Бойко Борисов, ситуацията и властта

16 ноември, 2016 | Публикувано в: Статии | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (2 votes, average: 5,00 out of 5)


(Опит за обяснение: Защо се стигна до оставката на кабинета и какво предстои)

Проф. Сергей Герджиков

Оставката на правителството създаде съвсем нова обстановка в страната и стартира серия от анализи. Първите такива бяха фокусирани в рискования ход, наречен: „Залагане на бъдещето на България на карта заради Его-то на премиера Бойко Борисов“.

Дали това е така?

  1. Да, Его-то на премиера е силно. Но без силно Его няма големи успехи в нищо. Без лична проява на силна политическа воля на един премиер няма реформи и няма държавност, каквато в последните десетилетия преди ГЕРБ наистина липсваше. В нашите условия силната политическа воля и държавност наистина изисква желязна лична воля на лидер, при това съчетана със способност за компромиси. Такава е и нагласата на българския избирател, гражданин и човек, показана и в гласуването.
  2. Ясна воля при липсата на литературна реч и финес не се харесва на интелектуалците, но явно работи и се приема (поне до последните няколко грешки на премиера), и от високо образованите българи. В крайна сметка по-важно е какво правиш, а не как говориш. А премиерът прави много трудна политика, при това успешна (иначе как в България ще спечелиш 10 пъти), и говори на прост, ясен език, харесван от хората.
  3. Премиерът носи отговорност за думите си, съвсем не само декларативно. Някой друг ръководител да е бил така верен на думата си? Да, той променя решенията си, но чрез преосмисляне и компромиси, каквито Бойко Борисов направи в редица случаи, за да има подкрепа и в прокарването на трудни решения и реформи.

Социалистите за пореден път скочиха срещу Борисов с цветисти интерпретации: „Хвърлям си оставката, настъпва хаос. България загива, без мен не може.“ „Ще ми гласувате кандидата, какъвто и да е.“ „След мен и потоп.“ Такива и подобни свободни тълкования се правят от позиции, добре показани в десетилетия.

  1. Всеки път, когато социалистите вземат властта, настъпва именно хаос или“ „потоп“: и през 1989, и през 1995-7, и през 2013-14.
  2. Те по правило не се съобразяват с икономическите реалности, с необходимата стабилност, и се хвърлят в популистки и неизпълними програми, гигантски неразчетени проекти, прекъсват важни реформи, обръщат посоката на развитие на страната, не уважават и не следват добрите постижения на предходните правителства.
  3. Социалистите, ДПС и други партии са носители на стил на политика с тясно партийни интереси и са показали, че могат да причинят големи щети на страната заради своята власт. БСП повтарят стотици пъти аргумента на „мизерията на хората“, но не се заемат с рационално подобряване на благосъстоянието.
  4. Партийният егоизъм не приема на сериозно вота и протестите на българите срещу самите политици, статуквото и безпринципните партийни борби и съглашения.

Всичко това са примери за безотговорно управление и правене на политика. Прояви ли премиерът политическа безотговорност, подавайки оставка?

Бойко Борисов се обоснова съвсем реалистично: „Има вече нова полтическа ситуация в България. При новата ситуация в парламента сега от резултатите от изборите става ясно,че управляващата коалиция няма мнозинство. Не само, че не могат да се направят реформи, дори и бюджетът не може да се приеме. При това положение само част от РБ и ГЕРБ няма как да имат мнозинство в парламента.” Бойко Борисов отбеляза: „На тези избори хората ни казаха – нещо не е както трябва. Вашите приоритети може би са добри, но явно има други. Разбирам, ако беше на кантар да говорим и да търсим варианти.” От това ясно следва:

  1. Премиерът не излиза с някакви Его-аргументи. Те са чиста спекулация. Думите на Борисов са израз на отговорна оценка на политическата ситуация, а не на субективни състояния. Управляващото мнозинство е загубено при новата ситуация.
  2. Тук няма сърдене и обиждане, както и каза премиерът, а емоциите си остават в личен план и никой няма право да ги обсъжда.
  3. Но по-важно е, че доверието на избирателите в политическата класа и система е разклатено според изборите и референдума.

