Философия на науката II

3 август, 2014 | Публикувано в: Преподаване | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)


Проф. Сергей Герджиков, дфн

Задължителен курс за бакалавърска програма “Философия”

От 2002

1. Анотация на курса

Цел на курса

Философско разбиране на естествената наука в мрежа от понятия, умения за обяснение и компетентности за решаване на проблеми във философската дисциплина „Философия на науката”. Философско осмисляне на най-важните в естествената наука открития.

Философия на науката изследва съвременната емпирична наука и свързаната с нея математическа структура.

Науката (science) е организирано и днес високо специализирано опитно познание. Опитното знание е присъщо на всяка култура. Чрез него човешките общности и индивиди оцеляват и се развиват. Големите цивилизации са развивали свои форми на емпирично познание, организирано в специфични форми, но достигащо до сходни резултати в геометриите и астрономиите; медицината; земеделието и животновъдството; администрацията и формите на управление; военното дело и войната; занаятите и изкуствата.

В тесен смисъл науките са системи от опитни знания, организирани в наблюдения и експерименти, хипотези и теории. Като цяло науките се стремят към единна система, но тя е винаги отворена за промяна.

Като специфична систематизирана форма на подредба на света, науката е родена в лоното на архетипа на Западната цивилизация – „логоса“. Нейната сила я прави от локална – глобална. В основата й стои форма на света-живот, споделяна от хората – „човешка форма на света”. Тя е феноменално единство на възприемания и описван свят. Описанията и обясненията в науката са виртуална символна структура и динамика със специфични единици и мрежи (понятия и теории).

Мощните научни теории и експерименти  усилват и довеждат до граница възприятието и проумяването на формата на света.

Студентите се запознават с конкретни водещи научни теории и свързаните с тях експерименти: Нютонова механика, Айнщайнова специална и обща относителност, квантова механика, неравновесна термодинамика, молекулярна биология, физиология на човешкия мозък, информатика.

Студентите, преминали курса, трябва:

- да разбират опитния и глобален смисъл на емпиричната наука;

- да си създадат понятие за феноменалната пространство-времева форма на света, който изследват науките;

- да познават структурата на науката и нейните функции: описание, обяснение, предвиждане;

- да си създадат понятие за експеримент и наблюдение;

- да разбират специфичния философския смисъл на големите научни открития

- да познават основните понятия в научните теории и свързаните с тях основни експерименти,

- да се ориентират в основните философски проблеми на съвременната наука: пространство–време (геометрии, календари), хаос–ред (информация), абсолютно – относително (Нютонова и Айнщайнова механика), субект–обект и тяхното преливане (квантова механика), неживо–живо и спецификата на биологичния ред (молекулна биология), човешкия геном и проекциите му върху човешкия живот и цивилизацията, проблемът психика–мозък, както стои в съвременната наука.

- да разпознават основни научни понятия и формулировки.

- да могат да разработят философски проблем върху научна теория (експеримент) в самостоятелен реферат.

ОСНОВНИ ЛЕКЦИОННИ ТЕМИ

(списък с кратка анотация на всяка тема)

1. ГЛОБАЛНОСТ НА ЕМПИРИЧНОТО ПОЗНАНИЕ

Анотация

Науката (science) е организирано опитно познание. Опитното знание е присъщо на всяка култура. Чрез него човешките общности и индивиди оцеляват и се развиват. Големите цивилизации са развивали свои форми на емпирично познание, организирано в специфични форми, но достигащо до сходни резултати в областите на геометриите и астрономиите; медицината; земеделието и животновъдството; администрацията и формите на управление; военното дело и войната; занаятите и изкуствата.

