ЕГИПЕТ 2017

10 август, 2019 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

ЕГИПЕТ 2017

Самолетът и хотелът

18.03. 2017. С Ани и Иванчо сме. Това е второто ни идване в Египет. При първото през 2009 Иванчо още обитаваше тялото на Ани. Излитаме с компактния Боинг на компанията Еър Любо. Самолетът от миналия век се движи изненадващо плавно. Стюардесите са несръчни. Иван е до прозорчето и се радва на пейзажа. В самолетите огладнявам от някакво напрежение: ще дават ли храна?

Преглеждам на айпада свалени статии и снимки на Абидос, Дендера и храмовете от Старото, Средното и Новото царство. Настоях пред украинския туроператор от Хургада в лицето на Татяна да посетим трите места заедно. А преди това – на север към Гиза и Саккара с пирамидите от 4-та и по-ранните династии.

Ще бъдем в хотел „Алф Лейла ва Лейла“, или „хиляда и една нощ“, построен през миналия век като дворец. За Иван има басейни, а плажът е достъпен с микробус.

Няма храна, има само вода и чай. Добре че си взех сандвич.

Полетът е съвсем нормален и завършва на пистата в Хургада с шумно българско ръкопляскане за успешното приземяване. Други народи май не ръкопляскат при приземяване. Това ми изглежда суеверен рудимент у българите, едно щастливо отлагане на нещастната им съдба в мрачното им несъзнавано с още един полет. Сякаш са възнаградени от случая, а иначе би било нормално да се случи непоправимото, постоянно очаквано и сполетяващо всеки, който действа с тази специфична крушенска нагласа.

Компанията „Тez tour“ има организация, тя се проявява в агентите в синьо на Терминял 1 в София, в самолета, на летището в Хургада и на автобусния плац с офис за трансфер към хотелите.

Арабите отново ме изненадват с нови идеи в областта на дребното джебчийство. На летището ни насочват напред за визи по 25 долара държавна цена, но като стигаме на гишето, цената тук се оказва 27 долара. Ако искаме нормална цена, да се наредим отново на другата опашка. Там пък на гишета те питат искаш ли египетски пари, оказва се за десет паунда долара, а а официалният курс е осемнайсет и петдесет.

На рецепцията на хотела Алф Лейла Валейла настоятелно събират багажа ни в един ъгъл, за да се разпоредят носачите с него естествено срещу бакшиш. А рецепционистът ни предлага по-широка стая с изглед към басейна за още 30 долара. Ани се ядосва, но аз си давам сметка, че са ни заврели в миша дупка, както се и оказва. Пиколото си взема двата долара и ни оставя в клетка без детско легло („ще го донеса сега“), тъкмо ще натъпче малкото луфт между леглото и стената. Изгледът е към стена. Отивам да сменям стаята. При смяната се сменя и пиколото и още 32 долара потъват в арабски джобове.

Трябва да се внимава, както и екскурзоводът в самолета ни предупреди. Тук търговията е форма на невинно изсмукване капка по капка, сиреч долар по долар. Продава ти се нищо срещу нещо, и както си на четири, отново и отново се бъркаш.

„Не се качвайте на камили, магарета, говеда е всякакъв друг добитък“, предупреди гидът. Арабите станали по-изобретателни от преди 8 години, когато изкарваха с увещания своите 10 долара за возене на камила и още 5 за снимка. Сега са се изхитрили да ръгат добичето с неориентирания турист, изкушил да седне на гърба на камилата. Незабелязаното ръгане изстрелвало добичето бързо надалеч с товара ѝ, а камиларят тичал отзад с недвусмислено галене на палец с показалец. Така нещастникът бил рекетиран да плати още двайсет долара отгоре за продължаването на отсечката и за оцеляването му.

Ние сме се доверили на една местна украинско-руска компанийка: Туристер, Татяна изглежда ОК в съобщенията и главно в изгодните цени и удобствата на индивидуални и уникални екскурзии по руините на Египетските царства: основната цел за мен при второто ни идване.

Хотелът има прозвището „Хиляда и една нощ“ и наистина е приказен с арабските си мотиви, неприятно загрозявани от груби гипсови статуи, боядисани в ярки цветове. Пълен кич, но иначе пространството е широко, зелено и синьо, басейните са широки и са доста.

Днес и утре са пясъчни ветрове, още с кацането кихнах десетина пъти, а опитът ни с Иванчо да се поплацикаме и попечем завърши с фиаско – водата е студена. Слънцето на небето е очертано като светло кръгче на фона на сива пелена. Храната е остатък от обеда: панирана риба и картофки.

Саккара

21.03. Вчера – дълго пътуване до пирамидите в Саккара, Дахшур и Гиза. Татяна – туроператор и Рифат – шофьор. Рифат е професионалист и се промъква по местен обичай между гъстите колони. Арабите не следват пътните ленти, а и такива не са очертани навсякъде при влизането в 25 милионния Каир. Колите се изпреварват както намерят и дори на една боя разстояние. По околовръстното и после на юг – и след двайсетина километра сме в Саккара. Стъпаловидната пирамида се вижда отдалеч. Мястото не е предпочитано от масовия турист и тук е спокойно. Навред се виждат пирамиди и руини. Влизаме в музея, снимането е забранено, но срещу малък бакшиш ми позволяват да снимам уникалните артефакти: статуи на египетски фараони и семействата им от Старото царство, съдове и дори инструменти за дялане на камък.

Пирамиди и мастаби от Първата династия

Първо разглеждаме пирамиди и гробници на фараоните Тети Първи, Кагемни и още една-две.

Старецът охрана ни води навътре и надолу по тесен коридор-тунел с поставени тънки дървени стъпала. Превивам гръб и следвам човека, изсушен кято мумия. Надписите и картините от живота на египтяните от III-то хилядолетие преди Христа са повече от впечатляващи. Повече снимам, отколкото гледам. Перфектно изсечени, глифите са в гъсти колони и редове. Картините са удивително живи, многоцветни и разказват подробно за лов и земеделие, за диви и питомни животни, за житни култури. Нарисувани са сцени от жертване на биволи. Жреците са въоръжени с въжета и големи ножове, биволът е здраво завързан за краката и повален. Риболовци ловят риба с тройни куки. Уловени водни птици. Хора влачат с въжета тежки делви. На една сцена е представено обрязване на момчета.

Искам да дам бакшиш на стареца, но Рифат ме инструктира да му дам на него петдесет паунда. На излизане от гробницата на Кагемни старецът ми се оплаква, че са му дадени само 20. Купувам книжка за Саккара и се отправяме между мастаби и руини към пирамидата на Унас – полуразрушена. Отново надолу в хилядолетията и попадаме в зали със стени, гъсто изписани с първите текстове на пирамиди. Бях чел за тях най-напред в чудесната книга на Леков. Снимам и слушам обясненията. Залата със саркофага е със скосен покрив от тежки плочи, разместени нагоре и надолу. Саркофагът на Унас е огромен и покрит частично с тежка плоча, празен. Залата напомня нашите тракийски гробници.

