КОНФЛИКТИ В ПАЛЕСТИНА (АСИРИЯ – ЕГИПЕТ) В КРАЯ НА VIII В. ПР. ХР.: ДИНАМИЧНО ОБЯДНЕНИЕ

3 август, 2019 | Публикувано в: Археология | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


КОНФЛИКТИ В ПАЛЕСТИНА (АСИРИЯ-ЕГИПЕТ) В КРАЯ НА VIII в. пр. Хр.: ДИНАМИЧНО ОБЯСНЕНИЕ

Резюме. Тази статия е опит да се представят серия събития в края на VIII в. в Палестина и да се опише и обясни и тяхната периодика чрез динамичен модел, развит в статията „История, археология и динамика“: модел на конфликт. Събитията в Палестина в периода 721–701 г. пр. Хр. са бурни и противопоставят регионалните сили Асирия и Египет чрез въвличане на локални малки държави в Палестина. В този динамичен модел конфликтът се разглежда като динамика на противопоставяне на общности и техните държави и идеологии по повод ограничени ресурси на определено място в определен исторически период. Забележително е, че събитията се повтарят в определен ритъм и обяснението е във възпроизвеждането на напреженията и последващите динамики. Представям събитията първо както са дадени в изворите и после както са възстановени в исторически изследвания. Правя нови изводи относно динамичните патерни от събития, нагласи и идеологии.[i]

Ключови думи: Палестина, Асирия, Египет, конфликт, динамика, ресурси

Abstract. This article is an attempt to present a series of events at the end of VIII c. in Palestine and to describe and explain their rhythm through a dynamic model, developed in the article „History, Archaeology and dynamics“: pattern of conflict. The events in Palestine in the period 721 – 701 BC were turbulent and opposed the regional powers Assyria and Egypt through the involvement of local small states in Palestine. In this dynamic model, conflict is seen as a dynamic of opposition of populations and their states and ideologies over limited resources at a certain point in that historical period. Remarkably, the events are repeated at a certain rhythm and the explanation is in the reproduction of tensions and subsequent dynamics. I present the events first as given in the documents and then as recovered in historical research. I’m drawing new conclusions about the dynamic paterns of events, attitudes and ideologies.[ii]

Keywords: Palestine, Assyria, Egypt, conflict, dynamics, resources

1.    Въведение

Конфликтът е вид криза и има кризисна динамика: текат бързи процеси, противопоставят се антагонистични страни. Често всички политически субекти в един регион са въвлечени в конфликта. Динамиката на такива процеси е непредвидима за участниците, те имат несъвместими интереси, обусловени от локалната и моментна диспозиция (разпределение на контрол над ресурси). Такава динамика е фаза на нестабилност и обикновено следва и е последвана от фази на стабилност (мир).

Политическите и военни конфликти имат сходни динамики на абстрактно ниво и идеята тук е да се извлекат местни модели на динамика от наличните ресурси: земя, богатства, търговски пътища, контролът над които от конкурентните популации с техните държави се променя рязко в резултат на конфликта. Тези енергетични разпределения възпроизвеждат едни и същи конфликти и това става в ритми – периоди на натрупване на напрежение (силов потенциал) до определена точка, в която системата рязко се дестабилизира. Такава периодика е налице, докато се запазват разпределенията на сили между политическите структури в конкурентни релации. Този вид динамичен анализ се прави с цел научно описание и обяснение отвъд традиционните.

Имена като Сирия и Палестина (Филистия) не са автентични. Ние ги срещаме за пръв път у Херодот, без той да е авторът им. „Палестина” е име, оригинално асоциирано с филистимците, които са живели тук. (Lemche 1996, 1195). Тези области не са били изцяло политически независими в нито един период на древността. Разпределението на популациите и властовите структури са окуражавали великите сили от региона (Месопотамия и Египет) да завладяват или контролират територията (ibid., 1217) Обединения и разпадания бележат етапи на относителни стабилности и нестабилности.

Филистия е зона на плодородие, но ограничена по площ, а в същото време е на кръстопът на търговски артерии. Газа е на самия път на Египет към Азия.

По време на Саргон II (721–705 г. пр. Хр.) и сина му Сенахериб (705–681 г. пр. Хр.) в Асирия и на Шабако (716–702) и Шебитку (702–671?) в Египет тук се разиграват поредни политически и военни конфликти, характерни за региона. В тях водеща роля имат двете регионални суперсили Асирия и Египет. Локалните сили „Хатти“ (Сирия); Филистия с градовете Ашдод, Ашкелон и Газа; Израил, Юдея, Амон, Моав и Едом, големите финикийски градове-държави Тир, Библос и Сидон, се опитват да се противопоставят на мощната военна експанзия на водещата по това време свръх-държава Асирия с помощта на своя културен доминант и бивш господар Египет. В крайна сметка локалните държави и градове са завладени от Асирия и се превръщат в части на империята, като подкрепата от Египет не дава резултат. Нещо повече: египетските войски претърпяват две поражения от асирийската военна машина и губят позиции в някогашните свои територии от времената на владетели като Тутмос III и Рамзес II. Потвърждава се тенденцията за западане на великата цивилизация на Нил и скоро Асирия ще завземе Египет.

Палестина е на пътя между два континента и голям търговски коридор. Градовете и държавите, които се създават и изчезват тук, оцеляват със земеделие и скотовъдство и забогатяват предимно от търговия. Тук живеят много племена и народи, ограничените и жизнено важни ресурси са база за регионални кризи и конфликти. Мястото е люлка на различни култури с техните религии. Още преди неолита тук възниква и се развива първата произвеждаща култура, натуфийската. Във времената между X и V в. пр. Хр. Палестина е плодородна земя, на запад от р. Йордан, „обетована земя” за юдеите, „народа на Господ Саваот и на Мойсей”. От III хилядолетие пр. Хр. тя е населявана от ханаански племена. През XII в. пр. Хр. в Палестина се заселват филистимците, морски народ. През X в.пр. Хр. тук са създадени две царства на древните евреи: Юдея със столица Йерусалим и Израил със столица Самария. Филистимците създават градовете Ашдод, Ашкедон, Газа; разцъфтяват градовете-държави на финикийците – Тир, Сидон, Библос, и тук приемат Египет като своя културна „майка” и хегемон.

Асирия в новия си период на възход се развила като изявено милитаристична държава и бързо се превърнала в империя. Великите нейни царе построили не само впечатляващи столици, но и огромна държавна администрация и могъща армия. Тази уникална армия, изградена на професионални начала, се оказала задълго непобедима.

