Научни проекти и утопии

3 август, 2014 | Публикувано в: Articles | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

НАУЧНИ ПРОЕКТИ И УТОПИИ

Сергей Герджиков

Презентация

Семинар на Института по молеколярна биология, БАН

Юли 2013

1. „Локални” и „глобални” технологии

·        Съвременни технологии са приемани преди време като невъзможни:

Радиото; по-тежките от въздуха летящи машини; рентгеновите лъчи; атомната бомба

·        Технологични мечти с неопределена възможност:

Полети със скорост близка до светлинната; телепортация; пътуване във времето

·        Принципно неосъществими проекти според съвременната наука:

Вечен двигател; създаване на елементарна частица, на атом, на молекула

Създаване на гравитация (антигравитация), на пространство-време

·        Силно проблематични проекти („глобални проекти”)

Изкуствен интелект; изкуствен живот; андроиод; съвършено общество

·        Технологиите биват „локални” и „глобални”.

Локалните технологии променят предметната среда.

Глобалните технологии претендират да променят света. Стратегия за сигурност – да се определят (опасните) последствия.


2. Има ли граници науката и технологията и определими ли са те?

Систематичните бариери са свидетелства за закони или неизменни форми в природата.

Законите в науката не са окончателно формулирани.

- Кога е смислено да предизвикваме бариерите и формулираните закони?

- Когато имаме визия как с гарантирана глобална безопасност.

Публиката и медиите преувеличават шансовете на технологичните проекти и утопии. Те преувеличават и технологичните постижения.

Всесилието на науката е обикновена съвременна вяра.

3. Гранична ситуация в Специалната относителност:

Позицията на наблюдателя е определяща за време-пространствените координати и събития.

Времето и пространството се определят в координатна система, от инерциална система. Отхвърля се абсолютната позиция и абсолютната реалност на пространството, времето и движението. Няма абсолютна едновременност (време). За различни системи едни и същи събития могат да са едновременни или  неедновременни. Безсмислени и нереални са безотносителните моменти и точки, времеви и пространствени размерности.

 

 

 

Фиг. Забавяне на времето при движение със скорост близка до скоростта на светлината V.


4. Гранични феномени в квантовата механика:

В наблюдението възниква изследвания феномен.

Квантовият феномен е неделим (Нилс Бор). Не може да се отдели измерващата експериментална установка от „квантовите обекти”.

Dx. Dp і h/2

 

Съотношение на неопределеност (Хайзенберг)

Не може едновременно да се определят точно импулс и координати.

 

Фиг. Експеримент с два отвора на пътя на електронен пакет

Р. Файнман: Амплитудата на път на частица може да се запише като произведение на амплитудите

<х/s> през 1 = <х/1>.1. <1/s>.

<х/s> двата открити отвора = <х/1>.1. <1/s> + <х/2>.1. <2/s>.

Това са суперпозиции или интерференции на преминаващите през отворите вълни.

5. Ограничение: Квантовите обекти не са реални частици с определеност преди наблюдение.

„Елементарните частици” са вероятностни разпределения в пространство-време. Наблюдението е на макрониво. Мерят се честоти и се наблюдават макроследи от преминаване на частици.

Нилс Бор: „При всяко явление, за което е съществена вълновата природа на светлината, е невъзможно да се проследи пътят на отделните светлинни кванти, без съществено да повлияем на изследваното явление.” (Бор, Н. „Светлина и живот”, 1932 (Niels Bohr. Atomic Physics and Human Knowledge. J. Wiley & Sons, N.Y., 1958, 3–12.)

Фиг. Проекции на траектории на частици на дисплей в ускорител.

Колапс на вълновата функция. Вероятността става равна на единица.

От разпределена и „разлята като облак” вероятността се превръща в обект с определено място.

Технологично ограничение: Колапсът при въздействие е ограничение за въздействието върху квантовите обекти.

Квантово сплитане (корелация): Измерването на една от две свързани частици мигновено определя състоянието на другата (информация с безкрайна скорост)

Технологично ограничение: Тази зависимост в „квантовата информация” ограничава създаването на информация или въздействието.

