Злият зъб

7 август, 2012 | Публикувано в: Алпинизъм | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 2,00 out of 5)


  • Файлове за изтегляне

Сергей Герджиков

Злият зъб

 

Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

“ХЕРМЕС” 2014

Какво име само! И колко е точно!

Злият зъб е внушителен и мрачен. Северната му сетна е черна, а Източната (по-скоро югоизточна)–светла, но страховита Тя прилича на човешко лице. На изсечена от двеста метров камък физиономия на смъртно зло същество с двадесет метрови вежди и шейсет метров нос. Каменното лице напомня на каменните лица на незнайно от кого дяланите каменни лица на истуканите от Великденските острови.

Тази стена (това лице) гледа право надолу (поради смръщените вежди), към дъното на Белия улей, който започва от нея и свършва далеч надолу в Рилска река. Белият улей е ограден от запад с поредица високи и гладки стени с различен цвят и форма. Те носят характерното название Дяволски игли и са разположени в следния ред: Горна, Средна, Долна, Черна и Крайна дяволска игла. На цвят те са съответно черна, червена, бяла, сива и кафява. Всички те са строени в една редица и са застинали в права линия, устремяваща се надолу. А Злият зъб е горе, разположен под прав ъгъл спрямо тази линия. Той гледа изпод вежди строя и не допуска нарушаването му. Към обед Веждите изглеждат най-дебели от сенките, които пускат. Вечер Злият зъб е мрачен.

Но после изгрява Луната и той се преобразява. Светва и оживява като някой Велзевул. Светва в различни отблясъци и неговото дяволско войнство. Картината е неописуема.

Запознанството ми със Злия зъб стана още в началото на Рилските ни изкачвания. Злият зъб е най-близо до алпийския заслон „БАК”. Една тънка и къса пътечка води до премката между него и гърбицата на „Ловница”. От премката се открива широк изглед на юг и надолу по шеметната линия на водите и снеговете по Белия улей. Вдясно е Източната стена на Зъба–около 250 м висока и много трудна. Ако се изкачите вляво по склона на Ловница, можете да наблюдавате под ъгъл тази лицеподобна стена. От премката назад и надясно (на запад) пък може да се обходи цялата северна стена и да се тръгне по двата тура, които водят до върха на зъба.

 

198307 23 РилаЗлият зъб Източен ръб 120 м Павел в
23 БАК 3 40 м Павел в
24 Елени връх Ръбът 2-3 120 м Павел в
24 Злият зъб Западен ръб 2-3 60 м Павел см
24 Злият зъб Северна стена 3-4 120 м Краси в
24 Елени връх Камината 3-4 160 м Павел в

Тур „Източен ръб” на Северната стена, тур „БАК”

23. 07. 1983. IV-, водач с Павел. Най-напред, естествено, изкачихме с Павката Източния ръб. Отвес , склон и отвес четиридесет метра. Следва преминаване по тесен каменен зъбер, който се издига и спуска под ъгъл и оформя върха на Зъба. Отдясно на зъбера остава черната Северна стена. Отляво е шест-седем метров стръмен тревист пасаж, отвъд който потъва бездната на Източната стена. Нормалното слизане е по същия ръб, който свършва южно близо до премката. Съществува и се катери също Западния ръб, който започва направо от премката между Орловец и Злия зъб. Това е един къс и техничен отвесен тур и се катери с изнасяне към Южната стеничка. По нея е прокаран друг лек и къс тур–”БАК”, който изкачихме веднага след „Източен ръб”.

Тур „Класически” – Северна стена

24. 07. 1983. IV. Водач, с Краси. Ще запомня Северната стена. Изкачвахме я в свръзка с Краси Михайлов. Преди това изчакахме друга свръзка. Турът преминава отначало в дълга камина. Студено е и усойно. Краят на камината е надвесен и запушен с малък таван. Водейки, на това място се забавих неуверен. Спуснах се леко и огледах отдясно. Там беше проходимо, но плочата беше трудна и нямаше клинове. Върнах се отново и се озовах под таванчето. Вдигнах високо ръка и обхванах заклещен камък. Той се размърда и разхлопа сърцето ми. Нямах друг избор и след като ръцете ми бяха вдървени от статичното усилие, се напрегнах с последни сили и се изтеглих малко нагоре. С лявата ръка намерих друг камък и се изнесох на площадката над надвеса. Ръцете ме боляха и пъхтях. След малко почнах да обирам Краси, но нямах сила да тегля и без това затегнатото по карабинерите въже (тогава катерехме без примки, с по един карабинер на всеки клин поради недостиг на карабинери и примки).

