ДИНАМИЧНИ ПАТЕРНИ В ИСТОРИЯТА

3 август, 2019 | Публикувано в: Археология | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


ДИНАМИЧНИ ПАТЕРНИ В ИСТОРИЯТА

Резюме. Фактите в историята не са съвсем уникални. Те са свързани с човешките популации и колективно поведение. Емпиричната антропология и аналитичната археология изтъкват серии трайни форми: обиталище, дом и обитаване, стратегии за оцеляване и експанзия като лов и събирачество, земеделие и скотовъдство, власт и конфликти, култ и светилища, смърт и погребални ритуали, писмености и градове. Константите на културите пронизват историите с една „човешка форма”, фиксирана генетично и физиологично. От друга страна, безбройните разкази, използвани като „извори на историческото познание”, са уникални и носят собствено разбиране за събитията като действия на участници. Хората са рационални същества, както и инстинктивни и емоционални. Поведенията на ниво индивид и на човешките популации и общности са обясними в семейства от динамични форми. Като цяло поведенията са насочени към запазване и експанзия, а това са динамични характеристики на фона на ентропията.

Ключови думи: история, култура, динамика, стабилност, нестабилност, патерн

Abstract. Facts in the history are not quite unique. They are related to human populations and collective behavior. Anthropology and analytical Archaeology find some constant forms: habitation, home and living, survival strategies and expansion as a hunting and gathering, farming, power and conflict, cult sanctuaries, death and funeral rituals, runes and cities. The constants of the cultures and history lead to a „human form“, fixed genetically and physiologically. On the other hand, countless stories, used as „sources of historical knowledge“, are unique and carry their own understanding of the events as actions of the participants. People are rational creatures, as well as instinctive and emotional. The behaviors on individual level and of human populations and communities are explicable in families of dynamic forms. Overall, the behaviors are aimed at conservation and expansion, and these are dynamic features on the background of entropy.

Keywords: history, culture, dynamics, stability, instability, pattern

Основни предпоставки

Историята – царство на уникалното?

Проблем на философско ниво e дуализмът между науки за природата и науки за историята. Вътрешен проблем в историята е множество и субективност на разказите при едно събитие или серия, което остава зад тях, а в много случаи векове назад от разказите, и от него остават евентуално археологически следи, които са относително неутрални данни.

„Смисълът” в историите не е един, а са колкото са участниците и разказвачите. Срещу това емпиричното изследване на веществените и информационни следи дава неутрални данни. Философски въпрос, поставен в традиционна метафизическа и нерешима еднозначно форма е: Има ли закони в историята?

Историята най-често е разбирана като сфера на уникални събития и те са наистина такива – поводи, действащи лица, битки и договори. При това те са непредвидими. Казваме, че хората имат свободна воля и вземат отговорни решения.

Но историческата наука и антропологията имат нужда от повече. Едно е да разбираме разказите от миналото, друго е да разбираме самите процеси. Тук границата между разбиране и обяснение се прекрачва.

В хуманитарен план се търси „смисълът” в историята. Трансцендентен или трансцендентален смисъл тук не се обсъжда. Реалният смисъл обаче не е един и единствено валиден. Всеки участник или общност влага смисъл като свой жизнен процес: освобождение, власт, богатство, завладяване.

Историите се засвидетелстват от документи и се пишат от разказвачи. Това са изворите на историческите изследвания. Серия разказвачи: участници, свидетели, хронисти, разказват варианти на историите. Изследвачът от бъдещето не може да наблюдава самите събития, на него му остава да сравнява и интерпретира.

Но равносметките, които правят историците от бъдещето, са опити за по-мащабно осмисляне: те правят периодизации и дават имена на периоди и епохи, те формулират историческото значение на едно или друго събитие. На това ниво се предполага че се постига осмисляне от дистанцията на времето, по-дълбоко обяснение, но тук намираме конфликтни интерпретаци и етноцентрични идеологии. Така отново не се постига научно обяснение, съдейки от множеството периодизации, генерализации и оценки на „исторически смисли”.

Тук експериментирам с обяснение в координатите на динамиката, приемана не като специална физическа теория, а в най-широк план – като енергетика на състояния и процеси, на поведения на популации, общности, политически формации, водачи, войски.

Хипотеза: В историята (вкл. праисторията) са налице трайни структури и циклични динамики, обясними с естествените ресурсни условия и с констелациите на човешки популации в определени територии.

