Мексико – тръпчиво и вкусно

14 юни, 2012 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)


ВКУСЪТ НА МЕКСИКО

Кой е най-краткият израз на духа на Мексико, както го вдишва един чужденец? Моят отговор е: салса. „Салса” на испански означава сос от домати и чушки с добавки в различни варианти. „Салса” още означава танц – най-популярният в света днес, роден срещу Мексико – на остров Куба, но завинаги вплел се в улиците на Мексико. Мексико е тръпкаво и вкусно, с атмосфера на ведрина и гостоприемство. Мексико е загадъчно и необятно, с атмосфера на руини от трудно понятните олмеки и маи, толтеки и ацтеки.

Мексико е омайно и незабравимо с джунглите и пустошта, с белите пясъци и морето. Прелитаме над Западното полукълбо за повече от 17 часа, гонейки слънцето над Европа и над сините простори и ледените форми на Атлантика.

Мексико сити – атмосферата на най-големия мегаполис

На летище Бенито Хуарес ни се оказва специално внимание като българи. Едра мулатка ни отделя от потока пътници с още двама младежи от София, откарват ни в офис, където разпитват едното момче, а ние чакаме. Едва когато виждат нашия график с имената Паленке, Чичен-Ица и Плая дел Кармен, се уверяват, че не сме подозрителни. Мексико е обширно, предстои ни да прекосим в две посоки на няколко отсечки към 3000 километра.

Мексико сити ни посреща със своя 24милионен хаос. Обикаляме по задръстени улици и пред нас се извисяват забележителни сгради от модерно Мексико. По пътя разпознаваме бронзовата фигура на… Йосип Броз Тито. Паркът Чапултепек ни посреща със слънце, тичащи деца и блуждаещи просяци. Тук вкусваме свежите „букети” от дълги резени диня, краставица, манго и папая. Група мъже в червено-бели носии танцуват около висок пилон, след което се катерят по железните скоби към върха, застават на връхната квадратна рамка, завъртат я и се пускат с главите надолу. Те летят във все по-широки кръгове над парка, рамката се върти бясно, а лекият подвижен пилон се държи стабилно.

Обясняват ни, че това са voladores de Verakruz – летачите от Веракруз. Зад Катедралата тръгват автобуси и микробуси за обиколки и за магичния Теотиуахан с Пирамидите. Уреждаме екскурзията до Теотиуахан и се качваме за round-trip на открит автобус. Museo Naсional de Antropologia надхвърля всичките ни очаквания. Той е съвременен, богат, суперпрофесионално подреден и високо художествен. Тук са представени много раси, народи и култури: съвременни, олмека, толтека, мая, назад чак до приматите. Макети и манекени показват начини на живот, пръснати на хиляди километри и на хиляди години история. Невероятно е разнообразието от човешки черти и фигури, носии, битови предмети и къщи. Разглеждаме макет на Теночтитлан – столицата на ацтеките, построена в езерото Текскоко.

Градът е такъв, какъвто са го намерили воините на Кортес през 1520 г. Някъде тук, на върха на централната пирамида на Кетцалкоатъл, са принасяни в жертва под звуците на тъпан заловените живи испанци, като са вадели сърцата им. Тук са най-големите находки на палеоантропологията – като скелети отпреди 3 милиона години, най-старата двукрака маймуна, с името Люси, черепите на Homo Habilis, Homo Erectus, неандерталец. Вън е прохладна вечер, пред Двореца на изкуствата на площада около фонтана гъмжи от туристи.

Младежи са насядали на раници и якета, дъвчат сандвичи и подрънкват на китари. Към нас приближава дребен мъж, носещ на гърдите си три книги, закрепени на дървена стойка. Представя се като писател, който продава собствени книги. Пита откъде сме и не се изненадва, че чува Bulgaria. – A, Bulgaria! Всеки тук реагира така на отговора, че сме от България – с позитивно възклицание и леко сдържане. След приятелски разговор купувам една от книгите му, макар да не знам испански. В богат и изискан магазин за сребърни бижута майстор с лупа на окото резбова светкавично главата на маянски цар на метална плочка. Тук вкусваме истинска текила.

Следва и първата ни среща с мексиканската кухня. Тя е една от емблемите на Мексико. На масата идват купички с червена и зелена салса – лютивите мексикански подправки, купчинка кръгли тънки питки, загърнати в плат – царевичните тортияс, и царевичен чипс. Салсата вади сълзи от очите.

