ЛОНДОН 2017

10 август, 2019 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

ЛОНДОН 2017

20.09.2017 излитане за Лондон с Rian air

Лондон, квартал Кройдън

Измъквам се от луда кампания, настройвам се постепенно за пътуването. В самолета сме настанени на отдалечени места, някаква недомислица, жената до мен отива да седне при мъжа си, а моята не иска да идва засега.

За два дни имаме програма запознаване с Лондон и дори един замък извън града (Уиндзор). Моят главен интерес е Бритиш Мюзеум, като гледам програмата, в петък ще има възможност, но след замъка. Добре че в петък музеят затваря чак в 8.30. Имало големи опашки и ако можем да видим поне Египетската зала, ще е добре.

Както се и очакваше, ирландската компания не предлага обед, но предлагат платено кафе, питиета и закуски, както и парфюми. Изяждам още един сандвич от моите, купени от Фантастико. Стюардесата и стюардът са приятни и приветливи.

Интересно ще е как ще изглежда отгоре Ламаншът… По едно време гледам долу пристанище, снимам и се чудя къде е това. И чак тогава виждам че това е морето, Ламанш навярно. Мъгла под нас и около нас, потопени сме в бяла млечна маса… Долу във водата виждам перките на вятърни електрогенератори. Английска равнина, нарязана на парцели. Кацаме на Станстед и следва мелодия от уредбата:

Tank you for flying with Ryan air!

Кацаме на неизвестно летище. Загубваме се за малко, чакахме навън, а те са се събрали вътре около изхода. Мразя групови пътувания. Качват ни в микробус за трансфер до хотел Травелодж в Кройдън. Димитър, екскурзоводът, обяснява. До хотела са часове, 188 км околовръстен път.

Обясненията продължават. Общо взето всичко е обратно, започвайки с лявото пътно движение и воланите. За тока имало преобразователи за по 1 лира. Близо до хотела имало, на рецепцията понякога. Кварталът Кройдън, леко периферен – магазини, събуей (метро). Има влак, ЖП станция, удобна връзка с центъра за 15 минути. Това се брои Лондон и се покрива с градски транспорт. Лондон е разделен на кръгове -зони. Уестминстър е първа зона и така навън до 8 зона. Ние сме между 4 и 5 зона. Дневна карта за целия градски транспорт покрива всичко и струва 12.50. Купува се от автомат. Нямало да има време за Бритиш мюзеум. Лондон е около 9 милиона официално, а с предградията реално до 20 милиона души.

Утре имаме разглеждане на мегаполиса с най-важните централни места, платена разходка с лодка по Темза. В петък е екскурзията до замъка Уиндзор. Връщането ще е късно следобед и няма да остане време за музея. Минаваме по голям еднопосочен мост над Темза. В обратната посока се минава по тунел, проектиран през 1938 г. Първият тунел е пробит още тогава. Лондон е сринат до основи през войната с Фау 1. Другият тунел е пробит чак през 1963 г., тунелите са открити. Дартфорт бридж над Темза е по проект от 60-те години. Построен е през 1991 г. Официално се казва Кралица Елизабет. Предишният мост е отпреди 100 години.

Движението по магистрарния околен път е нормално, край нас профучават много ТИРове. Теренът е пълна равнина. Зеленината е навсякъде, гори и горички. Сандвич в метрото с кола е 6 паунда. В хотела имало ресторант, готова храна, магазин. Има топли витрини в някои големи магазини. Кухнята е доста по-бедна. Минаваме през богат район, много скъп. Къща тук струвала над милион лири. Малка, на два етажа. Над 50 процента от жителите на Лондон не са англичани. В Ситито – небостъргачи, няма да ходим там.

Здравна система – около 100 паунда месечна здравна осигуровка предоставя най-добрите болници. Задължителните осигуровки може да те оставят да си умреш. Некомпетентни лекари, безкрайна процедура. Ехограф имало чак в Северен Лондон. Сохо е известно с нощните си клубове. В Кройдън имало барове.

Образование (колежи): За 3 години имаш да вземеш 20 дисциплини. Всеки предмет се взема с голям проект, който се разработва цял семестър. Самостоятелна работа, която замества изпита.

