Средновековният град Червен

13 септември, 2012 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

Средновековният град Червен

12.04.2010

Носим се по хълмовете на Добруджа, упойващо зелени и оранжево-кафяви, осеяни с цъфтящи в бяло горички. Посоката е Червен – на около 35 километра южно от Русе. Многовековното име още се носи от селото Червен – името на български укрепен град от XII–XIV век.

Червен изниква отляво посред равнината. Крепостта е кацнала на скален остров, рязко издигнат от дъното на бял мраморно дефиле. Именно на тази естествено защитена тераса е бил построен средновековният град.

* * *

Това място е идеално за укрепено селище и е било зеселвано от древни времена. Най-старите човешки следи са от старокаменната епоха. Римляни са основали крепост на заселеното от траки място през I век. Ромеите имали своя крепост тук от VI век. През XIII век българите издигнали тук непристъпния и богат град. През 1235 г. Червен става седалище на българска Червенска митрополия. Нападнат е от през 1242 г. Завзет от армията на Михаил Глава Тарханиот по време на цар Ивайло (12781280).

* * *

Пътят се вие в спирала и ни вкарва в центъра на селото, заобиколени от канари и зеленина. След това ни води край отвесния вал, увенчан с крепостна стена. Оставяме колата на паркинга и поемаме по изсечените стъпала. Скалата е отвесна, но не гладка, а с причудлив релеф – дупки със странни форми, фигури и цели изрези в скалата, правени вероятно за изобразяване на фигури и изписване на надписи. По навик обхождам с очи релефа, за да прокарам линия за изкатерване. Не се виждат следи от катерене, навярно е забранено.

Скоро се изправяме пред първата стена, запазена или възстановена доста пълно.

След това се озоваваме в самия град, изрисуван както е изглеждал навремето, с крепост, замък, църкви и богати домове. Руините са достатъчно запазени и някъде навярно възстановени, за да се възприеме едно изумително архитектурна постижение – чисто българско по стил и облик.

* * *

Руините, а и красивите рисунки показват, че през втората половина на XIV век Червен има добре откроена градоустройствена структура, включваща укрепен “вътрешен град” върху обширен скален рид над река Черни Лом и “външен град” в подножието на скалите и по околните хълмове. Градът има сложна, етапно изградена фортификационна система и е застроен плътно. Израства като голям занаятчийски център с развит добив и обработка на желязо, златарство, строителство, художествени и битови занаяти. Възел е на пътища от река Дунав към вътрешността на страната, което го превръща в значимо търговско средище.

През 1388 г. османските турци го завземат и разрушават. В пределите на Османската империя Червен запазва административните си функции, но постепенно запада.

* * *

Най-забележителна е руината на болярския замък, и неволно го сравнявам с карпатските и алпийските замъци. Съвсем различен е, с квадратни назъбени кули, със структура, хармонираща с православното храмово строителство, дом-крепост с правоъгълни форми – корпус, бойници, кула. Замък на местния болярин.

* * *

Личи огромната работа по възстановяването на това, което времето е запазило от града. Първите разкопки са от 1910/1911 г. (проф. Васил Златарски), а редовни разкопки се водят от 1961 г. Разкрити са:

− голям феодален замък;

− крепостни стени;

− два подземни добре съхранени водоснабдителни прохода;

− църкви;

− обществено-административни сгради;

− жилища;

− работилници;

− улици.

Намерени са няколко големи монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети от бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др.

Църквите са били много за това място, номерирани са до 7. Тук е най-добре запазената средновековна крепостна кула в България. Именно тя е послужила за модел при възстановяването на Балдуиновата кула на Царевец.

* * *

А панорамата е изумителна. От запад се извисяват отвесни бели скали и пустинно плато. От юг – отново отвесни скали, покрити с гора, а вляво са накацали червените покриви на съвременното китно село Червен.

Насред удивлението си осъзнавам, че няма никога да остана тук, в тази природна и човешка хармония, защото аз, като всички нас, съм окончателно впримчен в капана на градския живот и всички роли, които играем в него. Натъжавам се, защото осъзнавам несвободата и неумолимата власт на времената над нашите лични съдби.

Слизаме бавно и напускаме това място – едно от многото райски кътчета в родната ни България, за да се върнем непременно отново някой ден.

Някой ден отново – да сме живи и здрави.

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.