Теотиуакан:

пирамиди и амбулантни търговци. На другия ден пъплим с микробуса на Роберто всред грамадния автомобилен поток край хълмове с вилни зони. Музиката в колата е салса, бачата и меренге.

На юг се откроява планина със заснежен вулканичен връх. Разпознаваме могъщия контур на Пирамидата на Слънцето (Piramide del Sol), която увенчава съвършения комплекс на Теотиуакан – свещен град от 1 до 7 в. Скоро сме на просторната централна улица, а от двете ни страни се издигат редове пирамиди. Насреща е Пирамидата на Луната (Piramide de la Luna). Този древен град респектира с мащаби, геометрия и архитектурно съвършенство. Опитваме се да се потопим изцяло в атмосферата, защото това е един път в живота. Но впечатлението е напълно помрачено от настойчивите до наглост амбулантни търговци на евтини ментета.

Изкачваме се по стръмните стъпала на Пирамидата на Луната. От високата площадка се открива невероятна панорама – пред нас към хоризонта е права широка улица, а в дъното е Пирамидата на Слънцето – огромна, с няколко отсечки на скосяване и със ситни точици, пълзящи по централното широко стълбище. Равнината е просторна, а в дъното се извисява вулканична планина. Със слизането попадаме в лапите на амбулантните продавачи. -Ei, amigo! Only for you – cienta pesos! „Само за теб – петдесет песос”! Подминаваме търговците и продължаваме за Паленке. Автобусът се измъква от столицата с героични усилия. В този върхови час кръстовищата са арени на жестока борба и автобусът се промъква напред сантиметър по сантиметър. Светофарите са декор, а шофьорите се стараят да запазят спокойствие.

Излизаме от мегаполиса, и се озоваваме на пътя, който се е превърнал в река след проливния дъжд и автобусът реже бавно дълбоката вода.

Паленке – столицата на Пакал

Градчето Паленке, на 730 км от столицата, е оживено, мърляво, двуетажно и с кални улици. Регионът около Паленке е планината Сиера де дон Хуан, северна граница на гористите хълмове на Чиапас. Градът Паленке е тук, на височина 150 м над морското ниво, с горещ и влажен климат. Районът е заселен около 100 г. сл. Хр., а самият град, според местните хроники, датира от втората половина на 4 век. Първи владетел е Бахлум Кук (ягуарът Куетцал). Повече от 19 царе са записани в хрониката на Паленке, последният от които е живял от 745 до 804 г. Тук намираме същото обожествяване на първите владетели, подобно на това в Египет и други древни цивилизации. Народите в тази част на континента са били различни, но езикът и културата се разпознават като едно цяло – Мая. Без съмнение Мая е една от великите култури в историята на човечеството. В най-развития си период те са владеели обширни територии от днешните щатове Чиапас и Табаско до Централна Америка.

Те създали своя числова система с основа 20 с възловото число 0, открили циклите на Венера и периодичността на затъмненията. Календарът им от 365 дни и ¼ е бил по-точен от Юлианския. Изключителни архитекти, те построили култови и в същото време научни комплекси – храмове-гробници и обсерватории с куполи, съвсем като съвременните. Маите търгували интензивно, кръстосвайки континента по реки и плавайки по море със своите канута. Няколко храма са подредени в комплекс, а найвнушителната пирамида крие тялото на великия цар Пакал II, чието изображение се вижда в най-различни варианти: от гипсовите евтини статуйки до голямата глава в центъра на Паленке. Културата на маите просперира от 600 до 1100 година и приключва малко преди идването на испанците. Преди испанското нашествие през 16 век градове, пирамиди, храмове и дворци са били напуснати и забравени в джунглите за повече от сто години. Упадъкът на Мая се обяснява с природни катаклизми, продължителни войни и свръхнаселение. Но обществата на Мая са били все още достатъчно жизнени, за да противостоят на нашествието почти две столетия.

Началото на Конкистата тук е белязано от битката при Чампотон, близо до днешно Кампече, Мексико, през 1517 г., а краят – с превземането на царството на Таясал, Гватемала, през 1697. Впечатлява и се врязва в паметта типичната глава на човека от Мая, скулптирана в самияцентър на Паленке – издължен назад и стесняващ се череп, голям гърбав нос, сливащ се с челото и пищни украшения над главата. Напомня на глава на орел – едно от свещените животни на Мая наред с ягуара и пернатата змия.

Най-забележителен без съмнение е Храмът на надписите, в който е и гробницата на Пакал II. Археолог от Мексико е организирал разкопките в самия храм и след изхвърлянето на стотици тонове пръст низходящо стълбище е отвело откривателя до дъното с тежка каменна плоча, под която, също като в египетските гробници, са били положени останките на владетеля и неговата посмъртна златна маска. Най-големият син на Пакал II, Чан Балум, е завършил ансамбъла и митичната история на боговете и хрониката на владетелите на Паленке. Но вторият син на Пакал, Кан Хок Читам, загубил царството и главата си. Събитието е изсечено на камък, а отрязаната глава на царя е в ръцете на чудовище с оголен череп (Ах Пуч, божество на смъртта). Продължаваме обиколката из Храма на слънцето, Храма на кръста, но скоро ни обхваща гъста мъгла и започва да ръми, а после се излива проливен дъжд, който постепенно скрива панорамата, а джунглата поглъща жадно живителната вода.

Водопадите Мисол и Агуа Азул

Костюмиран мексиканец с мустачки и добър английски, шеф на агенцията Кукулкан, ни предлага търсеното пътуване до двата водопада –Мисол и Агуа Азул (‘синя вода’).

Скоро се носим всред зелени поля и край пътя деца предлагат кочани царевица. Скоро по бученето се досещаме, че сме близо до Мисол. Слизаме и само след няколко крачки пред нас се открива падащият поток. Водата на две струи пада от около 50 м (колкото 20 етажна сграда) в дълбоко бушуващо езеро. Водопадът поглъща взора и слуха, приковава. Правим обиколка се озоваваме в кухина зад струите. След още половин час по серпентините стигаме до каскадата Agua Azul. В първия миг пред нас блясва широка и спокойна река. Цветът на водата е зеленосин в неописуеми нюанси на вировете, и блестящо бял на бързеите и падовете между тях. Гората скрива и открива причудливи форми всред бушуваща вода.

Водните струи, каменните форми и магичното синьозелено мият съзнанието и почти мигновено потопяват в тих екстаз. Дървета са се навели над водите и черни дроздове с жълти човки са накацали по клоните. Високо горе от малка площадка се вижда почти цялата река, виеща се и падаща между големи и пищни дървета. Бялозелено-синята жива вода следва своя път и неуморно оформя скалите във вид на островчета, закътани басейни и отвесни прагове. А още понагоре реката е спокойна, бавна и на тревния бряг са насядали хора на пикник. Малки мексиканчета се люлеят на люлки на дърветата и се гмурват.

Чичен Ица – столица и свещен град

След нови 550 км слизаме в археологическия комплекс на Чичен Ица. Пирамидите на маите сякаш рисуват пирамидите на техните общества. На върха е Ахау, господарят, син на божествата, управлявал цивилния, религиозния и военния живот на народа си. Господарят е заобиколен от военноначалници, търговци, артисти, свещеници. По стъпалата на пирамидата стоят жреците, местните управници (Кахалоб), търговците, селяните. Мнозинството от народа са фермери и отглеждат царевица, боб, кактуси и други хранителни култури. На дъното са, разбира се, робите. Космическата пирамида е подобна на земната. На върха е Итсамна, Творецът на Вселената, управител на света и на съдбите. Боговете се явяват на хората като животни. Животът на маите е бил дълбоко религиозен.

Ишхел е богиня на майчинството и медицината, Ах Кин е божество на Слънцето, Чаак е бог на дъждовете, а Юм Кааш – на царевицата. Chichèn Itzà (Чичèн Итцà) е основан от племето Итца около 900 г. Под влияние на толтеките от Тула те въвеждат нов архитектурен стил с твърди линии и орнаментални мотиви, в който доминира пернатата змия Кукулкан. С основаването на града започва периодът на военните градове. Развива се културата на Итцатеките. Кукулкан е местното име на бог Кетцалкоатъл (така звучи и на езика на толтеките ‘перната змия’, образ на божеството сред толтеки, маи и ацтеки). В преданието Кукулкан е известен като първовладетел. Архитуктурата и религията процъфтяват в Чичен Ица. Сградите имат ясно изразен военен характер. Построен е огромен храм на воините.

