ДО ЖЕНЕВА И ОБРАТНО 2009

12 август, 2019 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

ДО ЖЕНЕВА И ОБРАТНО 2009

  1. 04. 2009

Пътуваме с групова екскурзия с Ани. Потегляме рано сутринта. Маршрутът е дълъг: София – Белград – Загреб – Лозана – Женева – Женевско езеро – Веве – Монтрьо – Милано – София. Не си падам по пътувания от този тип: групата е лишена от избор и подчинена на график. Неприятното за мен е, че се возим заедно и се мъкнем заедно като стадо след пастир. Но „пастирът“ казва полезни неща, а в група може да разгледаш най-популярните и заслужаващи места в градовете на Европа. Това няма нищо общо с екзотиката, но аз следвам избора на Ани, както тя ме последва в Египет.

Загреб

  1. 04. Загреб е чист и подреден град в Хърватия. Тук е бил построен римския град Андаутония. Под името „Загреб“ градът е споменат за пръв път през 1094 г., когато унгарският крал Ласло I основава епископство; основава се и съседния Градец. Монголите съсипват района през 1242 г. Бела IV обявява Градец за свободен град. Двете общности: Каптол и Градец влизат в остро съперничество за ресурси и влияние. Сливат се в един град Загреб в началото на XVII в. Градът попада в Австро-унгарската империя и е преименуван на Аграм. Хърватия заедно със Словения получават автономия, в Загреб е седалище на управителя с титлата бан, хърватското народно събрание (Сабор) и местното правителство. Тук през 1861 г. е издаден сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови. След Женевския договор Словения влиза в състава на Югославия. Хърватия завоюва своята пълна независимост в остър конфликт със Сърбия в началото на 90-те години на миналия век.

Река Сава преминава през града. Красивите църкви и цялата атмосфера излъчват типичния католически ред и чистота. Архитектурата е австроунгарска, сградите са семпли, спретнати, с остри покриви.

Дъжд съпътства цялата ни разходка в Загреб и добре, че намерихме чадъри да си купим. Групата се влачи в пакет и трудно чувам екскурзоводката – българка, омъжена тук. Първо разглеждаме гробище с внушителна фасада и ограда, обрасли в бръшлян. Фасадата се крепи на дълга колонада с висок свод. Гробното съоръжение на героя-президент Франьо Туджман е масивна гранитна гробница с черна паметна плоча от базалт. Отпред букети с цветя. Екскурзоводката разказва за политическия път на Хърватия след обявяването на независимостта, за трудностите на прехода и набляга на корупцията. Следва свободно време и се озоваваме на кокетен площад до красива католическа черква. Покривът е огромна мозайка, от него се извисява часовникова кула.

Въпреки своята прелест градът изглежда унил в тази сива мокра пелена. Изкачваме се на хълм, разкрива се панорама към града. Еднообразни сгради в жълто и червени покриви, доста по-скучно от София, но и доста по-прибрано и чисто. Разхождаме се из уличките – тесни преходи между високи здания. Оглеждаме постния в този ранен сезон пазар. Впечатлява ме окачен чадър и до него манто на едно дърво, явно дарение за бездомник. Католиците имат силна традиция на благотворителност.

На площада пред голяма катедрала стоят позлатени статуи: група ангели с фонтан. Тук небето леко се прояснява, сядаме за почивка. Влизаме в храма -тъмен и безлюден. Висока десетина метра позлатена фигура на Божията майка стои на върха на кулата на съседния площад. В Загреб всяка зелена площ, а те са малко, е украсена с цветна леха. Влизаме в дворец-музей, разположен сред море от цветя. Странно, но тук са изложени китайски порцеланови вази – вероятно подаръци за владетели. Ренесансови фигури и символи. Навън слънцето се опитва да пробие и семейства с деца се появяват в парка.

Прибираме се в хотела Порин.

Лозана

  1. 04. Лозана ни посреща с лазурното езеро: Lack Leman – Женевското езеро, ширнало се под внушителните снежни върхове на Савойските Алпи. Тук първо навлизаме в парка на седалището на Олимпийския комитет. Мястото е полегата тераса срещу езерото, в предната стена бликат фонтани, изкачваме стълбите. В езерото покой, лодка и корабче далеч под планината на юг. Чайки стремително прелитат над водата. В олимпийския парк са поставени спортни статуи. Влизаме в Олимпийския музей. Специално табло за рекорда на Стефка Костадинова на висок скок: 2м.09см на 30.08.1987. г.

Олимпийският огън гори в изящна структура, около него лозунгът на Игрите:

CITIUS ALTIUS, FORTIUS – ПО-БЪРЗО, ПО-ВИСОКО, ПО-СИЛНО.

В дъното е хотела за олимпийския комитет: VILA OLYMPIQIE. На терасата отпред срещу езерото – пилони със знамена. На терасата и по стъпалата млади туристки и туристи похапват сандвичи.