План

Човешката форма на света – извор на глобалността на опита

Праисторическо опитно знание и технология

Лов и събирачество – земеделие и скотовъдство

Първите технологии

Локални форми на високо развито опитно знание

Първите технологии – Междуречието

Първи писмености

Древен Египет

Езикът – „словото на Бога”

Монументална архитектура и скулптура

Астрономията

Математиката

Медицина и магия в едно

Понятия за човека  и представи за началото на света

Моменти от развитието на китайското знание

Китайският календар

Китайските технологии

Системата на науките – антична Гърция

Геометрии: Талес и Евклид

Атомистика: Левкип и Демокрит

Система на познанието: Аристотел

Елинизацията

Гръцкото усвояване на египетските знания

Александрийската школа и пиратството на знание

Господството на Запада

2. ОПИТНА НАУКА И МЕТАФИЗИКА

Анотация

Емпиричните науки са познати днес като физика, химия, биология, социология, психология. Специфични и важни нови научни дисциплини са молекулярната генетика, физиологията на човешкия мозък, информатиката, културната антропология.

Философиите днес имат не методологическо, а смислово значение за науката. Осмислят се философски научните открития с оглед изясняване на традиционни и нови философски проблеми: пространство–време (геометрии, календари), хаос–ред (информация), относителност )Айнщайнови теории), субект–обект и тяхното преливане (квантова механика), неживо–живо и спецификата на биологичния ред (молекулна биология), човешкия геном и проекциите му върху човешкия живот и цивилизацията, проблемът психика–мозък, както стои в съвременната наука.

План

Емпирични науки, формални науки и хуманитарно знание

Метафизика и наука

Хуманизъм и сциентизъм – идеологични форми

„Научните войни” в края на 20 век.

3. Хаос и ред. Форма на света. Опит

Анотация

Хаосът е неопределеност, неяснота и разпадане. Ентропията в света расте до безкрайност. Животът-ред остава локален на фона на неживото-хаос. Хаосът, разпознат от живота, е изразен силно във Втория закон на термодинамиката. Редът – това е смислената информация, законите и формите на природата, структурата на живото и жизнения процес на ресинтез.

План

Хаос и ред

Тяло и възприятие на света

Ентропия и синтез. Подреждане на света

Опит и опитна наука

4. Перцептивно време

Анотация

Перцептивното време е реалното време и това е времето, което изследва опитната наука. То не е абсолютно и има свой център: тялото, което живее сега. ‘Времето’ е абстракция за необратимия поток на света като жизнен процес. Животът тече от минало през сегашно към бъдеще на фона и спрямо неживото, който затова тече от бъдеще през сегашно към минало. Това срещутечение е същото, което е експанзията срещу ентропията, реда срещу хаоса.

План

„Стрелата на времето”. Минало–настояще–бъдеще.

Потокът на светуването.

Цикли и ритми

5. Перцептивно пространство

Анотация

Физиката изследва перцептивното пространство. То не е абсолютно и има свой център: тялото, което живее тук. ‘Пространство’ е перцептивна форма на света. Светът е ‘външен’ в два смисъла: външност спрямо тялото и асиметрия на възприятието: съществата възприемат нещата. Пространството е необратимо, но не като времето. То е ан-изотропно, крайно и е ‘изкривено’ , т. е. оформено, от живото тяло на перцептора. Хоризонтът има форма и това е перспективата. Във формата на перспектива в ограниченото перцептивно пространство се поместват неограничено количество тела.

План

Тук и там. Измерения

Джеймз Гибсън за перцептивното пространство

Форма на пространството. Перспектива

Оформяне на пространството

Хиперболично визуално пространство. Патрик Хилан

Опит, геометрия и физика

Геометричен и физичен смисъл на пространството

Евклидова и неевклидови геометрии

6. Наблюдение и експеримент

Анотация

Наблюдението е първа научна операция. То изразява възприятия в понятия. Положението на стрелката на уреда се изразява като стойност на величина. Наблюдението с уреди и теории усилва възприятието, като увеличава разделителната му способност. Повишава се информацията. Светът става по-релефен. Всички данни на микроскопите, телескопите и другите наблюдателни уреди са възприемаеми макрообекти. Наблюдението е артефактуално организирано, но неговият материал е светът. Светът не е зависим от никакво наблюдение.

