ден от изгрева до залеза и в няколко нощи, когато беше по-свеж. Пет пъти прекъсваше процеса, за да се зарежда. Хранеше се с подбрани зърна, меса, плодове и зеленина. Храната беше приготвяна по стари шифтърски рецепти. Внимателно проверяваше тънката ѝ структура. За почивка спеше по два часа дневно и по осем часа на нощ. Правеше едночасов преход преди залеза. Пресичаше долини, изкачваше била и върхове, катереше се и плуваше в езера.
Шифтър мечтаеше за деня, в който ще покажат световете на другите същества. Да се гмурваш като кит и да опипваш дълбините с ултразвук. Или да се издигаш нависоко и да виждаш всяко пълзящо същество. Да се потапяш в океани от нови визии и звуци. Така хората щяха завинаги да се свържат с хиляди форми на живот. Щяха да превъзмогнат глупавата си надменност и да постигнат уникалната си мисия.
Шифтър работеше и се отдаваше на своята игра. Преглеждаше богатия си фонд от пътешествия. Пускаше симулации и ги сравняваше със спомените си. Рядко бе доволен от симулираните със софтуер преживявания, търсеше по-добри „преводи“ – трансдукции.
Как например да се „преведат“ като човешки електрическите усети на дъното на океана? Това бе работа на всеки шифтър от екипа заедно с трансдуктора. Симулацията свързваше няколко човешки сетива и смесваше осезание и слух като странна музика. Шифтър виртуално преминаваше в „права и в обратна посока“ от човек в скат, за да изпита и развие симулацията. Пускаше готовия преведен запис и се потапяше като човек в ума на ската. Стотици поразяващи усети и странни мисли като сънища. Внасяше промени, правеше корекции и фина обработка. Така Шифтър пътешестваше в дебрите на живите си спомени и техните проекции. Неговите нови постижения бяха и равносметка на земните му дни.
В тази късна вечер Шифтър беше изцеден, но напрегнат и не заспа. Той стана в полунощ и излезе на поляната. Пред него тъмнееше езерото, а горе студено светеше луната. Превърна се във вълк – една от любимите му форми, втурна се в бърз бяг, изкачи се на близкия хълм с пълна панорама във всички посоки, седна и погледна Луната. Огледа звездното небе и го попи в себе си. Нямаше да разбере как животът се е появил в тази вселена, как излъчва толкова светове, колкото са съществата, защо всеки един живот свършва и има ли продължение.
Той стоя там дълго в забрава и не издаде нито звук.