Праисторията и ритуалите – сфери на стабилност

Артефактите от праисторията и технологиите на създаването им са удивително статични: два-три типа каменни технологии за 2-3 милиона години, два-три типа обиталища, форми на контролиран огън, лъкът и стрелата, копието, схемите на лов и събирачество.

Неолитът въвежда: обитаване на къщи в селища, фермерство, керамика и погребален обред в некрополи, както и култовите ритуали.

В земеделските култури основни структури и поведения се запазват от 8000 години назад до вчера (преди механизацията), а на някои места и до днес. Къщи, оръдия, градини, ниви, лозя, съответно константни поведения: обитаване, бит, храна, облекла, дейности и ритуали, изключително стабилни за хилядолетия.

Това се вижда в следите от жилища, в керамиката (форми на съдове), в култови ритуали (угощения посветени на божества) и в погребални обичаи.

В градовете също наблюдаваме константни структури от 5000 години насам: архитектурни ансамбли, дворци и резиденции, храмове и монументи, администрация и укрепления.

Релевантни динамични понятия

Енергия: напрежения, сили, потоци. Човешките популации като всички живи популации оцеляват и експанзират, като извличат енергия от средата.

Ентропия: неизбежно разпадане на формите. Човешките популации и създаваните от тях структури неизбежно се разпадат с времето по силата на нарастването на ентропията (Втори принцип на термодинамиката).

Ресинтез: частично и локално възстановяване на реда за сметка на растеж на ентропията в средата. Енергията, извлечена от средата, се използва за обмяна на веществата, за репродукция и за създаване на артефакти.

Експанзия: разширение на човешка популация за сметка на други към земи, богати на ресурси (свободна енергия). Човешките групи от праисторически времена до днес се стремят към запазване и разширение на територии успоредно със запазването и репродукцията на самите популации.

Стабилни състояния: състояния без кризи и конфликти, при които силите и потоците се уравновесяват и компенсират. Експанзията компенсира ентропията локално.

Нестабилни състояния и процеси вътре и между популациите: конфликти между индивиди, кланове, прослойки, класи, държави. Те са обясними динамично като дисипативни процеси: потоци на експанзия – ентропия, на асимилация на свободна енергия – ентропия.

Динамиката на конфликтите, водещи до пренареждане на популации в пространства, богати на ресурси, се задвижва при загуба на стабилността поради демографски взривове, при изчерпване на ресурси и при натрупан потенциал за експанзия.

Човешките популации експанзират за усвояване на ресурси. В тази експанзия те се сблъскват и протичат взривни процеси на конфликти, след които се стига до ново стабилно състояние (констелация на форми и сили).

Стабилност: Култове и ритуали

Ритуалите и специално култовите ритуали се смятат за изключително не-материален, чисто символен, духовен феномен. Това не обяснява естествените форми, места и моменти в многобройните ритуални поведения на индивидуално, групово и общностно ниво.

Ритуалните поведения са форми на динамична стабилност, при която се ресинтезират непрекъснато едни и същи поведенчески цикли и точно това увеличава стабилността в живота на индивиди и популации. Всеки знае колко трудно се променят обичаите и традициите, но и навиците и привичките.

Когато изследваме древни култове, границата, отвъд която не можем да пристъпваме, са вярванията на хората. Вярата дори на съвременно ниво не може да бъде обект на емпирично изследване, а изказванията за вярване: „Аз вярвам в Христос” или „Аз вярвам в безсмъртието” не са надеждни като данни.  Това, което можем да установим с някаква степен на сигурност, са структурите на култа и свързаните с тях типове поведения: култови ритуали.

Колин Ренфрю обстойно излага прехода от предпоставките за сакрално-профанно и теменоса като свещено място към типовете емпирични свидетелства, идентифициращи светилището. Имам предвид както монографията му Археология на култа (Renfrew 1985), така и статията му „Археология на религията“ в сборника Древният ум (Renfrew 1994). Има развитие в изследванията на ниво теория в посока и към невронауката – например сборника от 2008 Мислещият ум: археологията среща невронауката, с увод от Ренфрю.

Когато се изследват култови места, налице е принципна неопределеност на символите, особено на свръх естествените символи и екстремна неопределеност на символите на отдавна умрели култури. Консенсус има обаче, относно „temenos-а” – сакралното място, олтарът, като „среща на този свят с другия свят”, на „естественото със свръхестественото”, на „хората с боговете”, на „сакралното с профанното” (Елиаде 1998).

