ФЕРНАН БРОДЕЛ И ИСТОРИЧЕСКОТО ОБЯСНЕНИЕ

3 август, 2019 | Публикувано в: Археология | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


ФЕРНАН БРОДЕЛ И ИСТОРИЧЕСКОТО ОБЯСНЕНИЕ

Резюме. Фернан Бродел (1902-1985) създава глобална картина на световните цивилизации, която разгръща в йерархия от времена и пространства. Тази система позволява емпирични обяснения на големите исторически потоци, които текат под повърхността на събитията. Анализите на Бродел хвърлят нова светлина върху историческите макро и мега процеси и включват всичко важно за обяснението на една цивилизация: пространствата и времената, екологиите на културите с предизвикателствата им пред човека, които той приема и създава цивилизация; климатите; населенията и демографските процеси; изхранването, производството, размяната, политическите системи. Неговото понятие за дълго траене (longue durѐe) кореспондира с археологическото време, макар че археологическите процеси потъват в още по-дълбоки и бавни ритми. Неговите исторически обяснения далеч надхвърлят проксималните причини и мотиви и проникват в пластове на историята, невидими за обичайния анализ и отвъд оценъчните равносметки.

Abstract. Fernand Brodel (1902-1985) creates a global picture of the world’s civilizations, which unfolds in a hierarchy of times and spaces. This system allows empirical explanations of the major historical flows that run under the the surface of events. Brodel’s analysis sheds new light on the historical macro and mega processes and includes everything important to explain a civilization: spaces and times, culture environmentalists with challenges for the community it accepts and creates civilization, climates; populations and demographic processes; production, exchange, political systems. His concept of longue durѐe corresponds with archaeological time, although archaeological processes are sinking into even deeper and slower rhythms. Its historical explanations far outweigh the proximal causes and motives and penetrate into layers of history, invisible to the usual historical analysis and beyond valuation accounts.

Въведение

Тук се представя и анализира концепцията на Фернан Бродел за йерархията на времената (процесите) в историята в глобален план. Тя далеч надхвърля анализите на исторически извори, при това оставайки емпирично смислена и с разбиране за детайла.

Историческите извори не са данни за реални събития, а са историографски данни и факти – те показват какво техните автори са прочели от други автори, чули от чужди разкази, видели при пътувания, осмислили и решили да запишат. Историческите извори за далечното минало, както и археологическите, са фрагментарни: онова, което е изчезнало, е изчезнало завинаги, а онова, което е останало, се изчерпва и в силна степен вече е изчерпано. В степента на своята сигурност те са фон на археологическите факти.

По-важни за историята като обясняваща наука са концептуалните матрици, но не спекулативните философски и исторически теории като тези на Шпенглер и Тойнби, а емпиричните теории, които обясняват, вместо свободно да интерпретират. Такава е теорията на Фернан Бродел и особено йерархията от исторически времена.

Фернан Бродел и „la longue durѐe“

Фернан Бродел (1902-1985) постига невероятно мащабен поглед върху историческите процеси и включва всичко важно за обяснението на една цивилизация: пространствата и времената, екологиите на културите с предизвикателствата им пред човека, които той приема и създава цивилизация; климатите; населенията и демографските процеси; изхранването; производството; размяната; политическите системи.

Това е движение към максимална пълнота на историческото обяснение и тя имплицира знания от всички нива: физическа география, климатология, екология, икономика, политически науки и историография. Имплицитно се оформят физически, биологически и социологически модели, които се използват за конкретни анализи. В тази хетерогенност, която не е експлицирана от историка, има и теоретичен, и епистемологичен проблем.

