Беледие хан

5 август, 2012 | Публикувано в: Алпинизъм | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (2 votes, average: 5,00 out of 5)


  • Файлове за изтегляне

Беледие хан

Масивът

Масивът е истинско богатство за софийските катерачи, съвсем е близо (на 18 км от Околовръстното шосе по Ломско шосе), след селцето-вилна зона Беледие хан. Беледие хан на турски означава „общински хан” и в началото на селото, при стария път за Лом през 80-те години на миналия век постройката беше оживена кръчма.

Местността е дива и изключителна: сухо каменисто плато с дълбоко врязана зелена долина край едноименното село, изоставено почти от всичките си обитатели, но населявано от собственици на хубави вили. Старият път минаваше през селото и кръчмата до спирката беше пълна. В селото сме намирали домашна ракия в най-критичен момент, купували сме мляко. После се появиха и просъществуваха известно време две кафета, сега има ново ресторантче край новото Ломско шосе.

След селцето по стария път се минава остър ляв завой и след това се навлиза по тесен асфалтов път за към хижа „Люляка”. Навлиза се в дива хълмиста зона. Пътят води в дъното на долината край Крива река до хижа „Люляка”. Тя е добро място за отсядане, но липсва прясна вода. Кладенецът с помпа е занемарен и вода не излиза. Хижата навремето се стопанисваше от бай Васил – опак човек, типичен шоп, който в пристъп на вдъхновение или гняв отряза всичките високи тополи пред постройката. След смъртта му хижата остана отначало безстопанствена, а след това дружество „Иван Вазов” я дава на различни арендатори. Последните и сега стопанисват сградата с мерак и са я изрисували отвътре живописно.

Оттам една пътека води отляво над реката до широка поляна за бивак и тънки пътечки нагоре към скалите, а друга се вие ниско вдясно покрай реката. В началото на поляната военните бяха построили детска площадка. Те идваха със семействата си, с колите си и с касетофоните с фолк, за да изядат приготвените кюфтета и салати, докато децата им играя наоколо.

От лявата пътечка нагоре се изтеглят една след друга две пътечки за към скалите. Първата води до „Бъчвата”, а втората извежда при две плитки пещерни кухини. Покрай стената има прокарана пътечка, скоро чистих участъка от централния масив до първия резен (с тур „Таванчето”). Чистих и траверса, който прекосява централния масив диагонално за удобно слизане от туровете. Сега всичко отново е обрасло.

Горе на платото също има полузаличена пътека, която тръгва от началото на малкия асфалтов път и следва донякъде силнотоковите стълбове. Може да се бивакува на малка полянка преди масива. По пътеката и през храстите се стига над централния масив и над „Бъчвата”, познаващите добре масива знаят как, и оттам се спускат по стената.

През осемдесетте години масивът се катереше главно от нас, алпинистите от клуб “Черни връх” в София. Нашият председател бай Иван ни заведе още като курсисти първо там и катерихме на установка (ноември 1982). Разполагахме се долу край реката на широка зелена поляна, идеално място за бивак, огън, раздувки и свалки. Вечер седяхме в кръг край огъня, а бай Иван разтягаше лакардии. Той е бил между онези, които са създали катерачния обект през 50-те години, и към началото на 80-те там вече имаше повече от 15 тура.

 

На Беледие хан навремето се пътуваше с един селски рейс от автогара „Връбница” в квартал „Надежда”. Коли, естествено, нямахме. С раниците гонехме градските автобуси и трамваи до Надежда и най-често не успявахме да хванем първия рейс за Чибаовци (поредното шопско прозвище) в 7 часа, а следващият бе към 10. Събирахме се в някое кафе, ако имаше отворено, после на коловоза до бабичките с мотики и чанти. Там забравих и ми свиха „мотичката” – стар пикел „Щубай”, явно със селкостопанска цел. Автобусът се натъпкваше с хора, мотики, чанти и кошници. Веднъж пътувахме с Пламен, автобусът спря пред кръчмата на Беледие хан, но аз бях затиснат отзад и не можех да стигна до изхода. Провирах се между хората багажа и се извинявах. Пламен вече бе минал буквално над главите на множеството, хващайки се за хоризонталните тръби под тавана,  стоеше до автобуса и се заканваше на шофьора с камък в ръка, че ще му „поломи” автобуса, ако не изчака „професора” да слезе.

