Метеора – небесните кули

13 септември, 2012 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

Сергей Герджиков

 Метеора – небесните кули

Метеор, гр. meteor, означава небесен камък и оттук идва астрономическият термин метеор.

На света не съществува друго такова място с манастирски комплекс. Иначе много са скалните манастири на православието, сред които се открояват две удивителни места: Кападокия и Метеора. И България е създала скални манастири още по времето на цар Петър, накацали по бели отвеси в долината на Русенски Лом.

Небето е прорязано от исполинските силуети на каменните кули. Те са скупчени по няколко и разпръснати в една райска местност срещу мощното тяло на планината Южен Пинт. Сивите скали се издигат всред жълто-червения есенен килим на гората, а долу зелени поляни и градини обхващат сгушеното селце Кастраки и градчето Каламбака.

Тесалийската равнина с нейните хълмове и долини се простира пъстра и плодовита в северозападна Гърция.

Неволно потръпваш, когато се потапяш в мистичното излъчване на каменните грамади, на върховете на които са накацали манастирите.

Кастраки се потапя в нежна тъмнина, светлините му се запалват, а тъмните силуети наоколо сякаш го закрилят. Шосето се извива плавно нагоре и панорамата се попълва. Стигаме къщите – приютени и приютяващи, тихи и очакващи своите гости.

Продължаваме нагоре и пътят ни води покрай първата конусовидна кула. Следва масив отляво, на който е кацнал „Св. Никола”. Още по-нагоре серпентините ни изнасят наляво и надясно и всеки нов момент е и нова картината. Нощта настъпва и скалните фигури заживяват друг живот, непознат през деня. Те внушават респект и благоговение като мистични стражеви кули.

Отдадени на Бога млади мъже преди хиляда години са дошли тук и са били толкова завладени от мястото, че са направили нещо свръхчовешко: те са се изкачили по гладките им отвеси, много трудни и за съвременната катерачна техника, за да се уединят на върховете на кулите на няколкото метра зелен килим. Ден след ден в продължение на години те са извличали скромната си храна и вещи, както и камък след камък с въжета и макари, за да построят отшелническа обител, после параклис, манастир. Такива манастири са се намножили наоколо, подкрепяни духовно и материално от вярващи управници.

Самите монаси са се изкачвали със системи от въжета, въжени стълби, дървени подпори и тераси, а някъде са прорязвали в твърдите скали стъпало след стъпало нагоре към уединената тишина. Направили са мрежи за товари и хора, които са изтегляли със скрипец от върха на манастирската кула. Стари рисунки показват как е ставало това. А сега тълпите туристи преминават през зидани мостове, след като се изсипят от автобусите и колите, за да се изкачат по каменни стълби до манастирите. Тази туристическа вълна коренно променя излъчването, но общото впечатление, че ръката на Твореца е изваяла това приказно място с промисъл да ни допусне до себе си остава.

 

През 11 в. сл. Хр. тук се създава скита Дупиани. Първите отшелници всяка неделя провеждат заедно Света литургия и се свързват в братство. Те следват канона на по-ранните манастири от Света гора. След два-три века мирно служене на Бога тук става неспокойно и буреносно Франки, сърби, каталонци и турци се стремят да завладеят тесалийската земя.

През 1334 г. тук идва прогоненият от пиратски набези в Атон монах Атанасий и предприема създаването на нова общност по образец на Светогорската. През 1344 г. Атанасий, по-късно наречен Преподобен Атанасий Метеоритски, се изкачва заедно с още 14 монаси на най-високия метеор, „Широка скала”. На зелена поляна в небето те започват титанично дело: изграждане на манастира „Голям Метеор” или „Преображение”. Симеон, крал на Тесалия и Епир, бил благочестив владетел, който оказвал помощ на манастирите в Метеора, засипвайки ги с дарения и привилегии. Наследникът на Симеон Йоан Уреси Палеолог се завръща от обучение в Света гора и посещава Атанасий. Йоан Палеолог намерил в монаха истински човек на делото и вместо да поеме светската власт като крал, избрал да се отдаде на пътя на просветлението като монах Йоасаф. Йоасаф довежда манастира до разцвет благодарение на своето положение и връзки с богати дарители. След смъртта на Атанасий Йоасаф ръководи духовното братство, разширява манастира и обновява църквата „преображение”.

 

Преображението Христово е водещата идея на този отдаден на пост, молитва и медитация живот. Връхната точка е постигането на състояние, в което посветеният вижда Светлината на Иисус, светлината на преображението на Божия син на планината Тавор.На планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти, доколкото можаха да възприемат, видяха Твоята слава, та като Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина Си сияние на Отца” (Кондак на Преображение)”. Разказът за Христовото Преображение и просиялата от него дивна светлина се намира в трите евангелия (Матей, 17:1-13; Марко, 9:1-9; Лука 9:28-36).

Животът на монасите в тези обители е бил наистина строг и аскезата почти пълна. Представете си как оставате там ден след ден, месец след месец и година след година до смъртта си. Нямате жена, нямате деца, нямате светски живот, нямате пътувания. Никакви живи същества от женски пол не се допускат. Дори елементарните удобства като къпането са крайно ограничени. Тялото не се излага никога на показ и дори умиването става с дрехите. За нарушения на канона се понасят наказания, а те са сурови в тези условия. Прегрешилият монах е трябвало да се уедини на висяща тераска от плетени стъбла в пещера, след като се изкачи по висящи стълби. Още се виждат висящите стълби и закрепените в пещерите „легла”. Там са се уединявали не само по наказание, но и с цел усъвършенстване и изчистване на ума. Пътят до просветлението е дълъг и никога не е гарантиран.

Виждането на нетварната светлина на Бога навярно е същото състояние на просветление, което отдадените на духовно развитие намират след дълъг път на умствено изчистване и извисяване.

Тук, на Метеора, това някак си ни става понятно и възможно, защото ако има на Земята специални място за постигането на тази цел от неспокойния ум на човека в неспокойната и кипяща около него история, то тези Небесни Камъни са именно такова място. Помислете си само каква сила е нужна, за да тръгне човек в онези времена с онези средства (дрехи, обувки, въжета) да се изкачи по шеметни отвеси от ронлив конгломерат, за да стигне жадуваното място за уединение точно на върха на метеорите, високи по стотина, двеста и триста метра.

 

След манастира „Преображение” вълната се разраства и се построява цял манастирски комплекс. Освен духовното усамотение, манастирите е трябвало да се организират и срещу набезите на разбойници. Били построени „Света Троица”, „Свети Стефан”, „Ипапандий”, „Русаний”, и „Арсаний”, „Свети Николай Анапавсас”, и още една дузина обители.

С времето това монашеско царство постепенно запада, подобно на тези в Кападокия и в Атон. В наши дни все още са живи едва шест манастира: „Преображение”, „Варлаам”, „Свети Николай Анапавсас”, „Русаний”, „Света Троица” и „Свети Стефан”.

 

Днес катерачите от най-новото поколение са прокарали линии за изкачване там, където не смущават живота на манастирите. А скали за изкачване в околността колкото искаш. Туровете са оборудвани с лепени клинове и анкерни болтове, изкачванията са много трудни, а слизанията стават на въже с рапели от върха до долу.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.