Премиерът, според израз на проф. Марков, „трябва да умее да понася удари, да става, да губи и пак да печели. А той не умее да губи.“ Точно обратно:

  1. Борисов е показал в много случаи, че умее да печели много убедително, и умее да губи – така стана при първата оставка при протестите на Орлов мост и след това година и половина мачкане на ГЕРБ при спечелени избори от скалъпена коалиция и несъстоятелност на управлението й.
  2. От голямата загуба тогава Бойко Борисов си направи изводи за авторитарния стил на управление и влезе в сериозен и позитивен диалог с останалите политически сили.
  3. Но БСП и ДПС, а и част от останалите запазиха стария стил на правене на политика – изключително и прозрачно от тясно партийни интереси и с негативизъм.
  4. Точно този стил доминираше и на тези избори. В една цивилизована демокрация с лоялност на партньори в една управляваща коалиция гласовете на загубилите на първи тур се насочват към партньора с най-голям резултат. А партньорите на ГЕРБ в управлението си издигнаха свои кандидати и не подкрепиха управлението, само и само да проверят и усилят подкрепата си сред избирателите.

Отговорността и доверието продължават да са най-големият български дефицит. При толкова ниска степен на отговорност няма как да се върви напред. Нормалното развитие е винаги трудно постижимо, въпрос на крехки споразумения,  реформите винаги са мъчителни и обикновено се осуетяват от социалистите.

  1. Всички говорят, всички критикуват, но никой не държи сметка за своите думи. Политолози и всякакви медийни лица се изхвърлят с радикални прогнози, а след опровергаването им никой не се извинява и никой не им държи сметка.
  2. Популистите обещават, но не изпълняват. Новите властници винаги заварват „разруха“. Опасна форма на безотговорност е да искаш и да вземаш властта, влошавайки състоянието на държавата.
  3. Сега отново БСП чакат своя шанс да вземат властта, без да имат ясна програма за управление. Опасни са мега проектите без икономическа обосновка. Най-опасно е спъването на реформите и обръщането на курса на държавата в съвсем различна посока.
  4. Премиерът и ГЕРБ узряха за една висока степен на отговорност. Те приеха безусловно да зачитат на всеки избор вота и беше подадена отново безпримерна оставка два пъти. Борисов подаде и двете оставки, без избирателите да са заявили ясна воля за това. Но тези актове се тълкуват отново превратно – като „политика на инат“. Но събитията са показали, че оставката е интелигентен изход при жълт картон. БСП, напротив, невъзмутимо си властват и при цяла година протести, а след това понасят големи загуби на избори.

Безотговорността не е само проблем на политиците у нас. Всички ние сме безотговорни в различна степен.

  1. Политическите протести никога нямат ясен фокус и са лесно манипулируеми за интересите на олигархични кръгове.
  2. Референдумите се провеждат с въпроси, на които повечето хора нямат компетентност да дадат информиран и интелигентен отговор. Затова те също са слаба форма на демокрация без отговорност. При това смисълът на въпросите не се разяснява за масовия избирател в публичното пространство.
  3. Никой не обяснява детайлно какви варианти на мажоритарен вот има и какви вреди може да нанесе пълен мажоритарен вот.
  4. Не се разясни експертно какви ефекти и проблеми има електронното гласуване и то беше почти забравено. Така още една идея потъна в забрава.
  5. Не се показа с какво намаляването на субсидиите за партиите е полезно и с какво е вредно.
  6. Не се показа защо трябва да се намали броя на депутатите на 100 или 120.

Медиите носят огромна отговорност и вина за лошото информиране на хората. Медиите „помогнаха“ на българина да се чувства наистина световен аутсайдер, и в резултат повечето българи са убедени в безплодните усилия на собствената си нация и са готови да я загърбят, да напуснат страната си и да не чувстват никаква отговорност за нея.