Беше изнервен и от мен: „Айде бе професоре, какво е това извинявай, може ли, заради теб ще му счупя на този стъклото!”

Освен сивата кула има ред интересни неща на Беледие хан, които днес почти не се забелязват. Аз съм ги отбелязал и номерирал през 1985 г., но червените кръгчета с номера вече почти не личат. Мога да изредя туровете по масиви от изток на запад (отдясно наляво):

 

* * *

Варовиковият масив напоследък (след 2000 г.) е известен само със сивата кула „Бъчвата” – висока към 60 метра. По нея са прокарани няколко тура, някои от които стари, а други от последните години. Има три стари тура: „Бъчвата” – по гладката сива стена, в началото жлеб, накрая дълъг винкел, кат. VI, „Невен” – отдясно по жълтата стена по отвесен жлеб накрая между две таванчета, кат. V, и „Светкавица” (IV-V) – съвсем вдясно по усойната стена – по една цепка. И трите тура бяха готови, когато почнах да катеря на Беледие хан, а то беше през 1983. Бай Иван знае създателите им през 50-те години на XX в, алпинисти от клуб „Орлето” при дружество „Черни връх”. Тур „Бъчвата” е правен от самия него.

Всички тези стари турове са почти заличени от нови спортни линии с болтове, прокарани от Борислав Димитров, който ги описва, без да споменава за клиновете на старите турове.

На Бъчвата през 80-те години ние ги повторихме и турът, който ‘се води’ на Борислав Димитров, е преминаван от нас, алпинистите от клуб ‘Черни връх’ през 1983 – 1985 по стари халки и нови, набивани от нас клинове. Преди мен Марио от клуба беше катерил сегашния ‘Белидие Хан’, чието първо название беше ‘Бъчвата’ и не само си беше прокаран както трябва, а и беше описан на едно табло в клуба Черни връх заедно с голяма снимка с описание и линии на около 10 тура. През 1984 г. означих с червена боя и номера 16 тура, започвайки от дясно на ляво или от изток на запад, по ред на числата.

На масива Бъчвата означих изкачените от мен и партньори от клуба 3 тура: „Светкавица”, ‘Невен’ и „Бъчвата”. Фронтално започваше централния тур ‘Бъчвата’, наречен от Марио ‘Слънчеви пръски’, за да не се дублира с името на самата кула. Само че той не вървеше право нагоре, както е сега тур ‘Белидие хан’, а след двайсетина метра се отклоняваше наляво и се усукваше около Бъчвата, така че излизаше горе по жълтия винкел, по който излиза сега тур ‘Мед’. Този як класически тур е правен по признанието на Иван Петров, бай Иван, бивш председател на клуб „Орлето”, от самия него.

Вторият “резен” отдясно наляво:

 

Тур № 1. „Таванчето”. Категория III. Вариант от долу – кат. IV. Има достатъчно клинове и преди три години го чистихме с Калин и направихме ниското начало по плоча.. Турът минава по ръба на кулата и горе през едно приятно таванче (може да се избегне). Здрав варовик, няма падащи камъни.

Тур № 2. „Орлова цепка”. Категория V–VI. Реже западната стена на същата кула от средата по гладка плоча, после през плитък жлеб, който нагоре хлътва и се оформя камина. Краят е леко надвесен.

Най-популярна е следващата част на масива. Можем да го наречем „Централен масив”. Отсядаме до една плитка ниша и там се екипираме. Първото, което се вижда от пътеката, е жълта стена и две-три пещерни образувания в основата, двете са просто ниши, а другата е по-дълбочка и в нея има отвес за катерене, който излиза на средата на стената.