Но как разпознаваме сакралната форма и я различаваме от профанната? Една скала, един скален връх, едно място за ритуално жертвопринасяне и/или угощение – по какъв начин тази форма „е свръхестествена”, а не просто ритуална? Вярата, йерофанията, „проявата на свещеното” са недостъпни за емпирично изследване. Те си остават интерпретации и разкази.

Но ритуалите са емпирично дадени пряко или косвено, чрез ритуалните структури. Ритуалните структури и местата, на които те се създават, се запазват. Общо взето, не познаваме вярванията, дори собствените вярвания. Не познаваме свръхестествения им смисъл. Но познаваме ритуалите. Типично за тях е, че участниците не питат за смисъла им, не ги тълкуват.

Култовите места като естествени места

Типично култово място е скалният връх или възвишение, открит във всички посоки, от който се вижда най-широка панорама. Най-често археолозите го интерпретират като Axis mundi, оста на земята, връзката на земята с небето.

Забележително е обаче, че това място се използва и за укрепления и военни акции. Такива места носят най-големи възможности за наблюдение, откриване и проследяване, за защита и нападение. По билата между тях са най-безопасните пътища.

Небето и слънцето в него е най-интензивно обожествявано (небесни култове). Но небето – това е въздухът, който дишаме. Слънцето – това е енергоизточникът на живота на земята.

Земята е също обект на култ и се свързва с „майката”, „утробата” (хтонични култове). Натурално тя ражда плодовете, с които се храним. Тя бива засявана и това е аналогично на човешкото оплождане. Това обяснява култови места като ями, пещери и могили; върхове и води, където слънцето огрява или прониква. Това обяснява култовите ями от праисторията и древността, издълбани в почвата, където се депонират дарове и фрагменти от полезни вещи, а понякога и човешки същества. Те може да се обяснят с ритуала на „засаждането” или „отблагодаряването” за даровете на плодородието. Най-големият дар: животът, се признава и възмездява с живот (жертва).

Водата е изворна, лечителна, свещена вода. Много места с извори са култови и ритуални. Водата обаче е базов ресурс, без който животът е невъзможен. Това не може да се пропусне в обяснението.

Огънят: изгарянето на тела е погребален обред. Познаваме много огнени култове и ритуали. Жертвоприношението на животни е изгаряне на жертвата и нейния дим храни боговете, а с опеченото месо се хранят хората. Натурално огънят е топлина и с него се приготвя храна.

В цивилизованите общества се строят храмове, където се явяват боговете и там, в сърцето на храма, е теменосът, олтарът, светая светих. Храмовете са места за събиране и извършване на ритуали от едноверци. Но едноверците са членове на общност и дори липсата на вяра не е причина да се избягва храма при ритуал. Църквата не е самото място, а общността и тя се запазва стабилна чрез своите ритуали.

Най-съкровено място е обиталището, къщата с огнището и домашният олтар в нея. В същото време то е най-безопасното, сигурно и удобно място, в което е фокусиран жизненият цикъл.

Елементите на култа като естествени елементи

Културите и култовете се променят, умират и се раждат нови, а култовите места най-често остават. Тази стабилност е обяснима естествено с енергетиката на мястото. Под „енергетика на мястото“ разбирам тук ресурсната стойност на мястото за общността: стратегически връх, жизнено важен водоизточник, слънце, небе и земя.

Дарове и жертви. Хората принасят дарове на култовите места, за да се отблагодарят за дара на живота. Това те правят на символно важни свети дати – празници.

В естествен план те си правят ритуално угощение на благоприятни места циклично и това утвърждава без съмнение живота на общността и нейната идентичност. „Жертвата” за близкия починал, за светията или за божеството е отново стабилност на идентичността на своята общност.

От Желязната епоха нататък в арсенала на даровете се включват и монетите като символично „заплащане на пътните за оттатък”, „отплащане” за даровете на живота и „предплащане” за благоприятен климат и липса на катастрофи. Паричните дарения за общото благо са такава проява.

Разбира се, човешката жертва и особено саможертвата стои най-високо в този ред. Общността се отплаща с най-скъпото, човешки живот, „за да се спаси” като тази именно общност. А това е виртуална и реална стабилност.

