- Файлове за изтегляне
Пътуване
17.08. София Еърпорт, Терминал 2. Самолетът закъснява. Чакаме и всеки цъка на смартфона или таблета си. Това пътуване го планира и уреди Ани, с агенция и група. Мъчи ме гърба точно между плешките и това ми идва в повече след месеци лекуване на гръбнака. Днес тичах добре в парка, втората обиколка доста бързо. Тренирам най-редовно, а се усещам хлабав и стар. Не ми е комфортно, удивен съм колко напразни са усилията за здраве и форма: усилията растат, а резултатите падат. Обратното е с теглото и корема: намалявам яденето, а теглото остава. Жегата все пак е стопила 2-3 кг.
Самолетът е на България еър, стюардесите са младички и красиви. Закъснението е половин час. Обслужването е класическо: бутилка вода на седалката, топъл сандвич, фанта и кафе. Полетът се точи и аз се чудя какво да правя, но мога да заспя от жужащата болка между плешките. С Иван планираме утре голямо плуване. Ще бъдем в хотела и вечерта ще направим малък празник: Иван навършва утре десет.
На летището в Малага се извиват опашки за паспортен контрол, а после остри сирени пронизват ушите ни, докато чакаме половин час нашия багаж. После екскурзоводката ни води до автобуса. Наташа е симпатична, лъчезарна, живее тук, говори неуморно и изяснява всичко нужно за момента с любопитни отклонения. В автобуса тя ни въвежда в темата Андалусия, Испания, испанците и курорта Фуенхирола, на Costa del Sol, буквално „Слънчев бряг“, където ще отседнем. Испанците излизали навън на 35 градуса, пиели, поздравявали се и се целували. Ако имат 10 евро, ще ги изпият. Сега текат десетте дни фестивал в Малага. Тук фестивалите са един след друг. Който магазин иска, работи. Веселбата е всеобща. „Това е Испания“. Андалусия (от арабски: Ал-андалус), е една от автономиите в Испания. Севия се отлага за четвъртък, имаме два дни в хотела.
Настаняваме се в хотел Palmeras в курорта много късно вечерта. Хотелът е стар и солиден, стаята е прилична, имаме тераска, морето е близо, оживено е, отсреща има дискотека “Latina”. Басейнът е на 5-ия етаж. Храната в този късен час е студена закуска, на масата две малки бутилки вино и две води. Плодове в изобилие.
- 08. Първото нещо е да намеря басейна – на два етажа над нас, на широка тераса. Панорамата е широка, морето синее примамливо. Самият басейн е трагедия – плитък, стените и дъното покрити с някаква боядисана материя. Поплувах сам. Душовете не работят, водата не се обменя, басейнът не е особено чист. После слизаме на среща с Наташа в лобито. Тя описва екскурзиите. Севия (не Севиля) се мести от утре за четвъртък. Севия е столица на Андалусия. Имала разкошен площад и паметник на Христобал Колон (Христофор Колумб), еврейски квартал, тесни улички. Катедралата е трета в света. В Гибралтар има опция с автобусче до пещери и маймуни. Чърчил бил казал: „Докато има маймуни на тази скала, Гибралтар ще бъде британски“.
Туристически пакет на агенцията Романтик холидейз:
Хотел 7 нощувки, закуска и вечеря: 1261 лв.
Панорамна обиколка на Малага с автобус, в цената.
Алхамбра: арабски дворец в Гренада, 148 лв. (Билетът е 35 евро).
Севиля с катедрала, 128 лв + 59. 128+30 = 158 лв.
Кордоба – средновековен мегаполис, 118 лв.
Марбея, 42 лв.
Гибралтар и пристанище Пуерто банос, 50 лв.
Не са включени билетите за обектите и други такси.
Пакет с всички 5 екскурзиие: 499 лв на Романтик холидейз. За дете 247 лв или за човек 623 лв вместо 850 лв. Плюс билетите и храна: около 1000 лв за екскурзии. Общо около 2600 лв.
В Севия с автобус дълга обиколка. 30 минути на площад Испания. На площада Санта Круз: Катедрала, свободно време за разходка. В Гренада влизат дворците Алхамбра. В Кордоба е включена джамията.
Разходка из курорта
Разхождаме се с Ани и Иван по крайбрежната алея на Фуенхирола. Морето е на двайсет метра вдясно, плажът изглежда като в България. Хотелите са старички, плажните чадъри и шезлонги също, а пясъкът е с кафеникав оттенък. Морето е съвършено спокойно, пред чадърите има свободна зона, набелязах за плуване разстоянието между два съседни вълнолома. Алеята е издигната и много спретната. На плажа: скулптурна група от пясък: човешки фигури в реален мащаб, насядали около маса. Ани разпознава Тайната вечеря, не е копие на Леонардо. Авторът седи на сянка до произведението си, а горе на парапета е поставил кутия за монети. Снимаме, вдигам му палец в знак на адмирация и пускам каквито имам евроцентове. Напред е кафява гола планина, край алеята палми, а на едно място истинска тревичка. Иван скача на полянката да го снимаме. Стигаме до черна бронзова статуя на Божията майка. По пътя обратно минаваме отсреща по тротоар, сладолед за Иван и се разделяме – двамата си падат по пазарчетата и сергиите. Аз минавам набързо покрай сергиите и единственото, което ме впечатлява, е пъстра въртележка на две нива с причудливи морски същества, изваяни съвсем безвкусно. Горещината се усилва и се потапям в сянката на стаята.
Късно следобед отиваме на плаж. „La playa” е нагъчкана подобно на плаж край Несебър, но тук пясъкът е едрозърнест с цвят на глина, а водата е мътно зелена. Не е вдъхновяващо. На пясъка са се натръшкали всякакви хора, местните преобладават тук на Фуенхирола: народен курорт. Момичетата до нас са в монокини, гърдите на едната са възхитителни, леко заострени.
Тримата нагазваме заедно, аз се мятам, плуваме към кея, пълно е с хора, водата е солена, а на Иван му е студена, мътно е и неприятно. Няма да изпълним плана за дълго плуване. Опитвам се да хвана типичното в испанските лица и фигури. Плувам още веднъж петнайсет минути и – край! Оглеждам плажа за последно. Разпознавам местен типаж: мургава суха фигура с леко изострени черти и тънки устни. Мнозинството е извън този типаж. Изглежда пълните хора са малко.
Вечерта отново правим дълга разходка по крайбрежната алея. Не виждам някакво специално оживление като за фест. Нищо подобно и нищо особено, просто всякакви хора се разхождат. Тротоарът е широк и е пълен със изнесена стока, магазинчета и кафета са едно след друго. Цените са народни: купих сутиен на Ани за 4.90 €. Целият десен крак ме боли и особено стъпалото. Тялото ми е в тотална криза. Връщаме се с Иван и оставяме Ани да обикаля магазинчетата. Статуята на жена се оказва покровителка на моретата от времето на империята. Дискотеките отсреща спят и навярно отварят сред единайсет.
19.08. На басейна сме по липса на друг начин за убиване на времето. Плуването след обилната закуска не върви, но водата действа благотворно на гръбнака ми. Екскурзията утре за Кордоба е с въпросителна. Лежа на шезлонга, слънцето напича, морето е на изток, а на север е сивата гола планина (Сиера Невада?). Правя петнайсетина дължини, Иван и Ани си правят малко състезание.
Късно следобед тръгваме съвсем импулсивно за Марбея (30 км), в жегата едва дишам. На автогарата погрешка хващаме по-бавния и по-късен автобус. Няма да има време за разходка по луксозния курорт и да се върнем в нормално време. Автобусът според разписанието ще се влачи час и половина, още толкова за разглеждане и се получава 9.30, до тогава работи ресторантът на хотела. Затова се отказвам, оставям ги и се връщам по алеята. Моите хора се връщат чак към 10 и разказват за огромното задръстване пред Марбея, не са стигнали даже до там и само са пътували и чакали. Правилно съм се върнал. Утре Кордоба.
