Архив за: септември 2012

Тук, на Метеора, това някак си ни става понятно и възможно, защото ако има на Земята специални място за постигането на тази цел от неспокойния ум на човека в неспокойната и кипяща около него история, то тези Небесни Камъни са именно такова място. Помислете си само каква сила е нужна, за да тръгне човек в онези времена с онези средства (дрехи, обувки, въжета) да се изкачи по шеметни отвеси от ронлив конгломерат, за да стигне жадуваното място за уединение точно на върха на метеорите, високи по стотина, двеста и триста метра.

• Файлове за изтегляне:

А замъкът е наистина впечатляващ, особено за българския турист, който в родината си не вижда подобни сгради…
Замъкът се извисява на карпатския склон над долината, в която е разположен малкия китен Бран. Вътре замъкът е обкован с дърво, обзавеждането е на лятна резиденция, ползвана от последните румънски владетели и специално кралица Мария. Дървените врати, прозорци и мебели му придават уют. По стените са окачени картини и рисунки на Мария, на други благородници, много свежи детски рисунки и на Влад – на вид простоват, опулен и никак не издаващ жестокостта си.

• Файлове за изтегляне:

Очакваме птиците – тези пеликани, лебеди, безкрайно различни патици и корморани. Виждаме само една – бяло петънце, сгушено до тръстиката на около петдесет метра. През обектива в максимално увеличение разпознавам лебед. Иначе птички се стрелкат над водата и се насочват към горичката. Свраки и дроздове озвучават притаения бряг, сумрак е и ми се струва, че цялата природа е замряла, за да попие последните лъчи на деня.

• Файлове за изтегляне:

Тук над бездната буквално висят сковани от дървета мостове с парапети, по които преминавахме и спирахме точно над бушуващата вода. Един се преминава в едната посока, следващия – в обратната, или както избереш да преминеш покрай двата ръба на пропастта. Сега тази тръпка я няма, но остава тръпката на великолепната панорама, докато следваш лентата на пътечката над ждрелото, а после се спускаш в гората към долината след езерото.

• Файлове за изтегляне:

Напред високо е плавната линия на дунавската равнина, а този циркус е изрязан като с гигантски нож като няколкокилометров вдлъбнат кръг. Стените на този циркус са бяло-жълт варовик, прояден от безбройни дупки. Тези именно дупки са били обиталища на монасите от манастира, създаден по време на Второто Българско царство. И сега за мен това би било идеалнато място да избягаш от суетата, но изглежда, че в наше време сме още по-силно впримчени, защото малко са отшелниците, а тук съвсем няма.

• Файлове за изтегляне:

Пътят се вие в спирала и ни вкарва в центъра на селото, заобиколени от канари и зеленина. След това ни води край отвесния вал, увенчан с крепостна стена. Оставяме колата на паркинга и поемаме по изсечените стъпала. Скалата е отвесна, но не гладка, а с причудлив релеф – дупки със странни форми, фигури и цели изрези в скалата, правени вероятно за изобразяване на фигури и изписване на надписи. По навик обхождам с очи релефа, за да прокарам линия за изкатерване. Не се виждат следи от катерене, навярно е забранено.

• Файлове за изтегляне: