ИНФОРМАЦИЯ И ЕНТРОПИЯ В АРХЕОЛОГИЯТА

1 август, 2019 | Публикувано в: Археология | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)


ИНФОРМАЦИЯ И ЕНТРОПИЯ В АРХЕОЛОГИЯТА

Резюме. Темата за информацията във връзка с ентропията в археологията е нова. Аз съотнасям тук археологическата информация с археологическата ентропия. От „археологическия запис“ до виртуалната реконструкция цялото археологическо изследване е извличане на информация от „шума“ на ентропията на изчезналата културна форма/процес в археологическия запис. От началото до финала се извлича, генерира и обработва информация, имплицитна в данните. Недостигащата информация за описание на изчезналата културна структура/процес е равна на ентропията на този обект: физическа и информационна. Обектът е деструктиран и от него е останал „археологическия запис“. Задача на археологическото изследване е да „прочете“ записа, да извлече релевантна информация и да възстанови хипотетично (виртуално) липсващата информация за оригиналната някога жива култура, безвъзвратно загубена в миналото.

Ключови думи: информация, ентропия, археологически запис, археологически данни, интерпретация, свръхинтерпретация

Abstract. The topic of information in relation to entropy in archaeology is new. I correlate here archaeological information with archaeological entropy. From the „archaeological record“ until the virtual reconstruction, the entire archaeological research is extracting information from the „noise“ of the entropy of the extinct cultural form/process in the archaeological record. From the beginning to the finish information, implicit in the data, is extracted, generated and processed. The missing information for describing the lost cultural structure/process is equal to the entropy of this object: physical and informational. The object was destructed and reduced to archaeological record. The task of archaeological research is to “read the record”, to extract implicit relevant information, and to restore hypothetically (virtual) missing information about the original, once a living culture, irrevocably lost in the past.

Key words: information, entropy, archaeological record, archaeological data, interpretation, overinterpretation

Информация–ентропия в теоретичната археология е нова постановка. В специализирани публикации се ползват динамични модели и понятия от неравновесната динамика. Два примера са: понятието странен атрактор в динамичния модел на Бинтлиф на гръцкия полис (Bintliff 1999) и Болцманова ентропия в динамичен селищен модел на Дейвис и колектив (Davies&All 2014). Тук правя опит за теоретичен анализ на „археологическия запис“ с двойката понятия археологическа информация–археологическа ентропия.

Археологическият запис като „археологическа ентропия“

Тук под „археологически запис“ (archaeological record) по аналогия с „геологически запис“ имам предвид наличните следи от изчезнали култури в земната повърхност и на дъното на водни басейни. Това е широко използвано понятие в теоретичната археология.

Новият момент в анализа на археологическия запис е, че той се приема за ентропийна структура, на която съответства загубена археологическа информация.  Така се фокусираме в релевантната смислена информация, която следва да се извлече в археологическото изследване.

„Записът“ е резултат от деструкция, разпадане, разруха. Всички живи структури, повечето експлицитна информация (текстове) и артефакти на изследваната култура (обект) са изчезнали. Останали са физически най-стабилните структури, фрагментарно запазени и понякога дори консервирани от естествената среда. Това състояние е максимална термодинамична стабилност, резултат от спонтанен разпад, ентропия. Това е „археологическа ентропия“, която е част от неизвестната цялостна ентропия на системата обект-среда.

Ентропията може да се определи като недостигащата информация за описание на системата (изчезналата култура или ситуация). Част от информацията е налице, експлицитна е, и по нея следва да се възстанови достоверно имплицитната (липсваща, но изводима) информация за обекта.

Археологическата ентропия включва недостигащата, но рационално предвидима информация, така и неопределената и непредвидима информация.

Няма дефинирана граница на „изчезналата култура“. Става въпрос не само за „археологическата култура“, а и за цялата изчезнала културна система. Не са определими слоевете на смисли и менталните форми в изчезналата култура. Няма дори определени граници на обекта в общия случай: един град, селище, некропол могат да продължават отвъд разкритото пространство.

Няма дефинирана граница между имплицитно изводима от наличните данни информация и добавена от нас. В такъв случай се спекулира, като се прилагат интуиции, аналогии и логически изводи във вид на екстраполации. Но екстраполациите и аналогиите нямат фиксиран предел и водят към свърхинтерпретации. Хуманитарната нагласа съдържа херменевтичен момент и наличните структури се тълкуват както се тълкуват художествени и религиозни текстове. В тази ситуация се развиват конфликти на интерпретации.

Информацията, която можем да дефинираме за един обект, в огромния си обем е ирелевантна. Разбира се, предварително не е известно докъде се простират релевантните стойности, които се записват. Разположението на всеки от фрагментите на разпръснати руини и съдове едва ли е релевантно. Различни са мащабите, които се оказват съществени за виртуалната реконструкция на обекта. Голяма част от протоколите, схемите и дневниците, в които разкопвачите записват всичко по готови технологии, остава вън от анализа. За описанието е необходима релевантна информация. Коя информация е релевантна решава изследването.

Градеж, предмет, оръдие, оръжие, скелет, и други ограничени в пространството обекти са с определими структури и граници. За тях недостигащата релевантна археологическа информация (археологическата ентропия) е определена. Затова „археологическа ентропия“ е добре определима ако не ниво култура, то на ниво артефакт (обект).

Клод Шанън (Shannon 1948) формулира количеството информация в една система като логаритмична функция на вероятни събития (или състояния) в нея. Специален случай е съобщението. В тази дефиниция не се отличава безсмислена от смислена информация. Информацията, която един носител (канал) може да носи, е равна на началната неопределеност на мрежа от състояния или събития в системата. Например едно шест-стенно зарче преди хвърлянето си носи 6 варианта и оттук 6 единици информация.

Информацията е количествено равна на Болцмановата ентропия или неопределеността на макросъстояние на система от множество единици. Също както едно състояние е възможно сред огромно множество състояния в една физическа система, така една информация за състоянието на изчезнала културна система е вариант сред множество възможни състояния. В археологическия запис ние намираме информация от най-разнообразни видове. Всяка релевантна смислена информация е база за една научна реконструкция (в степента на възможното) на изчезналата и представена в записа културна система (артефакти и биологични останки).

По силата на Втория принцип на термодинамиката ентропията в затворени системи нараства неограничено. Най-вероятното състояние на такива системи е термодинамичното равновесие, при което липсват превръщания на енергията и свободната енергия е нулева. Реалното състояние на археологическия обект е стабилно състояние максимално близо до равновесието, с минимална свободна енергия и минимално производство на ентропия. Обектът е в стабилно равновесие със своята среда.

Археологическото изследване е генериране на информация на два етапа: (1) документиране на обекта (презентиране на археологическия запис) и (2) анализ и интерпретация. Процесът на археологическо изследване тогава е (ре)генериране на информация за изчезналата културна форма. Изхождайки от тази базова релевантна информация в наличния археологически запис, се възстановява виртуално изчезнала структура/процес.

Начални (приорни) неопределености в археологическите данни

Информацията е определеност, ентропията е неопределеност. Освен физическата неопределеност на едно минало състояние е налице начална (приорна) неопределеност на изследването. Преди археологическото изследване: наблюдение, разкопки, документиране, анализ, интерпретация, са налице няколко вида неопределеност.

  1. Неопределеност на избора на археологически обект. Изборът на археологическия обект за разкопки е определен от съвременен изследователски интерес. Изследователят е член на съвременно общество и общност с доминиращи нагласи и ценности, които се проецират в избора на обект.

Обикновено разкриването на важни обекти, скрити под земната повърхност или на морското дъно става случайно. Откриване на структури и съкровища, както и спасителните разкопки, са ирелевантни спрямо изследователските интереси. Те са отвъд обхвата на избора и могат да компенсират частично ограничението на интереса.

  1. Идеологически мотиви. Изследователите са заинтересувани от собствена идентичност и минало или идентичността и миналото на голяма цивилизация, към която принадлежат. Интересът към чужди и особено враждебни култури по правило отсъства. Интересът към „варварски“ култури е по принцип занижен. Националното строителство, национализмът, патриотизмът, локалният центризъм в най-широк смисъл деформират картината. Своето се цени, поставя на високо ниво, надценява и сакрализира. Сакрализирането излиза напълно извън нагласата за научно обяснение и деформира дори самите данни. Има и специални случаи на негативна нагласа към собственото наследство при доминиране на друга култура.
  2. Фрагментарност на известните обекти относно реалните. Идентифицираните археологически обекти са неизвестно каква част от наличните: без съмнение голяма част остават неизвестни и това се демонстрира от неочакваното откриване на обекти. Неизвестно е каква част от всички налични в земната повърхност и на дъното на океаните и моретата археологически структури реално се разкриват. Огромна част от потенциално интересните обекти е неизвестна. Това означава, че между съседни разкрити обекти съществува празнота. Тази празнота води до деформирана картина на археологическите обекти от даден ареал.

Може да се твърди с известна сигурност, че разпознаваните обекти още на ниво наблюдение представят адекватно структурата на всички налични обекти, защото те са „представителна извадка“ от наличните. Но няма никаква гаранция за това, че отбелязаните на археологическата карта обекти са равномерно разпределени по типове и епохи относно реалните. Затова наличната структура и специфика на разпознатите обекти не е априори адекватна.