Малко история на път към Кордоба
20,08. Екскурзията все пак се състоя, браво на Наташа, само с 9 души направи група – един много много испански град с велико минало. Бусът Мерцедес е комфортен, климатикът работи, а Наташа е потопена в разказа си. Тази жена обича професията си и познава Испания от дълъг живот тук. Предстоят два часа и половина до Кордоба, но пътят е перфектен. Минаваме през Малага, по-скоро над нея, а под нея остава морето. Между Малага и Севиля е Михас, град с положителен финансов баланс в жестоката криза. Тук се добива червен мрамор и много зехтин от широките маслинови плантации. Областта е суха и хълмиста.
Наташа е сладкодумна и прескача между градове и епохи. При освобождаването от арабите техните селища били затрити, а хората – продадени в робство. Така християните се отблагодарявали за девет века цивилизация, създавана от арабите в процъфтяващия халифат. Марбея е нов богаташки курорт и там живеел Хулио Иглесиас. През 1986 Испания влиза в ЕС и първите милиарди отиват за магистралите. Дженифър Лопес пяла скоро в нашата Фуенхирола. Беналмодена е пристанище с диви петли и кокошки. Кралство Испания се е създало през късното Средновековие и Ренесанса с постепенното обединение на няколко кралства и изгонването на арабите. Следва разцвет и Испания става империя, а през 18 и 19 век упадък и отнемане на колониите, остават Канарските острови, Балеарите и още няколко места. На север и на запад се развива тежката промишленост, правят се коли. На юг и на изток е главно туризмът, който носи половината национален продукт. Испания е посетена през 2018 от 72 млн туристи.
Спираме за кафе на крайпътно заведение с нечисти маси и без обслужване, но кафето е добро. Продължаваме и аз пак записвам парчета от свободния разказ на Наташа.
В Испания се говорят четири езика и седем диалекта. Кастилският е официален и с говори в цял свят и най-вече в Южна Америка. В Малага сега празнуват 10 дни. В Испания не обичат много работата и сливат празниците. В Кордоба живеят 350 000 жители. Испанците обичат да се фукат. Финикийците навремето създали Кадир и Малага като колонии. Идвали и от Картаген. След тях идват римляните и създават провинция Испания. Така са я наричали, а днес е Еспаня. Испания става един от центровете на католическа Европа, опора на вярата като Полша и Италия. Испанците били фанатични и отдавна не строели джамии. В Кордоба построили една нова и мюсюлманите не влизали в нея, а си искали старата велика джамия Мескита, превърната отдавна в катедрала.
Арабите се заселили тук първо през VIII в. Опитали се да навлязат в Европа първо през Константинопол, но Тервел ги спрял (718 г.). Завзели Северна Африка. Изтласкали берберите, които до днес живеят в землянки. Римляните отстъпили и тук, като оставили крепост, базилики и един голям мост над широката река Гуадалгивир.
Абдулрахман от Дамаск като наполовина берберин бил в немилост пред емира и емигрирал тук след дълго проучване. Създал град, колония, халифат, независим от Дамаск. Освен неговия малък халифат имало и султанат в Алхамбра. Абдурахман измолил от кметството римските колони, за да построи огромната джамия в Кордуда (Кордоба). Тези имена са с арабски корен. В джамията са положени 1200 римски колони с арки между тях. Днес ще ги видим. Таванът е разкошен – типично за джамия. След векове андалуските крале се събудили и засилили. Катедралата е връх в мощта на Андалусия. Кралица Исабел е най-активна в борбата с другите кралства, в обединението на Испания и изгонването на арабите.
Още от 1236 г. Фернандо III изземва част от властта на арабите без война, изкупува земи, толерантен е към исляма. След него идва Алфонсо, несправедлив и нетолерантен към арабите и евреите. Започват изселвания. Част от прогонените евреи стигат българските земи. Ешкенази и Паси са от Кордоба. Повечето араби се изселват в Северна Африка (Рабат). Цялата територия без Алхамбра е завзета.
През 1492 се случват много неща. Арабите и евреите от Кордоба са изгонени. Изабел се омъжва за принц Рафаел. В Кордоба е запазен еврейския квартал с тесни и криви слепи улички срещу горещината и неканените гости. През 1492 последният султан на Алхамбра предава ключовите на града. В същата година Кристобал Колон тръгва да открива Индиите. Колон, генуезец, се свързва с кралица Изабел и представя проекта си за западен път към Индия. Същата година са придадени и ключовите на Гренада. Три кораба на запад откриват Куба и започва историята на Конкистата. Колон се връща с несметни богатства и прави още две експедиции. Арабите оставят богато наследство като архитектура, наука, стопанство и търговия. Кордоба е била мегаполис за онези времена, сравнима с Константинопол и Рим. Имало е 50 болници. Тук е особено горещо, рекордът е измерен в град Есиха между Севиля и Кордоба: 52 градуса, „тиганът на Испания“.
Испания запада през 16 и 17 векове. Засилват се Великобритания, Португалия и Франция…
Кордоба
Преминаваме през сухата Андалусия без никакви гори, с необятни маслинови градини. Навлизаме в предградията на Кордоба. Автокъщи Рено, Дачия, Нисан. Тук се карат доста Дачии. Много хипермаркети и мотели. Спираме пред вход към стара сграда, слизаме за разходка, тръгването е в 4 следобед. Навлизаме в уличките на еврейския квартал. Къщите са масивни, бели, украсени с цветя и имат балкони за любопитните и клюкарски настроени местни хора. На улицата е сянка и прохладно, Еврейският квартал е възстановен заради туризма. Предстои джамията с 857 колони… Арабите са ценели водата като първо благо и не са ползвали басейните, за да се топят в тях. Те не са въвели и фонтаните, които идват май от Рим.
Наташа ни дава билети и указания и се запътва към своето любимо кафене в края на улицата. Влизаме в просторната и прохладна джамия-катедрала. Тя не е висока, но е много широка, с много колони в редове с арки между тях с груби средновековни квадри. В началото под стъклен под е запазената от арабите римска мозайка от пода на базилика. Вътре е обширно и полутъмно, туристите спокойно се разхождат и няма блъсканица. Снимам с джиесема, защото батерията на фотоапарата ми падна. Впечатляват ме напречните арки между редовете колони. Те крепят покрив с богато орнаментиран таван. Запазени са малко римски руини. По стените – много образи и фигури. Влизаме в две зали с позлатени съдове и скулптурни групи. Статуите на техните светци са със силно присъствие, особено лицата им. Впечатлява голямото позлатено тяло: „Тялото Господне“. По стените са запазени избледнели арабски орнаменти. Снимам разкошни картини на ренесансови майстори.
Скоро излизам и жегата ме сковава. Не мога да шавна под палещото слънце и търся място да приседна на сянка. Изчаквам моите хора и тръгваме да обядваме. Иван настоятелно иска пица. Аз хлътвам в ресторантче бюфет с интересен избор, само за 10-11 €. Тук намирам испанската доматена крем супа salmorejo. Нямат опашките от бик rago del toro. Вземам си пилешко и зеленчуци и накрая едно мляко с ориз и канела. После намирам Ани и Иван в сладкарница наблизо да довършват някаква лоша и маломерна пица. Хапнали и тестени сладости, по каквито си падат.
После се размотаваме по удивителните улички на стария град, обсипани със стока туристи и кафенета. Излизаме от огромния изход и поемаме по римския мост над Гуадалкивир. Реката се влачи лениво под нас в жегата и се промъква между островчета със сивкава зеленина. Мостът е отдолу изцяло римски и е оцелял двайсет века, пълни с превратности и войни. Гледките от него са страхотни, назад е панорама от стария град в кремаво със стърчащи кули на катедрали. Напред в края на моста се белее сграда, подобна на триумфална арка, оказва се музей.
