3 август, 2019 | Публикувано в: Археология | Автор: Сергей Герджиков
1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (1 votes, average: 5,00 out of 5)


МИКЕНА – ЗАД МАСКАТА НА АГАМЕМНОН
Опит за ретроспекция
Резюме. „Първата европейска цивилизация“ в оста Микена – Крит е идеологема: просто не е имало „Европа“ в Средиземноморието от късната бронзова епоха. В студията се проследяват ретроспективно възлови моменти от историята на темата „Микена“ с важни факти и интерпретации. Микенска керамика, микенска стенопис, микенска металопластика, микенски мечове, микенска писменост, микенска държава, микенска цивилизация, микенско влияние, микенска търговия, микенско доминиране, микенско завладяване, микенска империя, микенски свят, микенско гръцко начало на западната цивилизация… Тази масивна линия на свръх оценяване на микенското като западно начало го извежда в иреална сфера и е във все по-ясно очертаващ се дисонанс с фактите за големи и малки култури от Източното Средиземноморие през късната бронзова епоха: Египет, Хетска империя, Ханаан (Библос, Сидон, Тир), Крит (Кафтор), Кипър (Алашия), Тракия. Все пак намираме и тенденция към неутрални обяснения и сякаш етноцентризмът избледнява.
Ключови думи: идеологема, бронзова епоха, Микена, Крит, Минойско-микенска цивилизация, етноцентризъм
Abstract. “The first European civilization” in the axis Mycenae–Crete is ideological: there was simply no “Еurope” in the Late Bronze Age’s Eastern Mediterranean. Milestones are tracked retrospectively in the history of the „Mycenae“ theme as important facts and interpretations. Mycenaean ceramics, Mycenaean fresco, Mycenaean architecture, Mycenaean toreutics, Mycenaean swords, Mycenaean alphabet, Mycenaean state, Mycenean civilization, Mycenean influence, Mycenaean trade, Mycenaean domination, Mycenaean conquest, Mycenaean Empire, Mycenaean world, Mycenean Greek beginnings of Western Civilization… This massive line of over-valuation of the Mycenaean as Western Beginnings brings it to irreal sphere and is in an increasingly clear emerging dissonance with the facts of large and small cultures in the Mediterranean during the Late bronze epoch: Egypt (Kemet), Hitite Empire, Canaan (Byblos, Sidon, Their), Crete (Caftor), Cyprus (Alasia), Thrace. However, we find a tendency to neutral explanations, and it seems ethnocentrism fades.
Keywords: ideologeme, Bronze age, Mycenae, Crete, Minoan-Mycenean civilization, ethno-centrism
Въведение: идеологемата „Първа европейска цивилизация“
Аз не съм завършил хуманитарна гимназия, но развих интерес към древността и археологията. Този интерес е свързан с нагласа на респект към емпиричната наука. Реалностите, достъпни на археологията, са твърде различни от глобалната образователна, масово културна, историческа и археологическа идеология за произхода на Запада изключително от една локална ос: Микена–Крит.
Днес (2019 г.) изразът „първа европейска цивилизация“ е все така актуален и ценностно натоварен, както и преди един век. Той се използва дори когато се откриват неолитни селища. Специфичният легален термин се отнася до група градежи и други артефакти от късната бронзова епоха в Микена и Крит.
Идеологема. Оста Крит–Микена е претоварена от интерпретации, които се колебаят в двете посоки и за един век постепенно от Шлиманова Микена се преминава към Минойско-микенска цивилизация. Микена и Троянската война е централна тема на огромната култура на „класицизма“, „Classical studies”, фокусирана в един от „двата източника на нашата цивилизация – древна Елада“. Тя се изучава като огромна по важност неоспорима истина още в първите уроци по история в класовете на основното образование на Запад. Тук не включвам желязната епоха в тази област.
Критика:
„Европейска“ не е адекватно име за култура от вековете на бронзовата епоха от Източното Средиземноморие, ако изключим условните географски граници на Европа като континент. „Запад“ и „Изток“ не са адекватни термини за въпросното време, защото просто такова културно деление тогава не е съществувало.
Въпрос: Защо едно толкова явно погрешно разбиране се приема не само в широките кръгове, но и в общностите на историци и археолози?
Факт:
Като локален културен регион „първата европейска цивилизация“ е малка част от голяма група от култури в Егея, Анатолия, Ханаан и Египет, взети в периода на късната бронзова епоха (XVI–XI в. пр. Хр.). Групата свързани култури от тази епоха не носи онези специфични характеристики, които много векове по-късно оформят Европа, и които отличават Запада от Изтока. Тя е определима по-добре като „Егейска“ или „Източно-средиземноморска“. Този огромен факт, който противоречи на тезата за „Първата европейска цивилизация“, не може да се игнорира.
В пребогатата литература за Микена от повече от един век насам има два реда термини:
А. Микенска архитектура, микенска керамика, микенска металопластика, микенски занаяти, микенско стопанство, микенско общество, микенска търговия, микенска експанзия, микенска култура…
Б. Ахейско завладяване (ахейците-микенци като имигранти), микенска писменост, микенско металопроизводство, микенско търговско господство, микенско морско господство, микенски колонии, микенска империя, микенска епоха, микенска цивилизация, минойско-микенска цивилизация, микенски свят…
Тези термини и изрази са част от масово споделяни нагласи, убеждения и ценности. Те са огромна тема в медийното пространство от всякакъв вид. Това може да се види чрез бърза справка в интернет. Серията Б е проблематична, ценностно натоварена и идеологична. Против нея са все повече факти.
Анализите и интерпретациите в областта, покривана от тези ключови термини, са проблематични поради масивната етноцентрична свръх интерпретация, която се създава и разпространява като идентификации, анализи и интерпретации. Тя обхваща историография, археологически трудове, университетски, колежански и ученически курсове, научно-популярни статии и книги, документални и игрални филми.
Антична Гърция наред с Античен Рим са залегнали в генофонда на Запада и по това няма спор. Идеологията идва, когато фактите и концепциите за и около този произход се фабрикуват далеч отвъд наличните данни, отвъд античността и архаиката. Типичен е колежанският курс по История на древния свят: Стоки от три континента на Жан Колман-Найт от Фриймонт, Калифорния. В него корабът от Улубурун, сирийски по произход, се приема като основно доказателство за търговия на Минойски Крит, а оттук и на Микена (Coleman-Knight).
Данните тласкат към един постепенният преход от гръцка Микена (земята на Омировите герои) към не-гръцки Крит, за да се оформи концепция за „минойско-микенска цивилизация“. Внушава се, че „Микенският кръг“ от късната бронзова епоха е цивилизация не просто сравнима с Египет, Анатолия и Ханаан, а доминираща. Тракия излиза изцяло отвъд този кръг. Така са виждали нещата и самите гърци в техните писания от Херодот векове напред: всички са варвари, включително Египет, с изключение на самите елини. Старата опозиция: гръцко–варварско става в новата история и археология: цивилизация–култура.
Специално за нас от България това означава, че траките са варвари. Така ги и приема нашата собствена история и археология от един век насам, а за компенсация се развива огромната тема за тракийската религия и за „микенско влияние, микенски „преживелици“, микенска керамика, контакти с Микена, микенски мечове, микенска металопластика, микенски подражания, микенски стил куполни гробници, микенска социална организация, „Микенска Тракия“.
Въпрос: Защо едно погрешно и масивно заблуждаващо разбиране се приема не само в масовата култура, но и в общностите на историци и археолози, както и в образованието?
В отговор на въпроса ще предприема ретроспективно изследване в търсене на корените и енергията, която задвижва тази традиция.
Известно е, че писаната история и археология са силно зависими от позициите на историци и археолози. Произходът и „великото минало“ се сакрализират – те стават обект на култ и мит. Това не е само европейско и западно явление, а на всеки голям национализъм или културен центризъм. Съвременни на изследователите диспозиции се проектират спонтанно върху изследваното минало.
Съвременното доминиране на Запада се проектира назад, за да се легитимира. Забравя се, че времената се менят, менят се и доминиращите културни сили. Днес е налице глобална ситуация, в която локалните центризми избледняват на фона на интензивно движение на информация, стоки, пари, хора, цели общности. Западът доминира от няколко века, а корените му потъват в различни посоки и стигат далеч отвъд Европа. Нашата мощ е акумулирана от глобални постижения.
Българската хуманитаристика е неизбежно зависима от тази огромна идея от повече от един век насам. България се поставя в периферията на западната цивилизация и миналото ѝ се поставя в периферията на гръцката цивилизация. Елада и специално Микена се поставя в центъра на изследването на Тракия от късната бронзова епоха насам и това се проецира далеч напред с хилядолетия.
Приемането на координатни системи, центрирани вън от една изследвана културна територия, не е адекватно, защото подрежда данните в деформирана перспектива. Съвсем друго е проследяването на реалните външни връзки от позицията на културата, която ги включва в своя жизнен цикъл, както и оказва свои влияния върху съседите. По силата на този „ексцентрицитет“ тракийските факти се разпознават като периферно-елински: ценностно-негативна идеология. Със същата периферна нагласа беше създадена полярна: ценностно позитивна идеология: тракологията. Тракологията се старае с всички сили да издигне „Древна Тракия“ към недостижимото ниво на „Древна Елада“ и всяко тракийско оценностяване се извършва предимно в тази ос.
Идентичността е такава, каквато е и каквато е била. В научния анализ няма място за преклонение пред нечия изключителност. Нелепо и недостойно е да се самопоставяме в сянката на чужда изключителност, като приемаме дименсиите „варварство–цивилизация“ и „култура–цивилизация“, идващи от преди век-два чрез Морган и Чайлд и наследяващи дименсията „гръцко–варварско“.
Живеем в глобална ситуация. Насаждането на национализми и центризми няма бъдеще и е опасно, а насаждането на чужди национализми за наша сметка е самоубийствено. Местните културни идеологии са бременни с конфликти.
Да тръгнем от повърхността на момента назад към „пластовете на времето“, за да проследим възлови факти и концепции.
Погребаният воин от Пилос
Една от най-новите важни находки от Микенската цивилизация е от 2015 г. от района на двореца в Пилос, Месения, на богат гроб на знатен воин (Griffin Warrior Tomb), която, доколкото ми е известно, до момента не е публикувана в научни статии. Откривателите са от Синсинати: J. Davis and Sh. Stocker (Джон Дейвис и Шарън Стокър). Гробът съдържа 1500 предмета. През същия сезон са открити и останки от къщи, ранна крепостна стена и други следи от късната бронзова епоха. При първото прочитане на новината от Синсинати с фотографиите на артефактите от гроба на „микенския воин“ се питах: Ако това е микенски воин, защо той е носил минойски пръстен, огледало, минойски меч? Ако пък това е минойски воин, защо той е почетно погребан в Пилос, Месения? И каква е връзката, която е налична поне по място между гроба и двореца? Най-вероятно става въпрос за минойско висше присъствие, ако не минойска колония в Пилос, както още Еванс е предположил. Погребаният вероятно е от първите висши воини, акостирали в района. Това предположение се потвърди в по-нататъшните публикации.