 

198307 24 Злият зъб Северна стена,„Класически” 4 100 м Краси в

 

Въобще през първия сезон си имах неприятности с липсата на примки. Това се превърна донякъде и в „стил”. Бяхме се научили да катерим без примките, които отдалечават въжето от стената и то може спокойно да се плъзга далеч от всякакви скални ръбове.

Това придаваше на воденето характера на силово упражнение по теглене на въже освен всички останали трудности на катеренето. Създавах си неприятности и тяхното преодоляване усилваше напрежението на катеренето и нерядко с това усилваше риска и емоцията.

Смъртта на Живко

16. 09. 1983. Още първата година в средата на септември на Злия зъб се случи нещастието с Живко. То наложи на по-нататъшните ми клубни занимания с катерене сянката на смъртта и конфузното име „черен клуб” (парафраза на „черни връх”), което ни лепнаха. Защото Живко загина при клубна спасителна акция.

Той беше силно и красиво момче, мъж на 25 години. Напредваше учудващо бързо в катеренето. През пролетта с него бяхме изкачили един тренировъчен отвес на Враца, след като аз неуспешно го бях атакувал като водач. Той ме изведе по отвесни леко заоблени бели плочи почти без клинове. Служеше си прекрасно с дарените му силни мускули. През лятото се изгуби (нямаше го на Стъпалата) и после разбрах, че помагал в строежа на къща родното му Етрополе. В средата на септември организирахме голямо катерене в района на БАК. Аз и едно момиче от клуба закъсняхме и останахме да спим на хижата. Катерихме за малко и по Куклата–свободно соло по скално-тревни отвеси и корнизи. Трудно излязохме от „шамарите”, между които се бяхме набили. Смрачаваше се не толкова от залеза, колкото от облаците и задуха нов вятър. Вечерта в хижата почти не съм мигнал.

Сутринта времето беше окончателно развалено. Слязохме надолу. Срещнахме уплашената Бойка и пещерняка Бъки. Те ни казаха, че на Злия зъб се е случило нещастие. Но само разбрахме, че има алпинистка, останала цяла нощ на стената.

В София телефонирах и разбрах грозната истина. Любо от клуба ми каза, че Живко е мъртъв.

Всичко е станало като в кошмар. Катя закъсва в свръзка с Любо. Остава да виси на надвес (отляво до лявата „Вежда”). Това е най-трудният участък на клуб „Армеец”. Той се събира на една площадка по-надолу със съседния по-малко труден „Славянски”. От тази площадка продължението на „Славянски” е вляво по труден отвес, а на „Армеец”–вдясно по нетрудна камина. Това може да подмами. А Катя е съвсем начинаеща в катеренето и Любо е искал да се изкатерят по-бързо. Така се натрисат в надвеса, където тя увисва. Любо се е опитвал да я изтегли от траверса, на който е бил (над Веждите една тревна тераса опасва стената). Станало е късно и Любо се е изкачил без въже до горе. Оттам е извикал към заслона или е отишъл да получи помощ. Качват се няколко души с въжета. Знам, че там са били освен Любо, Борето, Тони, Руди, Бойка и може би Вальо. Долу отсреща на склона на Ловница се наблюдавали стената Бойка и Стиви.

Докато организират акцията отгоре, времето се разваля. Стъмнява се и се извива буря. Започват гръмотевици. Спуска се Любо. След него спускат дълго въже с плетена стълба. Идеята е била момичето да се изкачи по стълбата. Но тя се отвява от вятъра и се заплита някъде надясно. Спуска се Живко и отива на траверса при Любо. Любо разказва, че двамата са били на разстояние. Любо го е повикал при себе си. Живко е поискал да слезе, за да откачи стълбата и да я подаде на Катя. В същото време въжето към Катя е било свободно. Това значи,че Катя или се е закрепила и не виси, или е паднала. Но Живко не успял да разбере това и се е спуснал. След това Катя разказваше, че чувала над себе си, над малката площадка, на която се била закрепила, хвърляйки чук, Живко да й говори.

Живко нещо й говорел и се чувал шум от стълбички или нещо подобно. Катя му викала, че е добре. Но не са се разбрали в бурята. Бойка и Стив откъм Ловница също не са могли да съобщят, нито пък са били наясно какво става. Така всички събития се съчетават в кошмарен възел. Живко решава да го разплете, като се е …отвързал ( или сбруята му се е отстегнала). По-късно Катя каза, че по някое време край нея е прелетяла жълта каска. Тя решила, че тона е падащият Живко и изпищяла. В същото време Любо установил, че и въжето на Живко е свободно. Той се ужасил от мисълта, че и двамата са паднали.

На сутринта Живко бил намерен от спасителите в сипея на двеста метра по-надолу мъртъв и пречупен надве. Катя била изтеглена от спасителите.