По моста пъпли всякакъв народ. Опитвам се да вниквам в местните фигури и лица. Мисля че разпознавам нещо характерно у испанките. Тънки и дебели, млади и стари, между тях има едни особени стегнати с излъчване жени, които не са хубавици, но са много симпатични с удължени мургави лица, остри носове и тесни устни, чернооки. И още нещо: гърдите. Испанките имат изключителни гърди с остри връхчета. Те нямат нужда от сутиен, не търпят сутиен, повечето са без сутиен и са някак насочени, устремени, възбудени; точната дума е изпръхнали (като разоран чернозем). Става нетърпимо горещо и се приютяваме в изискано gurme кафене. Кафето е страхотно, жените навън пърхат в ефирни роклички и шорти. Многоцветие под ярко слънце, парад на женското и туристическото богатство. Човешки фигури и лица от цялата планета.
Търся на телефона Археологически музей без успех. Ани споменава за някаква градина Алказар и тръгваме да я търсим. Това, което намираме, е затворен зад решетка дворец с градина. След малка почивка на пейка се влачим към мястото на заминаването. Вече е три и половина, аз хлътвам по едни стълби край реката. Озовавам се край дълга римска стена, много солидна, на две хилядолетия. Вървя и търся изход, а стената няма свършване и няма излаз от нея. Вървя към километър и времето напредва. Това е ровът под стената: сух и равен. Стената се насочва на север и аз я следвам, но там също няма излаз и се връщам назад. Край единствения малък басейн с течаща вода намирам място да се изкатеря по стената. На горното ниво има стълбичка, по която излизам на улицата, от където ще тръгнем. След две минути съм при вече събралата се група.
Натоварваме се на буса при Рафаел. Кордоба бе страхотно място, много испанско: горещо до липса на дъх, кремаво, напоено с минало. Тесните улички, украсените домове, червените цветя, суровите стени на крепости и храмове, тежкият дъх на вековете и полъха на сексапилните испанки: това беше Кордоба за мен днес.
По пътя назад земята е живописна: суха и сива, оранжева и жълта, зелена и кремава. Без гори, но с огромни маслинови плантации; без води, но с безбрежно хълмисто поле, напомнящо ми на Тоскана. Само дето в Тоскана има повече зеленина и вода. Андалусия ме очарова въпреки оскъдицата на земята и жестоката суша.
Гранада и Алхамбра
21.08. Днес сме с големия автобус и Хуан. Пътят е към три часа. Качвах се да се преобличам – небето е запушено и това е рядко за тук. Някой закъснява и стоим без яснота дали ще дойде изобщо. Наташа се въздържа и не им звъни. Българите се примиряваме при закъснение и чакаме като препарирани.
Алхамбра на арабски значи червено, защото земята наоколо е червена. Ще спрем в Гранада на Ла Бомба. Свободно време ще имаме до 13:55 часа. В 14:20 се качваме горе на Алхамбра. Ана, местен гид, ще ни качи до градините. После Наташа ще ни води до дворците в 15:30. Наташа раздава билетите за Алхамбра, цели А4 листове.
Имаме песен за Севиля и Гренада от старата естрада. Гренада наброява 400000 жители. Първи заселници тук са иберите (ипири). Улиците са тесни, за да са в сянка и са криволичещи, за да не духа, а домовете са с оградни стени. Тук първи нахлули финикийците. Те търсели места за градове с цел търговия. После идвали гърци и римляни от 207 г. пр. Хр. При римляните се развиват Севия и Кордоба, строи се прекия път Вия Аугуста до Рим, останал е мостът над Гуадалкивир. В IV в. нахлуват варварите готи…
За арабския халифат и султанат
През 711г. Тарик ибн Зиад изпраща дясната си ръка Талих, за да разузнае местата и хората. Талих разказва за хубавите земи и на него е кръстен града Тарифе. Арабите завземат скалата при Гибралтар („Джевалтарик“). Започва цивилизоването на Ал Андалус („разкошните райски земи“). Халифатът в Кордоба засенчил дори Дамаск. Започва златна епоха. Местното население е било спокойно, мирни племена. Градовете са разрушавани и изграждани. Белите улици и пейки са останали от римско време. Носталгията на Абдулрахман ги насочвала към михрабите (арабски общности), към Дамаск. Двайсет султани са управлявали и строили в непрекъснати династии. Била построена Алхамбра – червена, по цвета на земята, от гладки камъни.
Навън завалява. Пазете се, инструктира Наташа. Тук са руините на Ал-медина – град.
Арабите са въвели каналите, захарта на кристалчета, алкохола за направа на парфюми. Тарик ибн Зияд завзема Гренада през 711 г. и за две години стабилизира властта си. Арабите нарекли града Илбира, а християните: Елвира. Илбира става център на провинцията на Кордовския халифат.
Халифатът навлиза във вътрешни войни и Гренада е разрушена през 1010 г., а след три години това става столица на династията на Зиридите. Градът се разраства и стига до сегашната Алхамбра. През 1232 г. Насридите основават своята столица. Следва дългата династия на Ал-Андалус. Територията ѝ постепенно намалява, завземана обратно от испанците (Реконкиста). В края на XV век Гранада е малко емирство.
Обикновено наричат тази култура арабска, защото за всички народи в халифата държавният език бил арабски. Затова се казва „арабско изкуство“, „арабска наука“ и т.н., но в същността си това са най-вече останки от културата на Сасанидите и въобще староперсийската култура (която, както се знае, е възприела много и от Индия, Асирия, Вавилон и непряко от Гърция). В западноазиатските и египетската части на халифата се срещат останки от византийската култура, докато в Северна Африка, Сицилия и Испания – от римската и римско-испанска култури.
Дамаският халифат на Омаядите е завладян от Абасидите, а оцелелите членове на династията бягат на запад. Последните Омаяди начело с Абд ал-Рахман достигат това място. В Андалусия те основават независимото Кордовско емирство, по-късно еволюирало в халифат -претендент за загубеното на изток династическо достойнство. Алмохадите и Алморавидите в Кордова запазват омаядските вътрешно- и външнополитически традиции до 1492 и оставят огромен културно-исторически отпечатък върху Пиренейския полуостров.
Осем века продължава господството и културата на омаядите. Мухамад XII е последният емир. Предава града през 1492 г. Предава се на кастилците. Следва натиск и гонения над ислямското население. Те се изселват главно в Африка (Мароко срещу Джибралтар). Арабите са изгонени в периода XIII-XV в.
Наташа разказва любовната история за султан Гуатил и жена му. Райските градини са били отворени и второто им ниво е бил за воините. Султанът Гуатил не намерил султанката си там и тръгнал да я търси. Видял я подпряна на дърво да разговаря с мъж. Султанът се появил и мъжът потънал в мрака, но ревнивият владетел видял герба на фамилията на плаща. Поканил фамилията в двореца си, затворил вратата и ги обезглавил – 36 мъже. Тук има дърво: символ на любовта, и който го пипне, ще се влюби до една година. В началото на всяка година на 1.01. камбаната е удряна от девойките, защото ако я ударят, в идната година ще се оженят.
Католическите крале вземат властта и започват реформите. Гранада е любимо място на кралете. Кралят трябва да е две три стъпки преди кралицата. Статуята ѝ обаче е била над тази на съпруга ѝ. Възглавницата е вдлъбната и така фигурите се изравняват. През XV век започва обединяваните на кралствата и създаването на модерна Испания. Започват да се строят катедрали, включително в Гранада. Възходът от XV-XVI век е последван от упадък през XVI-XVIII век. Идват холандци, англичани и португалци…
От съвремието
Антонио Гауди е фантастичен архитект, проектирал и строил съвсем необикновената катедрала Саграда фамилия („Светото семейство“) в Барселона от 1883. Гений или луд? Не е имал ученици и не е създал школа, не е писал нищо. Не е заимствал от нито един вид архитектура. Характерни са неправилните форми, напомнящи природните. Цял живот работил над катедралата. Животът на Иисус е преплетен с животни. Построил каменна къща, в която всеки етаж може да съществува самостоятелно. Метал и камък са вплетени. Загинал в инцидент от удар от трамвай през 1926 г. След шествие с тялото му е погребан в катедралата, която остава незавършена. Тогава пък се родил другият луд гений: Салвадор Дали.