Настанихме се. Хотелът е много демоде, напомня социалистически, но подновен и се издига на двайсет и пет етажа. Сградата е добре остъклена, но безкрайно скучна. Стаята е много прилична, просторна, с приятна чиста баня и хубаво двойно легло.

Екскурзоводът ни взема на опознавателна разходка из квартала. Ресторантчета за бързо хранене на всяка крачка: KFC, Burger King, Chicken World, една тяхна верига Five guys. Наблизо има и китайски ресторант с обилно подлучени ястия в сравнение с познатите ми от София. По-ниска класа кухня, но върхът е английската закуска втори вариант след хем едн егс (шунка с яйца): наденица с боб за закуска! Как ви звучи, познато? Само че у нас бобът с наденица се смята за е нисък стандарт, простовато ядене, презасищащо и подуващо, а отгоре на всичко и тези газове. Наистина закуската в хотела има и други няколко възможни избора: чудесен бекон, яйца, чай и кафе. Гидът ни оставя да се помотаем самостоятелно.

Разхождаме се, гледам, душа и мисля, и се просмуквам от чувството и навярно проникновението, че Англия е западнала. Англия не е вече цивилизована както преди или поне както сме я виждали в книги и филми. Тя е доста шарена: в този квартал, съвсем не от крайните, черните преобладават над белите. Индийците са съвсем малко, както и китайците. Бившите роби превземат своите господари с гените си. Всичко живо лапа и лапа. Изобилие евтини дори за българските стандарти заведения за хранене, в които повечето клиенти са черни.

Влязохме в една англиканска църква надолу и тя ме впечатли със строгостта си. От вътре излязоха черни дечица, а после видяхме и свещеника – с дълга коса и брадичка, млад и съвсем светски на вид. Построена е преди векове, но е реставрирана сред Първата световна война. Лондон е пострадал и през двете войни, но през Втората е почти сринат.

Многото ядене естествено обяснява и многото дебели хора, особено черни жени. Кварталът не е чист, навсякъде хвърлени хартийки, на едно място стотици фасове са забутани зад малка ограда. А глобата за хвърлен фас според Димитър била 80 паунда!

Ани надуши един магазин с име Powndland, в който всичко е по един паунд, а някои неща са х 2 за 1 паунд, например 2 минерални води по 750 мл, две пасти за зъби и т. Посетихме и евтин магазин зя дрехи. Въобще квартал народен. Запазени са доста стари двуетажни тухлени къщички. Грозни, но чаровни, някак много истински.

21.09. Надигам се от удобното легло. Навън е слънце. Опитвам се да пусна GPSа и да му задам локация хотела за по-лесно връщане. Идеята ми беше да ходим сами British museum и да не се загубим на връщане. Успявам чак после, навън и джипиесът свършва някаква работа над повърхността. Тъпият софтуер на Garmin не навигира в градски транспорт, не предлага път с метро, автобуси и влакче. А нямам интернет за навигиране с Google maps.

Правя си кафе и закопнявам за цигара. В хотела пушенето е строго забранено. Тук имало ред, глобите за пушене, хвърлени фасове и хартийки били по 500 паунда. Ако е наистина така, общината ще да е насъбрала милиарди, с които да почиства Лондон, и да останат. Защото хартийкиге и фасовете по улиците на Кройдън са в изобилие. Не видях полицай да тича към нарушител. Не вярвам и тук да нахлуят хора на реда и да ме глобят за пушене, но няма да пробвам. Пия си нескафето в лобито без цигара. Разучавам варианти за музея. Интернетът е напълно нещастен, при това платен.

Дали ще можем да се откажем от лодката по Темза, за да посетим музея?

Бритиш мюзеум

21.09., 16.11 часа. Да, това стана. Отказахме се от лодката по Темза и влязохме в музея след сложни прекачвания и преходи в метрото от моста с Парламента на Темза и обикаляне по улиците след метростанция Хорпър (?)

Сега седя на дървена пейка спещу антична статуя на жена встрани от изложбените зали и се чудя защо тези статуи си остават примери за прекрасното без нищо особено: те просто копират женски и мъжки тела и лица с висящо гръцко изобилие от плат при женските. Това изобилие от гънки и маса в случая не скрива женската красота: скулптурът ги е разкрил където и както трябва. Проста и безхитростна наивна пластика. Сега не може да се прави това подражателство на природата. Това, което съвременните майстори правят, е акцент, идея, концепция, шарж, критика и дори екстравагантно хрумване просто за грабване на вниманието.

Бритиш мюзеум е безплатен! Разгледах доста зали за няколко часа: древна Месопотамия и Египет, финикийците, етруския свят, антична Гърция и Рим. Няма нищо за траките. Има отделна платена и скъпа изложба „Светът на скитите (Schytian World)“. Нямаме време, а и цената е висока (17.50 паунда). Макар че бяхме хапнали в един Макдоналдс, сега съм доста гладен, изморен, дори изцеден.

Преди музея се разходихме по Уестминстър с Бъкингамския дворец, Викторианския мемориал, минахме покрай зеления Сейнт Джеймсис парк, разгледахме Уестминстърското абатство, един импозантен готически храм от 15 в., където и до днес се извършва коронясването на краля (кралицата). Накрая спряхме на моста срещу парламента. Темза е мътна и тече бързо, дори бурно. Явно някъде нагоре (каквото и да значи нагоре в Англия) вали. Тук времето днес е хладно, носим си затворени блузки и тънки якета с качулки.

В музея снимането е разрешено, снимах с Никона всичко, което ми се видя интересно, пропусках само гръцки вази и римски статуи, които са добре познати от много места.

Египет ми се видя отново изобретателен и изумително богат; заснех цяла поредица от столове, шкафове и сандъци, инструменти и съдове. Впечатляват каменните (диорит?) съдове от Старото царство. Те са много твърди, а са изработвани в големи количества и с прости инструменти. От Египет са останали и естествено запазени в сухия климат скелети и естествени мумии, много впечатляващи. Мумиите, които египтяните са правели, както и саркофазите с шаренията им, отдавна са ми омръзнали, са в голямо изобилие тук, както и в музея в Луксор, който разгледахме през март. Тук са изображения и предмети от гробниците на владетелите от Първата династия. Има големи черни плочи (стели) с надписи. Има няколко артефакта  и голяма стела от култура от северен Египет няколко хилядолетия преди Христа.

 

Месопотамия е удивителна с пластиката, бижутерията и ранното развитие на градове, писменост и астрономия. Първите градове са от 4то хилядолетие преди Христа. Гробовете на царе и царици от Месопотамия спират дъха. Има една царица с украшения от ранния династически период, 24-то столетие. Има още забележителни погребения от Двуречието със страхотно ювелирно изкуство.

Красивите вази идват от Египет, а много красива вази, подобни на онези от Атина от геометрическия период, имат и етруски, и финикийци, и египтяни и други народи. Нищо изключително няма в тези смешно надути и представяни винаги без аналози гръцки вази. Тук те са в изобилие, както и в България, в Рим, в Париж и на други места. Всички без изключение се свеждат до няколко форми с червена керамика и черни рисунки на динамични гърци и статични навлечени гъркини. „Гръцкият свят“ с нищо не е уникален всред египтяни, финикийци, кипърци, египтяни, етруски, перси, и т.н. Нищо в пластиката не идва специално и единствено от гърците и това е съвсем в реда на нещата. Гръцката изключителност е надут модерен мит. Първите образци са предимно от Египет и Месопотамия.

Бронзовите мечове са правени през късната бронзова епоха и в Кипър, и в Крит, и във Финикия. Няма приоритет на микенци, както излиза от българските публикации, които всички отнасят тези мечове на наша територия, естествено тракийски, към Микена. Изобилна е керамиката от периода 12то-8мо столетие преди Христа: хубава червена от фина глина на колело с красиви прости геометрични мотиви или рисунки. Има страхотни съдове от Кипър и от Крит. Кипър се води „микенска култура“, не знам какви са аргументите и главно данните за това. Все пак съдовете от антична Гърция и от геометричния период са перфектни.

Гръцката пластика в оригинал почти не е запазена, а живописта никаква я няма. Всички големи произведения на гръцката класика са познати от техни римски копия. Как можем да знаем доколко копията са копия на липсващи оригинали? Кои точно са копия, кои са интерпретации, кои са си оригинални римски произведения?