  1. Относителност на групите обекти. Една е идентичността на артефакт в една група обекти и друга – в друга група. Идентичността на самата група може да се промени при попълване на междинни форми. Една е картината на група артефакти в пространство и време при повече изследвани обекти в един регион и друга при по-малко. Една е картината при една мрежа от разкрити обекти, друга – при друга мрежа.

Моментната липса на паралели на намерен артефакт в същия или в съседни региони не означава пълна липса. Наличието на паралели на голяма дистанция или времеви интервал не означава, че обектите са свързани. Дифузионните обяснения, наложени по инерция, често се опровергават. Този проблем е аналогичен на ситуации в палеозоологията и палеоантропологията. Находките са разпръснати и непълни, а се строят и реконструират „еволюционни дървета“ по наличните екземпляри. Новите открития водят до пренареждане на схеми на зависимости.

  1. Цена на археологическата информация. Самите идентифицирани при наблюдения обекти са само частично разкривани поради ограничеността на ресурсите и относително високата цена и енергоемкост на разкриването. Проучването на археологически структури е относително скъпо, за сложни важни обекти много скъпо. Още по-скъпа е реставрацията на ценни предмети и структури на културното наследство – често по скъпа от самото им изграждане. Не е възможно финансово и професионално да се открият и изследват всички археологически структури, налични под земната повърхност.
  2. Непредставителност. Наличните археологически данни са непредствителни. Те не репрезентират адекватно мъртвите култури. Представителни са данни, които, макар и ограничени, репрезентират структурата на едно регионално наследство и структурата на един отделен обект като жива култура. Адекватна презентация е налице при паралелна структура на записа и оригинална. Оригиналът на археологическия запис е жива изчезнала култура, а записът е нежива структура. За разлика от един скелет или достатъчно представителен фрагмент от скелет един строителен обект не може да бъде представен в своите неразрушени фрагменти. Някои функции не са определени в структурите. Например функциите на ритуални съдове често са неясни.

Ентропия на археологическия запис

Информационна ентропия. Тази ентропия е равна на недостигащата информация и е измерима само относително, относно хипотетичната пълна информация за един артефакт, фрагментиран текст, обект. Тя е по-добре определена относно информацията, имплицитна в данните за обекта. Това понятие за ентропия е близко до понятието ентропия при Шанън. Аналогична на тази липса на информация е физическата ентропия: разпадането в хаос на структурите на изчезналата култура.

Археологическите структури (артефакти и биологични остатъци) са необратимо разрушени. Не можем да повишим информацията от тях, касаеща липсващите разрушени структури, освен хипотетично. Така правим адекватно допълване чрез продължения на зидове, но само до някаква степен. При високата степен на непълнота на разкритите и проучени обекти и структурната специфика на археологическия запис (максимална ентропия на живите структури на изчезналата култура) данните са по принцип непълни.

Физическа ентропия. Археологическият обект е резултат на физическа ентропия. По силата на Втория принцип на термодинамиката ентропията в една затворена система расте до безкрайност. Физическите системи се разпадат, като тяхната свободна енергия се разпръсва. Специфичните структури се запазват само до степента, в която достигат стабилност. В общия случай не се стига до пълно разпадане, а до състояние на локална стабилност на системата обект-среда. Археологическата структура в това състояние не реагира химически със средата: минерали, течности, газове (например „запечатана“ в почвата или на морското дъно). Обикновено разкриването на обекта стартира повишаване на производството на ентропия с излагането на въздух, вода и други активни агенти на вече експонираната среда. Уникална ситуация представлява естествената консервация на археологически структури в резултат на „запечатване“ в среда без достъп на кислород и морска вода. В друг типичен случай археологическият запис е богат, когато структурите са изгорели и фиксирани (напр. керамични стени). Археологическата структура най-често е резултат от разруха, разграждане и преизползване на градежи и артефакти, пожар, земетресение, катастрофа (потъване на кораб), наводнение, нападение, интенционално разрушаване.