План

Наблюдението в науката

Телескопът и микроскопът. Мега- и микро-свят

Емпиричният базис. Карнап, Нойрат, Шлик

Синтезът на Експеримента

Величини, измерване, протокол

7. Описание и обяснение

Анотация

Научното описание доминира днес в Западната култура и в света като цяло. То е усилваща наблюдението операция, като от данни се преминава към факти. Описателният въпрос с обща форма „Как стоят нещата?“ („Какво става?“) изисква синтез на определение на факт с обща форма „Нещата стоят така и така“ („Става това и това“). Описанието е резултат от матричен синтез на факти от данни чрез теория. Неговият резултат е обект и събитие в пространството и времето.

Обяснението е усилено описание, синтез, изследователска операция, която затваря цикъла факт – теория – обяснен факт. То отговаря на въпроса „Защо (за какво) нещата стоят така и така?“ и задвижва теория или пространствен модел. Научното обяснение е матричен синтез на теория за определен (клас) факти. Обяснението съкращава описанието, като го организира чрез закони или модели.

План

Концептуални слоеве и концептуално усилване

Описателен въпрос и отговор

Обяснителни въпроси. Логически модел на обяснението

Обяснителен синтез и матричен модел на обяснението

8. ИСАК НЮТОН. НАЧАЛАТА НА МЕХАНИКАТА

И ГРАВИТАЦИЯТА

Анотация

думите на Папус, са придавали голямо значение на механиката при изучаване на природата, то най новите автори, отхвърляйки субстанциите и скритите свойства, се стараят да подведат природните явления под законите на математиката.”

Преди всичко Нютон наследява откритата от Галилей математическа наука за движението. Галилей възобновява числовото разглеждане на природата, след като Питагор, а след това Архимед са приложили числата като език за изразяване на хармонията на Вселената и статичните отношения.

За Исак Нютон пространството и времето просто ги има – те образуват една статична, всемирна сцена, на която се случват събитията във Вселената. Абсолютно, истинно, математическо време само по себе си и по самата си същност, без всяко отношение към нещо друго, протича равномерно, и иначе се нарича траене. Абсолютно пространство по самата своя същност, безотносително към каквото и да било външно, остава винаги еднакво и неподвижно.

План

Нютон в началото на Западната емпирична наука

Законът за Всемирното привличане

Обяснения със закона и граници на обяснението

Гравитацията  и създаването на Слънчевата система

9. Алберт Айнщайн.

Относителност И реалност

Анотация

Относителността е основна идея в Айнщайновата механика. Време, пространство и движение се облединяват и отнасят спрямо наблюдение в инерциална система. ‘Време’ в Айнщайновата Специална теория на относителността означава едновременно събитие в близост до наблюдаван отчитащ часовник спрямо център на координатна система. В това определение на термина са отстранени всякакви единици, нямащи отношение към перцепцията. Теорията на относителността изразява на математичен език зависимостите на времето като величина (t) от другите величини: c, v, x, y, z. Специална и Обща относителност

План

Алберт Айнщайн

Специална относителност

– законите на природата в отнесеност към наблюдение от инерциална позиция

Обща относителност

– законите на природата в отнесеност към наблюдение от всяка всяка позиция.

Елементи на реалността и теории – Айнщайн за непълнотата на квантовата механика

10. Нилс Бор.

Квантови феномени и граница на описанието

Анотация

Тук се прави анализ на света явéн в квантовата механика или „квантова феноменология”, наред с обсъждането на „физичния смисъл”. Оказва се, че, строго казано, няма микросвят, а има квантови макро феномени. Ние не проникваме отвъд видимото, а се озоваваме на неговата граница. Там нещата донякъде се „разпадат” в неопределеност не само по импулс или координати, а и по съществуване. Това е ярко изразено в централното понятие „вълна на вероятността” – една вълна, която е непонятна реалност между съществуване и несъществуване, „потенциална реалност”. Емпирично тя е статистическо разпределение на попадения на фотоплака. Тази сфера на квантови феномени е немислима  вън от перцепцията на наблюдателя.

