ТЕОРИИ ОТВЪД ДЕЛЕНИЕТО „ПРИРОДА-КУЛТУРА“

3 август, 2019 | Публикувано в: Археология | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


ТЕОРИИ ОТВЪД ДЕЛЕНИЕТО „ПРИРОДА-КУЛТУРА“

Резюме. Формалната структура на група теоретични схеми, интересни и ефективни в описването и обясняването на феномени в природата и културата съвпада. Тази формална структура е разработвана в рамките на неравновесната динамика. Тя ги прави съвместими, формално съизмерими и в някои отношения еквивалентни. Това е структурна елиминация на опозицията природа–култура. Такива схематични теории по степен на абстракция са: историческа динамика, динамика на културните системи, популационна динамика и неравновесна динамика.

Ключови думи: неравновесна динамика, популационна динамика, историческа динамика, формална структура

Abstract. The formal structure of a set of theoretical schemes, interesting and effective in describing and explanation of a set of phenomena in nature and culture is the same. This formal structure is being elaborate in non-equilibrium dynamics. That set of models makes them comparable, formally similar, and in some respects equivalent.   This is a structural elimination of opposition nature-culture.   Such a schematical theories are: historical dynamics, dynamics of cultural systems, population dynamics, and non-equilibrian dynamics.

Keywords: non-equilibrium dynamics, population dynamics, historical dynamics, formal structure

Увод

Формалната структура на група теории, интересни и ефективни в описването и обясняването на феномени в природата и културата съвпада това ги прави съвместими и дори в силна степен еквивалентни, и така елиминиращи опозицията природа–култура. Това са: неравновесна динамика, популационната динамика, динамиката на културните системи и историческата динамика. Последните две са проблематични: все още не са разработени достатъчно определено и количествено. Тук се прави опит за тяхното разработване.

Структурата на теориите е свободна от вътрешни дефиниции на елементите, следователно не реферира „същности“, и не прави разлика между „сфери на реалността“, а подрежда данни чрез релации.

Човешките общества и културите, създавани от тях, в своите структури са отвъд дихотомии като „материално-духовно“ и „природа-култура“. Група теории, релевантни и интересни за структури и динамики на големи множества единици далеч от равновесието са отвъд делението „материално-духовно“ и „природа-култура“. Те могат да се формулират като групи динамични отношения в системи с голямо количество елементи. Такава теория в биологията е популационната динамика. Тя се прилага успешно в анализа на човешки популации. Формалните структури на тези теории позволяват  формално преобразуване и сравняване. Така могат да се постигат научни описания и обяснения, които избягват или по-скоро заобикалят дихотомията „биологична“ – „културна“ антропология.

Формата на теориите е определима като система от отношения, функионираща като матрица относно количествени емпирични данни. Матричен модел на научното обяснение съм развивал в серия публикации по философия на науката (Герджиков 1983, Gherdjikov 1987, Герджиков 2018). Съвсем накратко обяснението в този модел е проекция на концептуална структура върху данни.  Данните са представими в протоколи като таблици с числови стойности. Формулирането на зависимости между тези стойности (например данни за популационни динамики) организира множества данни и обяснява динамики (в случая: на популации). Тези релации, които във физичните теории са закони, а в популационната генетика са модели на динамики на популации, представляват матрици за организиране на данни и по този начин създават научни обяснения. Матричното разбиране на теориите преодолява и делението science–humanities и отваря пътя към единна картина на човешките форми на социален живот в тяхната реална пространство-времева наличност.

Археологията като група изследвания, разположени в сферите на природата и на културата по самата си структура неизбежно преминава границата между тези условно разделени „нива на реалността“. Това е проблем с философски измерения, защото касае голямата дихотомия природа–култура. Човешките общества и култури, взети като реалност „над“ природата, като сфера на „духа“ и свободата, не могат да се изследват с теории, създадени за природни форми и динамики. Но хората като индивиди и популации съвсем успешно се описват и обясняват от биологичните науки. Така или иначе във формално изследване разликата между природа и култура, необходимост и свобода не стои. В теории и модели за динамики на множество индивиди не се анализира природата на индивидите. Социологическите и икономическите изследвания са огромна сфера, в която се описват и обясняват социални и пазарни динамики без проблематизиране на „духовни“ измерения.

Делението „природа – култура“ и идеологиите

Делението „природа–култура“ е развито на Запад в генетична връзка с християнството и е проявено във философията, в науките и в образоването. Оказва се обаче, че то е напълно непознато или съвсем бледо в рамките на други цивилизации като далекоизточната, древната египетска цивилизация, американската доколумбова цивилизация и много други малки и големи култури. Това деление е повече идеология, отколкото рационална наука и възпрепятства познанието на човека.