Степента на разпадане или физическа ентропия (разпръсване) за всеки обект зависи от неговия веществено-енергетичен състав (материал). Степента на стабилност на материала е решаваща. Така по степен на стабилност могат предварително да се подредят (да се издири подредба) материалите, които археологът намира на обекта: минерали (диамант, обсидиан, скъпоценни камъни), камък (диорит, гранит, варовик), керамика, метал (желязо, бронз, мед, калай, олово), тъкани (папирус, коноп, лен, вълна, памук), полени, изгорели семена, сухи плодове и костилки, кости (животински, човешки), ДНК материал (обикновено най-добре запазвана е ДНК в зъбната пулпа), дървесина

Физическата ентропия (нестабилност-стабилност и съответно информация) е в основата на идентифицирането на епохите в археологията: каменна, каменно-медна, желязна (има и серия аналогични митологични епохи). Това е принудителна редукция на културите до базови технологии. Ако трябва епохите след желязната да се идентифицират по този начин, какъв материал ще се избере? Очевидно това е теоретична рамка, определена от физическата стабилност на материалите, запазени в археологическия запис.

Биологична ентропия. Археологическият обект представлява „запис“ от седименти, нежив депозит. Като „депозит“ той е по принцип лишен от всички живи структури, а културата е жива структура: хора, които живеят в общности и създават артефакти. Записът е изключително сведен до артефакти и мъртви биологични структури.

Културна ентропия. Структурите на живота културна система и на археологическия запис не са корелирани. Структурата на културната система и културният процес не е еквивалентна на структурата на седиментите и процеса на тяхното отлагане (запазване-разпадане). Оттук следва, че:

Структурата на археологическия обект (запис) е различна от структурата на културната система, която го е създала. Процесът на отлагане на археологическия материал е съвсем различен от културния процес на генезис, живот и смърт на популацията или културната система, която го е създала.

Информация в археологическия запис

Неизчерпаемост. Археологическият запис е неизчерпаем на информация. Информацията се генерира от нови разкрития и нови технологии, които винаги са възможни. От структурата и материалите, намирани при разкопки, може да се извлече всевъзможна информация в зависимост от технологиите за анализ на материалите, костните останки, тъканите и артефактите. Всевъзможните данни обаче не са поначало релевантни за откриване на факти за изследваните култури.

Рандомизация (случайност). Данните в археологическия запис не са детерминирани. Те се появяват случайно и се генерират в различни техники на наблюдение. Те се обработват теоретично в различни теоретични схеми.

Случайният характер на релевантната информация в археологията е нещо уникално. Такава случайност не е характерна за науки като физиката, биологията, палеонтологията и палеоантропологията. Археологическите данни са разпръснати на различни видове и не могат да се подредят в един протокол (една еднородна матрица). От всичко в археологическия обект може да се извлече релевантна информация и това зависи от конкретни, уникални моменти от изследването и от развитието на археометрията. По това археологическите следи приличат на медицинските данни и криминалните улики. Такава информация попада в разпръснато множество технологии и теории във физиката, химията, биологията. В този смисъл не може да се говори за единна теоретична археология.

Заличаване. Най-ясно видимият ефект на ентропията и пряко изразим количествено е заличаването на информацията, избрана за релевантна. Например текст е изцяло или частично изтрит; образ е изцяло или частично заличен, статуя е само фрагментарно запазена (счупена), керамиката е раздробена.

Заличаването е в общия случай необратимо, но някои следи могат да се използват за възстановяване. Неизвестно е какви бъдещи технологии ще позволят разкриването на нови релевантни следи и тяхното разчитане.

Смислената информация: дата, вид на обекта, структура, функция, поведения, се генерира чрез техниките на датиране, датиращи артефакти, паралели, типология, анализи и експерименти, реконструкции, хипотези и теории. Археологическата информация се обогатява непрестанно с нови разкопки, а от друга страна – с нови техники за извличане на информация (най-новата навярно е ДНК анализ).

Най-устойчивите на времето артефакти и биологични останки се отлагат като част от земната повърхност според времевата си последователност (стратиграфия).

Репрезентира ли археологическият запис изчезналата културна реалност?

Под „археологически запис“ се разбират две неща, които не трябва да се бъркат:

1) наличната и установявана максимално достоверно структура в разкопавания обект; първичните данни;

2) отчетът, който включва всички типове документи от археологическото изследване.

Дискусията за това дали археологическият запис репрезентира изчезналата култура е известна от началото на „Новата археология“. Репрезентация по изключение е налице и такъв е специалният случай с Помпей: античният римски град, унищожен от вулкана Везувий. При заливането на глада с лава се „запечатват“ архитектурни структури, артефакти и организми. Хората са умъртвени мигновено в позите, които са заемали в момента на заливането. Така една стихия, вулканът, запазва информацията за изчезналата култура. Това е наречено „предпоставката Помпей“. Водещ за новата археология е постулатът за репрезентацията на културата от археологическия запис. Луис Бинфорд пише по този повод:

Формалната структура на комбинациите от артефакти заедно с контекстуалните отношения между елементите трябва и наистина представя систематична и разбираема картина на цялостната изчезнала културна система. (Binford 1962, 219)