Огромна загадка си остава как 3000 години преди Христа са изрязвани и извайвани каменни купи от диорит, и то в големи количества? Така е ставало в първите династии. Запазените инструменти са твърде скромни за тази цел. Навярно са ползвали диамантени остриета, за по-меките каменни породи диоритни. Като цяло загадка както пирамидите и статуите от диорит и гранит.

Целият оглед започна след 13 часа и се уговорихме с Ани да се чакаме пред изхода в 17.30. Много време отделях за по-внимателно снимане и то не само на експонатите, а и на надписите към тях: в момента следвам магистратура по археология. Но бързането ми попречи да започвам всяка зала от хронологическото начало и да вървя към края. В една от залите за Египет се наложи да се връщам към началото, защото бях влязъл откъм края и бях нащракал много кадри в разбъркан ред.

Към 17 часа вече се насочих към изхода, но търсейки тоалетна, се натъкнах на още интересни зали от античността: етруски, латини, гръцки зали и Рим. Намерих прочутия бюст или парче от цяла статуя на Перикъл. Този славен мъж е въвлякъл Атина и другите полиси в кърваво самоизтрелбление за трийсет години. Огромна гордост е натрупала Атина след победите над персийските завоеватели, доста преувеличени победи с премълчани персийски завоевания. Какъв победител си над нашествениците, щом си напуснал полиса си Атина и си я оставил на разрушение и разграбване?

През цялото време не ме напускаше възмущението към огромната лъжа Антична Гърция – „люлка на западната цивилизация“. Дори само този музей е достатъчен за една далеч по-шарена и в същото време хомогенна картина на древните постижения, сред които не може да се намери първоначало в Гърция по никакъв начин. Дори прекрасните атически вази имат превъзхождащи ги екземпляри от Старото египетско царство и сходни постижения по Леванта (Финикия), а и в Персия.

Кипър (Алашия) е страхотна култура, чиято керамика и пластика е внушителна като съдове с най-висока естетическа стойност и реалистични портрети. Заснех ги и ако имам време най-после ще направя паралелите които показват вярната картина. Интересно: не видях какви са кипърци в древността, имали ли са нещо общо с гърците?

Няколко думи за нашенската пестеливост в чужбина. Дето се вика половин свят съм обиколил, но още не съм свободен от този стрес от цени и харчене в чужбина. Обяснението е просто: нашият стандарт е най-ниският в Европейския съюз: цени и заплати. Това е стар навик, останал у мен, въпреки че имам пари да си покривам разходите по екскурзии и пътувания. Сега не си пускам платен Интернет по няколко лири. Има опция безплатен, макар и отчайващ Интернет за 30 минути в хотела, но в стаята ни на 6-тия етаж сигнал няма. Така е и с ресторантите: има ли евтин и задоволителен вариант, българинът не харчи повече за стандарт или като опит на нещо съвсем ново. Ние сме като цяло пестелив народ, а цените ни дори с евтините цени в Кройдън са си по-високи. Аз не се юрвам като Ани да купувам от евтиното, само защото е евтино и за България (дрешки, домашни потреби и някои храни), но с охота влизам и се храня в многобройните заведения за бързо хранене на улицата – китайски ресторант, Чикйн уърлд, бъргър кинг, Събуей. Дори преяждам, а одеве като излязохме за вечеря първо се натъпках с китайска готвена храна (от завчера на бях вкусил готвено), а после си хруснах едни горещи пържени картофки, просмукани с олио. Калорийна бомбичка, за няколко дни това хапване ще ми докара едни 2 килограма отгоре. Тези хранителни капанчета тук са като никъде другаде, на всяка крачка. Яде народът, този шарен и предимно черен и бял народ в Ийст Кройдън.

Тук изненадващо за мен мирише много на социализъм: безплатен Бритиш мюзеум с безплатни малки книжки; супер евтини магазини за дрехи, за храна и заведения за бързо хранене; безплатно образование до завършване на колеж. Само че безплатното държавно здравеопазване срещу здравни вноски било некачествено. Метнахме се на един градски автобус за обратно и на шофьора погрешка подадох карта от хотела, вместо картата за пътуване, а той нищо не каза. Изобщо Англия е унищожена като символ на либерализма и десните ценности на пазара.