Приетото днес обяснение на ситуацията е фокусирано в Принципа на неопределеността на Хайзенберг и Принципа на допълнителността на Бор. Ние можем да определим една от две спрегнати величини: координатите или скоростта (импулса). Ние сме принудени да опишем квантовите феномени в две допълнителни схеми с два вида експерименти и измервания на „корпускулярни” или „вълнови” характеристики. Има три важни особености на тази област: неопределеност и отказ от класическата причинност, сплитане на състоянията и измерванията на частици след тяхното взаимодействие, и колапс на вълновата функция.

План

„Виждане” на частици

Развитие на понятията в квантовата физика – Вернер Хайзенберг

Уравнение на Шрьодингер и вълна на вероятността

Неопределеност на вероятностната функция

Описанието в квантовата механика: Нилс Бор

Физична реалност и квантови феномени

Ричард Файнман. Суперпозиции на амплитуди на вероятността

Сплитане и корелация. Бел и Аспè

11. Джеймз Уотсън и Френсис Крик. Формата на живота

Анотация

Откритието на двойната спирала – пространствената форма на ДНК, е факт от историята на науката, който показва, че научните открития тук не са дедукции или индукции, а разкрития на форми по следи подобно на криминалното разследване. Всички индукции и дедукции които имат отношение, са позволени. Но няма множество верни решения, няма множество верни интерпретации, няма налагане на неверен модел със сила.

План

Генът – апериодичен кристал. Ервин Шрьодингер

Формата на ДНК. Двойната спирала

Науката за живота – форма и рационалност

12. Човешкият геном

Анотация

Биологията се превърна във водеща наука в последния половин век. Върхът на съвременната биология бе разчитането на човешкия геном (поредицата от гени в човешката ДНК). Това откритие е последвано от разкрития за генетичните механизми на фундаментални човешки качества: сексуалност, интелект, остаряване и други. Разкриват се механизмите на някои болести и перспективите на лечението им.

Философските последици на това ново развитие засягат силно разбирането на човека и отношението между нас и останалите живи форми.

План

Човешкият геном

Еволюцията според генома

Видът Homo Sapiens според генома

Пол, интелект, остаряване – генетична основа

13. Човешкият мозък и проблемът “mind – body”

Анотация

Новите методи на наблюдение във физиологията на мозъка (невронауката) водят до нови открития. Обединяват се физиология и психология в нов научен хибрид: когнитивна наука. Мозъкът се разкрива във функционалните и структурните си зони. Локализацията на функциите е различна по степен за различни функции. Остава още много да се разбере за дълготрайната памет, интелекта и съзнателните състояния. Повдигат се на нова степен и в нова форма проблемите на „личността” и „свободната воля”.

План

Свят–тяло–мозък

Мозъкът като интегрална органична форма

Мозък – свят: информация – смисъл

Техники на изследване на мозъка

Главен мозък – структура

Мозъчна топика

Мозъчна локализация

Определеност – неопределеност в локилазацията

Когнитивни понятия

Когнитивната парадигма

Презентация

„Мозъкът – компютър”

Невронни мрежи

 

14. история и антропология – спекулация и наука

Анотация

Континенталната (европейска) антропология по традиция е зависима от философските идеи за човека и спекулативните техники за теоретизиране върху човешките общности и култури. Школата на Франц Боас поставя началото на една антропология с последователно емпирични техники на изследване и с отчитане на културната относителност наред с човешката природа. Многообразието на общности, култури и цивилизации в глобален план е обяснимо в обединяването на естествените науки за човека и Земята и досегашните културологични изследвания.