Теза. Тук се показва как за динамични теории, обясняващи успешно, макар и в едър мащаб, огромни масиви от данни за културите, това деление е ирелевантно. Антропологическите изследвания неизбежно ползват и обработват данни както за човешкото тяло и популации, така и за човешките артефакти и култури. В микроплан, в интерпретации и анализи на човешки ценности и артефакти човешката реалност е уникална. Този микроплан на разбирането е отвъд рационалната наука и попада в ценностните измерения на хуманитаристиката. Не е нужно да се създава идеологически конфликт между него и макроплана, защото двата плана се развиват успешно в различни координати. Това деление е ирелевантно за динамични структури от много единици, каквито са човешките популации.

Конкретен материал и проблемна сфера, които провокират излизането отвъд групата дихотомии в дименсията „природа–дух“ или „хуманитарни изследвания–природни науки“ предоставя археологията, раздвоена между историята и естествените науки. Едни и същи по структура и динамика състояния и процеси са налице в историята, културната антропология, еволюционната антропология, популационната динамика и статистическата динамика: енергия–ентропия, стабилност–нестабилност, дисипация, атрактори, дрейф, еволюция, развитие, упадък…  Структурата клони към множество корелирани единици и динамики в две макро фази: стабилност–нестабилност, и съответни динамични модели: еволюции и катастрофи (конфликти). Подобни динамични модели интензивно се използват в анализите на пазари на фондови борси.

В историята подобни модели почти не се ползват (изключение е школата Анали, но в нея липсват формални анализи). В друга моя статия (Динамични модели в историята, 2016, поместена тук) съм показал, че локални циклично повтарящи се конфликти и стабилности са обясними чрез енергетични динамики на масови поведения в постоянни ресурсни условия (определена географска среда с ограничена обработваема земя, човешки популации и политически образувания).

Тук не са релевантни всякакви въпроси относно „природата“, „същността“, „субстанцията“ от типа: „като какво е животно, човек, природа, култура, дух“.

За съвременната ситуация в археологията

Археологията е уникална наука, която започва в рамките на хуманитаристиката, но се развива с все повече методи и техники от сферата на природните науки. В континентална Европа тя се ситуира като историческа хуманитарна област на изследване, а зад океана е антропология.

Археологията се развива изключително като технология на събиране и подреждане на данни. Данните се подреждат в класически концептуални схеми и зависимости: археологически епохи, археологически култури, локални периодизации с многостепенни нива на времево деление. В различни степени за различни свои сектори тя работи успешно с еволюционни, антропологични, дифузионни концепции, развити още в XIX в., след които понятието „археологическа култура“ (семейство артефакти с характерен стил). Налице са цял ред нови теоретични конструкции, развивани в самата археологическа мисъл и във фоновите теории в културната антропология и концептуална история: мултилинеарна еволюция, културна относителност, глобални човешки универсалии, уникални култове и идеологии.

Популярна сред археолозите от един век насам е теорията за дифузията – проникването на едни форми на цивилизация в други култури чрез преселения и влияния. Преселенията са свързани с конфликти, а влиянията – с мирно развитие.

Археологическият запис

Археологическият запис (информацията, извличана от разкопки) е група следи от изчезнали култури, запазени в степента на своята стабилност: минерали, градежи, керамика с рядко запазваните по тях знаци, метали, кости, овъглени зърна, полени и рядко текстил.

Какви типове информация можем да експлицираме от археологическия запис в сравнение с историческите извори? Каква е неговата структура и доколко съответства на структурата на изчезналата култура? По принцип археологическият запис не презентира културата, от която е седиментиран, а степента на ентропията на материалите, от които се е изграждала и с които е живяла тази мъртва култура. Липсващата информация се регенерира по аналогия с живите култури, по силата на антропологични константи. Допълваща е информацията от епиграфски и писмени извори, но само за периода от възникването на писменостите (началото на III хил. пр. Хр.). В праисторията като огромен дял от археологията исторически извори просто отсъстват.

Археолозите не могат да датират и идентифицират артефакти и човешки останки без геофизични, химични, биологични технологии, използващи електромагнетизъм, радиоактивно разпадане, ДНК анализ и други техники, развити в рамките на естествените науки. С анализ на ДНК маркери се разпознава историята (динамиката) на човешки популации. Историческите разкази са ограничени, фрагментирани и почти изчерпани за далечното минало, а където ги има, те са разногласни и противоречиви.

Човешките общества се структурират по естествени и спонтанни за хората начини. Ние ги намираме по цялата планета и в цялата история на човечеството: семейство, група, род, племе, племенно обединение с еднолична власт, държава. Във всички свои етапи човечеството се групира йерархично. Аналогични структури и динамики са налице и в други видове.

