Архив за: септември 2012

Скалите край с. Лисиците

13 септември, 2012

Този път жерави нямаше, те бяха пролетта. А сега просто спрях на скалната тераса високо над полето със затаен дъх. Камъкът беше заравнен сякаш с цел съзерцание и наблюдение, преклонение и познание.

Гледах нишите отблизо, десетина метра в диагонал надолу. В няколко реда през метър по надвеса и по хоризонтала.
Кой ги е изрязал?
За какво?

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Метеора – небесните кули

13 септември, 2012

Тук, на Метеора, това някак си ни става понятно и възможно, защото ако има на Земята специални място за постигането на тази цел от неспокойния ум на човека в неспокойната и кипяща около него история, то тези Небесни Камъни са именно такова място. Помислете си само каква сила е нужна, за да тръгне човек в онези времена с онези средства (дрехи, обувки, въжета) да се изкачи по шеметни отвеси от ронлив конгломерат, за да стигне жадуваното място за уединение точно на върха на метеорите, високи по стотина, двеста и триста метра.

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Замъкът „на Дракула“

13 септември, 2012

А замъкът е наистина впечатляващ, особено за българския турист, който в родината си не вижда подобни сгради…
Замъкът се извисява на карпатския склон над долината, в която е разположен малкия китен Бран. Вътре замъкът е обкован с дърво, обзавеждането е на лятна резиденция, ползвана от последните румънски владетели и специално кралица Мария. Дървените врати, прозорци и мебели му придават уют. По стените са окачени картини и рисунки на Мария, на други благородници, много свежи детски рисунки и на Влад – на вид простоват, опулен и никак не издаващ жестокостта си.

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Езерото Сребърна

13 септември, 2012

Очакваме птиците – тези пеликани, лебеди, безкрайно различни патици и корморани. Виждаме само една – бяло петънце, сгушено до тръстиката на около петдесет метра. През обектива в максимално увеличение разпознавам лебед. Иначе птички се стрелкат над водата и се насочват към горичката. Свраки и дроздове озвучават притаения бряг, сумрак е и ми се струва, че цялата природа е замряла, за да попие последните лъчи на деня.

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Негованско ждрело

13 септември, 2012

Тук над бездната буквално висят сковани от дървета мостове с парапети, по които преминавахме и спирахме точно над бушуващата вода. Един се преминава в едната посока, следващия – в обратната, или както избереш да преминеш покрай двата ръба на пропастта. Сега тази тръпка я няма, но остава тръпката на великолепната панорама, докато следваш лентата на пътечката над ждрелото, а после се спускаш в гората към долината след езерото.

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Скалните манастири край Русенски Лом

13 септември, 2012

Напред високо е плавната линия на дунавската равнина, а този циркус е изрязан като с гигантски нож като няколкокилометров вдлъбнат кръг. Стените на този циркус са бяло-жълт варовик, прояден от безбройни дупки. Тези именно дупки са били обиталища на монасите от манастира, създаден по време на Второто Българско царство. И сега за мен това би било идеалнато място да избягаш от суетата, но изглежда, че в наше време сме още по-силно впримчени, защото малко са отшелниците, а тук съвсем няма.

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Средновековният град Червен

13 септември, 2012

Пътят се вие в спирала и ни вкарва в центъра на селото, заобиколени от канари и зеленина. След това ни води край отвесния вал, увенчан с крепостна стена. Оставяме колата на паркинга и поемаме по изсечените стъпала. Скалата е отвесна, но не гладка, а с причудлив релеф – дупки със странни форми, фигури и цели изрези в скалата, правени вероятно за изобразяване на фигури и изписване на надписи. По навик обхождам с очи релефа, за да прокарам линия за изкатерване. Не се виждат следи от катерене, навярно е забранено.

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Научната рационалност като жива форма

7 септември, 2012

Погрешно е схващането на Карл Попър и Имре Лакатош е, че на­ука­та се раз­ви­ва от проб­лем към проб­лем чрез вре­мен­но ре­ше­ние и не­го­во­то ели­ми­ни­ра­не чрез грешка.

Пътят е друг. Науката се раз­ви­ва от ре­ше­ние към ре­ше­ние чрез вре­ме­нен проб­лем и не­го­во­то ели­ми­ни­ра­не или отс­т­ра­ня­ва­не чрез решение.

« Предишна страницаСледваща страница »

Перцептивното време

6 септември, 2012

15. Времето е ор­га­ни­зи­ра­но първо, ка­то фор­ма съг­лас­но за­да­де­на­та чо­веш­ка форма. Второ, времето, как­то и пространството, об­ра­зу­ват йе­рар­хия от арт-подребди, интерпретации. Те са кул­тур­ни факти.

« Предишна страницаСледваща страница »

Научният текст като артефакт

6 септември, 2012

Технологичното обяс­не­ние оба­че не мо­же да се пос­т­рои чрез ис­то­ри­чес­ки сце­на­рий и да се за­до­во­ли с под­веж­да­не­то му под ди­на­мич­ни закони: в оп­ре­де­лен мо­мент вля­зо­ха във вза­имо­дейс­т­вие ком­по­нен­ти A, B, C,…X и се по­лу­чи ма­ши­на­та М. Би би­ло стран­но и не­ле­по да се обяс­ня­ват та­ка на­ши­те творения. Нали от чо­веш­кия ра­зум и во­ля се оп­ре­де­ля как­ви ком­по­нен­ти “да вля­зат във вза­имо­дейс­т­вие”, на­ли от на­ша­та цел се оп­ре­де­ля ут­ройс­т­во­то на ма­ши­на­та М

« Предишна страницаСледваща страница »