Походите следвали година след година и се усилили особено по време на Шарру-кин – „Истинския цар“ Саргон II (721–705), и наследника му Син-аххе-ериба – „[Бог] Син преумножи братята“, Сенахериб (705–681). Синът на Саргон, Сенахериб, продължава експанзията и доизгражда империята. Палестина и преди всичко Израил и Юдея като най-големи политически образования в територията е завладяна от надигащата се Асирия по време на двамата велики владетели. След завладяването ѝ големи части от местното население са отведени в асирийски плен и разселени. На тяхно място биват заселени други племена от Арабия, Сирия, Мала Азия и Вавилония.

Могъщата военна машина непреклонно разширявала сферата на асирийското господство. Асирийските владетели завземали градове, унищожавали армии и плячкосвали богатства от победените столици. Но основната цел е била преподреждане на популациите. Депортирането на „бунтовните“ популации и заселването на земите им с нови, лоялни населения трябва да се обясни с очаквано стабилизиране. Разрушените градове се построяват отново. Асирийската експанзия продължавала неотклонно и кулминацията настъпила, когато Асархадон завзел Египет и се провъзгласил за фараон (671 г.).

Огромната Асирийска империя в своя зенит се простирала от праговете на Нил до Арменското плато, от Средиземно море до Западен Иран и Персийския залив. Такава империя обаче изисква стабилност, мир, за да се запази. Постоянните нахлувания, новите външни врагове не давали покой. За няколко десетилетия след апогея си империята западнала и накрая рухнала. Това е цикличност, която запазва потенциалите и динамиките, като една регионална сила се сменя с друга: Вавилон. Последният велик асирийски владетел Ашурбанипал оставил за бъдещето колекция от над 20 хиляди глинени плочки с клинописни текстове, събирани от династията – първата библиотека на древността.

Египетските фараони от Кушитската династия следели с респект и нарастващи опасения надигането на могъщия съперник и враг на север. През VIII в. пр. Хр. Египет отдавна не е могъщата държава, развила една от световните цивилизации. Тя е управлявана от Двайсет и петата (XXII по Мането) нубийска династия. Владенията ѝ на север и преди всичко финикийските градове Библос, Тир и Сидон, сега се свеждат само до сфери на влияние. Неизбежно, двете велики държави се сблъскали в района на Палестина, както и в предходни времена. На два пъти през периода (721, 700) египтяните изпратили войски в защита на въстанията на народите от Палестина, но претърпели поражение.

По време на Саргон II Шабаку поне номинално е фараон на обединен Египет, като завладява и Горен Египет. В 702 г. пр. Хр. Шабаку умира. Властта наследява неговият племенник Шебитку. „Шабаку предава в Тива една установена и опитна администрация, която би трябвало да усили нубийската власт в Египет. Това очаквано усилване обаче е възпрепятствано от външни събития и от неблагоразумието на наследника.“ (The Cambridge Ancient History, Vol.3, 692). Без съмнение неопитността на новия владетел в Тива се е отразила на поражението на Египет в новия конфликт с Асирия.

Регионът е хронично кризисен и до днес и това е обяснимо със запазването на ресурсното разпределение на територията и на особената нестабилност и фрагментация на малките сили като Юдея и Израил.

2.    Основни факти – резюме:

Завладяване на Филистия от Асирия

Преди изследваните тук събития Тиглат-Паласар III е завладял Газа, на пътя към Египет, Юдея и е контролирал Филистия. Това нарушава предходно състояние на стабилност и е напрегнато състояние в територията: потенциал за конфликт. Асирийските владетели оправдават кампаниите си с налагане на стабилност. Те търсят Египет като партньор и пътя към Египет за търговия и поход. Саргон според Аналите му създава например търговско средище (ок. 716) на границата с Египет. Нестабилността е непримиримост на загубилите контрол срещу спечелилите и тя води до конфликти до ново равновесие на силите (стабилност).

Коалиция срещу Асирия, подкрепена активно от Египет (721 г. пр. Хр.).

Завладяване от Асирия (Саргон II) на бунтовните градове и на Израил. Победа над съюзна армия на филистимците и Египет. (720 г.)

 

През 705 г. в битка с кимерийците асирийската армия побеждава и варварите са изтласкани. Саргон II обаче пада убит. Начело на империята застава Син-аххе-ериба, Сенахериб (705–681).  В началото на управлението си той се утвърждава във Вавилон като владетел на покорена държава (705).

Нова коалиция срещу Асирия (702)

Кампания на Сенахериб от 702–701 г. Завладяване на Юдея и победа срещу Египет.

3. Извори:

Въпреки интензивните разкопки за цял век, включително „библейската археология”, в Палестина не са открити големи хроники за местната история (Lemche 1996, 1195). Независими извори (надписите на Саргон II и Синахериб и Стария завет, Царства,) предават забележителната история на завладяването на Палестина от асирийците и стълкновенията с Египет.  От Египет липсват извори за тези събития.

Както Робърт Роджър посочва, основните извори за историята на древните Асирия и Вавилон са четири групи: I. Монументалните паметници и надписите от Асирия и Вавилон. II. Египетските йероглифни текстове. III. Старият завет. IV. Гръцки и латински автори. От тези четири групи най-важни са паметнците и надписите на вавилонците и асирийците. (Roger 1900, ch. IX). За периода на Саргон II и Сенахериб египетски текстове не се откриват. За този ранен период няма и надеждни гръцки и латински извори. (Ктесий от Асклепиадите в Книд, съвременник на Ксенофонт, е бил в двора на Персия от 416 г.пр. Хр., личен лекар на Артаксеркс. През 1999 той се връща в родния си град и работи върху исторически материали, които е събрал. Ктесий пише в книга от 23 глави история на Персия и първите шест книги са за Асирия. Още древните автори го намират за спорен и ненадежден автор.) (Ibid.)

Остават асирийските надписи и Стария завет. И така, основни наши извори са:

Анали на Саргон II

Анали на Сенахериб (надпис на призмата на Тейлър)

Книга 4 Царства на Стария завет

От Асирия са останали богати писмени паметници: надписи на владетели, анали, записки от кампании. Царете на Асирия водели чрез своите писари доста подробни и последователни хроники, в които възхваляват своите дела и преди всичко завоевания и строителни проекти. Много от тях са повторени на камък в дворците на владетелите. В тези хроники се вижда ясно нагласата за памет, стремежа да останат в историята и да оправдаят и увековечат своите дела. Царската институция се самоутвърждава като представителство на Асирийските богове Ашур, Набу, Ищар и вавилонския бог Мардук и в тяхно име се предприемат и завършват делата на царете. Всеки запис на Саргон II започва с името и титлите на владетеля като наместник на боговете.