Носим се по полето и Наташа ни разнася из вековете Вдясно аспержи, втора реколта. Наташа говори за поета Федерико Гарсия Лорка. Костите му се търсят, но не са намерени. Намерени са костите на Сервантес. Мануел де Пая е от тук, композитор. Насреща се извисява планината Сиера Невада, което значи „снежна скала“. До май има сняг на височина над 3000 м.
Испанците ядат пет пъти на ден, а следобед се оттеглят на задължителната сиеста. Вечерта сядат на хубави вина. Малага е местно десертно коварно вино. Изнасят шери още от Виктория в Англия. Хересът запада и се въздига. Маслината е защитено дърво и е забранено късането на клончета и маслини. Правят се 26 вида зехтин. Тук е популярно черното прасе, храни се с жълъди. Свинският бут хамон се обработва години.
12:34. Почивам си на пейка край голямата алея, свързваща два големи фонтана. Бях в археологическия музей на Гранада – нищо и половина. Три зали с петнайсет експоната – защо само това, не разбирам, при тази дълга и драматична история на Гранада. Вероятно горе в дворците има музей или в самите тях са изложени експонати, но в музея, където би следвало да има артефакти поне от местни племена: иберийци, кастилци, от финикийците, от гръцките колонии и от римско време, от арабите и от рицарите, няма почти нищо. Насочван от джипиеса, взет специално за тази цел, и от записания адрес на музея, ми трябваше половин час да го намеря – до една тясна дълбока река с масивни къси мостове, прехвърлени между калдъръмени улици. И тук повечето улици са тесни и са само за пешеходци, макар и дълги. Гранада в новата си част е нищо особено, скучна. Местните жени са сиви и грозновати. Но високо горе на хълма видях дворците и следобед ще ги разгледаме отблизо и отвътре. Сега чакам Ани и Иван за обед.
Алхамбра
Алхамбра значело „червен“ и идвало от цвета на земята наоколо. Но по-скоро не земята, а самите тухлени сгради на двореца и крепостта са червени. Алхамбра е неописуема, ако не броим туристическите клишета. Тази велика архитектура идва от древна Вавилония и Персия. Първо поразяват градините, а после дворцовият комплекс. Изуми ме сложността на вътрешната архитектура. Орнаментите по мраморните стени, арки и форми са неизброими и всеки от тях изисква фокусирано внимание на опитен майстор. Не можеш да си представиш дори приблизително колко време и колко майстори са нужни, за да сътворят този разкош, зашеметяващо постижение на армия строители и резбари.
Паркът е на висока тераса над града на три нива. Градини и басейни, вода и треви, цветя и дървета, подрязани храсти и приютени пейки, закътани изгледи и скрити тунели, през които в опасни дни фамилията да се изнесе на петнайсет километра навън.
Дворцовият комплекс е истински лабиринт от зали с високи резбовани тавани и преходи между тях, с вътрешни градини с фонтани и зелени храсти. Навсякъде висят орнаментирани сводове и тънки арки, които вземат дъха и не оставят място за хипотези. Човек е с претоварени сетива и ум, опитвайки се да обхване необхватното. Тук са живели векове султани и султанки, ханъми, хюмнета и държанки, прислуга и роби, архитекти и занаятчии. Армия от пет хиляди работници е поддържала комплекса. Сложните сегменти вероятно са изработвани навън на големи площи и са монтирани готови. За всичко е помислено и всичко е направено за функционирането и комфорта на една наследствена ислямска монархия.
Типична гледка от Андалусия: обширно хълмисто поле, цялото в маслинови дървета и бяла маслобойна всред маслините: поминъкът на населението е свързан с възможностите на земята.
Спираме отново на вчерашното място: ресторант и пазарче под склон и отвесни варовикови скали на Сиера Невада. Магистралата е в дъното, а отляво и отдясно са хълмове и все тези варовикови скали. Хълмовете, свободни от камъни, са оградени и се засяват, някои с жито, а други засега стоят голи и кафяви. Трактор пори суха сива почва над шосето под скалите. Накъдето и да погледнеш, виждаш реда и грижата за земята. Земеделие, вероятно завещано от арабите, но продиктувано от суровата земя. Не знам какъв е бил климатът през VIII в., но в сравнение с арабската пустош тук е бил рай. Хълмовете са покрити със слънчеви батерии и ветрени генератори. Европа използва наличните ресурси на границата на рентабилността и отвъд нея. Нови области с друг вид скали (сиви) и нови причудливи скални форми. Сещам се за фантастичните форми на Дали, взети от брега на детството му.
Продължаваме към дома и наближаваме Малага. Пътят минава край стъпаловидни жилищни блокове на четири етажа по склона на хълма над морето. Много жилищни блокове също като по-добрите наши социалистически комплекси-спални.
Позлатен връх на будистки храм стърчи на фона на морето: ярко жълто на фона на синьото.
Вечерта отново се разхождаме по крайморската алея на Фуенхирола. Народ много – не можеш да се разминеш, но къде е веселбата и фиестата? Никаква музика, макар че наблизо е луна-паркът. Интересни са ми хората – отвсякъде и всякакви. Младите момичета са многоцветни, полуразголени и предизвикателни. Черни жени предлагат прически, просяци с кучета търсят препитание. Минаваме по кея и сядаме на парапета до самото море. Водата е тъмна и спокойна, светлините на Фуенхирола се точат на километри на север и на юг под конуса на планината. Утре Севия.
Севия
22.08. В автобуса сме, с подредени ранички, готови за Севия (така се чете испанското Sevilla, не „Севиля“). Иван се надява на по-малко ходене днес, взе си гривната за мерене на крачките. Готов съм за археологическия музей в парка Мария Луиза, но не на всяка цена. В същата сграда е и етнологическия музей. Днес ще видим паметника на Кристобал Колон, градините на Мурийо, белия квартал Санта Круз. Катедралата е най-голяма в католическия Запад. Наташа ни навива за автобусна обиколка из античната Севия за 18 евро. Минаваме край познатите магазини и ресторанти IKEA, KFC, G…
Севия е един милион жители и е разположена на 0 метра надморска височина. Минаваме отново над будисткия храм, който е действащ. В Испания няма понятие „село“, има селище и махала. Севия е столица на Андалусия и нейната история е история на Андалусия. Още в римско време съществува като столица на провинция Бетис. След 711 г. навлиза Тарик и халифатът из цялата Ал Андалус. Само баските са отблъснали арабите, имат си и днес терористична организация и не щат да са част от Испания. Арабите през 844 г. започват да строят крепости, които след тях стават испански и така се съчетават арабски стил и испански барок. Трудно е влизането в градините и дворците на кралете. Вчера пък почнали размирици в Барселона. Техният президент е в емиграция и ще го арестуват, ако се прибере. От май в Каталуня няма правителство.
Христофоро Коломбо е от Дженова (Генуа), женен за генуезка и има син Диего, с който са в конфликт цял живот. Тъстът му го запознава с Атлантическия океан. В Средиземно море имало много пирати (корсари) и те пречели на търговията. Коломбо бил моряк и корсар, доплувал е до португалските земи и сменил името си на Кристобал Колон. Явява се пред крал Хуан с проект за западен път към Индия, но получава отказ. Живее във францискански манастир и се свързва чрез монах с кралица Изабел. Фернандо е против проекта, Изабел обаче продава накитите си, за да даде средства на Колон за експедицията. Ражда се Фернандо Колон, син от втората жена и биограф на баща си. Колон сключва договор с Исабел през тази вездесъща 1492 г. и с три кораба се отправя в Атлантика. Връща се с несметни богатства, които се събират в Златната кула под контрола на католическите крале. Кулата е строена от арабите за наблюдение. Не е златна, а с жълти плочки, но след натрупаното в нея оправдава името си. Колон прави 4 експедиции, в последната участва Америго Веспучи и по името му е наречен новия континент. Има данни, че викингите са стигали дотук и до Америка 500 г. преди Колон. Откривателят умира, забравен от всички, през 1506 г. И в Куба, и в Доминиканската република има негови гробове. Навярно Диего е пренесъл останките му в Доминика. Саркофагът е отворен, както и гробът. Няма съдействие от Куба и Доминиканската република. Тук, в катедралата на Севиля почиват истинските тленни останки на Кристобал Колон. Такава е научната истина, достигната с ДНК анализ на двете тела – баща и син са погребани на едно място.