Точно от нишата започват два тура или варианта на един и същи тур:

Тур № 3. „ПСС (вариант)”. Категория IV. Летящ старт по технична отвесна плоча от стар клин с ухо, на което е написано: „ПСС” (Планинска спасителна служба). Може да се почне от три метра по-ниско вдясно, от храстите. Катери се по малки опори, през клина на ПСС, още нагоре и после надясно по наклонен перваз и отвесен дюлфер. Връщаме се над началото по друг перваз. След това турът се изправя и продължава по ръб и дълбок улей със стенички догоре. Но истинският тур е другият вариант:

Тур № 4. „ПСС”. Категория V. Започва от същото място, после се минава над нишата по як  разлат отвесен винкел. От него се излиза по труден надвес, следва обща точка с варианта, а оттам нагоре се катери една хубава отвесна плоча, в един момент се преминава на баланс на едно тясно ръбче за крака и една малко хватчица за два пръста на лявата ръка. Там си е шестица. Догоре се следва стената.

Тур № 5. „Черни връх”. Категория V. Турът тръгва от дълбока камина вдясно от другата ниша, между две стени. Катери се в разкрач на противонатиск в камина десетина метра, излиза се по ръб вляво, а последните метри са отново вдясно по плочата с характерен як дюлфер. Излиза се на едно дърво най-горе.

 

Тур № 6. „Тошкова камина”. Категория III. Най-популярният по мое време, с достатъчно клинове и халки. Тур за разкатерване и опознаване на масива вляво от тур 5. Върви по серия от винкели и плочи, а горе се влиза в тясна отвесна затворена камина, от която се излиза по две дупки и по леки камъни до дърво на платото. Може да избегнем камината и да се изкатерим отвън, по надвес с поредица от стърчащи камъни, V+. И най-якият вариант е да се атакува на същото място як таван вдясно. По него има някакви много съмнителни ръждясали ролплъзи. Не е катерен поне от 25 години. Спомням си Салников как се мъчеше на него през 1983 г.

До тур „Тошкова камина” започва диагонален перваз за връщане от туровете, който оборудвахме с едно стоманено въже, парче от високоволтов кабел (мисля с Краси).

Тур № 7. „Въздух”. VI (А1). Турът го правих аз с помощта на Краси през октомври 1985. Започва по леко надвесена плоча няколко метра (в тесен жлеб се слага клема). На няколко метра по-нагоре на тревна площадка се избира или право нагоре по гладка стеничка, или се заобикаля вляво и се следва същата линия. Следва много труден къс надвесен винкел, а после изключително трудно прехвърляне наляво по плоча до малка площадка. От там нагоре се следва жлеб и ронлив пасаж.

Тур № 8. „Жлебът”. IV+. Стар тур, довършен от нас с Краси. Започва от траверса вляво от тур “Въздух” по лека плоча с тенденция надясно. На широка тревна площадка се тръгва по отвесен винкел (виждат се халки). Винкелът се увенчава с техничен надвес, ръцете търсят малки прагчета високо горе, левият крак е на малко ръбче, а десният балансира без релеф в надвеса. От там се катери до края по не дотам оформен жлеб с отделни заклещени камъни.

Тур № 9. „Дамски”. III. Прокаран е по ръба на следващия „резен” или кула. Започва по-ниско долу от пътечката до стената по ръба (вляво или вдясно). Лек тур, който може да стане много труден, ако се катери строго по ръба с трудна стеничка в първите двайсет метра. Иначе след първите метри се бяга вдясно от ръба, после се траверсира надясно и тогава нагоре по винкел.

