Архив за: юли 2012

Азия – мигове и видения

13 юли, 2012

Напред се разкрива приказната, фантастична красота на планината. Остри чуки се показват като айсберги от бялото море на мъглата. Това море се движи, вълнува, променя и се разкриват нови шилести чуки, като се скриват първите. Всички тези игли, мечта за катерача, си имат имена, които няма как да запомниш, но в превод звучат много романтично: Скалата на летящия монах, Върхът на деветте дракона, Върхът на даоисткия монах, Върхът на червения облак, Пещерата на небесното същество, Лъвският връх, Върхът на пурпурния облак, Осемнайсетте архата, Безсмъртният сочещ пътя…
Тази гледка: остри чуки, стърчащи от море от мъгла, е основен сюжет за рисуване в будистката традиция. Досещам се, че и каменните градини в дзен-парковете – остри камъни в основа от ситен чакъл – изобразяват именно тази легендарна за будизма планина.

Следваща страница »

Стихиите на Крушуна

13 юли, 2012

През илюминатора на джипа се виждат звездите на Голямата мечка. На поляната огънят догаря, а в мен се разгаря огънят на непонятно вълнение.

Аз съм на просторен тревен килим под небето и магическите форми, изваяни от падащата река Маарата. Сега те са невидими, очертават се само черните силуети на скалния венец, разполовяващ небето.

Следваща страница »

Мигове и видения

13 юли, 2012

Вървя сам в девствената тишина към хижата…
Един след полунощ. Снегът под краката ми хрупти. И това е единственият звук.
Раницата ми тежи много, но само в началото. После всичко се превръща в приказка.
Пътеката се точи по долината, тихо се чува ромона на рекичката. Горите скриват планината, но от време навреме отдясно светват с бяла лунна светлина скалните чуки. Изнизват се назад една по една, докато се появи импозантната фигура на последната – най-голяма и най-красива – Куклата.
Тръпна като струна, уловил с всяка фибра чудото на света – планина с къс небе и кръгла луна.

Следваща страница »

Publications

13 юли, 2012

Serghey Gherdjikov Professor, Doctor of Science Sofia University Bulgaria gherdjikov@gmail.com PUBLICATIONS Articles and Reports in English Gherdjikov, S.. “Virtual and real relativity” (2009). Sofia Philosophical Review., Vol. III, No. 2, 92–113. “Re-thinking by Global Relativity”. XXII World Congress of Philosophy, Seul, 2008, abstract. S. S. Gherdjikov. “Bilimin Sinirlari”. Kaygi Dergisi Deneme saylari: Sayi 2. (Limits [...]

Следваща страница »

Перцептивно пространство

13 юли, 2012

Пространственото възприятие “осветлява”поле, което се движи заедно с нашето тяло. Съответно на нашето тяло плава зрителното възприятие. Например един и същ предмет (масата) се възприема от различен ъгъл като различен по форма и осветеност неправилен четириъгълник. Но ние знаем, че с това масата не променя своята форма. Ако нямаше постоянство на формата, ние не можехме да се учим да възприемаме трайни образи на телата, а с това и самите тела.

Следваща страница »

Перцептивно време

13 юли, 2012

Ако времето “тече”, то вече се мисли като положен чрез време обект. Тогава трябва да се обяснява време чрез мета-време, което е безсмислица. Тече светът. Това течение е необра-тимо подобно на ориентацията на зрителното поле. Зрителното поле е ориентирано от мес-тоположението на Аза с тялото към периферията, напред, към хоризонта: от тук на-там. Времевото поле е ориентирано от хроноопределоеността настоя ще напред, към хоризонта, към бъдеще, като назад обхваща отрицателна величина – минало: от сега към-тогава. Тази ориентация напред е органичен факт: ние експанзираме “напред”, срещу света, който по този начин изтича назад. Експанзията на живота срещу хаоса (физ. ентропия) е “причина” за необратимостта на пространството и времето. Животът тече срещу хаоса. Това е възпро-изводство и експанзия срещу безусловната ентропия. В това срещутечение се създава усе-щането и възприятието за време. Можем да си дадем сметка, че ако липсваше ентропията и обратната на нея експанзия на живота, времето нямаше да “тече”.

Следваща страница »

Човешката форма и място

13 юли, 2012

Тук ще се опитам да изкажа и разгърна кратко мисълта, че човек, като съзнателна жива форма, има свой свят от места, и че всички тези места са човешки. Това значи, че всички места, в които човек попада, имат една и съща форма и това е човешката форма. Самото пространство като цяло е “изкривено” от тази форма.

Следваща страница »

Формата на живото тяло

13 юли, 2012

Философията има да проумее ситуацията на неизвестност и да сведе смисъла на познанието в този свят до реалните му граници. За философията остава мъжката задача да потвърди слабостта ни пред лицето на смъртта, да охлади претенциите на част от научната нагласа за всеобяснимост и още едно нещо: да се позове на човешкия здрав ум (а не здрав разум, за да не употребявам изтъркани и неточни категории) който смирено пред необятната неизвестност трупа свидетелство след свидетелство и си отива оттук натоварен с някакво знание и някаква порция сила.

Следваща страница »

Форма на света и форма на науката

13 юли, 2012

Свързването на синкавата стена или на конуса, видим от Мальовица, с местността “Златните мостове” в примера, даден от теб, става безпрепятствено, когато в резултат на много опити и дори без родителите си ние разбираме, че всяка планина се строи по този начин. Но няма жив човек, който да свърже “вълна” и “частица” в един представим обект. Няма човек, който е видял атом. Дори няма, според една бележка на Ричард Файнман, човек, който да разбира от квантова механика. Очевидно научният концепт е далеч от възприятието и от първата подредба. Дотам, че “реалността” на микрообектите е проблематична. Хайзенберг свързва тази реалност неразривно с наблюдателя. Понятията в квантовата механика са гранични. Те са на път да излязат от връзка с първата подредба и затова се свързват с несъвместими макропредстави: вълна–частица, планетарен модел–електронен “облак”.

Следваща страница »

За относителността на културата и езика

13 юли, 2012

Когато говорим за елементарни форми на нашия език, като „Аз гледам дървото”, (Субект–действие–предикат), не съзнаваме, че това разчленяване: аз – гледам – дървото, го няма в света, а е проекция на нашата граматика. Същото се отнася и за много по-важни обобщения и очевидности като: „Бог съществува”, „Човек е смъртен”, „Дъската е черна” и т.н. Езиковите категории и изкази са относителни по самата си “природа”, създават се в съотнасяне с други категории и изкази и носят формата на оцеляване на езиковата общност.
Културната относителност може да се изрази така: Всяка култура се познава спрямо собствените си стандарти за смисъл. Тук се разработват многоизмерни аспекти на тази относителност, в чието ядро е езиковата относителност. Разработват се в тази светлина понятията “специална културна относителност” и “обща културна относител-ност” по аналогия с Айнщайновите теории.

Следваща страница »