Архив за: август 2012

Турът започва леко и неусетно, за да стигне труден надвес и да завърши с шеметен остър ръб и петдесет квадратни сантиметра на върха на иглата. Тръгнах първи и бях много скован по началните плочи. Нямаше клинове и не можех да се отпусна. Затова после бях негоден да „взема” надвеса първи.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне:

По цепката липсват удобни стъпки и хватки. Отстрани скалата е монолитна и гладка. Драсках по белия варовик с върховете на бутонките и се държах с трепереща ръка в карабинера. Клиновете бяха наистина много и това изкушаваше да разчитам на тях. Висейки на клин, губиш усет за скалата и шансовете за равновесно закрепване. Катерех, „помпайки”. Слънцето вече ме пердашеше в гръб и вратът ми се потеше. А турът беше пълен с прах, треволяк и растителни остатъци от миналата година.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне:

Разпознах края на големия винкел и по-малкия след него. Скоро въжето свърши и ме опъна, точно преди излизането от втория винкел, а Иван не се виждаше, както и той не виждаше мен. Тук бяхме използвали две дължини на въжето преди двайсет и четири години, но сегашното въже е по-дълго (50 м.). При третия ми крясък Иван се раздвижи и освободи някакви два метра, които ми бяха достатъчни да се добера до последния клин, но не и до истинската площадка. Нагоре остана да се качи облия ръб, истинският тур беше дотук.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне:

Тръгнах по десния. Озовах се в гладка полукръгла кухина, в която не можах да намеря стъпки. Извивах се като червей около три метра, докато видях стар клин. Винкелът ставаше все по-труден, но клинове имаше. Скоро свърших карабинерите! Започнах да откачам карабинери под мен и да ги прехвърлям на горните клинове. Пропусках повечето клинове и оставах без осигуровка. Стигнах до горе изцеден. Последният карабинер, Който окачих беше пълен с клеми. Озовах се на неудобна чучка, с която свършваше винкела и плочата продължаваше още поне десетина метра. После не се виждаше. Не можех да остана на чучката, нямах карабинери, нямаше клинове. Прехвърлих се наляво отвъд нея, увиснах над бездната, опрян на някакво малко корнизче и омотах някаква примка или част от въжето- не помня. Тони тръгна и едва след няколко метра успях да организирам с полученото въже някаква по свястна осигуровка. Тони дойде изтощен, почина малко и продължи нагоре. След десет метра каза, че стената свършва.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне:

За секунда като че ли съм се набрал на лявата ръка и някъде нагоре съм намерил друга хватка, после съм се прехвърлил през надвеса. Опомням се след няколко секунди, на пръсти на тесния перваз над жълтия надвес, мокър от пот, прилепен о черния влажен гранит. Сърцето ми бие така, че ще изскочи. Чак след минути успявам да използвам чука. Ръцете ме болят от пренапрягането. Забивам три нестабилни клина един до друг в плитки цепки. С три карабинера включвам въжето. Бавно организирам осигуровката и викам Мария. Дишам като парен локомотив и сърцето ми бие като чук. Нямам мисъл.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне:

На едно място левият и ръб се извива като в дъга като капак, а над компактната плоча се изпъваш назад, хванал се с ръце за „капака” и запънал крака над него. После цепката става малка ниша и ти стъпваш на дъното й с цяло стъпало. Търсиш място и за десния крак, но тогава увисваш със задник надясно. Можеш да поемеш дъх така, закотвен на горната хватка, и да погледнеш нагоре и надолу. След още двадесет метра цепката се стеснява и изправя в отвес и може да се изкатери на „дюлфер” с противонатиск – ръцете опъват левия ръб наляво, а краката запъват десния ръб надясно.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне:

Планината се люшва и завърта около мен. Вися свободно на стотици метри над Искъра, а ледената вода безмилостно ме шиба и сякаш прониква до костите ми. След няколко секунди се успокоявам и усещам, че планирам високо в небето между склоновете на Стара планина.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне:

Изкатерихме стеничката и навлязохме в камината. Обвързахме се. Нагоре бе студено кухо пространство. Тръгнах първи. Тони се притули встрани, защото започнах да събарям камъни. Много подла ронлива скала. Захващах се със затаен дъх за надвисналите отгоре ми камъни и се изнасях на мускул над тях. Малките площадки се редуваха с отвесни стени. На места излизахме отдясно.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне:

Стана десет и половина, а ние не бяхме стигнали до никъде и не знаехме къде се намираме. Дори загубихме посоките на света. Аз чух „изстрели“ и казах на Сашо, че навярно ни търсят. После пък той „видя“ изстреляни ракети. Завързахме се с късо просторно въже, за да не се изгубим един други. Много професионално! Тъкмо единият ако паднеше, щеше да го последва и другия.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне:

Масивът е истинско богатство за софийските катерачи, съвсем е близо (на 18 км от Околовръстното шосе по Ломско шосе), след селцето-вилна зона Беледие хан. Беледие хан на турски означава „общински хан” и в началото на селото, при стария път за Лом през 80-те години на миналия век постройката беше оживена кръчма.
Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

„ХЕРМЕС“ 2014

• Файлове за изтегляне: