20/06/2012 | Публикувано в: Книги | Автор: Сергей Герджиков
Джуан Джоу (396?-286? пр. Хр) е изтъкнат мислител, представител на Даоисткото направление в Китайската мисъл.
Като използва притчата и анекдота, алегорията и парадокса, той съдейства за развитието на т.нар.
Даоистко учение. Главната идея в него е вярата, че само чрез разбиране на Дао (Пътят към Природата) и чрез живеене в неговото единство, човек може да постигне истинско щастие и да бъде истински свободен както в живота, така и в смъртта.
Остроумно и с богато въображение, обогатена с ярка образност, служейки си игриво едновременно с митологическите и историческите образи (включително даже и с Конфуций), книгата, която носи името на Джуандзъ, в продължение на векове e била четена с наслада от китайските читатели.