План

Спекулативна антропология и история – Арнълд Тойнби

Емпирична антропология – Франц Боас

Културна относителност

Естествено-научно обяснение на историята – Джаред Даймънд

Цивилизациите – естествено-научно обяснение

15. Научни проекти и утопии

Анотация

Изкуственият живот, интелект и човек, както и съвършеното общество, са утопии подобни на утопиите за вечен двигател от първи и втори род. Те се коренят в слепотата на научната нагласа относно граничността на живота, човека и света, относно граничността на науката и технологиите.

План

Човешки геном, генетични технологии и границите им

Клонирани същества и андроиди

Изкуствен интелект и виртуален свят

Библиография

Тема 1

Херодот. История. София: Издателство на НБУ, 2010. Книга втора („Евтерпа“).

Аристотел. Аналитики, том 2. Втора аналитика. София: ИК „Хр. Ботев”, 1997

Аристотел. Физика. София: 2013.

Даймънд, Джаред. Пушки, вируси и стомана. Защо хората от различните континенти имат различна история и съдба. София: „Изток–Запад”, 2006. Глава 1.

Брестед, Джеймс. История на Древен Египет. I. София, М. А., 2008

Claget, Marshal. Ancient Egyptian Science, Vol. I, II, III

Gillings, R. Mathematics in the Time of Pharaons. Dover Publications, 1982

Исторя на света в 20 тома, т. 1

Игнатов, С. Египет на фараоните. София, „Изток–Запад”, 2004

Леков, Т. Скритото знание. Свещените книги на древен Египет. София: „Изток–Запад”, 2004

Герджиков, Сергей. Научното обяснение на света. София: УИ, Екстрем, 2000. (Глава I. Светът пред опитната наука, 1, 2, 3.)

Герджиков, Сергей. „Египетската следа в Западната култура”. Съвременник, 2010, 2, 351 – 382

 

Тема 2

Kant, I, 1781. Кант, И. Критика на чистия разум. С.: Наука и изкуство, 1967

Russel, B., 1914. Our Knowledge of the External World. L.: Routledge, 1993.

Carnap, R. Рудолф Карнап. „Преодоляване на метафизиката чрез логически анализ на езика”. Философия на логиката, II. София: Изток-Запад, 2008. прев.: Тодор Полименов

Neurath, O., 1932. Нойрат, O. „Протоколните твърдения“. Философия на науката. Антология. Герджиков, С., Янакиев, К. (съст.). С.: Лик, 1999.

Schlick, M. “Uber das Fundament der Erkentnis“. Erkentnis. Bd. 4 (1934), 79 – 99.

Schlick, M. “Is There a Factual a Priori?“ Readings in the Philosophical Analysis. N. Y.: 1961, 277–285.

Schlick, M. „Meaning and Verification“. Readings in the Philosophical Analysis. N. Y.: 1961, 146–170.

Popper, K, 1934. The Logic of Scientific Discovery. London: Routledge, 1948.

Popper, K, 1961. „Еvolution and the Tree of Knowledge“. Objective Knowledge. An Evolutionary Approach. Oxford: Clarendon Press, 1972.

Kuhn, T., 1962. Кун, Т. Структура на научните революции. С.: Петър Берон, 1996

Feyerabend, P., 1965. Файерабенд, П. „Проблеми на емпиризма“. Философия на науката. Антология. Герджиков, С., Янакиев, К. (съст.). С.: Лик, 1999, 294 – 305.

Feyerabend, P., 1975. П. Файерабенд. Против метода. С.: Наука и изкуство, 1996.

Тема 3

Russel, B., 1912. The Problems of Philosophy. London – Oxford – New York: Oxford Univ. Press, 1967.

