- Файлове за изтегляне
ТАЙЛАНД, ПАТАЯ
Патая, Хотел Jomtien Thani
1.02. Патая, Тайланд. Днес прелетях половината планета. Тайланд! В Тайланд е топло и леко влажно. Хората са свръх активни, услужливи и спонтанни. Подвиква се, не е много чисто, но шестват усмивките. Приятно е, храната е вкусна, а цените като преди 2021.
Хотелът Jomtien Thani. е повече от приличен, макар и не в центъра на Патая. Има си басейн, което е страхотно, и даже малък фитнес. Плажът е на една крачка, а наоколо гъмжи от ресторантчета, кафета, сергии и всякакви четириколки със street foods.
2.02. Закусих в ресторанта на бюфет. Храната не е стандартна, а местна. В
контейнерите има готвени манджи, горещ ориз (има и хляб, но противно мек) и топли супи. Опитах всичко специфично. Има нещо много люто, почти нетърпимо. В ресторанта влезе кръшна тъмноруса дама в черно бюстие и шорти.
Биг Буда храм
2.02. Тайланд е будистка страна. Будизмът е дълбока философия и етика на състраданието, но е и масов култ, една от световните религии. Храмовете и светилищата са много и се различават от страна в страна. На север от Банкок е Аютая – храмов комплекс отпреди много векове и тук една от статуите на Гаутама Буда (просветлен) го показва като принц. Масово в Тайланд Буда се вае като седящ в поза лотос, и като лежащ. Вчера посетих the Big Buddha temple в Патая с титаничен Буда. Дълго стълбище с дракони води нагоре към храма с огромен позлатен Буда. В кръг са седящи Буди, лежащ Буда, много фигури на будистки учители и на демони. Тайландците се покланят с прилепнали длани пред великолепни масички с горящи свещи. Опитват се да улучат тесен отвор в корема на един Буда с хвърлена монета за късмет. Религията и тук избива в култ и суеверие. Но е великолепно и човек се покланя вътрешно.
Скали с чудни форми, тигри и крокодили
3.02. Днес разглеждах парка Милиони години камъни и ферма за крокодили (Тhe Million Years Stone Park & Pattaya Crocodile Farm).
на 13 км от Патая. Взех си такси моторетка, защото от такси агенция ми поискаха 1000 бата за 26 км. С моторетката излезе 600, но брах шубе. Не помня откога не съм се качвал на мотор. А днес и без каска, и с водач тайландец! А входът на парка е други едни 500 бата (27 лв). Не си струваше, но така и така бях дошъл. В парка са поставили много чудни каменни форми като дървета и животни, с дупки и всевъзможни фигури всред екзотични източни растения. Има и зоопарк с тигри в жалки клетки, и езеро с крокодили. Крокодилите си траят, а руснаците шумно разговарят и се пробват да раздвижат ленивите животни с парчета сурово пиле.
Плаващ пазар
4.02. Днес разгледах Pattaya Floating Market, „Потопен, плаващ пазар“. Характерен е за Тайланд и представлява езеро с платформи и водни преходи между тях. На платформите са магазините и ресторантите, я някои от търговците са на лодки до платформите. Клиентите плащат вход и хващат лодка или се разхождат, пазаруват и хапват. Аз ходих там да гледам и да снимам. Вървях 6 км пеша край широк плаж с тълпи почиващи (90 на сто руснаци, но това е друга тема). По улиците е пълно с подвижни сергии главно за храна и сокове.
Floating market е точна метафора за целия пазар тук! Можеш да се пазариш свободно, но купуваш без фискален бон. За десетина покупки дневно получавам примерно два фискални бона. Неформална икономика, не стигат пари в бюджета и оттук инфраструктурата е зле. Самият пазар е доста запуснат. Но хората идват, забавляват се.
Разглеждам и снимам. Наблюдавам и хората, защото са ми интересни. Трудно и деликатно занимание и особено ако снимаш лицата. Ако знаят и разрешат (а тук те нямат против да ги снимаш), се ухилват и не става реално. Ако пък не знаят, ти ставаш папарак. По-хубавите портрети останаха в Канона. А с телефона – каквото можах.
„Меката на секса“
6.02. Снощи се разходих по Walking street “ – същинска „мека на секса“. Като споменеш Тайланд у нас, се сещат за секс туризъм. И Патая е „столицата“. Има десетки видеа в ютюб и сайтове за секса в Тайланд. Аз не съм разбирач по темата, но да си тук и да я игнорираш, би значело да си в плен на табу или комплекси.
В будизма тялото и сексът не са табу, а корен на DUKHA, превеждано като „страдание“, по-скоро вълнението в живота, което ражда радости и мъки и води до нови раждания, нови завъртания на колелото на самсара. Човешките страсти наистина са корен на драмите в живота, на увяхването и изтощението. Тук не е познато полярното противопоставяне на „дух и тяло“ и плътта не е низвергната. Затова темата за секса не е табу. Както и за наркотиците. Има заведения за пушене па трева (видях бар Ganja). Но и това си има граница и санкции.
Walking street е пешеходна улица, дълга километър-два, но с най-много в света барове, дискотеки, нощни клубове и шоу заведения на километър, които показват женски (и мъжки) прелести и продават секс.