Тур № 10, 10 А. „Руди”. VI. Стар як тур с ново име, дадено му навярно от Руди от нашия клуб навремето. В началото му е издраскано „Руди” и така е останало във времето. Тръгва по трудна плоча с жлебове, която преминава във винкел. На трудно място на десет метра от земята е скъсана халка и липсва клин. Следва малък таван (надвес). Нагоре линията е основно по жлеб, но има и нови надвеси и таванчета.

Тур № 11. „Светкавица”. IV-V категория. Стигаме масива „Бъчвата”. Турът тръгва от основата на дясната (източна) стена на Бъчвата по стена и после дюлферова цепка, водеща диагонално надясно.

Тур № 12. „Невен”. VI -. Ние го тръгвахме отдясно, но логичната линия е фронтално, където пасажът е повече от VI. Сега там е написано „Хамстер”, VI-. (Защо?) Значи изкачваш стар тур и си му слагаш свое име. Това си е кражба на тур, макар че турът не е откраднат, само авторството. След прекосяването наляво (или изкачването направо) се стига жлеб, остро врязан и водещ право нагоре. Няма(ше) клинове, доколкото си спомням, на някои места има възможност за клеми. Накрая се минава между две таванчета. Много хубав тур.

Тур № 13. „Бъчвата”. VI. Сегашният „Беледие хан” следва линия право нагоре. Оригиналният тур е нещо като разтегнат S. Започва фронтално от земята с жлеб. После върви нагоре и наляво, а втората част на тура е по отвесен жълтосив винкел. Изключително труден тур.

Мерси на Борислав Димитров и онези, които са му помогнали да оборудва тази кула, но пълното неуважение към онези, които са направили първи турове по тази кула е в пълен разрез с алпийската етика. Пиратството на турове е недопустимо.

Дали същото трябва да се направи и за останалите части на масива, за да се превърнат те в изкуствени спортни турове? Не. Беледие хан е останал единствен почти изцяло девствен откъм спортни турове и нека си остане резерват на класическо катерене. Нека се помъчат младите и да видят какво е да катериш без стопроцентова гаранция, да използваш стари клинове, да слагаш джаджи. Призовавам всеки, който катери по някой от останалите турове, да оставя по някой клин на местата, където липсват, и да чисти от свободни камъни. Защото ние не сме само гости там, все някой трябва и да обновява и поддържа туровете.

Тур № 14. „Прозорецът”. IV. Намира се на следващата кула вляво от Бъчвата. Започва по ръб с идеална цепка почти право нагоре, но без клинове (слагайте джаджи или оставете клинове). Катери се към винкел и се излиза на удобна площадка с дупка, цялото прилича на слонски профил с хобот. (Поради дупката се нарича „Прозорец”. От „прозореца” се излиза по надвесена стеничка и после се кара по лек ръб до края на добра площадка с дръвче.

Тур № 15. „Черешата”. IV-. Намира се на следващия масив още по-наляво (на запад). В основата има голямо дърво, тръгва се от него по плоча и после леко вляво и се изкатерва отвесен дюлфер. След този пасаж турът е лесен.

Соло на Беледие хан

Често съм изкачвал свободно соло „Тошкова камина” и „Дамски”, а няколко пъти и „Таванчето”. Това носи особено усещане на лекота и свобода, заедно с тръпката на риска.

Веднъж в края на 90-те години бях хванал ранния рейс и се изкачих на масива още в 8.30. Сашо и Здравко ги немà. Знаех, че ще се забавят с часове. Трябваше да се прави нещо. Рших да се пораздвижа. Сложих си бутонките (тогава нямахме еспадрили за катерене), отидох под „Тошкова камина” и се хванах за скалата. Усетих я добре, изнесох се и усетих тялото си леко и гъвкаво. На малкото первазче два метра над земята следва пасаж на триене и микроскопични хватки. Преминах го с лекота и почувствах, че съм в добра форма. Катеренето потръгна гладко и с наслада преминавах разнообразните форми до характерната дълбока камина. В самата камина е много тясно и човек трябва да се разположи странично по единствено правилния начин. Следва пълзене нагоре със свити ръце и крака, леко зацепени в грапавините. Камината е висока пет-шест метра и излизам през отвора горе, а после по няколко леки камъни до платото. Изгледът към долината със зелената поляна и виещата се река в дъното на мощен горист хълм е истинска награда за изкачването.