Уиндзор

22.09.2017. В България уж имам постоянни клиенти, за каквито чакам в тази мизерна кампания за учебници, а телефонът ми мълчи. От Виваком нещо не ме включват или аз не правя нужното, а уж имам роуминг.

Днес заминаваме за замъка Уиндзор, пътят е петдесетина километра. Пътуваме с кола, шофирана от Радостина от фирмата и Митко, час и половина от хотела. В колата разговаряме за всичко в Англия и уговаряме пътуване утре от 8 до обсерваторията Гринуич, разходка по нулевия Меридиан на хълм с музеи. Към 12 утре трябва да тръгнем за летището.

Уиндзор е китно градче, което буквално цъфти в слънчевия ден, разсъбличаме се по тениски. Вървим по стръмна улица покрай крепостните стени на обширния замък. Нагоре покрай стената стигаме до официалния вход. Цената е малко стряскаща, 20 паунда на човек, за над 60-годишни има намаление – 18.50. Входът не влиза в цената на екскурзията. Навлизаме в пространството на двореца – лятна резиденция на британските крале за повече от 5 века! Действащ и досега и Виктория е по цяло лято тук. Китна и зелена площ между стени, уникалната британска трева. Разделяме се и пак се срещаме с Ани. Минава час, обикаляме и се поуморявам, а и огладнявам. Към 11.30 сядам на пейка и хапвам два малки сандвича от Бъргър кинг. След това влизам във вътрешността на двореца. Надолу се намира кралския Чапъл – църквата, специолно предназначена за кралското семейство. Огромна зала, но семпла, въпреки образите по стените.

Излизам на северната тераса и попивам страхотна гледка. Напред е синя река, зелена поляна и по-нататък футболно игрище. После влизаме в дома на куклите на Мери. Това е тъмна зала с голям макет на дворец в средата с миниатюрни зали и маси с човешки фигурки. По стените се изложени кукли, произведения на млада принцеса, нищо особено.

„Апартаментите“, Cing’s suits, са истински галерии с изобилие от великолепни картини от 17ти век, портрети и фигури в цял ръст на крале, кралици и благородници. Натруфени и смешни са английските крале отпреди три века. Между кралските образи разпознавач картини на Рубенс и на Ван Дайк. Снимането е забранено. Снимам скришом в някои от залите, картините и статуята на Виктория, както и рицари на мощни коне.

Това е западната класическа цивилизация в нейния върховен блясък. Нищо особено не усещам, всичко това е умряло, но за местните мястото значи много: традиции, това им е останало от величието. Съвременна Англия и съвременният свят нямат нищо общо с това, макар че още има кралица – Елизабет, която управлява повече от половин век. През цялото време нося на врата си на каишка звуков гайд и от време на време го ползвам, но е толкова бъбрив, че от него не мога да възприема нищо от атмосферата, затова го спирам.

Отново почивам навън пред стената до изхода на пейка и се препичам на слънце, идва и Ани. Питам я дали носи нещо от онези сладкиши, които снощи купи – не носи. Наоколо са насядали англичани и туристи предимно от Китай. Китайците заливат света. Самите англичани правят впечатление само на възраст. Някои мъже над 60-те изглеждат така, кякто съм ги виждал на филми – някак достолепни и носещи културата и в изразите на лицата си. Това в мнозинството хора в Лондон и тук го няма изобщо, всичко е смесено и обезличено.

На висок пиедестал на площада пред замъка стои статуята на великата кралица Виктория. Тя излъчва власт, простота, подчертана закръглена антипатичност на лицето и едно неотстранимо фермерско излъчване от цялата фигура – навлечена, пълна, широка и намръщена. Никаква „духовност“ в израза, чиста власт без лично присъствие, наведен скиптър надолу към поданиците и кралската сфера в другата ръка.