Военният дух от Централно Мексико е пренесен тук. Но в началото на 15 в. Чичен Ица започва да запада и постепенно се обезлюдява. По-късно градът е спорадично заеман за празненства и церемонии и накрая забравен в джунглата за столетия чак до 19 век. И Чичен Ица, како Паленке, е буквално отвоюван от джунглата. Мъртвият град е пръснат нашироко в равнината. Пред нас се извисява първо Пирамидата на Кукулкан – мраморна, мощна и съвършена. На равноденствие – 21 март и 21 септември.

около три часа следобед пернатата змия Кукулкан „слиза” по дясната северна балюстрада, за да оживи зиналата каменна глава в долния край на пирамидата. Слънчеви триъгълници плавно се сливат по стръмната стена и създават живото впечатление, че настъпва нещо свръхестествено. Ефектът е постигнат от строителите на Чичен Ица и цели столетия е отбелязвал началото на сезона с паметното пришествие на божеството. Разглеждайки орнаментите, една сцена от филма „Апокалипто” на Мел Гибсън. На най-високата площадка жрецът, хванал здраво голям нож от обсидиан, пробожда гърдите на пленник, поставен на каменен жертвеник. Той бързо изважда сърцето, кърваво и пулсиращо, и го вдига в ръка, призовавайки Кукулкан. С каменен нож главата на жертвата е отсечена и се търкаля с отскоци по стъпалата на пирамидата, а долу е уловена с въжени мрежи. Тълпата е изпълнила площада и надава френетични викове.

Оказва се, че тази сцена не е само плод на режисъорско хрумване, а е възпроизведена според стари хроники на маите и конкистадорите. Можем да я прочетем много живописна в дневника на конкистата на Теночтитлан от Бернал Диас дел Кастильо. В културата на маите жертвите се принасят на церемонии, фиксирани на различни дати в календарната година. Церемониите включват процесии, речи, танци, пеене, драматични представления, както и кървави човешки жертвоприношения. На върха на пирамидата входът е увенчан от войнствена фигура на чаакмул, толтекска по произход. Четири изхода в четирите посоки на света свързват залата с външния свят. В тялото на голямата пирамида е намерена помалка, със стълбище на север и храм на върха, а в нея е открит чаакмул на върха и каменен трон в залата с формата на ягуар и червен на цвят. Червени са и потресаващите фрески, отрезвили археолозите след романтичните представи за маите.

Маите-астрономи, устремени към вечността, се оказват кръвожадни главорези с изострени глави и намръщени уста. Комплексът е внушителен по размери, разнообразие и архитектура – Пирамидата на Кукулкан, Платформата на Венера, Обсерваторията, Свещения ценот (естествен широк каменен кладенец), Хилядата колони, Игрището за топка и другите сгради, са били свързани с каменни с пътища-рампи, сакбе.

Игрището е дълго, широко и устроено, подобно на съвременен стадион – с каменни трибуни от три страни, от едната страна по-висока и увенчана с храм (аналогична на централната трибуна). Играта с топка е церемония, в края на която играчът от загубилия отбор е плащал с главата си. Това е засвидетелствано от рисунки. Тук два отбора си подават солидна топка, като си служат само с хълбоци, рамене и колене.

Целта е топката да се вкара в каменни рингове с дупки, малко по-широки от топката, а тук тези рингове са на височина пет-шест метра. Обсерваторията е масивна четириъгълна сграда с широко стълбище, увенчана с цилиндрична наблюдателна кула с пръстен и купол на върха, по форма досущ като съвременните.

Храмът на воините е висок десетина метра, със стръмно стълбище и с внушителен ансамбъл горе. Найотпред воин-чаакмул, пази колонада зад себе си, започваща с две колони във формата на змии, чиито глави са зинали към каменната основа, а опашките им се извиват напред в горния край. Пред този храм са наредени в три перфектни реда десетки квадратни колони, а по-нататък са три реда съвършени кръгли колони. Напред пък е колонадата на сградата на покрит пазар. Военната сграда Тцомпантли, е украсена с черепи на стотици врагове. Свещеният ценот е естествена отвесна варовикова шахта, широка около 50 метра. Водата е на около 25 метра под земната повърхност.

При церемониите в чест на бога на водата Чаак тук са хвърляни всевъзможни дарове, ценни предмети, растения и животни, но най-ценните са били човешките жертви – воини-пленници, деца и млади жени. А следобед се носим по полуострова Юкатан право към крайбрежието – Ривиера Мая на Карибско море с бял пясък и лазурни води.

Плая дел Кармен

„Плая” означава плаж, а кармен е цъфтящото в червено пълзящо растение, с което са украсени почти всички сгради тук.