Тайландките не са масово красавици, но имат уникален чар и сексапил. При това те са изваяни от своята култура да служат на (любимите си) мъже. Без унижения и драми, като нещо спонтанно. Можеш да говориш по темата във всеки бар, но има огромна езикова бариера и рядко успяват да кажат успешно цяло изречение на английски. Жестове и мимики изразяват отношенията. Те са мили, но се свеждат до пазарни, защото това е туристическа индустрия. Цените са плаващи, но имат граници и равнища според типа място и качеството.
Клиентът се примамва от красавици на улицата и го водят до бара. Там си поръчва питие и черпи дамата. Оттук нататък ако езиковата бариера се вдигне, може да последва интересна беседа. Типична е размяната на усмивки и докосвания, очаква се уговорка за услуга и заплащане.
Но преди да хлътне в бара или клуба, туристът е буквално смаян от екзотичните имена, фасади, анимации и интериори на най-високо ниво на изпълнение. Забраняват да се снимат момичетата и мъжете зад тях дават ясни знаци: No photo. Това ограничение и нощта не позволяват на обикновения турист да направи репортаж. Затова- скромна колекция.
(Днес чух от гид, че реално обикновените тайландци са консервативни и стеснителни. Свободните нрави са локални и свързани с глобалния туризъм. Това не променя факта, че тялото и сексът не са табу. Просто хората държат на семейството и традицията и това е глобално).
„Загубен свят“ – джунгла като в „Аватар“
8.02. Рано тръгваме на тур „Lost world”, попадам в група руснаци и украинци.
На поляната до манастира стои огромен Буда, а вляво от него го пази дълъг дракон (досущ наша ламя). Първо изкатерваме скала с панорамна площадка. Следваме въже и стъпала, скалата е варовик с остри връхчета, близка до отвес. Горе съм задъхан и плувнал в пот, горещо е и влажно. Вижда се равнина и тъмна джунгла с планина напред. Слизаме в тесен кръгъл „казан“ с малък параклис. Насреща има пещера и тя също е света обител. Тук пак будистки фигури, свещи и дарове. Връщаме се в манастира. Монашеска обител, дървета цъфтят в ярко жълто и малки маймуни резус скачат наоколо. Стар монах подава студена вода и в миг печели почитта ми.
Възстановяваме се и навлизаме в джунглата. Изкачваме се стръмно към отвесна стена. Стигаме до входа на пещера. Включваме си дадените фенерчета, моето е челно. Следваме местен гид и навлизаме в царството на прилепите. От свода звучат тихи писъци. Осветявам нагоре и се опитвам да заснема група прилепи, които висят и се стрелкат в тъмното. После сме пак на открито и следваме пътека, прорязана между дървета и храсти. Възлести дървета, висящи събла и листа, ярки жълти цветове… и се пренасям на Пандора от филма „Аватар“.
Опитвам се да уловя с телеобектива и телефона тази разкошна джунгла. Но напред все някой застава да го снимат. И тази руска реч, която ме дразни напоследък…Тези хоро са съвсем нормални и толерантни. Само дето двама мужици се веят с хавайски ризки от миналия век. Вървим напред, нагоре и надолу, хлътваме в пещери, кухини и цепки. Накрая излизаме на същата поляна. Освежаване и напред към „ресторанта“ за обед в планинска база.
След обеда се оправяме към друг резерват с планинска река и каскада водопади. На поляна огромно възлесто дърво. Това е БОДХИ, вид индийска смокиня, под която Сидхарта Гаутама става Буда, просветлен след години бродене и две седмици медитация.
Изкачваме се в джунглата и пак плуввам в пот. Стагаме до ниво 3 и тук се събличаме за къпане. Вирът е кръгъл и голям, дълбок до 6 метра. Привлича като езеро в оазис. Само дето вече се огласява от руска група. Има място за всички. Потапям се и се гмуркам, водата е райска, но надолу е тъмно. Плувам до падащата вода и обратно. Прекрасен завършек на броденето в джунглата. Спускане след два часа: чист и преоблечен, свеж и жаден!
Музей „Светилище на истината“
11.02. Днес посетих един дворец изцяло изваян от дърво: “Sanctuary of Truth Museum”Трудно е с тук-тук (вид маршрутка) да се промъкваш през задръстванията в Патая. А после същата маршрутка ми стана такси и ме закара в последния момент преди да затворят Музея.
Това е един зашеметяващ феномен на дърворезбата. Изцяло в местен стил са изваяни от кафяво дърво хиляди фигури с най-различен размер, и дърворезбата продължава.
„Замъкът“ е будистко място, но не храм. Обитава се от будистките истини, изписани и изобразени в скулптури и фигури. Като цяло е замък, подобен на тези примерно в Корея, но тук има и хиндуизъм. Митични същества, човешки фигури и буди водят към Централна зала, тънеща в здрач и пронизвана от ярки слънчеви лъчи.
Седем истини – отговори на въпроси – са изказани и показани в залите на двореца. (Не ги бъркайте с Четирите свещени истини на Будизма).
Първа истина: „Кои сме ние? Откъде сме?“
Истината представя равенството на хората от всяка религия и общност.
Човешки същества са съставени от четири елемента (Земя, вода, вятър и огън) и всички имаме една и съща дестинация в крайна сметка.
Втора истина: „Как живеем живота си?“
Под различни външни обвивки всички сме израснали еднакви. Това е естествен закон на живота. Втората истина е представена с дървени скулптури, свързани с човешкия жизнен цикъл на раждане, стареене и умиране, които споделяме по природа.