Стъпаловидната пирамида

Първата пирамида в историята е стъпаловидната на Джосер, конструирана от гениалния Имхотеп. Още е в реконструкция, която се точи навярно десетилетие. Но отпред пирамидата изглежда добре реставрирана с нови бели блокове. Това е първата каменна пирамида, съставена от четири плоски мастаби една върху друга. Интересно е че е “ъпгрейдвана”: първо е построена по-малка пирамида и после са настроени разширения от двете страни, които уголемяват цялата пирамида. В нея не се влиза. Пирамидата е част от огромен погребален комплекс, ограден с висока стена, с по-малки гробници и храм. В комплекса се влиза през първата колонна зала в историята – преход с редове колони отляво и отдясно с елипсовидно сечение. Жан Филип, френски археолог, е разкрил тези структури през 1924. Има го на снимка в книжка от тогава и точно след 70 (!)  години на същото място. Гладките стени са резултат на реставрация, както и целите колони от хипостилния вход или дълга зала. Колоните са уширени елипсовидно поради съмнението, че кръглите сечения могат да се окажат нестабилни.

Преминаваме през прохода, тук вече са надошли туристи. Снимки и бързи огледи. Японска група, китайска група.

“Саккара” вероятно произлиза от името на божеството Сокар. Това е варовиково плато, обширна област на 20 км южно от Кайро и е  некропол на столицата на Старото царство Мемфис. Джосер е пръв фараон от Третата династия. Това е навярно лично име на фараона с хорово име Нетктере. Имхотеп е документирана личност и има запазена негова статуетка, приема се за главен жрец или уазир  на фараона. Царете от първите династии са погребвани под земята в гробници, покривани над земята с масивни плоски “мастаби” (съвременна арабска дума). От Третата династия гробницата започва да се използва като символ на божественост на фараона и на неговото оживяване във вечността и в полза на Египет. Стъпаловидната пирамида представя стъпалата към небето, Божествената планина и има очевидно паралелни значения и функции като зикуратите в Шумер и Вавилония. От това време започва концентрирането на все повече енергия в тези структури на властта. Пирамидите стават бързо все по-съвършени. Kbhw-n try, оригиналното име на комплекса на Джосер, означава „освобождаване на божествата“.

Ключова фигура в строежа на пирамиди е несъмнено владетелят Снефру. Негов бюст показва как е изглеждал, има и истории от неговото управление. По негово време строежът на пирамиди достига невъобразими мащаби. Останали са три негови пирамиди: черната пирамида, скосенията пирамида и перфектната Червена пирамида. Отправяме се към пирамидите на Снефру в Дахшур.

В Червената пирамида

Пейзажът е зашеметяващ: пустинно плато с плавни възвишения и падове, меко жълто на фона на синевата. Отпред е Червената пирамида, източната й стена пази още облицовъчни блокове от розов мрамор. Далеч напред е скосената пирамида, а още по-далеч наляво е черната пирамида от две части. Спираме на паркинга, големи групи деца огласят мястото, учителка учи група деца да пишат йероглифи. Рифат ме изпраща до охраната на входа на комплекса, предстои ми изкачване по тясна начупена стълба, монтирана направо върху тялото на пирамидата. Възкачвам се бързо и усещам мащабите на тази съвършена структура, отляво и отдясно са стръмните ѝ склонове. Скоро съм при входа, охраняван от мъж в черно. Надниквам в прохода, който си е шахта – безкрайно дълга и дълбока. Превивам гръб и стъпвам предпазливо на дървените стъпала. Пътя и прониквам все по-навътре, отдолу мъждука далечна светлинка, а краят не се приближава. Обхваща ме притеснение и боязън. Няма никой друг освен мен в този тунел на пет хиляди години. Надолу и надолу, дишам на пресекулки, кислородът не достига. Сещам се зя пещерите в които съм влизал преди десетина години, усещането е подобно.

Не броя стъпалата, но на връщане ще ги преброя. Обръщам се и снимам назад, снимам напред, снимките изглеждат по един и същ начин, посоката на наклона не личи.

Фотоапарат тежко се поклаща пред гърдите ми, превит съм на две и от това е повърхностното дишане. Най-после стигам дъното. Тук мога да се поизправя и да отдъхна. Средна обаче нов проход с превит гръб, гърбът ми опира в тавана, масивни плочи.

Озовавам се в първата погребална зала. Тя поразява с архитектурното си решение. Съвършена е с наклонените огромни плочи, дълги няколко метра и високи един-два метра, които отстъпват навътре – всяка следваща с о десетина сантиметра и така на около 10 метра височина се събират точно в средната линия. Хилядолетия по-късно в Микена и още хиляда години по-късно в Тракия има нещо подобно, напечено и „кошеровиден покрив“, но тези късни структури не могат да се мерят с оригиналната тук.

Изправям се задъхан и гледам нагоре, гледам и снимам и не мога да се откъсна. Но следва нов преход и нова зала, копие на първата. И тя не е краят! От втората зала се преминава в трета със същата форма и тук е сглобена дървена лъкатушна стълба която достига до върха на залата. От връхната площадка надолу зее широка шахта и в дъното е под с разрушена настилка. Там долу е бил саркофагът но няма среда от него. Тук въздухът е наситен с човешко присъствие, почти няма кислород, напоен е с тежка миризма… Къде може да са го отмъкнали и как? Тунелът нагоре е почти невъзможен даже за ненатоварен човек! Явно египтяните ся били майстори както в укриването на царските останки и съкровища, така и в ограбването им. Навярно едни и същи хора са го укривали и са го разкривали сред това. Трябва да е връщам. Слизам и минавам пак трите зали, вероятно за цялото царско семейство, но само едната е използвана за тялото на Снефру.

Изкачвам се все по-запъхтян. Усещам вадички ти пот по врата. Откъсват се тежко капки пот от мен и падат на стъпалата. Броя и обърквам, но излизат около сто и петдесет, когато излизам на светло. Пазачът се усмихва очакващо, предлага да ме снима и явно иска своя бакшиш. Пренебрегвам го. Снимам панорамата с автобуси и кори на паркинга, оглеждам отблизо оголения скелет на пирамидата. Без облицовката тези пирамиди ще се оголват все повече, отдолу у натрупана много пръст от спойките между блоковите, ерозията се усилва с всеки нов бурен дъжд. Само миналата гадина тук е имало три дъждовни бури и град. Ето как се обясняват „необяснимите“ ерозии на Сфинкса, които алтернативните археолози-любители на сензации, отдават на времена преди Египетската история и дъждовни епохи. Няма такова нещо! В основата на пирамидите облицовъчните блокове са проядени в линии от друга стихия -пустинния вятър, който буквално обстрелва всичко със струи пясък. Струите пясък издълбават продълговати канали в мекия варовик. По тези канали струите се усилват и насочват и ето как столетия изравят дълбоки прорези в камъка. Нищо не е вечно, дори Пирамидите!

Приближавам колата, където ме чакат Татяна и Рифат. Децата шумно се прибират в автобусите. Потегляме на юг, към скосената и черната пирамиди.