Проектът е продължение на вече традиционните проучвания около „двореца на Нестор“ на археологически екипи от Университета в Синсинати и Американското училище за класически изследвания в Атина, започнати още през 1969 г. от Блеген. Директори са Джак Дейвис и Шарън Стокър.
Ако воинът е критски вожд от XVI в., самата идентичност на Пилоския дворец и връзката Микена–Крит се променя диаметрално, като масата данни за минойски артефакти става естествено обяснима.
Мъртвецът лежеше по гръб на пода на гроба, оръжия вляво, бижута вдясно… Златни чаши лежаха върху гърдите и стомаха му. От дясната му страна имаше стотици серпентини, аметист, кехлибар, златни мъниста, златна верига и висящи, десетки печатни камъни, издълбани със сложни рисунки, и четири златни пръстена. Между краката на мъжа лежеше плоча от слонова кост с изображение на грифон в скалист пейзаж. Наблизо имаше бронзово огледало с дръжка от слонова кост… Близо до главата и гърдите на мъртвеца имаше меч с дължина от метър, дръжката му беше покрита със злато. Повече оръжия бяха открити до краката на мъжа. (Davis, Stalker 2016, griffinwarrior.com)
Според откривателите гробът е от 1500-1450 г. пр. Хр. 200 г. преди самия дворец в Пилос, приеман за микенски. Първата идентификация беше „микенски знатен воин“, а критските артефакти – заграбени. След преоценка Дейвис и Стокър споделят, че намерените артефакти са на военен вожд от Крит. (ibid.).
…артефактите, разкрити миналата година в 3500-годишния гроб на „Грифоновия воин”, са символи на неговата власт като владетел на град Пилос, разположен на югозападния бряг на Гърция. Предполагаше се, че повече от 2000 артефакти, свързани с погребението, включително четири гравирани пръстена със злато, сребърни чаши, мъниста от скъпоценни камъни, бронзово огледало, гребени от слонова кост, оръжия, керамика и слонова кост, украсена с грифон, били ограбени от минойците, които живеели на остров Крит. Дейвис и Стокър сега казват, че обектите и образите в гроба са в минойския стил от гравираните златни пръстени, и предполагат, че елитите, живеещи в континентална Гърция, разбират минойската култура и я използват за установяване на власт. Които и да са, те са хората, които въвеждат минойски пътища към континента и изковават микенската култура, казва Дейвис. (Davis, J. Archaeology, October 4, 2016).
Главни артефакти:
Златна верига с тъкани „сакрален бръшлян“; меч с дължина 1 метър, дръжката му е покрита със злато.; каменна кама със златно покритие; многобройни златни и сребърни чаши; мъниста от карнел, аметист, кехлибар и злато; четири златни пръстена; десетки малки, вдълбани печати с офорти, изобразяващи бой, богини, тръстика, олтари, лъвове и хора, прескачащи бикове; плака от слонова кост с изображение на грифон в скалист пейзаж; бронзово огледало с дръжка от слонова кост; тънки ленти от бронз (останки от доспехите на воина); бивни, вероятно от шлема на воина; нож с голямо квадратно острие; две златни чаши и сребърна чаша със златен ръб; шест сребърни чаши; бронзови чаши, купи, амфори, кани, някои позлатени, други със сребърни елементи; шест украсени гребени от слонова кост. (пак там)
Ахатов печат с гравирана схватка между воини („Най-доброто произведение на гръцкото праисторическо изкуство“)

Печатът е от скъпоценния камък ахат и е с диаметър 3,5 мм. На тази повърхност е гравирана съвършено сцена на схватка, която сама по себе си е свидетелство против разбирането за „мирния и мек характер“ на критяните от минойските дворци-храмове.
Медии от цял свят, включително и български (в преводи от чужди медии), съобщават, че ахатовият печат е „най-доброто произведение на гръцкото праисторическо изкуство“ (вж. напр. Richardson 2017). Това е само един от многото типични изрази в медиите, които обръщат фактите диаметрално, за да усилят някаква нагласа. Точните думи на откривателите са: „най-изящното открито произведение на Егейската бронзова епоха“. Чисто минойско изкуство на микрогравиране на бойна сцена на 3.5 мм без аналог. За пореден път намираме подмяна на идентичността с преход от минойска към гръцка идентичност. Това се прави много по-предпазливо от специалисти и съвсем убедено от репортери, които формират световното обществено мнение.
Факт. На границата между XVII и XVI в. (по друга дата ок. 1500 г.) в Пилос, Месения, в границите на Микенската цивилизация, на мястото, където след два века ще бъде построен един от основните паметници на Микенската цивилизация, дворецът-храм „на Нестор от Илиадата“, е погребан с най-високи почести един висш воин-вожд от Крит (Кафтор), видимо „нашественик“. Според откривателите обаче той е от основоположниците на тази цивилизация. Проучванията на изключителните находки продължават, включително и анализа на костните останки.
Този факт е в конфликт с все още доминиращата масово представа за микенците като воини-завоеватели, които са създали империя, достигнала до Крит, и за минойците като мирна общност, чиито достижения били асимилирани и развити в нова, уникална, първа европейска цивилизация.
Преосмисляне на микенската идея
В последно време се появиха заглавия, които сякаш разсейват сакрализирането на „великия произход“ заедно с „големите наративи“ на Модерността в синхрон с постмодерната вълна : „деконструкция на големите разкази на Модерността“ (Лакан, Лиотар, Дерида). Постмодерната деконструкция обаче разпозна и науката като социална конструкция и отиде и до „социалното конструиране на реалността“ (Бъргър-Лукман). В този неин последен аспект ѝ бяха нанесени точни удари от научната култура и реализма (Сокал). През 1997 в Станфорд се появи сборник със статии от признати в самата класическа парадигма историци, със заглавие, немислимо преди само трийсет години: Inventing Ancient Culture (Изобретяването на античната култура), а една от статиите е Periodization and the Heroes: Inventing a Dark Age. (Morris 1997).
В България се появиха серия публикации на доц. Цв. Лазова от НБУ, посветени на деконструкцията на големите разкази за древността в историята и археологията на XIX и XX в. (Лазова 2010) и на нашето собствено националистическо „въобразяване“ (Лазова 2016). В друга публикация (Лазова 2012) авторката представа историята на самата историографска наука и на археологията като плод на западния модерен национализъм, свързан с нова свободна Гърция и нейното наследство. Тук ще приведа няколко откъса от статията ѝ от 2012.
Значимостта на войната за гърците прави поемите му (на Омир: С. Г.) да съперничат на другите „големи” традиции като религиозните текстове от Средиземноморието. Препредавайки този разказ, гърците осигуряват наратива, който легитимира „героичното” им минало, а по-късната западна традиция непрекъснато ще се връща към него с различни инструменти за (ре)конструкции… Например рицарите от четвъртия кръстоносен поход (1202-1204), които никога на достигат Йерусалим, оправдават непочтените си схеми за превземането на Константинопол с това, че са дошли да отмъстят за обсадата на Троя, „тъй като тя принадлежи на нашите предци и ние сме дошли да отвоюваме тази тяхна земя” (Korfman 2005) (Лазова 2012, 138).
… Двигателят и на идеята, и на идеала е Й. Винкелман (1717-1768), който създава двутомната „История на изкуството на древността” (1764), чрез която лансира и нова естетика. Хердер (1744-1803), Гьоте (1749-1832), Шилер (1759-1805) гледат на Античността през неговите очи. В края на 18. век интересът към Гърция нараства и Винкелмановата идеализация на нейната древност оказва силно влияние върху изследователската практика и образованието… професионална, университетски институционализирана „наука” – Altertumswissenschaft или „наука за древността” (цит. пр., 140).
След 1874…, когато той (Шлиман – С. Г.) се премества в Микена, чрез неговата интерпретация на откритото там се налага напълно нова визия за ранна Гърция… С разкопките на Шлиман на гръцката история започва да се гледа като на континуум, който отива още по-далеч в миналото… Така аргументите на Шлиман, спечелили обществена подкрепа, вече около 1914 година се приемат от повечето елинисти.
Гръцката, а с това и европейската история, се удължават с около пет столетия. Институциализирането на този възглед не допуска други мнения. В научния дискурс от края на 19 и началото на 20 век се отлага едно от новите значения на микенската епоха – още една епоха принадлежи на гърците, с което се променя и нейната периодизация. (цит. пр., 4-5)
Тук и в другите си публикации Лазова описва сбито известни факти, но в една нова светлина. Сега ясно се вижда „конструирането“, тръгнало вън от науката, подчинено на елинистката естетика и преклонение, а после на западната идеология на собствения произход. Самата западна историография и археологията, зависима от нея, са закърмени с тази идеология – те възникват от въпросното преклонение.
Наистина ли моментът за преразглеждане е назрял и вълната ще се усилва, времето ще покаже. Ако застанем на позициите на деконструкцията, вън от емпиричната наука и в името на нови конструкции, в това не виждам смисъл.
Продължаваме да проникваме назад във времето в търсене на важни факти относно микенската идея.