Анали на Саргон. Върху плочи от зали в двореца в Дур-Шарукин (Кhorsbat), Саргон е изписал „авторизирана версия” на аналите от неговото управление. Надписите на Саргон II (724–705 г. пр. Хр.) са в две групи: от Хорсабад и от други градове. Текстовете от Хорсабад представят хрониките, правени от писарите на царя, в героична светлина. Те са възпроизведени по стените, както и на плочи на подовете на великия дворец, който Саргон построява в последните години от управлението си (завършен през 706 г., по-малко от година преди смъртта на царя). Надписите са разкрити при ранните разкопки в Хорсабад. Други надписи са открити в Ашур, Калах и Нинева, предишни столици на царя. За пръв път те са публикувани от Bota и Flandin (Monument de Ninive, 1849-50), в началния етап на разчитане на клинописите. Затова те са още не съвсем адекватни. Текстовете от цилиндри, от колосални бикове и от основите на сградите са преиздадени от Лион (Lyon) l в Keilschrifttexte Sargon’s, 1883. Лукенбил ги оценява като пример за акуратност. (Luckenbill 1927, § 1, 2). Известен е „Цилиндърът на Саргон II“ от Калху (Нимруд). Надписите на него разказват за успешната сирийско-палестинска кампания – разгрома на Израил и Филистимското царство.

В Бритиш Мюзеум са представени фрагменти от много от Саргоновите призми с надписи… Текстът от Призма А, макар и фрагментарен, може да се подреди последователно, тъй като фрагментите си пасват. Не е така с т.нар. „призма В“. Не е ясно дали всички фрагменти, отнасяни ъм нея, са от една призма, или дупликати… Текстът е публикуван от Winkler, op.cit., II, plates 44-46). (Luckenbill 1927,§ 232)

Анали на Сенахериб. Надписът на Сенахериб е нанесен върху забележителна шестстенна призма („Призмата на Тейлър“). Финалното издание на аналите на Сенахериб съставлява текста на Призмата на Тейлър от Бритиш Мюзеум, публикувана в IR, Plates 37 f, и в различно издание на Delitzsch’s Assyrische Lesestueke. През 1920 г., Ориенталския институт към Университета в Чикаго намери дори по-съвършено копие на този текст, който бе публикуван от Лукенбил в Annals of Sennaherib, Oriental Institut Publications, Vol. II. Призмата на Тейлър е датирана в 689 г.пр. Хр. (ibid.)

Четвърта книга „Царства”. Стар завет, гл. 18–19. (Библия, Синодално издание).

Известно е, че окончателното съставяне на историческите книги е извършено от юдейската диаспора във Вавилония в средата на VI в. по време на „Вавилонския плен“… При съставянето си книгите са черпили данни от недостигналите до нас исторически съчинения като: „Книги на ежедневните дела“ – “Sefer dibre hayyamin” на израилските и юдейските царе, „Паметна книга на бащите ни“ – “Dokranayya”, „Книга на паметните дела” – “Hazzikronot” (Мукарзел 2011, 261)

4. Събитията според изворите

Из: Анали на Саргон. (по Luckebill 1927, Vol. II)

Година 1… 4. В началото на моето управление народът на Самария (Samerinai)… 27290 жители изселих; 50 колесници за моето царско въоръжение, избрах…; [града възстанових], направих го по-велик от преди. Там заселих хора от земи, които покорих. Наложих трибути и данъци върху тях, както и върху асирийците.

Година 11. Срещу бунтовниците от Гургум и Ашдод (II, 208-28). „29… Муталу, синът му, заедно със силата на тялото му пред Бога…вързах му ръцете направих го нечист (?) и го изложих на показ. Мулату, заедно с племето му Бит (Pa’alla), всички бяха там, със златото, среброто и богатствата от неговия дворец, безчетни, преброих като плячка…“

  1. Азуру, цар на Ашдод, замисли в сърцето си да откаже да заплати своя трибут и изпрати съобщение на враждебност до владетелите около него. Заради злото, което извърши, сложих край на управлението му и поставих Ахимиту, нeгов брат, като цар на мястото му…
  2. От годината на моето коронясване до петнайсетата година от управлението ми аз покорих Хумбанигаш, от Елам, в полето на Дер. Аз обсадих и завзех Самария, изселвайки 27290 жители от града, 50 колесници взех от тях… и им наложих трибута на предишния цар. Хано, цар на Газа, и Сибе, … от Египет, който беше дошъл срещу мен при Рапиху (Рафия) да влезе в битка с мен, победих. Сибе се изплаши от оръжието ми и избяга, за да не се види повече. Хано, цар на Газа, аз плених със собствените си ръце. Трибутът на Пиру (фараона), цар на Египет, Самси, цар на Арабия, Итхамар, Сабеец, – злато, планински билки, коне и камили, получих. (Luckenbill 1927, 13-27)

Надписът по-нататък разказва за заговор, вдъхновен от Хамат, „един зъл хитит”, на градовете Арпада, Симира, Дамаск и Самария срещу Асирия.

Събрах войските на Ашур и Каркар, негов град, аз обсадих и го плених заедно с воините му. Каркар изгорих с огън. Него пуснах. Сред тези градове аз избих бунтовниците и установих мир. 200 колесници, 600 конници аз плених от хората от Хамат и ги добавих към моето царско въоръжение. (ibid., 27)

  1. Хора от четирите посоки (на света), с чужд език и странна реч, обитатели на планини и низини, всички които бяха управлявани от Светлината на боговете, Господарят на всички, аз доведох под властта на Ашур, моят господ, със силата на моя скиптър. Обединих ги и ги заселих там. Асирийци, напълно способни да ги учат как да се страхуват от бога и царя, изпратих при тях като писари и управници. (ibid., 44)

Надписи от плочи на двореца Дур-Шарукин (Pave inscriptions)

Текстът на надписите, вдълбани на плочите на вратите, откъдето те са известни като Pave des portes текстове) са публикувани от Winkler, Die Keilschrifte Sargons, II, 36f. Налице са пет различни надписа. (Тук цитирам отново по Luckenbill 1927, Pavement Inscriptions.)