Никаква божественост, никакво мисионерство, никаква идея – една проста и здрава жена без абсолютно никакъв чар и с непривлекателна външност – а цяла епоха носи нейното име: Викторианската. Имала е големи генерали и политици, експанзивни търговци и предприемачи. Управлявала е цели 65 години, върховните за империята. Сегашната кралица е на път да я достигне и надмине по срок за упрявление и отдавна я е надминала по безлично излъчване и лишеност от благородство, да не споменаваме уникалност. Кралица Елизабета е семпла, некрасива и изглежда като жена от низш произход и без образование заради скромни умствени способности и пълна липса на интерес. Но все пак тя излъчва аристократичност по силата на ролята си, с облекло и пищни ритуали. Не че облеклото е нещо особено, нарочно е семпло, но не просто е семпло. То е от скъпа материя, създавано е от елитни дизайнери и те сигурно са били много затруднени да задоволят изключително безличните изисквания на Особата. Точно обратно впечатлени правят кралете от 17 век с натруфените си черни пелерини, бели нагънати ризи  и смешните си гащи.

Всичко това може да се прочете като жалко комплексарско излияние на индивид от варварска страна. Но не е: в най-лошият случай е израз на невежество относно значения на кралските атрибути.

Моменти, които запечатвам:

Рижав и кротък англичанин си пие бирата в пъба с името The horse and groom. Срещу него на стената има надпис: We are friendly to dogs. Рижава и окъсана дама седи на тротоара до мръсна раница и изглежда клошарка, гледа на кафе и на ръка. Опитвам се да я снимам, но тя гледа насам. Подминавам и отново се обръщам. Към нея се приближава висок рижав млад мъж и прикляква. Сигурно иска врачката да му гледа. Но те разговарят доста интимно и разбирам, че са двойка и че са двойка туристи.

Нахлувам с нежелание в малко заведение до площада със статуята на Виктория. Пържените картофи в дупката с гръмко име Fish & Chips of Windsor са три пъти по-едри от стандартните и три пъти по-мазни, направо са потъмнели от просмуканото олио. Довършвам ги с мъка, глад ме мъчи на такива много оживени туристически места и ям всякакви боклуци.

Време е за връщане. Малката Хонда на Радостина ни носи гладко по магистралата към Лондон. Обсъждаме къде да отидем още и се реши да посетим място в Ситито до Темза. Нашите гайдове от малката агенция го дават фамилиарно и това е приятно, все едно сме на гости. В крайна сметка прекосяваме целия Лондон от юг на север и спираме близо до лифт. Кабинките му се издигат от станция отсам реката, отиват доста нависоко, примерно на 80 метра, точат се хоризонтално над реката и после се спускат от обратната страна. Не се качихме и реших, че не си струва, кадрите през стъкло никак не са добри, а от тази позиция едва ли ще хванеш кой знае какво. Утре ще снимаме повече, като се качим на хълма с обсерваторията Гринуич.

По пътя Ради си е монтирала смартфона на таблото и е включила навигатор. В един момент телефонът звъни и приема обаждания говорейки свободно, с блутут. Ня връщане се обажда дъщеря ѝ – ученичка в Лондон. Майката чисто по нашенски се хвали с нейните успехи. Тук в училище не се учело по учебници. Учениците могат да четат някаква препоръчана литература и помагала. По принцип всеки ден сутрин имали час на класния, в който четели и обсъждали книги. За образованието хубави думи каза и Митко, който е завършил тук колеж. Правели проекти по всеки предмет, а не вземали устни и писмени изпити.

По лондонските улици шофьорате се държат спокойно, изчакват се и отстъпват. Радостина е усмихната, а в България би била намръщена и напрегната. Това е забележителна промяна, впрочем съвсем нормална за българите в чужбина – те се стремят към интеграция не само заради амбиции, а и заради негативни нагласи към нас, българите.

Стана дума и за бедните. Имало магазини Charity (благотворителност), в които можеш да оставиш употребявани вещи със запазена цялост. Те се продават много евтино и на практика всеки има мебели, домашни вещи като телевизора и всичко елементарно за достойно оцеляване.

Наемите тук са големият проблем за семейния бюджет, както и медицинското обслужване.

Гринуич

23.09. Днес Ради отново ще ни вземе по уговорка за Гринуич.