Следва дълга разходка из стария град: „Плас дьо ла Палюд”, Кметството, Фонтана на Справедливостта, Катедралата, Пале дьо ла Рюмин, замъка Сен-Мер. Изкачваме се запъхтени по тесните стълби на катедралата и Лозана се ширва пред нас с островърхи керемидени покриви. Слизаме долу и ме поразява огромният орган: атрибут на католическите храмове. Църквата е празна, единствените сме ние и един баща с бебе в раница на гръб.

После навън на едно пазарче, швейцарските сирена в малки гръгли пити: не един и два щанда само със сирена. На другия край на площада павилион-бус с апетитно висящи наденици. Туристи похапващи около фонтана. Пазар с оскъдните плодове на земята във вид главно на репи. Изкачваме се с Ани по стръмни улички и се озоваваме на друг площад с богат пазар и много млади хора, приличат ми на общност. Една сграда досущ като тези по Жълтите павета (Военният клуб, дворецът) – австроунгарска по стил.

Всичко живо хапва на всевъзможни места. Слънцето гали града и ресторантчетата с външни маси са претъпкани. Туристите са повече от местните. Момиче с лицева маска на гризач раздава листовки. Магазин за модерни дамски облекла. После пак улици и улички, блус от саксофон, надуван от черен гост на града. И един художник, седнал на огромното платно, на което рисува пейзаж, а около него четки и бурканчета с бои. Уличният художник се е фокусирал в рисуването и не ни обръща внимание. Готовите картини са изложени за продан, но никой не купува.

Настаняваме се, стаята е разкошна: просторно, чисто, широко легло с пухкави завивки. От прозореца гледам масичките на барче на улицата: хората си седят тихо на по чаша бира.

Женева

После гарата, електрическият влак край езерото и към Женева.

Женева е приказна. Намираме парка на Жан-Жак Русо със статуята на философа и писател. Разглеждаме Стария град – „Плас Ньов”, „Плас дю Бур-дьо-Фур”, изкачваме се на катедралата „Сен Пиер“. На стълбището двойка артисти позират в ретро романтични сюжети. Умората направо ме блокира и търсим място да седнем и хапнем над водите на езерото.

Насреща в езерото е високият (70 м) фонтан, който се изстрелва право нагоре и се изсипва обратно в езерото всред милиони пръски.

Тук сме на самия бряг на Лак Леман: Така го наричат тук. Ани се спира пред няколко лебеда, черпи ги. Наоколо по парапета са насядали забулени ханъми. Шумни тийнейджъри са насядали на пикник на тревата и позират за снимката ми. По-нататък плоска скала с накацали туристи. Лебеди в езерото, слънцето слиза и водата се обагря в оранжево. Влюбена двойка на скала. Едно двайсетметрово С стои на брега, лебед лениво пори водата. Цветни фонтани в синьо в паркчето наблизо. Прибираме се грохнали.

По водите на Езерото

  1. 04. Опитвам се да предам впечатлението си от Лак Леман наедро. Качихме се на лодка да попием атмосферата. Хладният полъх ме освежава, попивам и мисля. Защо това място е толкова известно и то най-вече сред артисти и богаташи? Защото съчетава прелестите на алпийското езеро с история и съвременност. Духът е някак наднационален, световен. По брега на езерото се точи дълга алея с високи дървета, декоративни храсти, множество статуи и уникалните няколко фигури в самата вода: огромна вилица, лъжица, буква, фонтан… Отсреща е китна вилна зона, явно за много състоятелни хора. Вилите са разкошни, накацали на нива, между тях зелени площи. А над всичко това в далечината синеят върховете на Алпите. Приказка.

Качваме се в автобуса и се издигаме над езерото на път за Веве, Монтрьо и замъка Шилон – емблеми на Женевското езеро и на Швейцария. Швейцария е хладна, китна, подредена, красива и богата. Хората тук изглеждат много спокойни и сякаш лишени от емоции. Екскурзоводката обяснява, че всеки има дялово участие в голяма банка или компания, имат огромни спестявания и много мислят за пари. Правятпариот всичко: по склоновете виждам лозя („на баира лозе“), какво ли ще е виното? Не съм особено любопитен.

Вевѐ с Чаплин и Фреди Меркюри

24.04. Веве ни посреща тихо и притаено, в небето летят три бели лебеда с източени дълги шии. Мъгла се стеле над водата на изток. Градът сякаш още спи, алеята над езерото е пуста. Бюстове на поети, огромната вилица, забодена във водата. Всички се снимат на фона ѝ. И в един момент ни посреща безсмъртният „малък човек“ Чарли Чаплин от бронз в естествен ръст. Тук е живял в последните си години. В лявата ръка роза, в дясната – прословутото си бастунче, на главата кръгло бомбе. В този момент по парапета над езерото се задава джогър. Бяга на ивица от 50 см. Веве иначе е скучно пенсионерско градче, наляга ме досада. Никой не се усмихва. Какво толкова му намират богатите артисти и писатели? За отмора след изтощително напрежение е добре, но има стотици такива места, без да ти изцеждат джоба. Просто имидж. Снимам надвесени клони над алеи с лалета: жълти и червени на фона на Алпите.

Впечатлен съм от куклите-тролове в различни пози в съседния парк.