  1. 1. Дворецът на Саргон, великият цар, могъщия цар, владетелят на вселената, цар на Асирия, вицекрал (viceroy) на Вавилон, цар на Шумер и Акад; царят, който с помощта на Ашур, Набу и Мардук…[описват се териториите му] (ibid., 48)

Надписи от призми в Ниневия (The Prizm Inscriptions from Nineveh)

  1. I. Призма А
  2. …„До „царете” на земите на Пилисте (Philistia), Иауди (Judah), Едом, Моаб, които обитават крайморието, платци на трибути и данъци на Ашур, моя господар, (те изпратиха) дразнещи и надменни (съобщения), до моя враг, до Пиру (фараона), царя на Египет, принц, който не може да ги спаси те изпратиха даровете си и се опитаха да го спечелят като съюзник. Тогава Аз, Саргон, владетел по право, който се бои от проклятието на Шамаш и Мардук, който съблюдава командите на Ашур, [пресякох] Тигър и Ефрат при най-голямо пълноводие през пролетта на лодки и се отправих към сухата земя. И онзи Ямани (Iamani), техният цар, който се доверяваше на своята сила и не се подчиняваше на моята воля, чута чрез напредването на моя поход от далеч, и ужасът на [Ашур, моят Бог], го смазах… (Ibid., 105)

Сенахериб. Исторически текстове

Призма на Тейлър. (По Luckenbill 1927)

  1. При третия си поход се отправих в страната Хати (Сирия). Страшният блясък на моето величие събори царя на Сидон Лули и той избяга далеч в морето и загина навеки. Сидон великия и малкия Сидон, и градовете Бит-Зити, Царипту, Махалиба, Ушу, Акзиби, Аку[1], неговите могъщи градове, неговите крепости и опори в районите на пасбищата и водопоите паднаха сразени от блясъка на оръжието на бог Ашшур, моя господар, и те се преклониха в краката ми. Аз поставих на царския трон Тубаалум и му наложих данък в полза на моето господство. И всички царе на Амурру[2], самримурунецът Минхиму, сидонецът Тубаалум, арудаецът Абдилити, гублаецът Урумилки, ашдодецът Метинти, амонитянинът Пудуел, моавитянинът Камусунатби, идумеецът Аяраму — всички те ми поднесоха своите богати дарове и целунаха краката ми. А царя на Аскалон Цидка, който не се склони под моя ярем с боговете на бащиния му дом и него самия, и жена му, синовете, дъщерите, братята и всичките му роднини взех и преселих в Асирия. Над народа на Аскалон поставих Шарулудари, сина на предишния им цар Рукибти, и му наложих да плаща данък, съюзнически дар на моето величие, и той влачеше моя ярем. По време на похода градовете Бит-Дагана, Япу, Банаябарка, Азузу[3]— градове на Цидка, които не паднаха веднага в нозете ми, аз обсадих, превзех и плених богатствата им. (ibid., 118)
  2. А управителите, князете и хората на град Екрон[4], които бяха хвърлили в железни окови своя цар Пади, дал съюзническа клетва на страната Ашшур, и го бяха предали на юдея Хизкия[5], постъпвайки враждебно и грешно, сега се уплашиха в сърцата си. Те извикаха срещу мене царете на Египет, стрелци с лъкове, колесници, конници от царя на Етиопия, безбройни сили които им дойдоха на помощ. И край град Алтаку[6]се построиха пред мен редовете им, и точеха оръжието си. А аз се сразих с тях и с могъществото на своя господар Ашшур им нанесох поражение. По време на боя в ръцете ми попаднаха живи колесниците и бойците на египетския цар и колесниците на етиопския цар. Аз обсадих градовете Алтаку и Тамну[7]и ги превзех и плених богатството им. И като се приближих към Екрон, убих прегрешилите управници и князе и набих труповете им на колове около града. И всички синове на града, извършили грехове и престъпления, прибавих към плячката, а останалите, които нямаха грехове и престъпления и бяха невинни, пощадих. Техния цар Пади изведох от Йерусалим и го поставих на трона да господства над тях и му наложих данък в полза на моето величие.

А Хизкия, юдеинът, понеже не преклони глава под моя ярем – 45 негови големи града и малки селища в техните околности, които нямат чет, аз ударих, като издигнах насипи и доближих тарани и щурмови стълби, и с помощта на атакуващата пехота ги превзех; взех в плен 200 150 души, млади и стари, бедни и знатни, мъже и жени, коне, мулета, магарета, камили, едър и дребен добитък, безчет, иззех ги и ги причислих към плененото имущество. Самият него (Хизкия), като птица в кафез, в Йерусалим – неговия царски град, аз заклещих. Издигнах укрепления и стражеви кули, всички порти на града завардих и ги направих за него недостъпни, блокирах околността за да не избяга. Завзетите негови градове отделих от страната му и предадох на царя на Ашдод Метинти, на царя на Ехрон Пади и на царя на Газа Цили-Бел. На тях в добавка към предишния данък прибавих и наложих ежегоден налог като съюзнически дар на моето величие. А него, Хизкия, ужасния блясък на моето величие събори и неговите бойци и най-добрите му войски, събрани за отбраната на царския му град Йерусалим, поискаха мир. И той ми изпрати в моята столица Ниневия 30 таланта злато и 800 таланта чисто сребро, сърма, големи каменни украшения, легла от слонова кост, високи тронове от слонова кост, слонови кожи, слонова кост, абаносово дърво, жълто дърво и всякакви ценни богатства, а също и своите дъщери, дворцови наложници, певци и певици, и прати свой вестител за плащане на данък и изпълнение на служба.” (ibid., 119-120)

Четвърта Книга „Царства”

(У евреите: „Втора книга на Царете“)

17: 1. Осия, син на Ила, се възцари в Самария над Израиля в дванайсетата година на иудейския цар Ахаз, царува девет години. 2. и вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа, ала не тъй, както израилските царе, които бяха преди него.

  1. Против него излезе асирийският цар Салманасар, и Осия му стана подвластен и му даваше данък. 4. Асирийският цар забеляза в Осия измяна, защото тоя бе пращал пратеници при египетския цар Сигор и не даваше данъка на асирийския цар всяка година; тогава асирийският цар го взе под стража и го затвори в тъмница. 5. И подигна се асирийският цар против цялата страна, приближи до Самария и я държа в обсада три години. 6. В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, пресели израилтяните в Асирия и ги засели в Халах и в Хавор, при река Гозан, и в мидийските градове. (Библия, Стар завет, Синодално издание)

Библейският автор обяснява катастрофите на еврейските царства с отвръщането на евреите от техния Бог, който ги е извел от Египет (от законите на Мойсей) (17:7 – 22).

