КУШАДАСЪ 2018

10 август, 2019 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

КУШАДАСЪ 2018

Дневник пътепис

1.07. Първи ден: пътуване

Свободното пътуване е със собствена кола, където е възможно. Това за мен значи около 3000 км горна граница. За Ани това е твърде много и тя (с основание) се бои от аварии, които се случват с колата, когато тя поеме управлението. Кара Лачетито ми с по-резки движения и с навици от своето Поло.

Заминаваме на почивка в Кушадасъ, популярен за българите курорт. Но в плана влизат местни екскурзии на юг и на север по Егея. Избрал съм хотел Алтънсарай с традиционна архитектура и отлично място срещу брега и островче вляво.

Тръгваме към 3 през нощта, трудно събуждам Ани. София – Едирне – Кесан – Галиполи – Есеабат– ферибоот – Чанаккале – Древната Троя – много градчета по Егейския бряг – Кушадасъ. От София До Есеабат 6 часа 20 мин. От Есеабат на западния бряг на прелестния дълъг полуостров Галиполи (древният Херсонес) ще хванем ферибоота през Дарданелите. Високо на хълма се появява турското знаме с 50 м ширина. То е е навсякъде, на високо, голямо и доминиращо, също като образите и статуите на Кемал Ататюрк, Вig baba

Троя (Вилуса)

1.07. Следобед

Руините на Троя са основна цел за днес преди пристигането в хотела. Те са ни на път и нямам намерение да ги пропускам. Точно сега чета Шлиман за разкопките му на Хисарлъка. А Хисарлък (крепостен) е на 24 километра след Чанаккале точно по нашия път.

Един час не ми стигна да обиколя и заснема достатъчно детайлно руините на Вилуса – град от периферията на Хетската империя, когато според Омир е обсадена от ахейците. Ани и Иванчо и те пъплят в горещината по пътеките между руините. Хълмът Хисарлъка наистина е една голяма селищна могила, една наслоена история за около 3500години с поне осем града един върху друг. Градовете се наслагват и застъпват, следващите построени върху руините на предходните или върху седиментите, засипали предишните. Интересно е, че всеки следващ град е имал своя цитадела в централната част на иначе неголемия хълм и всички тези крепостни стени са сега разкрити една до друга и под друга по цялата овална форма на този акропол. Всички външни крепостни стени са наклонени навън за повече стабилност.

Хотел Алтънсарай и Кушадасъ

На хотела пристигаме късно, към девет вечерта. Нещо не е наред с резервацията, няма ни в листа на пристигащите, но ни настаняват в стая с изглед към морето. Оказва се, че резервацията ни е за цял месец по-рано, от 1 до 10.06., а не 07! Това е моя гигантска грешка, която се е получила заради преместването на резервацията отпреди година. Нашата домакиня от рецепцията оправя бъркотията с жест на гостоприемство, като ни оставя в по-хубавата стая, но ще трябва да доплатим разликата между цената през юни и през юли, когато се води high season. (490 турски лири или около 160 лева).

Сутринта излизам на балкончето и пред мен е синьото Егейско море с романтичното островче напред и на юг. Между нас и морето е млада иглолистна горичка. Докато семейството спи, аз търся път към острова. Пряк път към морето обаче няма, хотелът е ограден с телена мрежа. Разхождам се по улицата на юг и после по стръмна пресечка право към полуострова. Натъквам се на паркинг, плажче с шезлонги и дебела сянка. Пясък няма, но има дървена пътечка към морето. След плажчето е самото полуостровче. Нагоре се вие пътека, а на върха – горичка. Охраната ме спира да се качвам, било частна собственост!

Цял ден прекарваме около басейна. Надвечер се разхождаме по дългата крайбрежна улица, следваща линията на залива на височина около 50 метра. Стигаме втория остров с огромна крепост по права алея – пристан. На пристана са наредени двайсет корабчета за екскурзии. Между всички правят впечатление няколко пиратски и специално корабът Matador с образите на пирата Джак Спароу от Холивуд и неговият враг: мъртвешкият капитан-октопод. Купуваме си екскурзия за 4.07.

4.06. Влизам в интернет. От София получавам поредната порция унизителни „академична общност“ новини. Аз съм в отпуск, но е имало съвет. В отсъствието ми се разиграват поредни безобразия. Реномето ми тъпчат банда некадърни интриганти. Всъщност тъпчат своето професионално реноме, доколкото изобщо си дават сметка. През катедрата минава всичко произведено от нашето брата и противниците могат да са само отвън. Независимо от нивото и компетентността всички дисертации минават, както и една на докторант от седем години, мой бивш дипломант. Той е написал дисертация, в която защитава теза, че понятието „информация“ в молекулярната биология е метафора. Интересното е, че подкрепя тезата си с факти, които говорят обратното. Младежът изцяло игнорира моята работа през десетки години по темата, но се напъва да работи при нас и явно да ме измести един ден. Това не ме засяга вътрешно, не го мисля като обида, а като очакван и естествен факт, последица от постоянното свличане на остатъците от професионално ниво. Естествено заедно с нашия западащ държавен университет, който още копае в дъното отвъд всички световни мерки и класации. Ректорското ръководство с гордост съобщава че в една класация – европейската – все пак ни има и сме на 921-во място.

Разходка с корабче и гмуркане

4.07. Сутринта вземат колата ми за смяна на спирачните накладки и дискове. Управителят лично се обади на свой познат и той дойде с моторетка, взе колата и каза, че до вечерта ще я докара оправено. Кажете ми къде сте имали такава услуга и на каква цена. А цената за мен беше по-ниска от българската. Накрая дадох бакшиш 50 лири на управителя. Такива са турците: гостът е наистина важен!

Но да се върнем на морската разходка. Предал колата за ремонт, се отправяме с пълни стомаси към пристана до крепостта. Качваме се и се разполагаме на пиратския дървен кораб. Намираме си най-приятните местенца на палубата за оглед и припек, а долу сме на диван пред масичка. Корабът потегля, вятърът носи хладина, а скоро сме в открито море. Носим се на север, млади двойки щъкат в бански костюми, лежим под галещите лъчи, ще спираме за гмуркане.

Акостираме в каменист залив. Всички се изнизват и слизаме на брега. Брегът тук е живописен. Поемам на разходка по пътечката за по-висок поглед. Виждам ханъмите с шалвари, които се издуват над водата. По-смелите скачат от палубите.

Връщам се и се търся Иван, той ми маха от второто ниво на три метра над водата, давам му знак, че ще го снимам и го хващам в окуляра. Скокът му е стремителен и той бухва с крака сред облак пръски. Аз да не остана по-назад, също скочих, макар и след колебание. Иван е във вихъра си и като никое друго дете на неговата възраст скача от нашето ниво, а после и от най-горното, откъдето аз не посмях. Не че е страшно, но малко излишно ми се вижда. Скочих три-четири пъти от нашата палуба, поплувахме в зелената вода. На Иванчо не преброих скоковете, той направо беше неудържим.

На второто спиране с плаж плувах до линията с шамандури откъм морето.

Слънцето е ярко и гори, музиката е гръмовна и заглушава всичко.

На кораба ме впечатляват традиционните турски жени, някои от тях красиви, с елегантни шамии и дълги кафтани върху шалвари. Те излъчват чар и някаква притаеност, но някои са неотличими от европийки. Забележителни са двойка от Британия. Аз ги вземах за турци отначало. Жената е бременна с онова идеално кълбовидно коремче на някои спортен тип жени. Мъжът е с бръсната глава и як, можеш да го вземеш за бандит, но е възпитан и въздържан. Гърдите, гърбът и ръцете са му татуирани плътно. Като цяло пътниците са турци, има доста симпатични момиченца, но липсва еротичната нагласа. Мислех за това, че хората от Севера и Юга, от Изтока и Запада, не се отличават едни от други преди да заговорят. В хотела има майка с две дъщери, много хвъркати. Смятах ги за гъркини, а те се оказаха от Скандинавия.

Корабът се носи навътре в Егейско море. Иван и Ана са на горната палуба и лежат на кърпите си над турски възглавници, все още не е горещо.