Възход и упадък на една империя
Испания се обогатява от награбените скъпоценности и кралствата се обединяват. Става империя, после запада. През XIX век Испания се засилва, но губи последните си колонии. Мария Луиза продава своя парк, наречен Американо. Тук е било световното изложение, както и на площад Испания, който се строил от Анибал Гонзалес до 1929 г. Експозицията на постижения на испано-говорящи държави, Мароко и САЩ имала огромен успех.
После избухва Гражданска война, донесла бедност и разруха. Установена е диктатура на Франко със забрана за други езици освен испански. Диктаторът премахнал, а после решил да върне монархията, но не го направил. Забранил партиите: няма партии – няма борби между власт и опозиция. Университетите извън Мадрид били закрити, Франко не бързал да възстановява градовете. Наблягало се на семейството, жилището, жените не работели. Испания се развива и възстановява. (Наташа общува с възрастни хора и те са жива история). Франко имал много привърженици. Гробът му става туристически обект – близо до стена в чест на загиналите. Имотите на Франко остават на семейството му. В Испания сега е напечено и кризисно. Хората тук избягват политиката.
Навън плахо вали и планината е обгърната в мъгла. Испания плаща неутралитета си със своето злато благодарение на Франко. Кралят е Дон Хуан Карлос, син на Бургон и баща на сегашния крал. През 1975 Франко умира и настава политическа паника. Два дни по-късно коронясват дон Хуан Карлос. Женен е за гръцката принцеса София, имат три деца. Испания се бунтува в периода 1975-1978. Кралят решава да се създаде парламентарната монархия. Дон Хуан Карлос абдикира. Фелипе шести, сега крал, е женен за телевизионна говорителка.
Наташа продължава, а небето вече се изяснява – дъждът се отлага или остава назад. Когато започва строежа на катедралата през XV век, на мястото имало тържище. След това е построено новото тържище Ла Лонха с всички материали, свързани с откриването на навия свят: Las Indies, Индиите. Конкистата е страховита и се е ляло много кръв.
Процесиите по време на Страстната седмица през април са много популярни тук. Грешниците са били анатемосвани и не са допускани до обредите. На процесиите те вървели по улиците и се самобичували. Инквизицията тук е била в апогея си. Процесиите се правят и днес. „Тялото Господне“ не е тялото на Иисус, а ансамбъл от монументи за Исус Христос. В процесиите всеки поставя ръка на рамото на предишния. Исус Христос носи кръста си. До 130 души носи платформа с фигурата на Исус. Излизат от пет места в Севия през нощта, украсяват фигурите със свещи и цветя. Когато спират някъде, започват песни за Иисус и Божията майка. Пускат децата по главите на хората, за да видят платформата с фигурата на Исус Христос. Андалусецът не страда дълго, макар че участва в мъката. Следва веселието на събора и фестивалите. Квартал Триана в Севия иска самостоятелност като село. Атмосферата е различна, хората са гостоприемни и много шумни. Ако има 10 евро, андалусецът ще изпие тези последни пари.
Солариум вдясно, слънчеви батерии в големи квадратни блокове. Токът тук е скъп. Спираме за почивка и намирам в джипиеса площад „Америка“ с музеите – археологически и етнографски. Ани си взема твърде голямо кафе и го споделя с мен. Кафе ОК, но не сладки, защото вече съм се надул и съм качил обратно свалените с пот три килограма. Иван ме безпокои с всекидневните си кексчета и сладоледи.
Всички крале в Европа са роднини, но не намерили решение за Гибралтар и той останал британски. Зетът на дон Хуан Карлос е даден на съд през 2013 за корупция за милиони от социалния бюджет, с които си построил палат. Монархията се разтресла. Дон Хуан Карлос е изключително богат, но оставил зет си да влезе в затвора. Дъщеря му искала да се раздаде наследството. На 5.01.2013 монархът отива на лов в Ботсвана за слон на цена 20-40000 евро. Придружен бил от дама, счупва кост, връщат го в Мадрид, започва журналистическо разследване. В Панама се перат пари, табуто пада. Появява се снимка на краля със слон. Започват вълнения, палене на знамето в Барселона. Хуан Карлос имал чувство за хумор и не бил праведник. През 1978 кралица София дошла с децата в замък, където мъжът ѝ бил на лов. Заварва съпруга си интимно с дама. Кралицата се оттеглила при майка си и заминала за Индия. Хуан имал много любовни истории и извънбрачни деца. Делата срещу него се спират.
Като кралско семейство двамата са екип. За испанците семейството е свято. Зетът излиза от болница и кралят се извинява. Испанските крале са Бурбони, родствени с останалите европейски владетели. Бурбоните са наследствено обременени, с огромни носове и това според Наташа е възможно обяснение на факта, че са прелюбодейци. Фелипе VI при абдикацията на баща си определя какво e кралска фамилия и сваля заплатата на краля до 50 000.
Катедралата на Севия
Наташа не спира да разказва вдъхновено и в своя свободен стил. В Севия са родени Теодосий, Хадриан и Траян, римски императори.
Катедралата на Севия е трета в света по големина. Строена е на мястото на джамия. На една от стените голямо слънце от Луи XIV, Краля-слънце. На друга табло с образи от живота на Иисус; олтар на Луи XIV; зали, посветени на светиите; зала на кръщението. Някакъв вандал откраднал картина и изличил образа на Свети Антоний от нея. Интерпол намира отрязък от картината и по него тя е възстановена. Вижда се линията на ножа. Знаме на Фернандо III Мъдрият. Гроб в пода на Фернандо Колон с картина на острови и разтворени книги с описи на пътешествията на баща му. Огледало с образ на инкрустирания таван. Тук е и саркофагът на Колон. Кръстът е пробол нара (Християнството е победило Исляма). Четири краля държат саркофага. Зала с картина насреща с двете сестри на Гоя. Въздухът се поддържа с минимална влажност. Зала-съкровищница на катедралата. Тяло Господне в средата, фигура на крал Алфонсо. В дъното стена от базилика от I в. Вляво малко тунелче и малка зала с образи на камък: смъртта и съдът на Инквизицията. Дебати на висшето духовенство са провеждани в съседната голяма зала. Кожени седалки, трон за архиепископа. Всички картини там са на Мурийо. Зала със съкровище: злато сребро и бронз. Стъклен саркофаг с мощите на Фернандо III Мъдрия. Това не е скелет, а мумия. Той започва Освобождението от арабите и неговото дело е продължено от крал Алфонсо.
Стигаме до мястото на влизане. Там е входът към бившето минаре – кула, висока 64, 5 м. Нагоре няма стълбище, а плавно извита рампа. Имамът се е качвал на кон. Фернандо наредил минарето да се запази: „За всяка тухла ще пада глава“. Има четири тонна фигура „Хиралдо“ – така се нарича и минарето.
Дукесата Алба имала 47 благороднически титли, наричана е Червената княгиня. Останала за цял живот в Севия и половината Испания е нейна. Графиня Алба, нейна предшественица, е изобразена в „Голата Маха“ на Франсиско Гоя. Имала право да влиза в катедралата на кон, но не го е правила. Херцогиня Алба, съвременна благородничка, е расла е в интернати, влюбила се в тореадор. Първият ѝ мъж е граф и от него има пет момчета и едно момиче. После се омъжва за йезуит, който умира от рак. На 83 години се влюбва в мъж на 63, социален работник, омъжва се за него и наследниците изпадат в ужас. Кралете дали разрешение за брака. Хуан не можел да я спре. Сватбата е била в катедралата и тук тя танцувала фламенко… Дукесата раздава наследството си и умира на 86. Най-обичаната аристократка, първа излязла в монокини.