Нестабилност: военни конфликти

Хипотеза за циклична нестабилност. Разпределението на популациите и властовите структури в едно ограничено място, с концентрации на ограничени естествени ресурси (земи, води, флора, фауна, минерали и метали) тласкат регионалните сили към възпроизвеждащи се конфликти.

Нека изберем един от най-нестабилните райони: Близкият изток (Палестина), който ни дава напоследък нов актуален случай на нестабилност: войната в Сирия.

Палестина при Саргон II – Сенахериб

и отношенията Асирия – Египет

Тук представям събития в Палестина в периода 721–701 г. пр. Хр. и паралелно с тях събитията 100 години по-късно с фокус противопоставянето на Асирия–Египет и Вавилон–Египет. Базирам се на изворите (анали на Саргон Ii и Сенахериб, изписани на плочи и на т.нар. „призма на Сенахериб”) и Книгата Царства от Стария завет. Позволявам си някои изводи относно динамичните патерни от събития, нагласи и идеологии.

Имена като „Сирия” и „Палестина” не са автентични. Ние ги срещаме за пръв път у Херодот, без той да е авторът им. „Палестина” е име, оригинално асоциирано с филистимците, които са живели тук. (Lemche 1996, 1195). Тези области не са били изцяло политически независими в нито един период на древността.

По време на царуването на Саргон II (721–705 г. пр. Хр.) и сина му Сенахериб (705–681 г. пр. Хр.) в Асирия, на Шабако (716–702) и Шебитку (702–671?) в Египет, в древна Палестина се разиграват на два пъти политически и военни конфликти, характерни за региона. В тях водеща роля имат двете регионални суперсили Асирия, наследена от Вавилон, и Египет. Локалните сили Сирия, Филистия с градовете Ашдод, Ашкелон и Газа, Израел, Юдея, Амон, Моав и Едом, големите финикийски градове-държави Тир, Библос и Сидон, се опитват да се противопоставят на мощната военна експанзия на водещата по това време свръх-държава Асирия (изместена от Вавилон) с помощта на своя бивш сюзерен Египет. В крайна сметка локалните държави и градове са завладени от Асирия и се превръщат в части на империята, като подкрепата от Египет не дава резултат – нещо повече: египетските войски претърпяват две поражения от асирийската военна машина и губят позиции в някогашните свои територии от времената на владетели като Тутмос III и Рамзес II. Потвърждава се тенденцията за западане на великата цивилизация на Нил и скоро Асирия ще завземе Египет.

Основни факти

– коалиция срещу Асирия, подкрепена активно от Египет (721 г. пр. Хр.);

– завладяване от Асирия на бунтовните градове и на Израел. Победа на Саргон II над съюзна армия на филистимците и Египет;

– нова коалиция срещу Асирия (702);

– кампания на Сенахериб от 702–701 г. Завладяване на Юдея и победа срещу Египет.

Както преди 20 години, през 702 г. пр. Хр. се организира нова коалиция срещу Асирия. Халдеецът от Вавилон Мардук-апла-идина с пратеничества и дарове обединява Юдея, Тир, Аскалон, Арвад и те преустановяват плащането на данъка към империята. Юдейският цар Езекия (715–687) моли Египет за помощ. Езекия насочва военните действия първо срещу Екрон. Египет изпраща значителни военни сили. От запад са сирийски и палестински градове и държави, начело с Юдея, а от изток и от юг – Вавилония и Елам.

Сенахериб тръгва първо към Вавилония (702). Обединените халдейски и еламски сили се съсредоточават около град Киш. Армията на Саргон нанася съкрушително поражение на халдейските и еламски войски при Киш. Вавилон се предава без бой. Дворецът и всички богатства са разграбени от асирийците. Опустошени са халдейските владения.

На следващата (701) година Сенахериб се насочва срещу западните съюзници. Тир е изолиран, а Сидон се предава. От юг през това време идват египетско-кушитските сили. В трудна битка Сенахериб побеждава египетско-нубийските сили при Елтеке (Алтаку) (701). Идва ред на Юдея, главната сила на съпротивата от югозапад. Езекия дава исканите огромни трибути: тридесет таланта злато и триста (или осемстотин) таланта сребро. Сенахериб завзема Йерусалим. С това и Юдея е покорена.