Пригожин, И., Е. Новата връзка. Метаморфоза на науката. София: Наука и изкуство, 1989

Shanon. C.„A Mathematical Theory of Communications”, 1948

Карнап, Р. „Физическият език като универсален език на науката” (откъс). Философия на науката. Антология. С.: Лик, 1999

Нойрат О. „Протоколните твърдения” (откъс). Философия на науката. Антология. С.: Лик, 1999

Шлик, М. „За фундамента на познанието”. (откъс). Философия на науката. Антологи. С.: Лик, 1999

Попър, К. Логика на научното откритие. (За емпиричния базис) Философия на науката. Антологи. С.: Лик, 1999

Герджиков, С. Граници на науката, 1995

Герджиков, С. Научното обяснение на света, 2000

Тема 4

McTagart, J.  McTagart, E. (first 1927) (repr. 1968). The Nature of Existence. Vol. II. Ed. by C. D. Broad, Litt. D. Cambridge: C. Un. Press. Chapt. XXXIII. Time. (§303 – 348). (p. 9 – 31) (Превод)

Герджиков, С. Научното обяснение на света. С.: УИ, 2000

Хокинг, Ст. Кратка история на времето. С., 2000

Герджиков, С. Светуване. С. Изток-Запад, 2010

Тема 5

Евклид. Елементи. I, II. София: Наука и изкуство, 1972-1973

Бъркли. „Опит за нова теория на зрението.” Философски произведения, т.2. С.: „Шамбала”, 1995

A. Poincare, А., 1902. Пуанкаре, А. „Наука и гипотеза“. О науке. М.: , 1983.

Einstein, A, 1922. Эйнштейн, А. „Сущность теории относительности“. Собрание научных трудов, II. Москва: Наука, 1966, 5 – 82.

Gibson, J. Ecological Approach To Visual Perception. Hillsdale, New Jersey London:

19861986

Heelan, P. Space-perception and the Philosophy of Science. Berkeley, L. A., London: University of Califonia Press, 1983.

Брайън Грийн. Тъканта на космоса. Пространство, време и текстура на реалността. София: „Изток-Запад”, 2005 („Вселената и кофата”, 42 – 62, „Сплитане на пространството”, 112–174).

Тема 6

Carnap, R. „Die physicalische Sprache als Universalsprache der Wissenschaft“. Erkentnis. 2 (1931/32), 432 – 465.

Churchland, P. „The Ontological Statuce of Observables“. Praise of the Science. Chicago: Univ. of Chicago Press, 1985.

Duhem, P., 1906. Дюем, П. „Физическата теория. Нейната цел и нейният строеж“. Философия на науката. Антология. Герджиков, С., Янакиев, К. (съст.). С.: Лик, 1999, 42 – 48.

Duhem, P. „Phisical Theory and Experiment“. Can Theory Be Refuted? S. Harding (ed.). Synthese Library, Vol. 81. Boston, 1976.

Einstein, A., L. Infeld, 1954). Айнщайн, А. Еволюция на идеите във физиката. София: Наука и изкуство, 1959.

Feinman, R., 1950. Фейнман, Р. Характер физических законов. М.: Мир, 1968

Gherdjikov, S. „The Limits of the Numerical Description“. Memory, History and Critique. The Netherlands. [CDROM]. Brinknuis, F. & Talmore, S. (eds.). Utrecht: MIT Press, 1997. CD ROM.

Levontin, R, 1965. Левонтин, Р. Генетические основьi эволюции. М.: Мир, 1978

Тема 7

Carnap, R., 1950. „Empiricism, Semantics, and Ontology“. Semantics and the Philosophy of Language. Linsky, L. (ed.)Urbana: The Univ. of Illinois Press, 1952, 208 – 228

Churchland, P. „The Ontological Statuce of Observables“. Praise of the Science. Chicago: Univ. of Chicago Press, 1985

Duhem, P., 1906. Дюем, П. „Физическата теория. Нейната цел и нейният строеж“. Философия на науката. Антология. Герджиков, С., Янакиев, К. (съст.). С.: Лик, 1999, 42 – 48