Най-влиятелна и важна за историята като наука е концепцията на Бродел за ритмите в историята и специално тази за „дългото траене“ (la longue durѐe). За археологията това е изключително важна концепция, защото в най-висока степен се доближава до бавните ритми на „археологическото време“ (Бинфорд). С тази концепция Бродел предоставя теоретичен апарат за реконструкциите, които археологията неизбежно прави върху столетни и хилядолетни периоди. Така „историческото направление в археологията“ е теоретично защитено далеч отвъд „смислите на събитията“. Концепциите на Бродел никога не са откъснати от конкретните анализи и се прилагат  в изобилни случаи от различни периоди на историята. На фона на абстрактните модели „на едро“, създавани от философи на историята и спекулативни историци като Шпенглер, Тофлър и Тойнби, картините на Бродел са емпирично осмислени: те обясняват исторически факти и постигат висока резолюция.

Концепцията на Бродел е структурно-динамична. Тя се пази от естествено-научните редукции, но смело използва динамични модели. В голямото си изследване на Средиземноморието, том 2 (Braudel 1966), той пише:

…не съществува една, а много конюнктури, множество исторически планове, които се осъществяват. Би било прекалено просто, прекалено хубаво да се сведат всички към един основен ритъм.

Впрочем какъв ритъм? Не съществува една обикновена икономическа конюнктура, която е достатъчно да се приеме с нейните императиви и логически последствия… Но действителността не е толкова ясна колкото тази картина. В този свят от вибриращи движения, които са характерни за икономиката, математиката лесно отделя десетки движения в зависимост от дължината на тяхното времетраене: вековното движение (trend), „най-дългото от дългите движения“, дълготрайните конюнктури (петдесетгодишните цикли на Кондратиев, двойните цикли или хиперциклите, интерциклите; краткотрайните конюнктури, интрадеценалните цикли, сезонните движения… Следователно, ако искаме да използваме икономиката, за да открием в миналото време нишката на причинността, то ще изникнат десет, двадесет начина на изразяване и толкова различни нишки. Историята веднага се превръща в множество, несигурност… (Бродел 2000, 229-230 – курсив мой тук и в следващите цитати)

Така че аз съм все още изкушен да видя човека затворен в съдба, която много малко зависи от самия него, в пейзаж, който рисува зад и пред него безкрайните перспективи на „дългото траене“. В историческото обяснение, такова каквото го виждам аз, на моя отговорност, в крайна сметка, продължителното време винаги побеждава. Отрицател на безброй събития, на всички онези, които не успява да увлече в своето течение, то несъмнено ограничава свободата на хората и участието даже на случайността. (цит. пр., 562)

Тук Бродел излиза на хоризонт далеч над „причинното обяснение“ на уникални събития. В тази картина на йерархия от цикли се разпознават пластовете на историческия процес като различни по мащаб процеси и в тях именно се съдържат обяснителните основания на серии и мрежи събития и структури. Археолози от няколко поколения дискутират „дългото траене“ (вж. напр. Knapp (ed.)1992).

Бродел работи в глобален мащаб,  разполагайки цивилизациите в техните собствени територии и цикли, както са исторически свързвани и зависими. Той търси и намира не само локални и моментни зависимости, а глобално повтарящи се структури като „игрите на размяната“. В това Бродел намира историческото обяснение, но напуска разказите и „историческите дела на свободните деятели“, за да въведе динамиката.

В Материалната цивилизация, том 1 (Braudel 1967, Бродел 2000) Бродел очертава проекта си:

Ето кое определя първия смисъл на начинанието ми: дори и да не успея да видя всичко, поне да се опитам да го разположа в необходимия световен мащаб.

Втори етап: чрез серията панорамни пейзажи, каквито освен всичко историците рядко показват и които се поставят под очевидния знак на описателното несъответствие, да се опитам да систематизирам, да въведа порядък и да сведа една в общи линии разпространена материя до простотата на историческото обяснение (Бродел 2000, 447).

Тук се съдържат двете фази на всяка наука: описание и обяснение, фази, които са хронично недостатъчни за огромното мнозинство от историографиите, писани за многобройните събития от различни места и времена. Недостатъчни, защото традиционните историографии се занимават със събития, а не с потоци.