Скосената пирамида

Шосето е гладко и наскоро подновено, вие се като змия между правните хълмове, напред се показва и скрива частично великолепната Скосена пирамида. Строителите са зарязали стръмния наклон следван до средата на пирамидата и явно не са искали да я издигат твърде високо, следвайки този ъгъл до върха. Ъгълът рязко е променен и в средата пирамидата е пречупена. Но почти цялата облицовка от сив варовик е запазена и пирамида е красива. Така всичко за пирамидите е Открито и разработено на принципа проба – грешка още при Джосер и при Снефру. Останало е да се построят още три перфектни пирамиди по време на Четвъртата династия. Ще завършим днес с тях, те не са ми интересни, бяхме там преди седем години с Ани. Сега се насочваме към Мемфис, столицата на Старото царство.

Мемфис

Навлизаме в типично арабски квартал на град южно от Кайро. Стигаме до портала, Рифат купува билет за мен и се уговаряме. В двора няма много останало от столицата. Но лежащата статуя на Рамзес II е огромна – около 30 метра! И е перфектно изрязана от розов гранит. Изкачвам се по стълбите над статуята. Тя, разбира се, е стояла права. Този Рамзес от Новото царство е фокусирал невероятна власт подобна на тази на Куфу и Снефру в дълбоката древност. В пространството осеяно с руини и части на статуи има още две или три статуи все на Рамзес втори, а в центъра е полегнал величествено негов сфинкс. Рамзес втори е оставил още няколко храма по цял Египет с около двайсет масивни свои изображения, които си приличат като капки вода. Сякаш са изсечени по калъп. Впрочем египетската пластика е утвърдила канони за човешкото тяло още в старото царство, те бяха илюстрирани с размери на идна от стените в музея в Саккара.

Отново влизаме в арабския мегаполис. Отново провирането между колите на една боя разстояние, рекламите на огромни пана, остъклените съвременни сгради се редуват с мизерни тухлени блокове, изпъстрени с проснато пране. В централната част на един мотоциклет се возят точно четирима души. На всеки ъгъл продават дребните египетски банани, зеленчуци и плодове, ягоди! Хлебчета и арабски питки. Многоцветни дрехи…

Пирамиди в Гиза

Близо до Гиза с пирамидите спираме да хапнем. За паркирането не искат такса. В ресторанта на принципа бюфет е пълно със симпатични ханъми, надлежно опаковани.

Сега идват Големите пирамиди, последната атракция за днес. Купувам си билет за 80 паунда само за комплекса без влизане в пирамида, достатъчно ми беше за днес. На входа агресивни собственици на коне и камили ме обсаждат и един настоятелно иска билета ми, сепнат съм и го дявам. Рифат е дошъл с колата и се кара на нахалника, билетът е върнат.

Пълзим отдясно на Голямата пирамида на Кхуфу нагоре към върха на платото. Скоро сме на широка варовиково-пясъчна площадка. Оттук панорамата е невероятна! На изток, на юг и ня север са все пясъчни хълмове. Напред под нас са трите велики пирамиди. Цялото пространство е осеяно с народ, камили, коне и магарета. На връхната площадка гъмжи от стока, предимно статуетки. Подканите на търговците приемам прясно и давам ясни знаци на равнодушие. Оставите ме на мира! Рифат помага да усетя спокойно величието на мястото. Прави ми игриви снимки как се подпирам на пирамидите и как  ги държах за вйрховете на ръцете си. Заслужи си още един бакшиш.

Спускаме се между трите пирамиди и покрай Сфинкса. Добре позната обстановка от първото идване, снимах десетки кадри на сфинкса. Сега го заобикаляме и спираме отпред. Излизам и правя два кадъра на сфинкса с пирамидата на Кафре. Тук пред сфинкса е и един полуразрушен храм, който бегло разглеждахме преди седем години. Този храм беше описан и дискутиран подробно в една съвременна книга в стила „официалната египтология прикрива изумителни постижения преди Старото царство“. Авторът е любител разбира се, но доста убедителен за неспециалисти.

Сега нямаме време, въпреки моите планове да разгледам този храм. Всъщност време има, но съм много изморен и се съобразявам с Рифат и Татяна, които ми показаха много неща днес,  а предстоят 600 километра до Хургада. Часйт е три. Това е за днес.  Награждавам Рифат с  50 паунда и вземаме Татяна. Водата ми е свършила, устата ми съхне, но наоколо няма никаква вода в бутилки. Искам ягоди, но нямам късмет. По пътя ни продават само сладки, питки и потъмнели банани. Купувам малко фурми, които момчето измива в съмнителна вода от Нил. Стомахът ми се свива и очаквам буря, но ми се разминава.

Профучаваме покрай Суецкия канал, отсрещният бряг е потънал в мараня. Първите десетки километри са нова магистрала, а после идва познатият тесен път. Разминават се и се изпреварват опасно коли, автобуси и тирове. На две три места са сехсблъскали но изгрежда без смъртни случаи. Залезът над пустинната планина от черна ерозирала маса. Слънцето е ярко червено. После нощта ни поглъща. Дремя отзад и тежко се намествам, не успявам дя заспя. Хургада ни посреща с неоновия надпис на близкия Кенсо МОЛ.

Ресторантът с лоша храна още работи. Стаята и празна. Изкъпвам се и тогава Ани и Иван влизат. Разказват ми за делфините и тюлените от делфинариума. Всички са уморени и доволни.

Във времето на Третата династия се постига формата на надгробния царски монумент – пирамидата. Тогава се постига изглежда и идеологията на владетеля и неговото безсмъртие. Най-велико и интензивно време на изграждане на основите на Египетската цивилизация. Натрупани са много излишъци от труда на египетския народ – един фермерски и отдавна утвърден като народни навици труд. От разработените минерали. И от завладения юг навярно, от Куш – златото. Икономиката на царството е дала удивително големи резултати типични и  подходящи за възхода на първите цивилизации.

От третата и четвъртата династия могат да се направят важни и дълбоки изводи за характера на ранните цивилизации, начина на натрупване на блага и на фокусиране на човешка енергия.

Тези изводи пасват на динамиката на неравновесни системи и съответните дисипативни процеси водещи до пренареждане, синтез и разпад. Има една възходяща крива с максимум при Кхуфу и Кхафре и след това кривата пада. След Менкауре вече няма пирамиди, явно няма и излишъци. Следват по-скромни гробници и малки пирамиди. Във възходящата фаза наблюдаваме появата и развитието на нови форми: съдове от твърди каменни породи, гробници-мастаби-пирамиди. Няма дворци все още. Явно владетелят е религиозен като институция. Няма обаче и храмове. Изключително развитие претърпява само погребалната структура и съответните ритуали и идеология: царят е приеман явно като наследник на божества, живо божество и подлежащ на увековечаване владетел.

Трябва по-добре да проуча историята на ранните династии.

