Архив за: юли 2012

Феноменът комунизъм

13 юли, 2012

Светът, животът и човекът са реалности без видимо дъно. Те са непрозрачни и необхватни. Надхвърлят всякакви технологични възможности. Човешкото щастие не се прави по план. Свободата не се строи. Човек не се “формира” под контрола на властта или Идеята. Идеите не правят историята. Историята е необхватно сложна жива реалност, в която нещата са непредвидими и необратими. Това е свободата на хората, положена във времето. Това е и хаосът на човешкото съвместно обитаване на земята. Хората живеят, решавайки локални проблеми без контрол върху глобалното цяло, което се самоподрежда.

« Предишна страницаСледваща страница »

Ум, проумяване и мислене

13 юли, 2012

§ 1
Умът поначало няма форма. Това е постигнато от будистката философия и медитативна практика. Гръцкото nous е близко по значение.
Чистият ум е свидетел на живота, живеейки като независим.
Чистият ум е ум без мисъл.
Той няма обект. Чистият ум не е съзнаване-на-нещо.
Този ум не служи на понятията и не си служи с понятия.
Разбира се, в нашия свят умът е неотделим от телесния индивид.
§ 2
Той се насочва и става интенционален.
Умът се фокусира в своя обект и про-умява обекта независимо от понятието.
Той осветява определена част от света, без необходимо да разпознава, описва и обяснява. Когато осъзнавам чисто, без разпознаване на ‘нещо’, осъзнавам сетивното възприятие. То още не е ‘книга’, ‘дума’, ‘стол’, или ‘планина’. Осъзнаването на сетивна форма с цвят, звук, мирис, вкус, допир не означава разпознаване на ‘ябълка’ и все пак е цялостно. Така бихме осъзнали нещо на чужда, съвсем различна планета.
Този ум намира света преди мисленето и езика.

« Предишна страницаСледваща страница »

Субект–обектната опозиция и нейното разтваряне

13 юли, 2012

Двойката ум (дух) – тяло, както и двойката субект – обект, е описание, а не пер-цепция на реалии. Релациите тяло – дух, мозък – мислене и физично – психично са по-добни на релацията преживяване – език. Всички тези мъчителни проблеми са плод на онтологизиране на конвенции. Ако тези конвенции на описание и носещите ги думи: свят, аз, възприятие, мислене, отпаднат или се олекотят, отпадат и неразрешимите он-тологични въпроси.
Съответствието между свят, тяло и душа е странно. Във висока степен това разг-раничение е изкуствено и трябва да се преразгледа в светлината на силните критики на психо-физичния дуализъм (ан-атман в будизма, картината на психофизичните дхарми, Хюмовия феноменализъм, критиката на Рорти).

« Предишна страницаСледваща страница »

Смъртен опит

13 юли, 2012

Всеки от нас, човешките същества, има право да намери в себе си ясен знак къде отива. И сякаш този знак го има: всред най-силната болка аз мога ясно да съзнавам болката си и това, че тя е преходна. И в това съзнание да няма и сянка от болката. Будният свидетел на болката и радостта, на рискуването и умирането – нашето недосегаемо съзнание – ни води по пътя на едно волево прието, достойно и силно умиране. То се нуждае от известна утеха, от известна упойка, но само такава, която не скрива самото него – съзнанието. Сами избираме да бъдем или не свидетели на живота в цялото му тайнство. Съзнанието за ефимерната радост и преминаващата болка, острото осъзнаване за течащото време и изтичащия всеки миг живот не може да се сравни с нищо. Защото то е огромната възможност за трупане на сила. То създава тонуса да сгъстявам живеенето си до предел, за да изтръгна максимума от моя живот.

