Статии

Всички публикации: 50

Форма на света и форма на науката

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Свързването на синкавата стена или на конуса, видим от Мальовица, с местността “Златните мостове” в примера, даден от теб, става безпрепятствено, когато в резултат на много опити и дори без родителите си ние разбираме, че всяка планина се строи по този начин. Но няма жив човек, който да свърже “вълна” и “частица” в един представим обект. Няма човек, който е видял атом. Дори няма, според една бележка на Ричард Файнман, човек, който да разбира от квантова механика. Очевидно научният концепт е далеч от възприятието и от първата подредба. Дотам, че “реалността” на микрообектите е проблематична. Хайзенберг свързва тази реалност неразривно с наблюдателя. Понятията в квантовата механика са гранични. Те са на път да излязат от връзка с първата подредба и затова се свързват с несъвместими макропредстави: вълна–частица, планетарен модел–електронен “облак”.

За относителността на културата и езика

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Когато говорим за елементарни форми на нашия език, като „Аз гледам дървото”, (Субект–действие–предикат), не съзнаваме, че това разчленяване: аз – гледам – дървото, го няма в света, а е проекция на нашата граматика. Същото се отнася и за много по-важни обобщения и очевидности като: „Бог съществува”, „Човек е смъртен”, „Дъската е черна” и т.н. Езиковите категории и изкази са относителни по самата си “природа”, създават се в съотнасяне с други категории и изкази и носят формата на оцеляване на езиковата общност.
Културната относителност може да се изрази така: Всяка култура се познава спрямо собствените си стандарти за смисъл. Тук се разработват многоизмерни аспекти на тази относителност, в чието ядро е езиковата относителност. Разработват се в тази светлина понятията “специална културна относителност” и “обща културна относител-ност” по аналогия с Айнщайновите теории.

Феноменът комунизъм

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Светът, животът и човекът са реалности без видимо дъно. Те са непрозрачни и необхватни. Надхвърлят всякакви технологични възможности. Човешкото щастие не се прави по план. Свободата не се строи. Човек не се “формира” под контрола на властта или Идеята. Идеите не правят историята. Историята е необхватно сложна жива реалност, в която нещата са непредвидими и необратими. Това е свободата на хората, положена във времето. Това е и хаосът на човешкото съвместно обитаване на земята. Хората живеят, решавайки локални проблеми без контрол върху глобалното цяло, което се самоподрежда.

Ум, проумяване и мислене

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 1,00 out of 5)

§ 1
Умът поначало няма форма. Това е постигнато от будистката философия и медитативна практика. Гръцкото nous е близко по значение.
Чистият ум е свидетел на живота, живеейки като независим.
Чистият ум е ум без мисъл.
Той няма обект. Чистият ум не е съзнаване-на-нещо.
Този ум не служи на понятията и не си служи с понятия.
Разбира се, в нашия свят умът е неотделим от телесния индивид.
§ 2
Той се насочва и става интенционален.
Умът се фокусира в своя обект и про-умява обекта независимо от понятието.
Той осветява определена част от света, без необходимо да разпознава, описва и обяснява. Когато осъзнавам чисто, без разпознаване на ‘нещо’, осъзнавам сетивното възприятие. То още не е ‘книга’, ‘дума’, ‘стол’, или ‘планина’. Осъзнаването на сетивна форма с цвят, звук, мирис, вкус, допир не означава разпознаване на ‘ябълка’ и все пак е цялостно. Така бихме осъзнали нещо на чужда, съвсем различна планета.
Този ум намира света преди мисленето и езика.

Субект–обектната опозиция и нейното разтваряне

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Двойката ум (дух) – тяло, както и двойката субект – обект, е описание, а не пер-цепция на реалии. Релациите тяло – дух, мозък – мислене и физично – психично са по-добни на релацията преживяване – език. Всички тези мъчителни проблеми са плод на онтологизиране на конвенции. Ако тези конвенции на описание и носещите ги думи: свят, аз, възприятие, мислене, отпаднат или се олекотят, отпадат и неразрешимите он-тологични въпроси.
Съответствието между свят, тяло и душа е странно. Във висока степен това разг-раничение е изкуствено и трябва да се преразгледа в светлината на силните критики на психо-физичния дуализъм (ан-атман в будизма, картината на психофизичните дхарми, Хюмовия феноменализъм, критиката на Рорти).