Ограничение на причинността в квантовата механика

„Тези нови черти са не само напълно чужди на класическите механични и електромагнитни теории, но те дори са несъвместими със самата идея за причинност.” (Бор, Н. „Върху понятията причинност и допълнителност”. Нилс Бор и атомната физака. С.: Наука и изкуство1987, с. 240)

Границите в квантово-механичното описание са и „граници на реалното”, на постижимото от човешки наблюдател.


6. Ограничения в технологиите на наблюдение

 

Светлинните микроскопи дават увеличение до 1000 – 2000 пъти и проникват до структури на тъкани.

Електронните микроскопи достига до увеличение 1 000 000 пъти. Те не проникват отвъд големите макромолекули и принципно не дават информация за стереохимичните конфигурации.

 

 

 

 

 

 

Фиг. Полени, снимани със СЕМ (сканиращ електронен микроскоп)

Фиг. Рентгенографско изображение на ДНК (Р. Франклин), което е косвено потвърждение на двуспиралната структура.

Рентгеноструктурният анализ дава косвени данни за строежа на макромолекулите.


7. Всички научни наблюдения реално протичат като човешки възприятия.

 

 

Всички уреди за визуално наблюдение предоставят визуален образ, обработван от човешката зрителна система.

Принципно ограничение на наблюдението:

Всеки уред за наблюдение предава данни за кодиране от човешките сетива.

Човешкото око има граници: За нормално око с разстояние от обект (D = 250 mm), средната стойност на нормална резолюция е 0,176 mm.

 

Опитната наука е ограничена от възприятието.

Възприятието има човешка форма.

Сетивният свят на едно същество е ограничен от неговата конструкция.

Сетивната организация на съществата е еволюционен продукт (адаптация).

Тя е еволюирала за оцеляване и дава свят, който е ориентиран към продължаване на живота, а не специално към познание.

„Виждаме” електромагнитни вълни в тесния спектър от 300 до 700 нанометра от един много широк спектър.

Следователно науката е ограничена в своя базис: наблюдението, от човешката форма на сетивния (феноменален) свят.

 

8. Неделимост на феноменалния свят

Сетивно даденото („феноменалния свят” се синтезира от кортекса, като се обединяват петте сетива в едно.

Феноменалната структура на света съответства на едно живо тяло (в случая човешкото) и специално на мозъка със сетивните органи. Петте различни модалности плюс вътрешните усещания се синтезират от кората на мозъка и дават един цялостен перцептивен свят.

Не можем да изведем сетивен феномен от физически сигнал.

Не можем да предвидим, че дължина на вълната 700 нанометра ще даде червен цвят.

Понятията организират сетивен материал. По форма те следват сетивни феномени.

Пример: Понятията за вълна и частица реферират сетивни форми.

Ние като познаващи същества сме потопени в наблюдавания свят. Границата е между тяло и среда, но тя не отделя наблюдаващ субект срещу наблюдаван обект, чисто съзнание срещу обективен свят.

Науката е дейност на телесно същество, което се адаптира към среда.

Науката описва и обяснява не от позиции срещу света, а в самия свят.

Умът (съзнанието) прониква успешно в сфери отвъд наблюдаваното (свидетелство за надтелесност на ума), но и тези сфери имат граница.

Няма субект срещу обективен свят.

Субект-обект е класическа представа, в която с голямо приближение нашето тяло и измерителните прибори не влияят върху обектите на наблюдението. Но те заедно с обектите са един цялостен опит, който е по форма човешки.

Не може да отстраним „коефициента” и „формата” на „изкривяване”.

От този свят не можем да излезем, без да се промени нашето тяло. Такава технология излиза извън хоризонта на науката, каквато я познаваме.

Излизане отвъд човешкия фенотип и така промяна в самата сетивна структура на света е в сферата на онова, което с се нарича „окултно” или „магическо”.

9. Границите  на науката и технологията са граници на сетивния свят

Невидимост на границите: не може да се възприеме процеса и формата на възприемане.