Манфред Корфман, Троя и новият „дебат на дисциплините“
Посетителят на Троя днес освен интригуващата разходка може да получи пътеводител, написан лично от Корфман от Тюбинген, най-новият дългогодишен изследовател на „Трая“ (Вилуса). Корфман заедно с всичките си колеги-класицисти е преминал през интензивно изучаване на великите паметници на героичната Омирова епоха. В пътеводителя, предназначен да популяризира същата тази епоха, той все пак признава, че битката за Троя не се потвърждава (Korfman 2005, 29). В един сериозен отчет авторът пише:
Въздействието, което те имат понякога, както е в случая с „археологията на Троя“, често се простира надалеч в публичното пространство. Въпреки това, ние работим главно за научния резултат…От самото начало операциите в Хисарлък са придружени от критична дискусия на дисциплините, свързани с античността. (Korfman 2003, 11)
Конфликтът между дисциплините класическа археология и древна история, от една страна, и праисторическата и протоисторическата археология от друга все още е под повърхността. Какво може да каже науката с разкопките; какво е позволено тя да каже? Наистина ли тя има право да прави изявления за историята?… Ключовият въпрос е, разбира се, как нашите находки се интерпретират. Но това определено важи също за архивите в писмена форма, които трябва да се четат и препрочитат отново и отново и постоянно се реинтерпретират. Текстовете обикновено са писани с конкретни намерения. Помня например Ливий, който се старае да оправдае на основата на етиката и религията разрастването на Римската империя. Такива текстове, много от тях, са измамни и те е трябвало да бъдат измамни. В нашата област, археологическите разкопки, от друга страна, един изгорен депозит в населено място, например, е верен, защото представя нещо, което действително е станало. (ibid., 12)
Това, което най-силно впечатлява посетителите на Троя днес, са стените на цитаделата от късно бронзовата епоха. Тези каменни стени, които са с дебелина пет метра и най-малко осем метра височина – а над тях една керамична надстройка няколко метра висока – трябва да се свързват с Троянската война, ако такава война всъщност се е състояла изобщо. По това време, през XIII-ти век пр. Хр., градът Троя/(В)илиос е важен, но васален град, носещ името Wilusa, той е очевидно подчинен на Хетите, тогава велика сила в Анатолия и в Близкия Изток… договорът за васалитет е бил сключен между Хатуша и Вилуса към 1285 г. (ibid., 29).
Градът е преживял върха на своя разцвет, наброявал е до 10 000 жители и е бил великолепно укрепен, но само вътрешният град е фортифициран със стена – външният е защитен с дълъг ров. В периода VIi (бившия VIIa), около 1190-1180 г. пр. Хр. има следи от война, загубена от града.
Всичко това приключва около 1190/1180 пр. Хр. с катастрофа, белязана от пожари и жертви. Наистина има признаци, че това е война, и, нещо повече, война, която е загубена… Археолозите могат да кажат в такъв случай само, че това явно е една от многото войни, които трябва да са водени толкова често за този град. Ние не говорим за Троянската война с ахейците като победители! (пак там, 36-37, италик мой тук и в следващите цитати).
Няма данни за ахейско (микенско) завладяване и присъствие.
Следва кратък период на руини, а след него следи от заселване на нова популация от Балканите, предполагаемо траки, съдейки по керамиката от VIIb.
Както е добре известно, центровете на цивилизациите, които са оформили историята тогава, са били в Месопотамия, Египет, а също и в Централна Анатолия, а не в Европа, поне през второто хилядолетие пр. Хр., когато хетите (Hittites) споделят честта на голяма сила на равни начала с Египет и Ашур. Тези центрове на властта са били сами по себе си важни и сами са станали „напреднали цивилизации“, защото има съседни региони, известни като „периферии“. Тук идва ролята и важността на Троя между силите, а именно, че е била географски най-благоприятно място на Дарданелите (ibid., 40).
Тук намирам потвърждение на тезата си: центровете на сила и култура тогава не се намират в континента Европа, а в Анатолия, Асирия и Египет.
Преди този научен отчет в едно свое интервю Корфман споделя:
Водещите експерти по Хетската цивилизация сега казват, че (В)илиос-Илиос е Вилуса (Wilusa), и по този начин държи забележителна роля в политическата конфигурация. Голямото Хетско царство несъмнено няма да сключи договор с някакво лилипутско селце. А че Троя е значително селище – е, това е видимо за всеки, който погледне цитаделата. (Korfman 2002, 56).
В интервюто става въпрос за голямата траншея, изсечена около града от бронзовата епоха, но Омир говори за непревземаема стена, около която Ахил влачи убития Хектор. За повече от 20 години работа екипът на Корфман е атакуван от класицисти, никой от които не е копал никога там. Разбира се, всичко се върти около „героичната епоха“. Археологията е обявена от тях за безполезна, доколкото противоречи на написаното вече 27 века след Омир.
Ахейско присъствие е засвидетелствано наистина на различни места по западното анатолийско крайбрежие през късната бронзова епоха.
ЕРА НА МУРСИЛИС II, 1330-1300 г. пр. Хр., археологически данни. През LH IIIA 2, 1375-1300, присъствието на ахейци е археологически потвърдено като заселници в Милет, Асос и Мисгеби. В Мисгеби некрополът се използва за кремации и погребения на ахейски преселници. Милет претърпява голямо унищожение и пожар по време на LH IIIA 2, в което са разрушени къщите на ахейците, основният егейски елемент в Милет от период II в района на храма на Атина (Melnik 1983, 139).
Преселници от Ахая има в късната бронзова епоха, но това не е колония, защото няма ахейски селища. Миграцията е нещо нормално още в онази епоха и хора от различни краища на Средиземноморието са пътували, преселвали са се и са се смесвали с местните популации.
Къснобронзовите кораби от Гелидоня и Улубурун
През 1960 г. край нос Гелидоня, Турция, е открит потънал кораб от КБЕ, 1200 г. пр. Хр., натоварен предимно с медни слитъци и бронзов скрап от Крит, близо 1 тон. В него са намерени каменна двуостра брадва, каменни чукове, бронзови тесли, модел за изливане, малки количества калай, малко керамика, кошници за скрап, керамични съдове за течност, инструменти за металообработка, чукове и наковални. Корабът не е микенски, нито критски, а е сирийски. Такава е идинтификацията на екипа на Джордж Бас (Bass, Throckmorton and Others 1967).
Тези данни, ирелевантни към „микенската империя“, се интерпретират обаче от защитниците ѝ като потвърждаващи. Уилиям Тейлър пише по повод на този кораб:
Голям брой такива „пари“ са открити в летния дворец Агия-Триада на о-в Крит, а съвсем скоро множество такива отливки извадиха от микенски кораб, претърпял корабокрушение до югозападното крайбрежие на Турция (Тейлор 1964/2003, 170).
Само две уточнения: въпросните „пари“ са слитъци по около 24 кг и не са били в „микенски кораб“. В колективната монография за кораба от Гелидоня Бас пише в заключението:
На борда е бил търговец, подготвен да търгува на почти всяко източно средиземноморско пристанище. Неговият набор от различни тежести за везни, необходими за оценяване на метала в скрап и отлети форми, му позволява да прави сделки с търговци в Египет, Сирия, Палестина, Кипър, Троя, хетската империя, Крит, а може би и континентална Гърция (Bas, Throckmorton & All. 1967, 163).
За намерения печат от кораба от XII в. от Гелидоня Джордж Бас пише:
Всички търговци от Близкия изток са носели такива „подписи“. А глинените съдове, някои от които наистина напомняха за съдовете от района на Егейско море, в по-голямата си част свидетелстваха, че са произведени в Кипър или Близкия изток. Нито един предмет от огромния куп събрани материали не намекваше, че родното пристанище на кораба е Микена (Бас 1982).
Нито един предмет не намеква за микенски кораб.
Този въпрос наложи да се преоцени още едно становище, преобладаващо сред голяма част от археолозите. Според него обработката на бронзови изделия на остров Кипър е възникнала благодарение на Микена и е резултат от микенското отвъдморско нашествие. Но след като проучих различните видове бронзови изделия от Кипър, разбрах с изненада, че най-ранните образци на сечива, разпространили се постепенно там, са намерени по сирийско-палестинското крайбрежие; това говори за техния близкоизточен, а не гръцки произход…
Тезата за задължението на Гърция към Близкия изток за получените артистични и интелектуални дарове е общоприета. При размяната на стоки и идеи между гръцки и финикийски търговци през осмия и седмия век преди новата ера гърците получили азбуката, идеите за монументалната каменна скулптура, богатото украсяване на керамичните съдове, архитектурната декорация и съвременните технически похвати в областта на бижутерството, резбарството и обработката на метали. Някога финикийските занаятчии били приемани на драго сърце в Гърция заради умението им да коват бронз. (цит. пр., ит. мой)
Още по-богат на находки е потъналият кораб, открит край Улубурун, датиран около 1310 г. пр. Хр. Това археологическо откритие е оценявано като едно от най-големите на XX в. То съдържа хиляди предмети от няколко средиземноморски култури: кипърска, сиропалестинска (ханаанска), вавилонска, минойска, египетска.
Най-старото и най-вълнуващото корабокрушение, откривано някога, е на 15-метровият сиро-палестински търговски кораб, чийто товар е забелязан на морското дъно от гмуркачи за стриди близо до нос Улубурун, близо до Кас, на южния турски бряг. Корабът датира от около 1300 г. Пр. Хр. Според Уочман (Wachsmann 1998: XI) „Улубурунският кораб е без съмнение най-значимият ключ за разбиране на бронзовата епоха в мореплаването“. Дж. Бас (Bass 1998: 49) добавя: „малко, ако изобщо има разкопки от бронзовата епоха през последните 50 години, които са по-важни от улубурунското корабокрушение (Fawcett & J Zietsman 2001, 5).
На този кораб-мисия или търговски съд са натоварени 10 тона мед (325 слитъка по 1 талант) най-вероятно от Крит и 1 тон калай (точната пропорция за бронз), няколко слитъци стъкло, стотици кипърски купички и лампи, опаковани в големи кипърски питоси, много керамични съдове, златна чаша, и т.н. Два меча (един в микенски стил) и кама от сиро-палестински произход са ползвани от хората на кораба. Уникален е печатът на Нефертити. Почти никакви артефакти и никакви стоки от микенски произход не се намират на кораба.
Корабът, изследван от екип на Дж. Бас и К. Пулак, не е микенски, нито минойски, не е еладски и не съдържа уникални находки от микенски или минойски произход. Всичко, което е известно от тези два кораба, не говори за микенска търговия, още по-малко за господство.
В археологическите отчети за двата кораба горните твърдения са обосновани с детайлни описания и анализи на артефакти (Bass, Throckmorton and Others 1967, Pulak 1986; Bas, Pulak 1987).
Почти общоприето е погрешното схващане, че наличието на тези слитъци показва минойската, микенската, или поне егейска търговия, а препратките са твърде много, за да се отбележат. Твърдения, че „без съмнение, търговията със слитъци тип „волска кожа“ е била в крайна сметка в минойската или микенската ръце“, (Clark, Prehist. Еurope, 258) са смислени, ако се приеме, че „всички рисунки ни показват хора от Кефтиу (предполагаемо Крит), носещи плочи от мед като дар (или вероятно добре платена стока!) в Египет…“, дори слитъците са наречени „Кефтиу-слитъци“ … Такива твърдения нямат основание. Аз не намерих нито един случай в гробницата на Rekh-Mi-Re, където тези блокове определено може да се асоциират с хора от Кефтиу. Дори и тук сирийските вождове представят подобни слитъци, а когато слитъците се виждат в ръцете на египетски ковачи в същата гробница, те се идентифицират като азиатска мед от Ретну. В единадесет други репрезентации може да сме сигурни, че египтяните приемат слитъците като сирийски (Bass 1967, 74, ит. мой).