Орлите увенчават картината. Те летят сами и по двойки в широки кръгове и се понасят като стрели напред, после рязко сменят посоката.

Намирам началото на траверса, спускам се бързо, а после преминавам тесния перваз, без за използвам въжето. Бързо се отправям към източната кула за „Таванчето”. Изкачвам се, усещайки всеки мускул и става. Тялото е гъвкаво и пръстите са уверени. Когато катериш свободно соло и катеренето потръгне, си напълно свободен от страх, всяко движение е перфектно и радостта е близка до еуфория. Никое друго изкачване не може да се сравни по интензивност на насладата със свободното соло. С катерене на триене преминавам гладката наклонена плоча и излизам на малката площадка. Оттам започва втората част на тура. Следва отвесна плоча с едно излизане по лек надвес, хватките са здрави. И след няколко метра съм под тавана вдясно от него. Мога да продължа по лек жлеб покрай тавана, но истинскиут тур и най-интересното място е самото таванче, широко половин метър, но без удобни стъпки под него и без лесни хватки над него.

Сега съм над шейсет метра стена, която хлътва в надвес отляво и усещането е болезнена тръпка. Тук се хващам за ухото на стар клин, забит под тавана и намествам тялото си така, че да виждам релефа отгоре. Левият крак стъпва на издатина точно под средата на таванчето, това позволява изнасяне още нагоре и достигам тясно ръбче. Опитвам го, но стига само за краищата на пръстите, а съм без въже, така че хващам халката на горния клин с два пръста. Изнасям се с набиране над тавана и проблемът на тура е решен.

Бързо преминавам леката плоча и излизам на площадката за осигуряване за туровете „Таванчето” и „Орлова цепка”. Следва лек ръб и излизам отново на платото. Незабавно се предвижвам отново към началото на траверса, преминавам го още по-леко и бързо и се насочвам към третата кула, към следващия лек тур – „Дамски”.

Тръгвам отдясно и прекосявам диагонално до ръба, който започва с приятна плоча. Стъпвам на миниатюрни первазчета. Нагоре се изпречва малък таван и заобикалям отдясно. Катеря вдясно и намирам единствения в този момент червен клин, забивал съм го някога. Интересният момент настъпва при един траверс наляво под надвесена плоча по тесен объл перваз. Отляво намирам жлеб и по него на баланс с набиране излизам на лека плоча, с която турът свършва.

Сега съм готов за по-трудно изпълнение – тур „Жлебът”. Ще премина свободно труден надвес. По траверса се връщам към района на дупките, спирам се в началото на стоманения парапет, там е началото на тура. Тръгвам по нетрудна, но неприятно ронлива плоча нагоре и надясно. След десетина метра стигам малка затревена тераса. Нагоре е гладка плоча, заобикалям отдясно, изкачвам се на перваз и отново вляво на линията на тура. Оттук започва дълъг скален жлеб, по него са набити здрави стари клинове. Венецът на тура е надвес, който е спрял първите минали оттук и там сапоследните два клина с халка. Дясната част е силно хлътнала гладка плоча, а отляво има малко ръбче за крака. Важно е да намериш остри ръбчета високо горе за двете ръце. Това е критичен момент, защото вече си в надвеса, кажи-речи на пръстите на един крак, а другият просто виси опрян в надвеса. Ако не намериш хватките, си дотук или направо си падаш. Таози път всичко ми се получава перфектно. Протягам се силно нагоре, балансирайки на върха на лявата еспадрила. Намирам острия ръб и се набирам снмело, без колебание. Десният крак трие почти без полза, но създава част от баланса. И се изнясям на мускули, за да намеря още една стъпка вляво и още една хватка по-високо.