Трета истина: „Краят на живота“
Последният етап от жизнения цикъл е „смъртта“, предстявена чрез „мощите на Буда“. След като се родим голи, ние също си отиваме от този свят без нищо. Не можем да пренесем нищо в отвъдното. Това, което остава след нас, са нещата, направени за другите.
Четвърта истина: „Образци на цивилизацията“
Четвъртата истина е за големите мисли и цивилизации в източния свят. Всяка история и мъдрост все още влияят на живота на следващите поколения. Особено философията и житейските принципи, които са повлияли на много поколения напред.Тук се изразяват основните идеи на Авалокитешвара, Лаодзъ, Учителя Кун, Гуанин, Басиян Гохай, Амитабха.
Пета истина: „Какво е житейска цел?“
Да можете да си поставите житейски цели изглежда просто, но не е. Петата истина показва пътя, насоките за практика, изобразени на колоните около големия замък.
Шеста истина: „Обществото е като монета с две страни“
Подобно на монета с лице и гръб, обществото също съдържа добри и лоши страни. Шестата истина представлява насоките как да правим компромис и какво ще се случи, ако решим да не го правим.
Седма истина: „Началото на обществото“
Семейството е начало на живота заедно, което изгражда ценности, вярвания и личности. То е първи учител и приятел. Седмата истина (семейството) представлява връзката между хората в едно цяло, която ни напомня за истинската родителска любов, какво са жертвали и какво ние сме направили за тях.
КУАЛА ЛУМПУР И КОТА КИНАБАЛУ, МАЛАЙЗИЯ
Куала Лумпур, Малайзия
13.02. Днес летя от Банкок за Куала Лумпур и се настанявам в ситито всред сгради по 40 етажа и нагоре. Над всичко се извисяват кулите-близнаци Petronas и още по-високата KL Tower. Тя е висока 480 м.
KL Tower и разходка до Petronas Towers
Качих се на КЛ тауър! В центъра съм и тук всичко се извисява. Вървя и скоро мярвам върха на кулата с панорамния кръг. Бавно възлизам по шосе и тротоар в спирала. После се изкачвам с лифт до лоби и огромна тераса със зелена площ. Тук е рецепцията. Показвам си билета от телефона на забулената дама зад гишето и тя ми издава реалния билет за вход. С него ме пускат в асансьор и той се качва за секунди до кота 01, наблюдателната площадка. Тя е кръгла като на всяка подобна кула, моделът е от ТВ кулите.
Хващам съзнателно края на деня и началото на нощта и така снимам отгоре този изумителен град на небостъргачи и паркове и дневно и нощно. Сменям често фотоапарат с телеобектив и телефона, за да има и снимки, и клипове за споделяне.
После дълго се разхождам по ярко осветените улици на ситито, насочвам се към кулите Петронас, които светят отвисоко и се озовавам пред две окъпани в ярки светлини невероятни кули. Вратът те заболява, докато се наситиш на гледката в нощта. Пред кулите има парк с алеи и фонтани. Тук прекарвам близо час в гледане и снимане. Туристи от всички земни раси щъкат в малкия парк пред входа и се снимат като не видели. Мюсюлмани, индуси, будисти и черни. Куала Лумпур е градът с най-много култури.
Три момчета ме намериха пред кулите, както снимах с телеобектива и ме заговориха. Питаха ме за фотоапарата и откъде съм. Снимаха ме пред кулите близнаци, а после от специално място в парка. Момчето клекна ниско, за да ме хване с двете кули, а аз седнах с кръстосани крака и внушителен фотоапарат с телеобектив. Той знаеше как да снима и направи супер кадри срещу 30 рингита (около 15 лв). Момчето отвори своя вайбър и аз му написах моя номер. Но нямам интернет на телефона и не намирам снимките си, които ми изпрати. Видях, че излезе профила ми, няма грешка. Прекарах пред Петронас тауърс цели часове, изумен гледката и от човешкото многообразие. Снимах като луд и улових уникални мигове, човешки фигури и лица от всички раси.
NEGARA Museum
- 01. Днес изпълних планираните посещения с промени в плюс. Намерих неочаквано музей (Negara) за праисторията и историята на Малайзия. Там се озовах след излизане от метрото за Ботаническата градина. Денят ми бе твърдо ограничен до три следобед, за да хвана следващия полет. Не можех да се откажа от музея, все пак съм и археолог, и прекарах цял час в тъмните му зали и една изложба за дракона.
Установих учудващи за мен подобия във формите на артефакти от палеолита чак до европейското Ново време. Човешки общности без връзка помежду си са създали едни и същи артефакти от камък, кости и минерали. Палеолит: 100-200 000 години: същите каменни технологии като в Европа. Вероятно на Хомо еректус, но нямаше уточнение за вида. Хомо сапиенс идва тук преди около 75 000 години. За следващите епохи липсват дати.
Малавийското царство ме впечатли с разкошни облекла и оръжия. Видях влиянието на китайската цивилизация и връзките с Европа от 16 век насам. Бях изумен от дълбочината на местните традиции и богатствата на този източен регион. Обикалях припряно, защото нямах време. Из залите щъкаха момченца и забулени момиченца от някакво училище в униформи. Вървях , гледах и снимах с фотоапарат и смартфон. Бях закъснял още в метрото заради сложната схема на таксуване, без ясни знаци и без интернет на телефона. Тази липса на интернет поради бързата смяна на държави (не можеш да купиш пакет за няколко дни за три страни) ми струваше лоша ориентация и загубени часове.