За кораба от Улубурун, датиран във втората половина на XIV в., Кемал Пулак резюмира: „Маршрутът на кораба от изток-запад въз основа на находките от 1984 изглежда сигурен, но националността му остава неуловима“ (Pulak 1988, 1). За сезон 1986 равносметката е следната.
Новите находки (от 1986) включват уникален златен скарабей на Нефертити, който може да предостави потвърждение за скорошната хипотеза, че тя е служила като ко-регент – по време на последните години от управлението на Ехнатон; златен медальон с гола богиня, държаща газела във всяка ръка, както и други типично ханаански златни медальони; каменно-кристален цилиндричен печат със златни капачки, вероятно каситски; един стар вавилонски хематитов цилиндричен печат, преправен от асирийски занаятчия, може би по време на Амарна; и в питос най-ранния известен диптих от типа, на който има наслоен восък за писане. Още тежести, бронзови сечива и оръжия, керамика, медни и калаени слитъци също излязоха на светло, както и един фаянсов ритон с глава на овен (Bass, Pulak & All. 1989, 1).
Въпроси:
1. Къде са останките от микенските търговски кораби, кръстосвали Егея през късната бронзова епоха?
2. Къде са останките от бойните флотилии, с които ахейците са превзели Крит през 1450?
3. Къде са масивните следи (керамика, кораби, оръжия, метални съдове, некропол) от флотилията, обсаждала Троя десет години, и от ахейските оръжия в завладяната Троя (1193-1183 г. пр. Хр.)?
Отговор: Няма данни за такива.
Но идеологията не се повлиява от липсата на данни, дори напротив: използва негативните данни като позитивни. Продължават интерпретациите в посока Микена. Бегъл оглед в мрежата показва научни статии и студентски курсове за Микена, микенската търговия и господство, позоваващи се на находките от корабите, потънали край Гелидоня и Улубурун. Джордж Бас от своя страна отбелязва:
Ако бях учил повече древна история, навярно нямаше да намеря доказателствата за присъствието на семитски мореплаватели, когато отидох при нос Гелидоня, защото просто щях да зная вече, че то е било невъзможно по тези места през бронзовата ера (Бас 1982).
„Микенска империя“ става „минойска“
Изглежда изключително трудно да се определят достоверно поне основните дати и факти за най-важните завладявания по оста Микена – Крит. Как да си обясним, че едновременно, около 1600 г., в Пилос, Месения, е погребан висш воин от Крит, а в Микена погребват първите владетели? За завладяването на Крит от микенците има две дати: 1450 и 1200. От друга страна и в други публикации Крит доминира в Егейския регион в периода 1450–1250 г. пр. Хр., а Микена доминира Средиземноморието около 1250 г. пр. Хр.
Основният проблем остава идентичността. Няма яснота и консенсус относно идентичността на микенската (ахейска) общност и култура. Мотивацията изглежда такава: да се потвърди гръцката идентичност на „първата европейска цивилизация“ дори в Крит и да се поемат всевъзможни нови и бъдещи данни в концепта „Минойско-микенска цивилизация“.
Ето една карта на „минойската империя“ от 1550 – 1450 г.:

Карта на „минойската империя“ (1550-1450 г. пр. Хр.)
(linearbknossosmycenae.files).
А ето и карта на „микенската империя“ (1400-1200 г. пр. Хр.):
Карта на Микенската империя (www.quora.com)
Рита Робъртс, археолог и филолог, авторитет по микенология, е автор на статията „Минойска и микенска аграрна търговия и търговски пътища в микенската империя“ (Roberts 2018). Под заглавието е поместена снимка на макет на кораба от Улубурун, който, както видяхме, няма никакво отношение към микенската търговия и не съдържа никаква микенска, нито критска стока. Но се предприема следващ елегантен ход: микенската експанзия става минойско-микенска, без да се дадат данни за микенския принос към тази експанзия и да се направят неизбежните изводи.
Археологията изглежда подкрепя идеята за широко разпространени минойски търговски контакти и значителен брой минойски колонии. Разпространението на топонима „Minoa“ в Егейско море и в източната и в централната част на Средиземно море също имплицира минойската колонии.
Все пак не трябва да забравяме, че известният археолог Артър Еванс е дал на минойската цивилизация името ѝ. Възможно е минойците да са имали съвсем различно име. Ако критският цар от бронзовата епоха е бил известен като Минос, напълно възможно е колониите на този цар да са се именували „Миноа“ по неговото име, „но това е само спекулация“, добавя скромно Рита Робъртс.
Селището Кастри на Китерия изглежда една от най-ранните, ако не и първата минойска колония, датираща поне от преди 2000 г. пр. Хр. Имало е селища в Триада на Родос, както и в Ласос, разположен югозападно от Турция, по средата между Милет на север и Бодрум на юг, както и в Милет на Анадолското крайбрежие. Смята се, че първите колонисти на Милет идват от Милатос, минойско селище само на изток от Малия. Наксос, Карпатос също се смята да са имали минойски колонии.
Една от най-важните открити колонии е Акротири на Егейския остров Санторини. Спиридон Маринатос изтъква цикладските особености на селището, но много от находките се оказват минойски, както е видно от плановете на къщите и типичния минойски стил на керамичните форми, както и от много друг черти. Акротири, построен около 1550 г. пр. Хр. (Късен Минойски 1а период), ще да са запазили тесен контакт с Минойски Крит. Стенописите например илюстрират влиянието на минойски Крит. (Roberts 2018)
Но това не е всичко. Робъртс твърди следното:
Голямата част от минойския експорт е била тяхната керамика, която намираме по цяла Егея, Леванта и делтата на Нил, включително до островите Лупани между Италия и Сицилия. Минойската керамика е била популярна в Египет до периода след управлението на Тутмос II (1492-1, 472 г. пр. Хр.) след което по-голямата част от егейска керамика, изнасяна в Египет и нейното съдържание са микенски. Имало е също обмен на артисти, като владетелите в Ханаан и Египет са наемали минойски артисти да рисуват чудесните минойски фрески на техните дворцови стени. Египетските деца са били карани да пишат списъци с минойски лични имена и да ги превеждат в йероглифи. Минойски корабостроители са строели „Кефтиу кораби“ в пристанището на Мемфис при фараона Тутмос III. Eгипетските фараони също са използвали преводачи специално от минойски език през периода на Новото царство“ (Roberts 2018, 4).
Това са безспорно интересни твърдения в полза на Минойската култура. Робъртс не смята за нужно да обосновава тези твърдения с каквито и да са данни. Тя не привежда и данни, които да правят важното разграничение между минойска и микенска керамика в разпръснатите из целия регион съдове и фрагменти. Анализ на данни по въпроса в своя студия прави Кристофър Йохансон и заключава:
Населените места, които бяха част от това проучване включват Акротири на Тера и Tрианда/Ялисос на Родос, както и Кастри. Представянето на различни селища показва подобни археологически свидетелства от Акротири и Триада, както и от Кастри. Материалната култура на тези населени места беше представена и анализирана, разпределена в осем категории: керамика, внесена от Крит и местно производство минойската имитация, архитектура и стенописи, светилища и престижни стоки и накрая печати/надписи на Линеар А… Заключението на проучването е, че Кастри остава единствената определено минойска колония. Причината за това е, че само на Кастри има минойска материална култура. Другите селища съдържат местно население и продължават да имат свои собствени материални култури заедно с минойската. Минойското присъствие на Тера и Родос може да се тълкува като един „Версай“ ефект: минойско население, което е живяло в чужбина и е донесло със себе си материална култура с технологични черти. (Johanson 2016, 21)
Една минойска колония и никакви данни за микенски колонии. Никъде тук не става въпрос за микенски, не минойски колонии; за микенска, не минойска търговия и за микенска, не минойска империя.
Данни и аргументи за и против „Микенската империя“
Обективните данни слабо повлияват вълната от елинистични публикации. Поради необозримостта на релевантната литература в историята на Стария свят и в археологията на бронзовата епоха от един век насам избирам една емблематична статия. Сара Имервар пише:
Тази керамика е явно натрапена (intrusive) в източната част на Средиземно море и се откроява като луксозен фаянс сред съвременната ѝ левантийска керамика. Нейният краен произход никога не е бил под съмнение, откакто Шлимановите открития я утвърдиха като характерна за народа, който е построил големите микенски дворци и куполни гробници…Освен това, влиянието на микенците като трета сила в Леванта е почти сигурно отразено в хититските исторически анали, където Ахиява (ахейците или микенските колонисти в източната част на Средиземноморието) са втора сила веднага след Египет и хетите… Свидетелствата, събрани от централната част на Средиземно море разкриват, че микенците са търгували там, вчастност в Сицилия и Еолийските остров Липари, дори преди да експлоатират левантийски пазар, и че когато експанзират на изток, те все още поддържат търговски отношения със Запада,… някои изследователи виждат микенски връзки във Великобритания, например в Стоунхендж, на един от чиито менхири има следи от кама от микенски тип (Immerwahr 1960, 4-5).
Възражения
1. Наличието на чужда керамика не означава чужда колония. За колония свидетелствата са селища, групи артефакти, некрополи.
2. Няма информация в хетските анали за „втора сила“. Не е възможно чисто физически един малък народ като ахейците да експанзират на хиляди километри на изток, запад и юг, да доминират в морето, да създадат колонии и империя. Но най-важно, няма данни за микенска търговска експанзия, господство, колонии, империя.
3. Шлимановите спецификации на микенската („минянска“) керамика са последвани от вековна вълна на разпознавания на всяка средиземноморска луксозна керамика като „микенска“. Тази едностранчива интерпретация постепенно се коригира.
4. Наличните данни показват, че Микена и групата укрепени градове около нея (Тейлър използва термина „микенска държава“: 2003, 170) не са значителна сила в Средиземноморието на фона на Египет и Хетската империя, Сирия, Крит и Кипър (Алашия). В египетските рисунки и надписи тази „могъща“ Микена не се появява изобщо, а са изобразени и споменати какви ли не други култури, империи и хора, сред които асирийци, хети, сирийци, либийци, както и жители на Тир, Библос, Сидон и от острова Кафтор (ег. Кефтиу).
5. Големите дворци и куполни гробници не са уникални за Микена. Те се намират също на остров Крит, където пък са „привнесени“ от Кипър и Мала Азия. Зидани гробници има преди това в Крит, в Хатуша, в Мемфис, а в Египет подобни градежи са налице от началото на третото хилядолетие.
