Статии

Всички публикации: 50

Относителността на понятията във Феноменологията на Хегел

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Този малък анализ цели да покаже, че Хегеловите абсолюти са относителности, а разбирането за наука и диалектиката на Хегеловите понятия е разработване на относителностите и тяхното отнасяне в новооткрити схеми, коренната сред които намирам във формулата ‘в себе си – за другото – в себе си-за другото’. Относителност, това значи не-абсолютност, което само по себе си е проблем с оглед на нагласата на Хегел към абсолютното. Трябва да помним, че Феноменологията не е напълно ясно, определено и разбираемо произведение и това се дължи както на висотата на задачата, така и на известна забърканост и неяснота на самото излагане.

Културна относителност и крос-културен опит

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Тук се изпитва тезата, че всички културни категории, понятия, определения и изкази, са относителни по самата си “природа”, че се създават в съотнасяне.
Културната относителност е парадигмална в съвременната антропология /Франц Боас/. Но там тя значи нещо друго: че всяка култура се познава спрямо собствените си стандарти за смисъл. Тук се разработват многоизмерни аспекти на тази относителност, в чието ядро е езиковата относителност /Сапир-Уорф/. Разработват се в тази светлина понятията “специална културна относителност” и “обща културна относителност” по аналогия с Айнщайновите теории.

Изкази на света

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Описанията и обясненията са културни форми, изрази на света на езиците на локални култури и общности. Тези описания и обяснения се разминават и в някакъв смисъл са непреводими едно в друго (Quine. Ontological Relativity). Но това (тази ‘онтологическа относителност’ по термина на Куайн), не е ‘относителност на света’, а относителност на думите. Думите не носят свят, както посочването на предмета не го създава. Въпреки разминаванията в описанията, обясненията и тълкованията на света той си остава един и същ човешки свят. Всички култури изразяват изумителността на света, който някак се ражда, живее и изчезва заедно с нас. Всички култури изразяват безспорната смъртност на човека (дали като трансформация, или като унищожение) и страха от тази смъртност.

Българската форма

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Българският живот се живее тук, но постоянно се влияе и то масивно и съдбоносно отвън – най-вече от Запада. Българската идентичност особено в Новото време и Съвремието се определя в мощния поток на европейския живот, от сили и форми извън нашата територия. Във връзка с това да се фокусирам върху феномени-симптоми на българската слабост: – дистанция спрямо източника на живота; – културна периферия; – изолация; – маргиналност; – догонване; – унизителност; – отчаяние. Самият Бог е далеч, а поради разцентроваността на самата форма (като държавност) царят също е далеч. Има момент, когато се внася и цар от Запад.

Западният логос и източното неизказуемо

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

На Изто к съ­що сре­ща­ме и логицизъм, и аб­со­лю­тен спи­ри­ту­али­зъм ка­то уче­ние за всев­лас­т­на­та си­ла на Божиите думи. Но той ни­ко­га не е ло­гос­на нагласа. В на­й-д­рев­на­та Ведическа ви­зия за божествата, еманациите, кармата, пре­раж­да­не­то и освобождаването, се­тив­но­-ре­ал­но­то е пред­с­та­ве­но ка­то ма­йа (санскр. Не-това), илюзия; в бу­дис­т­ка­та кри­ти­ка на Ведите – самсара. То е мис­тич­на про­ява и за­гу­ба на качеството, а не еманация, проекция, осъ­щес­т­вя­ва­не на идея, ко­ето за­паз­ва ка­чес­т­во­то. Осъществяването е об­ра­тен на Платонисткия и Хегелианския про­цес – от зем­но­то към небесното. Ние тряб­ва и мо­жем да се осъществим, реализираме, освободим, ко­га­то спрем по­то­ка на се­тив­на­та сам­са­ра – по­то­ка на преражданията. Нищо зем­но не но­си об­ра­за на небесното. Инкарнациите и ава­та­ри­те не са по­каз на идеи, а ми­сии за изпълнение. В об­ра­за си на зе­мен чо­век Кришна не про­еци­ра божественото, а го изказва. В Индия, Китай, Тибет, Япония, Персия от­със­т­ва фи­ло­соф­с­ка­та ка­те­го­рия идея. Отсъства и наг­ла­са­та за без­к­рай­на ек­с­пан­зия на проектирането.

За числата и думите в науката

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Две фор­ми пра­вят две под­ред­би и два ви­да наука: чис­лата и думите. Две фундаментални опитни науки реализират тези подредби – физиката и биологията. В последните десетилетия физиката и биологията са съотнасяни изключително с оглед на равнищата на организация, редукцията на биологията към физиката или с отчет на типове теории, типове рационалност и равнище на теоретичност. В това непрецизно, но надявам се, обхватно изследване се изхожда от съзнанието, че фундаменталната специфика на тези науки се състои изключително в спецификата на подредбите с думи и числа.

За формата на японския ум

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Начинът на мислене на японците (‘формата на японския ум’) се различава съществено от западния. При среща с него откриваме, че формулировката на проблеми и синтезът на рационални решения не е обикновена и универсала форма на човешкото мислене, а локална западна форма. Тя условно може да се отнесе към логоса като културен архетип. Японското мислене и действие може да се отнесе към друг културен архетип. В него не проблемът и решението, а ритуалът, етикетът, церемонията, или процедурата, са формата, в която се подрежда живота, мисленето и действието. Вместо свободен и отговорен избор, тук има строго следване на предписани форми, ката. Има само един правилен начин да се прави нещо. Западният начин на мислене условно отнасям към Декарт, а далекоизточния и специфично японският – към Кун-фу-цзъ.

Египетската следа в западната култура

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (3 votes, average: 3,67 out of 5)

Формата на нашата западна култура е разгърната и в силна степен развита в антична Гърция, но нейните основни елементи са създадени в страната Кемет – люлка на първата писменост, първообраз на нашия бит, календар и празници; на много от нашите знания и представи за света и човека; на нашата религиозност и вярвания; една величествена цивилизация, разцъфтяла преди пет хилядолетия.

Артефактът число

4 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)

1. Числото не е обективна реалност, нито ментална структура. Числото е артефакт. Като артефакт числото е „трансцендентален феномен“ в смисъл на граничност спрямо безкраен ред семейно сходни числови явления. Числото е знак и момент от език, от текст.
2. Като артефакт числото е външно телеологично. То е част от естеството, пронизана от човешки смисъл. Смисълът на числото като феномен е жизнена подредба, подредба на жизнения свят, която намалява ентропията и помага на хората да експанзират.

Виждането – синтез на зрим свят

14 юни, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 4,00 out of 5)

…„Отваряме очи и в нас нахлуват цветовете и формите на видимия свят.“

Усещането за нахлуване на света без наше участие е усещане за безсъзнателната работа на тялото, без която нищо от средата не може да ‘нахлуе’, камо ли да се разпознае…

Страница 5 от 512345