Пиша тези впечатления на айпада си на сянка. Разходката продължава, сервират обед, с пълни стомаси отново навлизаме в открито море. Подухва свеж ветрец. Жегата не се усеща като на брега. Доволни сме, много обичаме тези морски разходки и сме ги правили като се почне от Карибите в Мексико, после в Андаманско море в Тайланд, в Средиземно море, в Йонийско море около Левкада, къде ли не…

Омръзва ми да пиша, зачитам се пак в книгата на Шлиман на айпада. Вълнува ме какво са намирали романтичните европейци в Ориента и специално тук, на границата между „Изтока“ и „Запада“, слагам кавичките, за да отрека мнимата граница, която в древността не е отбелязана и не е съществувала.

Класическото образование втълпява на деца и вързастни обратното. Интересното е, че при това западният расизъм е търсел корените на „избраните народи“ на Изток. Шлиман доста преди нацизма търси и намира в Троя арийци, отбелязва специално свастиката, един символ, най-характерен впрочем за Индия, но и за Леванта. Шлиман просто ме разсмива с невежеството си, когато пише, че още от най-първобитни времена в Троя са живели индоевропейски нации от арийската раса и са имали зя богиня Атина. Това ме разбива!

Работници били затрупани под дебел слой от паднала пръст при ударното прокарване на изкопа от Шлиман. Работниците му били хапани от малки отровни змии, но вземали някаква билка за противоотрова. Гърците от близкото село работели прилично, освен в неделя и никога не пропускали продължителните си православни празници. Турците Шлиман наемал само за неделя.

Днешната екскурзия не може да се сравни с богатите екскурзии с корабчета по други места. На Лефкада корабът обикаля най-красивото крайбрежие и спира на великолепните плажове Порто Кацики и Грамвуса. На Андаманско море от Аонан корабът те води до неописуемо красиви острови и плажове между извисени скални кули. тук на кораба звучи латино и турска чалга, много танцова. Млади и малки стават и се кълчат, издърпват ме и аз ставам да поиграя.

Хотел Алтънсарай

Altinsarai означава буквално: „златен дворец“. Няма златен дворец, но за богат сарай става. Хотелът е много приятен, сградата е голяма къща, сарай, точно като възрожденските у нас, с кьошкове и тераски, с три крила, които приютяват голям чист басейн в средата с приятно хладка вода. Завчера поплувахме, но вчера Иван бил видял детско ако във водата, което веднага било изхвърлено. Водата се пречиства и обменя непрекъснато. С Иван се състезавахме кой ще вземе монета от дъното на басейна, в най-дълбокото. Иван успя и си заслужи петте лири и сладолед. В хотела има турса баня (хамам) и зала за турски масажи съ специална маса в средата, изградена за тази цел.

Залезът е приказен, насреща тъне в здрача островчето. Сега всичко е контрастно, сушата е тъмна, а морето – сребърно, с огнена пътека под оранжевия залязващ диск.

Храната

Турската кухня на практика още не съм я опитал в нейните естествени измерения. Това в хотела е стандартно и е под всякаква критика. Вчера спряхме до крайпътно заведение с пазарче. Ядохме гьозлеме и пихме айран – местна класика. Гьозлемето (в Родопите майка ми правеше, името беше „Тикълник“ е тънка баничка от нагънат като плик за писмо лист, и вътре само подправката джоджен (тур. гьозум, оттук „гьозлеме“) или магданоз. От този беден прототип се е развило множество различни гьозлемета, в Родопите слагат какво ли не, а по морето пълнежът е като на катмите. Гьозлемето тук не е вкусно, но излапах едно, защото бях прегладнял, като го прекарах с два айрана. Айранът е супер!

Кушадасъ

Вечер тръгваме по алеята над залива, по улицата фучат коли, а по тротоара идват красиви млади туркини. Хората са усмихнати и приветливи. Слизаме в центъра, а високо горе е статуята на бащицата: Кемал Ататюрк. В хотела има All Inclusive, храната е изобилна, но от най-евтините боклуци на масовия пазар, както и навсякъде в масовата туристическа индустрия и ол инклюзив.

Куш-адасъ означава птичи бряг (куш-птица). Вечер тръгваме по алеята над залива, по улицата фучат коли, а по тротоара идват красиви млади туркини. Хората са усмихнати и приветливи. Слизаме в центъра, а високо горе е статуята на бащицата: Кемал Ататюрк. В хотела има All Inclusive, храната е изобилна, но от най-евтините боклуци на масовия пазар, както и навсякъде в масовата туристическа индустрия и ол инклюзив.

В Кушадасъ около пристанището може да се хапне много вкусно, предимно риба и морски деликатеси. Ани влачи Иванчо по магазини и магазинчета, докато аз седя в паркчето до пристанището, гледам хората и снимам.

Бях преди 14 години по това крайбрежие. Разликата е огромна, има осезаемо развитие във всички аспекти. Неприятно е, че курортите са се пренасели, а сега е и върхът на сезона. Пътищата се обновяват постоянно и има нови магистрали. Единствените магистрали със светофари през минути, по които съм карал.

Откривам също, че моята родина се е развила и вече сме изпреварили турците по ниво и стил на курортите. Кушадасъ по размери е като Слънчев бряг, архитектурно превъзхожда с разнообразие и пищност. Кушадасъ отстъпва значително по инфраструктура и богатство на атракциите. Просто презастроен курорт, наистина без огромните хотели на слънчев бряг, но и без плажове. Мястото е планинско, стръмно, курортът наподобява на гръцки град като Солун с накацалите къщи една над друга. Паметникът на върха е импозантен, вечер осветен и увенчава града.

В Кушадасъ около пристанището може да се хапне много вкусно, предимно риба и морски деликатеси. Ани влачи Иванчо по магазини и магазинчета, докато аз седя в паркчето до пристанището, гледам хората и снимам.

В Кушадасъ няма МОЛ, няма голям търговски център като сграда, няма хранителни магазини, но има много пазарчета в ориентарски стил и малки магазинчета за вода и безалкохолно. Там може да се купи и йогурт. Турският йогурт е винаги гъст и вкусен.

Няма го нашият стандарт в заведенията нито като интериор, нито като разнообразие, нито като стил и индивидуалност на заведението, иначе обслужването изглежда много добро поради гостоприемството.

Никой не знае английски тук, което затруднява много общуването на туриста. В хотела с прехвален стаф има само две дами на две смени на рецепцията, които разбират английски но под моето ниво, което не е особено високо.

Изток-Запад

Като цяло тази европейска или Егейска Турция от хиляда години е проевропейска. Тази земя е люлка на много култури и мост между цивилизации: тези т нар. троянци, след това финикийците, после персийците, а сред тях елини и македонски завоеватели. Това е земята на Омир, Херодот, Талес и Хераклит от Милет. Тук са изградени изумителните Ефес и Пергамос. До Пергам (Бергама) дали ще отидем, може евентуално на връщане.

Тази ивица земя свързва и разделя „Изток и Запад“, в кавички, защото в древността не е имало изток и запад. Средиземноморието е място на светлина и топлина, на активно земеделие и скотовъдство от хиляди години, на много процъфтяващи градове, носители на цивилизации, които са се развивали върху основите на предходните. Налице е приемственост и непрекъснато развитие през много кризи и войни.

И днес, както и преди три хиляди години дълбоко вярвам, че животът тук е един и същ, с корени в една и съща земя. Човешките типове са сигурно същите. Земята е същата и оттук начините на живот са едни и същи, а и социалисти форми. Това изглежда абсурдно за толкова много различни епохи и все пак изглежда може да бъде потвърдено. Но темата е за специално изследване.

Земята е същата означава че нейните плодове и животните са почти същите. Това още значи по-нататък, че климатът е относително постоянен: слънчево и горещо, сухо и неплодородно, но с обширни и дълги низини край големите реки. Следват човешките типове и характерни черти: тъмни хора с не особено привлекателни жени, емоции,  страсти, смесване и конфликти, миграции. Конфликтите са приглушени от благоприятната среда и няма натиск за изтребление. Търговията се развива и процъфтява, корали и стоки прекосяват морето.

Хората тук

Хората от тази земя са страстни и емоционални, интелигентни и изобретателни, леко агресивни. Те не воюват постоянно и не искат война, защото живеят добре. Но тъй като биват предизвиквани често и нападани, те умеят да се отбраняват и имат силно укрепени градове и други крепости.