Нормално не възприемаме и не осъзнаваме границите както на сетивността, така и на езика.

Границите се осъзнават при наблюдение с уреди, но не се „прекрачват”.

Пример. Можем да осъзнаем, но не виждаме окото и зрителния апарат или активността на мозъка като цяло.

Едно тримерно същество не може да има опит за четвърто пространствено измерение.

Не може да се пътува „във времето“, ако времето е форма на човешко възприятие като жизнен процес.

Следствие. Най-вероятно не можем да създаваме живата форма и жизнения процес.

Правило: Избягване на „глобалните” технологии

Има един принцип, Антропният принцип, който реферира „човешката форма на света“.

Нашата Вселена е такава, че ние да можем да живеем в нея. Константите и формите в света са такива, че да възникнем ние, при априорно нищожна вероятност. Следователно промяна в тази форма на света ще е гибелна за живота и човека.

Правило: Трябва да избягваме проекти за промяна на света с неговата форма.

Не е ясно предварително за всеки проект дали той е „глобален”.

Поради естественото несъзнаване и неопределимост в конкретна ситуация на човешката форма и граница, няма как ясно да знаем кое в граничните технологии като създаване на интелект, живот, съвършено общество, не е състоятелно.

Технологиите не се спират от философски съображения, но трябва да гарантират сигурност на живота.

Пример: Ако се опитаме да пътуваме във времето или да се телепортираме, може да загинем или да загубим съзнанието си.

Определянето на границите е само опитно.

Всяка теория за конкретна граница произлиза и се изпитва в опита.

Затова всички твърдения за невъзможност важат до момента на опитно опровержение при съвършено непредвидени условия.

Стремежът към излизане отвъд границите и към познание без граници е все пак налице и това намеква за безгранична перспектива на „ума”, който сякаш е независим от тялото.

10. Неуспехът на „вечните двигатели“ – формулиране на принципите на термодинамиката

Вечен двигател от първи род. Такъв двигател върши работа без загуба на гориво или други енергийни ресурси. Друг вариант на този вечен двигател използва някакъв енергиен източник, но произвежда повече енергия от тази, която консумира.

Вечен двигател от втори род. Това е двигател, който превръща цялата топлина, извличана от обкръжаващите тела в работа (т. е. КПД = 100%).

 

 

 

„Машината на Бойл”.                                             „Магическото колело”                                Плаващ ремък


11. Проектите за вечен двигател търпят систематичен неуспех.

Това е силно опитно свидетелство и отличен повод за формулиране на ограничителен принцип в природата. Така се формулират двата принципа на термодинамиката.

Първи принцип на Термодинамиката и следствие.

Енергията в света е константа.

Е = CONST

(Робърт Майер, Херман Хелмхолц, 1845 г.)

Енергията не възниква и не се губи.

Следствие. Не е възможен вечен двигател от Първи род – машина, която да се движи без използване на енергия (с пораждане на енергия).

Втори принцип на Термодинамиката и следствие.

Ентропията в света се стреми към безкрайност.

„Счупената чаша не може да се самовъзпроизведе.”

 

(Лудвиг Болцман (1877 г.)

където константата к=1,38.10-23 J/К се нарича константа на Болцман, а Ω е броят на микросъстоянията, които са възможни в заеманото макроскопично състояние. Съгласно определението на Болцман, ентропията е просто функция на състоянието. Тъй като Ω може да бъде само естествено число (1,2,3,…), то ентропията според формулата на Болцман трябва да е положителна величина.

Следствие. Не е възможен вечен двигател от втори род – машина с КПД 100%.

Принципът се формулира и чрез информацията като симетрична величина спрямо ентропията: Ентропията е недостигащата информация за описването на системата.

Този принцип явно е формулиран за затворена система.

11. Историята на „създаването на живот“

Живите организми са отворени системи. Те локално намаляват ентропията, поглъщайки енергия и увеличавайки информацията. Но в сумата организъм – среда ентропията нараства.

Как принципи като запазването на енергията са свързани с човешката форма на света, не е ясно засега и не е известно дали ще стане ясно.

Принцип: „Всичко живо – само от живо”.