Смъртен опит

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (4 votes, average: 5,00 out of 5)

Всеки от нас, човешките същества, има право да намери в себе си ясен знак къде отива. И сякаш този знак го има: всред най-силната болка аз мога ясно да съзнавам болката си и това, че тя е преходна. И в това съзнание да няма и сянка от болката. Будният свидетел на болката и радостта, на рискуването и умирането – нашето недосегаемо съзнание – ни води по пътя на едно волево прието, достойно и силно умиране. То се нуждае от известна утеха, от известна упойка, но само такава, която не скрива самото него – съзнанието. Сами избираме да бъдем или не свидетели на живота в цялото му тайнство. Съзнанието за ефимерната радост и преминаващата болка, острото осъзнаване за течащото време и изтичащия всеки миг живот не може да се сравни с нищо. Защото то е огромната възможност за трупане на сила. То създава тонуса да сгъстявам живеенето си до предел, за да изтръгна максимума от моя живот.

Свобода от Его

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Да се освобождаваш от Его – това е чуждо на западната нагласа, но е изключителна перспектива. Става въпрос не толкова буквално да се заличиш като име и лице, а да забравиш напълно цялото вълнение на лицето. Ние не умеем да се освобождаваме чрез отказ от желаното, а вместо това се стремим да завземаме.
Намерението на това освобождение е да се потърси път за по-силно овладя-ване на Его от един чист индивидуален ум, който всички имаме (сме). Това значи по-малко болки и повече радости, свобода и независимост, смъкване на товар и ле-кота в живота. По пътя към разгръщане и осъществяване на това намерение се очертава и самото Его, което е подобно на индивидуалното ни тяло със своите форми и безформия, болки и рани, радости и достижения. Усещането, споменът и очакването за рана на репутацията причиняват болка подобно на рана на тялото, истинска болест, dis-easy. Те запълват хоризонта и отнемат от силата на актуалното възприятие на света-и-тялото…

Светуване (Човешкият жизнен процес)

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Светът тече и това е животът. Това схващане не е развито и даже не е прието в нашата философия и наука по силата на дуалността субект/обект. Шопенхауер развива понятията воля и представа, в които волята е жива сама по себе си, като субект, и се обективира в представата – явленията пред нас заедно с нашето тяло. Витгенщайн в Логико-философски трактат формулира фразата: „Светът и животът са едно и също.” (ЛФТ, 5.621). Въпреки това Витгенщайн разделя света на субстанциални обекти, съставляващи факти, а мисленето ги отразява и проецира в език. По този начин не е развита философия на света-живот.
Светът възниква, трае и изчезва заедно с живота. Той се оформя и ре-синтезира срещу спонтанното си разпадане, докато се разтвори в смъртта.

Рационалното процедиране

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Всяко рационално процедиране, независимо дали се разгръща в изкуствено структурирана област, или в естествени условия, е нормативно непълно. То не може да бъде преведено стриктно и да се гарантира решаване на проблема. Ако се приложи стриктно, проблемът може да не бъде решен. Ако проблемът се реши, спазването на нормите не е гарантирано.

Следствие. Разумът не е нещо отделно от живота. Той е форма на живот.
Следствие. Логично не е еквивалентно на разумно.

Относителността след „Философски изследвания“ на Витгенщайн

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Във Философски изследвания (1953), подготвени в бележките от Синята книга и Кафявата книга, Витгенщайн изминава път от абсолютистко към релативистко разбиране за езика, което е ново за философията и са добре известни последствията на това разбиране за съвременната философска ситуация.

Страница 4 от 512345