Идват финикийци, хети и персийци, идват гърци и пак гърци, идват македонски войски и накрая римляни, които за хилядолетие установяват нова цивилизация, но коренното население си и става  с щото: емоционално и изобретателно, интелигентно  и леко агресивно. Хората тук създават красиви градове, места за поклонения, пътища и водопроводи. Те са на гребена на вълната и в търговията и в науките, сред които се подвизава и философията. Днес тази област е населена от същия тип хора, но от турски произход и те не са особено образовани и интелигентни. Но като гледам сградите и пътищата им, те са много трудолюбиви и енергични, упорити и единни. Имат и морал за разлика от нас, коректни са, не лъжат и не крадат.

Тук населението е сгъстено през цялата история, раждаемостта е висока, ресурсите са повече и се привличат, мястото е търговско. Особено е мястото до проливите – Галиполи, с дългата опашка от плодородна и добре защитима земя, Тракийският Херсонес в древността, за който са воювали траки и атиняни. Ттам е и Лампсак, сегашният Лапсеки, богат център, където се предполага, че е направено Панагюрското съкровище.

Хората тук са наистина гостоприемни и много коректни, и това се потвърждава на всяка крачка.

5.07. Днес ми оправиха колата. Още предишната вечер се оплаках на Мехмед, директора и той звънна на свой приятел. Вчера сутринта към 9 дойде човек с моторче, Мустафа, механик. Показах му спирачните дискове и челюсти с накладките и му казах, че са за смяна, а вероятно и дисковите също са отишли. В зависимост от цената искам и смяна на дисковете. Оказа се, че за смяна са два от дисковете – предните. Цената съобщена по телефона ми дойде малко висока, 150евро, 750 лири, след това я посвалих уж на 120, но в крайна сметка след като дадох 50 лири бакшиш на Мехмет за помощта, цената, съобщена от майстора, набъбна на 750+ 50 = 800 лири, 350 лв. Ани ми даде 370 лири. Важното е, че ремонтът се извърши за един ден и без аз да търся сервиз, дори без да излизам от хотела! Колата я взеха от хотела и я върнаха в хотела вечерта. Това е обслужване!

Край басейна

6.07. Лежим край басейна, Иван се гмурка и пори дължини, одеве и аз направих четири и се опитах да взема най-голямата от три монети на дъното, 2, 30, но само успях да я похвана, сякаш беше залепена (налягането) не успях да я взема. Иван по-късно успява.

Преди малко бяхме в турската баня (хамам), до нея масажна зала, има още сауна и  парна баня. Това изглежда тукашен стандарт, защото в Девин хотел „Орфей“, създаден от Ахмед Доган, е оборудван по същия начин.

Туркините тук като цяло са типични средиземноморски жени: чернооки брюнетки, леко трътлести и възпълни, с широк ханш. Но има много източени и светли дами с крехка Бяла плът като взети от списания. Долу пред банята две дами ми направиха впечатление. Едната стройна и крехка, а другата едрогърда и със сочни плътни устни, навярно жена мечта на местните мъже, ако съдим по мита за турчина като почитател на широки ханшове и пищна плът.

Но само на метри от нас легна самото съвършенство: стройна дама с напълно гладка бяла кожа, с черен бански от две части и черна прозрачна туника. Тя се източи като пантера, като застана в партер и се плъзна напред върху шезлонга до любимия си мъж. После дамата поплува в басейна и излезе с изящество и свян, като сведе поглед, срещнал моя, и отново се плъзна на шезлонга си, потъвайки в своята култура.

Ефес и Артемизия

6.07. Днес посетихме древния Ефес, който е доста близо. Ани тръгна из античния град, но аз съм се нагледал два пъти на прелестите му и в тази жега нямаше да издържа. С Иванчо влязохме в музея, Иван трудно издържа моето обстойно разглеждане на хилядите артефакти от древния град, средище на персийска, гръцка и римска култура. След музея отидохме да видим руините на Артемизиона, великолепния храм на Кибела, богиня -майка в Персия, наречена от гърците Артемизия, от който е останала една изправена колана и на върха ѝ важно пристъпват три малки щъркела. Наоколо са пръснати фрагменти от колони и още няколко строителни фрагмента от храма. Накрая седнахме изтощени в ресторанта пред касите и вкусно похапнахме, докато чакахме Ани.