По оживената пешеходна улица слизаме към морето и нагазваме във финия пясък, а пред нас в тъмното шуми дискретно Атлантикът. Плажната ивица е широка около 50 метра, а по дължина край не се вижда нито на север, нито на юг. В Плая туристите са предимно американци и по-малко западноевропейци. Градчето е оживено и търговията няма край. Обликът му е ев-ропейски, няма ги двуетажните къщурки от Паленке. От заведенията звучи салса, мариачи, рок, хип-хоп. Мъже в черно с тромпети и китари свирят мариачи. Кръглолики, мустакати, със сомбрера, с черни костюми и бели ризи, с бели кантове и с чепици. Тази вечер в Плая има карнавал!

Шествието е многоцветно: жълто и виолетово, синьо и кармен, бяло и черно. Редят се танцьорки и танцьори, музиканти и барабанисти, гимнастици и клоуни, индианци и негри от джунглите. Звучи салса, меренге и регетон. Минават племе черни ‘туземци’, въоръжени с копия, лъкове и стрели. ‘Майски вожд’ с орлови украшения разперва ръце с огромни крила. Шествието носи и знамена, виждам няколко мексикански трикольора: жълто, зелено, червено. Точно на фона на знамето мярвам надписа: Plaza de la Fiesta! Да, това е точното определение на Плая дел Кармен.

Вкусът на Мексико

Безкрайната фиеста на този карибски бряг не минава без вкуса на Мексико: tortillas, salsa, narahja (превъзходни плодови сокове), всевъзможни риби, огромни омари, октоподи и скариди. Torta е масивен сандвич с късчета запечено месо, кромид, зеленчуци, картофчета. Tacos са тортияс с купчинки меса и зеленчуци. Текила! В Плая дел Кармен текилата е навсякъде, в най-различен цвят, опаковка и марка – продава се по тротоарите в бутилки като уиски, в магазините за подъръци в най-различни опаковки и в обикновените магазини – на нормални цени. В Плая има даже музей на текилата – Hasienda de Tekila.

Мексиканците

Мексиканците са индианци, наследили най-вече ацтеките, но и маите. Европеидните черти са изключение. Те са отворени, приветливи, като търговци настойчиви и понякога нахални. Но почти всички са услужливи и улесняват живота на своите гости. На вид са тъмни, набити, с кръгли глави и плоски лица. Но са естествени, непринудени, емоционални и ведри. Големи патриоти са, но уважават и другите нации. Никой не показа пренебрежение и сякаш всички затаяват една мисъл за България, която аз асоциирам с победата ни над националния на Мексико по футбол на световното през 1994. Тук футболът е много популярен и на екраните по заведенията постоянно се гледаха някакви мачове.

Имат спокойно самочувствие и търговски нюх. За мен е изненадващо, че тези емоционални хора, близки по манталитет на балканците, умеят да организират перфектно. Автобусната система на Мексико се признава за най-уредената в света. Където и когато трябва, има автобус. Билети се издават и регистрират в компютърна мрежа, поименни са и съдържат цялата информация за пътуването. Правилата на непушенето се спазват строго и никой мексиканец не се крие, за да запали цигара. Когато шеговито запитах в заведение дали мексиканците пушат, сервитьорът отговори: – Solamente marihuana! (Само марихуана). Това за марихуаната не е само шега. Тук проблемът с наркотиците и наркотрафика е сериозен: Мексико има много дълга граница с Щатите – основен потребител на наркотици, идващи от Латинска Америка. Води се война с наркомафията и всеки ден има жертви. А туризмът е толкова силно развит, че просто няма какво повече да се предложи. Няма квадратен метър неизползвано място, няма неексплоатира идея. Туристическите агенции са навсякъде и буквално на всеки пет метра на улицата имат рекламни павилиони. Духът на Карибите.

Пясък, море, небе, въздух X-caret (Еш-карет) е парк на най-фантастичното крайбрежие, пълно със скални заливи и изобилие от морски твари. Релефът е начупен скален бряг с малки врязани заливчета. Водата е изумрудена с преливащи се нюанси на фона на черни скали и бял пясък. По целия парк са пръснати постройки в стил Мая със сламени покриви. Редят се заливчета между гористи хълмове с павилиони от дърво и слама. Гмурвам се с маска и шнорхел. Плавам между многоцветни риби и излизам посред залива. Обръщам се и във всички посоки съзерцавам. Тук усещам до мозъка на костите си и проумявам, че истинският живот е удивителна серия от неописуеми събития. Единственото нещо, което изкривява преживяването, са многото туристи и тази гмеж напомня, че man-made paradise не е раят. Тук времето не стига, за да се потопиш в едно усещане – чакат те толкова много атракции! Пясъкът е много фин и вятърът го набива навсякъде.