Feinman, R., 1950. Фейнман, Р. Характер физических законов. М.: Мир, 1968

Gerdjikov, S. „A Matrix Model of Scientific Explanation“. 8th International Congress of Logic, Methodology and Philosophy of Science, 1987. Abstracts, vol. 5, part 1, sections 1 – 6, 137 – 138

Hempel, K. Scientific Explanations and other Essays in the Philosophy of Science. London, 1965

Miller, P. „Bently and Newton“. Isaak Newton. Papers and Letters on Natural Philosophy. Harward: Harward University Press, 1958

Popper, K., 1965. The Myth of the Framework. In Defence of Science and Rationality. M. A. Notturno (ed.), L. & N. Y.: Routledge, 1994

Quine, W. „Two Dogmas of Empiricism“. From a Logical Point of View. Cambridge, Mass. ; London: Harvard University Press, 1953, 20 – 46

Wright, H. Explanation and Understanding. London: 1972

Герджиков, С. „Биологични обяснения и телеология“. Философска мисъл, XXXIX, (11/1983), 9–22

Герджиков, С. „Матричен модел на научното обяснение“. Философска мисъл, XLI, (10/1985), 90–100

Никитин, Е. Обяснение – функция науки. М.: Наука, 1971

Тема 8

Исак Ньютон. Математические начала натуральной философии. Москва: „Наука” 1989.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Исак_Нютон

Miller, P. „Bently and Newton“. Isaak Newton. Papers and Letters on Natural Philosophy. Harward: Harward University Press, 1958

Галилей Г. Диалог за двете главни системи на света – Птолемеевата и Коперниковата. Избрани произведения. С.: Наука и изкуство, 1984, Т. 1, 45 – 482

Галилей Г. Беседи и математически доказателства относно две нови науки. Избрани произведения. С.: Наука и изкуство, 1985 , Т. 2

Грийн, Брайън. Тъканта на Космоса. София: Изток– Запад, 2005

Тема 9

Айнщайн, А., Л. Инфелд. Еволюция на идеите във физиката.  София: Наука и изкуство, 1959

Айнщайн, А. Специална и обща теория на относителността. Популярно изложение. София: Прометей, 2009

Айнщайн, А. Моята картина на света. София: „Любомъдрие”, 1996

Эйнщейн и философские проблемы физики XX века. Москва: „Наука”, 1979

Грийн, Б. Тъканта на Космоса. Пространство, време и текстура на реалността. София: Изток-Запад, 2005

Albert Einstein: Philosopher-scientist. Vol. II. Princeton, 1949

Тема 10

Хайзенберг, Вернер. „Развитие на понятията в историята на квантовата теория” (1972). Философия на науката. Антология. София: Лик, 2000

Bohr, N. „Can Quantum-Mechanical Description of Physical Reality Be Considered Complete?“. Physical Review, 48, (1935), 696 – 702. Български превод: Бор, Н. «Може ли квантово-механичното описание на физическата реалност да се смята за пълно». 228 – 239. Нилс Бор и атомната физика. С., Наука и изкуство, 1987 (има електронен вариант).

Герджиков, С. Научното обяснение на света. Гл. XII

Feinman, R., 1950. Фейнман, Р. Характер физических законов. М.: Мир, 1968

Файнман, Р., Р. Лейтон, М. Сендс. Файнманови лекции по физика. София: Народна просвета, 1976, 10–22 (Амплитуди на вероятността).