На излизане от музея се натъкнах на зала с изложба за дракона – централен символ за далекоизточните култури. Разгледах и снимах всякакви дракони: от древните рисунки и статуи до съвременни лога и облекла с дракони: едно митично същество с огромна сила в добри и лоши смисли.
Pеrdana botanic garden
От музея се преминава удобно в Ботаническата градина – следващата в плана, с огромни дървета и тихо езеро сред зелен парк.
Паркът е огромен и добре поддържан. Имах за малко уайфай и намерих пътя за Орхидеите, Птичия парк и Пеперудите. Паркът за орхидеи бе затворен.
Bird park
Озовах се точно на входа на Птичия парк (Birt park). Цената ме изуми: 75 рингита. Не приемат никакви професорски карти, нито пенсионни предимства за чужденци.
Паркът е голям, богат и си заслужава. Теренът е долина с джунгла, езера, поточета, река. В този мегаполис хората са изолирали голяма и зелена долина с езеро и река! Растенията са райски и оттук са взети и за във филма „Аватар“. Птиците са поне 100 вида. Заснех страхотни кадри, особено с телеобектива.
Върхът беше един тукан – птица с масивен дъговиден клюн като градинска ножица. Кипреше се на едно дърво и го заснех във всевъзможни пози. Белите чапли бяха в изобилие. Имаше пауни, за пръв път чух техния плътен звук. Видях и щрауси, но през мрежата им не ставаха за снимка.
На дъното на долината има езеро с розови фламинго и пеликани. Видях и рядката сива чапла. Видях и ибис на три пъти и го снимах сполучливо.
Снимах и няколко бухала в застинали пози: само да ги пипнеш и ще се отронят. Приличат ми на замислени философи, и специално на един прочут колега. Но времото ми изтичаше и на изхода хванах такси за следващото място: Batu caves (пещерите Бату). Пропуснах Парка на пеперудите, щях да видя много пеперуди на друго място, но затова пък видях Националния музей и изложба.
Batu Caves
438 рингита искат от туристическа агенция, а таксата е 0! Хиндуисткото светилище – пещера с огромна статуя на бог Муруган със златен цвят е типично индийско място с много цигания, нечисто, с шарено боядисано стълбище към голяма пещера в отвесна стена и храмове вътре в пещерата на хиндуистките богове. Шофьорът остана да ме чака долу всред гмеж от индийци, строителна дандания, хеляди гълъби, маймунки и всякакъв народ, а жегата ме лишаване от дъх.
Изкачих се на почивки по оцветените в жълто, синьо и червено стръмни 356 стъпала. Влязох в огромна пещерна зала. Напред и вляво е голям хиндуистки храм. Божествата им са неизброими. Вдясно са малки параклиси и статуи в групи. А напред и нагоре още едно стълбище и още една пещера с малко светилище.
Тук приключих с гледките за днес. Трудно се открихме с шофьора, защото той се беше приютил от жегата. Добре, че имах снимка на колата с номера. Намерих колата и бях спокоен, че е тук. Имах малко повече от час до таксито от хотела за летището. Върнахме се тъкмо навреме, за да си взема бърз душ и да хапна на уличката до хотела.
Таксито до Бату кейвс и после до хотела ми излезе 140 рингита (над 50 лв), но си струваше. Човекът първо ми поискал 170, а аз в отговор слязох на 120. Наложи се да тегля пари от карта. Пет банкомата отказаха услугата. Притесних се, а шофьорът беше свестен и търпелив. Отведе ме сам до банкоматите в един хипермаркет. Там на шестия банкомат получих 200 рингита.
А вечерта съм вече в Борнео, гр. Кота Кинабалу.
Мари-Мари етно селище
15.02. Кота Кинабалу, Малайзия. Връщаме се от Mari-mari Cultural Village с шофьора Махмуд. По радиото звучи ислямско пеене и проповед. Звучи ми нормално, човешки, чувствам я и си мисля, че в тязи страна можеш да чуеш всичко и на всякакви езици. В Мялайзия живеят над 15 етноса. И пак не е Вавилонската врява, а мир и видимо разбиране.
В Борнео живеят хора от пет племена, а Мари-Мари (името на селището, подобно на Етъра), означава „Ела-ела“. Всяко племе има своя дървена къща, набор от инструменти и специфична кухня. Готвиха пред нас: естествено и вкусно. Има истински села в джунглата, които живеят като ловци и събирачи. Едно от племената имали обичай да обезглавяват враговете и да събират глави. Младеж не можел да се ожени, ако няма поне една глава на враг.
Обиколихме всяка къща и ни бе описан и показан всеки важен обичай. Сходни са на вид хората. Всички бяха млади и това ме учуди. Водачът ни Вран беше местен. Имаше палене на огън, събиране на мед, правене на вино от ориз, готвене и какво ли не. Хората са хора навсякъде и разликите са богатства. Без да знам и една малайска дума, много беше разбрано и споделено. Танците бяха вихрени, музиката направо бойна, момчетата ловци бяха полуголи, пищни и мускулести, а момичетата с прекрасни носии и лица. Но това не се предава с думи. Погледнете.