(1765 т. Ладзаро Спаланцани, 1765; Луи Пастьор, 1860)

Спаланцани подлага на висока температура организмите в хранителен бульон и след това не намира никакви признаци на живот. От този експеримент той прави извода, че високата температура унищожава всички форми на живи същества и че без тях нищо живо вече не може да възникне.

През 1860 г. в резултат на редица експерименти, в основата на които стоят методите на Спаланцани, Пастьор доказва верността на биогенезата и окончателно отхвърля хипотезата за спонтанното самозараждане.

Следствие. Не е възможно изкуствено създаване на жив организъм от неживи елементи.

Възможност (на ново равнище на опита: молекулно-биологични технологии) . Ако все пак се създаде клетка в лаборатория, това ще опровергае принципа „Всичко живо – само от живо”.

Представлява ли съвременната ситуация в генетичните технологии предизвикателство на принципа „Всичко живо – само от живо”?

Нека припомним заключението от 8.

Следствие. Най-вероятно не можем да създаваме живата форма и жизнения процес (без да стигнем до саморазрушаване на живота).

Това не е пречка да опитваме да предизвикаме принципа „Всичко живо – само от живо”, защото той не е гарантирано абсолютен.

Но трябва да следваме правилото за сигурност на живота, на човека, на съзнанието.

 

 

 

 

Ладзаро Спаланцани

12. „Живот“ – списъци от критерии

Научните понятия произлизат от естествените понятия.

Научните понятия не са определени като математическите, а биологичните понятия не са определени като физичните. Но и биологичните и физичните понятия от най-висок клас произлизат от естествени понятия и не са определими без позоваване на опита. От такива понятия е изхождал и Спалацини, и Пастьор, а и Вентър.

„Животът“ е първично понятие и няма строга дефиниция в рамките на теория.

Критерии за живо: Възпроизвеждане. Репликация. Епигенеза. Мутабилност.

Проблематичност на списъка. (Lange 1996, S. 225, p. 227).

Опитът решава кое е живо: понятията са само знаци за опитни форми. Няма окончателно определение и същност „живо”. Ричард Докинс в Себичния ген (Selfish Gene, 1976, С., 2001): „живот” не е фундаментален феномен, по-фундаментална е репликацията на гените. Организмите са машини за усилване на репликацията.

Комплексът „ДНК – ДНК-полимераза – АТФ” се приема като елементарна „същност на живота” (Ст. Николов, 1977).

Може да се допуснат системи, които са били преходни между неживите реплициращи се молекули и първите ресинтезиращи се тела (протоклетки).

Въпросът какво е „живот” в науката е спекулативен подобно на въпроса какво е „енергия” или „гравитация”.

Важно в случая не е теоретичното понятие, а феноменът, опитът.

Клетката е минимална единица живот.

Съвременната биология приема, че минималната единица живот е клетката.


13. „Инженерната“ бактерия

 

Съобщение:

През 2010 г Крейг Вентър създаде синтетична версия на бактерията Mycoplasma mycoides – един от най-простите организми на Земята, известни на човека. За целта той присади синтетичен геном, програмиран предварително от самия него, в жива клетка. Организмът заработи по зададения му сценарий и дори започна да се размножава.

Крейг Вентър:

„Новата бактерия се възпроизведе над един милиард пъти, създавайки свои копия, които съдържаха синтетичната ДНК и функционираха според информацията, закодирана в нея. За пръв път синтетична ДНК поема изцяло контрола над дадена клетка”, разказва д-р Вентер пред BBC. Според него появата на Синтия проправя пътя за бъдеща “нова индустриална революция”.

 

 

„Създаден е живот в лаборатория”

От този текст и множество други медийни съобщения се вижда как медиите (общественото мнение) изопачават факта.

Съобщава се и се вярва, че е създаден вече живот в лаборатория, а под заглавието се описва накратко това инженерно постижение като „първа стъпка” към създаването на живот.

Реално не се вижда какво е продължението към синтез на цяла клетка.

Това означава, че не е обосновано твърдението, че това е стъпка към синтез на живот.