Това положение е спорно и Бинфорд няколко пъти го защитава срещу аргументи за „изкривяването“ (“distortion”) в археологическия запис, и атаките срещу него като „предпоставката Помпей.“ (вж. напр. Binford 1972, 91-92). В публикацията от 1972 г. Бинфорд обобщава:

(1) Археологическият запис (archaeological record) e организация. (2) Работа на археолога е да експлицира отношенията, дадени в записа. (3) Можем да очакваме, че веднъж експлицирани, отношенията ще важат за много променливи, повечето от които няма да бъдат пряко наблюдаеми в археологическия запис, или в този контекст пряко наблюдаеми, ако бихме могли да присъстваме в динамиката на живата система както тя е била в миналото. (Binford 1972, 17)

В съвременни публикации се изтъква, че записът е непълен и „тоталният археологически запис“ (понятие, използвано от Гавин Лукас) не е възможен. Според Гавин Лукас записът съдържа „онтологическо отношение“ между елементи на методологията, като типология и стратиграфия, и елементи на теорията, като материалност и действия. (Lukas 2012) Непълнотата на записа означава за Лукас, че ние никога няма да създадем „тотален запис“, защото нещо е винаги загубено, че разкопките са както създаване (на архив), така и деструкция (на обекта). Наличната композиция в обекта (assemblage) е непълна, докато самият депозит е относително пълен.

Лукас изследва значението на ключови понятия, използвани в дискусията за формацията на един обект като стратиграфията и  taphonomy и изтъква двойнствената природа на асемблажа (типологическа и депозиционална).

Лукас използва интересната метафора за палимпсест (palimpsest: книга, чийто текст е бил изтрит, така че оригиналът би могъл да се напише отново). Материалът, който съществува ин ситу преди разкопките е оригиналната книга, която ние изтриваме чрез разкопките, и пренаписваме, като разкриваме и записваме данните.

За Лукас материалната култура, презентирана в записа, е материализирана социално-културна символика. Археологическите данни се визират като „явления“, факти от несъществуващото минало, които реферира изследването, и които се „съживяват“ като пряко репрезентирани неща, правени от хората от изчезналата култура. Лукас отбелязва, че един артефакт съществува в много подредби (assemblages), а не само в контекста, в който го откриваме. Ние създаваме архив, комбинирайки подредбите. Когато данните са записани в количества, тегла и описани, те стават „палимпсест“ (възстановената книга) на разрушения обект. (Davis 2012)

Автори като Лукас не отчитат разликата в структурата на археологическия „запис“, който намираме и описваме, и структурата на изчезналата култура. Онази възстановена виртуално „книга“, която си позволяваме да напишем в крайния етап на археологическото обяснение, е неизбежно виртуално регенерирана и трансформирана: тя съдържа ред хипотези за функции на артефакти, обичайни поведения, понякога езици, занаяти, ритуали, конфликти, власти; индивиди, семейства, родове, племена, народи, държави.

Всички такива реални структури и процеси на живите култури са завинаги заличени от процесите на ентропия, които са чисто физически и не зависят по никакъв начин от семиотиката и въобще от живота на хората от миналото, както и от самите нас.

Предпоставката „Помпей“, обобщеният възглед, че в археологическите контексти и следи ние намираме една изчезнала човешка реалност, е погрешна. Археологическите следи не са структурирани така, че да репрезентират структурата на културните системи от миналото, който е в крайна цел на археологическото и историческото знание. Структурата на записа и структурата на културата не са корелирани и не съставляват идентични релации. Човекът от миналото остава „скрит зад находките“ със своя живот, стремежи, мисли и вярвания. Археологическата интерпретация, реконструкция и обяснение генерират липсващата информация. В това регенериране ние неизбежно внасяме грешки, деформации, проекции от съвременни общества и най-вече собствени социални и културни диспозиции.

Репрезентация е налице в корелациите: например една достатъчно дълга верига ДНК съдържа достатъчно информация за разпознаване чрез маркер на генетична идентичност в рамките на предварително известна генетично описана популация. Корелация или идентичност на отношения е налице, когато информация от една система се предава на друга система, при което се запазва структурата. Например една снимка предава точно светлинните данни от обекта. Самата видима от човешкия зрителен апарат светлина е много тясна ивица от електромагнитния спектър (от около 300 до около 700 нанометра), но тя предава адекватна информация за обектите около нас, защото върху тях попадат и се отразяват широк спектър от дължини на вълната и всеки обект може да се представи и от наличния отразен спектър.

