Научният текст като артефакт

6 септември, 2012 | Публикувано в: Статии | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)


Сергей Герджиков

Научният текст като артефакт

1. ФЕНОМЕНЪТ ДУМА

Думата е еле­мен­тар­на еди­ни­ца слово. Тя се със­тои от нез­на­че­щи ни­що смислено звукове, ко­ито се из­ра­зя­ват на хар­тия ка­то букви. И звуковете, и бук­ви­те (или йерог­ли­фи­те) са въз­п­ри­ема­еми неща. Разбира се, ако ние бях­ме без­с­ло­вес­ни съ­щес­т­ва и не мо­жех­ме да пи­шем букви, то на­ша­та сло­вес­на под­ред­ба ня­ма­ше да съществува. Но по-важ­но­то е, че то­га­ва  и “ло­го­сът” ще­ше да ни е непознат.

Думите са ком­би­на­ции от ог­ра­ни­че­но чис­ло еле­мен­тар­ни зна­ци –  букви, ко­ито се свър­з­ват по пос­то­ян­ни правила. Наука за ду­ми­те ка­то час­ти на реч­та е граматиката или по-точно морфологията.  Думите се под­реж­дат спо­ред раз­лич­ни прин­ци­пи –  нап­ри­мер спо­ред ре­да на бук­ви­те в аз­бу­ка­та в множества –  речници. По по­до­бен на­чин чис­ла­та се под­реж­дат в ес­тес­т­вен ред. Но тук се вижда, че под­ред­ба­та на чис­ла­та и под­ред­ба­та на ду­ми­те са с раз­лич­на сила. Числата се под­реж­дат ед­ноз­нач­но и смис­ле­но ка­то рас­тат от ну­ла към без­к­райност и ми­нус безкрайност. Думите не об­ра­зу­ват та­къв ред, кой­то да из­ра­зя­ва про­мя­на в пос­то­янен ритъм. Затова на­ука­та с ду­ми не е “стро­га” наука.

Аристотел пос­та­вя ду­ми­те в сър­це­ви­на­та на онтологията. Те са “пър­ви същ­нос­ти”[1]. Предметът ка­то еди­нич­ност е не­що фундаментално. Той не под­ле­жи на срав­ня­ва­не с количества. Към пред­ме­та се от­на­сят всич­ки ос­нов­ни категории, в ко­ито мис­лим съществуващото. Категориите, универсалиите, са думи, а не числа.

Думите са уни­вер­са­лии и уникалии, ка­те­го­рии и имена. Категориите и всич­ки об­щи по­ня­тия из­ра­зя­ват ед­на пред­ва­ри­тел­на и скри­та подредба, ко­ято свеж­да мно­го­об­раз­но­то до ед­но­об­раз­но и та­ка “фал­ши­фи­ци­ра” не­ед­но­род­ния свят, из­п­лу­ващ и по­та­пящ се в неопределеност. За то­ва спо­соб­с­т­ва имен­но та­зи неопределеност, то­ва пла­ва­не на не­ща­та и процесите, ко­ето поз­во­ля­ва те да бъ­дат взе­ма­ни как­то ка­то различни, та­ка и ка­то еднакви. Когато “не­що­то” или “про­це­са” се иден­ти­фи­ци­рат ка­то не­що или процес, те се из­важ­дат от по­то­ка и при­до­би­ват ста­тус на артефакти. Тези не­жи­ви не-смъртни ар­те­фак­ти из­г­леж­дат по-трай­ни и то­ва да­ва ос­но­ва­ние на фи­ло­со­фи-ре­алис­ти ка­то Платон да ги из­на­сят из­вън сът­во­ре­но­то от чо­ве­ка ка­то са­мос­то­ятел­ни същ­нос­ти с аб­со­лют­но битие. “Конят” изоб­що не е ни­то този, ни­то он­зи жив кон, а е иде­ята за кон.

Имената, обратно, са ин­ди­ви­ду­ал­ни и уникални. Затова ейдосите не са имена. Те со­чат един­с­т­ве­нос­т­та на не­ща­та и лич­нос­ти­те и с то­ва под­чер­та­ват един­с­т­ве­нос­т­та на битието. Всичко под­ле­жи на именуване, до­кол­ко­то не мо­га да стъ­пя два пъ­ти в ед­на и съ­ща вода. Но щом во­да­та се ме­ни и в мо­мен­та на мо­ето стъп­ва­не (Кратил), то­га­ва име­ну­ва­не­то ста­ва безпредметно. И именуването, как­то и универсализирането, изис­к­ват “спи­ра­не” на по­то­ка на света.