В музея до разрушения и разграбен храм са изложили макет. Колоните по ширина са 8, а по дължина – 21. Навътре има втори ред колони. Кибела е изобразявана и извайвана като жена с гърди във формата на плодове. Почитана е и от траките. Храмът е започнат като култов строеж още през X в. пр. Хр., през VIII в. разрушен, построен отново от цар Крез през VI в. Подпален от Херострат в средата на IV в., възстановен от Александър Велики. Много пъти храмът е разрушаван и построяван отново. През 263 г. сл. Хр. е разрушен от келтите, а през V в. от готите.). Във всеки случай „материалът“ не се губи, наблизо има огромен християнски храм, базиликата свети Йоан, построена с елементи от езическия храм, а на върха на хълма се издига крепост. Според легендата основателки на Ефес са амазонките. През 560 г. пр. Хр. цар Крез възложил на Херсифрон от Кносос и неговия син Метаген да построят тук величествен храм, посветен на богинята на луната, покровителка на животните и девойките (Кибела, Кубаба). Това е третото от седемте чудеса на древния свят – сградата, която хората от древността провъзгласяват за най-възхитителна в света.

Храмът на Артемида превъзхождал по размери Партенона, построен по-късно в Атина. Платформата му била с размери 131х79 метра. Носещи са 120 мраморни колони, високи 20 метра. Украсата на храма се състояла от множество скулптури и орнаменти. В центъра била издигната статуя на Кибела.

Adaland

Адаланд е аквапарк на двайсетина километра от Кушадасъ. Турският стил личи по две кули с глави като чалми. Иван, разбира се, настоява да изкараме един ден там: той умира да се спуска по водни пързалки и да бухва в басейните отдолу. Отиваме още сутринта, настаняваме се на шезлонгите и Иван се втурва из водните пързалки. Съпровождам го до първата писта, където се престрашавам да се пусна и аз с моите 85 килограма, по най-лекото трасе, но после и по още две. Иван е неуморим и се спуска по все по-стръмни трасета. Но едно от тях на върха е особено опасно и го придумвам да се откаже. Тук се спускат по устремна бяла писта, а тя накрая е извита рязко нагоре и изхвърля на няколко метра във въздуха. След безконтролно премятане човекът бухва в дълбок басейн. Потръпвах, като гледах тази повтаряща се сцена, добре че Иван беше спрян горе като малък и се върна недоволен при мен.

Ние с Ани поплувахме. Оглеждах ханъмите в пълно облекло и шамии, натопени в хладните води, добре че не бяха заели пространствата изцяло и можеше да се поплацикаш спокойно в няколко басейна.

Отмора и плуване

7.07. Ден на отмора, слънчеви бани и плуване. Много плуване, въпреки че коремът ми тежеше – 30 дължини за 25 минути на 25 метровия басейн с колони и неправилен ъгъл на обръщането, където се сливат дълбоката и плитката част на басейна. Трийсет дължини или 1, 25 км за 24, 50 мин. Иванчо успя да докопа и извади двете монети от дъното на 2.30 м дълбочина. 1 лира, и по обещание петорна награда от 5 лири, а после и още 1 лира за извадената друга монета от 25 пиастри.

Провали се плана ми да поработя върху тялото и ума си за по-голяма чистота и съвършенство. За сметка на това съм по-стабилен и спокоен, спя много и добре. Лошото е, че ям много и то тази долнокачествена храна. Когато нещо е включено в цената, ние го приемаме без замисляне. Въпреки добрите намерения за лека закуска, сутрин си избирам от няколко неща, а те се съчетават лошо, съдържат доста калории над нормалното, в стомаха ми става доста сгъстено и чувството е дискомфортно надуване. Но снощи не ходих в ресторанта, а си хапнах йогурт с хляб. Турският хляб е превъзходен като йогурта им. Тази сутрин обаче пак се натъпках. Сега е 12.40 и още не чувствам глад след толкова плуване, напичане, четене на Шлиман и писане.