  1. докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както бе говорил чрез всичките Си раби, пророците. И Израил биде преселен от земята си в Асирия, дето е и до днес. 24. Асирийският цар преведе люде от Вавилон, и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове, вместо Израилевите синове. И те владееха Самария и почнаха да живеят в градовете й.”

Текстът проследява религиозните обичаи на заселените в Израил народи, което „езичество“ става причина според библейския автор на мъките им. (17: 25 – 40)

  1. Тия народи почитаха Господа, но и на своите истукани служеха. Па и децата им и внуците им до днес постъпват тъй, както постъпваха бащите им…

Глава 18. 1. В третата година на Осия, син на Ила, цар израилски, се възцари Езекия, син на иудейския цар Ахаз. 2. Той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим; майка му се казваше Ави, дъщеря на Захария. 7. И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно. И отметна се той от асирийския цар и престана да му служи. 8. Той порази филистимци до Газа и в нейните предели: от стражарска кула до укрепен град. 9. В четвъртата година на цар Езекия, сиреч в седмата година на Осия, син на Ила, цар израилски, асирийският цар Салманасар[8] потегли против Самария, обсади я 10. и след три години я превзе, — в шестата година на Езекия, сиреч в деветата година на израилския цар Осия биде превзета Самария. 11. И асирийският цар пресели израилтяните в Асирия, и ги засели в Халах и Хавор, при река Дозан, и в мидийските градове, 12. защото те не слушаха гласа на Господа, своя Бог, и престъпиха завета Му: всичко, що бе заповядал Моисей, раб Господен, те нито слушаха, нито изпълняваха. 13. В четиринайсетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Иуда и ги превзе. 14. Тогава иудейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: виновен съм; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще внеса. И асирийският цар наложи на иудейския цар Езекия триста таланта сребро и трийсет таланта злато. 15. И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом. 16. Тогава Езекия сне златото от вратата на дома Господен и от вратните стълбове, които той, иудейският цар Езекия, бе позлатил, и го даде на асирийския цар. 17. И асирийският цар проводи Тартана, Рабсариса и Рабсака от Лахис при цар Езекия в Иерусалим с голяма войска.

Пред вратите на Йерусалим се водят преговори между пратеници на Сенахериб и приближени на Езекия (18: 18-22)

  1. И тъй, сключи съюз с моя господар, асирийския цар; ще ти дам две хиляди коне; можеш ли си намери за тях конници? 24. Как ще надделееш ти и на един вожд от най-малките слуги на господаря ми? А се осланяш на Египет заради колесници и коне? 25. При това нима аз без воля Господня съм тръгнал против това място, за да го съсипя? Господ ми каза: иди против тая земя и я съсипи… 29. Тъй говори царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може да ви избави от моята ръка; 30. и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: Господ ще ни избави, и няма да бъде предаден тоя град в ръката на асирийския цар. 31. Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец, 32. докле дойда и ви заведа в такава също земя, като вашата земя, в земя с хляб и вино, в земя с плодове и лозя, в земя с маслинени дървета и мед, и ще живеете, и няма да умрете. Затова не слушайте Езекия, който ви мами и казва: Господ ще ни избави. 33. Избавиха ли боговете народите, всеки земята си, от ръката на асирийския цар?…

Следва осъждането от пророка Исая (Глава 19).

  1. Когато чу това цар Езекия, раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в дома Господен. 5. Слугите на цар Езекия отидоха при Исаия, 6. и рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които Ме хулиха слугите на асирийския цар. 7. Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя. 14. Тогава Езекия взе писмото от ръцете на пратениците, прочете го, отиде в дома Господен, и го разгърна Езекия пред лицето Господне;

Езекия се моли, положението е безизходно (19: 15–19). Бог говори на Езекия чрез Исая (21–28). Бог укорява царя за „дързостта ти против мене” и обещава на Езекия възраждане на страната му (21–34). Бог на евреите наказва асирийците:

  1. И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето — все мъртви тела. 36. Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия. 37. И когато се кланяше в дома на Нисроха, своя бог, убиха го с меч синовете му Адрамелех и Шарецер, а сами избягаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

Наистина войските на Сенахериб са поразени от зараза по време на обсадата. Наистина, Синахериб е убит от синовете си в храма.

(Цитираните извори са красноречиви и важни за нашия анализ и затова ги представих в относително пълен вид, но напълно релевантно.)

5. Периодизация на събитията по изворите и изследванията

А. Завладяване от Асирия (Салманасар) на бунтовните градове и на Израил. Победа над съюзна армия на филистимците и Египет.

Б. Първо въстание

През 721 г., годината на възкачване на Саргон II, избухва въстание. То е провокирано от Саргон, узурпирал властта: едно политическо сътресение, което причинява нестабилност в региона. Саргон през това време се укрепва на трона с репресии.

Формира се конфедерация срещу Асирия, подкрепяна от Египет. В нея влизат Арпад, Симира, Дамаск и Самария. Самария е завзета от Салманасар V ок. 722 г. Юдея остава лоялна към Асирия. Саргон потушава въстанието и Самария, столицата на Израил, е реорганизирана. Население на брой 27290 жители е изселено. Взети са 50 колесници. Градът е възстановен според асирийските Анали. Израил се присъединява към Асирия. В Самария са заселени чужди племена от разширението на империята от източни и южни територии. Популацията е сменена, за да има мир. Саргон налага трибути върху израилтяните, същите както върху асирийците.

През 720 г. в битката при Рафия, в южна част на ивицата Газа, Асирия на Саргон II побеждава съюзна местна армия и Египет. Юдея е васална на Асирия. Саргон воюва и срещу Юдея, но е неясно дали през 720 или 716 г. (вж. Tadmor 1958, 80-83).

След тази битка настъпва временен мир между двете велики сили.

В. Междинни събития

През 717 г. е завзет и Каркемиш в Сирия с „царя на хититите” Писирис. С това остатъците от някога великата хетска империя, някога побеждавала Египет, са унищожени. През 705 г. в планината Тавър в Мала Азия в битка с кимерийците асирийската армия побеждава и варварите са изтласкани. Саргон II пада убит.