Круиз по Клиас Ривър: тропическа река
16.02. Това е Клиас Ривър: река, която разрязва джунглата на зигзаг. Беше облачно следобеда, а после дойде и обичайният тропичен дъжд. Вляво и вдясно плътна гора.
Дебнене и фото лов на Дългоносата маймуна: едно много ловко създание, което се храни с малки плодове и обича твърдия зелен плод на едно дърво, което расте тук. Издебнах и малък крокодил на дърво (по-точно братовчед му).
Маймуните от този вид приличат на Пинокио не само по носа, а и по нрава. Постепенно станаха по-любопитни и взеха да се събират на групи да ни зяпят, също както и ние тях. Разликата беше предимно в телефоните: те не се опитваха да ни снимат.
След вечеря пак се плъзнахме на „гейм драйв“ по реката в пълна тъмнина. Водачът Сувами сочеше дървета, целите осеяни със звездички като в някои паркове по Коледа. СВЕТУЛКИ. Хиляди светещи точици на всяко дърво от един вид, в което то те живеят и се хранят.
Острови Манукан, Мамутик, Сапи
17.02. Острови край Кота Кинабалу, Борнео. Manukan, Mamutik и Sapi са острови, каквито се показват в реклами и дипляни – палми, моренце и гора. Това е вярно, ако изключим туристическите групи. Тръгнах сам, включиха ме в група на пристанището, а още на първия остров ги загубих. Водачът е много небрежен, но и билетът ми не е пакетен, а включва само трансферите между града е трите острова.
Манукан
Островът е горист и само в този район има плаж. Помотах се наоколо и снимах. Плажът е ванилов и много ситен. Морето е лазурно, водата прозрачна. Сложих си очилата за вода и се плъзнах. Водата приятно топла, синя, става дълбоко, тъмносиньо. Влизам дълбоко, но не стигам дъно. Излизам на брега.
Разходка по дължина на плажа. От едната страна тръгва алея за джунглата. Попадам пред разкошна частна вила над плажа с палми, мостчета и беседки. Връщам се назад, отивам в края на плажа до едно кафене и намирам свободна маса. Преобличам се и влизам във водата. Тя гали глезените ми.
После пак се гмурвам в лазура и плувам напред и надолу. Разтварям ръце и ги събирам насочени напред. Отдолу синьото тъмнее. Плувам още нататък до втория ред шамандури и се гмурвам, изплувам в дъга и се оглеждам. В рая съм: в средата на залива и нито един човек не се вижда оттук.
Мамутик
Качвам се в лодка за втория остров, който е близо. В 12 трябва да съм пак на пристана за третия остров: Сапи. Няколко кадъра, кратка разходка и ново гмрване. Поемам дълбоко дъх и се пускам този път с плавници. Плувам навътре и надолу, надолу.
Гледам дъното през очилата. Пред очите ми щъка черна рибка на фона на сиви минерали. После идва още една. Появяват се блестящо сини риби, по-големи. Напредвам и се взирам
Кръгли сиви, светлозелени и лилави камъни с правилни форми и релефи. Същество с много ресни на дъното, ресните танцуват. Черножълта змия се извива, а е не подвижна. Не, не е змия, а орнамент или същество по ръба на каменна уста. Навътре в „устата“ виждам дупка като око. Дали това е животно, растение или минерал? Светът е чудо, преминало през зрението. Това е свят, който се оформя в тялото ми. Излизам за един дъх и пак се гмурвам.
Следя безмълвното шоу на риби, дънни неподвижни животни, морскии таралежи в лилаво с остри шипове, ресничести растения и всичко това на фона на обли и ъгловата минерали. Вълшебно е! Плувам плавно напред назад и в кръгове половин час в слънчевия залив и се изпълвам с блаженство: мечта наяве.
Потънал в тази наслада, съм наказан: забравих си фотоапарата Canon 6D на пейка на пристана, стреснат от гласа на лодкаря. Усетих се в лодката, но той не я върна обратно за минутка. Не ме е разбрал. Търсихме по телефона някакви следи, но напразно. Отидоха ми хиляди красиви кадри! Остана телефонът.
Вещ е, не можеш да я жалиш. Нищо не е пред радостта и здравето. Колко фотоапарата Канон 6D струва едно здраво сърце (моето не е здраво).
Сапи
Тук също плавах над минерали, корали, рибки и други същества. Заливчетата са закътани в дълбоки лагуни. Само да си с любим(а), но и така е супер!
СИНГАПУР!
18.02. От Кота Кинабалу летя рано направо към Сингапур – една глобална перла на модерната цивилизация.
Глобалната цивилизация те удря на летището в Сингапур: строги санкции, чакане на опашки и попълване на безкрайни формуляри. Системата безцеремонно и неумолимо ти взема всички лични данни. Няма обяснения, няма права, няма изход и възможност за оплакване, а за протест не можеш и да мислиш. Виртуална диктатура. Включваш се в потоци и така се получават нещата. Увличат те и те влияят. Трябва да внимаваш, за да следваш единствения правилен път докрая, фиксиран автоматично. Глобалната цивилизация вкарва всеки в пътя и го блокира най-безмилостно, ако допусне и най-малка грешка. Така е в Сингапур. Мръднеш ли настрани – те бият през пръстите и те карат да повториш и да потретиш или просто ти бъркат в джоба. Плащаш и няма мърдане, а те могат и да ти откажат даже платена услуга, както ми се случи за Петронас.