Естествено, материалният живот се проявява преди всичко под анекдотичната форма на хиляди и хиляди различни факти. Можем ли да ги наречем събития? Не, защото то би означавало да преувеличим значението им и да не проявим разбиране по отношение на естеството им. Това, че Максимилиян, император на Свещената римска империя, по време на пир бърка в подносите с ръце (показано на някаква картина), е обикновен факт, а не събитие. Или че Картуш, на когото предстои да бъде екзекутиран, предпочита чаша вино пред кафето, което му предлагат … Това са прашинки от историята, един вид микроистория дори в онзи смисъл, в който Жорж Гурвич говори за микросоциология: дребни факти, чието безкрайно повторение действително ги утвърждава като верижно свързани реалности. Всеки от тях свидетелства за хиляди други, които пресичат мълчаливите пластове на времето и просъществуват. (цит. пр., 448)

В Материалната цивилизация 2. Световното време. (Braudel 1979) Бродел не работи с конвенционалните „епохи“, плод на априорни конструкции, а с онези периоди, които се ограничават от специфични  процеси под повърхността на уникалните факти. Ето един пример за „дълго траене“:

Към 1350 г. Италия започва да се индустриализира. Дотогава тя боядисва платовете от Северна Европа, за да ги продава в Ориента. Сега започва да си ги произвежда сама. Arte della Lana ще бъде основно във Флоренция. Накратко, вече не сме в епохата на Луи IX Свети. Европейският свят, който дотук е бил поделен между Севера и Юга, все повече клони към юг. Венеция налага превъзходството си. Светът-икономика, който започва да се върти около нея, ще й осигури относителен просперитет, а скоро и бурно развитие в една отслабена и западаща Европа. Триста години по-късно, през 1650 г. (след „лятото на свети Мартин“ от 1600 до 1630-1650), завършва дългият разцвет на XVI в. Дали това е заради мините на Америка? Или конюнктурата изиграва една от лошите си шеги? В този момент за сетен път се забелязва мащабна деградация на света-икономика. (Бродел 2005, 70)

Това е един от изобилно многото обяснителни случая в изследванията на Бродел. Разказът следва мащаба, адекватен за описанието на един бавен, тривековен процес. Деградацията, както винаги, е последвала възхода, и тя, както обикновено, няма ясна причина. Колапсите следват развитията и това е неизменна фаза на вълната. „Вълните на историята“ (едно успешно понятие на Тофлър), са като всички динамични процеси в сложните системи, с фази на експанзия и на ентропия: първата фаза започва с усилена и успешна съграждаща активност, следва стабилен растеж, и накрая – упадък към равновесието. Винаги могат да се изброят серия причини на упадъка. Това е така, защото е налице взаимно усилване на причини в нестабилните периоди на експанзия и колапс.

И така, причините, поради които обществата и малките групи правят катастрофални грешки, могат да бъдат най-различни. Хората често не успяват да предвидят, но и да видят възникналия проблем, а след това или не се опитват да го решат, или решението се оказва погрешно. (Даймънд 2007, 584).

Цивилизациите като пространства, икономики и менталности

Цивилизациите са локални и са координирани с географски среди.

Цивилизациите (независимо от тяхната големина – големите, както и посредствените) винаги могат да се локализират върху карта. Една съществена част от тяхната действителност зависи от принудите или преимуществата на тяхното географско местоположение. (Бродел 2014, 85)

Цивилизациите са общества (цит. пр., 58).

Няма цивилизации без общества, които да са техни носители, които да ги оживяват със своите напрежения и прогреси…

Ако обществото, което е основа на цивилизацията, се движи или видоизменя, на свой ред и цивилизацията се видоизменя, движи се. (цит. пр., 58-59)

Жизнената среда е определяща пространството на една цивилизация. Анализират се терените, географските форми, които определят различни типове предизвикателства и различни типове отговори на човешките популации. А те определят и типове цивилизации: морски, планински, равнинни. В биологията е развито понятието екосистема или биотоп, в което популациите и средата са съотнесени.

