Българите в Япония усещат, мислят и обясняват Япония чрез България. Каквато е страната в света, това е и нейният жител всред другите народи.
Българинът е като България, американецът – като Америка. От американеца се респектират, уважават го и поне донякъде го мразят. Към българина изпитват любопитство и не знаят какво да очакват.
При някои очевидни разлики в полза на Япония: технология, инфраструктура, чистота и ниското ни национално самочувствие тук си склонен да превъзнасяш японското и да принизяваш българското.
Това може да се види в книгата на Марко Семов „За Япония като за Япония“ (1984) и в още по-висока степен в „Япония в моя живот“ на Атанас Сейков (1998).
Стряскането от чуждата цивилизованост и липсата на пряк и достатъчно дълъг опит оформят случайно познание, което отговаря на туристическия образ и преклонението.
И на Марко Семов би му харесала