Има един нов глобален код на тази цивилизация, който пренамираме във всеки мегаполис, главно по летищата. Образ на този код е глобалният стандарт на чек ин, вече автоматизиран, на обработка на багажа, на всякакви проверки и паспортни контроли. Всичко е по твърда схема и така е „удобно“ на всички. Летищата са обсипани със знаци и информационни табла. После идват метрата и подобните линейни градски транспортни системи. Следва хотелското обслужване и стандарти от резервирано през рецепцията и самите стаи. После храненето на бюфет със стандартните менюта. И банките, и компаниите, и заводите за производство.
Глобалната цивилизация е единен стандарт и нищо друго.
Но в архитектурата има уникални неща и едно от тях е това тройно здание с лодка отгоре. Една нищо и никаква идея, но е станал шедьовър и особено с локацията до морето, сред голям зелен парк, до ситито с небостъргачи.
National Museum Singapore (Национален музей)
Националния музей, а после и целта: Марина бей и Градините. Заслужава си. Но Националният музей е просто една виртуална разработка, защото няма реални артефакти и няма много история.
Първите атракции са Marina Bay Sands и Gardens by the Bay.
Marina Bay Sands
Марина бей Сандс е хотел от три кули, които носят лодка. Ама лодка 100 м дълга. А кулите са 57 етажни и 250 м високи.
Стигнах с метрото недалеч от уникалния парк с трите кули и лодката отгоре… Дадох 10 долара за скайуей (пътеката между кулите цветя). Преди това 22 долара за качването на лодката най-отгоре върху трите кули: observation desk. Това добре, нормално е. Имената на яденето тук не мога да си преведа, а иначе всичко е по 12 долара. След това серазхождам и изчаквам вечерното светлинно шоу от цветята-кули: M G RAPSODY
Горе е зашеметяващо! Дървената „палуба“ на „лодката“ е осеяна с облещени и ухилени хора от цялата планета. Изглежда доминират мюсюлманите с жените им – в цветни шамии, с открити хубави лица и очи като маслини. Същите очи имат и азиатките. Те са с по-дребна кост и са толкова нежни и крехки, че ще се счупят, ако ги прегърнеш.
The gardens by the Bay
А наблизо през дървен мост са и градините. Всред тях са издигнати няколко метални кули във формата на цветя. Между тях се вият алеи и дървени мостове, а горе се вие висяща дървена алея. Всичко е композирано така, че да зашемети гостите, които се тълпят от цял свят. А тук са свикнали да правят пари от всичко. Но са много подредени и те вкарват в релсите.
Паркът е правен да впечатли с оригинални решения – дървета-цветя по трийсет метра са направени от боядисано желязо. В дебелите им стволове са монтирани цветя и цветни храсти.
Светлинното шоу в парка (Rapsody)
Това шоу не се изпуска! Класическа музика зазвучава в 7:45 синхронно с цветната композиция от светлините на „дърветата цветя“. Повечето зрители лягат на асфалта, за да гледат шоуто над вас.
Зоопаркът, Сентоса и Китайският квартал
19.02., Сингапур. На път съм за зоопарка. Смених две линии на метрото, питах два-три пъти и сега чакам автобус 138. Автобусът идва бързо, шофьорът е млад индиец. Зоопаркът е много далеч, вън от града. Добре, но 10 долара в картата за транспорт се изчерпаха и трябва да заредя някъде.
Зоопаркът е богат, но входът е пълна идиотщина! Билет 48 долара, а аз се излъгах за 20 „пенсионерски“ от реклама. Намалението важало само за сингапурци. Ок, дадох 48. Но засега животните са повече на картинки. Качвам се на влакче след чакане на опашка. Тук държат да дават ненужни наставления на лош английски и човек се шашва. А влакчето повече стои по спирки. Хората са предимно родители с деца и малко западни туристи.
Става интересно! Слизам от влакчето. Снимам карта на зоопарка с рисунки и се ориентирам. Търся и откривам местата на интересни животни: огромни прилепи, лемури, птици и маймуни. Попадам на зала с рептили. Снимах и варан, но недобре. Липсва ми фотоапаратът, особено телеобективът! Сега седя на пейка пред шимпанзетата, а преди малко правих портрети на орангутан.
Часът е 12:35. Времето се изсипва бързо като в пясъчен часовник. Животните не са щастливи и се покриват. Омръзнало им е да ги зяпат. Трудно е да хванеш интересна поза, особено от висшите бозайници. Така чакам без осочен успех пред орангутана. Животните страдат много от несвободата. Паркът е много богат и отлично аранжиран, но пак няма свобода за животните.
Орангутанът показва гъвкавост и динамичен баланс. С четири ръце/крака се прехвърля, слиза и изкачва по дървета и конструкции с лекота и елегантност. Завиждам му като катерач. Ако имах половината от способностите му, щях да качвам всяка категория на трудност!
– Хелоу Райно! – пропява едно детенце. Носорози и лъвове видях и се нагледах преди година в Африка. Но не видях горила. Тук виждам снимка надпис, но не и реална горила. Питам някакъв служител:
– Excuse me, do you have here GORILLA?
– NO, we don’t have.
– Sorry.
На животните им е писнало от нас… Не ще да се снима своенравното животно! Обръщат гръб и задник на всеки досадник. Маймуните особено са много неучтиви. Индуски семейства с шарени жени и мъже с чалми бродят по пътечките. Деца огласят гората. А отдалеч се чува лъвски рев. Животните са интересни, когато са далеч от нас. Ах, колко много фото изстрела пропуснах с телеобектива!