Йероглифите са дру­ги единици, ко­ито са не­де­ли­ми на “бук­ви”. Но те са­ми­те са еди­ни­ци зна­че­ние в йе­рог­лиф­на­та писменост.

В мор­фо­ло­ги­ята се иден­ти­фи­ци­рат еди­ни­ци­те не­де­ли­мо зна­че­ние –  ти­по­ве­те думи, ко­ито из­пол­з­ва­ме в реч­та –  глагол, съществително, прилагателно, предлог, съюз, наречие, причастие. В син­так­си­са се иден­ти­фи­ци­рат фун­к­-

15

ци­онал­ни­те зависимости, в ко­ито вли­зат те­зи гра­ма­ти­чес­ки единици, за да об­ра­зу­ват смис­ле­ни изречения. То­ва са: подлог, сказуемо, до­пъл­не­ние –  пря­ко и непряко, определение…

Глаголът слу­жи ка­то ска­зу­емо в изречението. Като еди­ни­ца зна­че­ние –  ду­ма –  гла­го­лът из­ра­зя­ва действие. Като фун­к­ци­они­ра­ща еди­ни­ца зна­че­ние в из­ре­че­ни­ето гла­го­лът е ска­зу­емо –  но­си­тел на сми­съ­ла дейс­т­вие на де­еца (под­ло­гът). Една и съ­ща еди­ни­ца зна­че­ние –  ду­ма –  по­лу­ча­ва раз­лич­ни оп­ре­де­ле­ния ка­то са­мос­то­ятел­на и ка­то свър­за­на в ор­га­нич­ния гра­ма­ти­чен кон­ти­ну­ум, об­ра­зу­ван от ця­лос­т­но­то зна­че­ние не изказването. И вся­ко от те­зи оп­ре­де­ле­ния е свър­за­но с полагането, ло­ка­ли­зи­ра­не­то на ду­ма­та в прос­т­ран­с­т­во­то на реч­ни­ка и в прос­т­ран­с­т­во­то на изречението. Това значи, че ду­ми­те кон­с­ти­ту­ират ра­ци­онал­на фун­к­ци­онал­на (семантична) струк­ту­ра, как­вато кон­с­ти­ту­ират и числата.

Вътрешната връз­ка меж­ду език и мислене, меж­ду син­так­сис и логика, тук се пре­от­к­ри­ва чрез хо­мо­ло­ги­ята меж­ду гра­ма­ти­чес­ки­те струк­ту­ри и фун­к­ции и ло­ги­чес­ки­те струк­ту­ри и функции. Та­зи връз­ка е ана­ли­зи­ра­на широко. Тук ще отбележа, че и в логиката, и в граматиката, фун­к­ци­онал­на­та структура, зна­че­щи­ят текст, се об­ра­зу­ва от два ти­па единици: кон­с­тан­ти и променливи. Константите в ло­ги­ка­та са конюнкция, дизюнкция, импликация, тъждество, отрицание. Променливите са прос­ти из­ре­че­ния с еле­мен­тар­на  ло­ги­чес­ка стойност –  ис­тин­ност и неистинност. Константите в реч­та са съ­юзи ка­то и, или, ако –  то, не  Про­мен­ли­ви­те са ду­ми­те –  части на изречението. “Части на изречението” тук са типове значение.

3. ОРГАНИКА НА ТЕКСТА

Текстът е ар­те­фак­ту­ал­на структура, раз­би­ра­ема чрез своя смисъл. Словесният текст е ор­га­ни­зи­ран чрез думи. Физическото битие на текста естествено може да се подложи на количествен анализ. И един редукционист би трябвало да твърди така, както и за ДНК например, че този текст няма нужда от четене и разбиране и че количествените зависимости междуе молекулите на мастилото и на листа могат да го изчерпят. Но това би било явно безсмислено. А това значи, че концептуалните артефакти определят кое какво е, а не “самите неща”.

Думите, из­г­раж­да­щи текста, и буквите, из­г­раж­да­щи ду­ми­те в чо­веш­кия език, не са ко­ли­чес­т­ва и не се съ­от­на­сят по­меж­ду си ка­то пропорции. Текстът не се мери, а се чете. Прилагайки ко­ли­чес­т­во­то към него, сти­га­ме до парадокса, че то не го за­ся­га ка­то текст, т.е. в не­го­во­то значение. Едно и съ­що ко­ли­чес­т­во ин­фор­ма­ция мо­же да се съ­дър­жа в раз­лич­ни по­ре­ди­ци от зна­ци –  сти­га те да са ед­нак­ви по дължина, не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли имат значение. От глед­на точ­ка на ко­ли­чес­т­во­то ин­фор­ма­ция ня­ма раз­ли­ка меж­ду ду­ма­та жи­вот и бук­во­съ­че­та­ни­ето ижотв. Но как зна­че­ни­ето мо­же да се об­х­ва­не от стро­га теория? И как­во мо­же да зна­чи “че­те­не­то” в на­ука­та?