Идея за строежа на пирамидите

Строежът е невероятно прост и това е решаващо за успеха на градниозното съоръжение. Строителите са полагали блоковете на едно ниво, а след това на следващото, използвайки предходното. Всяко следващо ниво (пласт) от каменни блокове е подреждано от периферията на предходното ниво, тя е допълвана от периферията на по-ниското, а то от още по-ниското и така новите блокове са поставяни на ниските нива и качвани постепенно с по едно ниво нагоре. Тази техника избягва големите рампи и сложните високи конструкции.

Да се изчисли и реконструира тази техника по броя на слоевете, броя на блоковете за единица разстояние, броя на блоковите в първия слой и т.н. според стъпката навътре. Това зависи от константните дължина, ширина и височина на блоковете. Във всички случаи постъпковото повдигане и преместване на всеки блок от периферията на предходното ниво към периферията и после към центъра на следващото ниво е най-икономичната като технология и енергия техника. Да се начертае и да се изчисли с компютър. Да се предложи за публикуване. Да се публикува във възможно по-представително списание или форум. Във връзка с това да се  направи кратък анализ на досегашните сериозни теории за строежа на пирамидите.

Да се на направи макет с много дървени блокчета или блокчета от детски пъзели от кубчета. Да се изходи от точните размери на пирамидата и точните размери на всеки блок. Но по принцип може да се тръгне с експериментални конструкции от примерни размери. Дали това маже да се направи на компютър?

Проблем: броят на блоковете в периферията на по-ниското ниво не е достатъчен за попълване на следващото ниво. Решение: следващото ниво в началния етап е много по-тясно от предходното или пирамидата се строи като първо се запълват на по-високо ниво средните части на пирамидата. Във всички случаи има решение математически обосновано за най-икономичен ред на поставяне на блоковите и запълване на следващите пластове. Може да се поиграе с макети на прости пирамиди. След това може да се напише алгоритъм и да се изпита в строежа на пирамиди с все по-голям размер.

Добре е да се направи макет в съотношение 1:100 за най-голямата пирамида. Може да се започне с мастаби, после със стъпаловидна пирамида, със скосена пирамида и да се възпроизведе редът на пирамидите от 3 и после от 4 династия.

Интересно дали същата степенна техника е ползвана и при строежа на пирамидите на маите и на ацтеките. Да се намери също начин на проверка на тази хипотеза в структурата на пирамидите. Може да има и недовършени пирамиди които по-ясно да подскажат техниката.

Дандара

  1. 03. Носим се по шосето на юг, в посока Луксор. От дясната страна е планината Сафага. Скалата е жестоко нацепена, ерозиран пясъчник, личат среди от бурни потоци. Рифат е бърз, пътят е спокоен. Спираме за закуска и чай на крайпътно заведение. В пясъчния двор бедуини с магарета и агънца стоят с надежда за платена снимка с туристи.

В 8 вече навлизаме в град Кена и наблизо е храмът на Сети 1 в Дендера. Типично египетски, арабски град, с прашни улици и недовършени тухлени сгради. Не виждам модерна част като в Хургада. Вчера Хургада ме изненада със съвременните хотели, просторни улици и нов център.

Качва се гидът Румани. Ще посетим Дандара. Гайдът е много активен и общителен. Миср е арабското име на Египет. Александрия изглежда като западен, а изтомната земя е африканска. Дарината на Нил разделя две области, страна на страните, Миср. Оригинално е Кемет. Кеня означава кен, от името на реката Нил където има серпентина, която обгръща града. Кен означава сифон. Дандара храм е посветен на богинята Хатхор, на красотата. Хатхор е изобразявана като крава. Има големи очи. Повече познание. Женена за бог Хор, сокол. Кемет, черната земя, слънцето. Амон Ре.

Бог на мумификацията е Анубис. Чакалйт идва от мъртвите, яде живи хора. Анубис е бог на мумификацията. Хор, соколът, е съпруг на Хатхор. Може да отвори очите на хатхор. Той лети право нагоре към Ра. Изис е богиня на любовта. Бог Озирис, бог на другия свят.

15.04. Голям ден за българската любителска археология. Разгледахме храма на Хатхор в Дендера (Дандара), музеят в Луксор, храма Луксор, храма Хабу на Рамзес 3 плюс Колосите на аменхотип 3 и още новооткрити статуи в огромния му храм.

Навсякъде снимах, образите казват много, но не се разпознават, ако не познаваш иконографските персонажи. Започнах да разпознавам някои божества и богини, фараони и жените им.

Страхотен гид е Романи, пълен със знания, със син Филопатор и дъщеря Ирина. Много знае и макар че не е специалист египтолог, има детайлни знания за митологията, историята, архитектурата и културата на Египет (започна с името Кемет, както аз го знам). Светна ме за много моменти които не знаех и не знам дари ги има някъде по книгите за древен Египет. Много съм прочел, но знаех едва една пета от това което Романи каза. Но този човек говореше твърде бързо английския и бързаше да обясни нещата така че аз не хванах една трета и от неговите обяснения.

Информацията я има в книгите, но част от нея е специализирана, тя е пръсната в различни публикации.

В храма на Хатхор в Дендера впечатлява богатството и разкоша на архитектурата и изображенията на фона на една стена от калени тухли, която опасва едно огромно пространство около комплекса. Храмът е строен през 1 Хил пр. Хр. от Птолемеите и специална Птолемей 3 ш дъщеря ме Клеопатра. Цветове, добре запазени, огромни масивни  колони, познати от храма в Карнак. Лицето на богинята на огромните статуи отвън на колоните на входа е отчупено от християнските вандали, през 5 не., когато християнството измества езическите религии. Среди от заличаването на образи има и вътре в храма, но няма как да се заличат хиляди и десетки хиляди образи и стотици статуи.

Пластът от Старото царство и съответно от Средното царство не ми бяха показани. Спомена в началото за некропола близо до храма, но той не бил достъпен.

Храм на Рамзес III в Мединет Абу

Този храм е с дворцов сектор вляво, който е пристройка към храма7 истинското обиталище на фараона-бог. Рамзес III е наследник на най-именития и богат фараон със стотина деца и толкова негови статуи из цял Египет. Той е запазил величието на Египет и това се вижда в храма му близо до Луксор. Традиционно е изобразен като победител, има една иконография и поза на фараона-победител с жертва, коленичила пред него, а царят замахва с дъговиден меч, държейки с лявата ръка жертвата за косата.

Степени на наказване на врага: Отсичанe на ръцете – отсичане на пениса – отсичане на главата.

Пенисите и десните ръце на куп: релеф на стените на храма.

В един папирус има дълъг списък на длъжностите в Египет. Пазител на царските покои. Пазители на харема. Военначалник. Писарите от Дома на живота.

Рамзес III строи защитни стени около храмове и градове в Египет срещу либийските нашествия.

Този владетел не е имал жена фаворитка като Нефертари на Рамзес II.

Жените са били важни в ритуалите и управлението. В релефите на храма ВА Рамзес III има много образи на фараона с жена но не е назована.

Разглеждаме покоите на фараона, където е живял с жените и децата си. Богато жилище, баня и тоалетна, почти съвременна, с дупка в средата.