След буря водата е с цвят на сок от ананас. Тя е нежна и топла през цялото време, но е много солена и малко мътна от вълнението. Водната линия се начупва и вълнува в искрящи бели гребени. Е, какъв беше вкусът на Мексико? Питам се, за да оформя в себе си трайно впечатление. В тази страна, дарена с вода и топлина, слънце и море, с безбройни растения и животни, живеят топли, слънчеви и емоционални хора. – Amigo, kafe? – стряска ме гласът на сервитьора. – No, gracias. Gracias, Mexico! Adios, Mexico!

Какво да…и какво не

1. Избягвайте заведения за хранене, които не ви вдъхват доверие, за да си спестите кратки неразположения. За препоръчване е да се възползвате от ресторантите в хотелите, или туристическите места. Пийте само бутилирана вода.

2. Следете внимателно за личните си вещи непрекъснато. Добре е да направите копия на пътническите си документи – най-вече паспорт, лична карта, шофьорска книжка. Не са препоръчителни покупка на стоки и ползване на услуги на странични, неоживени улици. Да не се носят открито скъпо струващи бижута, часовници, фотоапарати, видеокамери и др. В случай, че сте взели кола под наем е желателно да се движите със затворени прозорци и заключени врати. Не оставяйте ценностите вътре на видимо място.

3. Трябва да предвидите честите полицейски проверки на Emigration officers във връзка с наркотрафика. Желателно е да не заяждате със служителите извършващи тези проверки.

4. Не се качвайте на първото такси и не спирайте просто с махане на ръка. Голяма част от такситата не са лицензирани и са опасни, не само поради риска да бъдете обран. Лицензираните Sitio-таксита са маркирани с “S” на номера и можете да ги намерите само на определените за тях стоянки или да извикате такова по телефона. Желателно е да договорите цената предварително.

5. Не ходете по шорти или къси поли извън вашия хотел. Оскъдното облекло обижда мексиканците. В църква няма да ви допуснат с къси панталонки или поли, както и с открити рамена. Иначе удобните обувки са задължителни. От октомври до март е желателно да имате със себе си топли връхни дрехи, от средата на март до края на май основно летни дрехи, и от началото на юни да края на септември летни и есенни дрехи.

6. Бакшишът е почти задължителен. Вашият шофьор, екскурзовод, пиколото в хотела, камериерката и келнерът ще се радват на малкото финансово внимание от ваша страна. Обичайно е в размер на 10-15%. 7. Най-добре ще е да се подготвите предварително с разговорник, или поне запомнете най-необходимите думи на испански. Често това може да ви спести изнервящи ситуации.

Президентска Федерална Република МЕКСИКО

Площ: 1 972 550 кв.км. Население: 105 149 950 милиона жители. Религия: 89% римокатолици Език: Испански и още около 80 различни индиански езици. Разговорният мексикански е наситен с думи от езика на ацтеките. Столица: Мексико Сити. Държавна форма: Президентска Федерална Република Влизане в страната: За български граждани, при престой до 90 дни не е необходима виза. Безмитно могат да бъдат внесени 400 цигари, 50 пури или 250 гр табак, 3 литра алкохол, парфюм за лично ползване, 1 фотоапарат или камера, както и подаръци на стойност до 300$. Забранен е вносът на наркотици, оръжие, и неконсервирани храни, както и износът на антикварни предмети, корали и кактуси. Валута: Националната валута е Мексикански Nuevo Peso – MXN. 1.00 MXN = 0.119952 BGN Приемат се повечето кредитни карти: Eurocard, American Express, MasterCard, Diners Club и Visa. Повечето банки разполагат и с банкомати.