Начело на империята застава Син-аххе-ериба, Сенахериб (705–681). Сенахериб вече има опит като пълководец от битките на баща си Саргон. Той усилва милитаристичната политика и експанзията на империята. В началото на управлението си той се утвърждава във Вавилон като владетел на покорена държава. С това обаче царят предизвиква мощните халдейци във Вавилон.

Г. Второ въстание

През 702 г. пр. Хр. халдеецът Мардук-апла-идина II организира нов съюз срещу Асирия. Вавилонски пратеници от Меродах-баладан идват в Йерусалим да молят за подкрепа. Привлечени са Юдея, Тир, Аскалон, Арвад и те преустановяват плащането на данъка към империята: при новата ситуация покорените юдеи едва ли ще продължат плащат с готовност големите си годишни трибути на Асирия.

Юдейският цар Езекия (Ezekhayah) (715–687) зове на бунт, а близкия до него Исаия, който трезво вижда катастрофата на хоризонта, предупреждава са не се участва в бунта. Сирийските градове, пострадали много от предишни бунтове, не се надяват на по-добър изход сега. Юдея обаче е обхваната от ентусиазъм. Езекия е победил филистимците преди това. Езекия е построил акведукт, който да снабдява безводния Ерусалим и това е важно за една нова военна кампания и отбрана на града. Юдейският цар моли Египет за помощ и укрепва Йерусалим.

Египет отново има надежда да възстанови своя престиж в земи, в които някога е бил всемогъщ. Кушитската династия поне номинално управлява Египет в двете му части – Долен и Горен. Реално обаче властта й е слаба. Сенахериб споменава не един, а няколко царе в Египет. Езекия изпраща делегация в Египет с дарове и молба за помощ. Египет се отзовава, а в Юдея и Сирия силите се събират. В град Екрон местният владетел е окован и отведен в Ерусалим при Езекия, който го хвърля в затвора.

Асирийският управител на Аскалон Шарулудари е свален и на негово място въстаниците поставят местния Цидкия, който започва подготовка за въстание. Царят на Екрон, Пади, отказва да измени на Асирия. Езекия насочва военните действия първо срещу него. Сваля го и анексира Екрон.

Обръчът около Асирия се затяга. Така войната изглежда по-равностойна и с неизвестен изход. От запад са сирийски и палестински градове и държави, начело с Юдея, а от изток и от юг – Вавилония и Елам.

Д. Потушаване на въстанието

Сенахериб веднага тръгва да се разправи със съюзниците.

През 702 г. Сенахериб първо се насочва към Вавилония. В действие се включва разузнаването, нова сила, въведена навярно за пръв път от асирийците. Царят получава редовна информация за движението на вражеските сили. Обединените халдейски и еламски или съсредоточават около град Киш. Армията на Саргон им нанася съкрушително поражение. Мардук-апла-идина успява да избяга. Вавилон се предава без бой. Дворецът и всички богатства са разграбени от асирийците. Следва разоряване и разграбване на халдийските владения на юг. Във Вавилон Саргон поставя цар-марионетка. Това е асирийският възпитаник, местен аристократ Бел-ибни. Царят го нарича презрително: „последното куче в моя дворец”.

През 701 г. Сенахериб предприема похода срещу западните съюзници.

Първо се насочва към Тир и Сидон. Тир е изолиран, а Сидон се предава. От юг през това време идват египетско-кушитските сили.

Езекия се опитва да постигне мир без тотална разруха. Сенахериб иска тридесет таланта злато и триста (илиосемстотин) таланта сребро. Сенахериб, сигурен в пълната липса на съпротива, поискал и получил капитулацията на Йерусалим. С това и Юдея е покорена.

Сенахериб не изчаква, а се насочва първо към Тир и Сидон. Тир е непревземаем откъм сушата, но Санахериб опустошава неговите сателити. Сидон се предава, напуснат от своя цар. Сенахериб влиза в града и поставя на трона свой верен васал, Етобал/Итобаал, като му дава във владение и ред други съседни градове.

Египетският поход

Египетските сили поемат на север и по пътя приемат съюзници от Мелухха (Melukhkha), асирийско название на Нубия (ег. Куш). 25-а династия в Египет е кушитска. Продължават заедно към Юдея, търсейки съединяване със силите на Езекия. Но преди да стигне Йерусалим, той е принуден да приеме битка със Сенахериб при Елтеке (Алтаку), където готов го чака врагът.

Това е битка на гиганти, и въпреки че Сенахериб се хвали с обичайната победа, тя трябва да е била постигната с големи загуби. Че победата е за него, не може да има никакво съмнение. Той пленява сина на египетския цар и сина на генерал от Мелухха. Градовете Елтеке и Тамна тогава са завзети, а пътят до Акрон е открит.  Акрон не може да окаже ефикасна съпротива и градът е тежко наказан. Управляващите града, свалили Пади от власт, са били набучени на колове край града, а техните нещастни последователи са депортирани. Асирийската партия в града, от друга страна, е третирана като съюзник. Това е ужасен нагледен урок за онези, които трябва да го видят. Пади, който е все още в ръцете на Езекия, по-късно е възстановен на власт в Акрон… Изглежда странно, че Сенахериб не използва докрай тази победа над египтяните. Техните съюзници в Палестина са победени; техните отряди от Арабия са разгромени; самите те са били разбити. Много наистина е можело да се спечели от решителната победа над Египет. Но за Сенахериб главен враг в тази кампания е Езекия и Йерусалим е негова истинска цел. Докато юдейската столица Йерусалим не е разрушена като Акрон, целта на кампанията не е постигната. В Йерусалим идва новината за египетското поражението в Елтеке и за завземането на Акрон, но все още Езекия не се предава. От равнините на Филистимската земя приижда победоносната асирийската армия и един по един укрепените градове на Юдея падат пред него, докато четиридесет и шест са завзети. Те стават асирийски области, а жителите им според хрониките на Сенахериб са двеста хиляди сто и петдесет. (Rogers 1900, VIII)

Разбира се, тези данни са преувеличени от писарите на Сенахериб. Окончателно убеден, че една нова съпротива би означавала унищожение, Езекия решава да предложи последните условия, които би могъл. Той изпраща пратеници до Сенахериб, който се е установил в Лахиш, Шефела (Lachish in Shephela). Сенахериб иска дар от тридесет таланта злато и осемстотин таланта сребро според асирийските хроники казват или триста таланта сребро според юдейския разказ. Тази десетократна разлика е получена от двупосочно изкривяване – асирийците се представят като „великодушни“, а израелтяните – ограбени. Обезпечаването на такава сума е тежка задача. То е постигнато чрез сваляне на храмовите орнаменти и обзавеждане. Унижението на Езекия е толкова голямо, колкото и обедняването. Когато Сенахериб получава даровете, той не е удовлетворен. Сигурен в пълната липса на съпротива, той поискал и получил капитулацията на Йерусалим. (ibid.)