Правим с автобуса обиколка на града. Минаваме по булевард Ла Палмера, Палмата, край стадиона Бетис, край здания от експозицията през 1929. Андалузките къщи са елегантни и цветни с балкони и прозорци на два етажа, личи арабското влияние. Павилиони на Мексико и Бразилия, на Мароко и на Колумбия от Световното изложение. Площад Испания с археологически и етнографски музей: дали ще успея? Вдясно: картини от „Дон Кихот“ на Дървото на Сервантес.
Спираме и слизаме да разгледаме за половин час площад Испания. Палацо Еспаня е великолепен. Снимам всичко интересно и батерията свърши. Продължаваме към паметника на Колумб и белия квартал. Следва катедралата, един билет за всички и преди това обяснение за среща. Торе дел Оро (Златна кула). Сега навън е 38 градуса! Тук разликата между слънце и сянка се усеща силно – все едно излизаш от пекарна в хладен парк.
Качваме се за връщане. Много богат ден, много красив град с история и тази река Гуадалкивир, всяка втора сграда е ценност. Паркът Мария Луиза е с многовековни дървета. Катедралата е изумителна и с много велики картини на испански и други майстори. Все пак аз трябва да изляза, за да посетя музеите. Тръгвам пеша, воден от Google maps. Археологическия музей го затварят под носа ми в 3 за сиеста, макар че днес не е почивен ден, нито празник. Работното време е до 9 и аз затова излязох от катедралата.
Марбея
23.08. Този път сме в микробус, различен от Мерцедеса от първия ден. Небето е чисто и морето е спокойно. Вливаме се в потока. Наташа обяснява: Гибралтар е британска задморска територия, името е испански вариант на арабското „Джабр ал Тарик“, „планина Тарик“, в чест на пълководеца Тарик ибн Зияд, който предвождал арабското завладяване на Пиренейския полуостров.
Преминаваме през луксозния курорт Марбея, мярваме къща на султана на Саудитска Арабия, еднаква с Белия дом. Наташа пак напомня думите на Чърчил: „Докато на Гибралтар има маймуни, той ще бъде британска територия“. Маймуни има още, както лично ще се убедя.
Марбея наистина е красиво съчетание: море, палми, красиви сгради, паркове, градини. Говори се, че преди години тук бил концентриран животът на мафията, която влагала много средства, за да превърне Марбея в истинска перла на Коста дел сол. Без значение дали го е направила мафията или някой друг, важното е, че е начинанието се е оказало успешно.
Крайбрежната алея на Марбея, или както се нарича на испански „пасео“, е тур за разходка. Ако тръгнете по нея, ще ви се стори, че тя няма край. Пласа де лос наранхос (Plaza de los naranjos) е в стария град : малко площадче с уникална атмосфера. Зад Марбея гордо се извисява планината Крус де Хуанар (Cruz de Juanar), част от веригата Сиера Бланка. Старият град е най-интересната част на Марбея. Можеш да се изгубиш из безбройните тесни улички. Балкони с цветя, магазинчета, кафенета, пак цветя, останки от стени на стари крепости. Авенида дел мар (Avenida del Mar), „Врата към морето“ е пешеходен булевард, който започва от брега и стига до прекрасен парк точно преди стария град. Скулптури-реплики на Салвадор Дали, фонтани, пейки и цветя.
Наташа разказва. В Марбея живеят 118 хиляди души. Напоследък нахлуват емигранти, но не сирийци. От Африка идват тук, близо е. На територията на Мароко има испански селища и там напират африканци. Умерен климат без големи горещини, а зимата температурата пада до 18 градуса. Синьо и бяло, това са цветовете на Марбея. Хесус Хил, президент на клуба Атлетико Мадрид, е от Марбея и това са цветовете на клуба.
Минаваме през Михас с красиви блокове. Малкият град е най-богат в Испания и единствен дава сигурен приход в испанската хазна. За тук се искат разрешителни. Хил решава да стане кмет на Марбея и постепенно прави държава в държавата. Бил корумпиран, но оставил много неща за града. Поканил тук испански актьори и певци като Антонио Бандерас и Хулио Иглесиас. Хил станал и президент на Атлетико. Кметът бил предаден от сътрудника си Муньос. Корупция била невиждана, на държавни терени се строели частни сгради. Започнало разследване, служителите на кметството били изведени закопчани, после Хил получил инсулт и починал.
В Испания има корупция сред кметовете (нищо ново). Ако всички върнат откраднатото, в Испания нямало да има външен дълг. Но и тези, които са в затвора, не връщат парите. Султанът на Саудитска Арабия идвал с три Боинга, харчел по 6-7 милиона на ден. На някои са им иззели имуществото. 269 милиона откраднал бившият президент на Каталуния, и децата са му в затвора. Испанците са мудни и правосъдието им е бавно, климатът влияе на манталитета.
Ронда е над Марбея, там е къщата на Хулио Иглесиас, Антонио Бандерас също си купил къща тук. Напоследък вече няма такъв поток от знаменитости. Градът е опетнен от корупцията. Аристокрацията не трябва да си позволява опетняване, защото се разклащат основите на обществото. Марбея отново се въззема, но остава без своята аристокрация. Наташа: „Тук ако усетите промяна в миризмата, значи мирише на пари, на много пари“. Южните управници крадат парите на северните народи от Европейския съюз, както и парите на собствения си народ. Цялото крайбрежие е в игрища за голф. От автобуса не виждам нито една впечатляваща сграда. Но ето едно ваканционно селище: Лагуна вилидж, в японски стил, проснало се между високи палми край морето. Тук някъде пък се отглеждат бикове за коридата.
Гибралтар
Когато Тарик превзел полуострова, мястото не е било населено. На 6,7 кв. км, средно 426 метра над морето, общо имало 32 000 души. Официални езици днес са английски и испански. Валутата е гибралтарски паунд. Имало два референдума в Гибралтар за управлението. Кралицата е стъпила там веднъж. Улиците са тесни и там са снимани много филми и особено за Агент 007. Тук е била сватбата на Джон Ленън с Йоко Оно. Плажната ивица е три км, а в цяла Испания е три хиляди. Тарик построил крепост тук и тя носи следите на битките. Тук започва създаването на Ал Андалус. Тук са били и португалци, събирана е такса за минаването през протока. Средиземно море се слива с Атлантическия океан и Европа с Африка. Протокът е широк само 14 км. Султанът строи джамия в Марбея и я подарява, строи джамия и в Гибралтар. Джамията засенчва църквата до нея.
Адмирал Нелсън, английски пълководец, имал невероятен стратегически ум. След много спечелени битки дошъл ред на Гибралтар. Съюзяват се Франция на Наполеон и Испания срещу корабите на адмирал Нелсън. Битката е при Трафлагар: 33 кораба срещу 27 на Нелсън. Нелсън разбива центъра на противниковата флота. Смъртоносно ранен, заповядва да го изнесат на палубата да продължи да води битката. Поставят тялото му в буре с ром и го пращат в Англия. На Гибралтар има система от тунели, дълга 59 километра с цел защита на града. Тук правят от морската вода питейна. Най-ниската пенсия е около 1600 евро. Население: англичани, испанци, малтийци, португалци, араби, евреи. Няма частна собственост, земята е на кметството. Заселен е само от западната страна – източната е отвесна скала.
Тук са легендарните Херкулесови стълбове. Има „пещери на Херкулес“. Героят с единия как стъпил на Гибралтар, а с другия отсреща. Изблъскал земите и създал два континента от един. Тук живеят маймуни макак, нагли животинки, разглезени. Имат си водач: Джордж. Има легенди за идването им и едната е, че в Северна Африка става пожар дърветата горят и падат, маймуните се хвърлят във водата и се хващат за клоните, а течението ги довлича до Северния бряг. Продава се евтино гориво за кораби.
Навлизаме по шосе, насреща се извисява бяла скална стена и това ме вдъхновява: ще се изкача. Ани отказва екскурзия с бусче до пещерите горе за 30 евро, и аз отказвам. Един паунд е към 1.20-1.40 евро. Наташа е патриот: изтъква го по всякакви поводи, например: когато събеседниците ѝ от Испания твърдели, че Херакъл е оттук, тя твърдяла със същото „основание“, че е от България. Българите, които пътуват по света и познават много народи и менталности, държат най-много на България.