6. Ахиява е погрешно идентифицирана в статията на Имервар като колония в Мала Азия, а не самата Ахея (микенската общност). Къде са изрежданите от Тейлър и последователите му ахейски колониални поселища на тази колония, никой никога не е открил.
7. Микенското влияние например в Стоунхендж и навсякъде, където има мегалити и стени от големи късове грубо обработен камък („циклопски градеж“), е като цяло илюзорно. Мегалитите, някои от които са по-стари с хилядолетия от Микена, са архитектурни форми още от халколита. Критиката на дифузионната археология и от водещи археолози отвъд океана (новата археология на Бинфорд) и в Британия (Ренфрю), е релевантна и важна в случая: „Стоунхендж датира от около 2000 г. пр. Хр., доста преди Микенската гръцка цивилизация… Последствията за нашето мислене от това откритие са нищо друго освен революционни (Renfrew 1973, 8).
В археологически и най-вече в исторически статии и книги се споменават свидетелства за минойски колонии в Мала Азия, на Родос и Санторини. Отделно от въпроса какви са данните за това, стои и въпросът за смесването на минойски и микенски колонии. Независимо от тези въпроси и без тяхното изясняване минойските колонии и микенската керамика означават за много историци от няколко поколения „микенска империя“.
Микена в погледа на Уилиям Тейлър
Лорд Уилиям Тейлър (1904–1989), юрист по професия, идва в археологията в напреднала възраст – хуманитаристиката и археологията са негова ранна мечта, също като на Шлиман. От 1952 до 1959 г. той участва в разкопки в Пилос заедно с Карл Блеген. През 1958 г. Тейлър защитава дисертация на тема „Микенска керамика в Италия“. От 1957 г. след смъртта на Уайс Тейлър ръководи английските разкопки в Микена до 1969. През 1960 г. заедно с И. Пападимитриу и Г. Милонас започват разкопки в южната част на микенската цитадела и разкриват Култовия център.
През 1964 г. Тейлър публикува интригуващата книга Myceneans (Микенците, Тейлор 1964/2003), преведена на много езици. Тя е научно-популярна, но в този жанр авторите споделят своите най-дълбоки убеждения и изводите, които не могат да обосноват в едно чисто научно изследване. Книгата е обобщаваща и има ранг на едно парадигмално описание след Шлимановата Микена и оценка на микенската цивилизация като пръв етап на Гръцката цивилизация. Тя съдържа част от кореновата система на огромната микенология, развивана половин век в научни публикации, популярна наука, литературна фикция и кино.
Тейлър изследва микенската керамика и я намира на много места. Той установява, че около 1600 г. пр. Хр. микенската култура се разпространява в Египет и Троя, в Южна Италия и Източното Средиземноморие. Въпреки залеза на микенската цивилизация след 300 години микенската култура се просмуква в по-късния разцвет на Елада. По керамиката Тейлър и след него цели поколения археолози проследяват контакти, миграции и колонии на Микена. Книгата му Микенците повлиява силно на широк кръг читатели, заинтригувани от корените на западната цивилизация и наследява духа на Шлиман. Професионалната работа на Тейлър върху керамиката и разпространението на микенската култура също е силно влиятелна, ако се съди по многото заглавия на монографии и статии за „микенска керамика“ и чрез нея за „микенските колонии“ и „микенската империя“.
Хронологията на „микенската ера“ е установена от британския екип на Уайс през 20-те години и използвана от Тейлър като координатна система. Последвалите проучвания на други екипи в Микена, Пилос, Тиринт, Орхомен, както и в Троя, внасят значителни корекции. Например ако падането на Троя е след падането на Микена, Микена не е завладявала Троя. Ако пък ахейците са завладели Троя, защо, вместо да разширят империята си и да се настанят в Троада, веднага след това те самите са завладени?
Много от постановките в книгата на Тейлър са проблематични.
1. Микенската цивилизация е приета като нова след Минойската (критската), независимо от явната идентичност (а не приемственост) на микенската архитектура от Пилос, стенописи, керамика, металопластика, религия, социална организация, писменост, с критската. Артър Еванс, изследвал и описал изумително пълно критската култура и дал самото име „минойска“ цивилизация, е категоричен, че микенската култура е критска. Езикът от писмеността Линеар В, създадена в Крит за местния език, е установен от Чадуик като ранна форма на гръцкия, въпреки множеството неразчетени думи, липсата на цялостни текстове и дори на цели изречения: микенските надписи са списъци на продукти и хора, съдържащи и теоними.
2. Използването на името „Гърция“ в свободни разширени контексти:
…микенската керамика в Сицилия и Южна Италия, фактически определяйки границите на региона, известен като Магна Греция в периода на великата колонизация от VIII – VI в. пр. Хр.
Не подлежи на съмнение, че те са били потомци на гърците, но доколко самите те са гърци?… Може ли да се твърди, че микенският век означава начало на „гръцкия феномен“? Интуитивно, несъмнено. Известно е, че в продължение на цялата история към Гърция са се стремили представители на различни народи, често с враждебна цел (Тейлор 2003, 21).
3. Двете теории за идването на гърците в Пелопонес, представени в книгата на Тейлър, са: от север през Балканите и от изток. Тъй като следи от северни култури не са намерени в тяхната, остава източната посока. Но конете не са могли да бъдат пренесени през морето (през проливите). Следователно гърците, живели на изток от Троя, са дошли в Троя (Тейлър намира подобия в керамиката със североизточен Иран), а после по суша заобиколили от север Черно море и дори Кавказ. Какво ги е задвижило да извървят толкова дълъг и опасен път, за да стигнат Пелопонес? Авторът не обсъжда това, нито появилата се отново трудност с липсата на културни следи от север (цит. пр., 26-27).
4. „Всички наоколо са говорели гръцки“. В книгата е поместена забележителна карта (Рис. 3, Тейлор, с. 27). На нея са изобразени южните Балкани и западна Анатолия. Заглавието е: Гръцки диалекти около 400 г. пр. Хр. Като гръцки диалекти са дадени по територии: дорийски, аркадски, тесалийски, беотийски, атически, МАКЕДОНСКИ, ТРАКИЙСКИ, лемноски, ФРИГИЙСКИ, МИСИЙСКИ, ЕОЛИЙСКИ, ЙОНИЧЕСКИ, КАРИЙСКИ, ЛИКИЙСКИ, ДОРИЙСКИ, ЕТЕРОКРИТСКИ. (Главните букви са в самата карта). От тези надписи излиза, че многобройните народи в Източното Средиземноморие и на север от него всички са гръцки племена, вкл. траки, фриги, ликийци и критяни.
Това изобщо не подлежи на коментар, но е забележително докъде може да стигне елинистичната идея. Заблуда? Ами ако не са говорели на един език, как са се разбирали героите на Илиада от толкова страни?
5. Разпознаване на микенско присъствие (колонии) почти само по керамика: Сицилия, Южна Италия, Крит, Кипър, Троя, Троада, Родос, Лемнос, Мелос, Хиос, Самос, Кеос, Тера,…, до Амарна в Египет… Сочат се имена на поселища като: Трианда на Родос, Енкоми, Китон, Вуни в Кипър, Филакопи в Мелос… (цит. пр., 21-22)
6. Микенската керамика според самия текст обаче е донесена:
В това време (1900–1600 г.) по цяла Гърция започнала да се разпространява нова керамика с характерни особености, известна като сиви минянски изделия. Названието е предложил Шлиман, който първи се е натъкнал на нея по време на разкопките в Орхомена… Названието се оказва неудачно… Минянската керамика лесно се отличава от всички други сиви изделия благодарение на превъзходното качество и твърде специфичната техника на изработка. Най-вероятно тя е била донесена в Гърция от представителите на едно от номадските племена (цит. пр., 23).
Изводът е озадачаващ: керамика с превъзходно качество, донесена от номади, при това – в Гърция, което значи, че тя не е микенска.
7. Троя и Гърция. Към микенската керамика се причислява керамиката „Троя VI“ и се твърди:
…което свидетелства за завоевателната политика на управниците на града и за основаването на шестия град приблизително през XIX в. пр. Хр… и в Троя, и в Гърция са нахлули едни и същи завоеватели. Обикновено се смята, че те са донесли в Гърция и една от формите на гръцкия език. (пак там)
Няма данни от Троя за такова нахлуване в XIX в. Кои гърци са завоювали Троя и Гърция? Това противоречи както на логиката, така и на факта, че Троя (Вилуса) от бронзовата епоха е изцяло ориенталски град в периферията на хетската империя.
8. Кипър е „се е намирал в сферата на интереса на микенците и изпитва тяхното влияние, започвайки от XIV в.“ (цит. пр., 25) Същото се оказва и за завладения Крит, и за Троада, и за Цикладите, а припомняйки и Сицилия и Италия, и както се оказва Британия и Северна Европа, сме изправени пред нещо изумително: малкият народ от Пелопонес владее Европа, Средиземноморието и западна Анатолия.
Въпроси за Линеар Б по Тейлър:
А. През 1939 г. Блеген открива в двореца в Пилос глинени плочки с надписи на Линеар Б, открита преди това от Еванс на Крит, в двореца в Кнос, на около 3000 керамични плочки. В Пилос са намарени 1200 плочки, а в самата Микена, центъра на тази огромна империя, 70. Повечето са намерени не в двореца, а в домове извън него. Огън е унищожил двореца и може да ги е унищожил, предполага Тейлър (цит. пр., 29-30), но огънят действа по обратен начин: изпича керамиката и я прави още по-трайна.
Защо в центъра на най-голямата средно и късно бронзова империя няма писменост, а в подчинените ѝ области има и то най-много в Крит?
Б. Защо се изтъква „микенската писменост“ (която е минойска) като нещо изключително в период, когато писмености има навсякъде в съседните култури и цивилизации: в Асирия и Вавилон, в Ханаан, в Хетската империя, в Египет, в Кипър. В Кипър писмеността е почти същата като в Крит.
В. Тейлър разказва подробно историята на разчитането на Линеар Б като гръцки език от архаичен тип. Оказва се, че на Крит са писали на гръцки (Вентрис), а знаците са сродни и на кипърския. Но защо тогава да не отместим границите на гръцката цивилизация и история с още няколко века назад?
Г. Блеген потвърждава в плочка, намерена в Пилос, разчитането на Вентрис. Всичко изглежда гладко, но не е. Много думи не се вписват в значенията приписани на знаците от Вентрис и Чадуик.