Следват земеделие, храни и останалите съставки на цивилизацията. Изведнъж се оказва, че изхранването на хората не е природен, а културен процес, несводим до биологията. Това е така в конвенционалната употреба, запазваща опозицията „природа – култура“. Хората развиват фермерство и това не е биологичен процес, а култура. Но как да разделим този цялостен процес в две фундаментални реалности? Бродел преосмисля обяснителната схема на Арнолд Тойнби за появата на цивилизациите: предизвикателство и отговор (challenge and responce). Природата предизвиква, а човекът отговаря. И това, разбира се, става в едно пространство: в определени ресурсни места човешки общества организират своето възпроизвеждане чрез лов и събиране, земеделие, градска индустрия, размяна.

Как прогресират и регресират обществата с техните цивилизации? Като експанзират, усвоявайки ресурси със своите артефакти, и после залязват и колапсират при изчерпване на ресурсите или използваните технологии: материални и символни.

В този динамичен анализ няма значение природата на единиците, важна е динамиката на структурите. И както антрополозите твърдят и се опитват да обясняват културите с подобни динамики, в тяхната основа винаги са енергиите, които текат през обществата: енергии, усвоени от средата и отдадени в активността на хората с техните разнообразни форми на живот.

Същите процеси, които във възходяща фаза произвеждат ред в обществата, произвеждат с това ентропия в средата (изтощаване на ресурсите или на технологиите). Това е важно за обяснението на традициите и промените, като „дългото траене“ е процес на ресинтез на една стабилна структура. Стабилността на популациите е зависима от производството на ентропия. Колкото повече ентропия произвежда една популация и разпръсва в своята среда, толкова по-нестабилна е тя. Ето как самият Бродел, позовавайки се на антропологията, представя тази зависимост. На културите съответстват общества,

които произвеждат малко количество безредие, което физиците наричат „ентропия“, и които са склонни да се поддържат безкрайно дълго в първоначалното си състояние, което обяснява, впрочем, факта, че ни се струват като общества без история и без прогрес. Докато нашите общества (тези, които съответстват на модерните цивилизации)… използват при функционирането си различен потенциал (да си спомним „еволюционния потенциал“ на Е. Сървис – бел. авт.), който се оказва осъществен от различни форми на обществена йерархия… Такива общества са успели да осъществят в себе си обществено неравновесие, което използват, за да произвеждат – едновременно – повече порядък (имаме общества с механизация), както и повече безпорядък, много по-малко ентропия в самия план на отношения между хората.

Накратко казано, примитивните култури са плод на егалитарни общества, в които отношенията между групите са регламентирани веднъж завинаги и се повтарят, докато цивилизациите се основават на общества с йерархизирани отношения, с големи отклонения между групите, следователно с променящи се напрежения, обществени конфликти, политически проблеми и постоянна еволюция. (цит. пр., 60)

Тази формулировка е особено ефективна в обяснението на различни общества в късната бронзовата епоха като тези в Микена и Тракия, разположени в коренно различни географски области с различен тип ресурси. Микена не е особено богата на земя, но е отворена към морето, търговията, нападенията и експанзията. Тя е военизирана организация. Тракия е богата на земя и земни ресурси, нейните общества са разположени и се възпроизвеждат комфортно, липсват градове и големи крепости. Очевидно първият тип цивилизация е зависим от експанзията, а при принудително свиване колапсира. Факт е колапсът на микенските градове и той не се нуждае от инвазията като обяснение.

Едно динамично обяснение на две съседни и различни общества с различни екосистеми като тракийското и гръцкото в късната бронзова епоха и след нея, ще даде такова дълбоко обяснение, без да се позоваваме на пришълците. В тази картина все още не е ясно мястото на символите, култовете,  менталностите. Дали те са със съвсем друга и автономна динамика? Менталностите, изразени в текстове, образи и структури се променят заедно и координирано с политическите и икономическите форми, като традиции.