Локален патерн

Конфликтите са за ресурси в една малка и богата област, както и за единствения търговски път Азия – Африка.

През две десетилетия при двама последователни владетели на Асирия и двама на Египет, в Палестина, изключително важен регион за двете велики сили, изворите показват едни и същи „сценарии”:

– владеене на локална (палестинска) държава (град) от Асирия. Васална зависимост. Плащане на трибути и данъци към империята. Възлово положение на Юдея и относително доминиране в Палестина;

– смутни обстоятелства (локални сблъсъци на Асирия с други врагове или на юдеите с техни врагове). Египет насърчава към съпротива царете в бившите свои територии. Заговор и бунт за независимост, започващ с неплащане на трибути и насилствена смяна на малък цар в локален палестински град. Искане на помощ от Египет. Египет изпраща помощ или оказва подкрепа;

– потушаване на бунта от асирийската войска (предвождана от великия цар).

– капитулация след частично разоряване на градове и области. Налагане на огромни „дарове” и по-големи трибути за в бъдеще. Изселване на значителни части от еврейското население.

Паралелни констелации от интереси и сили, вярвания и действия, събития и резултати, остават и се повтарят след още един век в Палестина, но сега регионалната сила вече е Вавилон, междувременно заменил Асирия като регионална сила.

Участници: Египет и Вавилония. Локални сили в Палестина: Юдея, Израел; Филистия (Ашдод, Ашкелон, Газа), Финикия (Тир, Сидон, Библос); Амон, Моаб и Едом, локални противници на Юдея; Арабски племена.

Етапи на кризата:

– първи етап: пряк военен сблъсък между Египет и Вавилония;

– втори етап: въстание в Палестина срещу наложената вавилонска власт, в което взема участие Юдея и някои арабски племена;

– трети етап: въстанието е потушено от вавилонците, предвождани лично от Навуходоносор. Пророк Йеремия се появява в опозиция на юдейския цар Йоаким, предупреждава срещу бунта и оплаква съдбата на народа си.

Тези повтарящи се серия събития с почти идентични участници в една и съща ресурсна територия изискват адекватно обяснение. То не може да е в термините на уникалното.

За представения период на историята на Палестина може да се приложат модели на констелации от форми и събития, „динамични патерни”.

За много други ресурсни места с множество общности може да се проследи подобна циклична динамика.

Типичните исторически обяснения на войните са в термините на „причини” и „поводи”, като за причини се сочат единични макросъбития, а за поводи – пускови микросъбития. При това различни историци сочат различни причини. Тези причинни обяснения са вариантни, несигурни, изпускат трайните форми и динамики. Динамичният патерн предлага много по-пълно обяснение от причинния исторически анализ, като свързва цели семейства от различни събития с различни участници и различни „мотиви”.

Динамично обяснение

Схемата на динамичното обяснение е динамика на напрежения, сили и потоци:

  1. Трайни експанзивни напрежения и оттук експанзивни потоци на популации: държави и градове като териториално-политически общности.
  2. Трайни съотношения между интереси, които следват от горната естествена предпоставка при определени условия. Те могат да се сведат до контрол върху ресурси: локални богатства и доходи във важни търговски пътища.
  3. Трайни и моментни обстоятелствата в региона: васални зависимости, локални конфликти, смяна на царе и т.н. Това са констелации на насочени напрежения.
  4. Повтарящи се политически конфликти и обединения. Власт (влияние) на регионалните сили (на големите държави) върху локалните (малките държави и градове). Локални конфликти между малки държави и градове. Локални съюзи срещу регионалната сила.
  5. Повтарящи се военни сблъсъци с естествени резултати: нови констелации на общности. По-големите сили побеждават и утвърждават или разширяват господството си над по-малките. Регионалните сили се съизмерват според моментните си състояния.
  6. Политическо и икономическо господство: динамично това е разширение на политически форми за сметка на техни съседи: завладяване, поставяне на марионетни владетели, налагане на трибути и данъци, контрол над икономиката на покорените държави.

Тази обяснителна схема (динамически патерни) може да се запълни съдържателно с всеки от локалните конфликти в Палестина за цели векове.

Такава схема е приложима за неограничен брой исторически описания на събития в определени региони и за типове събития (експанзия – подчиняване, растеж на империя, нашествия или въстания – нова констелация, западане на империя).