Налице са и трябва да се очакват много високи бариери, навярно непреодолими, към цялостна функционираща клетка, която е неизчислимо по-сложна от фрагмента ДНК, който е променен.

 

На схемата е изобразен технологичния цикъл на „синтетичната” Mycoplasma mycoides.

 

 

 

 

 

 

(Тук да се вмъкне готов слайд от интернет-сайт)

Science 2010 Jul 329(5987) 52-6, Fig. 5.ppt


14. Анализ на създаването на „инженерната бактерия”

Критерий за създаване на живот: Създаването на живот е създаване на жива клетка от неживи органични елементи.

Силен критерий: Да се създаде живо същество значи да се създаде ново уникално същество, което да не се различава при наблюдение от естествените живи същества като изкуствено.

Създадено ли е в случая с успешно възпроизведена бактерия MM с  частично заменена ДНК със синтетична?

Не.

Използва се като изходна форма жива бактерия. Нейната ДНК се подменя частично със синтезирана верига ДНК. Тази ДНК се използва от клетката за синтез на белтъци и така модифицирана, се размножава.

Тук е манипулирана нативната ДНК, като частично е заменена с друга. Т.е. не е синтезиран живот. Има стъпка, но тя не е решаваща за синтеза на живо от неживо и няма признак, че върви стъпка по стъпка към такъв синтез.

Не се вижда как с такива стъпки ще се създаде цяла клетка. Това сега изглежда невъзможно, защото е неизмеримо по-сложно от имплантирането на ДНК-сегмент в жива ДНК, която да се възпроизвежда.

Това засега потвърждава тезата за невъзможност.

Обявяването на това постижение като „синтез на живот” е признак за манипулиране на общественото мнение с комерсиална цел и с цел сензация.

Така се рекламират и новите варианти на „изкуствен интелект” и „човекоподобни роботи”.

Една новосъздадена клетка трябва да е нова (да не повтаря вече наличен вид бактерия).

Ако се копира вече налична клетка (или се направи нещо като неин мутант), това е не създаване, а пресъздаване.

Ако създадената бактерия е съвместима с биосферата, тя трябва да има същото принципно устройство като наличните, но тогава сме копирали природата в структурата на живота.

Наличните бактерии са плод на дълга естествена еволюция в уникална и неповторима  история (серия от условия и серия от мутантни трансформации).

Наличната биосфера е саморегулирана и е в равновесие. Една нова бактерия ще дебалансира биосферата.

15. Живите тела „имат“ (корелирани са със) сетивни светове.

 

Философски смисъл на „формата на живота“ (съответно на „формата на света“ не е толкова в живата форма за разлика от неживата, а онзи сетивен свят, специфичен за вида, който изпитва, преживява едно същество и с който оцелява.

Всеки жив организъм преживява феноменален свят, изпитва това „да си този жив организъм“.

„Като какво е да си прилеп” – известна статия на Томас Нейджъл от 1976 Nagel, T., “What is it like to be a bat?”, 1976.

Прилепите имат сетивото сонар за ориентация в пещерата, където няма светлина. Можем да изследваме анатомията и физиологията на прилепа и да опишем сонара. Но не можем да възприемем онова, което прилепът възприема със сонара – неговия свят на явления.

Това е традиционно наричано от философите „субективен опит”. Но ако си прилеп, ти не го различаваш от обективната реалност. Човек също не намира граници между сетивната и обективната реалност.

„Субективен опит” не се различава от „свят на явленията”.

Феноменалният свят не е достъпен в обективното изследване на живата система, в органите, тъканите и клетките. Този феноменален свят не е достъпен „обективно” и като такъв не е възможен обект на научна технология.

Сетивният свят на един индивид е недостъпен за наблюдаване отвън.

Сетивният опит е „достъпен” само за индивида, с който е корелиран.

Това не е „субективно”, а е неделим феноменален свят.

(Не бива да изключваме научно непотвърдени свидетелства за достъпност на чужди ментални форми.)


16. Да се създаде жив организъм значи да се създаде и негов сетивен свят.

