Премиера на Дяволските игли

7 август, 2012 | Публикувано в: Алпинизъм | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

Сергей Герджиков

Премиера на Дяволските Игли

(тур „Черни връх”, нерегистриран)

Пълният текст в нов вариант в книгата:

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

“ХЕРМЕС” 201

6. 09. 1986. След лятната алпиниада и голямото катерене по Мальовица, Купените и Камилата се върнах с Пламен отново на Дяволските игли. Целта ни бе да опитаме да изкачим за пръв път една дълга отвесна цепка по неизкачваната дотогава стена на Дяволските игли. Това е тялото на Иглите, при Червената  дяволска игла, но стената е изцяло южна и няма нищо общо с юго-източните стени на Дяволските игли, известни и прорязани от много маршрути. Видяхме тази стена с цепка на иглите след излизане от тур „Ехо” на Черната дяволска игла, изключителен тур на Кирил Досков, който катерехме в две свръзки на 1.08.

Към края на август за четири дни с Борето бях направил силни изкачвания на Мальовица и на Купените, а после с Миро и на Камилата. Бях във върхова форма. Но отново не бях в желаното състояние на лекота и независимост от тежестта на задника ми в особено трудни моменти–на надвесени участници бях зле.

На 5 септември дойдохме в заслона с Пламен, оборудвани с клинове, много карабинери, двойно въже, много клеми и дори комплект „френдове”. За незапознатите: френдовете са дискови джаджи и се закрепят със самозатягане при натоварване в широки цепки. На другия ден събрахме цялата железария в две раници и се спуснахме по Дяволския улей към нашата стена. Тя се оказа много удобна за атакуване. Достъпът до нея бе бърз и лек. Проучхиме как ще „излезем”. Оказа се, че има два диагонални тревни пояса от стената, които извеждат наляво в Дяволския улей. Но те ни най-малко не нарушаваха релефа на нашия маршрут.

А той беше почти ясен от самото начало. Нямаше друга логика, освен да се следва дългата цепка. А тя започваше от десетина метра над земята след плоча и малко таванче. Това таванче атакувах отляво с помощта на стълбичка, като старателно „осигурих” следващите преминавия с два постоянни клина. Над таванчето бе малка площадка. После започваше цепката. Отначало тя бе лесна. Използвах и микрорелефа на стената. Катеренето се оказа неочкавано приятно и, потготвени за големи мъки просто се радвахме на неочаквания подарък. Пасажите бяха IV-V категория, но таванчето преминато свободно, даваше поне VI.

Стигнах края на въжето на неудобно място. Микроскопичната площадка не предлагаше добра осигуровка. Нямаше хубави цепки. Съборих няколко свободни камъка, за да я поразчистя. Забих три клина на едно място. След няколко метра следваше определеният още отдолу като ключов пасаж. Това бе кръгъл дюлфер, който трябваше да се изкатери свободно. Той увенчаваше цепката. Беше с радиус повече от метър и се извививаше покрай стената на десетина сантиметра. Този широк процеп изключваше възможност за осигуровка. Но Пламен успя да сложи под него широк френд и на мускул се измъкна над дюлфера. Въздъхнах спокойно и го поздравих. След десетина минути той ме повика. Колебаеше се за по-нататъшния път. Нямаше вече никаква цепка. Следваше трудна плоча. Какъвто си бях навит и в добра форма, взех с лекота следващите пасажи и намерих къде да забия и някой и друг клин. Стигнах удобна и наклонена площадка. Подминах я и продължих. Следваха вече по-лесни пасажи и стената полягаше. Но ние направихме четири непълни въжета по този приятен гранит. Турът бе прокаран. Кръстихме го „Тренинг”, но Пламен не бе съгласен. Той предложи „Черни връх”.

После с Пламен се „засилихме” да катерим „Френско-българска дружба” на Рене Демезон и Георги Атанасов–тур, неизкачван дотогава през зимата. Пламен искаше да го изкатерим сега, за да го опитаме и зимата, така че на 16 септември отново бяхме в заслона.

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.