Много думи все още нямат никакъв смисъл или допускат няколко алтернативни четения, така че в ред случаи не може да сме уверени в тяхната принадлежност към гръцкия език. (цит. пр., 44)
Но заключението е категорично:
Макар че количеството писмени материали е доста малко, днес вече никой не се съмнява, че езикът на линейното писмо Линеар В е гръцки (пак там).
Д. За какво става въпрос в разчетените текстове?
Основно това са стопански документи – описи и списъци със запаси, животни и селскостопанска продукция, мъже, жени и деца… занятия на споменатите лица…, лични имена, много от които са се употребявали и няколко века по-късно… 200 думи поне са названия на места и селища (цит. пр., 45-46).
Няма никакви бойни и държавни летописи. Почти всички надписи не са текстове и не съдържат цели изречения, да не говорим за хронологии, анали и разкази за победи и завоевания, с които изобилстват шумерският епос, аналите на асирийските царе, вавилонските, хетските надписи и египетските текстове и образи.
Е. Защо микенци, които са доминирали и дори владеели своите съседи, не са разказали нищо за големите си завоевания, нито за колониите си, нито за военните си операции? Водели са дребнаво дворцово счетоводство, а не са отчели мащабната си външна търговия. В същата епоха намираме много описания на събития, както и образи на такива в Египет, Хатуша, Вавилон, Нинева. (Има едно изключение в плочките от Микена: списък с воини от различни родове, предполагаемо за пиратски атаки.)
Ако те са били скромни и не са отдавали на тези събития значението, отдавано им от другите държави в региона, защо тези други също не споменават микенците като доминираща сила?
8. Тейлър е убеден също като Шлиман: Реалностите в повествованието на Омир са археологически потвърдени.
Ако се смята, че поемите на Омир са се появили през IX в., то между тях и линейното писмо периодът е не по-малко от 400 години, защото то е съществувало именно във времето, в което са ставали събитията на Троянската война, така ярко описани от Омир в „Илиадата“. (цит. пр., 46). Изследванията на текстовете на Омир допълват археологическите търсения (цит. пр., 48).
Продължаването по книгата на Тейлър е приключение изцяло в този дух, което се налага да избегнем. Несъмнено един изтъкнат археолог, подобно на Шлиман, преди половин век е развил съвременна версия на елинизма. В контекста на Гръцкото археологическо общество и на Американското училище за класически изследвания в Атина това е разбираемо, в значителна степен микенологията е развита и от останалите изследователи в оста Атина – западни центрове. „Троя“ („Илион, Вилуса“) е разглеждана цял век (без да броим цял ред символични преклонения от изток и от запад през двете хилядолетия) в проекцията ѝ на гръцката цивилизация като „граница на Запада, оспорвана от Изтока“.
Археологията не може да е сляпа за данните, които сама открива, и идентификацията на Вилуса естествено ни връща към Анатолия (вж. Korfman 2002, 2003). Данните говорят за сложни културни факти и констелации, интерпретирани като микенско завладяване на Троя, „гръцка цивилизация – ориенталски култури“, с „Изток“ и „Запад“.
Кастледен за Микена и Крит
Родни Кастледен (Castleden 1990) e автор на забележителна книга за критската култура: Минойците. Животът в Крит в бронзовата епоха (както и на книгата Микенците). Това е един от трудовете, представящ неутрално отношенията между Крит и Микена в късната бронзова епоха и потвърждава хипотезата на Еванс за съществено минойския характер на микенската култура, както и впечатленията от крепостите-дворци-храмове и от изложените в музеите в Ираклион, Микена, Тиринт, Пилос (с. Хора) артефакти.
Ето само три от заключенията на Кастледен:
1. За езика на Линеар В:
Писмеността и езикът са едни и същи на Крит и в континенталните градове и има консенсус, че езикът е ранна форма на гръцки. Някои изследователи не са съгласни с тази интерпретация, защото знаковите групи дават само приближения на думи и могат следователно да бъдат прочетени като няколко различни думи: знаковата група „po-lо“ например може да води към цели осем различни гръцки думи. Друг проблем възниква от формата на инскрипциите; мнозинството са списъци от къси изрази – обекти, числа и посвещения – и много от думите са собствени имена, така че е възможно да се направят погрешни интерпретации без грешките да са видни впоследствие, в по-дълги и свързани текстове… Да се надяваме, че ще бъде открит по-дълъг, цялостен текст: част от поезия или проза би тествал хипотезата в достатъчна степен (Castleden 1990, 102).
Това заключение в различни формулировки се прави от цял ред изследователи, някои от които са убедени поддръжници на разчитането на Майкъл Вентрис. Във всеки случай съдържанието на плочките е еднотипно на Крит и в Пелопонес: главно отчети на доставки и други дворцови сметки, което е важно свидетелство в посока минойския характер на текстовете.
2. За експанзията на Крит:
В ранните години на минойските изследвания, тази широко разпространена мрежа от търговски връзки е разглеждана като свидетелство за мощен минойски флот, за овладяване чрез търговия на едро по море и политическо подчиняване на васални земи… Ясно е, че това може да не е било така. Но определено в началото на Новия дворцов период, около 1700-1600 г. пр. Хр. е осъществена голяма икономическа и вероятно демографска експанзия на Крит, която е допълвала тласъка навън; минойски колониални селища са основани по линията през южно Егейско море от Китерия до Ясос. По-нататък минойците установяват или развиват търговски връзки с общности в Месения, Лакония и Арголида на континента, също като Кипър и Египет: в тези земи няма твърди свидетелства, че те са основали колонии (ibid., 120).
Забележително късно потвърждение на това е минойският военен вожд от XVII-XVI в. в Пилос. Кастледен привежда свидетелства (бойна сцена на фриз в стая 5 на западната къща в колонията на Акротири) за не толкова мирния и светъл образ на минойците, които не биха оцелели така в бурното Средиземноморие сред мощни конкуренти като хети, египтяни, сирийци, кипърци (ibid., 168).
Еванс твърдеше, че минойците са доминирали над Микена, но срещна несъгласие от самото начало на основанието, че микенците очевидно са войнолюбиви хора и са способни да опазят собствената си територия. Този възглед обаче попада в капана да се виждат микенците така, както те са виждали себе си – като завладяващи всичко воини – а не каквито те са били. Микенците не биха могли, въпреки техния публичен образ у Омир и съвременната литература, да са били особено добри воини. Също така минойците определено не са били толкова меки, женствени и миролюбиви, както се представят (ibid., 168-169).
3. Военната сила на критяни се потвърждава също в гроба на висшия воин от Пилос през 2015 г. Можем да продължим с анализа на Кастледен и ред други на бронзови мечове, каквито намираме в Микена и Крит, и които според са като критските, с нов анализ на керамиките на културите от източното Средиземноморие и на преоценка на идентичностите на малките общности, търговци или пътници, оставили следи във вид на оскъдна минойско/микенска керамика на много места из Средиземноморието.
Микена има своя култура. Тя е естествена за една местна популация или група популации. На първо място впечатляват градежите. Микенци строят крепости, каквито на Крит няма, с изключително масивни стени (т.нар. „циклопски градеж“). В крепостите на най-високо ниво са дворците на владетелите. Статусите се изразяват в нивата резиденциите на самия терен. Крепостите с дворци се извисяват над равнини с обработвана земя с малки селища. „Лъвската порта“ е датирана в 1250 г. пр. Хр. Двата изправени един срещу друг лъвове са минойски символ. Същият градеж с едри грубо обработени камъни и малки за пълнеж без спойка намираме в Хатуша („Лъвската порта“, ок. 1340). По логиката на дифузионния произход, следвана от микенолозите, трябва този градеж да се отнесе към хетите.
Известно е, че Микенската култура прогресира от провинциална към доминираща в континентална Гърция. Тя е мрежа от крепости-дворци с малки селища около тях. Те са свързани с пътища помежду си с военни функции. (вж. Castleden 2005, 29). Авторите проследяват експанзията на Микена в Егейско море и „изземването на критската империя“.
Еванс за Микена
Още преди век Артър Еванс прави първото пълно и компетентно, за разлика от тези на Шлиман в Троя и Микена, изследване на критската култура: Дворецът на Минос в Кнос (Evans 1921). Той я именува по митичния Минос изтъква произхода от и идентичността на микенската култура с минойската от Крит (ibid., x).
Цялата рамка на цивилизацията, която сега се появява в Тиринт и Микена, Тива и Орхомен е все пак минойска. Вътрешният дух на минойското общество е отразен; неговите идеи за живота и смъртта, спортовете и развлеченията, неговите погребални ритуали и религиозен култ. Всред безбройните предмети на изкуството като онези, открити в шахтовите гробове в Микена, гробниците толоси от Vapheio Volo, или в по-ранните скални гробници, най-добрите са реално критски импорт, докато останалите са местни репродукции на произведения на съвременния им критски стил. Дори когато аранжиментът варира, всеки детайл от декорацията е чисто минойски. Микенската култура в нейните по-късни фази несъмнено следва свой път, и силно независимо от своя критски оригинал, приема подчертано провинциална форма, паралелна на третия късен минойски период в Крит. Но в по-ранните си проявления тя не само е модулирана от тази от най-брилянтния период на Критската цивилизация, но е непрекъснато доминирана от тази страна. Генезисът на микенските изкуства трябва да бъде видян в критската почва, и две трети от дългия път на Минойската цивилизация е вече зад него. Накрая, едно враждебно нахлуване от север, което е естествено да се свърже с първите гръцки инвазии, унищожава (drove away) истинските жители, които са частично завзели или отново построили разрушените селища в Кнос и наоколо, и са сложили край на последните възстановители усилия на минойски Крит (Evans 1921, 24).
Потвържденията на тези твърдения стават все повече. На илюстрации от книгата на Еванс се виждат базови сюжети, използвани в Микена и Пилос: двата изправени лъва един срещу друг са изобразени на печат от Кнос; скокът на човек над бик също; централната фигура на октопод от много керамични съдове от Крит се възпроизвеждат в Микена; най-съвършеният е обаче от Родос. Мегаронът с олтар в средата на храмовете от Микена, Пилос и Тиринт със стенописите и цялата архитектура на дворците е възпроизведена от Кнос. Гробници-толоси, предхождащи тези в Микена също са открити в Крит.
Сър Тейлър е признат експерт по микенска керамика и той я описва в цитираната горе книга, следвайки Шлиман, но не я съотнася и отличава ясно от подобните ѝ видове керамика от континентална Елада, Цикладите, Кипър, Крит и Анатолия. Това стилистично разпознаване изглежда не е дефинирано прецизно.
