Архив за: август 2012

Траверс по Карстовото било на Пирин

20 август, 2012

Вървим в колона по острия като нож ръб, пръв съм. От двете страни – пропасти. Вятърът „бръсне” и към напрежението от терена се прибавя острото усещане за измръзване. Ръкавиците ми – уж масивни, поддават и губя чувствителността на пръстите. Давам път на останалите, слагам си тънките вълнени ръкавици под скиорските. После отново водя. Ръцете ми пулсират със силна болка при пробиването на запушените капиляри – позната на всеки планинар болка. По ръба се появяват подлите „Баюви дупки” – прорези в ръба, маскирани със сняг. Ако стъпиш по грешка, направо „заминаваш”. Стоян ме предупреждава за една такава дупка.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Траверс „Трионите“ – Мусала

19 август, 2012

На мръкване бяхме преминали същинската част от траверса и се озовахме на малко седло пред връх Иречек. Видях точно пред нас склон, подходящ за слизане. Предложих на Делян да слизазме оттам. Той, като водач, реши да провери как е следващия участък – Иречек и нататък. Оказа се, че съм видял истинския път, по който и слязохме – отначало ние с Калин и Ваня, а след два часа и останалите, след неуспешен опит за търсене на друг път след „Иречек”.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Голям Кръстец и траверс в зимна Стара планина

19 август, 2012

До билото ни деляха още много метри по снежния северен склон. А оттам идеше почти хоризонтално над нас червено яке в бръснещ полет. Кой ли по билото се вееше на вятър около 90 метра в час, (както ни осведомиха по радиото на нашия водач)? Малогабаритният наш Калин тръгна да хване якето по въздуха (вятърът просто го грабна), но го спряхме насила с чифт щеки.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Траверс „Венеца“ в Рила

19 август, 2012

Пред нас стърчаха в дъгообразен ред Купените. Спускането от Ловница и дългия ръб към Купена бе досадно и небезопасно. Времето напредваше, а траверсът се оказа много дълъг. Беше момента на най-късия ден. А трябваше да се върнем същата вечер в хижа „Мальовица”, където ни чакаха Борето и останалите от клуба. Затова отново изоставихме траверса недовършен, без да сме се изкачили на Попова капа.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Синаница, Момин връх и Георгийца

19 август, 2012

Тръгнах първи. Водех по логичен, но нестабилен път. Постепенно пот изби по скулите и челото ми. Почти всяка хватка се отронваше като ‘чекмедже’ и събарях камък след камък. А камъните падаха на метри зад приютения партньор – стената се изгърбваше в надвес. В този надвес аз се гърчех и пълзях, а клинове нямаше и нямаше. Страшна работа – бях на косъм от смъртоносно падане! По едно време въжето висеше от мен свободно до долу на шейсетина метра.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Рила – Ушите и Орлето

14 август, 2012

На площадка над диагонала се объркахме и Тони тръгна вертикално, подведен от халка на десетина метра нагоре. После слезе и търсихме продължението (нямахме гидовник). Накрая налучках пътя по дълъг тесен перваз диагонално наляво. Накрая на това второ въже има трудна плоча-винкел. Тук се поизмъчих, и Тони също се поизмъчи – гладко и изпъкнало! (В съвременната червена линия виждам, че сме минали по труден вариант, 6 категория, а турът е по камина.)
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Резньовете на Витоша

13 август, 2012

Най-силния спомен от Резньовете е проклетата диагонална широка цепка в най-горната част на Големия Резен. Преминах я за пръв път соло през 1985 г. Издрапах тази шибана цепка, като вкарвах десен–ляв–десен–ляв крак в нея диагонално, зацепвайки със зъбите на захабените котки (модел „Щубел” от 1950-те.) А пикелът-самоделка, (правен в Кремиковци през 1983), не искаше да се закачи никъде. Драсках с него няколко пъти и накрая просто го оставих да виси на тялото ми и да се кандилка, което само по себе си беше още един проблем. Краката ми трепереха и котките ми се изплъзваха, но в края на краищата излязох, като се усетих на сигурно чак на четвъртия метър, когато хванах диагонален ръб и преместих десния си крак на някаква стъпчица. Така, на два зъба на котките и на дясната ми зачервена и безчувствена ръка, се изнесох по гърди над прага. Там се наложи да премина още едно препятствие – надясно се излиза в надвес и по гладък корниз, заснежен толкова, че трябва да се рие с пикела, за да се види формата. След още малко пъхтене бях награден с лека снежна преспа.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Ловница

13 август, 2012

Сменям Тони за второ въже, както вече сме изработили ритъм на свръзката. След това изнасяне следва отвесна приятна плоча. По черния гранит турът продължава леко вдясно, водя с огромно удоволствие. Третото въже извежда по плоча и винкел под таван, който вълнуваше особено Тони – беше го излязъл със стълбички първия път. Сега го изводи без изкуствени опори и извика към мен надолу: „Таванът е невероятно лесен!”. Преминахме го с катерене надясно и по дясната страна, без стълбички. На гидовника го дават А 4! Последното въже мина по по-леки пасажи.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

  • Файлове за изтегляне:
« Предишна страницаСледваща страница »

Купените в Рила

13 август, 2012

Мобилизирах се – щом Боре е друснал там два пъти, значи няма да е лесно! Когато стигнах таванчето, то ми се видя лесно. Още веднъж се убедих колко важно е да се фокусираш и да приемаш пасажите сериозно. Преминах го, без да ползвам примката за опорна точка. Преминах така и следващото. Осигурих партньора си. Той дойде и продължи като водач. Насочи се по една въздушна пукнатина на югозападната стена. Много красив пасаж. Преминах го с възторг след Борислав. Така свърши лятната алпиниада през 1986 година.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

« Предишна страницаСледваща страница »

Лакатник

12 август, 2012

На „Диагонала“ и „Свинската дупка“, седмици, им дойде времето на следващите години. Катерихме ги с моята свръзка Тони. Двата тура са по-яки и от „Германеца”. Минават по гладки плочи и един тесен корниз, с няколко надвесени пасажи. Името „Свинята” е по прякора на Константин Саваджиев, „Свинята”, един от създателите на българския алпинизъм.
Пълният текст в нов вариант – в книгата

Сергей Герджиков

АЛПИЙСКИ ДНЕВНИК

Издателство “Хермес” 2014

« Предишна страницаСледваща страница »