Трансдукция

Трансдукция е налице, когато един сигнал (съобщение, информация) се превръща по нелинейни зависимости в друг сигнал, за да пренесе информацията в друг носител или система. Така молекули на химически вещества се трансдуцират във вкусове или миризми, а електромагнитни вълни се трансдуцират в цветове. И двете сетива представляват серии трансдукции, като задължително се преминава през електрохимични процеси в синапси.

Археологическата интерпретация е вид трансдукция. Тя извлича имплицитна информация чрез неизбежно трансформиране. Процесът на генериране на данни в археологията е често неотличим от анализа или интерпретацията. Например археологът типологизира керамични фрагменти според предпоставени типове. Археометрията представлява голяма група техники на трансдукция на физическа информация в релевантна археологическа информация за дати, периоди, химически и биологически структури.

Репрезентация е налице, когато на входа и на изхода информацията е една и съща. Археологическият запис, по това определение, не е репрезентация на културата. Археологическата информация на етапа данни (наблюдение, измерване, сондаж, разкопки) е по структура една, а на етапа интерпретация (идентификация, датиране, анализ и интерпретация до степен на максимална реконструкция на културна форма или процес), е друга.

Трансформацията в археологическото изследване е от следи към събитие (състояние), реконструкция на форма (процес). Тя напомня не толкова възстановяване на изтрит текст, а виртуално реконструиране на изчезнало събитие (човешко действие), например криминална сцена.

Археологическото изследване като (ре)генериране на информация

Регенерация (възпроизвеждане, възстановяване, реконструкция) е процес на ресинтез на разпадаща се структура. Това е основна характеристика на всеки жизнен процес. Научното изследване е регенерация на реални състояния и процеси на базата на данни и теоретични матрици (теории, модели). От липсваща се преминава към налична информация, подредена чрез матрици. В археологията, за разлика от неисторическите науки, информацията е необратимо изчезнала и нейната регенерация е неизбежна виртуална възстановка.

Като във всеки научен изследователски процес, археологът генерира информация, първо като данни (структури и предмети с техните координати, рисунки и снимки, планове и стратиграфии). Следват идентификации на дати, физически измервания, химически и биологически анализи). Тук са и анализите на масовия материал и на находките. За разлика от научното изследване на цялостна налична реалност, която по принцип е наблюдаема пълно (изключваме тук ирелевантната неопределеност на квантовото измерване), в археологията ние неизбежно създаваме информация.

В този смисъл „археологическият запис“ – това е генерираната от нас документирана картина: подреденият масов материал, находки, планове, стратиграфии, рисунки, снимки, измервания, датирания, ДНК анализи, анализи на органични останки… На по-високо ниво са анализите и интерпретациите, обясненията и реконструкциите на живи ситуации.

Редът и безредието не са дефинирани в процесите на нарастване на ентропията или спонтанните термодинамични процеси. Най-често растежът на ентропията води до дегенерация на реда, но понякога той създава ред. Спонтанните физически и химически процеси в потенциалните и актуални археологически обекти не неизбежно водят до деструкция и загуба на информация.

Пожарите водят до изпичане на глината и така запазват архитектурните и пластични структури, с което запазват информация за реконструкцията им.

В крайна сметка, в резултат на серия изследвания, включително и на интерпретации от автори извън разкопвачите, се получава максимално пълна (виртуална) картина на някаква форма (къща, кораб, град, селище, светилище, гробница, некропол, храм, дворец…) или процес (агрикултурен процес, пътуване, битов живот, строеж, ритуал, пътуване, пожар, нападение, битка, преселение). Това е маскимално пълната информация, която е цел на изследването.

Данни в археологическия запис

Какво представляват релевантните данни в археологията? Релевантни данни могат да се генерират без априорно ограничение. Самото разпадане може да е източник на информация, когато е зависимо от времето или друга променлива. Радиоактивният разпад на изотопа С14 е датиращ. След дендрологичните калибрации получаваните данни за периода от началото на разпада (смъртта на организмите) до момента на измерване са достатъчно точни.

Пред данните в археологическия запис стоят неизбежни въпроси:

Кое е ясно (определено) и кое не е в археологическия запис?

Определена ли е максималната информация на (за) обекта?

Докъде можем да реконструираме? Кое в археологическата интерпретация е свръх рационалното и не е емпирично обосновано?

Кои са първите релевантни въпроси?

Ясно е онова, което е останало и то в различни случаи говори по различен начин. Ясните форми и процеси са свързани с най-трайните и запазени структури, с най-ниска физическа и информационна ентропия. Това са някои украшения, каменните артефакти (брадви, чукове, ножове, върхове на оръжия), каменните градежи: жилища, култовите структури, храмовете. Толкова трайни са и керамичните форми: съдове (фрагменти).