В гробница 53 е погребана жена на име Изида. На главата има знак на „божествена майка на фараона“.

Две имена са интересни: жена на име Тии. Пентаурет е син на Тии. „Роден от великата жена“. Рамзес III е определил свой наследник: Рамзес IV, син на Изида. Имал и друг син, при това най-големият. Син е на друга велика съпруга на фараона – не на Изида. Навярно това е Пентаурет, син на Тии. В Египет няма първородно право на власт.

Избухнал бунт на строителите. Срещу Рамзес III е известен най-мащабният документиран заговор: за властта и против живота на фараона. Жреци са правели магии с фигурки на близки на фараона. Има писмени сведения. Харемът е бил щаб на заговорниците.

Царят бил убит. Но Пентаурет не станал цар. Привържениците на Изида и Рамзес били наясно. Заговорът бил разкрит. Рамзес IV се качил на трона, а не Пентаурет.

Бил воден съдебен процес срещу Пентаурет и заговорниците. Издадени са смъртни присъди. Пентаурет бил заставен да се самоубие. Други наказания били отрязване на уши и носове. От Тии нищо не е останало, няма и гробница. Интерпретация – наказание изтриване от паметта след смърт. Това ми се струва подозрително. Няма запазен текст за присъда, няма тяло, няма гробница, а щом има споменато име, се прилага модел и се установява факт по липса на информация. Това е пример за спекулация: измисляне на факти по теория и аналогия без данни. Съдиите обаче също са осъдени по заговора с отрязване на уши и носове. Рамзес 4 – авторитет.

Времената на разцвета минавали и след Рамзес III настъпил необратим упадък.

Обяснение?

Няма конкретни причини достатъчни. Общ процес на западане – ентропийна фаза, намалява реда, доверието е загубено. Няма фокусиране на обществена енергия – тя се разсейва отново като при първия преходен период.

Хората и после историците се чудят: какво е станало?

Според мен нищо съвсем превратно не е станало, била е изгубена енергията на развитието. Започне ли упадък, изключително трудно е да се спре. Това е динамична форма: (форма на процес). Има си фази.

Сафага

Скелет на планина или по-точно мумия на планината. Лишена от живот, потънала в забрана, разсипана и сипеща още и още пръст, създаваща пясък и увеличаваща пустинята, образ на мъртвилото. Тя е снижена, смалена, сведена до сух макет  еднообразна на на цвят, кафяво-жълта, с мъртви пясъчни долини, по които сякаш вчера но може би преди сто години е бучат поток вода.

Реално това е видима ентропия близо до максимума възможен на планетата. Прилича много на мъртва планета. Равният пясък е пълно равновесие, най-стабилното състояние. От него по-голям хаос няма. А планината на места просто се е потопила в пясък и всеки момент ще се разтвори ято буца в него. И все пак този същият черен едър пясък с цвета на пустинята наоколо може да се използва за строителен материал. Така е и използван от преди хиляди гадини, за тухли, преметени със слама.

Има ли 100 процента ентропия? Навярно това би бил прах в космоса.

Най-впечатляващи моменти:

Невероятно богатство, претрупаност на образи в храма на Хатхор на Птолемеите. Явна амбиция да се надминат по величие предходните поколения и епохи. Но няма нови открития.

Стесняване на залите, повдигане на пода и снижавани на тавана навътре от входа към светая светих на храма.

Невероятна простота и величие на храма Хабу на Рамзес III край Луксор.

Покоите на Рамзес са встрани от храма, няма дворец. От там, от жилището на фараона с модерна тоалетна и прилежащите помещения за жените и т.н. през хипостилен преход фараонът отива в храма.

Голяма дължина на храма на Аменхотеп III който е в руини и се разкрива от немска експедиция от Берлин, още преди 7 години бяха започнали разкопките. Колосите „на Мемнон“ са само началото, във всяка следваща зала на входа стоят по двойка негови статуи.

Музеят в Луксор – разрешават снимане срещу билет от 5 долара. Снимам лошо, Фокус отне е много добър, рязкостта не е много добра поради проблема с обектива, червеникави и леко размазани снимки. Впечатляващи статуи, особено с бога Собек с глава на крокодил. Опозицията добро – зло е развита в Древен Египет.

Не са познавали колелото до хиксосите и не са познавали парите да гърците.

А иначе всичко е като направено вчера: легла и столове, облекло и сандали, храни – тъкани, модели, козметика и ювелирство – модерни и западни.

Инструменти за строителство – прав ъгъл, триъгълен прав ъгъл, отвеси, някакъв дървен инструмент. Инструменти за камък: длета и секач като тесла съвременна форма.

Лъкове и стрели, ножове и мечове – специфични.

Наказания за уловения враг: отсичани на дланите, отсичане на краката, отсичане на носа и ушите, отрязване на члена, обезглавяване.

Храм Луксор и алея на сфинксове между Карнак и Луксор.

Този храм е с много статуи и двойки великани на Рамзес 2, вездесъщ.

Капители на коланите: отворен лотос, затворен лотос, папирус с формата на фалос.

Отново гигантски хипостилен зали с редици колони.

42 колони в последната зала, колкото е бил броя на районите: „номи“.

Тълкуване на ключа на живота Ангх с делтата на Нил от Ромали гида.

Образ на оплождане от изправен член и сперма със сперматозоид, оплождащ яйце на жена.

Интензивен символизъм в образите.

Божествата са канонизирано изобразявани. Да се научат и да се разпознават.

Ехнатон: фрагменти от цветни образи с много слънчеви дискове с лъчи и ключове на живота.

Църква и джамия в храма Луксор

Изчегъртвани са фигури на божества в храма на Птолемеите – от първите християни. Живели са хора ниско под тавана върху пясъка, палели са огньове и са опушили тавана.

Синьо небе с жълти звезди на тавана. Богинята на небето Нут от единия край на тавана до другия.

МЕГА СТРОЕЖИТЕ НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

На два пъти най-малко, през периода на Третата и Четвъртата династия на Старото царство и през 18-19 династия на Третото царство, в Египет се осъществяват строителни проекти, които биха довели до банкрут всяка съвременна държава с подобни икономически ресурси. Как може да се обясни това?

Египтолозите настояват, че пирамидите и огромните храмове с гигантски статуи и обелиски не са строени от роби. Свободните хора изискват достойно упражняване на своя труд с възстановяване, изхранване и вероятно издръжка на семействата им. Специфичен факт в Египет преди гърците е липсата на пари. Не са се плащали надници на строителите.

Голям и специфичен факт в древен Египет е мобилизацията: невероятно фокусиране ня енергия за период около едно столетие. Натрупано е богатство от добри реколти. Това не  е достатъчно. Човешки труд при висока организация и пълно раздаване. Много хора на страежите. Гениално проектиране и гениална организация на трудовите операции на много хора. Точни разчети на операциите в пространство и време на тези хора. Силна ръководство. Гениални технологични решения при примитивна техника. Явно са намерени най-ефективните прости решения. Египетският народ е създал цивилизацията си с огромен и много интелигентен труд. За разлика от гърците, египтяните не са имали учители от други цивилизации.