Тези постоянни провали: да спра цигарите, да чистя ума и мозъка си, да работя върху тялото си в посока отслабване и подмладяване, както и в силна степен да довършвам статиите и да задълбочавам изследванията си, стават вече хронични. Това значи или илюзорни планове, и лошо себепознаване, или липса на мъдрост и стабилност. Така не можах да довърша статиите по археология, остана една за обяснението недовършена поради спешна рецензия. Това лято първо трябва да довърша статията и после разкази или най-после да довърша Бездната. Или Експедицията (мои отдавнашни проекти, постоянно преправяни и отлагани).

8.07. Ататюрк

Днес привечер преди залеза се изкачвам към паметника на Ататюрк на върха на хълма Кушадасъ. Панорамата се разширява с всяка крачка по стръмния хълм. Няма пътека до върха, отначало изкачвам стръмна улица, търся път нагоре, но не намирам. Катеря по малки скални прагчета и най-вече газя сухи треви. Оглеждам залива под мен, крепостта на острова с националния флаг се разкрива импозантна, пристанът с корабчетата с алеята си я свързва с бреговата алея и града. Задъхвам се, спирам пак, островът се смалява, небето на запад розовее, а над морето се стеле ивица мъгла. Бронзовата фигура на Ататюрк е право над мен, с гръб. Стигам площадчето на върха. Няма как да се мине пред статуята, тя е на самия ръб. Ататюрк е всъщност нисък и това се вижда в пропорциите. Наметнат е с пелерина или тънко палто, развяно от вятъра, дясната ръка сочи пътя напред. Националният герой, наречен „баща на нацията“ е на върховна почит в страната, той е създал съвременна Турция, издигнал се от нисък офицерски чин и поел нещата в ръцете си след гръцката инвазия през 1920 г. Учил е във Военното училище в София, попил е европейски дух. Автор на модерна конституция, разпоредил въвеждането на латиницата и превърнал Турция от религиозна монархия в светска република. В Анкара има внушителен мавзолей, разгледах го преди години.

От площада се вижда почти целия град, под мен терасовидно са накацали жълти, розови и зелени къщи с тераси на самите покриви, кварталът е беден и нечист. Майка с бебе седи на тераса, чете книга, детето лежи до нея, отпред проснато пране, велосипед е опрян на стената, идилия. Самият връх с паркче не е особено чист и изглежда пуст. Няколко пилона с турския флаг. Градът се е разраснал, на дъговидния склон са накацали хиляди блокове и хотели. Разхождам се наоколо, впечатлява платформа с огромен чайник за пикници. На парапета от едната страна са седнали тийнейджъри с напълно европейски вид, две хубави момичета, момче и възрастна жена. Пият си бирата и гледат залеза. Виждам стълбище отпред, но не води до долу.

9.07. Днес започвам с лека закуска сред лоша безсънна нощ заради дивотиите в катедрата и нахалната дисертация. Проучвам я и я сравнявам с оригинални публикации и откривам ред груби манипулации и грешки. Жалко, че няма кой да ги открие в България освен мен, а аз бях елиминиран от журито. Та така в малките часове през нощта, а сега редактирам дневника. Записах си запазения хотел за утре вечер в Едирне (Ramada hotel suits). План за утре: Античния град Пергамон на 201 км, дава го за 2,40 ч. Още една цел е Измир пергамон музеум, но Ани е категорично против.

След дълго редактиране на този дневник слизаме с Иван на басейна и се гмуркаме за дълго плуване. Моят резултат от вчера е 30 дължини, днес правя 40за 29.50мин. Обсъждаме дължината на басейна – вероятно е 20 метра или 22. Плуването е добро, но от време навреме гълтам вода. Иван е направил 20 дължини. Излежаваме се на слънце.

  1. 07. В Чанаккале търсим музея на Троя, но той е закрит и ни връщат от входа безцеремонно. Преглъщам този факт много неохотно, но няма какво да се прави. Вземаме ферибоота, наслаждавам се на пролива и после на Галиполи. Пътят до Едирне е много бърз. Едирне е разкошен град и не пропускаме да разгледаме великолепната Селим джамия (Селимие джами), построена от гениалния Синан само за шест години (1578-1574) по време на разцвета на Османската империя.

Коментирайте