Установявам, че безплатният Интернет в лобито не ме свързва, отделно че в стаята ни не достига никакъв сигнал. Черната рецепционистка ми обяснява, че не са изтекли 24 часа от предишното използване на 30-те минути. Ние сме свикнали да избираме безплатното навсякъде, където го има, дори когато платенато е евтино. Ето сега имам платен вариант, но не ми се занимава, сигурно ще ми искат данни и номер на карта. Ще опитам пак към 12, преди заминаване. Времето навън е облачно и съм се навлякъл с блуза с дълъг ръкав и тънкото яке, които ми свърши чудесна работа завчера. Радостина още я няма, а Ани си подрежда свръх багажа, даже си е купила още една чанта и с това ръчншят ѝ багаж вече се състои от три части, не знам как ще минава на летището.

Точно в 8.30 във фоайето нахлува с бодра стъпка Радостина, тогава излиза от асансьора и Ани и се качваме в колата за Гринуич.

Гринуич е квартал край реката с хълм. Паркирането горе на равното е проблем и Ради трудно открива място. Сред това ходим по алеи прокарани в зереното плато. Разминаваме се с джогъри, минаваме край група, играеща гимнастика на зелено. В далечината са небостъргачите на Лондон. Стигаме кралската обсерватория, строена преди повече от век. От поляната край нея се открива невероятна панорама. Надолу се простира зелен с английското зелено парк, прорязан от прави алеи, а по алеите тичат мляди и донякъде стари лондончани. Това е място за неделни излети, пикници и фестивали. Днес тук има само двайсетина азиатци – японци и китайци. Няколко минути само гледаме и снимаме, правим кръгче около обсерваторията и хващаме  тясната пътека стълба надолу. Няма време за посещение на самата обсерватория, а и цената е възпираща: 15 паунда или 40 лв. плюс цената на самата разходка: 30 паунда.

Слизаме и поемаме от свежия въздух. Тук бих тичал с удоволствие, стимулиран от простора и наклона, от вековните дървета и тази невероятна зеленина. Мястото е подбирано за резиденция на кралете, но те са се отказали да го ползват и са го превърнали в морско училище, по едно време в болница, а от един век е седалище на музикален колеж и на два музея.

Стигаме до първия музей, Военно морския. Музеят е перфектно аранжиран, изложени са знаменити съдове, сред които се откроява скоростната метална лодка от времето на Първата световна война на принцеса Мери. Цялата е от алуминиева сплав и е обкована като самолет. Има две пилотски места, точно като в боен самолет, а отпред е монтиран екран, на който се прожектира стар филм с праването на лодката.

В залите са изложени и други съдове, сред тях е изящната и многоцветна дървена кралска лодка. На стената са закрепени статуи, поставяни на носовете на кораби – фигури на знаменити мъже и жени, на русалки и тритони. В друга зала са статуите на адмирали от морскити сили на Великобритания. В централното кръгло пространство на пода е очертана картата на света, а по стените – рисунки и снимки на забележителни исторически места. Снимаме се стъпили върху територията на България. Радостина ни уведомява, че мъжът ѝ е завършил военно морско училище, но сега в Англия се занимава с електро ремонти.

Съседният музей е малък, но към него има много богат магазин. Тук са изложени различни статуи и артефакти. Натъкваме се на планове на целия дворцов комплект от 16, 17, 18 век! Добре нарисувани и начертани архитектурни планове. Има и макети от преди векове.

Излизаме от парка и се насочваме към крайбрежието на Темза, където е реконструираното огромно тяло на кораб. На пристанището спират лодки с маршрути по Темза, край реката в дълбочина се виждат високите сгради от Ситито на Лондон. В един квартал са събрани стъклените 40-50-етажни сгради на най-големите световни банки. Друга група небостъргачи са на местния голям бизнес.

След това навлизаме в изключително приятния пазар с всякакви храни и десерти: Greenwich market. Много са щандовете за приготвяна на място храна. Спирам се на empanadas – мексикански тестени джобчета (знам ги ат Мексико като такос), пълнени с разни неща като руските пирожки. Купувам си емпанада с говеждо и подправки, много вкусна, трябваше да си взема повечко да имам и за самолета.