В динамиката на човешките популации са налице две големи промени: преходът от лов и събирачество към земеделие и животновъдство, и преходът от това фермерско състояние към градски структури и форми на живот. От интензивното и едро земеделие идва свръх производството на храни, оттук богатствата, неравенството, елитите.

Тук популационната динамика, с която са свързани екологията и географията, е задължителен научен слой, който е в основата на икономическите и историческите реконструкции. На тази основа концептуални историци като Фернан Бродел постигат дълбоки качествени обяснения и глобални картини. Такива са и реконструкциите на историка-географ Джаред Даймънд.

За мен въпросът е концептуален, а не „метафизически“: нямаме достъп до „същности“, а до форми и динамики. Концептуализирането на историята като това в школата Анали, създадена от Бродел, включва идеи и модели, развивани в антропологията, в биологията и дори във физиката. При това положение следва да се „разтвори“ дихотомията история-антропология. Важни са отношенията и тяхното преобразуване в целостта на културната система. Само отношенията определят – безотносителното е неопределено.

Когато нивото на анализ надхвърля единиците и се провежда на ниво множества, структурирани по определени начини, тези релационни структури са сходими и се намират в неживи, в живи и в социални системи. Например динамиката на пазарите и динамиката на общественото мнение следват същите зависимости, могат да се описват и действително се описват със същите (нелинейни) уравнения, като неравновесната термодинамика.

Дифузионното обяснение и класическите теории в археологията

Археологическият запис в разкриваните обекти: селища, некрополи, светилища, подвежда описанието и обяснението по линия на запазените физически стабилни артефакти – сравняване с други аналогични артефакти от близо и далеч, и неизбежното обясняване с влияния и преселвания, а не поставяне на артефактите в един културен комплекс. Това размива границите между културите и насочва към външни относителни датирания, зависими от аксиоми за доминиране. С това се измества цялата координатна система и оттук всички определения. Така тракийската археология е напълно зависима и деформирана от мощната идеологема за „Антична Гърция като люлка на западната цивилизация“.

Еволюционната културна антропология има заслуги в преодоляване на традиционни граници на археологията. Но тя предлага абстрактни и при това не добре дефинирани понятия и концепции. Всеки опит да се изградят дефинитивни модели на социални форми: „ловно-събираческа група“, „клан“, „племе“, „вождество“, „организирано общество“, „държава“ и особено на глобални структури като „култура“ и „цивилизация“ може винаги да срещне опровержение в едно или друго емпирично изследване. Не са прецизни и класическите макро теории за археологическите епохи и „революции“. Например рационално организирани и централно управлявани селища се намират от епохата на неолита (Чатал Хююк, Ябълково). Металообработка се намира в обекти преди „каменно-медната“ и „бронзовата“ епохи. Развити цивилизации с големи столици като Мексико са в каменната епоха, ако се прилага традиционната схема.

Тази теоретична неопределеност (нестабилност) не позволява адекватни дедуктивни обяснения „отгоре“ (от теории и модели), а изисква постоянно преопределяне на всеки разкрит обект като уникална разновидност или нов случай. Това обяснява защо археологът на терен избягва теоретични модели и дедуктивни обяснения.

Изход от този тип еволюционно-историцистки обяснения е автономното обяснение на културната система на собствена основа и динамичният анализ, вчастност екологичната система, демографската структура и динамика, култовете и некрополите с проецираните в тях погребални практики.

Популационен анализ в археологическото обяснение

Археологическото обяснение на микро ниво може да се прави като функционално и поведенческо в голям контекст на една „жива култура“, каквато обаче може да се разкрие от данните само чрез многопланова реконструкция с апарата на структурно-динамичния анализ. Това е виртуално възпроизвеждане (реконструиране) на едно общество с неговата култура. Неговата схема е: структура-функция-поведение-общество-менталност.

Функционалният анализ (описание и обяснение) корелира структури и функции на човешките индивиди и популации – постоянни (човешка форма) и променливи (исторически процес). То интуитивно следва нашите опитни познания за формите на артефактите като проекции на човешките тела и популации.

Следва популационният анализ, който корелира данни от селища, укрепления, пътища, култови места, некрополи и екологични ресурси: ловни полета, зърнени култури, доместикация, рудни находища, скални породи. Това са данни за разпределение на население, социални слоеве, култове, погребални практики, ресурси за изхранване на определени площи.

Всички тези данни по принцип могат да получат числови стойности и да се подредят в процеса на анализа като структурирани множества в динамики при стабилност и нестабилност.

Пример: Климатичните кризи и катастрофи водят до ресурсни дефицити и борби за ресурси между популации. Появяват се  миграции, възникват конфликти и се променят места за заселване. Смяната на етническия състав може да се разпознае по смяната на стилове в артефактите, промяна в култовите обекти и погребалните обичаи, а най-прецизно – чрез ДНК маркери. Такива динамични корелации се използват интензивно в икономически и демографски анализи. Такива анализи правят и някои археолози като Дж. Бинтлиф върху гръцкия полис с материал от Беотия от субмикенската епоха (XI-X в. пр. Хр.) (Bintliff 1999).