Ледерман, Леон, Д. Теърси. Частицата Бог. Ако Вселената е отговорът, какъв е въпросът? София: Просвета, 1997

Грийн, Б. Елегантната Вселена. София: Изток-Запад, 2004

Менский, М. „Квантовата механика: Нови експерименти, нови приложения и нови формулировки на старите въпроси”. Успехи физических наук, т. 170, N 6, 2000 г., 631–647, прев. на български в:

Тема 11

Schredinger, E. What Is Life? The Phisical Aspect of Living Cell. Cambridge Un. Press 1944. Шредингер, Э. Что такое жизнь с точки зрения физики? Ново издание: Что такое жизнь? Физический аспект живой клетки. Москва-Ижевск: НИЦ „Регулярная и хаотичекая динамика”, 2002

Бор, Н. „Светлина и живот”. Niels Bohr. Atomic Physics and Human Knowledge. J. Wiley & Sons, N.Y., 1958, 3–12

Уотсън, Дж. Двойната спирала. С.: Земиздат 1975

Crick, F. Life Itself. Its Origin and Nature. New York: Simon and Shuster 1981

Герджиков, Рационалност и биология. С.: УИ „Кл. Охридски” 1991

Докинс, Р. Себичният ген. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2007

Тема 12

Ридли, М. Геномът. Автобиография на един биологичен вид. С.: Сиела, 2010

Докинс, Р. Най-великото шоу на Земята. С.:, ИнфоДАР, 2011

Пинкър, Как работи умът. С.: Изток-Запад, 2011

Джохансон, Д., М. Иди. Люси. Истоки рода человеческого. Москва: Мир, 1984

Тема 13

Hawkins, Jeff (with Sandra Blakeslee). On Intelligence: How a New Understanding of the Brain will Lead to the Creation of Truly Intelligent Machines 2004

Llinas, Rudolfo. I of the Vortex. From Neurons t o Self. Cambridge, MA: MIT Press, 2001

Дойджи, Норман. Невероятният мозък. София: Изток-Запад, 2009

Пинкър, Стивън. Как работи умът. София: Изток-Запад, 2011

Aysenk, Michael. Fundamentals of Cognition. New York: Psychology Press, 2006

Churchland, Patricia. Neurophilosophy: toward a unified science of the mind-brain. Cambridge – London: The MIT Press, 1986

Cognitive Psychology and Cognitive Neuroscience. 2006.

http://en.wikibooks.org/wiki/Cognitive_Psychology_and_Cognitive_Neuroscience

Dennet, Daniel. “Quining Qualia”. A. Marcel and E. Bisiach (eds.), Consciousness in Modern Science. Oxford Univ. Press, 1988

Nagel, Tomas. “What is it like to be a bat?”, 1974, Philosophical Review LXXXIII, 4, 435–450

Northoff, George. Philosophy of the Brain: The Brain Problem. Philadelphia: John Benjamins Publishing Co., 2003

Тема 14

Ричли Крейпо. Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите. София: Лик, 2000

Жулиен, Фр. Трактат за ефикасността. С.: Изток-Запад, 2004

Boas, F. Anthropology and Modern Life, 1928 (1962).

Даймънд, Дж. Пушки, вируси и стомана. Защо хората от различните континенти имат различна история и съдба. София: Издателство „Изток-Запад”, 2006 (Jared Diamond, 2005)

Тойнби, А. Изследване на историята. Том 1. Възникване и развитие на цивилизациите. Изд.къща „Христо Ботев. София, 1995 (1957, Oxford Un. Press)

Малиновский, Б. „Функциональный анализ”. Malinowski. „The Functional Theory”. A scientific Theory of Culture and Other Essays. Chapel Hill, 1944. P. 147-176

Брестед, Дж. История на Древен Египет. Т. I, II. София: Абагар, 2008

Тема 15

Turing, A. “Computing Machinery and Intelligence”, Mind, 49: 433-460, 1950

Каку, М. Физика на невъзможното.

Hawkins, Jeff. On Intelligence. Boston: MIT, 2004

„Синтез на живот”

http://www.reasons.org/articles/harvard-scientists-write-the-book-on-intelligent-design-in-dna

Д-р Крейг Вентър: ДНК е софтуерът на живота

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3245531

Клип: „Вечен двигател от магнити”

http://www.vbox7.com/play:f2602e0b9d

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.