В цялото си творчество групата археолози от Микена и Троя експлицитно се позовават на Шлиман и спонтанно на Омир. Те са закърмени с класицизъм и ги вълнува „Омировия въпрос“, за да стигнат след цели поколения в лицето на Корфман (и не само) до опасността от демитологизиране. Напоследък малко по малко нишката се разплита. Но Тейлър в своето време приема шлимановите разкрития от Орхомен и Микена и неговите описания на микенската (минянска) керамика. Тейлър следва Шлиман и по най-дълбоката следа: Илиада и Одисея като напълно релевантни извори за цял ред предмети: чаши, мебели, вътрешна архитектура, мечове, щитове и шлемове…
Шлимановият мит: Микенската цивилизация и варварите
Хайнрих Шлиман копае в Микена в периода 1874-1876, търсейки следите от героичните ахейци. Лъвската порта е видима, както и началото на цитаделата. Екипът му открива двоен кръг от каменни стени и гробове в шахти. В тези два некропола са намерени 16 скелета и предмети от слонова кост, сребро и злато, както и няколко лицеви маски, между които „златната маска на Агамемнон“. Разбира се, за Шлиман това са гробовете на Агамемнон и Клитемнестра. Шлиман публикува откритията си в книгата Mykena (1878). Маската се оказва обаче от е от 1550-1500 г. пр. Хр., но всички находки се вливат в идеята за първата гръцка и европейски цивилизация: Микенската.
С гореизложеното се опитвам да покажа, че… гробниците са разкрити, а останките са изложени открито, и под лицевите маски, и плочите от злато, покриващи една или повече шахти , са гробниците и останките на великия Агамемнон и неговите другари, които са се прославили чрез поемите на Омир с хилядолетна слава. За общия характер на микенските съкровища аз приемам изявлението на г-н Нютън (подкрепен от г-н Гарднър), че по негова преценка те принадлежат към праисторическа или героична епоха (Shliеman 1878/1967, xxvi).

Маските от XVII в. пр., открити от Шлиман в шахтовите гробове (1550-1500) (Арх. Музей Атина)
„Маската на Агамемнон“ от гроб V и „на другарите му“ реално са с 300 години по-стари от „Троянската война“. Освен това тази именно маска е съвсем различна по стил от останалите маски като изпълнение, стил, единствена е с брада и мустаци, заострени нагоре, характерни за времето на Шлиман, и лице ярко индивидуализирано и типично гръцко. Тя е поставена под въпрос като фалшификат, но въпросът остава отворен, тъй като властите не позволяват лабораторното ѝ проучване „поради липса на основателни съмнения“ (Demakopoulou 1999). Дискусията е публикувана в Archaeoloy, списание на Американския институт по археология (Harrington, Calder, Traill, Demakopoulou, Lapatin, Younger 1999).
Хайнрих Шлиман е повече от откривател и герой на елинизма. Той е пример за поколения археолози – любители и професионалисти, закърмени с класицизма. Неговите интерпретации на Троя и Микена са в основата на цял век търсене на началата на Западната цивилизация и дори онези, които разкриват огромните му грешки в датите и го опровергават, запазват големия смисъл на неговото дело. Все пак не съвсем негово: откривателят е друг. Едно изречение в писмо показва заряда за десетилетия. Франк Калвърт, дипломат и археолог–любител, пише на Шлиман:
В моята земя (земята била притежание на семейството му) има местност, наречена Хисарлък. Аз копая там. Мисля, че това е Троя. Опитайте се да го видите: ще копаем и ако се окаже, че е Троя, ще измислим какво да правим (по Korfman 2005).
В една ретроспекция релевантните текстове свързват Микена с Шлимановите изследвания, с Троя (Троя и нейните руини от 1875), с Омировия епос и героичната епоха на древногръцката цивилизация като началото на това, което сме ние днес. Така е във всички училища по класическа хуманитаристика.
От Шлиман назад можем да стигнем и до задоволително разпознаване, известно в новата история на хуманитаристиката: Вилхелм Винкелман, История на изкуството на древността от 1764 (Винкелман 2006). Разбира се, Винкелман само „изравя от руините“ хилядолетната западна мечта и легенда.
Минойски Крит не е Пелопонеска Микена
Езикът. Съществува консенсус, че
писмеността, и езикът са едни и същи на Крит и на континенталните градове и съществува съгласие, че езикът е ранна форма на гръцки. Някои изследователи не приемат тази интерпретация, защото знаковите групи дават само приближения на думите… (Castleden 1990, 102)
Езикът в Крит обаче е пред елинистичен.
Най-вероятно инскрипциите на Линеар А са на пределинистичния език на минойците, който може да се отнесе към езиците, говорени в Югоизточна Анатолия, като лувийски или хититски. Кратките надписи на линеар А са намерени на плочки и на ритуални вази, и думата А-са-са-ра, предполагаемо име на богиня, се повтаря в тези ритуални надписи на Палеокарстро, Кносос, Арканес и Психро (Alexiou, undated, pp. 127–9; Palmer 1961, pp. 235–6) (ibidem).
Критската култура („Минойската цивилизация“) е успоредна на Египетската оригинална водеща и доминираща егейска култура.
Сложна във вековете е динамиката на хора между Крит и Микена (Пелопонес). Открояват се две възлови миграции или завладявания.
Критяни в Пилос. Критският военен вожд (вероятно и жрец) погребан в Пилос, е според откривателите вероятен основател на малка колония, която се е стабилизирала, защото след два века (XIII в.) тук е построен „дворецът на Нестор“ – минойски стил дрорец-храм. Тук явно критяни са доминирали, но в Микена и Тиринт намираме различна архитектура при подобни други артефакти и вероятно са доминирали местни гръцки общности, вероятно и емигранти от Крит. Процъфтява „микенската цивилизация“ (критската култура на пелопонеска почва).
Микенци в Крит. Кнос пада около 1380 г. пр. Хр. (Друга дата е 1450 г.) Према се, че микенци завладяват Крит. Но има и друго сведение. На границата на XIII-XII в. микенци (бежанци, мигранти, завоеватели) идват в Крит и това е белязано с разрушения. Най-вероятно няма еднократно мащабно завладяване, а серия от нападения и заселвания.
Около 1200 пр. Хр. много минойски селища и градежи са били изгорени и изоставени. Има много промени, очевидно предизвикани от пристигането на бежанци от Микена и другите континентални градове, които са били нападнати в този момент (Castleden 1990, 36).
В Одисея е разказана сцена от Крит. Там се говорят няколко преливащи се и смесващи се езици, сред които и ахейски. Трябва да отнесем разказаното към VIII в. пр. Хр., а не към легендарните времена след „троянската война“. Известно е, че преселници от четири гръцки племена са дошли в Крит: дорийци, аетолийци, фокейци и локрийци: племена, които са живели дотогава на север от Микена. Микена и Тиринт паднали, Пилос още преди това е разрушен. Микенците са изтласкани на юг.
Три дорийски племена са, които идват в Крит точно в края на бронзова епоха и довеждат минойския период до неговото приключване. Това е станало около 1200 или 1150 г… Малко по-късно дорийците, които са окупирали Пелопонес, може да са отплавали за Крит, за да доведат вече залязващата критска цивилизация до нейния край (ibid., 37).
Дорийци са задушили критската традиция „в отговор на“ това, което критяни са направили в Пилос и Микена преди 4 века: създали са микенската традиция.
…нападения на „морските народи“, записани от египтяните около 1190 г. Има схващане, че филистимяните произхождат от критяни; Книгата на Джеремия (47:4) казва: „защото Господ ще развали филистимците, остатъка от страната на Кафтор“. Кафтор е бил Крит… Един тъмен, варварски период обгърнал края на минойската епоха, като нова култура бавно кристализира от дългата борба за надмощие, тежката и бойна цивилизация на дорийските градове. Овидий пише за минойската епоха като време изгубено в легендата, изпълнено с мъдрост и богатство, фантазия и романтика, но също така за период на страх и отпадане към края: Когато Минос е в своето върховно време, името му носи е ужасявало големите народи, но сега той беше слаб и застрашен от Милет, сина на Дейон и Аполон, защото онзи беше млад и силен (Метаморфози, 9) (ibid, 37).
Скепсисът
Съзнавам до болка (и с болка) колко нищожни са усилия като това малко изследване, за да се повлияе на неизмеримо мащабни нагласи, убеждения, академични, популярни, учебни текстове, образи, филми, театрални постановки и т.н. Надявам се фокусът да се пренасочи към фактите, каквито следват от данни.
Данни има достатъчно, че важни елементи на Западната цивилизация за пръв път се появяват в класически Елада и Рим, а други от Египет, Персия, Финикия преминават през Елада и Рим, за да се приемат или възобновят в Европа.
Скепсисът се появява и разраства, когато важни истини за корените на Запада се деформират и раздуват отвъд разумните граници и въпреки емпиричните свидетелства. В глобализирания съвременен свят, в който дистанциите се топят и границите се разтварят, тази евроцентрична фундаменталистка идеология става анахронизъм. Освен това тя никак не допринася историята и археологията да се развиват като емпирични науки.
В тази светлина не ме изненадват оценките на нашето собствено (тракийско) наследство като форми на варварство, сравнени с постиженията на древногръцката и римска цивилизации. Тракийските гробници имали за оригинален извор микенската „съкровищница на Атрей“, че мечовете от късната бронзова епоха в тракийските земи и не само тук били микенски, че микенско по произход и торевтическа школа е златното съкровище от Вълчитрън.
„Варвари“ на гръцки значело „говорещи негръцки“, но далеч не само това: варварите били нецивилизовани и дори диви народи и индивиди. Аристотел ги поставя наред с робите като „говорещи оръдия“ по рождение, а от друга страна гърците признават, че взели някои неща от разни варвари. Херодот е написал, че „варварите от Египет“ са дали някои неща на гърците, например имената на боговете (точно това не е вярно). Не става и дума „варвари“ да са в корена на самата гръцка цивилизация. (Какви са тогава критяните, доколкото не говорят гръцки?)
Десетки хиляди статии, книги и учебници по история и археология, милиони страници литературна фикция, хиляди университетски и училищни курсове по древна история и класика, четени на милиони студенти и стотици милиони ученици, стотици игрални и документални филми разказват по цял свят една и съща история, чиито праобраз, разбира се, е Илиадата.
Това е нонсенс. В бронзовата епоха няма как да е съществувала граница Запад-Изток, очертана например от проливите. В тази група култури са доминирали не отделни малки „гениални народи“, а големите от Нил и Междуречието. В тази светлина Тракия не е периферия на Елада, а самостоятелна по-стара култура, съседна и единна със Северозапада по Дунав, със Севера към Карпатите и Скития, със Средиземноморието на юг, с Анатолия и Месопотамия на изток.