Гра­ма­ти­ка­та със сво­ята мор­фо­ло­гия и синтаксис, а на по-дъл­бо­ко рав­ни­ще семиотиката ре­кон­с­т­ру­ират тек­с­та ка­то текст, т.е. ка­то ця­лос­тен ези­ков феномен. Ще се по­яви и вид тъл­ко­ва­ние и ще се по­лу­чи раз­би­ра­не на текста. То ще из­г­леж­да на­ис­ти­на не­що съв­сем “ес­тес­т­ве­но”. Но кое обяс­не­ние все пак е по-силно: ко­ли­чес­т­вен­то­то или качественото? Защото, от ед­на страна,  в пер­с­пек­ти­ва ко­ли­чес­т­ве­но­то обяс­не­ние ще бъ­де мно­го по-точ­но и ед­ноз­нач­но от ка­чес­т­ве­но­то че­те­не и тълкуване. Но, от дру­га страна, тек­с­тът е текст чрез сво­ето зна­че­ние и сми­съл и имен­но те зад­виж­ват чо­веш­ки ре­ше­ния и действия, а не ма­те­ма­ти­чес­ки­ят ана­лиз на струк­ту­ра­та на тек­с­та и ко­ли­чес­т­во­то ин­фор­ма­ция в него.

Проблемът не се свеж­да до от­дав­на дис­ку­ти­ра­ния въп­рос за уни­вер­сал­но­то и уникалното, “но­мо­те­тич­но­то” и “иде­ог­ра­фи­чес­ко­то”, “при­род­ни­те на­уки” и “на­уки­те за ду­ха”. Защото то­зи проб­лем стои не меж­ду об­лас­ти като

16

“при­ро­да­та” и “кул­ту­ра­та” –  на­ли то­ва е глъ­би­нен проб­лем за би­оло­ги­ята –  ед­на чис­то при­род­на наука, и за икономиката или психологията, две ти­пич­на на­уки за човека, в ко­ито ко­ли­чес­т­ве­ни­ят ана­лиз е ши­ро­ко прилаган, и в ко­ито въп­ре­ки то­ва се на­ла­га да тъл­ку­ва­ме и “раз­би­ра­ме”.

Разбира се, здра­ви­ят ра­зум ни под­с­каз­ва то­ле­рант­ност и равнопоставяне. Но те­ори­ята и фи­ло­со­фи­ята не мо­гат да се за­до­во­лят с това. Лесно мо­жем да скър­пим ня­как­ва фор­ма на “до­пъл­ни­тел­ност”. Не е по-труд­но и пос­т­ро­ява­не­то на ка­то­го­ри­ал­на схе­ма на “рав­ни­ща­та”. Трудно е да пре­це­ним мно­гоп­ла­но­ви­те и мно­гоп­лас­то­ви от­но­ше­ния меж­ду две­те построения. Ако тряб­ва те да съжителстват, то­ва да не ста­ва за смет­ка на напрежения, пре­тен­ции и компромиси, а за смет­ка на яс­ни правила.

Рационално е да се под­реж­да све­та с числа. Рационално е да се из­мер­ва и да се изчислява. Рационално е да се говори, пише, че­те и раз­би­ра написаното. Но строгите науки днес са математизираните науки. Качественото теоретизиране се смята за неразвито равнище на науката.

4. ПОДРЕДБА ЧРЕЗ ДУМИ

Как се кон­с­ти­ту­ира този  ти­п подредба?

