ДРЕВНАТА ТРОЯ

10 август, 2019 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

ДРЕВНАТА ТРОЯ

От Есеабат на западния бряг на прелестния дълъг полуостров Галиполи (древният Херсонес) ще хванем ферибоота през Дарданелите. Високо на хълма се появява турското знаме с 50 м ширина. То е е навсякъде, на високо, голямо и доминиращо, също като образите и статуите на Кемал Ататюрк, Вig baba.

Троя (Вилуса)

1.07. 2018. Руините на Троя са основна цел за днес преди пристигането в хотела. Те са ни на път и нямам намерение да ги пропускам. Точно сега чета Шлиман за разкопките му на Хисарлъка. А Хисарлък (крепостен) е на 24 километра след Чанаккале точно по нашия път.

Един час не ми стигна да обиколя и заснема достатъчно детайлно руините на Вилуса – град от периферията на Хетската империя, когато според Омир е обсадена от ахейците. Ани и Иванчо и те пъплят в горещината по пътеките между руините. Хълмът Хисарлъка наистина е една голяма селищна могила, една наслоена история за около 3500години с поне осем града един върху друг. Градовете се наслагват и застъпват, следващите построени върху руините на предходните или върху седиментите, засипали предишните. Интересно е, че всеки следващ град е имал своя цитадела в централната част на иначе неголемия хълм и всички тези крепостни стени са сега разкрити една до друга и под друга по цялата овална форма на този акропол. Всички външни крепостни стени са наклонени навън за повече стабилност.

Видях и проследих огромната траншея през целия хълм от север на юг, оставена от Шлиман като мярка за неговия дилетантски разрушителен ентусиазъм. Тази траншея е дълбока сега към 10 метра, тогава е била повече от 15, и широка двайсетина метра. Днес това ще иска огромен булдозер и три месеца. Шлиман търсил мястото на Троя без успех и вече си заминавал, когато Франк Калвърт, британски дипломат и археолог–любител, му писал през 1968:

В моята земя има местност, наречена Хисарлък. Аз копая там. Мисля, че това е Троя. Опитайте се да го видите: ще копаем и ако се окаже, че е Троя, ще измислим какво да правим.

Калвърт също не бил първият, а шотландецът Чарлз Макларън. Калвърт купил мястото, но копал встрани от руините. Шлиман налучкал древния град.

В книгата на Шлиман за разкопките „Троя и нейните следи“ (чета английското издание), авторът без стеснение от обвинения в непрофесионализъм, с невинна безцеремонност и делови размах разкрива страница след страница дните на гигантски изкопи и масивни разрушения, на опасности от срутени отрязани масиви, на всякакви змии и жаби, “оцелели след 5000 години”. Авторът описва уникални керамични съдове и находки, като налага своите невероятни интерпретации и прозрения. Шлиман оповестява пълното си доверие в Омир като отправна точка не само за съществуването на Троя, то и за разрушителната война, за медните оръжия (които трябва да са били бронзови), за култа към Атина и дори за местния релеф, който Омир не е виждал; своите предразсъдъци, немско класическата идея за „гениалните гърци“ и преклонението към Омировата героическа, която, както се знае, е четири века преди Омир, а самият Омир е легендарен образ на поколения аеди, поети-музиканти, които развличали мъжете на техните пирове.

Впечатляват го свастиките и соларните символи като знаци на „арийската раса“. В праисторическите керамични женски идоли вижда Атина, а в мъжките Аполон. Тази вяра е същата като в Илиадата и дори по-фантастична. Трудно е обясним този ирационален порив, защото все пак Шлиман не е невежа и малоумник, а е начетен и практичен бизнесмен, но все пак с класическо образование, а немските деца по негово време са били масово вдъхновени от „героичната епоха“.

На входа към първия изкоп, Троя VI, на мраморна плочка са изрязани имената на града според Омир и според хетските архиви:

ILIOS

VILUSA

Вилуса е име на град, изрязано в хетски надпис на плочка от XII в. Градът е бил във важна зона на западната граница на империята. Аз не намирам прехода между двете имена, но хититолозите я намират. Изкопите и ракурсите са неизчерпаеми. Тук е копано цял век и половина, разкрити са цели лабиринти от стени и не спирам да откривам нови позиции за снимки на планове и детайли. След Шлиман идва Дрьопфелд и в последните десетилетия Корфман. Троя VIIa: ок. 1300–1190 г. пр.Хр., е най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.

Нямат край стените и стеничките, отпечатали съдбите на градовете, изгаряли до камък от изпепеляващи пожари, рухнали три-тонови блокове от чудовищни земетресения, или просто от бавното тление през хилядолетията. Най-долу в западния край на траншеята, където самият хълм свършва с низината, са каменните основи на най-старите къщи от 3000 години преди Христа.

Всичко се включва в една обиколка на руините на Троя: от огромния дървен кон, на който се качват семейства и цели японски групи, през пейките за почивка под сянката на дръвчетата, пръснати помежду изкопите, до сувенирите от Музея-магазин. На сергии се предлагат дървени коне, героите от Троя, всякакви Омири, Атини, Зевсове, Ахили и Париси, всякакви дрънкулки и отварачки. Спирам колата и се насочвам към ханъмата зад богатата стока: къде е музеят на Троя? (Troia muzesi?) Жената сепнато отговаря: Burаa yoк, Troia muzessi – Caanakkale. Музеят бил в Чанаккале, но това значи обратно, а това си иска време. Ще видим на връщане, но музеят ми е важен, смятам да напиша нещо срещу новата митология. Грохнал съм, но няма време за почивка, половината път предстои, а е следобед.

Продължаваме по лилавата линия на джипиеса. Предстоят ни още 550 км. Гмуркаме се в маранята и в трафика. Трафикът в Турция и специално по егейското крайбрежие, е като никъде другаде и е изразим с една дума: лудница на специален режим за опасни психопати. Има правила, те се нарушават, но не видях да хващат за нарушения. Има знаци, но почти не се спазват. Има етика на пътя, но тя се свежда до притискане на колегата и по възможност изхвърлянето му (мен в случая) извън пътя. В градовете (Измир е станал мегаполис с небостъргачи) не престава притискането отзад, свиренето, заобикалянето отляво и отдясно, вмъкването пред теб в колона и всякакви мръсни номера, които тук се смятат за нормален тон.

  1. 07. В Чанаккале търсим музея на Троя, но той е закрит и ни връщат от входа безцеремонно. Преглъщам този факт много неохотно, но няма какво да се прави. Вземаме ферибоота, наслаждавам се на пролива и после на Галиполи. Пътят до Едирне е много бърз. Едирне е разкошен град и не пропускаме да разгледаме великолепната Селим джамия (Селимие джами), построена от гениалния Синан само за шест години (1578-1574) по време на разцвета на Османската империя.

Коментирайте