Спомням си погребението в Етрополе. Майката оплакваше сина си, изпружен в цялата си сила на леглото, със спокойно лице, съвършено бяло, със синини около очите. Тя търсеше Катя и й говореше, че иска да я направи своя дъщеря. Аз вървях всред събраното множество хора тихо, придържайки Катя, към тялото на мъртвеца. Майката, като разбра коя е тя, се хвърли да я прегръща. Катя се разрева. После изнасяхме нашия приятел. Погребахме го в проливен дъжд. Имаше десетки хиляди хора. Като чели цялото Етрополе се беше стекло.

След една година носехме по сипея към БАК и Злия зъб бяла мраморна плоча с надпис: „Живко Тодоров – 25 годишен. Загинал на 16. 09. 1983 г. по време на нощна спасителна акция. От приятелите алпинисти.”

Дълго сред този случай се будех облян в пот от кошмарни мисли и видения. Не можех да преглътна представата за смъртния ужас и мъка на един жив човек, попаднал в ситуация без изход.

* * *

Следващите ми отивания на Злия зъб винаги са носели спомена за този прекрасен човек и мъж. Не съм бил там и не съм скътал ужаса от тази кошмарна нощ. Затова бях в състояние да изкача три пъти Югоизточната стена по три прекрасни маршрута.

Злият зъб – Тур „Източен ръб” – зимно (6, незавършен)

26.02. 1984, със Здравко. Това беше най-смелото ми тръгване онази зима.

Тръгваме две свръзки от БАК: Борето с Тони и аз със Здравко.

Турът е як и лете, а зимата е направо шестица. Борето повежда като най-опитен, но го виждах как драпа доста неуверено. Още в началото има няколко метра отвес, който през зимата е набит със сняг и много неудобен. при това тук няма клинове, доколкото си спомням.

Изчакваме на примката и мръзнем. Много бавно Борето се изнизва нагоре. Следва полегат пасаж и после отново отвес. В началото на втория отвес борето осигурява Тони и Тони се изкатерва.

Идва нашия ред. Без колебание нападам скалата и излизам първия отвес на един дъх. Най-трудно ми бе да изляза на заледения пасаж след гранитния отвес. СЛед по-полегатия терен се събрахме с Тони – Борето беше тръгнал току-що и се чудеше с първите винкели по отвеса.

Турът не е проблем през лятото, но зимно категорията му се вдига рязко (5) и става много гаден. Борето се бави на този отвес часове и късият ден се изнизва.

Ние със Здравко и Тони мръзнем.

Накрая двамата със Здравко се връщаме по указание на Борето – наистина няма да има време за нас. Изтеглям се надясно по снежния склон до основата на стената със сипея и оттам – в заслона.

198402 26 Злият зъб Източен ръб 6 40 м ЗдравкоНезав. в

 

Тур „Славянски” на Злия зъб, 5+ (5б+)

Отвесната двеста-двеста и петдесет метрова Югоизточна стена е класически символ на българския алпинизъм. Тук съм катерил „Славянски”, „Варника” и „Славия”. И трите са много трудни и при това се катереха още тогава (осемдесетте) почти без стълбички.

24. 06. 1984. с Лазар, участник. Турът започва по бяла плоча отляво, по дясната буза на каменното лице. Катери се отвесно и се стига площадка. От нея се прехвърляме надясно към Веждите. Преминаваме по трудна плоча „на триене”. Излизаме на площадка с тенекиена кутия, оставена от първите покорители. Стар обичай в нашите планини е да се засвидетелства изкачването чрез личните подписи на катерачите в тетрадката, поставена в контейнерчето. Точно там е разклонението. Тур „Армеец” идва отдясно и продължава надясно. Тур „Славянски” идва право отдолу и продължава вляво. Трудно ми бе да предпочета този вариант, но той е правилният за „Славянски”. Следват трудни камини и надвес, по тях тече юнска вода. Доста се поизпотих на един надвес, докато се набера на заклещен в широка цепнатина камък. По едно време над ръцете ми излетя уплашена птица. Беше огромна. Яйцата в гнездото бяха три–осеяни с черни точки.

Над корниза отново камина, но по-лесна. Все пак неприятна, защото беше пълна с течаща вода. Заклещвах се между мокрите сиви плочи без голямо удоволствие. Последните метри излязох напред и се озовах на зеленото стръмно пространство под върховия гребен.

Другите две изкачвания по тази стена (Турове „Варника” и „Славия” се осъществиха изцяло под мое водачество и с тези катерения се гордея. Ако бях запазил и подобрил тогавашното си ниво, нямаше опасност от провали по-нататък. Защото е много мъчително да се почувстваш по познат маршрут стегнат или слаб, тромав или неточен.