Машините са обясними като физични системи. Но за ма­ши­ни­те ни ин­те­ре­су­ва и обяс­не­ни­ето на са­ма­та структура, т. е. ре­да на ма­шин­ни­те части, кой­то се предпоставя, взе­ма се за да­ден ка­то условие, в ме­ха­нич­но­то обяснение. Машината е ре­али­за­ция на тех­но­ло­ги­чен план, син­те­зи­ра­на ос­мис­ле­на информация, чи­ето обек­ти­ви­ра­не в под­ре­де­ни фи­зич­ни вза­имо­дейс­т­вия во­ди до це­ле­ви тех­но­ло­ги­чен резултат. Целевият фак­тор за­да­ва струк­тур­ни ус­ло­вия за дейс­т­ви­ето на фи­зич­ни за­ко­ни и по то­зи на­чин оп­ре­де­ля тра­ек­то­ри­ята на при­чин­ни­те вериги. Обяснението на ма­ши­на­та чрез фи­зич­ни за­ко­ни не включ­ва ре­да на час­ти­те и про­це­си­те с ог­лед ма­шин­на­та функция, а съх­ра­не­ни­ето на ос­нов­ни фи­зич­ни зависимости, ва­лид­ни как­то при ус­пеш­на­та ра­бо­та на машината, та­ка и при от­к­ло­не­ния от нея.

Във фи­зи­ка­та и осо­бе­но в хи­ми­ята съ­що се пра­вят обяс­не­ния на структури. Така Слънчевата сис­те­ма е обяс­ня­ва­на ка­то про­из­ляз­ла от кръ­го­во­то дви­же­ние на кос­ми­чес­ки вих­ри от не­ком­пак­т­но вещество. В оп­ре­де­лен ста­дий от тях се е об­ра­зу­ва­ла под­ре­де­на струк­ту­ра –  дви­же­щи се в ор­би­ти око­ло цен­т­рал­на звез­да тела. Структурата на во­до­род­ния атом мо­же да се обяс­ни по по­до­бен на­чин чрез пре­ход от ед­но със­то­яние на ма­те­ри­ята в друго, при ко­ето се е об­ра­зу­ва­ло веществото. Тези ис­то­ри­чес­ки обяс­не­ния са чис­ти сценарии. Тяхната стро­гост е въз­мож­на в степента, в ко­ято е пред­с­та­ви­мо състояние, за ко­ето ня­ма­ме опит, или из­во­ди­мо чрез рет­рос­ка­за­ние от се­гаш­но състояние. Но то­ва ня­ма да бъ­дат исторически, а чис­то ди­на­ми­чес­ки обяснения, ко­ито на сво­ята гра­ни­ца от­но­во ще се сблъс­кат с въп­ро­са за про­из­хо­да на реда.

Технологичното обяс­не­ние оба­че не мо­же да се пос­т­рои чрез ис­то­ри­чес­ки сце­на­рий и да се за­до­во­ли с под­веж­да­не­то му под ди­на­мич­ни закони: в оп­ре­де­лен мо­мент вля­зо­ха във вза­имо­дейс­т­вие ком­по­нен­ти A, B, C,…X и се по­лу­чи ма­ши­на­та М. Би би­ло стран­но и не­ле­по да се обяс­ня­ват та­ка на­ши­те творения. Нали от чо­веш­кия ра­зум и во­ля се оп­ре­де­ля как­ви ком­по­нен­ти “да вля­зат във вза­имо­дейс­т­вие”, на­ли от на­ша­та цел се оп­ре­де­ля ут­ройс­т­во­то на ма­ши­на­та М! Така стои въп­ро­сът и при сим­вол­ни­те струк­ту­ри в ду­хов­на­та култура. В тек­с­та ня­ма ни­що дру­го ос­вен букви, под­ре­де­ни на хартия, но за нас е важ­но зна­че­ни­ето му, сто­ящо из­ця­ло из­вън фи­зи­чес­ка­та подредба.

Словесната под­ред­ба не е из­мис­ле­на слу­чай­но от хората. Това е жизнена подпредба, подредба на жизнения свят, намаляваща ентропията. Тя пов­та­ря на дру­га плос­кост онова, ко­ето ста­ва в на­ши­те клетки. Това се оказ­ва вяр­но и за числата.

17

Как се строи наука чрез думи? Една те­ория на ор­га­нич­но­то ще син­те­зи­ра те­оре­тич­ния пред­мет организация. Организацията е ор­га­ни­чен континуум, т.е. ор­га­нич­но прос­т­ран­с­т­во-време.