Някои процеси в археометрията направо извличат информация от ентропията. Например въглеродното датиране с С14 e измерване с калибриране на процеса на радиоактивното разпадане на органичните материали от момента на смъртта на организма до момента на изгаряне на материала в лабораторията. Същото се отнася и до другите техники на мерене на време чрез разпадни процеси.

Дендрологичното датиране е по-скоро възстановителен процес по налични характерни серии от годишни кръгове на отсечени дървета, веднъж добре фиксирани във времето.

Електромагнитното заснемане е косвено, дефицитно откъм еднозначност определяне на подземни структури, преди всичко градежи и кухини, по специфичното електрическото съпротивление.

Възстановяването на историческото събитие или на културната структура е неопределен процес на съотнасяне (координиране) на данни от аналогични форми, аналогични градежи, аналогични изделия и творби.

Разбира се, изводи по повод изследван обект, и то адекватни, емпирично обосновани и рационални, могат да се правят неограничено, защото съотнасянето на един обект с други обекти, с културата, с други култури, едва ли има граници.

За типовете извори в археологията като типове информация

Типовете анализи, интерпретации и обяснителни схеми в археологията зависят от типовете данни. Тези типове данни са от различен порядък. Те се генерират и подреждат в различни координатни системи, различни езици, оперативни понятия и теории.

  1. „Археологическият извор” (“archaeological record”). Следите, които археологът открива на земната повърхност и под нея, имат своя характерна структура и контекст. Археологическият запис, предмет на друга моя статия, е резултат от отлагане в земната повърхност генериран от физическия процес на запазване на енергетично най-стабилните структури при продължителен разпад (ентропия) на структурите на човешките култури от миналото. Всички типове информация в археологическия запис имат собствена структура, която трябва да се преобразува и допълва виртуално (интерпретира), за да се ре-генерира в структурите на живия културен процес.
  2. Надписите и записите от миналото (епиграфски извори), откривани случайно или при разкопки, са друг тип информация, които имат, всеки от тях, своя собствена структура. Писмените документи, съставяни от владетели, институции и други лица, и изсечени на камък, на метал, на друг носител, са запазени също в степента на своята веществена трайност. В археологията са налице не просто ограничения, а структурни промени в данните спрямо миналите култури поради ентропия.

Тук поставям монетите – нумизматичните извори, с техните характерни отпечатъци и надписи, които датират, идентифицират и дават достоверна информация за личности, центрове, селища, племена, държави.

  1. Историческите извори не са данни за реални събития, а са историографски данни и факти – те показват какво техните автори са видели, чули, запомнили, осмислили и решили да запишат. Историческите извори по свой начин са завинаги фрагментирани: онова, което е изчезнало, е изчезнало завинаги, а онова, което е останало, се изчерпва и в силна степен вече е изчерпано. Историческите извори за определена култура за събития преди писмеността са на дистанция от периода и/или мястото на културата, за която се отнасят. Историческите извори се анализират критически с различни техники от професионалните историци, а за археолозите те са незаменим тип информация, който понякога може да се свърже с археологически данни.
  2. Естествено-научни данни за географията, климата, геологията, ботаниката и зоологията в изследването места и периоди.
  3. Археометрични данни.

Граници на археологическите данни

Цялата логика на класическия тип подреждане на данни, формулиране на факти, идентифициране на култури и общества, следва логиката на археологическия запис пряко и затова е по форма различна от структурата на живата култура. Затова се генерират интерпретации на пространствено-времеви диспозиции в мрежата от разкрити и документирани обекти. Естествена парадигма за този тип анализ е дифузията, която обяснява една култура чрез друга. Новите култури се носят от пришълци или проникване на идеи, а паралелите в артефактите означават контакти.

Фрагментарността на археологическите изследвания и разкрития води до масивна и неизвестна по обем пространствена и времева неопределеност между разкритите и анализирани обекти.

Следователно създаваните цялостни реконструкции са нерепрезентативни и подвеждащи. Те съотнасят пряко известните обекти, артефакти и идентификации, които често не са пряко свързани. Празните места и периоди се запълват с екстраполации и спекулации.

Има граница, отвъд която се появява неотстранима неопределеност на регенерираните културни състояния/процеси (структури, функции, поведения, обреди, култове). Когато тя е достатъчно висока, за да компрометира достоверността, се създава спекулация или измисляне. Изследователят или вторичен интерпретатор „регенерира“ културни реалии с помощта на фикции.