Правила за движение по пътищата: Българската шофьорска книжка се признава. Максимално допустимата скорост в населени места е 30 км/ч, извън населени места – 70-100 км/ч, а по магистрала – до 110 км/ч. Внимавайте със светофарите, те са поставени от отсрещната страна на кръстовището. Червената светлина превключва автоматично от зелената, почти няма жълт сигнал. Най-подходящо време за посещение: от февруари до април, от септември до октомври. Часови пояс: В Мексико е необходимо да върнете часовника с 8 часа назад спрямо българското време, както през зимата така и през лятото. История: В историята на Мексико се проследяват три епохи: развити древни цивилизации, мощна испанска колонизация и динамично съвременно общество. Първата цивилизация, която се появява в земите на Мексико, е тази на олмеките, населявали днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско.

Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва. В началото на нашата ера се появява културата на маите, като към Х век на полуостров Юкатан са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие – Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан) и на миштеките (град Митла). В Централно Мексико са запазени религиозни и културни центрове и градове (Теотихуакан, Тахин ) от културата на тотонаките. През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили градове с геометрична планировка, монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, сред които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през ХV век. През 1519 г. в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд испански конкистадори, воден от Ернан Кортес. Две години покъсно войниците на Кортес унищожават ацтекската империя. През 1535 г. е основано вицекралството Нова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония в Новия свят в продължение на цели три века. Задълбочаването на напрежението между местния креолски елит и испанските колонизатори води до Мексиканската война за независимост, която и завършва през 1821 г. с обявяването на независимо Мексико. Новата държава включва освен днешната територия на страната и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 г. Мексико става република. Следват десетилетия на ожесточени борби между либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които преминават в граждански войни. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 г. Тексас се обявява за независима република, която през 1846 г. е анексирана от Съединените щати.

В последвалата Мексиканско-американска война през 1846-1848 г. Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод за интервенция на Франция в Мексико и неуспешен опит за установяване на монархия, начело с Максимилиан I Хабсбургски. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през 1867 г. География: Мексико е най-северната и трета по големина държава в Латинска Америка. Разположено е в югозападната част на Северна Америка между САЩ, Гватемала и Белиз, с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Северния Тих океан. Общата дължина на бреговата ивица е около 9 330 км. Най-голямата река е Рио Гранде, която преминава по границата със САЩ. Пейзажът е изключително разнообразен, с високи скалисти планини, ниски крайбрежни равнини, високи плата, пустини и джунгли. Почти половината от територията е с надморска височина над 1600 м. По-голямата част от страната се състои от голямо и високо около 1000 до 2500 м планинско плато, като планината Сиера Мадре разделя тихоокеанското от атлантическото крайбрежие.

Северната част на платото е неплодородно и рядко населено. В южната част преминава вулканична планинска верига, която се разпростира на запад през долината на Мексико до Веракрус на Източния бряг. Тук се извисяват високи върхове, от които някои като високият 5700 м връх Орисаба, са все още действащи вулкани. Тук живее и по-голямата част от населението на страната. Климатът е разнообразен поради различията в релефа. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни. Както в повечето тропични региони, Мексико има два сезона – дъждовен и сух. От юни до октомври падат основните валежи и температурите се покачват, докато периодът от ноември до май е по-сух, с умерени температури. Разнообразието на растителния и животинския свят е голямо и зависи от климата и топографията. Крайбрежните равнини са покрити с тропически дъждовни гори, които се сливат със субтропична и умерена растителност при по-високите плата. В северните щати расте суха степна растителност.

Знаете ли, че…

Мексико Сити – до края на миналия век градът се счита за най-големия в света. Днес това е третата най- голяма градска структура в света. Населението на града надвишава 8.84 милиона, а на цялата градска агломерация – около 22 милиона жители. Темповете, с които градът нараства в миналото, са убийствени. През 1950 година жителите му са едва 3 милиона, а в началото на 90те години на миналия век – почти 18 милиона. Мексико сити е и един от най-силно замърсените градове в света. Градът е разположен в долината Мексико, на 2240 м надморска височина. Мексико е град на контрастите: в него има разкошни вили в зелени паркове и жалки бедни къщурки, широки проспекти и тесни мръсни улички. Градът възниква върху развалините на Теночтитлан, построен от ацтеките през 1325 г. Испанският конкистадор Ернан Кортес чува за големия град и неговите богатства във Веракрус и решава да го подчини. Когато Кортес и придружаващите го войници виждат за първи път Теночтитлан на 8 ноември 1519 г. те са поразени от неговата красота и големина. Испанците слагат под домашен арест вожда Монтесума и установяват контрол над града. Напрежението в отношенията се засилва.