Органично прос­т­ран­с­т­во е пространството, об­ра­зу­ва­но от мно­жес­т­во­то пун­к­то­ве и об­лас­ти на организацията. Пълната оп­ре­де­ле­ност на пункт или об­ласт се по­лу­ча­ва ка­то от­но­ше­ние към въз­п­ро­из­веж­да­ща­та се цялост или към експанзията. Това означава, че пун­к­тът или об­лас­т­та са оп­ре­де­ле­ни органично, са­мо ако е по­со­че­но в ка­къв сми­съл те доп­ри­на­сят за въз­п­ро­из­вод­с­т­во­то на ця­ло­то (клет­ка). Пунктът или об­лас­т­та оз­на­ча­ват ком­по­нент или струк­ту­ра на фик­си­ра­но рав­ни­ще на ор­га­ни­за­ция с оп­ре­де­ле­но мяс­то в йерархията. Действащи в мо­ле­кул­на­та би­оло­гия тер­ми­ни за “пун­к­то­ве” са: ген-оперон, кодон, тран­с­ла­тор­на РНК, тран­с­пор­т­на РНК, мат­рич­на РНК, антикодон, ак­ти­вен център, и т. н. Повечето от тях се оп­ре­де­лят ра­ци­онал­но не чрез ця­ло­то (клет­ка­та), а в кон­тек­с­та на определена, обо­со­бе­на об­ласт на организацията, при­те­жа­ва­ща от­но­си­тел­на цялостност.

Органично вре­ме е времето, об­ра­зу­ва­но от мно­жес­т­во­то пос­ле­до­ва­тел­ни мо­мен­ти и фа­зи на ек­с­пан­зи­ята (въз­п­ро­из­вод­с­т­во­то). Пълната оп­ре­де­ле­ност на мо­мент или фа­за се по­лу­ча­ва ка­то от­но­ше­ние към ек­с­пан­зи­ята (ми­ни­мал­на­та ек­с­пан­зия е възпроизводството, ко­ето ком­пен­си­ра ен­т­ро­пийно­то раз­па­да­не). Това значи, че мо­мен­тът или фа­за­та са оп­ре­де­ле­ни органично, са­мо ако е по­со­че­но в ка­къв сми­съл те доп­ри­на­сят за ек­с­пан­зи­ята на организацията. Моменът или фацза­та оз­на­ча­ват ем­пи­рич­но акт или фун­к­ция във фик­си­ра­на тра­ек­то­рия в ор­га­ни­за­ци­ята с оп­ре­де­ле­но по­ло­же­ние в пос­ле­до­ва­тел­нос­т­та на жиз­не­ния процес. Действащи в мо­ле­кул­на­та би­оло­гия тер­ми­ни за “мо­мен­ти” са: кодиране, транслиране, пре­нос на информация, мат­ри­чен син­тез и т. н. Синтезът на ами­но­ки­се­ли­ни в ри­бо­зо­ма­та по ко­дон от мРНК е мо­мент от фа­за­та бел­тъ­чен синтез. Повечето мо­мен­ти на ор­га­нич­но вре­ме мо­гат и ра­ци­онал­но се оп­ре­де­лят не чрез ця­ло­то (въз­п­ро­из­вод­с­т­во­то на клет­ка­та или ек­с­пан­зи­ята), а в кон­тек­с­та на определена, обо­со­бе­на фа­за на възпроизводството, при­те­жа­ва­ща от­но­си­тел­на цялост.

Определеностите на кон­к­рет­ни­те мес­та и мо­мен­ти нв ор­га­нич­но­то прос­т­ран­с­т­во-вре­ме са за­да­де­ни ка­то ге­не­тич­на информация. Всяка ин­фор­ма­ци­он­на еди­ни­ца –  бук­ва в тек­с­та –  има зна­че­ние или би­оло­ги­чен смисъл, кой­то се със­тои в оп­ре­де­ле­нос­т­та на мо­мент или мяс­то в ор­га­нич­ния континуум. Определянето на съ­би­ти­ята в ор­га­ни­за­ци­ята в кон­тек­с­та на то­зи ор­га­ни­чен кон­ти­ну­ум оз­на­ча­ва и обяснение. Това оп­ре­де­ля­не неп­ре­къс­на­то се обогатява, ко­га­то свър­з­ва­ме в ин­тег­рал­на кар­ти­на все по­ве­че мо­мен­ти-места. Това е из­раз на иде­али­зи­ра­на ця­лост на организацията. Разбира се, ре­ал­на­та ця­лос­т­ност до­пус­ка не­за­ви­си­мост на мо­мен­ти и места, до­пус­ка греш­ки и ба­ласт от незначещи, не­фун­к­ци­онал­ни структури, как­то и речта. Отвъд ня­как­ви гра­ни­ци на ця­лос­т­ност струк­ту­ра­та се раз­па­да и фун­к­ци­ите ста­ват невъзможни. Структурите, ко­ито са под­ре­де­ни спря­мо те­зи функции, се разпадат. Настъпва смърт.

Публикувано:

“Научният текст като артефакт”. Философия, V, 2/1996, 14–17

 



[1]Аристотел. Категории. С., 1992.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.