Многото анализи и предвиждания в динамиките на общественото мнение и на финансовите пазари сочат, че колективните нагласи, заедно със съответните поведения, се променят на масивни вълни, а в едно стабилно състояние „дрейфуват“ с множество случайни вариации около това състояние (атрактор).

Материалните и биологичните условия тегнат до безкрай върху съдбата на цивилизациите. Увеличаване или намаляване на броя на хората, физическо здраве или отпадане, икономически или технически подем или свиване оставят своите последици както в културното, така и в общественото съзиждане. (цит. пр., 62)

Така през годините се редуват периоди на хубаво и на лошо икономическо време и всеки път обществата и цивилизациите поемат последиците, особено когато става въпрос за продължителни движения… (пак там)

Икономическата динамика, непредвидима и нелинейна, е форма на енергетична динамика: растеж и упадък, стабилности и кризи, процеси на експанзия и ентропия чрез енергийни потоци от ресурси (мощно потвърждение на енергетимния подход на Лесли Уайт). Цивилизациите на някакъв етап на натрупване и размяна създават символни системи: парите, които регистрират, измерват и опосредстват размяната на богатствата, определят виртуално реалните ресурси като храни, артефакти, технологии.

Потоците на богатствата следват потоците на властта и обратно. Богатство и власт са координирани в статика и динамика като енергетични разпределения и трансформации. Потоците зависят от сили, а те следват напрежения. Тези напрежения се създават от асиметриите на потоците на блага по векторите на властта.

Цивилизациите са колективни менталности, изразени в традиции. Те не са трансцендентни реалности, а са добре видими в колективните поведения. Тук делението ментално–физическо се разтваря подобно на горе анализираното деление култура–природа.

Една доминираща менталност оживява, прониква в цялата маса на обществото. Тази менталност, която диктува поведенията, насочва изборите, вкоренява предразсъдъците, ориентира движенията в дадено общество, е във висша степен факт на цивилизацията, това командване…, което извира от колективното несъзнавано… А тези менталности са и най-слабо податливи на ударите на времето. Те се променят бавно, видоизменят се едва след дълги инкубационни периоди и също са почти несъзнателни.

Тук, в сърцето на цивилизациите, религията е най-силната черта – едновременно тяхното минало и настояще. (цит. пр., 66-67)

Почти винаги цивилизациите са погълнати, потопени в религиозното, свръхестественото, магическото; винаги са живели в него, от него черпят най-мощните мотивации на своя собствен психизъм. (цит. пр., 68)

Без традицията обществата, откривани например в пластовете на бронзовата епоха, не могат да се обяснят.

Тази статия се занимава с традицията в погребалните практики на населението от Бронзовата епоха в Югоизточна Европа. Традицията се разглежда като система от ценности, умения и практики, отразяващи основните характеристики на дадена общност и които тя запазва във времето, предавайки ги от поколение на поколение. В широк смисъл понятието включва обичаи, езици, церемонии, вярвания и институции, които са част от живота на съответното общество и общност, или дадена специална ценност – морална, религиозна, образователна или политическа. (Leshtakov 567)

Работните дефиниции на понятието включват както ментални, така и материални моменти. Защо менталностите и традициите са толкова трайни? Защото създават стабилност в културната система. Инертността на менталните форми е ефект на инертността на огромни масиви всекидневни навици, които се виждат във външните прояви на цивилизациите и нациите и днес. Можем да познаем къде се намираме по поведението на хората на улиците и по вида на самите улици на някой местен град, и колективните навици почти не се променят със столетия, като най-базовите остават за хилядолетия. Това е обяснимо в динамиката на масивни ансамбли, в които всяко отклонение се поглъща в масовия поток. Цивилизациите са традиции. „Цивилизацията е винаги минало, едно живо минало… Всичко онова, чрез което минало и настояще се свързват често през дистанцията на  много векове.“ (Бродел, цит. пр., 69)

„Ден за ден“ – бързото време. „…има културни конюнктури, както има икономически конюнктури, сиреч колебания, повече или по-малко дълги или кратки и които най-често следват едни след други, като остро си противоречат.“ (цит. пр., 70). В антропологическата парадигма Бинфорд нарича това „етнологическо време“ в противовес на бавното, „археологическа време“ (Binford 1972, 59).

