АНТИЧНИЯТ ПЕРГАМОН

10 август, 2019 | Публикувано в: Пътеписи | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars


  • Файлове за изтегляне

Пергамон

10.07. Разделяме се с нашите домакини на рецепцията, изчистваме сметката, искрено благодарим за прекарването тук и ми се иска пак да дойдем в този хотел. Пътят ни е дълъг, ще го изминем за два дни. На връщане искам да разгледаме античния град Пергамон с разкошен акропол, на който е бил построен прочутия Олтар на Зевс, взет от немците, спомням си го смътно от преди три десетилетия в едноименния Пергамон музеум в Лайпциг. Пътят до Пергамон (град Бергама) е неочаквано дълъг, отклонението от нашата линия е голямо, но целта си заслужава. Преминаваме през градчето транзит. След дълго лъкатушене по стръмни серпентини се издигаме над сухата хълмиста област и долу блясва голямо езеро. Вече сме на върха с акропола на Пергамон. Той е удивителен и разположението му е уникално. Мястото е сухо и скалисто, кафяв гранит, от който са построени и повечето антични структури. Паркираме и тръгваме, нямам търпение и неусетно се откъсвам, моите хора са изморени от пътуването.

Ани и Иванчо ще ме чакат на входа с кокетно кафене, нямат особено желание в този пек да щъкат из хълма. Нащърбените руини на крепост опасват върха. Разглеждам схемата и макет на акропола, впечатлява стръмния амфитеатър. Акрополът е бил доста населен: под връхната част са открити много къщи. Но най-важни структури тук са: дворците на пергамските царе (тук е имало цяла държава), олтарът на Зевс, храмът на Траян, мраморните храмове на Деметра, огромния античен театър и знаменитата Бергамска библиотека, втора след Александрийската. Впрочем пергаментът като материя за писане бил изобретен тук поради забраната на Птолемеите да се изнася папирус от Египет.

Като археолог (наскоро завърших магистърска програма) ме интересува проучването на мястото. Пергам е разкопан първо от немските археолози Хуман и Курциус през 1878– 1886 и 1900–1906 г. Немци продължават разкопките десетилетия. Долу в равнината още личат руините на римския град, сред които се откроява Червената зала от времената на „славните добри императори“. Тук, на акропола, блести храмът на Траян, оставил най-много архитектура от тях. Империята тогава е в разцвет и най-обширна, след това запада.

Разхождам се и снимам. Различавам главно два етапа: елинистическият и римският. Марк Антоний е владеел града и е бил тук с Клеопатра. Колоните на храма на Траян са великолепни. Впечатлен съм от сложната и дълга система за водоснабдяване, с акведукт е докарвана вода от десетки километри. Античният театър от гранит е необичайно стръмен и размерите му косвено говорят, че акрополът е бил много оживено място.

Слизаме от древния град акропол високо пад облаците на огелден връх, долу ниско е езеро насред планина. Градът е изумителен и най-вече с Римската си част – храмът на Траян. Но дворецът на Евмен с парите на Лизимах е бил разкошен, на него е имало олтар на Зевс и много статуи. Музеят е в Измир, а в Лайпциг немците са си изложили голяма част от разкрития олтар на Зевс, отмъкнат от тук.

Продължаваме към Чанаккале и България. Пътят е много сложен и тесен, свалям скоростта. По едно време ни спират в една тясна долина и сме образували дълга колона. Отивам напред да видя какво става. Обясняват ми, че има срутване, вижда се как събарят още камъни отвисоко и кога ще ги почистят? Казват петнайсет минути – да видим… Едва ли ще стигнем до 9.30 довечера в хотела в Едирне. Крайбрежната линия на пътя ни е изтощителна, отново преминаваме през десетки градчета. Спираме в Чанаккале и се настаняваме набързо, хапваме вкусни дюнери и утре сутринта продължаваме.

Коментирайте