Разкази

Всички публикации: 5

Азия – мигове и видения

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (2 votes, average: 3,00 out of 5)

Напред се разкрива приказната, фантастична красота на планината. Остри чуки се показват като айсберги от бялото море на мъглата. Това море се движи, вълнува, променя и се разкриват нови шилести чуки, като се скриват първите. Всички тези игли, мечта за катерача, си имат имена, които няма как да запомниш, но в превод звучат много романтично: Скалата на летящия монах, Върхът на деветте дракона, Върхът на даоисткия монах, Върхът на червения облак, Пещерата на небесното същество, Лъвският връх, Върхът на пурпурния облак, Осемнайсетте архата, Безсмъртният сочещ пътя…
Тази гледка: остри чуки, стърчащи от море от мъгла, е основен сюжет за рисуване в будистката традиция. Досещам се, че и каменните градини в дзен-парковете – остри камъни в основа от ситен чакъл – изобразяват именно тази легендарна за будизма планина.

Мигове и видения

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Вървя сам в девствената тишина към хижата…
Един след полунощ. Снегът под краката ми хрупти. И това е единственият звук.
Раницата ми тежи много, но само в началото. После всичко се превръща в приказка.
Пътеката се точи по долината, тихо се чува ромона на рекичката. Горите скриват планината, но от време навреме отдясно светват с бяла лунна светлина скалните чуки. Изнизват се назад една по една, докато се появи импозантната фигура на последната – най-голяма и най-красива – Куклата.
Тръпна като струна, уловил с всяка фибра чудото на света – планина с къс небе и кръгла луна.

Божана

12 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Божана нахлува като донесена от вятъра: „Здравейте, момчета, как я карате?”, пуши по цигара, смее се на закачките ни и изчезва. Разбира се, питаме я къде живее, свободна ли е, навиваме я за дискотека, не поддава. А живее нелегално някъде в нашия блок.
Вълнуваме се, след като тя ни навестява и отива „при приятелката си”, където нощувала. Божана отговаря през смях на тъпите закачки от рода:
- Има ли мустаци приятелката ти?

Кървави клинове

5 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Опомням се след още доста метри, на пръсти на затревен хлъзгав перваз над дългия надвес, плувнал в пот, прилепен о влажния гранит. Откъде е тази кръв по мен? Сърцето ми ще изскочи. Чак след минути успявам да използвам чука. Ръцете ме болят непоносимо, от лявата капе кръв. Забивам три нестабилни клина един до друг в плитки цепки. Всеки от тях е накървен. Нараненият пръст е разцъфнал. С три карабинера включвам въжето. Бавно организирам осигуровката и викам на Таня да тръгва. Дишам като парен локомотив и сърцето ми бие като чук…

Висящо положение

25 май, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (2 votes, average: 5,00 out of 5)

Спускам се по двойното въже, лъчът на челника реже гъст мрак и облизва отвесна стена. На десетина метра под мен се мярват призрачно клони на храст. Не виждам основата му, дали ще издържи поредното спускане. Хлътвам под изпъкнал надвес. Спирам и отново осветявам. Стъблото може да издържи, но под него е все тази бездна. Кратко замайване, умът ми пропада.