  1. Ако медийният бизнес наистина изисква лошата новина, за да върви успешно на пазара, това е нисък морал. По тази логика аз трябва да пиша само долнокачествена проза и да разказвам предимно вицове в аудиторията.
  2. Медиите култивират у хората тотален негативизъм и мачкат самочувствието на българите. Те казват постоянно на българския народ, че е най-беден в Европа, че е най-болен , че е най-нещастен и още какви ли не дефицити.
  3. Вместо с компетентна и спокойна информация те занимават читатели, слушатели и зрители с коментари на всякакви медийно познати лица, и със скандали.
  4. Самите журналисти най-често не си дават труд да се запознаят с документите, данните и фактите, които обсъждат в своите студия.
  5. Медиите не държат ясна сметка на казаното и написаното чрез тях и не търсят отговорност за манипулации, лъжи и погрешни прогнози.

България като цяло все пак се развива като цяло добре в последните две години:

  1. Постигната беше политическа стабилност, макар и с много трудни преговори.
  2. Постигнат беше се годишен икономически растеж от 3.5%. Бизнесът работи и се чувства добре. Натрупани са уникално големи резерви за две години.
  3. Продължи мощно строителната програма на кабинета, при това с огромни проекти и инвестиции.
  4. Безработицата е рекордно ниска (8%). Да си спомним, че високата безработица беше основен проблем при предишното управление на ГЕРБ и че Орешарски се хвалаше с 40 000 нови работни места.
  5. Има голям резултат от борбата с контрабандата, измерван с милиарди.
  6. Европейските средства се усвояват пълно, над 95%, като никога досега. При Орешарски бяха на практика спрени.
  7. Реформата в образованието е факт.
  8. Реформата в здравеопазването е напреднала много и е във вярна посока.
  9. Съдебната реформа беше отслабена, но има някакви реални стъпки напред.

Избирателите не са против това управление. Формално и по смисъл президентските избори не са пряк индикатор за политическо доверие-недоверие в Правителството и Парламента. Според ново проучване-анкета 56 % срещу 36% са против оставката на Правителството. Но явно мнозинството е отслабено и хората не приемат кандидата на ГЕРБ. Грешките на Бойко Борисов се разпознават от всички (включително от самия него – той призна някои, но няма сили да признае публично всички). Те наистина се натрупаха и наредиха в спирала надолу:

  1. Грешно решение за нов кандидат на България на изборите за Генерален секретар на ООН. Борисов показа незачитане на експертните мнения и на въпросната изборна ситуация.
  2. Погрешен избор на кандидат-президент. Беше избрана относително слаба кандидатура не заради политическите качества на Цецка Цачева, която е опитен политик и има умерен и рационален стил в Парламента. Освен липсата на харизма, тя олицетворява зависимост от Премиера и известна доза хазартност на подбора.
  3. Решението за оставка на кабинета при загуба, макар и рационално и морално обосновано, все пак води до временна или трайна дестабилизация и загуба на ресурси от Европейския съюз и инвестиции, а оттук и забавяне на икономическия растеж.

На фона на тези грешки назряха нерешени и трудно решими проблеми на българската демокрация:

  1. Реформите в Съдебната система са слаби и не премахват пълновластието на Прокуратурата и лично на Главния прокурор. Управляващите не премахнаха парламентарната квота за Висш съдебен съвет. Това усилва недоверието в искрените усилия за реформа и липсата на воля срещу корупция по висшите етажи на властта.
  2. Самата борба срещу корупцията наистина имаше успехи в частта срещу контрабандата и черните каси на партиите. Но без адекватна и дълбока съдебна реформа няма такава борба по всички фронтове, главно срещу олигархията.
  3. Бяха пренебрегнати настроенията срещу политическата класа, силно узрели за голяма политическа промяна още по време на протестите. Нищо не се промени в системата: изборни правила, щедро финансиране предимно на големите парламентарни партии от държавата, неприемане на електронното гласуване и нереално задължително гласуване, никаква активност и дори дебат върху намаляване на броя на депутатите.