Сега сме в самолета и навлизаме в облаците. Имахме кошмарна процедура преди излитане. Първо се оказа че съм си загубил документи, разпечатките на които не отдавах значение, но ми поискаха разпечатана бордна карта за излитане. Никъде другаде не са ми искали такава – все пак сме във виртуалната епоха. Наложи се да стоим с Митко екскурзовода половин час на опашка пред специален щанд за обслужване на клиенти при чек щандовете на Райън еър. Тримата служители са невероятно туткави и неориентирани, особено дамата с тромаво тяло и авторитетно изражение, която обслужваше един клиент двайсет минути. Паднахме се при рижавия служител, той няколко пъти проверява името ми в компютъра за издаване на борд на карта, и всеки път казва, че нямало такъв човек. Оказа се, че в компютъра Митко ми е записал името без буквата h на Gherdjikov. А този кретен не можа да ме намери по лично име или по номер на полета в списъка. Отгоре на всичко първо даде цена 15 паунда, а после забрави да ги иска. Това добре, после обаче Митко ме изведе навън да пуши, щото бил напрегнат от случая. Ани пък отиде към тоалетна и после я чакахме половината група. Но това беше нищо в сравнение с изтощителната и унизителна процедура на проверките на тялото и багажа на пътниците на Райън еър.

Първо както си е редът свалих колана и кесийката за кръста, раницата, куфарчето-раница и всичко сложих с доста чакане в две тави, защото не можело две раници в една тава. След това минах през вратичката със скенера, но ме върнаха на друга опашка, където се събухме жени и мъже. После обувките в отделна поточна линия, а ние през друга врата-скенер, пред която мъж с ярко изявен ирландски акцент нареждаше бързи команди. Накараха ме да застана прав, после вдигнах ръце в полукръг над главата, после стоях половин минута неподвижно. Процедурата завърши с опипване на цялото тяло и ме пуснаха най-накрая като изстискан парцал. Обуваш се и въздишаш изумен, но те чакат още изненади.

Мяркат ми се сцени: фина дама е вдигнала високо ръце, а униформена служителка я опипва настойчиво от мишниците до глезените. Дебела униформена служителка на гишето зя клиенти с проблеми излиза и влиза през една вратичка, като сцената се ускорява и ускорява и накрая тя просто прави крачка зад и крачка пред вратата в дъното, като механична играчка или живо махало. Бебе седи в тава заедно с багаж и протяга ръчички към майка си, обляно в сълзи и сополи.

Кошмар. Навярно така се борят с тероризма, но не виждам връзката.

Оказва се, че тавите с багажите още се чакат на другия поток, а като идват, служител поема раничката ми и изважда абсолютно всичко от нея. Четката за зъби и пастата, одеколонът и нокторезачката са щателно огледани, подушени и опаковани в найлонови пликчета (такива за козметиката на Ани бяха няколко). Служителка безцеремонно изхвърля шампоана ми, а на Ани са изхвърлили няколко флакона с дезодоранти и парфюми. Изхвърлят, разбира се, и скъпоцинната ми водичка.

И това не е всичко. Последва връщане на багажите и прекарване отново през поточната линия. Чакаме още десетина минути, докато най-накрая виждам далеч назад тавата с раничката и пръснатите около нея айпад, фотоапарат, кесии, несесер, раница. Слагам си колана, подреждам си ранчката, вземам си и малката чантичка за кръста, а през това време Ани се опитва да си натъпче нещата в ново закупената червена раница. Доста неща.

И това още не е всичко.

Като капак на хуманното британско отношение трябва да се точим в индийска нишка двайсет минути между щандове на безкрайно дълги магазини за козметика (след като са ти опоскали козметиката, ти бездруго копнееш веднага да си купиш нова, макар и на петорна или десеторна цена), алкохол, кафета, всевъзможни дрънкулки. Няма отърване – всички пътници се изнизваме при цялото изтощително унижение преди това по теснините с все багажа покрай безкрайно абсурдните ненужни стоки, сякаш сме длъжни и сякаш това е някакъв граждански дълг – да изпразниш джобовете си в джобовете на алчни и безскрупулни търговци. Можете да си представите какви думи са ми идвали на устата в тези минути.

Накрая обхождаме с бърза и нервна крачка още двайсетина коридора и стълби нагоре и надолу, за да стигнем съвсем изцедени до стълбичката със самолета.

Такъв е краят на приключението Лондон 2017.

Коментирайте