изникват други реалии, по-прости, представляващи нов интерес. Някои продължават колкото траят два или три спектакъла, други прекосяват няколко века и накрая трети продължават толкова дълго, че ни се струват неизменни. Погрешно, разбира се, защото и те също се движат, но 6авно, незабележимо. (цит. пр., 73)

Броделовата картина на историческите ритми има формата на слоеве, които лежат един над друг, и най-бавните лежат най-ниско. Но защо едни слоеве са времево по-мащабни от други? И кои именно слоеве са най-мащабни? Тези слоеве, така тънко схванати и демонстрирани постоянно в конкретните анализи на Бродел, могат да се обяснят като стабилности на различни нива: ядрата на културните системи са най-стабилни. Тази стабилност в  макро плана протича като безкрайни повторения на едни и същи колективни форми на поведение.

…принудите, упражнявани безкрайно от пространствата, социалните йерархии, колективните „психики“, икономическите необходимости и всички те представляват дълбоки сили, които обаче са слабо познаваеми на пръв поглед, особено за тези, които живеят едновременно с тях и на които те изглеждат като разбиращи се от само себе си и не поставящи никакъв проблем… Именно това са „основите“ или по-добре „структурите“ на цивилизациите: например религиозните чувства или селската неподвижност, или поведенията пред лицето на смъртта, по отношение на труда, на удоволствието, на семейния живот… По принцип тези реалии, тези структури са стари, продължили дълго и винаги различни и оригинални черти. Те придават на цивилизациите техния собствен образ, тяхната същност. (цит. пр., 73-74)

Тук следва ярък пример на подобна структура. Православната непоносимост към католицизма е толкова дълбока структура и през XV в., че патриархът предпочита смъртоносния турски враг пред латините.

Така стигаме до динамиката на сблъсъците между цивилизациите.

Впрочем колониализмът е съвършеното удавяне на една цивилизация от друга. Винаги победените отстъпват пред по-силния, но тяхното подчинение остава временно… Тези продължителни периоди на насилствено съжителство не протичат без отстъпки или разбирателства, без важни културни заимствания, понякога плодотворни. И все пак никога отвъд определени граници. (цит. пр., 79)

Няма „удавяне“, има съжителство. Това е така поне за финикийските и после за гръцките колонизации.

По такъв начин цивилизацията е най-дългата от продължителните истории…

Накрая план В надвишава още повече тези продължителни събития и задържа вниманието си само върху вековните или многовековните движения. Той разглежда една история, в която всяко движение е бавно и обхваща големи пространства от време, история, която може да се прекоси само с великански ботуши. (цит. пр., 81)

Схващането на цивилизациите на това ниво може да се подведе от спекулация без адекватно разпознаване – нещо толкова присъщо на философите на историята:

Недостатъците, дори опасностите: може да изпадне в доста лесните обобщения на една философия на историята, на история, която е повече въобразена, отколкото призната или доказана.

Историците сигурно имат основание да се доверяват на твърде ентусиазирани пътешественици като Шпенглер или Тойнби. Всяка история, изведена до обобщаващо обяснение, изисква постоянни връщания към конкретната действителност, към цифрите, картите, точните хронологии, накратко – към проверките. (цит. пр., 82-83)

Научните обяснения с динамични зависимости също остават в силна степен спекулативни, макар и емпирично ясни. Не можем да решаваме уравнения в археологическото обяснение на традициите и техните промени. Затова концептуалната история и антропологията остават в периферията на интереса на археологическия анализ.