ОБРАТНО КЪМ ТАЙЛАНД!
Тайланд, Ао Нанг, Тонсай Бийч Резорт (Tonsai Bay Resort)
20.02. Лудостта да си гониш мечтите не ме пуска. Долетях пак в Тайланд, на едно място, което ме плени преди 12 години при първото ми идване с Ани.
Лодката беше в морето на трийсет метра от сушата, водата кипеше, дъждът брулеше, а лодкарят ни извика. Бях изумен къде се намирам. Да дойдеш от другия край на света и да газиш вода до бедрата в дъжд с багажа си, за да стигнеш хотела! И това ми се случи. Скърцах със зъби от гняв: защо нямат кей? Толкова ли са тъпи? Сега си отговарям: заради приливите и отливите. Но се сещам: има плаващи платформи! Даже сме виждали на един хотелски плаж тук.
Понасяме се като при битка в бурята, а дъждът ни плиска косо: хора и багажи. Заливът е същият, все така магичен с тези отвесни кули, стърчащи от морето. Тогава се изкатерих по една. Но времето е бясно този следобед.
А като стигахме Тонзай и се провряхме навътре, останаха 50 метра водичка и остри дребни камъни до пясъка и асфалта с раница на гърба и куфар на рамо. После чаках в една беседка да дойде превоз от хотела, който е на другия край на залива. Но си струва, хора! Мечтите искат усилия и на моменти жертви. Сега съм на място, за което мечтаех и ще се връщам. Приказно място и първичен народ, но и ние сме горе долу така.
Катерачи по кулите на Андаманско море
22.02. Тонсай бийч. Това място не го избрах случайно. Тук преди 12 години намерих райска комбинация на скали за катерене и море. Тагава се катерих, обикаляхме из островите и се гмурках. Сега не мога да се катеря след още травми, но виждам, че мястото е станало истински катерачен център. Скалите са много трудни, екстремни, надвесени. Под тях морето настъпва и отстъпва при прилив и отлив. А тук е и Райлей бийч, един от най-красивите плажове на света. Наоколо са пръснати лагуни и островчета с много места за ШНОРХЕЛИНГ. Дъното е богато на красиви рифове. Днес плаж, разходки из градчето АО НАНГ, един храм и пак на тези луди лодки.
Koh Kai (Птичият остров)
23.02. В района на Ао Нанг и Краби морето е осеяно с мраморни острови, обрасли с гъсти гори. Те имат бели плажове и плажчета. Но много са такива. Аз търсех място за подводно плуване с интересно дъно. Всички казваха Chicken island. Добре, ама не. Оказа се че няма дъно там, сравнимо с онези отпреди седмица в Борнео. Наоколо има рифове, но те се достигат само с лодки и там се ходи с групи.Правил съм го и ни искам повече. Това не попречи много на плажния ден и плуването насам натам и под водата. Ще помня завинаги една стена 100 метра, една зелена купчина и бял пясък от другата страна, когато изплувам в синята лагуна.
Railai Beach (плаж Райлей)
24.02. От Тонсай дотам се ходи по пътека в скалния масив. Райлей е източен и западен. Този е източния, цял комплекс: хотели, вили, улица с магазинчета и рестарантчета, медицински център, и джунгла навътре с маймунки. Имам и спомени от 2011 тук с Ани. А, забравих: И разбира се THAI MASSAGE на няколко места!
Последен ден в ТОНСАЙ
25.02. Утре отлитам за Банкок и после за София през Мюнхен.
Така че голямата обиколка из Далечния изток приключва.
Получава се затворен пръстен. Вчера направих разходка из Ао Нанг, живописно градче с десетки туристически агенции на крайбрежната улица. После идват десетките студия за Тай масаж („Thaimassaaaaa..!“) и за… татуировки. Всеки втори мъж е татуиран.
Отидох в северния край на плажа на Ао Нанг и тръгнах по Маймунската пътека (Monkey trail). Удивителна промяна: маймуните, които бяха буквално на всеки метър по парапетите преди 12 години, сега ги няма! Имаше само едно семейство в началото на трасето. А пътеката води до един чудесен хотел със свой плаж.
ВРЪЩАНЕТО СТАНА ПРИКЛЮЧЕНИЕ (ДА НЕ ВИ СЕ СЛУЧВА!)
Не ме пуснаха на самолета!
27.02. Резервацията отпреди 10 месеца беше за връщане от Краби – Банкок – Мюнхен – София на 27-28.02.
Thai Airways закъсня с два часа, после автобус, багажно и времето напредва. Качвам се задъхан на чек-ин на Луфтханза. До полета в 23:30 остават 40 минути. Срокът бил обаче 1 час.
Muss Ordnung Sein! Дамите на гишетата се държат като надзирателки в Аушвиц и остават не само непреклонни, но и недружелюбни. Казах:
– I have to flight to Munich now. My plain from Krabi was late, not my guilt.
В отговор те свиват рамене и ме гледат като извънземен.
Оставам сам блокиран на летището в Банкок Суварнабхуми. Без хотел, без самолет и без перспектива. Нямало билети за следващите дни и няма как да купя. Изпускам и журито на 1.03. за главен асистент. После се оттеглям и успокоявам. Фокусирам се и хващам слабия и мъждукащ уайфай и давам разпореждания за журито. Има резерва и се урежда.