Следва дълъг жлеб, по който продължихме и завършихме тура навремето с Краси. Жлебът е разнообразен и приятен, а завършекът е наклронена тясна камина, която изисква пак изнасяне на триене. Горе съм!

Слизам и сядам пред пещерата. Сашо и Здравко вече идват. Днес е рожденият ден на Сашо.

Един стар тур на Беледие хан

На бялата стена с двете дупки в основата си, минават поне три стари тура. Единият от тях даже не знаех и открих вчера, в събота, на 17.03 2007, искайки да прокарам нов тур или поне да проуча стената за два логични тура, които виждах отдавна.

И така, дойдох над стената, намерих две достатъчно здрави дръвчета и направих осигуровката. Спуснах се почти по траекторията на стар тур, но на спускане не видях никакви клинове. Въжето точно стигна до долу, 45 м. отвес, който ме приземи точно пред дупката в дълбокия винкел в левия край на стената. Окачих на края на въжето един чук за тежест и се осигурих на ляв жумар на седалката. Започнах вдясно от винкела, като след малко влязох в самия винкел – надвесен пасаж от няколко метра. Там намерих един клин, който сам бях забил преди 22 години, по тур ‘Черни връх’, който следва винкела. След прехвърляне наляво на съседната стена излязох на позната площадчица с таванче и голяма халка над него. Таванчето се оказа прекалено трудно за мен сега и много мръсно обрасло горе около халката, така че с мъка се открива едно неудобно ръбче. Излязох от таванчето с примка на халката. Нагоре още мъка около 2-3 метра – мръсно, обрасло, пръст, надвесено, и после на малка издатина починах стабилно. Оттук нагоре или продължаваш по ръб край винкела по тур „Черни връх”, или тръгваш вдясно, по стената, където ме водеше въжето и накъдето беше моят интерес.

Вдясно по малък ръб диагонално е забит много стар клин, явно от първите, разработвали масива (някъде 50-те години на XX век). Пасажът е VI категория плоча и се минава право нагоре или леко вдясно. След трудни пет-десет метра се излиза на по-полегат участък с нова дилема – вдясно или право нагоре, по надвесена камина. В крайна сметка отклонението вдясно и трудното връщане в линията на тура ме принудиха да избера надвесената камина. Тя пък излезе по-лесна, отколкото очаквах. Там някъде пак имаше халка, много солидна. След още два по-трудни пасажа от VI категория винкелообразни и плочести пасажи се излиза горе. На най-трудните места си има халки и стари клинове, като халките ми изглеждат доста надеждни, за разлика от клиновете. Турът е много обещаващ, аз не знам как е бил наречен, само си спомням че между хората, които са правели тези турове, фигурираше името на Радко Бреянов и на Цанко Бангиев, още една легенда от петдесетте години. И двамата загиват в Кавказ, падайки по Безенгийската стена. В тяхна чест на Враца и Мальовица има турове с името ‘Безенги’.

Проект за възстановяване на масива

Масивът край  Беледие Хан „плаче” за възстановяване. Трябва да се възстановят пъро пътеките за достъп до масива и пътеката, опасваща масива. След това масивът трябва да се почисти основно от свободни опасни камъни. И накрая самите турове трябва да се почистят, да се набият нови класически клинове и може би болтове на края на туровете за по-голяма сигурност. Иначе масивът трябва да си остане за „класическо катерене”. Алпийската етика повелява да се зачете постигнатото от нашите предшественици от клуба при „Черни връх” и отчасти от нас през 80-те години, и на тази основа да се разработват старите и новите турове.

През 2004 г. Се обърнах към Федерацията на Българските Алпийски Клубове (Български Алпийски Клуб) със следното писмо:

 

26. 03. 2004

До

Федерацията на Българските Алпийски Клубове

Сергей Стоилов Герджиков,

клуб “Екстрем”,

 

Масивът “Беледие Хан” е добре познат на катерачите в София. Той е идеален за тренировка и обучение. Близо е до София (на 18 км от Околовръстно шосе). Скалата е здрав варовик. Мястото е красиво и е подходящо за къмпиране. Има хижа (“Люляка”).