Самото ценностно деление и градиране по равнище „култура–цивилизация“, формулирано от Морган и прието от Чайлд, възпроизвежда елинския центризъм, не е в съгласие с науката. То не се признава в съвременната културна антропология. Идеологемата: „Западът е нещо по-висше от Изтока“ прераства в: „Цивилизациите са нещо по-висше от културите“. За това разбиране отговорна е класическата парадигма, която има своите корени в античността на Рим и Гърция.
Естествената привързаност към своето не е зависима от идеята за културно превъзходство, нито от нагласата за безразличие и игнориране към другото и чуждото. Собствената идентичност е толкова по-научно и достойно защитена, колкото по-стабилно е поставена на своите основи и съотнесена с чуждото и другата идентичност така, както е била. Това не значи „мултикултурно“ смесване и обезличаване, а локално и глобално културно взаимодействие.
Въпреки цитираните нови данни и заключения, въпреки десетилетно провежданите анализи на намерените хиляди артефакти, в които микенското присъствие се представя в своите реални времеви и пространствени граници, вълните от микенски интерпретации на културните процеси в Средиземноморието, в Тракия и Анатолия през късната бронзова епоха не са стихнали. Дори самите тези факти и артефакти, противоречащи на микенската идеология, се интерпретират в нейните твърдения. Всички тези масивни вълни напълно са оформили представата за тази дълбока древност като доминирана от първата гръцка цивилизация, в съгласие с Омировата Илиада, преподавана като „библия“ на западния свят.
Тази линия на свръх оценяване на микенското наследство (и вече минойското) като западно е в рязък дисонанс с масивните факти за големи и малки култури в Средиземноморието през средната и късната бронзова епоха: Египет, Асирия, Вавилон, Хетска империя, Сирия и Палестина (Ханаан), Митанни, Крит, Кипър (Алашия), Тракия. Няма монополи в културите, има естествено по-силно влияние и доминиране на по-големите и трайни култури, известни като световни цивилизации. Голяма е територията и има собствена тежест културата на Тракия.
Интерпретациите в парадигмата за западния произход създават масивни грешки и заблуди в идентифицирането и датирането на огромни групи артефакти във всички посоки. Това е особено добре видимо в нашата тракология и тракийска археология. Така откриването на „микенска керамика“ на много места може да носи голям и невидим обем грешки. „Микенските мечове“, минойски по произход, и не само минойски, а и местни, и западни, и източни, както и целия ред други артефакти са под същия въпрос. Вместо да се анализира независимо и многопосочно, един изключително важен артефакт от Горна Тракия като Вълчитрънското съкровище се датира и идентифицира относно микенски артефакти въпреки достатъчно добрите местни паралели. Как да датираме и интерпретраме все по-голяма група намирани съкровища и други артефакти от бронзовата епоха в Тракия, които следва да се описват и обясняват първо на собствена база с цел обяснение на обществата и културите от Горна Тракия?
Заключение
Време е да видим какво се крие зад „маската на Агамемнон“. Микенската матрица за интерпретиране на пребогатото наследство на източно средиземноморските култури, включително самата Микена от късно бронзовата епоха, не съответства на данните и фабрикува „факти“. Деформирана е перспективата, в която се разпознават произходи, идентичности, влияния, контакти, миграции на идеи и хора, общества, култури.
Ако археологията държи да бъде наука, а очевидно тя все повече е такава, развивайки техники и методи, подобни на емпиричните изследвания в естествените науки, то тя ще се освобождава от свръхинтерпретациите и спекулациите в посока „велик произход“ и „изключителност“. Фактът на новото западно доминиране е нов, преходен, относителен и се разтваря в глобална перспектива – историческа и съвременна. Произходът на Запада е много по-сложен, по-широк географски и културно, с много центрове и разнопосочни влияния, със сложна и нелинейна собствена история.
Моите апели са два: елиминиране на идеологемите и нарастване на научната стойност на археологическите интерпретации чрез развиването им в строго съответствие с неутрални данни, каквито са налице. Емпиричната наука непрекъснато демонстрира своята мощ, включително в археологията. Археолозите все по-ясно се идентифицират като учени, търсещи не само „историческа памет“, а преди всичко свидетелства и обяснения за миналите епохи такива, каквито са били.
Археолозите и историците се ангажират все по-свободно с добрата емпирична наука, коректното интерпретиране в глобална перспектива и здравия морал на собственото достойнство с респект към другите. Време е да се критикуват открито онези интерпретации, чиято истинност страда от върховните ценностно натоварени ангажименти и от нашето провинциалното саморазпознаване в ниската позиция на периферия. Това не бива да се разбира като атака срещу наследството на елините.
Стойностна емпирична наука намираме на базово ниво в прецизната документация и лабораторно датиране и разпознаване, в естествено-научните техники, данни, описания и обяснения, свободни от ценности с изключение на истината. Добра наука намираме в детайлните анализи на артефакти с техните функции в специфични култури. Естествената привързаност и отговорност към собственото културно наследство намираме в максималните усилия за неговото научно описване, запазване и достойно представяне. Затова приемам самостойната ценност и респектабилност на всяка култура, единството на културите като форми на човешката природа, единството на наука и хуманитаристика.
Цитирана литература:
Bachhuber, C. (2016). Aegean Interest the Uluburun Ship. American Journal of Archaeology, 110: 345-63.
Bass, G., Throckmorton, P., and all. (1967). Cape Gelidonya: A Bronze Age Shipwreck, Transactions of the American Philosophical Society, Vol. 57, No. 8: 1-177.
Bass, G., Pulak, C., Collon, D., Weinstein, J. (1989). The Bronze Age Shipwreck at Ulu Burun: 1986 Campaign, American Journal of Archaeology, Vol. 93, No. 1: 1-29.
Castleden, R. (1990). Minoans. Life in Bronze Age Crete. London&New York: Routledge.
Castleden, R. (2005). Myceaneans. London&New York: Routledge.
Coleman-Knight, J. The Uluburun Late Bronze AgeShipwreck, Cargoes from Three Continents, Thornton Junior High School, Freemont, California, https://www.archaeological.org/pdfs/education/cargoes/Cargoes_Chapter4.pdf
“Griffin warrior”site: http://www.griffinwarrior.org/griffinwarrior-excavations.html,
(accessed on 15.06. 2019)
Davis, J. (2016). In: New Thoughts on the Tomb of a Bronze Age Warrior. Archaeology. A publication of the Archaeological Institute of America. October 4, 2016.
(https://www.archaeology.org/news/4886-161004-greece-griffin-warrior)
Evans, A. (1921). The Palace of Minos at Knossos, vol. I. London: Macmillan and Co.
https://books.google.bg/books?isbn=0801851300
Harrington, S. Behind the Mask of Agamemnon. Archaeology, vol. 52.
Fawcett, N., Zietsman, J. (2001). Uluburun – the Discovery and Excavation of the World’s Oldest Known Shipreck, Akroterion 46: 5-20. http://akroterion.journals.ac.za
Immerwahr, S. (1960). Mycenean Trade and Colonization, Archaeology, Vol. 13, No. 1: 4-13.
Korfmann, M. (2002). With New Methods Troy Is Being Taught To Speak. EIR, Vol. 29, Number 12, March 29: 55-59.
Korfmann, M. (2003). Troia in the Light of New Research. Keynote lecture at the Dies academicus 2003 at Trier University.
Korfmann, M. (2005). Troia/Wilusa Guidebook : A Site on the UNESCO World Heritage List. Canakkale-Tubingen: Troia Vakfi .
Johansson, C. (2016). Minoan colonies. Terms and features in an archaeological identification. Upsala Universitet, Kandidatuppsats i Arkeologi,15.0 hp, VT.
Melnik, M. (1983). The Hittites and the Aegean World: Part 2. Archaeological Comments on Ahhiyawa-Achaians in Western Anatolia. American Journal of Archaeology, Vol. 87, No. 2: 138-141.
Morris, I. (1997). Periodization and the Heroes: Inventing a Dark Age. Golden, M., Toohey (eds.). Inventing Ancient Culture: Historicism, Periodization and the Ancient World, New Jork, Routledge.
Morris, I. (2005). The collapse and regeneration of complex society in Greece, 1500-500 BC, Princeton/Stanford Working Papers in Classics, 2005
Pulak, C. (1988). The Bronze Age Shipwreck at Ulu Burun, Turkey: 1985 Campaign, American Journal of Archaeology, Vol. 92, No. 1: 1-37
Pulak, C. (1998). The UluburunPl shipwreck: an overview, The International Journal of Nautical Archaeology, 27, 3: 188-224
Renfrew, C. (1973). Social Archaeology, an Innaugural lecture, Southampton University, Southampton.
Richardson, R., (2017). Unearthing a masterpiece. UC Magazine, University of Cincinati.
Roberts, R. (2018). The Minoan and Mycenaean Agricultural Trade and Trade Routes in the Mycenaean Empire. Roberts, R. & Janke, R. , consulting editor.
https://commons.wikimedia.org/wiki/File:The_Minoan_and_Mycenaean_Agricultural_Tr.pdf
Schliemann, H. (1878/1967). Mycenae; a narrative of researches and discoveries at Mycenae and Tiryns. New York: Scribner, Armstrong.
Бас, Дж. (1982). Археология на морското дъно. Варна: Бакалов.
Винкелман, Й. (2006). История на изкуството на древността. София: Захарий Стоянов.
Лазова, Цв. (2016). Античност, археология и национално въобразяване. София: НБУ.
Лазова, Цв. (2012). Омир и Троя в културното пространство на Средиземноморието. Tracia, XX.
http://eprints.nbu.bg/1708/1/Thracia-XX_Tsvete%20Lazova%281%29.pdf
Лазова, Цв. (2010). Създаването на микенската епоха: значения и употреби. Studia Classica Serdicensia, 1. Научна конференция в памет на проф. Димитър Бояджиев. София:
Тейлор, Дж. (1964/2003). Микенцы – поданные царя Миноса, Москва: ЗАО. (Myceneans, London: Thames and Hudson, 1964).
Шаму, Фр. (1963/1979). Гръцката цивилизация. София: Български художник.
Карти:
Карта на минойската империя:
https://linearbknossosmycenae.files.wordpress.com/2014/09/map-of-minoan-settlements-minoan-empire.jpg
Микенска Гърция, 1250 г. пр. Хр. :
http://www.thehistoryofancientgreece.com/2016/04/006-mycenaean-greece.html

Коментирайте