Египтяните са били невероятно силно обединени от фигурата на фараона и за това има термин. Фараонът е жив бог за тях, но не само номинално, а реално. А той не е имал пищен дворец. Огромните строежи са били жилища на бога, огромните статуи – фигури на живия бог – фараонът. Храмът е бил на бога: Амун, Ра, Птах, Хатхор, на всички божества.

Божествата и тяхната вечност са фокусирали енергията на стотици хиляди и милиони.

Това е стремеж към безсмъртие или преодоляване на тленността. Това личи и в мумифицирането, и в идеологията на човешките качества: тяло, ба, ах, над всичко е животът като божествена енергия: Ангх. И при тази фокусираност в отвъдния вечен живот всекидневието не е аскетично. То е пълно с радостите от отсамния живот: добра и разнообразна храна, растителна и месна, бира и вино. Танци, гимнастика, музика, поезия, силни занаяти и високо майсторство. Поразява високата степен на вложеното усилие от всеки участник: удивителни постижения в каменната обработка с прости инструменти, в изсичането на огромни каменни блокове не само от мекия варовик, но и от твърди поради като гранит и черен камък (диорит).

Никой не е забогатял от този огромен труд. Богати е имало: в брой овце, Кози, магарета, биволи, в разкошни домове с паркове и басейни. Имало е и корупция, и кражби, и грабежи. Египтяните не са били идеални. Това още повече удивлява и затруднява обяснението на мега постиженията.

Майсторството във всички области се хвърля на очи, както и современният вид на артефактите: къщи с паркове и басейни, инструменти и съдове за храна, легла и столове, жилищни помещения: всекидневни и зали, кухни, бани, тоалетни. Работилници и цехове за храна, бира, платове и тъкани, дрехи. Печене на тухли, каменоделство. Инструментите са почти съвременни. Такива са и инструментите за строителство: линии с размери, отвеси, тесли и длета. Инструменти и технологии в ювелирството и в козметиката. Оръжията са класически: ножове и мечове, лъкове и стрели, прашки. Колесници след хиксосите. Какво липсва от арсенала на класическите технологии? Само колелото. Това непознаване и неизползване на колелото е също учудващо. Едно обяснение е в пясъчната основа: на пясък колелото не работи.

Да се върнем на фокусирането на съзидателната енергия. Явно това е най-работливия народ на света. В определени периоди обаче са направени чудеса: пирамидите и гигантските храмове. Това е огромна фокусирана енергия, огромна работа за кратки срокове. Динамиката е на издигане над равновесието с процеси обратни на ентропията. Една стабилност на високо ниво, обратна дисипация на структурирането срещу ентропията. При това има и разрушения, и заличавания на надписи и образи. Надмогване над разрухата, над разрушенията и заличаването. Това изисква висока организация. Трябва да се реконструират виртуално модели на организацията в египетските големи проекти: пирамиди, ресурси, транспорт, доставки, трудов процес на много хора, синхронност, диахронен разчет.

Ел Гуна

Днес, 23.03. сме на египетската Венеция – Ел Гуна.

Небето е чисто, морето и спокойно, духа лек ветрец. На корабчето са само руснаци и още чакаме още руснаци, вече половин час и повече. Баща на малко русо момченце, което нарекоха Роберт, върви след сина си и повтаря: „нельзя!“. Получих шнорхел, маска и плавници. Иван е нетърпелив и ме пита кога тръгваме. За разлика от друг път, нищо не мога да кажа. Руска организация!

Как да се обясни взривът на египетската култура, появила се и разгърнала се в пълнота само за няколко века? Такива неща стават, и са станали и тек, и край Тигър и Ефрат, а това значи че са вкоренени в човешката природа, както езика или рационалната преценка. Изкуство, култ, лов и събирачеството, земеделие и скотовъдство, власт и култ в една личност, храмове и градове, администрация и писменост, крепости и войски. Чудеса на занаятите и на архитектурата. Все едни и същи изкуства и култове, занаяти и архитектура.

Египетското чудо изисква по-добра теория на културите. Как културите са вродени в човека? Как новостите взаимно се подпомагат и предполагат? Вероятно действа закон за цялостност и едно откритие води до други, свързани с него. Действа и положителна обратна връзка, усилване. Действа функционална зависимост и интеграция на артефакти. Структури на живота.

„Я ваш гид!“ Руската ръководителка Лена обяснява как ще командва и само тя ще решава къде ще се ходи. Представя Уалид и още един египтянин. Капитанът е Саад.

„Ел гуна“ значи на арабски звезда. Островите са пръснати във форма на звезда и се свързват с канали като във Венеция. Собственик на тази цялата област е грък от египетски произход, Онси Сауирис. Мултимилионер или милиардер с трима сина, които имат по един самолет. Върнали са се от Щатите в Египет и е купил Ел гуна за да развива туризъм. Курортът е с вили и хотели в гръцки и египетски стил, има и два или три острова във венециански стил, подарени на ревнивите венецианци. Хотелите са с различно ниво но са достъпни за всеки на територията на комплекса. Впечатлява обработката на земните площи край брега: зелена трева с храсти и дръвчета, гола земя по края и камйни над водата. Водата е чиста и прозрачна, няма никакви вълни.

Шефката Лена на руската група (плюс нас и малко поляци и украинци) заяви че ще ни води някъде. Тази разходка се изрази в чакане край паметника-звезда в едно паркче. Чакахме и за една нечиста тоалетна. Чакахме и чакахме, а тя нещо обясняваше на някои. Сред час дойде лодката и потеглихме но не на разходка по тази египетска Венеция, а обратно към корабчето, просто бяхме слезли да постоим на жегата и да се изпишкаме, макар че на корабчето има тоалетна.

Гмуркане

Сега се носим в открито море, вятърът се усили, не знам къде ще спираме за плаване между ковали с шнорхел и плавници. Днес чакането ми дойде в повече: в осем чакахме нашия микробус а дойдоха десетина други, после чакахме на пристанището да се качим в корабчето, чакахме да получим съоръженията за сноркелинг, но голямото чакане падна на корабчето, около един час, били сме чакали за разрешение да отплаване според Лена. Това е то руската група и организация: много чакане и слушане, много наставления и обяснения, никакви инициативи, никаква свобода и много чакане.

Още сме на мястото с корали. Означено е с пирамида от лек материал, полюшкваща се във водата. Приближихме и заобиколихме пирамидата с накацали птици. Тези птици не са чайки, летяха като чайки около кораба. Маската ми беше малка, смениха ми я, гмурнах се. Дишах много тежко, нещо не беше наред. Носът ми… силно ми стяга тази пластмаса. Дишам тежко, гледам във водата, чувам тежкото си дишане през устата и шнорхела. Гмуркахме се, аз гледам рибки около мен, на райета в бяло и черно. Корали изглежда няма. Качвам се на корабчето обратно. Стъпките са три, две отляво и едно стъпало отляво. Отново скачам с краката надолу, по-точно се свличам във водата. На това място вече има повече рибки и два три вида с различни цветове. Коралите са повече, наслаждавам се на многоцветни коралови фигури, досущ водни цветя. Но дишането отново е трудно. Скоро се прибирам. Фиаско, очакванията ми за страхотно преживяване се опровергаха.