Изказването на Бойко Борисов на пресконференцията след изборната загуба съдържа някои много смели, но силно проблематични заявки:

  1. Подкрепа на резултатите от Референдума, въпреки възраженията на самия Борисов срещу мажоритарната система като начин да се установи управление на олигархията и срещу рязката редукция на субсидиите за партиите до 1 лев за глас. В новата ситуация дебатите по Референдума едва ли ще доведат до добър резултат, но след едни предсрочни избори вероятно ще бъдат приети големи реформи. Тук особено интересна е заявката за подкрепа на намаляването на броя на депутатите.
  2. Всички тези реформи изискват Велико Народно събрание, предварителен проект за нова конституция и 2/3 мнозинство за ВНС в сегашния Парламент. Това изглежда крайно нереалистично. То би станало по-реалистично при ново обикновено народно събрание с ново мнозинство, радикално насочено към голяма политическа реформа. Но при очертаващо се намаляване на подкрепата за ГЕРБ това отново е съмнително.
  3. За да стане голямата промяна, към която Бойко Борисов се насочва, ще е нужна коренна преоценка на политическата класа от самата нея, което може да стане едва при тежка и продължителна политическа криза.

Бойко Борисов показа отново мъжко поведение и политически морал, който е крайно време да бъде признат от анализаторите. Не сме имали политически лидер и премиер с подобно поведение, което в силна степен осуети голямата политическа криза, поне досега. Усети се наличието на Държавата, след десетилетия болезнено усещане за липса на такава. Хората видяха не само материални и финансови успехи, но и нов стил на правене на политика с партньори и опоненти без притискане и с уважение. Този стил се усети силно в началните месеци на сегашното управление, но голяма част от добрите примери не бяха подкрепени от други политици и не станаха стил на правене на политика в Парламента. Крайно превратно е да се говори за „режим на ГЕРБ“ или на Борисов.

Бойко Борисов изглежда много уморен и на моменти направо съсипан от безкрайни малки и по-големи битки с чужди и свои, от многобройни и трудни преговори, от все повече компромиси. Нямаше спокойствие с партньорите си, постоянно го критикуваха патриоти и реформатори. Но той е доказан боец и няма да свие знамената. Ако ГЕРБ остане така силна, както е досега, и ако се издигне още над досегашния лош партиен стил на правене на политика, можем да очакваме добри неща:

  1. Могат да се очакват нови и силни действия от негова страна и от ГЕРБ за генерален ремонт на политическата система.
  2. Изисква се дългосрочна програма с ясни посоки – една Национална политическа доктрина за правова държава и усъвършенстване на политическата система.
  3. Нова политическа система не бива да се строи, защото параметрите на демокрацията у нас са добре отмерени.
  4. Наложително е изясняване на разрушителните ефекти от популистките варианти на мажоритарната система и на премахването или радикалното съкращаване на субсидиите за партиите.  Опасностите са ясни: нелегално финансиране и от олигархично представителство
  5. Наложително е намиране на оптимални и предпазливи промени в политическата и изборна система, които да коригират колкото трябва и както трябва системата: електронно гласуване, което ще улесни вота, задължително гласуване, но с някакви санкции.
  6. Намаляването на броя на депутатите изглежда най-просто, но ще срещне отпор от почти всички централи на сега силните партии. Ако те поддържат този вариант, това ще е свидетелство за зрелост и отговорност.

През предстоящите напрегнати месеци до новия Парламент и правителство емоциите ще достигнат връхна точка, вероятно ще има протести, всякакви декларации, както и медийни акции и манипулации. Ще има нови политически субекти: партия на Марешки, партия на Кънев, има вече ДОСТ, а вероятно ще има и други. Политическа сила номер едно остава ГЕРБ и най-силният български политик все още е Бойко Борисов, ако той успокои своето Его, събере сили, потърси най-широка подкрепа, заработи с лоялните си партньори и с мощен екип от експерти.

Цялата тази обстановка провокира и  аномалии, но тя е истинско предизвикателство и тест за зрелостта на политиците, за едно ново медийно поведение с подготвени и независими журналисти, и за едно спокойствие в страната, което се благоприятства от успешното икономическо развитие – стига и то да не бъде загубено от безотговорно управление.

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.