Живите същества имат сетива (или дразнимост). Сетивата са адаптации.

Сетивата действат в единство и синтезират цялостен образ на света (сетивен свят).

Сетивните явления са корелирани с устройството на сетивата. Те са адаптации в нашия жизнен процес.

Сетивното възприятие  се обучава в индивидуалното развитие.

Живите организми и специално подвижните организми се учат да виждат, чуват, докосват, миришат и вкусват,  като разпознават обекти и процеси, в които се адаптират.

Без този сетивен свят и разпознаването на биологичния смисъл на обектите не можем да оцелеем.

Същото се отнася до всички подвижни организми, а в по-ниска и неизвестна степен до растенията и останалите неподвижни същества.

Не знаем специфичната причинна връзка между анатомия, физиология и феномени (сетивни форми).

Следователно всичко, което изпитва и в което се ориентира новосъздаденото същество, ще е неконтролируемо от създателя.

Това в най-висока степен важи за един хипотетичен анрдоид – интелигентно същество, подобно на човека.


17. Проектът за създаване на интелект – технологични аналогии с живота

„Изкуствен интелект“ в тесен смисъл са съвременните програми, които правят експертизи или играят шах.

„Създаване на интелект“ в радикален смисъл е създаване на интелект, подобен или неразличим от човешкия.

Човешкият интелект не се свежда до комбиниране със символи, а е функция на кората на главния мозък на Homo Sapiens, продукт на еволюцията.

Човешкият интелект е адаптация и се формира в процеса на адаптиране на индивида.

Тест на Тюринг

През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като „Тест на Тюринг“. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява интелект (“Computing Machinery and Intelligence”, Mind, 1950).

Фиг. Съвременна постановка на тест на Тюринг

Тюринг е предполагал, че до 2000 г. ще има машина, която да издържи теста поне за пет минути.

 

До 2013 година, 63 години след прогнозата, няма информация някоя от съществуващите компютърни системи да е преминала теста дори за гарантирана една минута.

Това засега е силно потвърждение на тезата за несъстоятелност на проекта за създаване на жив интелект, подобен на човешкия.

Робот с изкуствен интелект (андроид)

Роботът, за разлика от компютъра, е подвижен и „има поведение“. Като аналози на човека такъв робот е наречен андроид.

Човекоподобният робот по проект се движи, ориентира се в реална среда и решава проблеми, подобни на човешките.

Съвременната парадигма за създаване на интелигентни роботи е изчислението Предполага се, че при достатъчно детайлна информация от камерите и подходящи програми роботът ще се ориентира.

Роботът, снабден с компютър и камери, преди всичко обработва светлинна информация по аналогия с виждането.

Реално роботът не вижда, няма сетивни феномени.


18. Информационната технология прави опити за имитация на мозъка.

Роботът не вижда, а обработва пиксели.

Потвърждение.  Съвременните „интелигентни роботи” не могат да се ориентират на елементарно ниво.

Аналогии с човешкия мозък:

„Инвариантните репрезентации“ (Hokins, J. On Intelligence, 2004).

Този модел е качествено различен от чисто изчислителните. Но той отново е информационен.

Обяснение на неуспеха на имитирането на човешко поведение от андроид:

Не се осъзнава бариерата на създаване на сетивния свят технологично.

Роботите не се стремят да оцеляват и не разпознават биологичния смисъл на явленията.

Извод: Не можем да създаваме роботи със сетивни възприятия на оцеляващи индивиди и със свързания с тях интелект.

Хората са любопитни и способни далеч отвъд оцеляването. Това води към хипотезата, че у нас живее нещо повече от сетивно-базираното познание, но в този свят ние сме телесни същества.

Припознаването на андроида е интуитивно, от опит (ако хората не го различат от човек).

 

18. СОЦИАЛНАТА УТОПИЯ ЗА СЪВЪРШЕНО ОБЩЕСТВО.

Построяването на съвършено общество е коренна промяна на човешкия (колективен) живот.

Строителството на социализма като „първа фаза на комунизма“ беше такъв проект.