Археолозите интензивно обсъждат и критикуват, но и използват тази история, по понятни причини: „дългото траене“ и обобщаващите понятия за ритмите, за географията и икономиката, за менталностите и религиите, са особено близки до нагласата за изследване на следите, напластени под повърхността на земята.

Самата стратиграфия на историята концептуално пасва на стратиграфията на археологическите записи. С корекцията, че някои ритми на „археологическото време“ са много по-продължителни и от „дългото траене“. Майкъл Смит (Smith 1992): „Показано е, че дистинкцията на Бинфорд между „етнографско време“ и „археологическо време“ е обхваната от модела на Бродел.“ (Smith 1992, 23) Майкъл Смит започва с изискването археологията да работи с концептуална структура, принципно различна от неисторически дисциплини като социокултурната антропология. Това според Смит важи и за други исторически науки като космология, геология, еволюционна биология и история, както отбелязват философите Тулмин и Гудфилд в цитираната от Смит работа (Toulmin and Goodfield 1965). Общ за всички тези науки проблем е ненаблюдаемостта (пряко) на миналото. (ibid., 24).

Релевантността на историята за археологията не е нещо ново за археолозите в Британия и Европа, където двете дисциплини имат  дългогодишни дисциплинарни връзки… Но това отношение трябва да се усили в американистката археология, която още има да сортира напълно пшеницата от плявата на новата археология… (ibid., 24) Един от най-важните приноси на Фернан Бродел към изследването на историята е неговото понятие, че различни исторически процеси се осъществяват в различни времеви ритми или нива… Накратко, Бродел обсъжда четири йерархични нива на времеви промени. Longue durѐe представлява най-важнтата иновация на Бродел във времевата категоризация. (ibid., 25)

В археологическа перспектива, концепцията за longue durѐe като по-скоро структурен, отколкото динамически фактор е проблематична, тъй като археолозите работят с много случаи на промени с времеви мащаби еквивалентни и често много по-дълги от longue durѐe. Археологията се нуждае от конструкт, който може да третира интервали от 200-400 години динамична, а не статична рамка, и са нужни допълнителни темпорални конструкти с даже по-дълго траене. Тези въпроси са разгледани от Карл Бутцер (Butzer 1982), който прилага понятия от екологията и системната теория към данни от културни промени в археологическия запис. Бутцер дефинира три „динамични модели на адаптивните системи“, две от които съответстват на Броделовите времеви ритми. (1) Адаптивни корекции, кратковременни промени в доминантната адаптивна стратегия, които решават социални и икономически кризи… например „геофизически катастрофи, епидемии, глад, разрушителни войни, динамични промени (Butzer 1982, 290); тези промени съответстват на Броделовите по-дълги конюнктури и longue durѐe. (3) Адаптивни трансформации, включващи развитието на радикално различни адаптивни процеси, включително културната диверсификация в късния Плейстоцен със земеделието, формирането на държавите и индустриалната революция: това ниво не е третирано в схемата на Бродел. Второ, Бутцеровата динамична екосистемна перспектива коригира Броделовия статичен възглед върху средата чрез подчертаване на екологичната промяна (Butzer 1982, 24) и динамичната природа на отношенията на човешките популации с тяхната среда (279-320) (ibid.)

Този дълъг цитат представя концентрирано археологическия смисъл на longue durѐe и нуждата от още по-дълго траене. В същата колективна монография има още една статия на Смит за посткласическо Централно Мексико, в която се демонстрира върху археологичен материал тази релевантност с паралелни исторически и археологически данни (Smith 1992, 51-74).