Египетското участие и разгром

Успешното нахлуване в Египет (след две десетилетия – С. Г.) е зависело от контрола в Сиропалестинския регион. Сенахериб е подготвил своя път със своите действия в Палестина и е направил това толкова ефективно, че освен Финикия, никоя държава в този регион не е създала на Есархадон някакви проблеми. Така още през 676 г. Есархадон е могъл да направи списък на всички крайбрежни държави от Сирия–Палестина като доставчици на екзотични строителни материали за Ниневия. Този списък включва Тир, Юдея (с името на цар Манасей), Едом, Моаб, Газа, Ашкелон, Екрон, Библос, Арвад, Самсимурун, Амон и Ашдод. Тир и Ашкелон са създавали проблеми след този момент, но отсъствието на Сидон от списъка е забележително…

Когато кушитските фараони са се утвърждавали като владетели на Египет, те са могли да направят малко освен да подпомагат съпротивата на различни владетели от региона. Според асирийските записи египетските сили са били победени в битката при Рафия в 720 г., малко след възкачването на Шабака, но иначе управлението на Шабака е време на мир между Египет и Асирия. Неговият наследник, Шебитку (Шабтака), е  по-активен и се е опитал да вземе предимство при въстанието в асирийската империя по време  на смъртта на великия цар Саргон II в 705 г. с включването си в един съюз с царствата в Палестина. С тяхна помощ той въвлича асирийците в битката при Елтеке през 701 г. Асирийците започват триумфално, но по-късно са принудени да отстъпят, техните армии са били разделени в опита да завземат повече територии. Египтяните са били отблъснати и не са предизвикали повече врага до управлението на Тахарка. (ibid.)

Двайсет и три години по-късно Асирия напада и завладява своя основен враг Египет.

През 677/6 обаче, асирийците, сега при Асархадон, са гледали на Египет като причина за смут в техните югоизточни територии и са гледали да елиминират опасността чрез навлизане в Египет и изтласкване силите на Тахарка колкото може по на юг. Първото нахлуване е било през 673 и е било отблъснато, но второто през 671 е било успешно: силите на Есархадон са достигнали Мемфис, каквато е била целта. Тахарка е ранен, и неговият син и братята му пленени.

Забележително е, че асирийците налагат годишен трибут и поставят нова администрация в завзетите градове от Делтата, вече преименувани. Тахарка умира скоро след това и е неследен от сина на Шабаку, Танутамун, който бързо поема мисията да възстанови кушитското управление в Египет. Той успява да си вземе Мемфис и да окупира бързо Делтата, но асирийските сили скоро се появяват, и този път не само побеждават кушитския цар, но достигат до Тива. Египет е оставен на властта на одобрени от Асирия локални владетели, а един от тях, Псамтик (I) от Саис, ще провъзгласи себе си за нов фараон на обединен Египет, първият от двайсет и шестата династия по Мането.

В началото на 671 г. асирийците настъпват към  Египет и попътно дават битка при Тир, случай, която заслужава да се дискутира. Асирийската армия била екскортирана през Синайската пустиня от камили, водени от араби, които носели кожени мехове с вода. С пристигането си в Египет, те водят успешно три битки с египетски сили, всички в месеца Ду Узу (Дуузу или Думузу – Тамуз – бел. Мукарзел). Четири дни след третата битка, на двайсет и втори същия месец, Мемфис е завзет. Тахарка, фараонът, избягал, но неговото семейство, включително принцът, били пленени. Есархадон поставя царе и управители и други чиновници. (Naunton 2010, 127)

Завладяването на Египет е събитие от друг, по-висок порядък и не се вписва в ритъма на конфликтите в Палестина. Но и на това ниво историята показва цикличност: Египет е периодично нападан и завладяван от север и периодично се възстановява.

Заключение

Първа група изводи:

През две десетилетия при двама последователни владетели на Асирия и двама на Египет, в Палестина, изключително важен регион за двете велики сили и цивилизации, изворите показват едни и същи „сценарии“ (периоди):

  1. Владеене на локална (палестинска) държава (град) от Асирия (васална зависимост); плащане на трибути и данъци към империята; възлово положение на Юдея и относително доминиране в Палестина.
  2. Смутни обстоятелства (локални сблъсъци на Асирия с други врагове или на юдеите с техни врагове). Египет насърчава към съпротива царете в бившите свои територии. Заговор и бунт за независимост, започващ с неплащане на трибути и насилствена смяна на малък цар в локален палестински град. Искане на помощ от Египет. Египет изпраща помощ или оказва подкрепа.
  3. Потушаване на бунта от асирийската войска, (предвождана от великия цар). Капитулация след частично разоряване на градове и области. Налагане на огромни „дарове” и по-големи трибути за в бъдеще. Изселване на значителни части от еврейското население.

6. Нов цикъл след столетие

Почти идентични констелации от интереси и сили, действия и идеологии, събития и резултати, остават и се повтарят след още един век в Палестина (началото на VI в.), но сега вместо Асирия едната регионална сила вече е Вавилон. В статията си за Навуходоносор и обсадата на Йерусалим Кабалан Мукарзел представя и анализира аналогична конфликтна ситуация. Участници: Египет и Вавилония. Локални сили в Палестина: Юдея, Израил; Филистия (Ашдод, Ашкелон, Газа), Финикия (Тир, Сидон, Библос); Амон, Моаб и Едом, локални противници на Юдея; Арабски племена.

Етапи на кризата: „Първи – пряк военен сблъсък между Египет и Вавилония; втори: въстание в Палестина срещу наложената вавилонска власт, в което взема участие Юдея и някои арабски племена, и трети, през който въстанието е потушено от вавилонците, предвождани лично от Навуходоносор” (Мукарзел 2011, 260). Пророк Йеремия в опозиция на юдейския цар Йоаким предупреждава срещу бунта и оплаква съдбата на народа си. Повторението е пълно, включително в пророчествата (предупреждения) и оплакването от Йеремия.

Етапите, идентифицирани от Мукарзел, съвпадат с етапите, които установяваме за конфликта в края на VIII в.