И стигаме статуята на Фреди Меркюри. Тя пращи от енергия, позата е атакуваща, рок легедната е вдигнал високо лявата си ръка, свита в юмрук. Десният крак стремително напред. Късото яке е повдигнато като флаг. Лицето на персиеца е сугестивно, не ти позволява безразличие.

Край алеята нататък се натъкваме на чисто ориенталски стил пазар за евтини дрешки. Ани се гмурва в многоцветието и глъчката, аз търся нещо интересно за снимане. После се разхождаме по безкрайната алея. Снимам бременната ми жена край цветя и декоративни дръвчета.

Монтрьо и писателите

24.04. Монтрьо е просто продължение на Веве (и обратно). Тук обстановката е още по-арстистична. Натъкваме се на дълъг зелен парк с ред статуи на артисти от XX в. Бюстове на а слепия Рей Чарлз с китарата си, Ела Фицджералд, а по-нататък солидният Владимир Набоков на люлеещ се стол. Дааа, „Лолита“, знаменита добре разказана перверзна история.

Шато дьо Шийон

Замъкът се появява зад поредния завой висок, мрачен, внушителен. Определено грозен, с безсмислени кръгли кули с островърхи покриви, полусляп (самоняколко отвора в масивни жълти стени).

Спираме и слизаме, нахълтваме в мрачните стаи и подземия, изкачваме се на една от кулите. Замъкът естествено е служил и като затвор. В мрака на залите са изложени рицарски доспехи и оръжия. Светлина отвън струи през грозни решетки.

Тъмните и хладни пазви на замъка са перфектни за вино: солидни бъчви с марков надпис се подават от стената. Реколта 1974. Амбразури, топове, часовниковмеханизъм.

Замъкът е опасан с тесен канал и малки тревни площи край него, а от изток парк. В тревичката се е настанило семейство патици. По-нататък лебед сякаш мъти яйца.

Хапваме, снимам красиви патоци, които си играят във водата. Многоцветни гъски в групов полет. Довиждане, Лак Льоман.

Прекосяваме Алпите на път за Милано. Усещам Швейцария: зелена, планинска, на места шеметна. Спираме по пътя да обядваме и се наслаждавам на обаянието на Алпите, тук има още сняг. Неусетно планинските къщи стават по-груби и се усеща, че сме в Италия.

Милано

Разглеждаме замъка Сфорца, солиден и червен, изцяло от тухли, с висока защитна стена. Увенчан с часовникова кула. Тук следва дълго описание на историята на замъка, която слабо ме вълнува. Във вътрешния двор не можем да се разминем от групи, много досадно.

Следва Катедралата, Duomo del Milano. Миланската катедрала е импозантна, цялата е в мрамор. Фасадата е огромна. Миланската катедрала е един от архитектурните шедьоври за католицизма. Площадът пред нея, Пиаца дел Дуомо, е широк, но гъмжи от хора. Групи се влачат, водачи държат високо над главите си табели, за да не загубят някого. В навалицата като нищо се губиш, ако се загледаш или искаш да снимаш повече. Не знам дали трябва да описвам Катедралата – в мрежата има много снимки и описания, а думите не са достатъчни – това трябва да се види!

Фасадата личи че е реставрирана. Хилядите мраморни плочки са свежи, релефните фигури са перфектни, статуите по сградата са стотици. Влизаме в странична сграда за спокойни обяснения. Групата получава информация и указания. После взимаме в просторната зала. Групите са навярно стотина, чака се на опашки, едва ли си заслужава тази тарапана, аз бързо се изморявам и ме наляга главоболие.

Няма да давам исторически сведения, защото и без това нямам детайли. Дуомо ди Милано e строена повече от петстотин години! От нея по-голяма е само базиликата Сан Пиетро в Рим. Висока е 108 метра!

Следва разходка, прегладнял съм, яде ми се нещо вкусно, а не тази вездесъща пица! Няма и няма нищо друго освен пица. Пици навсякъде по площада и в улиците до него, а редките ресторанти са прекалено луксозни. Примирявам се и сядаме навън.

Тук пицата е много по-лоша от тази в София. Преглъщам разочарован, днес доста суха храна ми се събира. Отново разходка, улични художници, китайски майстор на фигурки, голям фонтан. Свежи ситни пръски в топлия Милано, снимки. Хапваме сладолед, джелато. Минаваме край фигурата на човек-статуя, перфектно гримиран, с корона и бяло кралско лице. След това влизаме в Ла Скала, вътрешният двор е обширен и почти празен. Ани разглежда многоцветна книга за Милано, аз се разкършвам и търся място за сядане.

Намираме огромен парк, централния на Милано. Той е целият в зелено, пълен е с народ, хората се шляят, седят по пейки и направо на тревата, някъде играят футбол, група размахват ръце: тай-чи-чуан. Езеро с лилии.

Следващият ми спомен е от галерията Виктор- Емануил II., богат музей със статуи и доспехи. Това не е всичко, но се надявам снимките да покажат повече.

Късно стигаме хотела в малко градче край Милано, откъдето ще се връщаме утре. Тук кухнята ме разочарова напълно, не можах да намеря нещо запомнящо се от италианската прехвалена кухня.

 

Коментирайте