« Предишна страницаСледваща страница »

Свобода от Его

13 юли, 2012

Да се освобождаваш от Его – това е чуждо на западната нагласа, но е изключителна перспектива. Става въпрос не толкова буквално да се заличиш като име и лице, а да забравиш напълно цялото вълнение на лицето. Ние не умеем да се освобождаваме чрез отказ от желаното, а вместо това се стремим да завземаме.
Намерението на това освобождение е да се потърси път за по-силно овладя-ване на Его от един чист индивидуален ум, който всички имаме (сме). Това значи по-малко болки и повече радости, свобода и независимост, смъкване на товар и ле-кота в живота. По пътя към разгръщане и осъществяване на това намерение се очертава и самото Его, което е подобно на индивидуалното ни тяло със своите форми и безформия, болки и рани, радости и достижения. Усещането, споменът и очакването за рана на репутацията причиняват болка подобно на рана на тялото, истинска болест, dis-easy. Те запълват хоризонта и отнемат от силата на актуалното възприятие на света-и-тялото…

« Предишна страницаСледваща страница »

Светуване (Човешкият жизнен процес)

13 юли, 2012

Светът тече и това е животът. Това схващане не е развито и даже не е прието в нашата философия и наука по силата на дуалността субект/обект. Шопенхауер развива понятията воля и представа, в които волята е жива сама по себе си, като субект, и се обективира в представата – явленията пред нас заедно с нашето тяло. Витгенщайн в Логико-философски трактат формулира фразата: „Светът и животът са едно и също.” (ЛФТ, 5.621). Въпреки това Витгенщайн разделя света на субстанциални обекти, съставляващи факти, а мисленето ги отразява и проецира в език. По този начин не е развита философия на света-живот.
Светът възниква, трае и изчезва заедно с живота. Той се оформя и ре-синтезира срещу спонтанното си разпадане, докато се разтвори в смъртта.

« Предишна страницаСледваща страница »

Рационалното процедиране

13 юли, 2012

Всяко рационално процедиране, независимо дали се разгръща в изкуствено структурирана област, или в естествени условия, е нормативно непълно. То не може да бъде преведено стриктно и да се гарантира решаване на проблема. Ако се приложи стриктно, проблемът може да не бъде решен. Ако проблемът се реши, спазването на нормите не е гарантирано.

Следствие. Разумът не е нещо отделно от живота. Той е форма на живот.
Следствие. Логично не е еквивалентно на разумно.

« Предишна страницаСледваща страница »

Относителността след „Философски изследвания“ на Витгенщайн

13 юли, 2012

Във Философски изследвания (1953), подготвени в бележките от Синята книга и Кафявата книга, Витгенщайн изминава път от абсолютистко към релативистко разбиране за езика, което е ново за философията и са добре известни последствията на това разбиране за съвременната философска ситуация.

« Предишна страницаСледваща страница »

Относителността на понятията във Феноменологията на Хегел

13 юли, 2012

Този малък анализ цели да покаже, че Хегеловите абсолюти са относителности, а разбирането за наука и диалектиката на Хегеловите понятия е разработване на относителностите и тяхното отнасяне в новооткрити схеми, коренната сред които намирам във формулата ‘в себе си – за другото – в себе си-за другото’. Относителност, това значи не-абсолютност, което само по себе си е проблем с оглед на нагласата на Хегел към абсолютното. Трябва да помним, че Феноменологията не е напълно ясно, определено и разбираемо произведение и това се дължи както на висотата на задачата, така и на известна забърканост и неяснота на самото излагане.

« Предишна страницаСледваща страница »

Културна относителност и крос-културен опит

13 юли, 2012

Тук се изпитва тезата, че всички културни категории, понятия, определения и изкази, са относителни по самата си “природа”, че се създават в съотнасяне.
Културната относителност е парадигмална в съвременната антропология /Франц Боас/. Но там тя значи нещо друго: че всяка култура се познава спрямо собствените си стандарти за смисъл. Тук се разработват многоизмерни аспекти на тази относителност, в чието ядро е езиковата относителност /Сапир-Уорф/. Разработват се в тази светлина понятията “специална културна относителност” и “обща културна относителност” по аналогия с Айнщайновите теории.

« Предишна страницаСледваща страница »