Масивът е разработен отдавна, а наскоро е оборудван отчасти (“Бъчвата”) с лепени клинове. Там са три от туровете, от висока категория на трудност.

Идеята ми е да се почистят набият (или наковат) с обикновени или лепени клинове останалите около 15 тура. Разположени са по целия масив. Някои от тях са много стари, други са правени от моето поколение (през 80-те години). Категорията на трудност е от III до VI-VII. Важно е да се подчертае, че леките турове са по-подходящи за начинаещи и за разкатерване, както и за ветерани. Туровете са интересни, но са запуснати, с малко и стари ръждясали клинове, и са доста набити с пръст. По някои расте трева.

Тъй като имам принос в разработването на масива и отчасти съм правил опити за облагородяването му с лични средства, а и познавам добре туровете с имената и местата им, моля за помощ от Федерацията за доизграждане на масива като съвременен катерачен обект.

Надявам се, че Федерацията има известни материални и организационни възможности с наше решаващо участие (примерно от клуб „Екстрем” или просто доброволци) да се почистят пътеките, да се маркират пътеките и туровете, да се набият с обикновени и лепени клинове, да се поставят горе осигурителни халки. Най-трудоемко ще бъде изглежда почистването на някои турове от трева, пръст и свободни камъни.

За около 15 тура със средна дължина 50 м. са нужни: 100 клина (може да се съчетаят класически и лепени), 15 големи халки, боя за маркиране. Нужни са инструменти: за изсичане и рязане на храсти, за почистване на пръст и трева, за набиване на клинове, съответно за пробиване на дупки за халки и лепени клинове.

Трудът ще е доста. По мои впечатления един човек има работа средно един ден за почистването на един тур на този масив. Вероятно с тази дейност ще бъдат заети около 10 души за около 20 дни. Няма да е зле Федерацията да заплати някакви средства за този труд.

Разбира се, ако Федерацията има организационни възможности, най-добре е вие да направите всичко необходимо. Аз съм сигурен, че ще се намерят хора да помогнат, като аз самият съм на разположение. Готов съм да направя снимки, да нарисувам схеми, да припомня имената на туровете, даже с помощта на партньори да ги маркирам. Но за почистването, набиването, обезопасяването и разчистването на пътеки покрай масива е необходимо впрягането на по-голям ресурс. В тази дейност Федерацията има опит.

Нека направим Беледийския масив съвременен, безопасен, цивилизован и любимо място за тренировка на софийските и не само на софийските катерачи.

С уважение:

С. Герджиков

* * *

Тогава председател на Федерацията бе Русев, брат на моя приятел Наско. Отговор не получих, но имах кратък разговор с него. Нямало пари във Федерацията. След още няколко години написах статия за туровете за сайта climbingguide.bg, администриран от Николай Петков, най-добрият алпинист в България днес, и следващият председател на БАК. Той прояви интерес за разработването на масива, но така и не последва среща и практическо изпълнение на проекта.

Масивът Беледие хан и до днес, 2012г., си остава занемарен.

21.07.2012 г.

 

4 comments on “Беледие хан

  1. Маринова on said:

    Здравейте, а знаете ли къде се губят водите на р. Крива? Предполагам е прихваната някъде. Дали предстои да се върне в коритото си?

  2. Сергей Герджиков on said:

    Водите на река Крива не се губят, а просто намалява пълноводието й, понякога пресъхва.

  3. Маринова on said:

    Благодаря за отговора. Изненадана съм, че в средата на м. юни, след такива дъждове, каквито имаше в началото на месеца, реката може да е напълно пресъхнала.

  4. Сергей Герджиков on said:

    Може и наистина да се губи, просто потъва в кухините на карста.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

HTML tags are not allowed.