Философия

Всички публикации: 49

Биологичната теория и теоретичната биология

31 август, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 2,00 out of 5)

Смисълът на Принципа на отбора е в това, че е постигнат първият важен резултат пътя на създаване на Теория за самоорганизацията на живота. Развитието на съдържанието на принципа в бъдеще е възможно като създаване на строго понятие за „степен на организираност”. Това вероятно ще стане като осъществяване на стандарт и тип, различни от Галилеевия и статистическия. Същото очакване е отправено и към теоретизирането на качествените аспекти на Менделовата генетика.

Матричен модел на научното обяснение

31 август, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Чистата теоретична структура (мрежа от постулати) се проецира върху полето на фактите. Извършва се процес на идентификация на фактичните по­ложения от теоретичните закони. Теорията се прилага към фактите и ги под­режда според законите си. Описанията на фактите се запазват, но се синтезира силна разгърната структура, която ги възпроизвежда в понятиен порядък на обяснително равнище. Това е вече силна разгърната структура – резултат от обяснението, обяснен факт и приложена теория. Тези факти са „изтълкувани“ от теорията и са резюмирани в една обяснителна картина.

Биологични обяснения и телеология

31 август, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Биологичната специфи­ка“, изразима с помощта на отнасянията чрез съюза „за да“, не е преводима в стандартното „ако, то“. Тя се нуждае от собствен анализ. Обясненията в терми­ните на допринасянето като телеологично основание са по-мощни от конкурент­ните каузално-структурни обяснения, когато се сравняват с последните на равни­щето на биологичната организация като логика и предмет на обяснението.

Животът като проблем на философията и на емпиричната наука

30 август, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 1,00 out of 5)

Питането във философията, за да стане начало на рационално изследване, трябва да ограничи проблематичността до формулируемост в рамките на работеща концептуална схема. Това ограничаване скрива неяснотата в глъбинните основания на философските въпроси. Проециран в континуума на концептуалността, философският проблем приема неговата условност, като адаптира своето значение към нея. Но неяснотата, в която той е потопен, непрекъснато прониква в хода на решаването му, и задава въпроси към неговата езикова или логическа организация.

Редукционизмът и логиката на биологичното познание

30 август, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Във връзка с построяването на обща биологична теория възникна про­блемът за редуцируемостта на биологията към физиката. Той се формулира като проблематична възможност молекулната биология да се дедуцира от принципите и законите на съществуващата теоретична физика или от нов физичен принцип, реализиран в живата материя. Този въпрос привлече тереса на най-видни представители на съвременната наука1. Решението е не толкова от компетенцията на философията, колкото от бъдещото р витие на физиката и биологията.

Перцептивно пространство

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 4,00 out of 5)

Пространственото възприятие “осветлява”поле, което се движи заедно с нашето тяло. Съответно на нашето тяло плава зрителното възприятие. Например един и същ предмет (масата) се възприема от различен ъгъл като различен по форма и осветеност неправилен четириъгълник. Но ние знаем, че с това масата не променя своята форма. Ако нямаше постоянство на формата, ние не можехме да се учим да възприемаме трайни образи на телата, а с това и самите тела.

Перцептивно време

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Ако времето “тече”, то вече се мисли като положен чрез време обект. Тогава трябва да се обяснява време чрез мета-време, което е безсмислица. Тече светът. Това течение е необра-тимо подобно на ориентацията на зрителното поле. Зрителното поле е ориентирано от мес-тоположението на Аза с тялото към периферията, напред, към хоризонта: от тук на-там. Времевото поле е ориентирано от хроноопределоеността настоя ще напред, към хоризонта, към бъдеще, като назад обхваща отрицателна величина – минало: от сега към-тогава. Тази ориентация напред е органичен факт: ние експанзираме “напред”, срещу света, който по този начин изтича назад. Експанзията на живота срещу хаоса (физ. ентропия) е “причина” за необратимостта на пространството и времето. Животът тече срещу хаоса. Това е възпро-изводство и експанзия срещу безусловната ентропия. В това срещутечение се създава усе-щането и възприятието за време. Можем да си дадем сметка, че ако липсваше ентропията и обратната на нея експанзия на живота, времето нямаше да “тече”.

Човешката форма и място

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Тук ще се опитам да изкажа и разгърна кратко мисълта, че човек, като съзнателна жива форма, има свой свят от места, и че всички тези места са човешки. Това значи, че всички места, в които човек попада, имат една и съща форма и това е човешката форма. Самото пространство като цяло е “изкривено” от тази форма.

Формата на живото тяло

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Философията има да проумее ситуацията на неизвестност и да сведе смисъла на познанието в този свят до реалните му граници. За философията остава мъжката задача да потвърди слабостта ни пред лицето на смъртта, да охлади претенциите на част от научната нагласа за всеобяснимост и още едно нещо: да се позове на човешкия здрав ум (а не здрав разум, за да не употребявам изтъркани и неточни категории) който смирено пред необятната неизвестност трупа свидетелство след свидетелство и си отива оттук натоварен с някакво знание и някаква порция сила.

Форма на света и форма на науката

13 юли, 2012 | Автор: Сергей Герджиков |
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars

Свързването на синкавата стена или на конуса, видим от Мальовица, с местността “Златните мостове” в примера, даден от теб, става безпрепятствено, когато в резултат на много опити и дори без родителите си ние разбираме, че всяка планина се строи по този начин. Но няма жив човек, който да свърже “вълна” и “частица” в един представим обект. Няма човек, който е видял атом. Дори няма, според една бележка на Ричард Файнман, човек, който да разбира от квантова механика. Очевидно научният концепт е далеч от възприятието и от първата подредба. Дотам, че “реалността” на микрообектите е проблематична. Хайзенберг свързва тази реалност неразривно с наблюдателя. Понятията в квантовата механика са гранични. Те са на път да излязат от връзка с първата подредба и затова се свързват с несъвместими макропредстави: вълна–частица, планетарен модел–електронен “облак”.

Страница 3 от 512345