На скалата – 400 м!
Оставих Ани с Иван в града и се качих на скалата, на върха на планината на Гибралтар и гледах отгоре Африка на юг и Европа на север. Но по-забележително е, че се качих пеша за около час по шосе, стълби, пътеки и стъпала в скалата, по сандали, без шапка и без вода. Стъпих на стъкления под над пропастта от обратната страна на скалата (от изток), под мен виждах отвеса и очертанията на брега на 500 м под мен. Най-високият връх по гребена беше срещу мен. Под отвеса край морето се вие шосе. Два кея приютяват плаж , пясъкът е оранжев, а морето така синьо, както само Средиземно море може да е.
Стана така: Наташа взе група за екскурзията с бус, а останалите бяхме свободни за два часа. Ани бе против да се качва, с Иван останаха да се разхождат из града. Първо пробвах с кабинковия лифт, но цената бе безумна: 60 евро нагоре и надолу.
От станцията потеглям по стръмна уличка на юг и се озовавам в ботаническа градина с екзотични дървета, приютени езерца и пейки. Централната алея води диагонално нагоре и скоро излизам от градината. Шосето продължава нагоре и в адския пек вървя километри с цел да изляза на място, откъдето да се добера някак до панорама към отвесите. Край мен на една боя минават бус сред бус. Накрая, задъхан, стигам площадка и спирка с надпис Herakless Pillars („Хераклови стълбове“.
Отсреща е Африка, протокът е пълен с кораби, небето е синьо, устата ми съхне, блузката ми лепне. Оттук нагоре – само с билет. Плащам 13 евро, получавам карта с маршрути, потеглям по тесен асфалтов път, поглеждайки диплянката. Скоро пътят свършва в масивна желязна врата. Връщам се: как да се изкача нагоре до т.нар. Sky walk („Небесна разходка“). Представям си тесен ръб на върхов гребен. Но се озовавам пред тясна камениста пътека, съвсем нежелана при тези сандали. Отгоре на всичко сандалите стърчат отпред и нямам дори шапка. Пътеката скоро свършва в шосе и се вижда „Обителта на Джон“, някакво тъпо заведение. От там отново стръмен път, от главата ми направо капе пот и влиза в очите ми, едва виждам. Вдигам края на тениската и бърша само под веждите. Гребенът се вижда и скоро съм под съоръжение, оказва се стъклена тераса до един от върховете по гребена.
Sky walk! Пристъпвам по стъклената тераса с трепет, под мен е половин километър въздух и отвесна скала, в дъното е морето. Съоръжението леко мърда и скърца! Опитът ми от катеренето е безполезен. Но скоро се усещам катерач, защото тръгвам по изсечен път и стъпала покрай самия ръб от южната страна. Под мен е протокът и Африка. Следвам тесните и стръмни каменни стъпала до края. Още не виждам отвъд. Тогава правя няколко стъпки извън линията и излизам на гребена. От изток и север картината е орлова. Издигнат съм в небето и виждам десетки километра бряг на север, Средиземно море. Под мен е отвес, който се вижда напред и надолу като бяла завеса от гигантски варовикови стени под остър гребен, свързващ три върха. На най-високия, на петдесетина метра пред мен, е построено съоръжение. Връхната станция на лифта остава по-ниско. Това е най-високата точка за днес.
Слизането е първо по скалата, с леко откатерване, а после по тясното стълбище. Слизам на тесен асфалтов път, задръстен с бусове, прокрадвам се между тях и скалата вдясно, докато стигам началото на стръмна крепостна стена, израсла от мрамора на този връх и спускаща се надолу под 60 градуса наклон. Висока е няколко метра, стъпалата са изсечени в самата стена, широки около 40 см. Спускам се предпазливо, чувам зад мен глъч и леко се смущавам, забързвам напред. Така стотина метра, после малка площадка с две пейки, подминавам ги и тръгвам по следващата част, също толкова стръмна тясна стълба, спускаща се към града. Оттук виждам града и залива, мога да разпозная нещо от сградите, но не виждам района на големия паркинг, на който имаме среща в 2:15. Минутите изтичат като пясък по този стръмен гребен заедно с потта по челото и гърба ми. След третата стълба и цялото това изкачване и слизане бедрата остро ме болят и се схващат. Едва сгъвам краката и усещам как губя твърда опора. Сред третата стълба се предавам и сядам на пейка, хапвам малък сандвич, една праскова и пия останалите двеста грама вода, топла и блудкава. Как добре ми идва и колко е малко! Остава половин час и си давам срок до два да съм стъпил в града на асфалт. Да ми останат 15 минути сред тълпата към буса в паркинга, до който пътят не ми е ясен.
Слизам последния участък по стената, следва малко стръмен асфалт, виждам обещаващо стълбище, отклонявам се по него. Не мога да си позволя лежерно слизане по пътя. Жестока грешка: стълбата свършва с преградена площадка. Под мен е градът на отвес от сто метра. Изкачвам се по ситен чакъл обратно и стискам зъби от безсилие. Излизам обратно на шосето и тези загубени минути са фатални. Часът е вече 14. След асфалта и изхода на парка отново желязна решетка и нови стълби. Семейства с дечица пъплят надолу и едва не ги прескачам. Най-накрая стъпвам по асфалт, бягам, където теренът позволява, коли и бусове край мен, уличките се вият и пресичат надолу и на север, докато стигам главната пешеходна. Познавам я по тълпата, всред която се провирам с последни сили. Часът на срещата идва и отминава, става 2:20, и едва тогава идва края на това стълпотворение. Озовавам се на площадче с арка, оттук тръгват градски автобуси. Не знам накъде е паркингът с буса, звъня на Ани: „Дай телефона на Наташа“, Наташа ме пита къде съм и по описанието ме намират с буса и групата само след пет минути. Бил съм съвсем близо.
Отново проверка на документите, тук е граница, и се носим обратно към Коста дел Сол.
Навлизаме в град Марбея до пристанище Порто Бануз с желязна фигура на брониран носорог в малко паркче. Тук е спокойно и няма тарапана като в Гибралтар. Правим разходка на най-скъпото място в Европа, съвсем не дружелюбно и не особено приятно, без зелени площи и без вода. Пристанището обаче е много шик и е пълно със скъпи яхти, а по улиците са паркирали много скъпи коли, например Хамър и червено Ферари.
Ето я Марбея, навлизаме в „златната зона“. Имението на саудитския султан е огромно, с бяла резиденция на върха на хълма, с ятаган, изрязан в парка долу като алея , с кокетна джамия в бяло над напдиса Марбея.
И така, корумпирана Испания като корумпирана Италия и България, в степен, сравнима с Гърция, но не и с дълговата ситуация. Корупцията тук съпровожда една голяма идея и проект за благоденствие на един град: Марбея. Хесус Хил е безспорно човек с размах и визия.
Фламенко шоу
Фламенко гледахме преди дни на площад Еспаня в Севия. Две дами и кавалер изпълниха танца пред туристи, соящи в кръг, и с шапка отпред за шоуто. Беше вълнуващо, снимах вихъра.
Шоуто днес е на начупения терен край басейна, има сцена до бара, маси и стълбище за публиката. Изпълнителите не са професионални, но на отлично любителско ниво. Екипът е три дами и един кавалер. Едната танцьорка е с остър нос и циганско излъчване, леко широка и закръглена в ханша. Тя гори в танца и има резки, но много сугестивни движения. Момчето владее танца и се справя страхотно. Фламенко е много испанско и няма аналог в своя темперамент и ударност с тези кастанети и най-вече с тропането с токчета и носове на специалните обувки. Облеклото на дамите, което те смениха няколко пъти, е стегната в ханша и бедрата дълга пола, много широка долу. Полата се завихря под коленете с въртенето на танцьорката, докато ръцете се вдигат, дланите се чупят, а цялата поза е горда и нападателна.
Последен ден
24.08. Качвам се горе на басейна и плувам без енергия, потопен съм в гняв и тъга.
Тръгваме с автобуса към Малага и към летището.