Това е ритъмът на историята. Той предлага обяснение и може да бъде на свой ред обяснен чрез запазване на разпределението от ресурси, сили и интереси. Тази запазена констелация от форми и серия събития с почти идентични участници можем да намерим и на други места в други периоди.

Такива ритмични серии са пространство-времеви „динамични патерни”. Тази концептуална схема може да свърже историческите изследвания с динамики на популации в постоянна ресурсна територия и по-абстрактно с енергетични динамики на големи множества. Подобни схеми описват адекватно динамики на популации или на военни конфликти в стабилни фази и във фази на конфликти. (вж. статията „История, археология и динамика“ в този сборник.

Схемата на такова обяснение може да се представи така:

  1. Трайни стремежи към независимост или експанзия на държавите и градовете като териториално-политически формации на човешки популации.
  2. Трайни съотношения между интереси, които следват от горната естествена предпоставка при наличните териториални ресурсни условия. Те могат да се сведат до контрол върху ресурси: локални богатства и доходи от контрола на важни търговски пътища.
  3. Трайни и моментни обстоятелствата в региона: васални зависимости, локални конфликти, смяна на царе и т.н.
  4. Повтарящи се политически конфликти и обединения. Власт (влияние) на регионалните сили (на големите държави) върху локалните (малките държави и градове). Локални конфликти между малки държави и градове. Локални съюзи срещу регионалната сила.
  5. Повтарящи се военни сблъсъци с естествени резултати: по-големите сили побеждават и утвърждават или разширяват господството си над по-малките. Регионалните сили се съизмерват според моментните си състояния. В този период Египет е в по-слабо състояние и позиции от Асирия.
  6. Политическо и икономическо господство: завладяване, поставяне на марионетни владетели, налагане на трибути и данъци, контрол над икономиката на покорените държави.

Тази обяснителна схема (динамичен модел) може да се запълни съдържателно с всеки от локалните конфликти в Палестина за цели векове. Такава схема важи за неограничен брой други територии и серии събития.

Потвърждение

Установявам, че предложената тук схема не е нещо непознато в историческите изследвания на древността. Подобна схема намирам у Дж. Голдстоун и Дж. Халдън в колективната монография Динамикта на древните империи,  2009 (Goldstone, Haldon 2009) Тук авторите намират характерни модели в ред империи при действията спрямо подчинените държави и градове. Специално се сравняват Асирия и Персия, като асирийските владетели следват модела: васална зависимост или разоряване, докато персийските царе инкорпорират местните царе без заплаха от разоряване. (op.cit., 24-25)

Втора група изводи:

Налице са динамични модели на поведение (икономическо, политическо, нравствено) на локални владетели, държави и етнически общности (евреи, асирийци, египтяни).

Налице са модели на идеология (вавилонско-асирийска магическа религия, еврейска патриархална абсолютистка религия) и оттук едни и същи обяснения (оправдания на нашествието от атакуващата страна; вменяване на вина пред Бога от другата страна).

Асирийците чрез своите царе обясняват победите си с могъществото на своите богове: Ашур, Ищар, Мардук.

Евреите чрез своите пророци – народни водачи в опозиция на царете – обясняват катастрофите на своите държави с отмятането от народния Бог – Саваот, който е извел евреите от Египет. Пророците (Исая, Йеремия) остро винят юдеите в неспазване на Заповедите: идолопоклонничество, алчност, разврат.

Наистина, тук, както и на други места и в други времена, в историята са налице ритми на локални серии събития в йерархия от ниво (Бродел). Това са динамични времево-пространствени форми. В една и съща територия с характерните ѝ природни и културни ресурси при едни и същи участници протичат едни и същи по форма процеси и събития при едни и същи ментални форми и дори лични поведенчески модели на владетели. Тези локални динамични форми са трайни дотолкова, доколкото в една област се запазват едни и същи геостратегически условия, политически форми и идеологии; една и съща конфигурация на големи и малки държави и на култури.

Цитирана литература:

Goldstone, J., Haldon, J. (2009). Ancient States, Empires, and Exploitation: Problems and Perspectives. Morris, J, Scheidel W. (eds.). The Dynamics of Ancient Empires. State Power from Assyria to Byzantium. Oxford: Oxford University Press: 3–29.

Lemche N. (1995), “The History of Ancient Syria and Palestine”.  Civilisations in Near East, Vol. II, 1195 – 1218. Jack M. Sasson, ed. New York: Simon & Shuster Macmillan.

Luckenbill D. (1927). Ancient Records of Assyria and Babylonia, Vol.II. Historical Records of Assyria from Sargon to the end. Chicago, Illinois: The University of Chicago Press.

Naunton Сг. (2010). Chapter 7. Libyans and Nubians. A Companion to Ancient Egypt, Vol. 1, Ed. by Alan B. Lloyd: 120–139.

Rogers R. (1900). A History of Babylonia and Assyria. Volume I. Assyrian International News Agency. Books Online. www.aina.org

Tadmor, H. The Campaigns of Sargon II of Assur: A Chronological-Historical Study (Conclusion). Journal of Cuneiform Studies, Vol. 12

The Cambridge Ancient History, Vol.3

Четвърта книга Царства. Библия, Стар завет. София: Синодално издание.

Грозданов, Л. (1916). Асирия – първата световна империя. https://istorianasveta.eu

http://istorianasveta.eu/pages/nachalo/istorija/drevnijat-svjat.php

Мукарзел К. (2011). „Навуходоносор II и първата обсада на Йерусалим в 597 г. пр. Хр.” Кризите в историята. РИМ Кюстендил; СУ, Исторически факултет: 260–280.

 

[1] Финикийски градове на Източното Средиземноморие (бел. Грозданов 2016)

[2] „Амуру” – страните на Запада

[3] Градове във Финикия и Палестина

[4] Екрон – Град в южната част на финикийското крайбрежие

[5] Хизкия – Езекия, цар на Юдея (715 – 687)

[6] Алтаку – град в Южна Палестина

[7] Тамну – град в Южна Палестина

[8] Салманасер – Саргон (?)

[i] Статията е по разработка за курса История на древния Изток в Магистърска програма „Археология” от 2016 г. с научен ръководител: Гл. ас. Д-р Кабалан Мукарзел, на когото сърдечно благодаря за предоставените ми материали и най-вече за бележките по текста.

[ii]The article is on the development of the course history of the ancient East in the Master program „archaeology“ from 2016 with a scientific leader: Assoc. Dr. Kabalan Mukarzel, whom I heartily thank for the materials and remarks provided by the text.

 

Коментирайте