Архив за: август 2012

Вървим в колона по острия като нож ръб, пръв съм. От двете страни – пропасти. Вятърът „бръсне” и към напрежението от терена се прибавя острото усещане за измръзване. Ръкавиците ми – уж масивни, поддават и губя чувствителността на пръстите. Давам път на останалите, слагам си тънките вълнени ръкавици под скиорските. После отново водя. Ръцете ми пулсират със силна болка при пробиването на запушените капиляри – позната на всеки планинар болка. По ръба се появяват подлите „Баюви дупки” – прорези в ръба, маскирани със сняг. Ако стъпиш по грешка, направо „заминаваш”. Стоян ме предупреждава за една такава дупка.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:

На мръкване бяхме преминали същинската част от траверса и се озовахме на малко седло пред връх Иречек. Видях точно пред нас склон, подходящ за слизане. Предложих на Делян да слизазме оттам. Той, като водач, реши да провери как е следващия участък – Иречек и нататък. Оказа се, че съм видял истинския път, по който и слязохме – отначало ние с Калин и Ваня, а след два часа и останалите, след неуспешен опит за търсене на друг път след „Иречек”.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:

До билото ни деляха още много метри по снежния северен склон. А оттам идеше почти хоризонтално над нас червено яке в бръснещ полет. Кой ли по билото се вееше на вятър около 90 метра в час, (както ни осведомиха по радиото на нашия водач)? Малогабаритният наш Калин тръгна да хване якето по въздуха (вятърът просто го грабна), но го спряхме насила с чифт щеки.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:

Пред нас стърчаха в дъгообразен ред Купените. Спускането от Ловница и дългия ръб към Купена бе досадно и небезопасно. Времето напредваше, а траверсът се оказа много дълъг. Беше момента на най-късия ден. А трябваше да се върнем същата вечер в хижа „Мальовица”, където ни чакаха Борето и останалите от клуба. Затова отново изоставихме траверса недовършен, без да сме се изкачили на Попова капа.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:

Тръгнах първи. Водех по логичен, но нестабилен път. Постепенно пот изби по скулите и челото ми. Почти всяка хватка се отронваше като ‘чекмедже’ и събарях камък след камък. А камъните падаха на метри зад приютения партньор – стената се изгърбваше в надвес. В този надвес аз се гърчех и пълзях, а клинове нямаше и нямаше. Страшна работа – бях на косъм от смъртоносно падане! По едно време въжето висеше от мен свободно до долу на шейсетина метра.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:

На площадка над диагонала се объркахме и Тони тръгна вертикално, подведен от халка на десетина метра нагоре. После слезе и търсихме продължението (нямахме гидовник). Накрая налучках пътя по дълъг тесен перваз диагонално наляво. Накрая на това второ въже има трудна плоча-винкел. Тук се поизмъчих, и Тони също се поизмъчи – гладко и изпъкнало! (В съвременната червена линия виждам, че сме минали по труден вариант, 6 категория, а турът е по камина.)
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:

Най-силния спомен от Резньовете е проклетата диагонална широка цепка в най-горната част на Големия Резен. Преминах я за пръв път соло през 1985 г. Издрапах тази шибана цепка, като вкарвах десен–ляв–десен–ляв крак в нея диагонално, зацепвайки със зъбите на захабените котки (модел „Щубел” от 1950-те.) А пикелът-самоделка, (правен в Кремиковци през 1983), не искаше да се закачи никъде. Драсках с него няколко пъти и накрая просто го оставих да виси на тялото ми и да се кандилка, което само по себе си беше още един проблем. Краката ми трепереха и котките ми се изплъзваха, но в края на краищата излязох, като се усетих на сигурно чак на четвъртия метър, когато хванах диагонален ръб и преместих десния си крак на някаква стъпчица. Така, на два зъба на котките и на дясната ми зачервена и безчувствена ръка, се изнесох по гърди над прага. Там се наложи да премина още едно препятствие – надясно се излиза в надвес и по гладък корниз, заснежен толкова, че трябва да се рие с пикела, за да се види формата. След още малко пъхтене бях награден с лека снежна преспа.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:

Сменям Тони за второ въже, както вече сме изработили ритъм на свръзката. След това изнасяне следва отвесна приятна плоча. По черния гранит турът продължава леко вдясно, водя с огромно удоволствие. Третото въже извежда по плоча и винкел под таван, който вълнуваше особено Тони – беше го излязъл със стълбички първия път. Сега го изводи без изкуствени опори и извика към мен надолу: „Таванът е невероятно лесен!”. Преминахме го с катерене надясно и по дясната страна, без стълбички. На гидовника го дават А 4! Последното въже мина по по-леки пасажи.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:

Мобилизирах се – щом Боре е друснал там два пъти, значи няма да е лесно! Когато стигнах таванчето, то ми се видя лесно. Още веднъж се убедих колко важно е да се фокусираш и да приемаш пасажите сериозно. Преминах го, без да ползвам примката за опорна точка. Преминах така и следващото. Осигурих партньора си. Той дойде и продължи като водач. Насочи се по една въздушна пукнатина на югозападната стена. Много красив пасаж. Преминах го с възторг след Борислав. Така свърши лятната алпиниада през 1986 година.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:
• Купените ред (120 KB pdf)

На „Диагонала“ и „Свинската дупка“, седмици, им дойде времето на следващите години. Катерихме ги с моята свръзка Тони. Двата тура са по-яки и от „Германеца”. Минават по гладки плочи и един тесен корниз, с няколко надвесени пасажи. Името „Свинята” е по прякора на Константин Саваджиев, „Свинята”, един от създателите на българския алпинизъм.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

• Файлове за изтегляне:
• Лакатник2012 (105 KB pdf)