После в сайта на Луфтханза и приложението на Austrian Airlynes проучвам и пиша за проблема. В Ticket kiosk на Thai Airways други дами с неразбираем английски ми предлагат билет за 3.03. за 1400 евро. От австрийските авиолинии ме отговарят че билет има за 4.03.
После търся хотел наблизо в нета. Вземам такси и призори се озовавам в Pongsacorn – в краен квартал на много приятно хотелче с хубави хора. Душ и опит да поспя, напразно.
Пак интернет и отговор от Луфтханза на немски: Предлагаме ви ребукинг за 4.03. за 770 евро. ПЛАТЕТЕ ДО 9: 35 САМО С КРЕДИТНА КАРТА. Дебитни не приемаме. Гледам си часовника: остават четири минути. И искат да продиктувам номера на картата на техен телефон в Тайланд. Fielen dank! Блестящо и хуманно! Е имам само дебитни карти и нямам вече телефонен номер оттук. Изтече.
Нови проучвания за полети. Не може да няма!
Поредна греда: Не ме пускат и през Индия!
- 02. Ponsacorn hotel, Банкок. Намирам, буквам и плащам комбиниран полет с две азиатски прехвърляния за Истанбул: през Джайпур (Индия) и Мускат (Оман). Даже резервирам и билет за автобус от Истанбул за София. Проучвам за видовете режими при транзит в Индия и Оман. Без транзитни визи е според сайта за туризъм в Индия. Но от индийците може да се очаква всичко! Те са източна бюрокрация без ясни правила.
А немците ми предлагат още един вариант: да си открия сметка в тайландска банка и оттам да им преведа цената в батове. Утре.
Сладури…
- 03. Летище Don Muang, Банкок. За да не чекирам багаж през Индия с проблеми оставям куфара с по-евтиния багаж в хотела. Изстрелвам се с чанта и лека раница. Но трябва да отида да другото летище Донмуан на 50 км.
Кошмар! Не ме вземат и от Thai AirAsia! Трябвало да имам индийска транзитна виза! На мъждукащ интернет намирам сайта и показвам: за под 24 часа не трябва транзитна виза. На летището в Джайпур ще съм 6 часа и то без багаж за чекиране.
Два часа убеждавам няколко кукли и меки китки на чек-ин гишетата на компанията Thai AirAsia. Уайфаят на летището примигва и иска регистрация с лични данни. Попълвам през минути, а куклата и младежът копнееха да им се мяхна от очите. Още двойка французи и други западни пътници изгарят. Куклите не смеят да носят малка отговорност срещу парите, които плащат пътниците. Не знаят правилата и така е лесно: не може и точка!
Точка. Оставаш.
Хотел има на летището, Amari. Поемам дългия тунел над улицата и слизам в лобито. Цена 3600 бата за нощувка! 180 лв. Хубавица с маски се усмихва: чекаут два следобед за вас сър! Вземам си душ и включвам уайфая. Пиша на всички мои близки, че съм блокиран. Близка намери връзка: туроператор Онекс. Оттам една мила Мила ми подава спасителния пояс. Българско решение!
Спасение от Онекс, България
Мила Димитрова от офиса на Онекс https://www.onextour.bg/ ми предлага:
Чартърен туристически полет от Краби на 4.03. до София с едно междинно кацане в Карачи за зареждане – 500 евро! Но ги искат кеш на летището в Краби. Съгласен! Получавам от дамата и номерата на гидовете Андрей и Жоро, и данните не полета.
Сега… самолети за Краби в Booking.com, надниквам и в други. Има за 28000 бата или 140 лв. Ще трябва хотел за още два дни. Хотелът Понсакорн си е супер, с трансфер до летище Суварнабхуми. Така че се заемам с нова резервация. Хем ще си потърся оставения куфар, доста е запазен! Значи самолет от Суварнабхуми. Раничко, от 7.35. но няма други варианти до обед, а трябва да съм на летището в Краби преди 14 часа. Там ще се срещна с Андрей и Жоро от Онекс. Свързах се по Вайбър и Андрей се отзовава.
Сега парите! Обратно в зала заминаващи. Проучвам курса на еврото – един и същ на шестте гишета. Половин час се мъча с ATMите. Цифри и текст на тайландски с отделни думи на английски. В треска съм, все едно играя на рулетка.
После съобщение до хотелчето Понсакорн (две нощувки). Трябва да уредя техния трансфер от другото летище на 45 км. Успявам на косъм. Момчето ще ме вземе от Суварнабхуми с бусчето.
Трета и четвърта нощ край Банкок.
4.03. Вече съм в Краби и във връзка с Андрей и Жоро. Следобед от 16 е полетът.
Полетът закъсня чисто по български начин: събираха се пътници от няколко потока почиващи в Пукет и Краби. Но това е чартър и за него няма разписание. Полетът на Airwais бе безупречен. С едно кацане в Карачи за зареждане се прибрахме в два след полуннощ!
Браво Българи!
Каквито и да сме, ние сме много добър народ. В тежък момент може да се разчита на българи. Никога няма да оставим човек от другия край на света на летището. Никога няма да накажем клиент искайки уж да му помогнем. И от стотиците пътувания зад граница се убедих, че българите и България сме супер и няма смисъл от безумните самокритики, които ръсим.