Ацтеките въставят срещу испанците и ги прогонват. Кортес не се предава и със съюзниците си от други местни племена оставя 3 месеца града без храна и вода, под заразата на едра шарка. Постепенно испанските войници настъпват в града – улица след улица, къща след къща. През август 1521 г. Теночтитлан е завзет от испанците и върху руините се изгражда новия град МексикоТенуститлан (México Tenustitlán). От 1585 г. е официално известен като град Мексико и се превръща в административен и финансов център на голяма част от испанската колониална империя. След извоюването на независимостта, през 1824 г. Мексико е обявена за република, а град Мексико – за столица. Текилата е мексиканска спиртна напитка, дестилирана от ферментирал сок, извлечен от сърцевината на синьо агаве – растение, което се отглежда на 1800 м. надморска височина в района на гр. Текила, намиращ се на 40 км. западно от Гуадалахара, щата Халиско в Мексико.

Дивото агаве достига зрелостта си на около петата си година, когато е високо около 5 м., а листата му са дълги около 2-3 м. Според легендата, идианците от племето ацтеки извличали сок от синьо агаве, който им служил за направата на церемониалното вино “pulque”. Когато испанците заваладяват Мексико, войниците на Кортес запознават местните с метода на дестилация и така стават първите най-вероятни производители на прототипа на текилата. Напитката носи името на града, където текила се произвежда повече от 200 г. На езика на местното племе науати (nahuati) “tequila” означава вулкан. Другата напитка, неизменна част от културата на Мексико, се нарича мескал (mescal). Най-известният мескал е дестилат на вид агаве, който се отглежда в щата Oaxaca в Южно Мексико, а най-добрият е продукт на диво агаве, познато като „papalomé“. Методът на дестилация при мескала е по-различен от този при текилата и това придава на напитката различен вкус и аромат.

Текилата има силен аромат на билки, като някои от най-добрите видове могат да имат аромат на ванилия, канела, джинджифил и др., вследствие на отлежаването в дървени бъчви, съдържали други видове алкохол. Някои бутилки мескал съдържат “gusano” (червей). Горещият шоколад е известен като напитка на ацтеките, но неговият вкус е пикантен и леко горчив. Шоколад е дума от речника на ацтеките. Неговият първообраз представлявал отвара от счукани какаови зърна. Тя се считала за божествена напитка с магически сили и единствено вождът и шаманите имали право да я пият. Доматът е роден в Южна Америка и името му също идва от езика на ацтеките Първите сведения за днешните земи на Мексико датират около 7 хиляди години преди новата ера и са свързани с отглеждането на царевицата, която скоро се превръща в най- важната земеделска култура.

За древните индианци тя обаче била не просто храна, а по-скоро религия. Богът на царевицата бил сред един от най-почитаните, а според документи, ацтеките дори принасяли в негова чест и човешки жертви с надеждата за по-добра реколта. Христофор Колумб забелязва уникалното растение още при първата си експедиция в Новия свят, но го пренася по-късно. Така царевицата започва да се отглежда първо в Испания и Португалия, а по-късно и в цяла Европа. Мая са създават два различни календара, използвани от много мезоамерикански култури впоследствие.

Това са системи от времеви цикли, като всеки е основан на различен принцип. Единият се нарича Хааб и наподобява съвременния календар от 365 и 1/4 дни. Той е базиран върху движението на Земята около Слънцето. Той е използван за определяне моментите на засяване и прибиране на реколтата, за слънчевите и лунните цикли и за движението на другите небесни тела. Хааб има 18 двадесетдневни месеца (18х20 = 360), с 5 допълнителни дни в края на годината. Вторият е свещен цикъл от 260 дни, познат като Цолкин. Той се използва за религиозни ритуали. Античните жлеци на Мая са комбинирали тези два цикъл, създавайки 52 годишен цикъл, аналогичен на нашия век. Това е така нереченият кратък цикъл. Продължителният (или големият) цикъл е времето от създаването на света до неговия край. Той е разделен на 13 големи периоди от приблизително 394 години. Двете календарни системи са свързани и са въплътени в система от зъбни колела.

Датата в тази система се идентифицира от едновременното движение на трите свързани колела. През 52 години датите се повтарят. Тези астрономически достижения на маите са резултат от дългогодишни наблюдения на небето. Маите не са имали телескопи, но са използвали много фини наблюдателни техники и изчислителни методи. Те са фиксирали съвсем точно моментите на равноденствие и слънцестоене. Изучавали са планетите, звездите и кометите.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.