Археология и динамика

Броделовата концепция за времената и съответните процеси налага въпроса как динамиката може да се включи в концептуалния анализ  описанието на йерархията от времена в човешките цивилизации. Навлизаме в епистемологичен проблем: съчетаването на естествено-научни и хуманитарни понятия и теории. Ако археологията като наука за далечното минало не иска да е хетерогенна и дори разкъсана между несъвместими типове теории и цели дялове на знанието, тя трябва да си изясни връзките между науки като екологията и геологията, от една страна, и социологията и историята, от друга.

Ако археологията е историческо изследване, единно с историографията, то тя не може да постави в един ред понятия като „епоха“ и „адаптация“. Тъй като това все пак се прави в археологията, възниква въпросът за валидността на паралелите между историография и археологически данни, които често са физични, химични и биологични. Докато естествено-научните данни са датиращи и установяващи химически състави, те  лесно се асимилират от археологията. Но данните и динамичните анализи се разширяват към самите общества и култури: енергии на храни и други ресурси, демографски динамики, динамики на цени и пазари. В тази връзка, много по-малък става проблемът за съпоставянето между археологически данни и данни от етнографията, защото и двете групи данни произтичат едни и същи структури и техните динамики: културите на обществата с или без посредничеството на исторически извори. Големият епистемологически проблем е описването на историческите и археологически процеси в понятия и теории на динамиката на ансамбли и конкретно на популации.

Решаването на този проблем изисква анализ на културно-историческите и археологическите процеси в рамките на динамиката, развивана в съвременната физика и прилагана широко в описанията и анализите на пазари, обществено мнение и психологически процеси.

При всички случаи остава една йерархия от ритми, която най-детайлно и демонстративно е разработена именно от Фернан Бродел. Един важен проект е да се развие тази йерархия към по-ясна и експлицитна структура, съвместима с науката за динамиките на големи ансамбли. Това означава също да се игнорира дихотомията естествени-хуманитарни знания, когато се описва и обяснява едно човешко общество в дългосрочна археологическа перспектива. В такъв случай се използват йерархия от структурни и динамически понятия за форми и процеси, без да се фиксират определен брой нива на траения.

Цитирана литература

Binford, L. (1972). An Archaeological Perspective. Studies in Arheology. New York and London: Seminar Press.

Braudell, F. (1987). Grammaire de Civilisations, Les editions Arthaud, Paris. (Бродел, Ф 2014, Граматика на цивилизациите. София: Изток-Запад.)

Braudell, F. (1994). A History of Civilizations. New York: The Peguin Press.

Knapp, A. (1992) (ed.). Archaeology, Annales, and Ethnohistory. Cambridge: Cambridge Univerity Press.

Leshtakov, K. (2012). Bronze Age Mortuary Practices in Thrace: A prelude to Studying the Long-term Tradition. Ancestral Landscape. Burial mounds in the Copper and Bronze Ages (Central and Eastern Europe – Balkans – Adriatic – Aegean, 4th-2nd millennium B.C.) Proceedings of the International Conference held in Udine, May 15th-18th 2008. Lyon: Maison de l’Orient et de la Méditerranée Jean Pouilloux, pp. 567-577. (Travaux de la Maison de l’Orient et de la Méditerranée. Série recherches archéologiques, 58);

Smith, M. (1992). Braudel’s temporal rhythms and chronology theory in archaeology. Archaeology, Annales, and ethnohistory. Knapp, A (ed.). Cambridge: Cambridge Univerity Press, 23-34.

Бродел, Ф. (1998). Средиземно море и Средиземноморският свят по времето на Филип Втори. София: Абагар.

Бродел, Ф. (1998). Средиземно море и Средиземноморският свят по времето на Филип Втори. София: Абагар.

Бродел, Ф. (2000). Световното време. София: Прозорец.

Бродел, Ф. (2000). Структурите на всекидневието: възможното и невъзможното. Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVIII в., т. 1. София: Прозорец.

Бродел, Ф. (2014). Граматика на цивилизациите. София: Изток-Запад.

Коментирайте