Езерото Сребърна

13 септември, 2012 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)


  • Файлове за изтегляне

Сергей Герджиков

Сребърна

В село Сребърна с едноименното езеро-резерват спираме пред градинка с бабичка и тя ни упътва. Намираме стопанка, която дава стаи. Тя иска 150 лева за стая и пояснява, че е по-изгодно да наемем цялата къща за 180 лева. Благодарим. На съседната уличка в края, почти до езерото, е кокетното хотелче с надпис: „Почивен дом Сребърна” и флаг на ЕС. Цената за стаята е 30 лева, стопанката е приветлива, вътре се разбягват пет-шест котки, а зад къщата се носи лай. Животът кипи.

В къщата-хотел е чисто, спретнато и уютно. Предлагат ни нещо за вечеря, ако поръчаме, ние се спираме само на салата, защото имаме храна.

След душа поемаме по черния път край Сребърна. Езерото дреме пред нас, слънцето клони към залез и облива Добруджа със златна светлина. Напред на хълма до пътя покривът на една зелена беседка блести в нереално зелено-жълто. Следва първата стоянка с пейки и друга беседка. Седим и гледаме Сребърна от височината, в този час съвсем златна. Тръстиките са обагрени в жълто-оранжево, водата е наситено синя и клони към лилаво. Този контраст ме приковава и се опитвам да го хвана с Никона. Насреща е зелен житен хълм, обгърнат нежно от горичка.

Преди години тук имах повече късмет с птиците и успях да заснема много патици, корморани и пеликани.

Очакваме птиците – тези пеликани, лебеди, безкрайно различни патици и корморани. Виждаме само една – бяло петънце, сгушено до тръстиката на около петдесет метра. През обектива в максимално увеличение разпознавам лебед. Иначе птички се стрелкат над водата и се насочват към горичката. Свраки и дроздове озвучават притаения бряг, сумрак е и ми се струва, че цялата природа е замряла, за да попие последните лъчи на деня. Оказва се все пак, че не сме сами, защото по пътя се задава кокетен джип с младо момиче зад волана. Продължаваме и отново съм прикован от златно-синята шир и зеления хоризонт, над който се тълпят сиво-бели облаци.

Няма и няма птици. По-късно хазайката ни успокои, че това е обичайно. За да видим повече от животинското богатство на Сребърна, трябва да имаме търпение и няколко дни време. Не съжалявам – видяхме езерото в най-красивото му състояние.

Връщаме се обратно, обикаляме езерото през селото и кацаме на асфалтовия път отсреща – пътя за Силистра. Слънцето слиза към ниския хоризонт, езерото оттук е сребристо и обгърнато в здрач, а пътят се вие между езерния бряг и яркозеления хълм над нас. Голямо сухо дърво пред нас хвърля сянка на пътя, за да очертае чудни линии по окъпаната в залезна светлина зеленина и сивата нишка на пътя. Спирам колата и слизаме, за да снимам този миг.

По-нататък отклоняваме в малка отбивка и отново сме над езерото, точно от отсрещната страна. Ябълкови цветове в изобилие, храсти в жълто и една друга двойка на фона на последния воден блясък на Сребърна.

В хотелчето салатата е готова, стопанката – усмихната, един гост се разтъпква в столовата.

На сутринта правим още една разходка край езерото, обстановката е различна, утринта е свежа, но отново е облачно. Езерото е съвсем пусто.

12–13.04.2010

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.