Не съм се изкачил по централния маршрут на тази стена: „Веждите”. Той преминава по „носа” и се източва изпод таванче между двете вежди. После продължава по „челото” на сърдития великан.

Не вярвам да успея вече да го изкача. Достатъчно ще ми бъде да го гледам. Искам да попадна там в лунна нощ и да видя отново израза му…

 

198406 24 Злият зъб Югоизт стена, ”Славянски” 5+, А2 150 м Лазар у

 

Злият Зъб, Югоизточна стена, Тур „Варника” – 5+, А0.

26. 07. 1986. V+, A 2. С Пламен, водач. На „Варника” по Източната стена на Злия зъб отидохме на другия ден след след Двуглав. Тук Пламен има задръжки от случая с Живко и аз поемам водачеството. „Варника” е хубав тур в дясната част на фамозната известна стена, приличаща на огромен зъб и на човешко лице от типа на лицата на статуи на Великденските острови. Радвам се на разчетените и смели движения на тялото си. Оттласквам се сигурно от малки стъпки, балансирам умело и се набирам точно. Турът е преодолян за малко повече от час. Турът минава по жълто-червени и светли плочи. На мястото, дало името му, има чисто бяла някога ронлива, но сега компактна варовикова повърхност.

Прибираме се доволни.

 

198607 26 Злият зъб Югоизт стена, ”Варника” 5+, А2 150 м Пламен в

 

Злият Зъб, Югоизточна стена, Тур „Славия” – 5+, А4

16. 09. 1986. V+, A4. С Пламен, водач. Точно три години след смъртта на Живко бяхме с Пламен в заслона БАК с цел катерене на „Българско-френска дружба”. Намерихме компания. Тук беше братът на Живко със свои приятели. Те бяха дошли да подновят надписа на паметната плоча. Седнахме при тях. После излязохме и някои момчета ни придружиха. Отидохме под Източната стена. Режеше хладен вятър. Тръгнахме по „Славия”–V+, А4. Турът минава в дясната част на стената, наляво от „Варника”. отвесно по бели плочи. Началото тръгна тежко. Мъчех се и пъхтях, а Пламен отдолу недоволстваше. После, когато го теглех по първите двадесет метра, той неочаквано и за мен закъса и ме питаше как ли съм минал. А аз мръзнех, шибан от режещия вятър. Ръцете ми мръзнеха и от въжето. А следваше умопомрачителен издаден навън участък със стърчащ над мен клин. Пламен дойде и не пожела да продължи. Напънах се докопах този клин, стъпил в неудобна цепка. В него не можеше да влезе карабинер–бе твърде много забит. Окачих карабинера „на магия” на върха на и внимателно се набрах. Стигнал лице в лице с него, а-ха да се извади, внимателно се пресегнах с дясната си ръка и достигнах следващ клин. Там вече осигуровката бе истинска. Надвесът премина скоро в отвес. Катерех с вкочанени ръце по малки стъпки и хватки. По-нагоре преминах през магически малък винкел, откъдето очаквах да полетя. После дойде един жълт надвес и там окачих примка. Изкачването се оказа като цяло приятно. Беше ясно обаче, че нито времето, нито ние сме за „Френско-българската дружба”. Пламен хич не се чувстваше добре, дали заради стената, от която имаше шубе, или заради големите очаквания към себе си–не знам. На мен също ми бе трудно в този ден. С удоволствие се прибрахме в заслона на топло при ракията.

Близо до заслона, нагоре по улея между „Злия зъб” и „Орловец”, пъплеше пиян мъж с изваден нож и се заканваше на дива коза, която го гледаше с недоумение от примката. После тя спокойно се обърна и изчезна.

 

198606 24 Злият зъб Югоизт стена, ”Славия” 5+, А4 150 м Пламен в

 

Завръщане на Злия зъб

12. 07. 2000. На Злия зъб се върнах късно, вече в по-слаба форма, с неподвижен глезен и с една студентка – Боряна. Изводих я по „Източния ръб” и изкачването ме затрудни, макар и немного. Чудех се как съм забравил трудните пасажи.

След слизането по традиция се изкатерихме по малката южна стеничка. Пуснах Боряна да води, но тя закъса и я смених.

12. 07. 2000. Злият зъб. Източен ръб. Водач, с Боряна.

12. 07. 2000. Злият зъб. Южна стеничка. Водач, с Боряна.

 

One comment on “Злият зъб

  1. мазилки цени on said:

    Определено името му е доста внушително и впечатляващо. Може би различна наистина на такъв зъб на един вълк да речем и затова са го наименували така.Смятам, че всяко едно място си има своята история и своите тайни и по старите хора, могат да разкажат различни предания и интересни легенди за това как се е родило това име.Вие определено обичате предизвикателствата щом сте се запътили на там.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.