Наташа: Нашият чудесен шофьор днес е Педро. Към Малага ще говори по социални въпроси. Най-щастливите хора в Европа са били в София. С това съм склонен да се съглася. Наташа пак говори за Испания като общество днес: здравеопазването е трагично, заемите са огромни, корупцията неовладяема.
Малага е пълна с ресторантчета и барчета. Ще се качим за панорама над града чак до Гибралтар. В 6:30 сме на мястото за качване за аерогарата. Планините наоколо спират северните студени течения.
Пенсионерите са най-многобройни, а най-ниска пенсия е 626 евро. Не гледат внуци, няма „майко, мога ли на оставя децата“. Всеки да си гледа децата е норма. Лекарствата са евтини за пенсионерите. Имат и други облекчения и намаления. Три месеца всеки ден протестират против ниските пенсии: 1200 паунда в Гибралтар, а тук 600. Дама от Дания с 4000 живее тук комфортно даже спестява. Стари хора от Холандия, Англия, Италия идват тук да зимуват. Испанецът иска да си купи жилище, а не да живее под наем, в това те са като нас. Помагат от деца на родителите си в бизнеса. Учат се да уважават парите. На децата се дава седмична заплата, изхарчат ли я, няма друго: безспорно възпитателно.
Децата ходят на детска градина в училищата. Започват да учат на игра. На 6-7 вече знаят да четат и елементарните аритметични действия. Образованието е държавно и частно. Колежът струва 500 евро на месец. Блестящи деца без финанси се борят за стипендии с конкурси: от 600 до 1000 евро. Те са достатъчни за наема и храната, но трябват още много неща и затова работят.
Медицинска система е лоша. Държавната безплатна система е ужасна. Чака се за бърза помощ 8 часа. За диагноза се чака месеци до години. За сърдечна операция получава човекът писмо, а е починал преди една година. „ Като се върна в България, се лекувам изцяло“. Тук само за преглед отиват от 100 до 300 евро. Всичко се плаща: лаборатория, скенер, изследвания. Има модерни технологии, но в държавните болници не е добре.
Наемите са много високи. Собствеността върху жилища е много скъпа. 600 евро наем и 1200 евро за квадратен метър. Най-скъпо е тук и на север в Пиренеите по курортните места.
Малака значи сол. Тук се е добивало сол от местни племена. Различни племена са идвали и с различни цели. Малага влиза в Андалусия на арабите. Кадир, градът в центъра, е основан от финикийците през 1200 г. пр. Хр., при делтата на река Гуадалкивир. Римляните идват първо тук за разузнаване, а после завземат Испания през 2 в.пр. Хр. В Малага е роден Пикасо. Открит е римски театър. Има стъклен под и под него се вижда пода на базилика, навсякъде. После тук нахлуват вестготи и келти. Така е до 711 г., когато идва Тарик. Арабите завземат и Малака. Земите процъфтяват при арабите. Двайсет султана се изреждат в Алхамбра: династия на бербери.
Движим се край морето. Градът изглежда еднообразен. Спираме за десет минути. Тук има крепост (касаба). Ще видим катедралата и паметника на Пикасо, както и търговската улица.
През 13 век се строи Ел Касаба, крепостта-дом на губернатора или управителя. През 1487 г. Малага е под обсада от християните и през 1488 г. градът пада. Исабел и Фернандо са преминали триумфално след победата.
Катедралата се строи от 16 век и още не е довършена, липсва фасада и южна кула. Има орган, има много картини. След 15 век започва западане, което значи, че именно арабите са развивали района, а християните не. Ередия е имал корабостроителница и е хоби растенията. Ередия създал ботаническа градина, най-красива в Европа. „Много се перчат тези испанци, ще си помислиш, че е комплекси, а може да е от миналото пред арабите“.
Пикасо се ражда тук в 1880-те, изявява се като млад даровит художник. Изселва се във Франция и там става световно известен. Женен няколко пъти и развеждан. Наташа прави опит да обяснява кубизма. В Малага има музей на Пикасо. Тук е роден и Антонио Бандерас, който популяризира своята родина. Той се връща в Малага за страстната седмица, участва в процесиите.
Corrida
Коридата е от антични времена и най-старата арена за боя с бикове е в Ронда. Тук за пръв път се прилагат правила. Борба с бикове за пръв път има в Индия. Асоциацията за защита на животните участва в регламента. Бикът трябва да бъде убит до 20 минути. Първо излизат пикадорите, те пробождат бика с пики и оставят в тялото пет-шест остриета. Малките бикове тежат до 300, а големите до 600 кг. Бикът се втурва към светлината. Има музика и президент, който следи за спазване на правилника. След пиките бика се разиграва и започва смъртоносната схватка на матадора. Отвън чакат хладините камиони и доставят тялото на бика в ресторанти. При най-добрия удар на матадора се дава едно око от бика и матадора се изнася на рамене.
По празници се пускат бикове на улицата. Водят ги към арената на Памплона. Подпийнали граждани си въобразяват, че могат да си поиграят с биковете и стигат до болницата. Сутрин се правят тези шоута и никой не се хвърля между биковете.
Качихме се горе на крепостта и погледнахме към града, пристанището и морето. Помотахме се около средновековните стени и се спуснахме обратно в центъра. Наташа ни води към катедралата и музея на Пикасо – кой каквото иска да гледа.
Влизаме с Ани и Иван в музея на Пикасо зад катедралата. Вътре не се снима, опитвам се да излъжа и да хвана някой образ, но те са необхватно и неочаквано много в този музей и всяка една е загадка с изключение на ранните малки картини.
Пикасо открил онова, което наричат „кубизъм“, но то не е кубизъм, а начупено и изопачено изобразяване на лицето и тялото така, сякаш се съчетават парчета от различни проекции. Щеше да е кубизъм, ако се свеждаше до натрупване на кубове или геометрични форми, но идеята е парчетата на личността: различни хора в една жена, в една майка, в един човек. Най-често са различни двете очи като форма, цвят, размер. После се съчетават профил и анфас, устните са две половини, тялото е насечено и разпръснато. Разрушена е целостта на човека и неговите проекции и навярно това е лъжа.
Пикасо и другите нереалисти ме дразнят със загадките си които не са изяснени никога от самия художник. Той вижда някаква интересна несъгласуваност, деформация и противоречие и ги изобразява. Най-често това са мимолетни различия а не дълбока реалност, както понякога претендира художникът. Става въпрос за имидж, слава и най-вече пари. Дай на публиката и преди това на критиката една странна идея, която има някакво оправдание: например „противоречивост и фрагментарност на човешката същност“. Липсва единна личност и това е добре да се представи в начупването на лицето. Но също е грозно и не е вярно, защото каквото и да става с личностните илюзии, все пак телесният образ остава цял. Именно в лицето и в очите човек запазва цялостно излъчване и го възсъздава постоянно от хаоса в себе си. Така лъжата и фалша на огромната претенция, подкрепени от авторитетите на деня, издигат Пикасо до пиедестала на гений.
Изморявам се от стоене неподвижно пред тези много картини и ме заболява гърбът. Вчера се изкачих на половин километър денивелация, но не ме болеше. Гърбът ми не понася статичното натоварване.
За катедралата, където Ани каза, че отива, искат няколко евро, а аз нямам повече, освен едрите банкноти. Отивам към Римския амфитеатър. Попадам на улично парти с музика, сещам се, че тече поредният фест. Утре пък започва друг празник – на реконкистата на Малага от испанците през 1487 точно на 25.08. Оказва се, че няма амфитеатър, а само руини. До тях се издига Ал Касаба (ислямската крепост) стъпаловидно кула сред кула и стена след стена нагоре по склона до върха. Тукашното слънце сериозно бие в главата и не се издържа без шапка. Вчера чудно как съм издържал гологлав по склоновете на Гибралтар.
Самолетът на България еър още не е тръгнал за насам от София и това значи два часа закъснение. На летището познатата суетня. И тук както на летището Чадуик в Лондон ни прекарват през верига магазини и заведения по пътя от паспорт контрола към залата за чакане.
Довиждане, Андалусия и Испания.