Да се построи по проект обществото значи да се рационализира пълно съвместния живот на огромно множество индивиди. Това би лишило индивидите от свободен избор, спонтанна комуникация, конкуренция и соцално развитие.

Обществото е жива форма, колективно единство от живи човешки същества. Не може да се направи (съвършено) общество. То би било аналогично на вечен двигател. Защото това би значело промяна на формата на човешкия свят, на формата на света.

Построяване на съвършено общество значи пълно регулиране на обществения живот – една глобална технология.

Критики на социализма – Август Хайек: „Extended Order”.

Карл Попър. Тотална рационалност е невъзможна. Разумът обяснява и контролира стъпка по стъпка, по метода: „проба – грешка”. (Open Society and Its Enemies).

Попър: „утопичното социално инженерство” тезата за „постепенното инженерство” (piesemeal engineering) (Popper, 1945).

Още по-силен е аргументът на Август Хайек. В своята критика на социализма той изтъква рационалистическата грешка да се направлява социалния живот и специално пазара. Силата на цивилизацията е зависима от спонтанния разгърнат ред (extended order). (The Road to Serfdom, 1944 (Пътят към робството).

 

Август фон Хайек

Социалният живот и специално пазарът имат формата на еволюция чрез естествен отбор.

Така хората вървят напред, без да рискуват катастрофално.

Този тип аргументи са напълно съзвучни с по-радикалния аргумент, че животът е отвъд технологията. Той е спонтанен, адаптивен и като цяло не е обхващан и контролиран от разума.

Всяка социална утопия може да се разпознае по това дали визира съзнателна и контролирана промяна на обществото като цяло. Имаме работа с неосъществим проект, който се оказва по правило катастрофален.

Хората живеят, решавайки локални проблеми без контрол върху глобалното цяло.

 


19. „Playing God”. Трансценденцията и „правенето на свят“

Хората живеят, решавайки локални проблеми без контрол върху глобалното цяло.

 

Една глобална технология изисква глобална позиция, а това е позиция отвъд едно глобално цяло.

 

Светът е глобално цяло.

За да се промени света, трябва да сме в позиция отвъд него – да го трансцендираме. Правенето, както и познанието, не може да трансцендира света с неговата форма и да го транс-формира.

„Правенето на свят” е заемане на трансцендентна позиция.

Ако светът има форма, той има и граница. Излизането от човешкия свят трябва да е излизане от човешка форма. Това е сфера на магията, на прераждането. Вероятно това се случва в смъртта.

Микеланджело. „Сътворението на Адам”

„Природните закони са ненарушими“ означава, че няма чудеса или:

„Този свят в неговата форма не може да се променя технологично”.

Редът, който внасяме в света, е локален, фрагментарен, несъвършен, потопен в хаос.

Подреждането създава ентропия в средата.

Щом ние сме потопени в един свят, няма как да излезем от него, за да създадем друг.

Трансцендирането е преминаване в друг свят и е мислимо като трансформация на човека.

20. Науката има форма и тя е проекция на човешката форма.

Технологичните утопии не могат да се разпознаят без разбиране на границите или формата на науката и на света.

Научните закони са формулировки на „формата на науката“ – израз на формата на нашия свят.

Понятията на науките следват и не надхвърлят по форма естествените понятия.

Науките с техните теории следват формата на човешкия интелект, човешката сетивност и човешкия живот. С това те следват формата на света, достъпен на едно ограничено същество – Homo sapiens.

Поанкаре: геометрията и физиката зависят от човешкото тяло.

Отправната система със собствено време и пространство е човешкото възприемащо тяло.

в Теорията на относителността тялото на наблюдателя е реалната отправна система (нулевата точка на координатната система). В квантовата механика телесният наблюдател с уредите и квантовите обекти влиза в експерименталната постановка. Наблюдението става част от „физичната реалност”.

Отвъд сетивното са теоретичните „същности” или понятия като „гравитация”, „енергия”, „виртуеални частици”, „струни”. Стъпките към „Великото обединение” показвате, че:

Всяка по-висока теория отслабва реализма.

