Сергей Герджиков е професор по философия на науката във Философския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Автор е на 17 философски монографии, на стотици статии, студии и доклади. Публикувал е книги и антологии по философия на науката, източна философия и Дзен като съставител, преводач и редактор. Създал е много учебници и помагала по философия – печатни и електронни. Автор е на разкази и пътеписи.
Тази книга е изследване на естествения и изкуствения интелект.
Какво е естествен интелект, какви са изчислителните теории за интелекта, какви са ограниченията на изкуствения интелект и опасностите от смесване на виртуално и реално.
Тук се прави философско-биологично обяснение, критичен анализ на теории за интелекта, тестове с най-нови виртуални генератори, диагноза на фалшивата реалност, която ни залива с AI, и равносметка относно виртуалното и реалния свят, в който живеем.
Основният аргумент в изследването е, че естествената интелигентност се корени в самата организация на живота и затова тя не може да се симулира вън от него.
Това, което намираме като интелигентност, е решаване на проблема ресинтез и експанзията като интеграл от насочени процеси в поведението, функционирането и специално в нервните системи и менталните процеси на подвижните организми в реална среда. Всяка жива форма е интелигентна специфично в структури, функции, ментални форми и поведения.
Жизненият процес е самоцелен: той е насочен към запазването си чрез работа срещу ентропията. Той не може да се симулира в нещо неживо и досега не е симулиран. Всички форми на AI досега са небиологични и неживи. Те са виртуални, нямат менталност и излаз към реалния свят, затова грешат, не разбират и не различават истина от лъжа, като създават фикции и халюцинации. Затова информационните машини нямат и не могат да имат реален интелект. Хората имат реален и виртуален интелект: в поведенията и в обработката на символи. Машините са интелигентни като технологии – създания на хора. Информационните машини въплъщават виртуален човешки интелект, създават се от хора и се възприемат като интелигентни от хора.
Постиженията и благата, създавани с генеративни технологии на AI, са безспорни и тук не се обсъждат: лесен достъп до данни, справки, резюмета, планове, помощ в писане на код, реклама, маркетинг, медицина, помощ в творчески процеси в най-различни сфери. При всички случаи човек е незаменим субект на крайните решения.
Не можем да се слеем с изкуствения интелект: той е нежив и виртуален.
Реален е светът, в който се раждаме, живеем и умираме.
Не можем да се родим, да живеем и да умрем във виртуален свят.
КУПИ ОТТУК:
https://unipress.bg/estestven-i-izkustven-intelekt