Какви са скритите предпоставки на очевидните изводи за един обект (структура, функция, поведения)? Всяко общество с неговата култура е форма на колективен живот на обединени човешки индивиди в конкретна среда – дълготрайни или „статични“ субструктури. Артефактите са интуитивно разбираеми в тяхната човешка форма и функция. Но много артефакти не допускат идентификация с очевидни и понякога с всички познати функции. Такива са някои от култовите обекти и особено ритуалните структури (образи и статуетки, погребални дарове, рисунки, музика, ритуални сервизи). Това са обикновено артефакти, отнасяни към „духовна култура“. Те изискват интерпретации. За непознати и неразбираеми от съвременна перспектива артефакти такива интерпретации са винаги под въпрос. Например статуетките на жени и мъже с хипертрофични органи за възпроизводство могат да се обясняват както като култови обекти, така и като обикновени играчки за деца. Като цяло подобни артефакти са обясними като символи, насочени към репродукция и стабилност на праисторически общности.

Демографските популационни измервания, изчисления, възстановки, анализи и обяснения са изследователско поле с голям потенциал, най-вече за картината на древните безписмени общества, за които не разполагаме с исторически разкази.

Ритми в историята и археологията

Фернан Бродел и неговата L’École des Annales демонстрират мощта на историческото мислене, когато то се отдалечава от разказите и описва общества и цивилизации в техните пространства и времеви ритми като отговори на предизвикателства на характерни екосистеми: равнини и планини, големи реки, морета.

Бродел идентифицира културите преди всичко като специфични пространства (екологични среди): равнинни, планински, морски цивилизации със специфични ресурси и предизвикателства. Предизвикателствата срещат отговор и така се раждат цивилизации. Комфортът и стабилността запазват за векове номадски и фермерски общности, без да възникват градски структури.

Цивилизациите във времето се променят с различни скорости, насложени на едно и също място: от бързата история на събитията през бавната история на устойчивия прогрес и бърз упадък до почти невидимата история на епохите. Тук Бродел изобретява понятието la longe dureè – „дългото траене“ или бавната несъзнавана история. То е най-близо до археологическия процес на отлагане на следи. На другия полюс е микроисторията на уникалните събития.

Йерархията от цикли на Бродел улавя исторически ритми на фона на екологично детерминирани цикли и фази, а това е много близо до формалния динамичен анализ. Бродел и школата му разгръщат картината на цивилизациите в глобален план, адекватно на съвременната глобална ситуация. В силна степен те преодоляват евроцентризма или етноцентризма на Запада и неговото „велико гръцко начало“. Живеем в глобална ситуация и в нея можем ясно да видим, че самите древни източници на Западната цивилизация са с много широк регионален характер: Египет, Месопотамия, Анатолия, Крит, Микена, мегаполиси като Атина, Тракия, Македония, Дунав и Карпати…

Досега новите теоретизации не са дали забележим резултат в българската археология, която се развива като натрупване на данни и схематични дифузионни обяснения плюс исторически извори. Навярно предстоят големи популационно-генетични и демографски изследвания, които да дадат много повече яснота за древността на нашата територия.[1]

Цитирана литература

Binford, L. (1962). Archaeology as Anthropology. American Antiquity, Vol. 28, No. 2 (Oct.), 217-225.

Bintliff, J. (1999). The Origins and Nature of the Greek City-State and its Significance for World Settlement History, Ruby P (ed.), Les princes de la protohistoire et l´émergence de l’état. Actes de la table ronde internationale organisée par le Centre Jean Berard et l’École française de Rome, Napels, 27-29 octobre, pp. 43-56.

Braudell, F 1987, Grammaire de Civilisations, Les editions Arthaud, Paris. (Бродел, Ф 2014, Граматика на цивилизациите, Изток-Запад, София.)

Braudell, F 1994, A History of Civilizations, The Peguin Press, New York.

Brodthwel, D 1988, ‘Foodstuffs, Cooking, and Drugs‘, Civilization of the Ancient Mediterranean. Greece and Rome, vol. I, New York, 1988, 248-260.

Gherdjikov, S. (1985?). A Matrix Model of Scientific Explanation 1987,

Герджиков, С. (1983?). Матричен модел на научното обяснение

Герджиков, С. (2018). Матричен модел на научното обяснение

Динамични модели в историята, 2016

 

[1] Статията е по доклад, изнесен на конференцията по случай 125 години университетска философия (25-28.10. 2017).

Коментирайте