На качване по дървената стълбичка египтянинът казва: Стронг мен, булгариан! Това ми е приятно. На слизане на брега видях „бялото слънце на пустинята“ – блестящ бял диск а не жълт оранжев или червен. Прибираме се. Времето е идеално, нито топло, нито студено, тихо е, сухо и комфортно, както никога не е било в моята страна. В микробуса шофьорът ме настанява до себе си и пуска западна музика. Небето е бяло, много светло, без да блести.

Слънчевият диск над купола на хотела е чисто бял и идеална кръгъл. Когато спираме да слезем, той е скрит зад сградата. Връщам се с изваден фотоапарат, но не го виждам. В хотелското пространство отново е скрит, от басейна с широкия двор пак не се вижда. Изнервям се, подминавам стаята по коридорчето и отивам на запад. От там слънцето отново ни се вижда – разтворило се е в бял воал. Връщам се към стая 850. На перилото виждам чинияс изоставено опаковано парче сирене. Изпитвам силен импулс да го грабна и налапам. В стаята вадим чинията с ягоди и фурми от хладилника и я опразваме.

Дайвинг в Червено море!

24.03. Чакам половин час пред входа на хотела. Идва такси, шофьорът слиза, пита: “Dyving”? Отговарям: “Yes, diving”. Той се обажда по телефона и сред това отказва да е за мен. Чакам още и си чета на айпада. Вече се настройвам за липса на дайвинг днес. Даже не съм ентусиазиран, особено след вчерашните неприятни минути с гмуркането с неподходящ шнорхел и маска. Таксито в крайна сметка е за мен, насим се по магистрала, стигаме хотел с база за гмуркане, намират ми акваланг, маска и шнорхел по мярка. Отиваме на лодката, на качване египтянинът чувайки името ми „Сергей“ пита: Сергей Лавров?

На корабчето са се събрали гмуркачи, Пит-шест египтяни и десетина европейци. Младо семейства от Милано са начинаещи като мен. Навлизаме в морето, всички постепенно се екипират, за нас е още рано. Всички египтяни са млади мъже, тъмни но не черни, по-тъмни от обикновеното за араби, особен расов тип, сякаш са наследници на древните египтяни. От клиентите има няколко млади мъже, едно възрастна семейство и две немски семейства: двама възрастни, една възрастна жена, една по-млада пълна и едно младо момиче, тя е особено секси, има излъчване, макар че не е хубава в лице. Хубава в лице е американката, на има несъразмерно уширение в таза. Тя е с мъжа или приятеля си и двамата са непрекъснато заедно.

Мохамед ни вика тримата на инструктаж.

10.18. Сега вече съм с костюм и маска, чакам реда си за потапяне след един млад италианец. Бяхме инструктирани от Мохамед, ще се потапям с Ислам. Мястото е приказно, водата е кристално синя, до жълт малък остров сме, три или четири лодки.

Основни моменти в инструктажа:

  1. Запази спокойствие, за да контролираш гмуркането и да решават възникналите проблеми.
  2. Дишай равномерно и продължително.
  3. Налягането се усеща в ушите като болка. То се изравнява със стискане на носа и вътрешен натиск по каналите към ушите.
  4. Ако вода влезе в маската, тя се отстранява с натиск с ръка горе на ръба на маската.
  5. Ако вода влезе в устата, спираме дишането и натискаме въздушния вентил, който е в устата ни по гърба, въздух с по-високо налягане влиза в устата и изгонва водата.
  6. Знаци: за „успокой се“ от инструктора – права длан.

За: „ОК“ – свити палец и показалец в кръгче. За „проблем“ – разклащане на дланта въртеливо и показване къде е проблемът.

За нагоре и надолу палец нагоре или надолу.

Сред инструктажа на Мохамед новаците сме прехвърлени на колегата му Ислам.

Навлизаме в морето. Спираме на мястото с остров и плитчина с красиви нюанси на синьото. Тук е плитко. Повечето дайвъри си навличат аквалангите. На мен, на италианката и италианеца от Милано, които сме начинаещи, ни казват да чакаме. Оказва се че май само ние тримата сме начинаещи и с нас ще има инструктор. Италианците са млади, дамата е руса, симпатична и някак натурална, арабинът се шегува че тя не е италианка и няма вид на миланчянка, по-скоро „живее на село“, което е прието от дамата със свенлив смях.

Мохамед поема „дамската част“. Първо е приета дамата от Милано. Сред това идва ред на момчето, поема го Ислам. Снимам ги, първо мамчето леко скача зад кърмата, обърнта с лице към лодката с кислородна бутилка към морето. Двамата са известно време на повърхността, пост есе потапят малко, и накрая потъват навътре. Правя снимки на италианеца.

Чакам своя ред. Сред десетина минути двамата изплуват. Аз съм навлякъл акваланга и държа плавниците. Слагам ги, сядам на кърмата до стълбите с ходила във водата.

Сред малко ми дават знак да скачам. Потапям се с лице към лодката, срещу мен е Ислам и ме инструктира. Поставям си маската и мундщука на кислородния апарат. Хубаво го захапвам. Маската ми стои комфортно за разлика от вчера. Потапяме се. Спомням си всички инструкции и гледам да съм спокоен. Тялото ми не е съвсем спокойно и нямам пълни контрол.

Проблемите в първия урок по дайвинг идват главно от навиците за гмуркане на по-малка дълбочина: ние се гмуркаме право надолу с главата. Тук това е просто опасно. Усещам, че Ислям не е доволен от мен и ми очите си да го гледам. Навлизаме по-дълбоко, аз се опитвам да се гмуркам надолу, но инструкцията е да се стои хоризонтално с опънато тяло. Гледам надолу, и както се оказва, това е било грешка. Движа краката си и както се оказва, погрешно. Краката се движат от таза, а не от коленете. А това движение от коленете е навик от плуването. Иначе съм спокоен, но дишането ми е малко напрегнато. Диша се само приз устата. Нямам други проблеми: нито вода в маската, нито вода в устата ми. Но дишам с напрежение, тялото ми е леко сковано, ръцете съм ги опънал напред, Ислям постоянно ми подбутва и ми насочва тялото и ръцете. Ушите ме заболяват, стискам си носа през маската и натискам с въздух, за секунди ми минава, но пак ме заболява.

Наоколо морето става интересно. Появяват си цветни рибки то всякакви цветове, надолу и напред са корали, но Ислам ми дава знак да се вдигаме.

На повърхността сме отново. Ислам е леко ядосан: „You not listen to me at all!“. Инструкторът ми повтаря да се успокоя и да не си движа краката в коленете. Вадя си маската и му казвам: „I am trying to listen to yo,“ Потапяме се отново, този път нещата се нормализират малко по малко. Виждам други гмуркачи наоколо. Ислам носи подводен фотоапарат на дланта си и ме снима. Други гмуркачи надолу и наоколо, спускаме се надолу,, аз отново гледам надолу, и съм коригиран. Дишането ми не е съвсем спокойно. Стремя се да дишам по-продължително и плавно. Получава се, но отново и отново ме заболяват ушите. Имах жестока инфекция в дясното ухо миналото лято, с непоносими болки цял месец. Сега ме е страх да не се случи нещо подобно.