Така преминаването на границата на наблюдаваното създава изкуствени понятия, които стават все по-проблематични.

Симетрия на физичните закони. Ако „законите на физиката” са различни в различни точки и моменти, тогава просто няма закони. Губи се подредбата на сетивния свят, т. е. ние се озоваваме в неразбираем свят.

Науката има граници и те са проекция на човешките граници.

Науката е „обективна“, защото изследва един споделян от човешките същества свят.

Науката е уникална всред културните форми. Само в научна форма знанията са съобщими на всички хора, възпроизводими навсякъде по света и приложими навсякъде. Тя е „глобално интерсубективна“.

21. Технологиите и техните съвременни последици

Позицията на науката е ограничена от човешкото тяло, сетивен свят и интелект, а човешкото е ограничено. Науката не достига равнище, на което да обяснява защо този свят е такъв, а не  друг, защо фундаменталните закони са такива, а не други.

Технологиите, като зависими от науката, имат нейните ограничения.

Основните закони на науката са (временни) очертания на тези граници.

Всяка наука и технология черпи живот от признанието на хората, които се съгласяват с учените и ползват продуктите от тяхната работа.

Най-голямото достойнство на науката е да се докосне до границите на света и да каже кое е невъзможно в този свят.

Майкъл Поляни: „Бидейки човешки същества, ние неизбежно сме принудени да гледаме вселената от онзи център, който се намира в нас, и да говорим за нея в термините на човешкия език, формиран от научните потребности на човешкото общуване. Всеки опит напълно да се изключи човешката перспектива от нашата картина на света неизменно води към безсмислица“ (Polanyi, (1985), с. 20).

Технологиите, колкото са по-големи, толкова по-силно променят средата и тялото на човека.

Лов и събирачество. Земеделие и животновъдство. Цивилизация и технологии.

Сетива и мозък, ръце и крака се използват в радикално неестествен режим. Оттук произлизат много болести.

В несъзнателната технологична нагласа реалността, светът, човекът не се възприемат като трансцендентни или трансцендентални реалности или тайнства. Те не са безусловни дадености, а предмети на правене.

Откриването на новото е самоцел.

„А дали можем да сме невидими, да се телепортираме, да пътуваме във времето? Дали можем да направим живи клетки, мислещи машини и андроиди?“

Без проумяване на границите на науката и формата на света подобни опасни утопии и такава слепота ще водят до нови и нови катастрофи.

22. Човешкият  ум (съзнание) отвъд биологичната еволюция

Умът не е вътре в мозъка и не може да се очаква да се достигне, тръгвайки от външния свят през окото и мозъка. Умът като „център“ на опита, на изпитването на света, изглежда е извън потока на живота като „чисто осъзнаване“.

Науката и технологиите не са пълно обясними като адаптации на човека.

Науката и технологиите се стремят към безгранично познание и действие.

Откритието е самоцел.

При несъзнаване на границите на науката и технологията откритието е потенциално невъзможно и/или опасно.

Учените имат право да защитават свободната наука и да се борят срещу изкуствените ограничения.

Професионалните учени имат собствени интереси, които се коренят в чистия интерес на едно безгранично познание.

Публиката и политиците надценяват възможностите на технологиите и опасностите от тях.

Но който прави нещо ново, трябва да отговори: какви ще бъдат последиците?

Технологиите създават храни, удобства, лекарства, нови хоризонти, но и деформират човешкия живот.

Как да се възстанови загубеното единство на телесния човек с останалата природа?

Как да поддържаме онова, което наричаме „духовно”?

Съществуват извън научни, невъзпроизводими свидетелства, че светът на възприятието със своята форма може да се променя ментално (със силата на ума).

Ако този опит се превърне в наука и технология, съвсем различни от сегашните, то трансцендирането ще стане възможно. Това засега е утопия.

Докато трансценденциите не станат достъпни за множество изследователи и за повторими експерименти, те няма да се превърнат в общочовешко достижение. Но те трябва да се различат ясно от утопичните технологии, които променят съзнателно и градивно, но и безсъзнателно и разрушително този наличен свят.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.