Остър проблем като извор на неопределеност са менталните състояния: вярвания, начини на мислене, манталитети на изчезнали общности. Менталните състояния и процеси са недостъпни. Археологическата информация не може да се отнася до психологически процеси, например вярвания. Какво са мислели и в какво са вярвали определени хора от миналото, е научно недостъпно отвъд писмените извори. Няма смисъл от интерпретации от типа на „йерофанията“ (Елиаде), „оста на света“, „задгробния живот“, доколкото те не са изобразени, именувани или изрично споменати в адекватни разкази от същото време и място. Но това е вече история, а не археология. Дори споменати в текст, често менталните състояния не са автентични.

Максимално пълната информация не е определена. Тя е отново подложена на аргументиране и критика. Правят се допълнителни изследвания на обектите и се извлича допълнителна информация. Така се променя, ревизира първият научен резултат и се влиза в кръга на спекулирането: предположения без данни, аргументи и изводи, критики и съмнения. На този етап ентропията отново нараства и извличането на нова смислена информация е проблематично. Тук стои въпросът за свръхинтерпретацията. Понякога тя може да насочи към нови изследвания.

Свръхинтерпретацията е разпознаване на смисли (генериране на информация) при радикален недостиг на данни и достатъчни допълнителни сведения (свидетелства и други теоретични добре установени положения). Тя е особено интензивна в областта на митовете и религиозните феномени. Съседно понятие е спекулацията. Спекулацията може да е в различна степен рационална-ирационална. Спекулацията при сигурни допълнителни или аналогични данни е качествена и емпирично адекватна теоретизация (обяснение, разбиране). Спекулацията при несигурни източници и данни и особено при емпирично ирелевантни постулати е ирационална и следва да се елиминира. Особено вредна и при това незабележима е идеологическата спекулация във връзка с културната идентичност на собственото или на доминиращото културно наследство и историческа памет.

Примерни фази на реконструкция на човешка популация

  1. Територия на обитаване
  2. Енергетика на територията (ресурси). Ресурси за живот на човешки общности
  3. Възможен брой на човешки индивиди
  4. Възможни контакти, сътрудничество и конфликти между популации на една територия
  5. Идентичности на човешки популации (от ДНК анализ, знаци, надписи)
  6. Идентифициране на популационни събития: експанзия, колапс, преселване

Примерни фази на реконструкция на артефакт:

  1. Описание на структура на артефакт по фрагмент или цял обект
  2. Възпроизвеждане на функции на структурата
  3. Възпроизвеждане на поведения в тази структура или с нейна помощ: производство, възпроизводство, управление, ритуали…
  4. Възпроизвеждане на начини на живот от поведенията
  5. Култове – предполагаеми или представени в записа божества, сили и т.н.

Цитирана литература

Binford, L. (1962). Archaeology as Anthropology, American Antiquity, Vol. 28, No. 2 (Oct.): 217-225.

Binford, S & Binford, L. (1968). New Perspectives in Archaeology. Chicago: Aldine Publishing Company.

Binford, L. (1972). An Archaeological Perspective. Studies in Arheology. New York and London: Seminar Press.

Bintliff, J. (1999). The Origins and Nature of the Greek City-State and its Significance for World Settlement History, Ruby P (ed.), Les princes de la protohistoire et l´émergence de l’état. Actes de la table ronde internationale organisée par le Centre Jean Berard et l’École française de Rome, Napels, 27-29: 43-56.

Davis, T., Fry, H., Wilson, A., Palmisano, Altaweel, M., Radner, K. (2014). Application of an entropy maximizing and dynamics model for understanding settlement structure: the Khabur Triangle in the Middle Bronze and Iron Ages. Journal of Archaeological Science 43: 141-154.

Fritz, J. and Plog, F. (1970). The Nature of Archaeological Explanation. American Antiquity, Vol. 35, No. 4: 405-412.

Gould, R. (1997). Formation Processes of the Archaeological Record by Michael B. Schiffer, a review. The Journal of the Royal Anthropological Institute, vol. 3, No. 4: 782.

Lucas, G.  (2013). Understanding the Archaeological Record by Gavin Lucas, review. Canadian Journal of Archaeology, Vol. 37, No. 2: 334-337.

Nielsen, A. (1991). Trampling the Archaeological Record: An Experimental Study, American Antiquity, Vol. 56, No. 3: 483-503.

Patrik, L. (1985). Is There an Archaeological Record? Advances in Archaeological Method and Theory, 8: 27-62.

Shannon, C. (1948). A Mathematical Theory of Communication. The Bell System Technical Journal. Vol. 27: 379–423, 623–656.

Shennan, St. (2011). Descent with modification and the archaeological record, Philosophical Transactions: Biological Sciences, Vol. 366, No. 1567, Culture evolves: 1070-1079.

Коментирайте