И така, постепенно овладявам положението, Ислам излиза напред, насочва ме и ме снима, по едно време ми посочва красив корал и риба, аз докосвам корала ш той отново ме снима. Ислам е над мен, между нас е изключително богат на форми многоцветен корал и цветни рибки, точно както е по филмите. Аз се опитвам да докарам спортна поза. Ислам ме окуражава, отново движение наоколо, отново гледам надолу а не трябва. Като цяло доста неадекватно поведение от моя страна.

Както и да е, изплуваме, Ислам ме насочва нагоре и към лодката, виждам металните стъпала, хващам се за тях, изхлузвам десния си плавник. Ислам ми помага за левия. Изкачвам се на палубата, изведнъж апаратът ми натежава, измъквам се на пода. Отдолу е Ислам с плавниците ми. Посреща ме друго момче. Свалям си маската, той ми смъква апарата. После изхлузвам и акваланга.

Ислам ме вика да ми говори. Води ме настрани край перилата и ми прави строги бележки: трябва да съм спокоен, не трябва да гледам надолу, а напред; не трябва да се движа надолу, а напред и да свалям нивото без да се гмуркам с главата надолу. Трябва да съм хоризонтален. Затова ме болели ушите, защото тръгвам надолу с главата. Кимам и се съгласявам, какво да правя, прав е. Надявам се втория път да и по-добре и ще бъде.

Обядваме с чинийки в ръце, храната и скромна, сипваме си от няколко тави зеленчуци, картофи, някакво месце и чаша кола. Почиваме си, предстои второ гмуркане.

Междувременно всички са се качили на горната палуба. Излизам на слънце. Избягам се на дъските, снимам. На метри от нас на съседната лодка са други гмуркачи. Четирима черни се събират в предната част на палубата. След малко идва Ислам и ми показва на лаптопа си снимки от гмуркането. Слизаме на сянка и ми показва още: снимки и видео. Изглеждам съвсем като истински гмуркач, само че на половината снимки се държа за носа. Наистина имах проблем с налягането. Иначе подводните снимки и видео са качествени и се съгласявам да ми приготвят диск срещу 20 долара.

Купих си CD, Ислам е любезен, разменяме си впечатления, оказва се, че познава човек от България, идвал тук за дайвинг. Излизам на палубата, носим се в открито море и отново приближаваме остров с място за гмуркане (атол?). Седя на дъските отпред. Младо семейство американци са се разположили по бански на пейката до мен, слънцето свети, но не грее, излиза вятър.

Гмуркачите отново се обличат. Немкинята е перфектна, в скромен шарен бански, изглежда от Източна Германия. Ислам ме информира, че второто гмуркане ще е заедно с италианеца. Обръщам се към момчето и го питам за името му, Марко. Представям се. Казвам му, че сме заедно за втория път. След малко сме готови.

Спускам се във водата с лек скок и завъртане с лице към лодката. Наблизо е Ислам, събираме се тримата. Ислам ни държи с по една ръка, спускаме се надолу. Този път съм почти нахално спокоен, само това издишване и вдишване е твърде шумно, стремя се да го успокоя. След това египтянинът събира ръцете ни – моята лява и на Марко дясната. Държа го и усещам треперенето му, моята ръка е спокойна. Този път контролирам позата си и съм хоризонтален.

Погледът ми е напред и нагоре, не надолу. Правно се спускаме към дъното. Наоколо се появяват цветни корали с форми на цветя, на звезди, на рошави камъни. Един корал расте от дъното като каменна кула. Около него плават жълти рибки. По-големи златни на цвят риби плават под мен, отстрани. Ръката на Ислам се показва пред мен с опъната длан: успокой се. После египтянинът показва кръгче с палец и показалец: ОК! Отговарям ме със същия знак. Два-три пъти в първите минути усещам отново болка в ушите, стискам с лява ръка носа си и напрягам, усещам рязкото опъване навън и изравняване на налягането, сред които болката отшумява, за да се върне отново на по-дълбоко. Така три-четири пъти. Накрая налягането си оправя. Усещам че се спускаме доста надълбоко. Държим ръцете си с Марко.

Напред под нас се появяват частите на потънал дървен кораб. Преминаваме над него. Рибките са невероятни, между тях има едри и по-тъмни. В един момент ръката на Ислам ми сочи дъното, там лъкатуши змия с черно-бели райета. След това Ислам сочи същество с много разклонения, нещо като риба-таралеж. Оказва се че ни е показал и морски лъв, но малък. От време навреме срещаме други гмуркачи. Изглеждат красиво, сякаш са си в привичната среда.

Усещам се спокоен, дишам по-продължително, тялото ми е като струна, изпънато и погледът ми е напред, усещам във врата си бутилката кислород. Имам усещане че сме повече от десет минути под водата ш чакам кога ще тръгнем нагоре. Давам си сметка, че това ще се помни дълго и че няма за къде да бързам. Попивам всяко усещане. Непривичната водна среда, враждебната вода, която може да разкъса дробовете ми, приказните същества около мен, липсата на звуци освен дишането ми, потръпващата ръка на Марко.

Скоро се отправяме нагоре, ръката на инструктора ни насочва в дъга. Сред някорко метра виждам края на стълбата. Изхлузвам левия си плавник и стъпвам на първото стъпало бос. Ислам хваща десния плавник, набирам се, изведнъж натежават и съм горе. Треперя от студ и леко напрежение. Излизам на палубата до Марко. Разговаряме. И на него му е за пръв път, но приятелката му е водолаз и тя го е навила да се гмурне. Той е особено възбуден, щастлив е, усмихва се широко. Един симпатичен и свестен млад мъж.

Изкачвам се на горната палуба и се просвам на дъските. Усещам ласкавото слънце на гърба си. Идват Марко и приятелката му. Идва и мургава симпатична дебелана, тя чете илюстрирана книга за гмуркане. Разговаряме. Приятелката на Марко казва, че се е гмурнала днес на 30 метра, изразявам предположение, че нашето гмуркане е било между 10 и 20 м. Питам тъмната дама дали е от Египет. Не, от Индия е, от Мубай. Голяма кино индустрия, отбелязвам. Тя кима доволна: „Уча с дъщерята на…“, споменава индийска кино звезда, за която очевидно предполага че ми е известна.

Спуснали сме се та 8 м според Ислам. Клубът се казва Optimist diving center. Boat: free time divers, Hurgada

Отново слънчеви бани на дcските горе. Тялото ми празнува. Морето е ярка синьо, приближаваме брега. Обличам се долу и чакам акостирането.

Утре заминаваме обратно, но отново ми се идва. Това ни е второто идване в Египет след 2009, почти нищо не се повтори, гледахме нови неща.

Коментирайте