Налице са динамични патерни на групово (икономическо, политическо, нравствено) поведение на локални владетели, държави и етнически общности (евреи, асирийци, египтяни). Те са форми на динамика на сили и потоци на човешки популации в тяхното съжителство на определена територия и тяхната конкуренция за ресурси.

Налице са култови форми (вавилонско-асирийска магическа религия, еврейска патриархална абсолютистка религия) и оттук едни и същи смисли (оправдания, вменяване на вина). Евреите чрез своите пророци – народни водачи в опозиция на царете – обясняват катастрофите на своите държави с отмятането от народния Бог – Саваот, който е извел евреите от Египет. Пророците (Исая, Йеремия) остро винят юдеите в неспазване на Заповедите: идолопоклонничество, алчност, разврат. Асирийците чрез своите царе обясняват победите си с могъществото на своите богове: Ашур, Ищар, Мардук.

Тези идеологии не могат да се обяснят динамически, нито като отражения на икономически бази, но имат функция да запазят идентичности и общности, което има динамичен статус на стабилност.

Наистина, тук, както и на други места и в други времена, в историята са налице локални динамични форми – в които

Чрез рационални решения и действия на участници (владетели, войски, населения), протичат събития по силата на натрупани свободни енергии и тяхната взаимна експанзия, насочена към едни и същи ограничени ресурси от свободна енергия.

Този тип динамични обяснения не заменят уникалните разкази за действия и събития, а ги подреждат и осмислят така, както една традиционна историческа наука, която спазва традиционното деление хуманитаристика-природни науки, не може да ги подреди и осмисли.

Заключение

Разработените термини и предпоставки в статията са насочени към естествено динамично обяснение на стабилните форми в праисторията и нестабилните динамики в историята.

Хипотезата, формулирана в началото, беше: В историята (вкл. праисторията) са налице трайни структури и циклични динамики, обясними с естествените ресурсни условия и с констелациите на човешки популации в определени територии. Тази хипотеза намери потвърждение в дадените характерни структури и динамики в стабилни и нестабилни състояния на човешки популации.

Динамичните патерни в историята или по-точно в историите са форма на историческо обяснение, което избягва дилемите и идеологиите на уникалните интерпретации и линейни причинни обяснения.

Те придвижват историческата наука в посока към природните науки и с това превъзмогват делението хуманитарни изследвания – естествени науки.

Динамичните патерни могат да се обяснят още по-дълбоко с антропологически и популационни структури и динамики.

Цитирана литература

Goldstone, J., Haldon, J. (2009). Ancient States, Empires, and Exploitation: Problems and Perspectives.

Morris, J, Scheidel W. (eds.) (2009). The Dynamics of Ancient Empires. State Power from Assyria to Byzantium. Oxford: Oxford University Press.

Lemche N. (1995). The History of Ancient Syria and Palestine. Jack M. Sasson, (ed.) Civilisations in Near East, Vol. II, 1195–1218. New York: Simon & Shuster Macmillan.

Luckenbill, D. (1927). Ancient Records of Assyria and Babylonia, Vol.II. Historical Records of Assyria from Sargon to the end. Chicago: The University of Chicago Press.

Naunton С. (2010). Chapter 7. Libyans and Nubians. A Companion to Ancient Egypt, Vol. 1, Ed. by Alan B. Lloyd, 120–139.

Renfrew C. (2008). Introduction. The Sapient mind: archaeology meets neuroscience. (Mace, G. (ed.). London: The Royal Society Publishing, 1935-1939.

Renfrew, C. (1985). The Archaeology of Cult: the Sancuary at Phylacopi. The British School at Athens. Supplementary Volumes, No. 18.

Renfrew, C. (1994). The Archaeology of Religion. Renfrew C., Zubrow E. (eds.). The Ancient Mind. Elements of cognitive archaeology. Cambridge: Cambridge University Press, 47–54.

Rogers R. (1900). A History of Babylonia and Assyria. Volume I. Assyrian International News Agency. Books Online. www.aina.org

The Cambridge Ancient History, Vol.3

Eлиаде, М. (1998) Сакралното и профанното. София: Хемус.

Мукарзел К. (2011). Навуходоносор II и първата обсада на Йерусалим в 597 г. пр. Хр. Кризите в историята, Кюстендил; СУ, ИФ, 260–280.

Стар завет. Синодално издание. Четвърта книга Царства. Библия,

Коментирайте